Писмата на Христос – Писмо 8, стр. 1

Дойдох отново при вас, за да говоря за
                                       ДЕЙСТВИТЕЛНАТА ПРИРОДА НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО.

ИСТИНАТА ЗА БИТИЕТО е следната: ВИЕ, които вярвате единствено в материалния свят, живеете изцяло в ограниченото земно измерение, проявление на вашите собствени убеждения.

Хората, чиито честоти на възприятия и начин на живот са се извисили, за да се слеят с духовните, са напълно наясно с истината, че се намират едновременно в две измерения, и я прилагат в ежедневието си. Така повече не се обвързват с човешките вярвания и достигат до все по-високи вибрации на съзнанието си. И колкото по-високи са те, толкова по-уверени стават, че живеят в безкрайността, където няма никакви граници за стремежите им, освен тези, които сами са си поставили. Вече достигнали до такива възприятия, докато са все още въплътени в телата си, те знаят, че за всяко „индивидуално същество” има само едно измерение – „Дейността на Божественото”. Също така могат да разберат напълно, че има и друго ниво на Всемирното Съзнание, в което Всемирността се намира в съвършено равновесие и в което никой не може да проникне, защото там всяка индивидуалност ще бъде незабавно привлечена и разтворена в Единството на Битието.

Когато с разбиране и осъзнаване душата достигне до най-висшите честоти на съзнанието – Христовото, тя може да направи преглед на възходящите и низходящите вибрационни измерения към човешкото на Земята. С любов и състрадание ще открие, че хората са впримчени в ниските честоти на Божествено Съзнание, скрити в подбудите на егото, и изобщо не подозират за Истината за Битието, за реалната идентичност на душата и земната същност на егото. Нито имат дори бегла представа за всеобхватната цел зад своето съществуване и мисията, с която в крайна сметка трябва да се заемат.

Задачата на новородената душа е чрез средствата на своята обвивка – Психиката – да получи опитност във всичко, което по-нисшите честоти могат да предложат, и в резултат на умствено-емоционалните събития и преживявания, породени от нейните мисли и чувства, да израсне. Чрез принципа „проба – грешка” тя трябва да научи кое състояние на съзнанието я прави изключително щастлива и кое я обременява с мъка и тъга, които ѝ причиняват редица физически ограничения.

Целта на земното съществуване не е да се открият начини за неизменна радост и блаженство, за които всяка душа копнее, защото това ще възпрепятства нейния напредък към по-висшите духовни вибрации.

В крайна сметка, след много прераждания с „възходи” и „падения”, доволство и печал, психиката ще се пробуди за истината за себе си и ще проумее, че носи потенциала да черпи прозрение, разбиране и знание от Божественото Съзнание, да излъчва към другите Неговото естество и да повишава вибрациите си към здраве, благоденствие, закрила, вътрешно израстване и духовно подхранване.

Както съм казвал и преди, СЪЗНАНИЕТО е ЖИВОТ и ЖИВОТЪТ е СЪЗНАНИЕ. Където има ЖИВОТ, има СЪЗНАНИЕ; където има СЪЗНАНИЕ, има ЖИВОТ. ВСИЧКО съществуващо – светлина, звук, цвят, живи и неживи физични явления – се определя от вибрациите на съзнанието. Ако можете да промените честотите на нещо – звук, цвят, газ, течност, телесен орган, – променяте и външния му вид. Когато организмът проявява симптоми на влошено здраве, то е защото обичайните му вибрации са понижени и ЖИВОТЪТ в него се изчерпва.

Науката представя Вселената като „материя”, притежаваща съзнание, но истината е, че Вселената Е СЪЗНАНИЕ, което се е проявило като „материя” вследствие на спускането си в по-ниските честоти.

Това е истинската реалност на съществуването – и нищо друго.

Вашето битие е изцяло въпрос на вибрации. Колкото по-извисени са духовните ви възприятия и мисли, толкова по-бързи са честотите в тялото ви, което повишава жизнеността ви и в крайна сметка болестите изчезват.

