Споделени преживявания от реалния живот

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата „ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)“ и 
Страницата на „Писмата на Христос“ във Фейсбук
(стр. 1)

Д. Ц. Приятели, тези дни ми се случи нещо показателно за връзката ни с Божественото Съзнание (БС). В едно от направленията, по които работя (бизнес сътрудничество м/у две фирми, в случая) се появи друг елемент, един силно егоцентричен нов собственик. Разбрах от колеги, че е решен да предприеме несъвсем коректни действия, които ще сложат край на съвместната работа. И двете страни биха понесли загуби (повече или по-малко директни), а аз – важна част от доходите си. Пред тази заплаха егото ми се изправи и под маската на възмущение от некоректността, ме подтикна да предприема съответни справедливи и оправдани контра-действия. Успях да го озаптя, но се оказа, че духовното ми ниво не е достатъчно, за да ми бъдат спестени чувства от зоната на ниските вибрации, които ме извадиха от обичайното ми състояние за няколко дни. Усилията ми да ги преодолея имаха само частичен успех. Разбрах (признах пред себе си 🙂 ), че се налага да потърся помощ.

Следващата нощ медитацията ми започна необичайно силно. Още с първите думи от молитвата усетих Енергията да минава през тялото ми. В някакъв момент съм запитал БС как да постъпя и отговорът дойде почти веднага – трябваше да пренебрегна егото си напълно, да дам ясно доказателство за добри намерения и опиша на новия собственик каква е точната бизнес -ситуация. На практика стана следното – получих силен подтик да се замисля за текста и го получих и съставих лесно, видях дори изречение, което да започне на нов ред :). Дадени ми бяха обяснения/разбиране защо трябва да се изразя по този начин, а не по друг, и защо трябва да напиша точно това, а не друго.
Излязох от медитацията, светнах лампата и записах текста – чернова за официално писмо. Подсказан ми бе дори подходящия начин, по който да го изпратя. В момента, в който го приключих, рязко усетих силно облекчение, радост и дори лека гордост, че съм решен да направя нещо толкова нестандартно за подобен случай. Хармонията, енергията, радостта ми се върнаха и съм заспал дълбоко.
Споделям случката, защото днес, няколко дни по-късно, се усещам съвършено изчистен от напрежението на ниските вибрации и съм напълно емоционално освободен – каквото и да случи впоследствие, ще се усмихна с разбиране. Видях, че единствено правилната реакция в подобни случаи е обуздаване на его-то, проява на добронамереност към интересите на останалите и загърбване на собствените (някакъв вид бизнес-проактивност 🙂 , която не се изучава в бизнес-школите). След което ще се случи само възможно най-доброто за всички. 20.05.17

M. L. С голямо задоволство споделям изпитанието ти в битката с егото ти. Почти всеки ден се натъкваме на къде по-малки, къде по-големи схватки с него и си давам сметка, че преди Писмата, не бих се замислила да влизам в конфликт с него. Беше въпрос на чест, да го използвам за съюзник ( да не си мислят опонентите ми, че ще им се оставя да ме победят).Радвам се, че си спечелил битката с него. Скоро и на мене ми се случи нещо подобно. Не беше от толкова голямо значение, но несправедливостта си е несправедливост в каквито и размери да е тя, а да извоюваш победа над самия себе си, е истински триумф на справедливостта! Всеки, който се е докоснал до Писмата, няма как да не иска да се слее с Тях, няма как да не усети резонанса от справедливостта на Божественото съзнание. Радвам се, че го сподели. В този момент, като се сетих за моя случай се почувствах доволна, че и аз не се подадох на егото си. 21.05.17

М. М. Може би не е чак толкова трудно да се работи с хора подвластни на егото. Те в голяма степен са предсказуеми, в предвид че най-често сме минали по техния път в борбата си със собственото Его и подробното опознаване на импулсите и действията му. Само ако се поставим на негово място с неговото его може да влезем под кожата му. Действията ни (заедно с мислите и думите) трябва да са подтиквани единствено от Божествена любов, но как да заобичаме този човек?! Все пак той има някакви положителни страни (най-малкото – осигурява работа на много хора), достойни за уважение и своето важно място в обществото, а също е поддържан с любовта на създателя, както и на Христос.
Ще ви разкажа за един случай на „общество“ в което всички са „щастливи“ (или доволни ли незнам как да го нарека) в царството на Егото, чувстват се във свои води и не искат да променят нищо. Колежка ми се оплака от екипа в който работи и началничката си. Шефката им давала нарочно безсмислени задачи, а нормата върху която им се заплаща е некоректна, защото е обвързана с крайния резултат, а не със сложността и количеството труд за постигането му. (По точно доработват едни детайли, които често са брак от предходните операции, а на тях им се плащат само годните детайли без труда по бракуваните). Целият екип са изнервени, като постоянно се надпреварват, как на другия да му е по-зле, злословят срещу шефката си и помежду си. И някои с повече 20 години стаж там!!!
Предложих на това позитивно младо момиче да не остава там, но тя не се съгласи без да има обяснение.
Да! И тези хора са поддържани от БС, хранят семейства, отглеждат деца и им е нужен подходящ работодател за да им осигури прехрана. 21.05.17

