Писмата на Христос – Писмо 8, стр. 1

Дойдох отново при вас, за да говоря за
                                       ДЕЙСТВИТЕЛНАТА ПРИРОДА НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО.

ИСТИНАТА ЗА БИТИЕТО е следната: ВИЕ, които вярвате единствено в материалния свят, водите изцяло земен, ограничен живот в измерението на проявленията на собствените си убеждения.

Хората, чиито възприятия и съществуване са се извисили, за да се слеят с духовните честоти, могат да доловят, че се намират едновременно в две измерения. Те са напълно наясно с тази истина и живеят според нея, достигайки все по-високи вибрации. Вече не са обвързани с човешките вярвания, а съществуват напълно съзнателно в безкрайността. Колкото по-извисени са честотите на съзнанието им, толкова по-силно усещат, че живеят в този безкрай и единствените поставени граници на стремежите им са техните собствени. Хората, чиито възприятия са достигнали такова ниво, докато все още са въплътени в телата си, виждат, че има само едно измерение на фактическо „самостоятелно съществуване”, което е „Дейността на Божественото Съзнание”. Също така биха могли да проумеят напълно, че има друго ниво на Всемирното Съзнание, където Всеобщото се намира в съвършено равновесие и където никой не може да проникне, тъй като в Единството на Битието всяка индивидуалност незабавно се разпада.

Когато с разбиране и осъзнаване душата достигне до най-висшите вибрации – до Христовото Съзнание, – тя може да погледне надолу и да направи преглед на възходящите и низходящите земни измерения. С любов и състрадание ще открие, че хората са впримчени в ниските честоти на Божествено Съзнание, скрити зад подбудите на егото, и изобщо не подозират за Истината за Битието, за реалната идентичност на душата и земната същност на егото. Също така нямат дори бегла представа за всеобхватната цел зад своето съществуване и мисията, на която в крайна сметка трябва да се отправят.

Задачата на новородената душа е чрез защитната си обвивка – Психиката – да получи опитност от всичко, което по-нисшите честоти могат да предложат. В резултат на своите умствени и емоционални преживявания, произтичащи от собствените ѝ мисли и чувства, да може да израсне и чрез принципа „проба – грешка” сама да разкрие състоянието на съзнанието, което я прави изключително щастлива или пък я обременява с мъка и тъга (което води до редица физически ограничения).

Целта на земното съществуване не е да се открият начини за неизменна радост и блаженство, за които всяка душа копнее, защото това ще възпрепятства нейния напредък към по-висшите духовни вибрации.

В крайна сметка, след много жизнени цикли на „възходи” и „падения”, на удобство и тъга, психиката ще се пробуди за истината за битието и ще проумее, че таи в себе си потенциала да черпи от Божественото Съзнание, когато се нуждае от мъдрост, разбиране и знание; че може да излъчва към другите самата МУ същност и има капацитет да издигне духовните си честоти към такива на здраве, благоденствие, защита, вътрешно израстване и духовно подхранване.

Както съм казвал и преди, СЪЗНАНИЕТО е ЖИВОТ и ЖИВОТЪТ е СЪЗНАНИЕ. Където има ЖИВОТ, има СЪЗНАНИЕ; където има СЪЗНАНИЕ, има ЖИВОТ. ВСИЧКО в битието се определя от вибрациите на съзнанието: светлина, звук, цвят, физични явления, едновременно живи и неживи. Ако можете да промените честотите на нещо, ще промените външния му вид, независимо дали е звук, цвят, газ, течност или телесен орган. Когато организмът проявява симптоми на влошено здраве, то е, защото обичайните му вибрации са понижени и ЖИВОТЪТ в него е отслабнал.

Науката представя Вселената като „материя”, притежаваща съзнание, но истината е, че Вселената Е СЪЗНАНИЕ, което се е проявило като „материя” в резултат на спускане в по-ниските честоти.

Това е истината за съществуването – и нищо друго.

Вашето битие е изцяло въпрос на вибрации. Колкото повече се придържате към духовни мисли и извисявате духовните си възприятия, толкова по-бързи са честотите на тялото ви, жизнеността ви се повишава и накрая болестите изчезват.

