Писмата на Христос – Писмо 5, стр. 1

Аз, ХРИСТОС, диктувам настоящото ПИСМО, за да посоча ясно скритата РЕАЛНОСТ, която наричам също „ВСЕМИРНА” и „БОЖЕСТВЕНА”. Искам да ви помогна да отворите умовете си и да разберете, че макар и да сте „личности”, ТОВА, КОЕТО ВИ Е ДАЛО „БИТИЕ” и „ИНДИВИДУАЛНОСТ”, е САМО ПО СЕБЕ СИ Всемирно – Вечно – Необятно – Навсякъде, без начало и без край.

За хората, които са избрали да прочетат Писмо 5 преди предишните, касаещи живота и истинското ми учение на Земята, ще заявя още веднъж, че моята действителна същност на „Исус” ХРИСТОС не трябва да се бърка по никакъв начин с „Исус” от Новия Завет.

Тъй като оригиналните ми доктрини в четирите Евангелия бяха разпространени по целия свят, но напълно погрешно тълкувани, намерението ми е да започна да ви уча на ИСТИНАТА за БИТИЕТО, като ви обясня реалното значение на първоначалната терминология, както е записана в тях. Това е наложително, за да разсея и в крайна сметка да изкореня от съзнанието на хората недоразуменията, подвели поколения търсачи на духовност и просъществували от времето, когато живях на Земята. За да опиша Реалността във и зад битието, тогава умишлено въведох понятието „Отец”, с което наричах „Бога”, поради две причини:

Първо, както обясних в Писмо 1, когато получих просветление в пустинята, бях способен да видя, че концепциите за Създателя на Вселената, както са „разкрити” от юдейските пророци, са напълно погрешни.

Второ, беше ми дадено да възприема ясно – и да разбера напълно – истинското естество на Твореца. Осъзнах, че Той е родителска същност, която задоволява нуждите на съзиданието по точно очертани, конкретни начини, сходни с тези на бащата и майката. Дори разбрах, че родителските импулси и пориви, цялата любов, които присъстват във всичко живо, са почерпени директно от Създателя, от самия живот и съществуване. „Видях” също, че творението е видимо проявление на Всемирните Съзидателни Импулси на Битието и затова човечеството би могло да се нарече Негово потомство.

И тъй като познавах истинската същност на Създателя във всеки аспект, когато говорех за Него, бе съвсем естествено да казвам „Отец”, а по-специално – „Баща-Майка”. Но предвид еврейската упорита настойчивост относно подчинената позиция на жената, споменавах само „Отца”, за да избегна тяхната съпротива и да спечеля одобрението им на новата терминология. Въведох понятието и за да им помогна да осъзнаят, че представите им за Йехова и строгостта на юдейските закони са напълно погрешни. Освен това, използвайки новия термин „Отец”, за да опиша Твореца – Съзидателния Импулс във и зад съществуването, – показвах несъмнено, че съм донесъл изцяло ново учение, противостоящо на приетата вяра в „Господ”, който отхвърля определени хора и им изпраща бедствия като възмездие.

Искам да разберете напълно, че никъде в Новия ви Завет не става ясно, че съм донесъл идеи, изцяло противоположни на доктрините в Стария. Затова не бива да се доверявате, приемате или да се позовавате на Новия Завет, ако търсите истински свидетелства за живота и учението ми.

Един правдив и точен летопис за моята личност и просветлена натура, за емоционалните ми нагласи и проповедите ми, би изяснил извън всякакво съмнение, че старите еврейски религиозни постулати и моето учение са диаметрално противоположни във всеки аспект.

Юдейската религия беше една от екстремно-материалистичните концепции. Естествено, съществуват писания, от които духовно просветлените евреи са черпили и продължават да черпят мистично възприятие за нашия ИЗВОР на БИТИЕ. Те трябва да бъдат почитани и уважавани заради трансцеденталното състояние на ума. Но когато пророците се обръщат към обикновения мъж и жена, техните послания предават различни, налагащи контрол идеи, които са чисто човешки и погрешни. Никакъв „Господ, който е над нас”, не властва над „доброто” или „злото”. Ако беше така, светът нямаше да се намира в такова потресаващо състояние на катаклизми и страдания.