Ж. Ж. М… и аз работя в голям завод … там положението е същото… прав си, че до голяма степен хората които са напълно подвластни на егото си са предвидими именно, защото ние които се опитваме да се пречистим от грубия егоизъм и се самоанализираме всеки ден познаваме егото и неговите импулси… трудно е да се работи с много хора там наистина си в царството на егото и е трудно да запазиш високи вибрации… понякога ме повличат надолу и се чувствам напълно безсилен да владея моето, но и съм се измъквал от доста неприятни ситуации със знанията които имам ! Тогава се убеждаваш, че Писмата са Истина и вярата укрепва ! 21.05.17

T. S. Здравейте приятели. 🤗💖 Появи ми се едно вдъхновение, да ви разкажа с конкретен пример от мой опит, случил се съвсем наскоро.
Значи, жената която назначих на работа при мен, още в самото начало настоя да и дам постоянен договор, нещо което не се прави веднага, тъй като рисковете остават в последствие за мен. Но имаше нужда да вземе кредит и знаейки, че е с 5 деца, Любовта и разбирането взеха решението от моя страна. Няколко месеца по-късно ми обяви, че напуска, защото държавата и осигурява почти същите доходи, вместо да работи. Дори ме помоли да и оставя нужното време да натрупа часове, които в последствие да и осигурят средства от бюрото по труда.
Ако това се беше случило преди време, не зная как точно бих реагирала. Но в този момент, нямаше упрек, гняв и каквито и да било негативни мисли от моя страна. Напротив, помислих, че за децата ще бъде по-добре,тя да е повече на разположение, нищо че моите планове, поради нейното напускане се променяха. И ето тук, наскоро появилото се послание от Христовия Писар:
„Беше ми показано, че не сме родени, за да водим съсредоточен около себе си живот…“
Някак перфектно се вмества, че когато мислим първо за другите с най-добри и чисти мисли, Божественото Съзнание осигурява благополучие и за двете страни, защото Любовта е била първичният импулс.
Защо го казвам? Защото две седмици след нейният анонс за напускане, тя сама пожела и ме помоли да я запазя. Бях пуснала вече обява и имах нови кандидати, но приех нейната молба, тъй като е влязла в развод, за което съжалявам, че и се случва, но тя има нужда от тази работа и затова продължи. А това завръщане от нейна страна пък освобождава реализацията на моите планове.Така и двете страни оставаме удовлетворени.
Изводът ми в тази лична история, която споделих е, че когато сме загрижени за чуждото благополучие, Божествено Съзнание, намира път да го подсигури и на нас самите. 🤗 21.05.17

A. A. Мисля, че е време да споделя нещо много лично. Дано да ти помогне, В…. Може да се изненадаш, но аз също не участвам с дарения… засега. Отдавна работя само за Писмата и нямам почти никакви доходи – малки странични поръчки от време на време. Преди това работата ми беше само управленска и ужасно стресираща. Този мъжки свят отдавна не беше за мен и се молех за покой. Получих го! Работата за Писмата е силно вдъхновяваща и удовлетворяваща – прави ме щастлива! Но от друга страна материалният свят изисква материални решения – егоистично е да оставям мъжа си да се справя сам с издръжката на няколко членно семейство. Молех се за решение, което да е подходящо и полезно за всички участници. Чаках дълго и понякога се обезверявах. Оказа се, че просто ми е било нужно търпение. Решението дойде преди около месец, но нямате представа какво! Колкото и да мисля, няма да мога да го измисля по такъв съвършен начин! Решение, което работи на всички възможни нива! Чудо, би казал Ж… И наистина е такова! Покрива абсолютно всички мои нужди – разполагам с времето си, включително и за Писмата, с почти американски приходи, контактувам с прекрасни хора от голяма компания, на които имам доверие, без никакъв стрес и т.н. За тях е по същия начин – имаха много силна нужда от човек точно с моите знания и умения, изключително доволни са, че напредвам бързо и ще им бъда от полза за следващото разширяване на компанията. Така работят Христос и Божественото съзнание – на всички нива! Така че, В…, напълно те разбирам! Но както и да изглеждат нещата в момента, предай им ги, довери се и имай малко търпение. Тогава ще стане точно това, от което имаш нужда!   29.03.17

V. D. Бях станал вече търсещ и минах през доста религии и учения, но в главата ми наученото някак стоеше доста хаотично, и много въпроси не намираха точния или изобщо никакъв отговор, и точно тогава циркулирайки в нета попаднах на откъс публикуван от Огнян Христов (за което съм му безкрайно благодарен <3), който отговаряше пряко, на един от въпросите ми, който си задавах. Тогава веднага започнах да чета „Писмата“ и Те, още с първото прочитане ме грабнаха, и очароваха, там намерих отговорите на почти всичките ми въпроси, и то по един строен, и подреден начин по важност и взаимовръзка. В Тях, видях едно подредено Учение толкова ясно изказано и на един много разбираем език. След като започнах и да ги практикувам (и ми се получаваше), почти веднага забелязах, и промените, които настъпиха в живота ми, почти мигновено. 03.04.17

