Писмата на Христос – Писмо 2, стр. 1

(Върху това Писмо по-скоро трябва да се размишлява, отколкото просто да се чете.)

Аз съм ХРИСТОС.

Докато действам от най-висшите царства на БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗИДАТЕЛНО СЪЗНАНИЕ, моето влияние обгръща вашия свят.

Метафорично казано, аз съм толкова далеч като „съзнание“ от вас, колкото Слънцето е далеч от Земята. И въпреки това, ако ме призовете искрено, аз съм толкова близо, колкото е необходимо, за да ви помогна.

Много хора няма да могат да проумеят настоящите ПИСМА. Те все още не са готови за тях. Други ще се опитват да ги потулят, тъй като знанията, съдържащи се в тях, ще заплашат прехраната или религията им. Няма да успеят. От съпротивата им ПИСМАТА ще добият още по-голяма сила. Ще има и такива, които ще ГИ приемат с радост, тъй като в душите си знаят, че отвъд земните религии съществува една ИСТИНА – РЕАЛНОСТТА на битието. Това са хората, които ще преуспеят и в крайна сметка ще спасят човечеството от самоунищожение.

Сега ще продължа „автобиографията“ си оттам, докъдето бях стигнал в предишното си ПИСМО.

Разказвайки ви за начина, по който влязох в обществения живот като учител и лечител, целя да ви поднеса възможно най-жива картина за младежките си нагласи и поведение, както и за обстоятелствата, при които постигнах състояние на одухотворена човечност. Важно е да можете да си представите Палестина такава, каквато беше, когато бях на Земята, и да разберете ясно вътрешните конфликти, които учението ми предизвика у хората с насадени традиционни ритуали и еврейски вярвания. Тези противоречия лежат в основата на неспособността на авторите на евангелията да разкажат точно на какво се бях опитал да ги науча. В тях те често споменават притчите ми, описващи реалността на Небесното царство или Божието царство – термини, които използват, но никой дори не е направил опит да проникне в смисъла им, да изследва изразните средства или да улови духовното им значение.

Като ви разкривам истинските си проповеди, в светлината на моите преживявания в пустинята и научните си знания, най-сетне ще можете да разберете поне малка част от всичко, на което се опитвах да науча хората тогава. Тъй като до голяма степен не успях, в началото на този век и това хилядолетие е наложително да се направи нов опит, защото следващата епоха ще се основава и развива върху устоите на моето най-висше духовно прозрение и познание.

За Учител като мен, както и за други преди мен, винаги е било – и е – от съществено значение да бъде изключително чувствителен и изцяло умствено и емоционално посветен на търсенето на Истината за Битието, за да дойде на Земята и да ПОДБЕРЕ ТОЧНИТЕ ДУМИ към хората, които са им подвластни, за да опише какво се крие в първичното състояние на СЪЗИДАТЕЛНОТО ВСЕМИРНО ИЗМЕРЕНИЕ. Ако не бяха тези вдъхновени Учители, човечеството щеше да остане в неведение за всичко, което се простира отвъд земната реалност – готово за контакт, готово да бъде лично преживяно и усвоено, за да насърчи бъдеща духовна еволюция.

Не само това – Библията се счита за най-четената книга в света. В настоящия си вид тя е изпълнила предназначението си. Новият завет, такъв, какъвто го познавате, с всичките си погрешни тълкувания, пречи на духовното ви развитие. Време е да се придвижите напред към ново измерение на мистични възприятия и разбиране.

Тъй като за мен е невъзможно да сляза отново в човешко тяло, за да се обърна директно към вас, а имам и други измерения, за които да се грижа, обучих една чувствителна душа да приема и записва посланията ми. Това е най-близкият възможен личен контакт, който бих могъл да установя с вас. Надявам се, че ще го приемете. Уверявам ви, че всяка неточност е изтрита.