Научната общност вярва, че живеете изцяло в човешкото измерение, което се състои от Слънчева система и галактики със звезди; че земният разум е изцяло продукт на дейността на мозъка и притежава най-високата интелигентност за всички времена, развила се в отговор на променящата се околна среда и климатичните условия. Според нея вашите емоции са напълно истински и валидни, а мислите и чувствата ви не подлежат на съмнение – те представляват единствената „реалност” на съществуването. Нормалността се изчислява според „средностатистически” съждения, действия и реакции към заобикалящата среда. Това се счита за човешката „реалност”. Всички таланти, които надскачат „средностатистическите” постижения на „средностатистическия” ум, се смятат за „гении” с необикновени способности. За резултатите под „средностатистическите” се казва, че се дължат на умствено изоставане поради някаква физическа причина – генетика, родилна травма и т.н.

Науката твърди също, че земното измерение е началото и краят на съществуването. Тя толкова силно се опасява от възможна самозаблуда, че приема за „истинско” само явление, което може да бъде изчислено, измерено и доказано с инструменти. Ако помислите внимателно върху това, ще осъзнаете, че тя се придържа неотклонно към факти, които в действителност са единствено вярвания, създадени чрез формиране на заключения въз основа на петте сетива.

Така е и с другите аспекти от вашето съществуване. В материалното ви измерение фактите възникват секунда след секунда, но в момента, в който се случат, те се превръщат в убеждения на паметта, а спомените невинаги са точни. Каквито и да са чувствата и мислите ви за миналото, те са само гледни точки и схващания, а не факти, нито пък Реалността зад тях. Това важи за всяка сфера от битието ви. Истината е, че живеете в човешко измерение, съставено изцяло от вярвания, възникнали от реакциите ви към случилото се преди стотици, хиляди или десетки хиляди години.

Някога хората са били убедени, че Земята е плоска. Затова, живеейки в такъв свят, само преди четири века те са се страхували да плават прекалено надалече в едната посока, защото са се опасявали да не изпаднат от ръба му. Днес, благодарение на знанието, Земята е достъпна във всички направления.

В миналото (а и в настоящето) хората живеели според „бабините деветини”, силата на предците и други легенди. Вярвали в тях толкова безусловно, че ограниченията, които тези схващания им наложили, затруднили действията и дейностите им. Например в някои „християнски” секти се е смятало, че танците са греховни и нечестиви. Така мнозина, които биха получили щастие и освобождение от стреса, докато танцуват, били несправедливо лишени от удоволствие.

Същото се отнася и за религията – вярванията са нейната изначална същност. Те се основават на древни събития, които не са нищо повече от поверия, може би значими за общите нагласи в онези времена, но далеч незначителни в един непрекъснато променящ се свят. И все пак стриктно се спазват и се превръщат във фокус на внимание при поклонения, празници, тържества, траурни шествия и още по-разрушителното – стават причина мъже да се избиват един друг, а жени и деца да преживяват ужасяващи нещастия.

Някои вероизповедания твърдят, че „Бог е навсякъде и във всичко”, но догматично заявяват, че никой не познава нито Неговия истински „ум”, нито причините, поради които хората се избиват един друг – настояват, че вероятно това е част от Божествения план. С такива нагласи, представляващи конгломерат от нелогични схващания, къде в настоящата епоха човечеството може да открие сигурността на красотата, радостта, здравето, благополучието, любовта?

Религиозните идеи представят един „Бог”, чиято „воля” може да донесе както живот и изцеление, така и смърт и разрушение. С тези убеждения нищо не е сигурно, освен несигурността. С такава вяра всяка болест или аномалия може да се припише на „Божията Воля”. Именно вашите УБЕЖДЕНИЯ контролират всичките ви очаквания за нещо, което животът може да ви поднесе в бъдеще. Здравословният агностицизъм, начинът на мислене, при който не е известно дали изобщо „Бог” съществува и каква е неговата природа, но който остава напълно отворен към предадените по време на просветлението внушения, е за предпочитане пред фанатичното вярване в полуистини или неистини.

Колко сляпа е човешката раса като цяло!

Хората са като къртици, които обитават своите тунели с убеждението, че са способни да „измерят” целостта на своето съществуване само чрез сетивата си – слух, обоняние, допир и твърде ограничено зрение. Следователно, ако се спуснете по скалата на разнообразните форми на живот, ще видите, че хиляди видове са изцяло подвластни и ограничени от сетивата си. Всичко, което възприемат като „истина”, изгражда личната им „реалност”, техния конкретен свят. Слоят на съществуване, в който добиват опитност различните живи организми, се отличава от всеки друг в земното измерение. Това включва човешкия ум, който буквално е обсебен от религиозни доктрини и догми, затворен в научни теории и математически формули.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>

Животът е съзнание

Вашият коментар