Донесох ново учение, чиято изключителна цел е да накара хората да осъзнаят всемирността и любовта, естеството на вътрешното, но и трансцедентално присъствие на… „ОНОВА”…, КОЕТО Е ДАЛО ВИДИМО ПРОЯВЛЕНИЕ НА ЦЯЛОТО СЪЗИДАНИЕ. Искам това да стане пределно ясно, за да позволи на търсещите Истината да се избавят от всеки остатък на убеждението, че съм бил просто един от дългата поредица еврейски пророци и съм продължил да проповядвам техните тези за всемогъщия Йехова, изпитващ противоречиви чувства към своето собствено творение.

Заради страха си от ортодоксалните юдеи, учениците ми бяха принудени да се придържат към разказите, които те им бяха отсъдили да предадат на обществото за мен. Не забравяйте, че за да привлекат нови привърженици на Християнството, моите последователи не се осмеляваха да отхвърлят Стария Завет, който ги беше обединявал от векове, и затова премахваха от проповедите ми всичко, което не беше съвместимо със старите религиозни схващания, и добавяха подходящи текстове. Родословието ми бе описано по начин, който да увери юдеите, че съм потомък на цар Давид. Защо ли е трябвало да се занимават с това, освен ако не са искали да стане ясно, че съм чист евреин от древно потекло и затова мога да бъда кандидат за Месия? Ако действително бяха проумели защо съм дошъл на Земята – да поставя край на миналото и да положа основите на съвсем ново бъдеще на разбирателство и деятелност, – щяха да бъдат смели в усилията си и да се уверят, че хората осъзнават истинските цели, които ме насърчаваха до деня на смъртта ми. Но не го направиха. Прикриха голяма част от това, на което се опитвах да ги науча тогава.

Стефан, мой ученик с храбро сърце, по-малко се боеше да говори открито за истинските ми проповеди. И макар да ги бе разкрасил, той все пак беше убит с камъни.

Трябва да разберете, че животът на моите последователи бе пълен с опасности и никак не е чудно, че истинското ми учение бе покрито с традиционно мислене, за да го направят по-приемливо за обществеността. Дори и да възникнат ожесточени спорове, аз ви казвам, че „Християнството” описва само посланията и изцеленията ми, които не влизат в прекалено силно противоречие с юдейската доктрина. Религията бе създадена от първите ми ученици и от Павел (след неговото встъпване в длъжност в Антиохия[1]), за да поддържа евреите колкото е възможно по-обединени и да въведе новопокръстени езичници в лоното. Така целесъобразността се превърна в аспект от Християнското мислене.

Такава е истината за живота и смъртта ми на Земята. Тя ще породи разногласия, защото хората държат на своите съкровени вярвания и се разделят с тях само с болка и чувството, че губят най-ценното. Въпреки това, колкото и силни да са такива убеждения, те са само убеждения – не са сигурна основа, върху която да се изгради нов живот.

Точно както преди две хиляди години, сега, когато се връщам при вас чрез посредничеството на тези Писма, правя всичко възможно – според ограниченията на човешките ви възприятия – да ви опиша Реалността, вашия Извор на Битие, който е породил Вселената и самото съществуване. Идвам отново, за да положа основите за бъдещата духовна еволюция през следващото хилядолетие, тъй като духовното ви развитие би могло да възникне единствено от задълбочените ви възприятия и разбиране за естеството на съществуването и на… „ОНОВА”…, КОЕТО ВИ Е СЪЗДАЛО. Защото само нещо, което възприемате ясно, формира условията, в които живеете. И тъй като не знаете своя истински духовен произход, постоянно се въвличате във войни и развивате такива земни условия, които са едновременно позор за човешкото съзнание и източник на различни страдания.

–––

[1]) Антиохия – един от най-големите и значими антични градове, разположен в Древна Сирия, край днешния гр. Антакия, област Хатай (най-южната част на Централна Турция). След първия християнски Йерусалимски събор именно в космополитната Антиохия се установяват апостолите Варнава и Павел, за да утвърждават новата вяра, където „поучаваха доста народ, и учениците в Антиохия бидоха наречени християни“ (Деяния 11:20-26).

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>

Това, което съм

Вашият коментар