Писмата на Христос – Писмо 9, стр. 1

Аз, Христос, идвам чрез тези ПИСМА, защото не мога да се върна в телесна форма или да се въплътя отново в човешка личност, тъй като пребивавам в – и съм с – толкова фини и възвишени вибрационни честоти, че никакво физическо тяло не е в състояние да вмести духовното ми съзнание. Единственият начин да достигна до вас бе с посредничеството на човек, достатъчно чувствителен и способен да възприема, покорен и посветен на „Бога”, роден да бъде каналът, чрез който мога да наблюдавам вълненията в неговия активен, паметен живот, както и световните събития.

Така успях да се запозная отблизо с конфликта и болката, непознати в миналите векове, тъй като научните и технологичните открития, упадъкът на морала и традиционните ценности доведоха до нови, силно стресиращи условия в съвременния живот и до нови взаимовръзки между хората. С помощта на този гъвкав ум модерното човешко съществуване стана до известна степен свойствено за мен. Без това знание за земните преживявания Писмата нямаше да бъдат написани във форма, която да бъде полезна за състоянието на цивилизацията в момента.

Процесът на частично застъпване на нашите съзнания започна преди раждането на моя „Писар“ и продължи през младежките ѝ години и зрелостта ѝ. Започвайки с цялостно препрограмиране на ума ѝ и пълното му пречистване от стари концепции, тя беше умишлено подложена на различни човешки преживявания, показателни за битките и нещастията в съвременния свят. С помощта на моите напътствия тя преодоля много страдания, което накрая доведе до смъртта на нейното его и освобождаването ѝ от умствено-емоционалното робство на материализма. Тя се научи как да се придвижва в съзнателните честоти на всемирна любов и получи личен опит в Реалността на ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ… Така че тя беше достатъчно пречистена, за да приема все по-ясно моите учения, които да бъдат разпространени по целия свят.

Под мое влияние тя се оттегли в уединение и самота и в крайна сметка стана зависима от мен за всекидневната си воля за живот. Работя чрез нейната пълна ежеминутна готовност да получава думите ми, когато космичните и личните ѝ съзнателни енергии позволяват да ме слуша и възприема. Разчитам на нейната честност и отдаденост да изчаква, докато ме чуе правилно и ясно. Показвам ѝ недвусмислено, че аз съм този, който ѝ говори, и докато не започна, тя не е в състояние да пише.

Казвам ви го, за да разберете какви са енергиите на ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ, дали форма на моите Писма.

**888**

Идвам отново чрез това Писмо, за да свържа нишките на предходните осем и да ги представя В СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ, който показва огромното значение на учението ми за всеки аспект на земния ви живот и за всички народи. ПИСМАТА ми са предназначени да бъдат стимулът – тласъкът – да отворите умовете и сърцата си към своя ИЗВОР на БИТИЕ и в крайна сметка да станат средство, с помощта на което да разберете напълно влиянието на индивидуалната и колективната мисъл и действие в материалното ви съществуване.

Докато законите за национално поведение, дадени ви в миналото, са били насочени главно към „Вие не трябва да… и ако все пак го направите, наказанието ще бъде…”, то истинските духовни закони са съвсем различни: „Тъй като вие и вашето място в земния живот сте създадени по следния начин…, ако действате в хармония със Законите на своето Съществуване, които са…, ще отворите цялата си система – душа, ум, емоции, тяло, както и обстоятелствата около себе си – към нестихващия приток на Божествено Съзнание, към Жизнената си Сила. Ползите от дисциплинираното ви поведение ще се върнат, за да ви благословят и заредят със здраве, хармония и благоденствие. Но ако пренебрегвате Законите на Съществуването и продължавате да живеете така, както сте го правили преди да получите това послание, вашето битие ще остане белязано от сътресения, тежки климатични условия, погубени реколти, финансови кризи, глад и стрес.”

Дойдох чрез тези Писмата с изричната цел да ви дам възможност да постигнете истинско и стабилно спокойствие, духовна любов, радост, вътрешно изцеление на ума, емоциите и тялото. Би трябвало вече да сте разбрали, че това беше и единственото ми намерение при последната ми мисия на Земята – да покажа на хората как сами създават собствените си нещастия.

