Безусловната его-любов…

„Има два вида любов – и двата напълно различни,
защото възникват от две различни измерения на битието.
Единият е Духовната Любов – непостижима за вашето
съзнание, докато то не премине през определени
етапи на първоначално пречистване на егото.
Вторият е човешката любов и няма нищо общо с Духовната.”
Из „Писмата на Христос”, Послание 5

Любов

Тези дни вероятно ще ни омръзне от любовни статии, послания и посвещения. Любовта ще бъде велика и нищожна, бляскава и несретна, безусловна и отровна. Ще я издигаме до Божията и ще я заравяме в калта. Ще водим битки за нея и срещу нея. Но какво е Тя, нейно величество Любовта? Къде е границата между пóлета и падението, между щастието и греха, обичта и чувството за собственост? Не, не мога да дам отговори – само гледна точка.

Безусловна любов. Толкова се говори за нея, че тя, горката, се превърна в клише, загуби смисъл и съдържание. Натоварихме я с определения и оценки, изисквания и очаквания – условия, условия, условия. Парад на показността „Аз обичам безусловно”. Но какво става, ако по някакъв въпрос срещнем друго мнение, различен начин на мислене и действия? Какво става, ако някой не е толкова добър като нас, ако не практикува безусловна любов като нас? Егото ни, винаги в готовност под плитката повърхност на думите, изскача под фойерверките и фанфарите на собствената ни стойност и започва да поставя квалификации, да съди и поучава, да изисква друго поведение. Условия, условия, условия.

„Осъзнавате ли колко много хора по света си въобразяват, че са намерили и практикуват безусловна любов, но все пак остават нащрек с всички онези, които не отговарят на стандартите им на поведение, които са въодушевени и доволни да съдят или накажат? Как е възможно такъв ум да създаде ЕРА НА ЛЮБОВ И МИР? […]

Когато вашите съзнания са в мир и покой, без ни най-малка следа от критика или отхвърляне на различността, когато сте въплътили в тях съвършено величие на любов и състрадание, тогава наистина ще станете член на Царството Небесно.“

Из „Писмата на Христос”, Послание от 2007 г.

ЛюбовИ така, човешката любов няма нищо общо с безусловната. Това, разбира се, не означава, че не трябва да се стремим към нея. Напротив, трябва, но преди това имаме да свършим друга, изключително важна работа – да се справим с негово високо превъзходителство Егото.

„Его” е дума, която се използва само в единствено число. Че как иначе, та нали е собственото човешкото „аз”, единствената личност. То не е „ние”, а е всичко, което ни отделя от другите. То обуславя начина ни на поведение, в интерес на собствената ни стойност, полза, изгода, интереси и желания: искам – не искам, одобрявам – не одобрявам. Но как го прави и защо го прави?

Егото е това, което преценява реалността около нас и претегля съвместимостта ѝ със собствения ни вътрешен свят. След това, според поставената оценка, възможните последствия и личните очаквания, реагира, избира пътя ни на действие – от силна любов до омраза и агресия. И всичко това винаги зависи не само от условията, в които личността е изградена и добила опитност, но и от моментното ѝ състояние. А не от истинската ни вродена същност – тази Божествена искра, за която всички знаем, че е някъде там, вътре в нас – душата, защото тя е скрита. Скрита е в егото.

Цитатите, които следват, не се нуждаят от допълнителни разяснения и анализи. Те дават цялото необходимо знание за това къде е любовта – тази, Безусловната, и къде – егото.

„Докато размишлявам върху вашия съвременен свят, виждам измерение, което в момента се контролира от СИЛАТА НА ЕГОТО. Всяка злина В НАСТОЯЩОТО ВИ УПАДЪЧНО ОБЩЕСТВО и огромните ви бездушни градове произтича от Неговата мощ. То е източникът на всяко нечестиво, лъжливо, покварено действие, което в момента се извършва на вашата планета. То контролира медиите, телевизията, семействата и нациите ви. То е причина за войните по цялото земно кълбо. То създава нечистите миазми на породените от ниско съзнание енергии, възприемани от Висшите Духовни Същества, но прекалено ужасяващи за наблюдение.“

Из „Писмата на Христос”, Писмо 6

„Формите, чрез които се проявява егото, не бива да се заклеймяват или осъждат. Те са естествен резултат от Неговия Съзидателен Фактор, който осигурява ИНДИВИДУАЛНОСТ, защото ЕГОТО е

ПАЗИТЕЛ НА ИНДИВИДУАЛНОСТТА.

Ако нямате този вроден импулс да „плачете“ за това, което ви е необходимо, за да бъдете щастливи, и да отхвърляте всичко, което ви прави тъжни, ще се озовете в неопределеността на небитието.

Ако не бягате или не молите за помощ, когато сте в опасност, ще умрете.

Ако не плачете („изисквате“ храна), след като се родите, може да гладувате.

Ако не приемате с радост майчиното мляко и не се сгушите блажено в майчината гръд, никога няма да развиете близка и грижовна връзка с нея.

Без ПОДБУДИТЕ НА ЕГОТО нямаше да има съзидание и индивидуалност, нито удовлетворяване на потребностите и топли реакции, нито човешка любов. Без ТЯХ нямаше да има самозащита и самосъхранение, нито оцеляване.