Б. П. Скъпи О…, аз не „разбрах“, че Писмата на Христос са истински, аз го „почувствах“ със сърцето си. Не крия, че отначало бях предубедена и че се чудех какво ме кара да ги чета.Това е, защото сме залети с огромна догматична, промиваща мозъци литература, сектантски небивалици и прочие и най-малкото -сме предпазливи. Но от малка си задавам въпроса за смисъла да живееш, защо, след като в един момент няма да ме има, съм живяла изобщо и след някоя друга година няма да има и спомен от това? Какъв е смисъла? И когато гледах маргаритките и някоя пчела върху тях, се чудех как един „Бог“ на небето си е играл и го е създал с това предназначение? А малката почти невидима мушичка? Защо е създадена? Кому е нужна? И КАК е създадена? Или защо, след като всички ми казваха, че Бог е добър, то той ни наказва за всичко? Кое му е доброто? Смисъла за това? А когато миналата година в Троянският манастир, пред една огромна тълпа, ми беше отказано причастие, защото не съм подготвена и не заслужавам, и изпитаният срам от всичко това, не можех да не се отчая и задам на „някой от горе“ въпроса: „Ако сега изляза и помогна на един бездомник, това прави ли ме добра щом не съм „достойна“ за причастието? А момичето на опашката, което се беше забулило със забрадка и ме попита дали съм готова за причастие (а аз го излъгах,че да), отмине този бездомник, пак ли ще е по-достойна за причастие? И т.н. и т.н… Христос с всяка страница отговаряше на тези мои въпроси, които съм задавала и които ме измъчваха. Имам чувството,че когато бях игнорирана от попа в манастира пред всички, тогава стана нещо в мен, защото доста отчаяно и вътрешно ядосана погледнах всички икони, които ме гледаха и вътрешно крещях ЗАЩО???. Та……Писмата ги ПОЧУВСТВАХ,че са истински,реални и в същината си простички, защото най-хубавото около нас е именно и най-простичко, най- красиво и най-истинско. Писмата наистина са ОСВОБОЖДАВАЩИ 🙂  02.04.17

М. М. Последно се сещам за две лоши неща, които ми се случиха и като размисля, след като преминаха изглежда, че са били само едни забавни весели уроци. Единият беше, когато събирахме пари за озвучаването на Писмата. Бях платил тлъста сметка за ток и някои други неща следствие от другото лошо нещо, което ще опиша друг път, защото е по дълго. Бях си набутал овърдрафта и нямаше изглед да изляза от кризата в същия месец, но трябваше по някакъв начин да покажа съпричастност и нещата да започнат да се случват. Преведох 50 лв. (по-голяма сума от тази, която мога да си позволя) предвид, че в идващите месеци едва ли ще имам отново възможност. С жена ми рядко говорим за пари, но същата вечер тя ми каза, че сме щели да купуваме колело на сина, което му е обещала на предния рожден ден. Оказа се, че той е събрал 150 лв., а тя не си е теглила заплатата два месеца и на другия ден взехме хубаво колело от 410 лв. Сякаш Божественото Съзнание беше подредило обстоятелствата и вече имаше пари за всичко. 29.03.17

Ю. Н. Боже, как ни тестват всички по един и същ начин ! Явно въпросът за безусловното приемане на различни от нас хора , ситуации, лични взаимоотношения и т.н., за Безусловната Любов е от първостепенна важност . Само върху това трябва да работим не ежедневно, а ежеминутно.Непрекъснато самонаблюдение, самоанализ, самоконтрол! Няма да ви занимавам с моята опитност, която е почти идентична на вашата, само ще ви кажа , че ако не четях от 2-3-години Писмата, щях да загубя приятелка, която силно обичам. Само чрез наученото от Христос успях да изляза „суха от водата“. Много се мъчих да задуша неудържимите настъпателни позиви на егото, буквално се борих физически с него , защото знаех , че само така ще успея и успях. Това е пътят, няма друг. Няма нищо по-значимо от Безусловната Любов, без нея сме нищо . Чрез нея се диша много по-леко, приятели. Да благодарим на Божествените Ни Баща-Майка и Христос, че ни отвориха съзнанието за нея! 15.02.17

