Сътворението, II Част: ЖИВОТЪТ

Към I Част – ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ

БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, ЖИВОТЪТ

Да си припомним, че единственото Естество на Всемирното Съзнание е „безкрайно, вечно, безгранично, неизчерпаемо състояние” на могъщо, първично и чисто НАМЕРЕНИЕ – ВОЛЯ и ЦЕЛ – да изрази своята собствена същност и едновременно с това неговите импулси да останат неделими. След като всичко избухва, импулсите вече са „освободени един от друг” и могат да проявяват себе си поотделно, но винаги с изначалния си стремеж да се свържат отново. Във Всемирното Съзнание обаче няма никакви „инструкции”, а сега те са разделени и „не знаят какво да правят” – без цел и посока; без оформено съзнание; липсват планове или чертежи, по които да се ръководят; способни са да получат възприятие, но в отприщения хаос (и на частици) няма други възприятия, освен тяхната собствена същност – Интелигентна дейност чрез електричеството и Любеща грижа чрез магнетизма. Така импулсът на Съзнанието „Баща” да се движи и сътворява дава „първоначална форма на Аз-а в положителния заряд на електрическата енергия; превръща се в доминираща Аз-сила, като протон със своя спътник от отрицателен заряд”. Импулсът на Съзнанието „Майка” да се грижи за създаденото обаче работи с магнетизма – привлича и отблъсква, според това дали положителен електрически заряд среща отрицателен или същия – положителен. Тя или ги свързва, или ги разделя.

Най-новите научни открития, за които споменах в началото, доказват съществуването на т.нар. „божествена частица”. На 14 март 2013 г. Европейската организация за ядрени изследвания (CERN[1]) потвърждава наличието на масивна скаларна елементарна частица, Хигс бозон, и твърди, че след Големия взрив една невидима сила (полето Хигс) е взаимодействала с останалите бозонни частици. Без неговата намеса частиците биха се лутали в космоса със скоростта на светлината, т.е. „някой” слага ред в хаоса.

И така, в отприщения хаос от взрива на равновесието се задейства Великото намерение за себеизразяване и създава индивидуална форма: „Всемирното Осъзнаване на БИТИЕТО се превръща в Импулса за индивидуализирано осъзнаване на Аз-а”. Всемирното Съзнание става съзнание на материята – Интелигентност и Любов, Движение и Грижа, действащи с електричеството и магнетизма. Индивидуалната форма се превръща в „микрокосмосът на макрокосмоса”, даваща израз на Всемирното Съзнание/Осъзнаване в равновесие. И такава е била „единствената форма на съзнание/осъзнаване в хаоса за много дълъг период от време” в измерението на материята, но вероятно само миг във Всемирното Съзнание, което си остава в пълно равновесие, тишина и неподвижност; навсякъде в пространството и самото пространство, където времето няма никакво значение.

Фундаменталните импулси Интелигентност и Любов си остават част от Всемирното Съзнание, но вече освободени, извършват присъщото му НАМЕРЕНИЕ в сътворението с огромна мощ. Съзнанието „Бащата” се движи и създава „Аз”-а на всяка индивидуалност. Съзнанието „Майка” оформя сътворения „Аз”, като свързва или разделя електрическите частици. Едновременно с това импулсите проявяват естествения си копнеж да бъдат заедно, да се слеят отново в хармонията на Всемирното Съзнание (както са били кой знае колко еони от време), за да възвърнат усещането си за вътрешна сигурност и комфорт. Това е БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, ЖИВОТЪТ – повторното единение на първичните импулси, които задействат цялото съзидание, дават му своята същност и активност и остават да работят в него завинаги, както поотделно като енергии, така и заедно, сдържани в равновесие. ТО е същността и дейността на цялото творение. „От тази движеща сила за повторно обединена хармония на съществуването произтича мъжко-женският инстинкт за повторно свързване в единство, за да се възвърне блаженството, скрито в съзнанието на душата.”

Сега сигурно става по-ясно какво представлява душата – Божествената реалност вътре в нас, Любов и Интелигентност, импулс на движение-съзидание и импулс на грижа-оцеляване. Но не бива да си правим грешни изводи, че сме изцяло божествени – ако беше така, какво правим на Земята? Затова е много важно да обърнем внимание на електромагнетизма като инструмент на съзиданието, за да разграничим божествената от човешката си същност.

–––

[1] CERN – от френски: Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire (Европейски съвет за ядрени изследвания).

Анастасия Ангелова

Към Част III – ЕЛЕКТРОМАГНЕТИЗМЪТ

Сътворението

Вашият коментар