Въпреки това върху ПОДБУДИТЕ НА ЕГОТО (най-вече „Аз“-а на личността) е отпечатана само потребността от ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИТЕ НУЖДИ и ОЦЕЛЯВАНЕ. […]

Двете мощни сили на его-подбудите са „свързване-отхвърляне”. […] Тези магнитни импулси са „духовно предназначени” да бъдат ориентирани към градивни цели – придобиване, задържане, изграждане, постигане. Ако нямаше други хора или живи същества в света, биха могли да придобият пълна власт над личността, без да причиняват вреда. Но когато се вземе под внимание, че не сме сами на планетата, неконтролираните „магнитни импулси на привличане, притегляне, свързване, задържане, притежаване” се превръщат в заболяване на личността, ако не са равномерно балансирани с потребностите на всички останали.“

Из „Писмата на Христос”, Писмо 6

Любов„Когато сте разбрали и приели същността на човека срещу себе си, ще видите как той започва да се отпуска, а защитата на егото му – да отслабва. И двамата ще се почувствате по-добре. След като направите това тихо, бавно и внимателно, представете му ясна картина за начина, по който сте се почувствали в тази ситуация. Не използвайте думи, предназначени да унижат опонента ви и следователно да го разстроят. Помнете, че полагате усилие да контролирате егото си като прелюдия към безусловната любов;работите, за да постигнете мир и разбирателство помежду си, а не да отбелязвате точки; отговорът ви не трябва да води до нов конфликт заради изрази, които го разстройват, ако това се случи, вашето его е спечелило рунд срещу вас. Психиката ви е загубила.“

Из „Писмата на Христос”, Писмо 8

„ЛЮБОВТА е

самата материя, от която е изградено вашето тяло. Когато живеете с гняв, негодувание и неприязън в сърцата си, активно създавате негативни сили, които постепенно подкопават здравето и разрушават организма и живота ви.”

Из „Писмата на Христос”, Послание 8

„ЛЮБОВТА е

единственият път към свободата, а това изисква търпение и време, за да пречистите мислите и емоциите си от негативните реакции към другите. Докато не се освободите от своите най-дълбоки и най-тъмни чувства на гняв, язвителна критика, отхвърляне, неудовлетвореност и негодувание, няма да можете да чуете моя Глас. Не забравяйте, че за да получите първия ми шепот в тишината на своята медитация или в момент на вътрешен мир, трябва да направите промени в съзнанието си.”

Из „Писмата на Христос”, Послание 6

„ЛЮБОВТА е

„законът” и правата на останалите, равнопоставени със собствените – тези на егото. Докато психиката поема все повече и повече от душата – Божествената Реалност – в своето съзнание, старите подбуди на егото вече отпускат своя захват и вътрешният всекидневен конфликт става още по-интензивен.”

Из „Писмата на Христос”, Писмо 7

„Вие сте създали зона на цялостност на Земята и тя е неделима. Всеки път, когато успеете да задържите любовта в сърцето си, срещайки противопоставяне, изграждате малък оазис от Божествена Любов в своята среда. Ще усетите, че все повече и повече хора се стремят да откликват на негативните сили точно по този начин. Това ще повлияе на тъмнината като цяло – няма как да бъде по друг начин. И така редиците на тези, които искат да създадат Царството Небесно на Земята, ще се увеличават и в крайна сметка гласовете на Божественото ще започнат да просветляват реакциите на все още непробудените.

И какво ще се случва, докато някои създават своя собствен малък оазис на Божествена Любов на Земята, който ще се окаже дълго жадуваната облага за човечеството? Хората ще получат възможност да поправят грешките, допуснати през изминалите години след последната война. Обществените услуги ще започнат да се подобряват, населението ще възприеме нов морал на поведение, който ще гарантира, че ще се отнася към ближния си с любещо внимание и състрадание. Когато това се случи, благоденствието ще се завърне, бедността ще намалее, здравето ви ще стане по-стабилно, вследствие на любещите реакции в сърцата и умовете на хората. Ще има и ползи, които сега не можете да си представите, защото те ще се натрупат от по-високо духовно съзнание, извън вашето разбиране в настоящия момент.

Така ще създадете Царството Небесно на Земята.

Имам само едно предупреждение. Нищо от това няма да се случи, докато хората не осъзнаят, че единствено тяхното собствено човешко мислене има власт над „материята” в света, защото то не е духовно. „Аз”-ът на всеки човек не е неговата душа – тя е скрита вътре в егото.“

Из „Писмата на Христос”, Послание от 2014 г.

„В нас живеят над 7 милиарда клетки и всички те са свързани помежду си. Всяка клетка сама за себе си е егоистична, но разбира, че за да оцелее, трябва да се обедини с останалите. Всеки орган на тялото служи на цялото тяло, не на себе си – така функционира здравият организъм. Това е принципът на живота – подчинение на закона за целостта на единния организъм, законът на абсолютното отдаване, любовта, неразривната връзка помежду ни.

Всеки от нас е една 7-милиардна част от огромния общ организъм, наречен наш свят. Необходим ни е целият ресурс на рекламата, всички медии и образованието, което е най-важно от всички, които да насочим така, че човекът най-малкото да достигне до мисълта, че е част от един общ организъм и че е заобиколен от висшия закон на любовта. Ако хората концентрират мислите си само върху това как да се научат да обичат, всичко ще се промени мигновено. Защото, ако със стремежа си да обичаме привлечем този висш закон на любовта, който ни заобикаля и поддържа както майка нейното дете, това би ни помогнало. Внезапно ще разберем, че заобикалящият ни свят е добър и дружелюбен; ще разберем, че актът на любовта не изисква енергия, напротив – той ни носи енергия. Тогава най-накрая ще осъзнаем какво означава любовта, а именно – готовността да се грижиш за благополучието на ближния си, да се грижиш за него, вместо за себе си. Това означава любовта.

В живота си трябва да се научим да получаваме любов, да даряваме любов и да бъдем щастливи. Това е наш дълг.“

Из „Пътят към себе си”, проф. д-р Михаел Лайтмън

Виктория Христова

 Прочетете повече по тази голяма тема: pismatanahristos.com/sadarzhanie

Вашият коментар