Научната общност вярва, че живеете изцяло в човешкото измерение – Слънчевата система и галактиките от звезди; че земният разум е изцяло следствие на мозъчната дейност и представлява най-висшата възможна интелигентност за всички времена, развила се в отговор на промените в околната среда и климатичните условия. Според нея вашите емоции са съвсем истински и валидни, мислите и чувствата ви са единствената „реалност” на съществуването и не подлежат на съмнение. Нормалността се изчислява според „средностатистически” разсъждения, действия и реакции към заобикалящата среда. Това се възприема като човешката „реалност”. Всички таланти, които надхвърлят „средната” стойност от резултатите на „нормалните” умове, се смятат за „гении” с необикновени способности. За резултатите под „средните” се казва, че се дължат на умствено изоставане поради някаква физическа причина – генетика, родилна травма и т.н.

Науката вярва, че земното измерение е началото и краят на съществуването. Тя толкова силно се опасява от възможна самозаблуда, че ще приеме като „реално” само явление, което може да бъде измерено, изчислено и доказано с уреди. Ако помислите внимателно върху това, ще осъзнаете, че тя се придържа неотклонно към факти, които всъщност представляват просто вяра, формирана на базата на заключенията на петте сетива.

Така е и с всеки друг аспект от вашето съществуване. В материалното измерение фактите възникват секунда след секунда, но в момента, в който се случат, те се превръщат в убеждения на паметта, а спомените невинаги са точни. Каквито и да са чувствата и мислите ви за миналото, те са гледни точки и вярвания, а не факти, нито пък Реалността зад тях. Това важи за всяка сфера от битието ви. Истината е, че живеете в земно измерение, формирано изцяло от вашите убеждения, възникващи от реакциите ви към минали събития – преди стотици, хиляди или десетки хиляди години.

Някога хората вярваха, че Земята е плоска. Затова само преди четири века те смятаха, че живеят в плосък свят и се страхуваха да плават по моретата прекалено далеч в едната посока, за да не изпаднат от ръба му. Днес, благодарение на знанието, Земята е достъпна във всички посоки.

В миналото (както и в настоящето) хората живееха според „бабините деветини”, силата на предците и други легенди. Вярваха в тях толкова безусловно, че ограниченията, които тези убеждения им наложиха, затрудниха действията и дейностите им. Например в някои „християнски” секти танцуването се смяташе за грешно и нечестиво, затова мнозина бяха несправедливо лишени от удоволствието и възможността да получат от него щастие и освобождение от стреса.

Същото се отнася и за религията – нейна основна същност са вярванията, базирани на древни събития. Нищо повече от поверия, които може би са били значими за общите нагласи в онази епоха, но отдавна са станали безсмислени в един непрекъснато променящ се свят. И все пак се спазват стриктно и се превръщат във фокус на внимание по време на поклонения, празници, тържества, траурни шествия. И още по-разрушителното – стават причина мъже да се избиват един друг, а жени и деца да преживяват ужасни нещастия.

Някои религии твърдят, че „Бог е навсякъде и във всичко”, но догматично заявяват, че никой не познава „Божия ум” или причините, поради които хората се избиват един друг. Казват, че това може би е част от Неговия план. С такива нагласи, смесица от различни нелогични вярвания, къде в настоящата епоха човечеството може да намери сигурността на красотата, радостта, здравето, благополучието, любовта?

Религиозните идеи представят един „Бог”, чиято „воля” може да донесе живот и изцеление, но също така – смърт и разрушение. С такива убеждения нищо не е сигурно, освен несигурността. С такава вяра всяка болест или аномалия би могла да се оправдае с „Божията Воля”. А именно вашите УБЕЖДЕНИЯ контролират всичките ви очаквания за това, което животът може да ви поднесе в бъдеще. Здравословният агностицизъм, начинът на мислене, който приема, че не знае дали изобщо „Бог” съществува и какво е неговото естество, но е напълно отворен към предадените по време на просветление идеи, е за предпочитане пред фанатичните вярвания в полуистини или неистини.

Колко сляпа е човешката раса като цяло!

Хората са като къртиците, които живеят в тунелите си, убедени, че са способни да „измерят” целостта на своето съществуване само чрез слуха, обонянието, допира и твърде ограниченото си зрение. По същия начин можете да се спуснете по еволюционната стълбица, да разгледате разнообразните форми на живот и да разберете, че хиляди видове са изцяло зависими и ограничени от сетивата си. Техният свят и лична реалност е това, което са способни да възприемат като „реално”. А в земното измерение всеки слой на съществуване, в който добиват опитност различните видове организми, се отличава от другите.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>

Животът е съзнание

Вашият коментар