Писмата на Христос – Писмо 9, стр. 1

Аз, Христос, се явявам чрез тези ПИСМА, защото не мога да се върна в телесна форма – да се въплътя отново в човек. Откакто пребивавам в толкова фини и възвишени вибрационни честоти, самият аз ги нося и затова никакво физическо тяло не е в състояние да вмести духовното ми съзнание. Единственият възможен начин да достигна до вас бе чрез някое човешко същество, което е достатъчно чувствително, долавящо сигнали извън земните възприятия, покорно и отдадено на „Бога”, родено да бъде каналът, през който да наблюдавам вълненията в неговия активен, паметен живот, както и световните събития.

Така успях да се запозная отблизо с конфликта и болката, непознати в отминалите векове, тъй като научните и технологичните открития, както и упадъкът на морала и традиционните ценности доведоха до нови стресови обстоятелства в съвременното битие и до нови взаимоотношения между хората. С помощта на гъвкавия ум на моя „Писар” модерните земни условия до известна степен ми станаха по-ясни. Без това знание за вашите преживявания Писмата нямаше да бъдат написани във форма, която да бъде полезна за състоянието на цивилизацията в момента.

Процесът на частично застъпване на нашите съзнания започна преди нейното раждане и продължи през младежките ѝ години и зрелостта. Положихме началото с цялостно препрограмиране на ума ѝ и пълното му пречистване от стари концепции, като умишлено беше подложена на различни човешки преживявания, които да я направят съпричастна към битките и нещастията в съвременния свят. С насоките ми моят „Писар“ успя да преодолее много страдания, което накрая завърши със смъртта на нейното его и с края на умствено-емоционалното ѝ робство на материализма. Научи се как да се движи в съзнателните честоти на всемирна любов и получи личен опит в Реалността на ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ… Така че тя е достатъчно пречистена да приема още по-ясно моите учения, за да бъдат разпространени по целия свят.

Под мое влияние тя се оттегли в уединение и самота и в крайна сметка стана зависима от мен за всекидневната си воля за живот. Работя чрез пълната ѝ ежеминутна готовност да получава словото ми, когато космичните и нейните лични съзнателни енергии ѝ позволят да ме слуша и възприема. Разчитам на нейната почтеност и всеотдайност да изчаква, докато ме чуе ясно и прецизно, а аз ѝ посочвам недвусмислено, че съм този, който ѝ говори. Докато не започна, тя не е в състояние да пише.

Казвам ви го, за да разберете от какви енергии на ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ са добили форма моите Писма.

**888**

Явявам се отново чрез това Писмо, за да свържа нишките от предходните осем и да ги представя В СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ, който показва огромното значение на учението ми във всеки аспект на земния ви живот и за всички народи. ПИСМАТА ми са предназначени да бъдат тласъкa – стимулa – да отворите умовете и сърцата си към своя ИЗВОР на БИТИЕ и в крайна сметка да станат средство, с помощта на което да разберете напълно всестранното въздействие на индивидуалното и колективното мислене и действия в материалното ви съществуване.

Докато законите за национално поведение, дадени ви в миналото, са били насочени основно към „Вие не трябва да… и ако все пак го направите, наказанието ще бъде…”, то истинските духовни закони са съвсем различни: „Тъй като вие и вашето място в земното житие сте създадени по този начин…, ако действате в хармония със Законите на своето Съществуване…, ще отворите цялата си система – душа, ум, емоции, тяло и лични обстоятелства – към непрекъснатия приток на Божествено Съзнание, към Жизнената си Сила. Плодовете на дисциплинираното ви поведение ще се върнат, за да ви благословят и заредят със здраве, хармония и благоденствие. Но ако пренебрегвате Законите на Битието и продължавате да живеете така, както сте го правили преди да получите това послание, тогава всекидневието ви ще остане белязано от сътресения, тежки климатични условия, погубени реколти, финансови кризи, глад и стресиращи обстоятелства.”

Говоря ви чрез Писмата си с изричната цел да ви дам възможност да достигнете истинско и устойчиво спокойствие, духовна любов, радост и вътрешно изцеление на ума, емоциите и тялото. Би трябвало вече да сте разбрали, че това беше и единственото ми намерение при последната ми мисия на Земята – да покажа на хората как сами предизвикват собствените си нещастия.