A. A. Случи се така, че преди 2-3 седмици се препънах сериозно в отношенията с близък приятел и много ми се ще да споделя ситуацията тук. Чета закачената публикация за проактивността и виждам, че макар и да съм напипала точния смисъл, без да мога да го приложа в тежък момент, това си остават просто някакви „философии”… Оказва се, че само разбиране на смисъла не стига. И двете страни минахме през тежко страдание и разкаяние, заради което стигнахме до по-задълбочени изводи и вероятно до практически приложимо решение (надявам се и вие да допълните от собствения си опит). Искам да добавя, че вече е изпробвано – работи безотказно и моментално! 🙂
Допуснах един от моите най-стари страхове да създаде реалност, която беше далеч от действителността, но за мен в този момент тя беше съвършено истинска. „Големите очи” на страха ми дадоха визия за огромен проблем, който всъщност не съществуваше; моят скрит емоционален модел създаде обстоятелства вместо мен. „Емоционалните ви модели може да бъдат толкова вредни за цялостното ви благосъстояние, колкото и начинът ви на мислене. Заедно те представляват вашите творчески инструменти и създават необходимите очертания на бъдещите ви притежания, събития и обстоятелства. ТЕ действат в живота ви, независимо дали го искате. Далеч по-лесно е да разпознаете умствената си обусловеност, отколкото дълбоко заложените емоционални нагласи – съзнателни и подсъзнателни. Често сте обсебени от тях, без да го разбирате, тъй като в повечето случаи са прикрити от породените в ежедневието моментни чувства.” (Писмо 1) „Има нещо, което трябва да разберете за Егото – то е напълно лишено от проницателност, обективност или елементарно чувство за справедливост. Когато сте контролирани от неговите импулси, излъчвате толкова неуравновесени и така лишени от здрав разум вибрации, че те влияят неблагоприятно и на хората около вас и създават силно нехармонични схеми на съзнание, които започват да се отразяват върху предстоящите ви преживявания, дейности и ситуации. (Послание 2)
Ниските ми вибрации бяха съвсем неочаквани както за мен, така и за отсрещната страна, и тъй като моята истина в момента не беше никаква истина, отсреща се появи друга реалност, коренно различна от моята (според емоционалните модели там), но толкова далеч от истината, колкото беше и моята.
Вече имахме схема срещу схема, реалност срещу реалност, съвсем различни една от друга, но еднакво далеч от действителността. Представете си, че имате страх от затворени пространства, попадате в едно такова и изпадате в паника. Докато клаустрофобията ви владее напълно, създавате несъществуваща реалност, в която очаквате да се случи нещо страшно, не намирате никаква опора, съмнявате се, че ще се справите и, разбира се, стоварвате ниските си вибрации върху хората в обсега си. А те, неподозиращи и незнаещи нищо за вашите страхове, виждат само, че изкривявате действителността и стигат до извода, че по някаква причина се опитвате умишлено да ги нараните и да разрушите приятелството. Схема срещу схема и никаква истина.  Сигурно и вие ще се сетите за подобни обстоятелства.
Вероятно ще ми отнеме още доста време да се отърва точно от този емоционален модел, но вече знам, че трябва да спирам проявите на ниски вибрации ВЕДНАГА, още преди да съм наранила някого (това, че не съм го искала, няма никакво значение). Още по-важното е в случая до какви практически изводи стигнахме за проактивността, която беше нужна в този момент и която се оказа, че никой от нас не беше разбрал в такава дълбочина, че да може да я приложи в ситуация, в която са задействани отдавна заложени (затова неоткриваеми) поведенчески модели. „Христос иска от вас да бъдете проактивни… Така не допринасяте за неговата дисхармония и създавате за себе си БОЖЕСТВЕН оазис от ЛЮБОВ, който ще се прояви като благотворни условия около вас…” (Христовият Писар) „Бъдете живи в разума си, т.е. бъдете животворни, интелигентни и любещи. Винаги давайте първата си мисъл с любов.” (Послание от 1 юли 2015 г.)
За да не „допринесем за дисхармонията” на някого, който в момента е изпаднал в ниски вибрации (без значение от причината), стигнахме до извод за следните практически стъпки:
1. Най-напред да блокираме навлизането на отсрещните ниски вибрации в себе си, иначе няма да сме способни да реагираме проактивно, а ще бъдем въвлечени в негативни емоции с ясен резултат.
2. Проактивност – ВЕДНАГА да намерим вътрешния си източник на истинска любов и да я изразим по съответния начин (според ситуацията). Важно е обаче да се извърши действие за подобряване на ситуацията, а не да се оттеглим, защото проактивността е активност, но с любов. Думите ни ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да са придружени с истинско чувство, защото вибрациите зад тях винаги се усещат и ако не е така, няма да доведат до търсения резултат. Така оставаме незасегнати от потока на ниски честоти, насочен към нас, а любовта ни ИЗДИГА на още по-високо ниво, още по-далеч от тях. Нещо като случая с барон Мюнхаузен, който не е загубил самоконтрол пред опасността и се е самоспасил  „Друг път се засилих да прескоча едно блато. Пришпорих коня и когато стигнахме в средата на блатото, разбрах, че то е много по-дълбоко, отколкото предполагах. Затова се върнах назад и излязох на брега, за да се засиля още повече. Но тоя път се случи нещо ужасно: цамбурнахме с коня и аз затънах до шия в блатото. Навярно щях да загина, ако не се бях сетил да се хвана за собствената си коса и да се самоизтегля. Коня държах между краката си и по тоя начин спасих и него.” Ето как една от най-невероятните случки в световната литература, заради своята очевидна невъзможност, се оказва пример за възможностите (на проактивността) 🙂
3. Реакциите на отсрещната страна биха могли да са различни. В най-добрия случай ще се издигне във вибрациите, а в най-лошия – ще остане в ниските честоти и ще продължи със същото поведение. Но то няма да ни засегне – ще бъдем само наблюдатели, сякаш защитени със стъкло помежду ни. Ако е прекалено тежко за наблюдение, може да се оттеглим, може да останем пасивни или пък да продължим да изразяваме любов (според преценката, а и зависи колко силно е егото отсреща).
Като цяло стигнахме до извода, че прилагането на проактивност става възможно на практика след поредица от подобни ситуации, които ни носят страдание, но и чрез които преоткриваме реалността на проактивните действия като единствен градивен изход. Спомням си едно малко прозрение, което преди време споделих тук: „Ако не можеш да донесеш радост, не носи нищо”
„ако постоянствате, един ден ще узнаете, че сте способни незабавно да се придвижите към етап на проактивна радост, прошка, разбиране и загриженост за всеки, който е разклатил равновесието ви. Когато достигнете това ниво на любеща реакция към тъмните външни въздействия, вече ще сте установили структурата на Божественото Съзнание на вашата планета.” (Послание от 2014 г.) 10.02.17 (Дискусията за проактивността)

