За християните и Писмата на Христос

Въпрос: Как да привлечем вниманието на християните към Писмата?

Здравейте! Благодаря ви и бъдете благословена!
Присъединих се към една прекрасна група хора от местните християнски църкви. Аз съм англикан[1], някои са католици, включително и пенсионирани свещеници. Срещаме се, за да медитираме. Разказвал съм на всички за книгата, защото за мен тя е Второто пришествие на Христос. Как бих могъл да привлека тяхното внимание, без да злепоставям свещениците?

Отговор:

Чудесно е, че медитирате хармонично с хора от различни религиозни групи, но сте напълно прав да смятате, че трябва да бъдете много внимателен как представяте книгата пред тях. Ако отново говорите за „Писмата на Христос”, съзнанието им ще издигне защитна стена, с която ще се сблъскате. Най-добрият начин да я преодолеете, е да ги насърчите да мислят сами.

Ще се опитам да ви ОПИША КАКВО БИХ ИМ КАЗАЛА АЗ на ваше място, но моля ви, не го приемайте като нещо, което настоявам да направите, а като мнение, от което можете да извлечете помощ, ако то хармонира със собствените ви възприятия.

Тези въпроси ще размърдат умовете им, ще предизвикат безпокойство и несигурност, а вероятно и желание да отговорят:

  1. Хрумвало ли ви е някога, че християнството е „замразило” личността на Исус в неговата тридесетгодишна възраст и преди повече от две хиляди години? Не е ли капсулиран в палестинската си народност и индивидуалност, описани в Евангелията, без никакъв намек, че след смъртта си е претърпял огромни промени в личността и характера, заемайки мястото си на Син Божий?
  2. Ако наистина вярваме, че същият този Исус сега „царува” като Син на Бога, че е достъпен за хората и е в състояние да им помогне да намерят изход от тежкия си живот, не би ли било съвсем естествено за такава Забележителна Личност да се почувства безкрайно разочарован, докато наблюдава бъркотията, която са създали за себе си и планетата си? Можете ли да си представите, че не би намерил някакви средства, чрез които да се свърже с тях, за да ги предупреди, че наближава време за равносметка и време да понесат последствията от действията си? Не би ли се опитал да им обясни много ясно какво трябва спешно да направят, за да спасят себе си и планетата си? Някой вярва ли наистина, че нашият Създател ще остави милиони хора на такава ужасна съдба? Къде е съчувствието, което Исус е проявявал на Земята и дали сега той е по-малко състрадателен или по-скоро, като Божий Син, е повече?
  3. Може би е време да се запитаме, вече с по-обширните си познания за материалния свят, наистина ли искаме все още да се придържаме към размислите и предположенията от Никейския събор, формулирали християнската догма преди много столетия?
  4. Не трябва ли да си зададем въпроса: възможно ли е Христос да е намерил начин да предаде Посланията си към нас? Или умовете ни са толкова промити и пропити от християнската догма още от детството, че се страхуваме да слушаме или приемем такава вероятност? Нима вярващите се боят, че ще обидят Христос, ако се усъмнят във валидността на Никейския събор или в тезата за „спасение чрез кръвта на агнеца”?Не трябва ли да приемем, че ако общоприетите канали (хората, които са били подложени на такова промиване на умовете) не биха могли да получат абсолютната Истина от Духовно Същество, то тогава не е ли възможно Христос да е способен да избере (дори да изпрати на света) един силно отворен дух, агностик, мощен и ясен приемател, притежаващ необходимите качества да бъде напълно просветлен за Истината на Битието и Съществуването, който да приеме цялото знание, когато настъпи точното време светът да се сдобие с него? Какъв брилянтен план! Но скептиците ще се присмиват…

    Има ли вероятност мисловността на този възприемчив ум да е по-малко егоистична, а възрастта му (получих думите му на осемдесет и една години) – внимателно подбрана, което да предизвика хората да се запитат: как е възможно триста и двадесет страници духовно-научно, логично и задълбочено познание да бъдат написани съвършено ясно и убедително само за четиринадесет месеца от толкова възрастен дух (който на деветдесет и три продължава да работи в служба на Христос)? Възможно ли е той все пак да е намерил начин да достигне до нас, за да ни учи, а ние все още да отказваме да повярваме?

Надявам се това да ви помогне. Предлагам ви да се обърнете и към Христос, да го помолите за напътствия и за най-добрия начин, по който да ги използвате.

С цялата ми Любов,
Христовият Писар

[1] Англиканството е част от християнството, обединяващо църкви с историческа връзка с Църквата на Англия или с подобна структура и вярвания. Думата произхожда от ecclesia anglicana (средновековен латински), означава „английска църква“ и датира поне от 1246 г.

За християните и Писмата на Христос

 

Вашият коментар