„Християнските” църкви ви учат, че вие, създадените от „Бога”, трябва да „Му се прекланяте и угодничите”, като спазвате Законите му. Това не е истина. „Възхваляването на Бога” е езически ритуал. Когато „Го издигате в култ”, вие Го поставяте отделно от себе си и над себе си – „недосегаем и страшен и кой знае какво зло може да изпрати на Земята, ако не изпълнявате волята Му”.

Не такова бе посланието, което донесох на Земята. Аз говорих за „Отца”, който задоволява всички потребности; отговаря, когато е призован; изцелява, когато e поискано; който е едновременно отвъд човека и „вътре в него”, което означава, че Творецът е всемирен.

Юдейската религия учи хората, че само първосвещениците могат да доближават „Светая Светих” и да отправят молитви от тяхно име. Народът е трябвало да се обръща към Йехова само чрез свещениците, като носи птици и животни за принасяне в жертва, за да бъде Той омилостивен. Ето как евреите получавали „опрощение на греховете си”. А аз многократно им повтарях, че ще получат опрощение на греховете си от „Отца” според готовността си да прощават един на друг, че ще „пожънат” каквото сами са „посели”. Казвах им също да се обръщат директно към Него и да се молят с прости думи за това, което им е нужно. Уверявах ги, че ще бъдат чути и ще получат отговор на молитвите си, ако са изречени с пълна вяра и без никакво съмнение.

Трябва да разберете, че всичко, което проповядвах на евреите, беше в директен конфликт и противопоставяне с ученията на техните религиозни старейшини. И тъй като изтръгвах високопоставените им позиции на „лични довереници” на „Всевишния”, те ме мразеха и ме разпнаха. А заради страха си от преследване след смъртта ми, моите ученици не се отказаха напълно от Стария Завет и голяма част от неговата мисловност бе привнесена в „християнската” религия. Тялото и кръвта на „Исус” заеха мястото на животните при жертвоприношенията пред олтара. След много години, когато Рим се наложи като защитник на „християнската” религия, „римските” свещеници, също както еврейските преди тях, започнаха да се обличат в скъпи одежди и да използват сребърни и златни принадлежности за церемониите си.

По времето на Павел това би било немислимо. Негово бе простото послание за „спасение от наказание чрез разпъването ми на кръста“, което не бе заветът, който донесох на сънародниците си в Палестина. Така той увековечи еврейската традиция „да се жертва един, за да се платят греховете на друг”. Какво позорно малодушие! Все пак Павел извърши и голяма услуга на човечеството, тъй като положи началото на движение, което би могло да бъде средството за еднакво благословение на всички раси. Очерта начин на мислене и ежедневно поведение, внасящи хармония в живота на хората, които се стараят да прилагат неговите учения.

При повторното ми идване при вас чрез настоящите Писма най-вероятно някои еврейски традиционалисти отново ще отхвърлят гръмогласно думите ми. Този път ще ме упрекнат за постоянното ми позоваване на древната еврейска практика за жертвоприношения на животни и птици, чиято цел е да се умилостиви Бога и да се опростят греховете. Но независимо какви са техните възражения, остава историческият факт, че Храмът е бил място за изгаряне на жертви, миризмата от които дълго е тегнела над Йерусалим. През цялото време знаех, че структурата на Църквата е крепена на мит, на една измислица, плод на човешкото въображение – рационализация на това, което хората не проумяват в духовен план.

Аз бях там! Чувствах горещите камъни под сандалите на нозете си и парещото слънце над главата си, спорих с фарисеите и някак развеселен понасях присмеха и подигравките им. Наблюдавах как догматично проповядват обременен живот на постоянно подчинение на една безполезна и напълно излишна традиция по отношение на храненето и пиенето!

Аз бях там! Понякога желанието ми за забавление запалваше палава искра в ума ми и аз раздавах на фарисеите същите аналитични подигравки към личните им навици, показно облекло и безумни закони, каквито те отправяха към мен и моите проповеди.

1 2 3 4 5 6 7 Следваща>>>

Законите на съществуването

Вашият коментар