М. Л.  Ако направим една аналогия: създател – родител, създател – Творец, приемаме факта, че целта и мотивацията за добротворство е очевидна. Като деца на създателите си, се предполагат добри предпоставки, за разгръщане творческия потенциал на децата ни. Съпоставения от друга страна аналог: църква – религия, училище – възпитател, това са едни институции, които от момента на съзнателното проглеждане на детето, попада в лапите им и започват да го мачкат като глина, (ако се поддаде), докато го вкарат в желаната парадигма, кой, колкото успее. Безброй поколения преминават през добре организирани, в много случаи съгласувани съвместни действия и фактически индивидуален, информиран избор не е бил възможен. Липсата на демократично мислене, тайна или явна диктатура, като добавим и цензура: всичко е предрешено… Все пак остава един малък но съществен момент за измъкване като: не проявяваш никакъв индивидуализъм, никакви амбиции – за равен старт, за добро образование, за добра работа,за добра заплата, за равностойно право на глас… Просто ставаш невидим: не те забелязват, не им пречиш, не дразниш никого с натрапчиво поведение. Може и да те сгазят, но ти си дух…
Всъщност се превръщаш в един наблюдател на боричкането около себе си. Ти си в театъра, но нямаш роля, ако искаш аплодираш, ако не искаш… и без това никой не те забелязва, ако пък те забележат и ти предложат роля – третия храст в ляво и ти откажеш, мисли му… В ролята на наблюдател си в безопасност, докато на боричкащите се не им хрумне да подпалят театъра.
Тук е ролята на Писмата. Ако родителите бяха запознати с Писмата, биха възпитали добро поколение, което би попаднало в добри училища с добри възпитатели, които от своя страна ще бъдат направлявани от още по- добри управляващи, водени от морално естетическите си критерии, за благото на обществото. Ако всички тези критерии бяха съблюдавани своевременно, обществото ни нямаше да се намира в тази морална разруха. „Запомнете: духовното развитие на „земното ви съзнание“ ще породи психическо и материално развитие в личния ви живот и в живота на хората като цяло; ще отведе цивилизацията ви до по-хармонично състояние на благоденствие.“ Колко лесно изпълнимо изглежда посланието на Христос, а с колко вредни навици трябва да се преборим,за да приведем в действие, иначе тези толкова лесни за изпълнение изглеждащи съвети. 09.01.17

Т. А. Тръгнахте си в неделя и от понеделник започнах да ходя всеки ден (в продължение на 5 дни) при майка ми – масажи, Рейки-сеанси, Рене Мей – терапии, или елементи от всичко това – както дойде… Беше студено и чувствах как вятърът ме пронизва, но бях мобилизирана да помогна на скъпо същество… Следобед се връщах, готвех по нещо за другия ден, малко Интернет и – така. Нощем започвах сеанс за себе си, заспивайки, сутрин го довършвах… На шестия ден – Бъдни вечер – готвих цял ден, за да си посрещна гостите – майка ми и приятелят ѝ – след вечерята, още на масата започнах да се сривам – слабост, хрема, кихавици… чак на другия ден – прекаран изцяло в леглото – и не без помощта на А. (благодаря ти, скъпата ми! ), започнах да усещам бунта вътре в себе си… Този „танц“ между майка ми и мен не е от вчера. През последните две години даже избледнява и отношенията ни са много по-хармонични… но от време на време всяка „яхва“ старата си представа, че нейната майка/дъщеря трябва да е „Най“…и оттам се завихрят еднииии… Знаете.   Хем искам да помогна, хем не знам кога да спра. Хем се радва на грижите ми, хем капризничи като малко дете… хем приема, хем упорства (Аз съм Майката!)… Добре, че бързо подаденият ключ: „Дай прошка!!!“ – действа светкавично!… Още на Коледа започвам да се чувствам добре, на 26-ти направо литвам, когато със СМС ми съобщават, че двойка пътешественици ще преспят в спалнята ми… И оттук нататък започва Коледното чудо – децата (на 21 и 28 години) са спокойни, уравновесени (оказа се, че медитират), вегетарианци са… предложиха си услугите да снимат отново – професионално – апартамента ми, както и да напишат някои подробности, така че да бъде „на върха“ в сайта…после прическата ми беше подобрена, сготвиха ми лазаня… Аз пък ги поканих да ми погостуват (след първата платена вечер), та още са тук… ходихме до морето (мечтаната разходка, която не успяхме да направим с вас)… връщах се сама, когато ме привлече място с много зелена трева, между едни дървета… там си постоях известно време, казвайки си Божествен Живот, чувствах как енергията пъпли по тялото ми, а то се уголемява… за миг загубих представа за време и пространство, сълзите ме върнаха обратно, когато почувствах как се стичат по бузите ми… ако можех да помедитирам още след това преживяване – кой знае… Но ме чакаха салата и бутерки, с които да посрещна новите си деца… (Правих им сеанси, дадох им да си четат на английски Писмата – ако искат, де…) Изпълнена съм с БЛАГОДАРНОСТ от/за всичко! От новия прочит на Автобиографията – смятам, че оттук нататък е необходимо да се продават заедно (ако е възможно), защото понякога съм зацикляла над някое Писмо, или абзац… а само два реда от поясненията, които Писарката дава на някого за нещо… и – хоп! – ти просветва… От Рейки-сеансите, които ми помагат да се възстановявам по-бързо. От много по-успешните си медитации. От все по-хубавите обстоятелства наоколо. От все по-прекрасните свидетелства на всички вас тук!… Прегръщам ви! Ставам, защото децата ме чакат да играем на зарове!     29.12.2016

М. Г. Ще разкажа за едно мое преживяване, в което наистина имах възможността да се убедя, че текстовете в „Писмата на Христос“ са наистина връзка между нашето и Христовото трансцедентално съзнание.