Събитията и изцеленията, описани на следващите страници, не са фактологично важни. Те действително се случиха, но ги излагам само за да ви дам възможност да проумеете истинското им духовно значение. Докато четете, бих искал да сравнявате условията отпреди две хиляди години с живота и обстоятелствата в наши дни. Ще ми се да гледате на личността „Исус“ като на „икона“ на нещо, което всяко човешко същество може да постигне, ако е готово и има желание да стане един от основателите на „Небесното Царство“ на Земята. Макар хората в настоящия ви свят да са, както вие ги наричате, изтънчени и самонадеяни с модерните си „знания и учения“, изкусни в съвременните обноски и взаимоотношения, в същността си те не се различават от тези преди две хиляди години. Тогава също бяха контролирани и мотивирани изцяло от ИМПУЛСИТЕ БЛИЗНАЦИ:

Свързване – Отхвърляне,
Желание – Отблъскване,
както сте и вие днес.

Те също обичаха, мразеха, критикуваха, осъждаха, клеветяха и одумваха, имаха амбиции да се издигнат до върховете на обществото, презираха неуспелите в живота, тайно „развратничеха“ и се присмиваха на онези, които се различаваха от тях.

За да ви помогна да разберете и проумеете напълно особеностите на времето, когато бях на Земята, моето „съзнание“ слезе до вашето ниво на материално съществуване, за да преживее отново „личността“ на „Исус“, емоциите и събитията, в които бях въвличан.

*************************************

Когато излязох от пустинята и стъпих на пътя към селото си Назарет, все още бях въодушевен и изпълнен с възторжена радост от възхитителните знания, които ми бяха разкрити в пустошта. Съсредоточих се изцяло върху наученото и когато мислите ми се отклоняваха обратно към старите негативни форми, бързо се обръщах към „Отца“ за вдъхновение и решимост да ги преодолея. По този начин постоянно се връщах към Светлината на осъзнаване и разбиране.

Някои хора ставаха подозрителни, щом видеха радостта ми, въпреки моя мърляв и занемарен вид. Дали не бях пиян, чудеха се те. Други ме зяпаха с отвращение. Вместо да реагирам с гняв, както бих направил в миналото, аз си спомнях, че бях дарен с видения и знания, които те дори не можеха да си представят. Благославях ги и се молех вътрешното им зрение да бъде отворено по същия начин, след което продължавах мирно по пътя си към дома.

Имаше обаче и селяни, които гледаха окаяния ми вид със съчувствие и бързо изнасяха от къщите си хляб, дори и вино, за да се подкрепя. Винаги се намираше и някой, който да ми предложи подслон за през нощта. „Животът-Отец“ наистина се грижеше всичките ми нужди да бъдат задоволени и ме закриляше, когато бе необходимо. Но през цялото това време не казах нито дума за седмиците си в пустинята. Усещах, че моментът все още не е настъпил.

Накрая стигнах до родния си Назарет, където жителите започнаха открито да ми се присмиват, сочейки с пръст кирливите и окъсани дрипи по мен. „Мръсен, мързелив нехранимайко!“ бяха някои от „любезностите”, които ми отправяха.

Застанах пред вратата на майка си, изпълнен със страх, тъй като знаех, че щом ме видеше, тя щеше да бъде по-шокирана от съседите. Бях само „кожа и кости”, с хлътнали очи и бузи, дълга и рошава брада, почерняло от слънцето лице и напукани устни. А дрехите ми! Щеше да бъде потресена от вида им – висящи по мен разкъсани дрипи, чийто цвят не личеше от прахоляка в пустинята.

Изкачих стълбите и се подготвих да понеса яростта ѝ. Когато почуках, сестра ми отвори вратата; погледна ме със зяпнала уста и ококорени от страх очи, след което я затръшна пред лицето ми. Чух я как изтича с вик в задната част на къщата: „Майко, ела бързо, някакъв мърляв старец стои пред вратата!“ Долових забързаните стъпки на майка си и сърдитото ѝ мърморене под нос. Отвори широко вратата и се стъписа. Усмихнах ѝ се, а тя ме огледа от главата до петите с нарастващ ужас, щом осъзна, че окаяното същество пред нея наистина е синът ѝ Исус. Протегнах ръка и казах: „Знам, че ти причинявам много болка, но ще ми помогнеш ли?“ Изражението ѝ веднага се промени, дръпна ме навътре и залости вратата.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>

Хората, които

Вашият коментар