„Християнските” църкви ви учат, че вие, които сте сътворени от „Бога”, трябва да „му се прекланяте и угодничите”, като спазвате Законите му. Това не е истина. „Преклонението пред Бога” е езически ритуал. Когато „Го издигате в култ”, вие Го поставяте отделно от себе си и над себе си – „недосегаем и страшен и кой знае какво зло може да изпрати на Земята, ако не изпълнявате волята Му”. Не такова бе посланието, което донесох на Земята. Аз говорих за „Отца”, който отговаря на всеки призив и задоволява всяка нужда; който изцелява, когато e помолен и който е едновременно отвъд вас и „вътре във вас”. Това означава, че Творецът е всемирен.

Юдейската религия твърди, че само Първосвещениците могат да доближават „Светая Светих”, да се обръщат към Йехова и да се молят за хората, като Му принасят в жертва птици и животни, за да Го омилостивят. Ето как евреите получаваха „опрощение на греховете си”. А аз многократно им повтарях, че ще получат опрощение на греховете си от „Отца” според готовността си да прощават един на друг – ще „пожънат” каквото сами са „посели”. Казвах им също да се обръщат директно към Него и да се молят с прости думи за това, което им е нужно, и ги уверявах, че ако го направят с пълна вяра и без никакво съмнение, Той ще ги чуе и ще им отговори.

Трябва да разберете, че всичко, на което учех евреите, беше в директно противоречие с проповедите на техните религиозни старейшини. И тъй като поставях под въпрос високопоставените им позиции на „лични довереници” на „Всевишния”, те ме мразеха и ме разпнаха. А заради страха си от преследване след смъртта ми, моите ученици не се отказаха напълно от Стария Завет и голяма част от неговата мисловност бе привнесена в „християнската” религия. Вместо животни, жертвата, която свещениците вече поднасят върху олтара, е тялото и кръвта на „Исус”. А след много години, когато Рим се наложи като защитник на „християнската” религия, „римските” свещеници, също като еврейските преди тях, започнаха да се обличат в скъпи одежди и да използват сребърни и златни принадлежности за тези церемонии.

По времето на Павел това би било немислимо. Неговото елементарно послание за „спасение от наказание чрез смъртта ми на кръста“ не бе заветът, който донесох на сънародниците си в Палестина. Той увековечи еврейската традиция „да се жертва един, за да се платят греховете на друг”. Какво позорно малодушие! Все пак Павел направи и голяма услуга на човечеството, тъй като положи началото на движение, което би могло да бъде средство за еднакво благословение на всички раси. Очерта начин на мислене и ежедневно поведение, които биха внесли хармония в живота на хората, стараещи се да прилагат неговите учения.

При повторното ми идване някои еврейски традиционалисти най-вероятно отново ще отхвърлят гръмогласно думите ми и ще се възмутят на постоянните ми подмятания за древната юдейска практика за жертвоприношения на животни и птици – в угода на Бога и за опрощение на греховете. Но независимо какви са техните възражения, остава историческият факт, че Храмът е бил място за изгаряне на жертви, чиято миризма е тегнела над Йерусалим. И през цялото време знаех, че този Храм е построен и посветен на един мит, измислица на човешкото въображение, рационализация на нещо, което земните умове не могат да разберат в духовен план.

Аз бях там! Чувствах горещите камъни под сандалите на нозете си и парещото слънце над главата си; спорех с фарисеите и в известна степен се забавлявах с присмеха и подигравките им; наблюдавах ги как догматично проповядват обременен живот за постоянно подчинение на една безполезна и напълно излишна традиция на хранене и пиене!

Аз бях там! Понякога желанието ми да се забавлявам разпалваше палава искра в ума ми и отправях към фарисеите същите аналитични подигравки за техните навици, показно облекло и безумни закони, каквито и те – за мен и моите проповеди. Същите гръмко осмиваха думите ми „Божието Царство е вътре във вас” и подвикваха: „Той е глупак! Кажете, как може „Бог” да е вътре в човек?” Позоваваха се на пророците си с порой от презрителни аргументи и сравняваха представите си за Всемогъщия Йехова с моите описания на скромния „Отец, който мисли дори за птиците”. Как е възможно, настояваха те, когато редовно се изгарят птици в Храма за изкупване на човешки грехове? Моисей щеше ли да въведе такава свята практика за жертвоприношения, ако животните и птиците имаха някаква стойност в очите на Всевишния?

1 2 3 4 5 6 7 Следваща>>>

Законите на съществуването

Вашият коментар