Беше един много горещ летен ден. На работа нямах още климатик, а кабинета ми е с южно изложение. Мисля, че всеки от вас може да си представи каква горещина беше вътре. Тръгнах си от там към 17 часа, а навън слънцето още по – щедро раздаваше своята горещина. Чувствах се като смазана. Тогава, а и към момента все още работя по един проект, чиято същност е работа с много болни и увредени хора – деца и възрастни, в домовете им. Тази дейност се осъществява в часовете след 17 часа. Та така, аз тръгнах за да посетя домовете на няколко човека. Една от задачите ми за деня беше да посетя дете, но с него винаги работя в друг уговорен ден, в който детето не е изморено и може да се работи с него. Тогава родителите го водят при мен. През деня звънях по телефона на майката, за да се уговорим, но тя така и не отговори на обаждането ми. За това отидох до домът им. Срещнахме се на улицата, защото те бяха тръгнали по работа. Поговорихме 2-3 минути под парещите слънчеви лъчи и се разделихме. Главата ми толкова се беше размекнала, че съвсем забравих да уговорим посещението им при мен. След 10 минути майката ми звънна по телефона и здраво ме нахока, че не съм коректна, че не съм специалист, че само отбивам номера…. и все от този сорт обиди, като не ми даде време и думичка да кажа, а щом свърши с тирадата си ми затвори телефона.

Ех, ама само как се разбунтува егото ми, сами можете да си представите….. И се започна един вътрешен монолог … оправдания, естествено към мен. Исках да и обясня, но тя не реагира на телефонното ми обаждане. Прибирайки се към вкъщи имах възможността да си се оправдавам колкото си искам… плачеше ми се от унижение, но нямаше как това да стане по улиците. И всичко щеше да продължи така, ако не бях чела „Писмата“. Сега ясно улавях капаните на Егото. Знаех, че съм изправена пред сериозна провокация. Тези мисли ми помогнаха да започна да разсъждавам от гледната точка на майката, която има увредено дете и с цялата си душа иска детето и да бъде като другите деца. В този момент изпитах любов и разбиране към нея, помолих се за тях, помолих се за разрешение на конфликта между нас с любов, без оправдания и ненужни обяснения… също така се молех Христос да ми помогне да обуздая и пречистя егото си.

Щом се прибрах веднага влязох в банята… там продължих с молитвата. Молех се водата да отмие болката и онова раздиращо усещане вътре в мен. Това обикновено ми помага. Щом излязох, седнах на леглото и произволно отворих Книгата…. и онемях… Пред очите ми се появи следния цитат: „Благословени сте, ако сте въвлечени в конфликт, но ви е грижа за ближния и търсите помирение. В сърцето си носите любовта, идваща от „Отца“, и вие сте Негово чадо. Благословени сте, ако сте били дълбоко ощетени от друг и въпреки това можете да простите и да проявите милост, а не търсите правосъдие или отмъщение. Така влизате директно в хармония с любовта, която е „Действието на Бога във вас“, и ще бъдете пожалени по време на беда. Най-благословени от всички са онези с чисти сърца, защото като са се избавили от гнева, омразата, отмъстителността, грубостта, завистта и жестокостта, те застават пред света като проявление на Любовта. Те ще познаят Реалността, наречена „Бог“, и ще разберат, че тази Реалност е „Отца“ вътре в тях.” Бях поразена… отговора на Христос беше очевиден. В този миг болката беше потушена…. Сълзи на облекчение и благодарност потекоха от очите ми. След това, благодарих още хиляди пъти преди да заспя.

На другия ден писах съобщение на майката да доведе детето при мен. Тя първо ме игнорира няколко дни, после ми отказа, но аз не се отказах. Молих се за Божествено разрешаване на ситуацията. Щом ми отговори, и написах, че и тя и аз знаем, че мога да помогна на детето и. Ако реши все пак, че иска то да получи помощ, знае къде да ме намери. На другия ден ми написа, че ще го доведе в уговорения ден и час. Посрещнах ги усмихната, с нищо не показах, че нещо се е случило между нас. Нямах нужда да се оправдавам или обяснявам. Когато жената дойде да си вземе детето, се обърна към мен и каза: „Извинявай! Аз напоследък съм много изнервена! Не исках да става така“ . Усмихнах и се и казах, че я разбирам и всичко е забравено…. А сърцето ми пееше ли пееше във възхвала на Отца! 🙂

П.П. Два дни след случката, в кабинета ми бе поставен климатик… след 7 годишни молби към ръководството. 🙂 26.12.2016

Ю. Н. Вчера имах същия случай. Имам постоянен проблем с една личност, на която искам да помогна и ежедневно се моля за това на БС и Христос, като в молитвата се старая да предам проблема за разрешаване от БС. Става все по-лошо, обаче. И вчера взех Книгата и помолих Христос да ми даде отговор, насока как да постъпвам в бъдеще. На какво мислите, че се спря пръста ми – не цитирам буквално, но ми се каза: Не се притеснявай, остави всичко в ръцете на Отца. Той има решение за твоя проблем! 26.12.2016

