Сътворението, III Част: ЕЛЕКТРОМАГНЕТИЗМЪТ

Към I Част – ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ
Към II Част – ЖИВОТЪТ

ЕЛЕКТРОМАГНЕТИЗМЪТ

Учените също са стигнали до извода, че „електромагнетизмът практически е в основата на цялото творение – всички сили на взаимодействие между атомите могат да бъдат сведени до влиянието на електромагнитната върху електрически заредените протони и електрони, от които те са съставени.” Да, и все пак оставят много въпроси без отговор: Откъде са се появили електрическите частици – случайно след Големия взрив? Как така се превръщат в материя с плътност и форма? И „защо всичко, на което е придадено видимо проявление чрез активността на двойните енергии на електромагнетизма, е неизменно целенасочено, успешно и рационално?” Ако всичко сътворено е „целенасочено, успешно и рационално”, то няма как да е чиста случайност или просто факт. Изглежда, че Всемирният УМ е във всеки аспект от съществуването на материята и в самата материя, която не е солидна, жива или нежива, а видимо проявление с невъобразима сложност и разнообразие на целенасочената, успешна и рационална работа на силите на електромагнетизма. Да си припомним, че той е изначалният инструмент на Всемирното Съзнание „Баща-Майка”, с който работят и неговите импулси:
Интелигентността – с електричеството като протони и електрони и
Любовта – с магнетизма като двойствена енергия „привличане-отблъскване“, която внася ред в хаоса,
но вече заедно и поотделно в Божественото Съзнание. Как „изглежда” това в сътворената индивидуалност, в човешкото съзнание? Тъй като фундаменталните импулси са и наши импулси, електромагнетизмът формира умствено-електрическите и емоционално-магнитните ни полета, т.е. мислите са „плод” на електрическите импулси в мозъка, а чувствата – на магнитните в нервната система. Заедно те пораждат електромагнитни, умствено-емоционални чувства, мисли и действия.

Дотук все още изглежда, че сме изцяло божествени, задвижвани от Всемирните Импулси на цялото съществуване, но само ако се огледаме наоколо, е очевидно, че никак не сме съвършени и сме създали един несъвършен свят с много болка и страдание. Но „защо едно Съвършено Съзнание не е създало съвършени същества” по свой образ – Интелигентност и Любов? Създало ги е. Но човешката личност усеща съзнателна потребност да се движи и да свързва-отхвърля, според това дали има някаква опасност за нея или ще постигне радост и удовлетворение; опитва се да привлече полезното и да отхвърли непотребното или вредното, за да осигури най-доброто за себе си. И това е чистото изначално намерение на Всемирното Съзнание, което, за съжаление, не оставяме чисто. Наша основна цел става да придобиваме различни притежания, постижения или дори други хора; да ги опазим свои, понякога и с цената на всичко; да вземем надмощие над останалите; да защитим себе си от нападение, но и от критика. И тъй като Божественото Съзнание, Животът, породен от експлозията на Всемирното, е в основата и на земното съзнание, то човешкото мислене, думи и действия са също толкова силно съзидателни – заредени с физически електромагнитен живот, те материализират формите на съзнание на желаното и отхвърленото. Но! Но създават и идентични форми на битие – електрическият импулс на действието изпраща „посланието”, а магнитният го връща обратно – Законът за причинно-следствената връзка „Каквото посееш, това ще пожънеш”.

Вече знаем, че Всемирната ЦЕЛ на Съзнанието „Майка” е да съпреживява и опази вече сътвореното (от Всемирната ВОЛЯ на Съзнанието „Баща”); да му гарантира неприкосновеност и оцеляване с Любеща Грижа. Може да се каже, че Любовта е пазителят на съзиданието, включително и на човешката личност. Но инструментът, с който тя полага грижи, е магнетизмът, а той е двойствен – привличане и отблъскване. Двете „лица” на Любовта „ръководят ориентираното към оцеляване поведение на творенията и няма как да бъдат избегнати. Те са мимолетен източник на целия „световен” комфорт, удоволствие, „щастие”, но също така и на всички болести, страдания и лишения.” Защото „лицето” на свързването „притегля, привлича, изисква, дърпа, взема, сграбчва, улавя, вкопчва се в хора и вещи, за които копнее”. То може да свързва и обединява семейства, общества и народи, може да произведе красота, радост и хармония, но също така да съсипва и унищожава, ако желанията станат център на вниманието. „Лицето” на отхвърлянето „не приема, отстранява, пропъжда, изтласква настрани, избягва всичко, което не желае – хора, животни, притежания”. То може да спаси човешки живот, да защити личното пространство, но също така да раздели семейства, общности и народи, ако неприкосновеността стане център на вниманието.

И така, неотменим, неизбежен факт от сътворението е, че импулсът на Интелигентността създава всяка индивидуалност, а импулсът на Любовта ѝ гарантира неприкосновеност и оцеляване с помощта на двете си „лица”, т.е. „ядрото” на нашата човешка личност е двойствения инструмент на Любовта, магнетизмът, който още можем да наречем двойствени подбуди на егото или само ЕГО.

Анастасия Ангелова

Към Част IV – ТЯЛО, ДУША и ЕГО-АЗ

Електромагнетизмът

Вашият коментар