Р. Г. Браво, М.! Благодаря ти за споделеното! Със сигурност то ще укрепи вярата на всички нас в трудния Път към ХС. Сам Христос ни предупреждава, че когато сме тръгнали по Пътя, предизвикателствата ще започнат да се случват и именно те ще ни помагат да израстваме и развиваме. Имаме нужда от сблъсъка с ниските вибрации, вече ЗНАЕМ, че те са абсолютно задължителни, за да се случи промяната и трансформацията в нас! Аз също съм попадала в много трудни и сложни ситуации, подобни на твоето преживяване. Прекрасно те разбирам, защото от собствен опит знам колко болезнено преодоляваме нашите чисто човешки негативни възприятия! Но когато преодолееш СЕБЕ СИ в името на ДРУГИЯ, ВЪЗТОРГЪТ И РАДОСТТА са неописуеми, нали мила моя  🙂 За себе си мога да кажа, че за моя 55-годишен живот последните две години бяха най-трудните, но и най-ПРЕЧИСТВАЩИТЕ. Разбира се сега няма да изпадам в подробности, може би в някой хубав ден и аз като нашата Писарка ще го опиша :). Засега само искам да вметна, че тежките моменти от 2015 бяха много РАЗРУШИТЕЛНИ за мен, за разлика от 2016, когато вече разполагах с най-МОЩНОТО оръжие в борбата с НЕГАТИВНОСТТА в себе си! ВЕЧЕ ИМАХ ПИСМАТА, ЛЮБОВТА И НЕПРЕСТАННАТА ПОДКРЕПА НА НАШИЯ ЛЮБИМ УЧИТЕЛ И НЕГОВАТА НАЙ-ВИСША ИСТИНА. Разбира се, предизвикателствата за мен продължават с пълна сила, но вече ЗНАМ, че ОТЦА е в мен и около мен и неговата СЪВЪРШЕНА ЛЮБОВ ще се погрижи за всичко и всички НАС! БЛАГОСЛОВЕНА СЪМ, ЧЕ ВИ НАМЕРИХ, ПРИЯТЕЛИ! ОБИЧАМ ВИ! 26.12.2016

М. К. И на мен, миличка ми се е случвало подобно нещо, понеже също работя с деца. Не можех да овладея гнева, когато не слушаха и ми предаваха и своята агресия. Опитвах се да не им се карам, да не викам, но си изпусках нервите. Тогава се помолих на сутрешната молитва пред иконата на Иисус да ме дари с търпение, кротост и любов. Още същия ден почувствах това невероятно търпение и спокойствие, за които се помолих. Разказах и на децата, понеже им предавам религия – обясних им, че в класа ни трябва да цари спокойствие и толерантност, за да има само радост и любов … и те ме разбраха. 26.12.2016

М. Л. Няколко пъти публикувах коментари в които само загатвах, каква огромна разлика би имало в поведението ми, ако познавах Писмата тогава. Колко хаотично съм действала в изключително важни за мен ситуации и какви поражения съм нанасяла на психиката си, докато съм се доверявала на егото си… Вече бях натрупала 20 години стаж като проектант-конструктор в промишлеността, когато се разпаднаха промишлените предприятия. Три години бях в ступор, докато осъзная, че трябва да се преквалифицирам… Но в какво!? Дъщеря ми студентка, аз със заплата от 200 лв. всичко изглеждаше абсурдно. Моя приятелка от 20 години, тогава директор в Социално подпомагане ми предложи да започна при нея… Нова сфера, още няма достатъчно обучени кадри.. Учим се в движение… Работата беше абсолютно предизвикателство… Стотици хора, останали зад борда на живота . Озлобени. Уязвени и най – малката причина ги превръща в зверове, други пък прегърнали безсилието, като неизменна съдба. Всеки ден от тежък, се превръщаше в по тежък. Понякога се питах, колко време още мога да издържа при такива условия на труд, като че ли до този момент не бях ходила на работа. Работата ми беше изключително натоварена, но сблъсъка ми с тези уязвими хора ми даде нова гледна точка и аз започнах да гледам на нея като на мисия. В началото започнах временно, докато си намеря друга и това продължи 15 години, като преминах през всички възможни дейности. Тогава дойде най-голямото ми изпитание, за което искам да разкажа и да съпоставя с това на М., което тя така образно описва и предава истинския смисъл на Писмата, като реално приложение в живота ни и колко близо е всеки един от нас до този практичен житейски наръчник. Точно преди осем години, след Коледа, в двата работни дни преди Нова година на оперативка (вече бях гл. специалист в областната дирекция по закона за „Закрила на детето“), моята приятелка от 28 години и все още моя директорка, ме обвини несправедливо за несвършена работа пред целия състав на дирекцията от 9 човека… Това беше, критичната точка на моята търпимост. Изредих и всички несправедливости, които е извършила по отношение на мен през годините пред всички и някои от тях подкрепих с доказателства, за да не ги оспори. След това получих поздравления от колежките, но аз се почувствах толкова омерзена, не можах да разбера себе си. След три месеца дойдоха съкращения в Дирекцията и аз бях съкратена. В мен нахлу нова вълна на недоволство и тогава егото ми се прояви с целия си “ блясък“ – подадох Искова молба за справедливост в съда. От този ден аз започнах да сънувам едни и същи сънища, които ме оневиняват и така цели две години. Няколко дни преди резултата от третото дело, изтеглих исковата молба – не можех да понеса резултат какъвто и да беше той.

През целия този период живях в абсолютна непоносимост към себе си, като през деня търсех оправдания за постъпката си, а вечер я опровергавах. В този период имахме куче, което разхождах всеки ден на една хълмиста местност, на която Дъновистите правеха сбирките си. В продължение на 3 месеца всеки ден ходех на този хълм и аз наричах тези мои разходки – срещи с Бог. Там разговарях всеки ден с Бог – интуицията ми го подсказваше. Отправях добри чувства към всички мои близки и никога не пропусках приятелката ми. В деня за прошка усетих мощна вълна на Всемирна благодат. Преодолях егото си и с голямо безпокойство поисках прошка с SMS. Прошката ми дойде мигновено. От този момент сънищата ми свързани със случая спряха. Понеже съкращението ми се случи 2 години преди пенсиониране, нямах никаква надежда да започна адекватна работа, но когато Бог е решил да раздава награди – точно това ми се случи: точно по Коледа в същата година ми предложиха настоящата работа, която вече 6 години работя с удоволствие и няма да уточнявам, колко пъти заплатата ми е по-висока от минималната работна заплата. С този разказ искам да потвърдя още веднъж, че Писмата работят за нас. М. ме вдъхнови да напиша тази моя история, която почти ме смаза психически. Ако тогава познавах как действа егото, със сигурност щях да бъда по-предпазлива. Днес Писмата ни дават отговор на всички въпроси, освен това ни мотивират да ги следваме вдъхновено!!! 26.12.2016

Д. П. Благодарение на Писмата осъзнах, че Божественото Съзнание е в мен, както във всичко живо и неживо в творението със всичките си „принципи“ и „характеристики“ (от П1). Независимо, че все още контакта ми с НЕГО не е стабилен и толкова явен, че както се казва да го пипнеш ежедневните резултати са на лице. В работата, въпреки че не е най-желаната от мен, се чувствам много добре. Работя с машини (на пръв поглед твърде тежка материя, за да се повлияе от нещо духовно, съзнание или подобно). Без да правя нещо по-особено от колегите си при мен машините работят безупречно. Често съжалявам, че повечето настройки и ремонти се правят от другите смени и съм благодарен, че при мен си вървят и разполагам с време да си чета или за фейса. Съжалявам също, че има хора смятащи се за каръци. Ремонтите се падат при тях и съответно – дават по-малко продукция и получават по-малки заплати.

Доходите в семейство ми от преди година и половина до сега се удвоиха. Всеки месец имаме нова придобивка и мисля, че така е по-добре отколкото всичко да дойде на куп. Имаме време да се порадваме на всяко ново нещо. Има още много, но мисля че и това е достатъчно. И всичко това при условие, че не съм от най постоянните с медитациите (макар и рядко пропускам ден), а някои неща правя по свой начин! 10.12.16

О. Х. Най-напред да благодаря на Христос и на Божественото Съзнание (БС) за споделеното в следващите редове! Христос обещава доста подобрения в живота на последователите на Неговия Път. Аз съм един от тези, които вече няколко години се стремят да го следват и въпросът на В. ме подсеща, че е време да кажа нещо конкретно.

Възможно най-кратко за практиката си – започнах да медитирам всекидневно около година след като прочетох Писмата. Внимавам добре за мислите, думите, делата и емоциите си и следя за проявите на егото (улавям го ежедневно и не само в незначителни ситуации, подхождам с разбиране към усилията му да ме владее, доколкото може, и така съжителството ни е „мирно“). През цялото това време се радвам на перфектно здраве, но ще добавя, че се грижа за него – спортувам редовно и хранителният ми режим е все по-близък до вегетарианския. Като резултат, вкл. и от медитацията, имам достатъчно енергия за всичко, което правя през деня. Доходите ми бяха намалели в годините около запознанството с Писмата, но постепенно се стабилизираха и в последните 2-3 години изкарвам колкото ми е необходимо и то с все по-голяма лекота. Отбелязвам, че паричните ми нужди ми са нормални, в смисъл, че нямам амбицията напр. да си купя Ферари, за да впечатлявам съседите.

Щастлив съм, че трима от най-близките ми хора прочетоха и харесват Писмата. Единият дори ми помага в дейността, там, където е компетентен. Другият е млад и все още експериментира в духовните практики, но е наясно и го заявява, че не е срещал по-висше Учение от Писмата. За съжаление, както често се случва, голямата част от близките и приятелите ми не реагират – изглежда, че от добри чувства към мен предпочитат да не ги коментират. Истина е, че годините с Писмата се отличават все по-силно и ясно от предишния ми живот. С ограничената си фантазия не съм вярвал, че е възможно да изпитвам толкова щастие, и от друга страна – да не „плащам“ за него със съответни моменти на страдания или някакви мъки – нещо, което съм приемал за нормално. Сравнително рядко преди, сега всекидневно се радвам на вдъхновение и намирам (или получавам по време на медитация) отговорите и важните решения.

Споменах за доходите си и ще допълня с друг интересен факт. Оказва се, че колкото и време да отделям за Писмата (за работа в Интернет, помощ за екипа около книгата и други свързани дейности, както и за личното ми развитие), то винаги е „компенсирано“ от леснотата, с която другата работа ми върви, сякаш от само себе си. Там където преди беше нужно да влагам много труд и енергия, да мисля и премислям в стрес, да убеждавам…, сега просто успявам и нещата се случват с лекота, почти автоматично. В началото, когато започнах да забелязвам този ефект, ми стори почти невероятно да е истина и си мислех, че е просто поредица от щастливи случайности, но днес, след няколко години, разбирам какво точно означава да прехвърля грижите си на БС…

Свидетелството стана дълго, а и няма как да спомена за всичко, което ми донася практиката на Писмата. Ще добавя само за перспективите – вече съм убеден и от опит знам, че с бедната си човешка фантазия не бих могъл да си представя почти нищо от предстоящото по пътя към просветлението. Благодаря отново на Христос и на БС! 10.12.16

Споделени преживявания

Вашият коментар