За Стария и Новия Завет

Публикуваме в български превод едно изследване на руски език, което представя значими, но сравнително непознати факти, история и тълкувания, свързани главно с темите Нов-Стар Завет и Католицизъм-Православие-Протестантизъм.

ЗА НОВИЯ ЗАВЕТ
Проф. А. П. Столешников

За Стария и Новия Завет

Когато пристъпвате към четене на Новия Завет, трябва да си спомните коя е най-издаваната книга за всички времена и народи. Безспорно – Библията. Тогава у вас възниква въпросът: „Защо? Това добро ли е или зло?”. Защото в тази сатанинска книга е вплетено толкова от злото, че даже ще ви е трудно да си го представите. Уверете се сами:
Библията се състои от две книги: Стария Завет и Новия Завет. Изглеждат като поредица – втората книга е продължение на първата. Пълна илюзия! Тези две книги в никакъв случай не са двете части на едно цяло, а насилствено са представени като такива. Старият Завет принадлежи към Религията на Юдеите и е написана от техни свещенослужители, а Новият Завет представлява сбор от документи за християнството, т.е. не само, че не е продължение на Стария Завет, но е и съвършено противоположно и антагонистично направление на юдейската религия.
Тогава възниква въпросът: Кой и с каква цел обединява Стария и Новия Завет? И отговорът е: За да погребе Новия Завет, да го „разтвори” в Стария.
Още по-парадоксалното е, че ситуацията в Новия Завет е същата. В него само думите на Исус Христос съдържат важно послание към нас, а останалият текст е със спомагателно значение. В процентно съотношение неговите слова представляват микроскопична песъчинка от цялата пясъчна кариера на Стария Завет, който съставлява повече от 90% от обема на Библията. Та дори и в Новия Завет думите на Исус Христос присъстват единствено в Евангелията, които са едва половината от него. Т.е. те са микроскопически неразличими на фона на целия този обем и, вземайки Библията в ръце, не можем да я идентифицираме с Исус Христос, нито с неговото словото, нито пък с посланията му към нас.
Нима мислите, че всичко това е случайно? Не, божественото и сатанинското не може да се окажат заедно просто така.

И така, що е то Нов Завет?
Новият Завет, както казва самият Исус Христос, е Новият договор, даден на всички хора от Бога, за да замени Стария Завет, даден само на евреите. Евреите, казва още Исус Христос, са нарушили Стария договор, отклонили са се от пътя, завещан им от Бога, поради което Той прекратил Стария си договор с тях и сключил Нов – Новия Завет, – но вече с други хора – с езичниците.
Исус Христос говори за това открито и недвусмислено. Обявява Стария договор – Стария Завет – за анулиран и нищожен. В това е смисълът на идването му на тази Земя. Неговата мисия – да отмени Стария договор – Стария Завет, – защото е знаел какво ще се случи с него, как евреите ще постъпят с него. Смъртта на Христос обявява Стария завет – Стария договор – за нищожен и подписва с кръвта му Новия Завет – Новия договор. Именно този факт е бил недопустим да стане известен на всички хора и затова старозаветниците, т.е. юдеите, погребали Новия Завет в Стария, така че да не е видим или най-малкото да изглежда сякаш не му противоречи.

Новият Завет се състои от четири Евангелия, четири разказа за Исус Христос, написани от различни автори, които представляват само половината от него. Другата половина са писма на някой си Павел, който някак си е причислен към апостолите. Павел не е апостол, т.е. ученик на Исус Христос. Как е възможно някой да причисли Павел към учениците му, след като никога не е бил такъв? Та Павел дори никога не се е срещал с Исус Христос. Не е ли това пълна измислица? Тогава кой стои зад цялата тази лъжа? Старозаветниците, разбира се, защото Павел интерпретира и изопачава всички думи на Исус Христос в подходящата за тях светлина.
Павел, всъщност, дори не е Павел, а евреинът Саул (Савел), криещ се зад латинското име Павел. Ето защо Павел-Савел не е апостол – ученик на Исус Христос. Кой тогава е Павел-Савел? Той е бил командир на наказателен отряд, погубващ първите християни. За да обясни това драматично превъплъщение на отмъстителя Савел в християнина Павел, той самият заявява, че е имал видение, т.е. лъже.
И тъй като проповедите на Павел-Савел напълно противоречат на думите на Исус Христос, може правилно да се предположи, че Савел е разбрал, че не е възможно да унищожи християните с меч и е решил да проникне в техните редици, за да подкопае основите на учението им. И се е справил дяволски добре.
Освен това Павел, с помощта на тълкуването му на християнството, успял да разруши Великата Римска Империя, където крайъгълният камък била нейната собствена религия, както винаги наречена примитивна и езическа, когато в действителност трябва да е ясно, че велики империи не се градят на примитивни идеи, та камо ли да съществуват стотици години.
Дитрих Екарт, в книгата си „Болшевизмът от Мойсей до Ленин”, цитира един господин Левин в местен берлински вестник (Berliner Lokal Anzeiger): „Само един евреин с наглостта на Павел може да постави себе си в центъра на Рим и да провъзгласи доктрина, която да разруши Римската Империя.”
От четирите Евангелия само две – на Матей и Йоан – са написани от ученици на Исус Христос и това са истинските Евангелия. Другите две – на Лука и Марко – дори не са написани от християни, а представляват само доклади, изготвени по нареждане на властите. В случая с Лука, това е някой си Теофил, за когото е бил написан този доклад, с цел да бъде информиран за историята на Исус Христос. В най-добрия случай, Евангелията на Лука и Марко преповтарят написаното от Матей в непълен вид.

Евангелието на Матей – единственото, написано на арамейски, който тогава е бил втори език за юдеите. Останалите Евангелия са написани на гръцки език. Самият Матей, преди да тръгне редом с Исус, е бил позорен римски бирник. Измежду евреите тези хора били считани за утайката на обществото, предатели. В Евангелията на Лука и Марко той е споменат с името Леви, което показва и неговия произход от род на еврейски свещеници – левитите. Това ни дава основание да считаме, че Матей е бил вторият юдей сред учениците на Христос, с изключение на Юда Искариотски, т.е. реален тогавашен евреин.
Лука бил сирийски лекар и съдейки по професията му, вероятно също е бил евреин (сирийски). Евангелието на Лука е било написано доста по-късно в първи век след Христа.

Евангелието на Йоан – единственото истинско Евангелие, без никакви въпросителни. Йоан и брат му Яков били синове на Зеведей от града Бетсайда (Витсаида) в Галилея, откъдето бил и самият Исус Христос – били не само негови сънародници, но и истински негови ученици – Христови апостоли. Двамата братя сами отишли при него, а не като Матей, който се присъединил едва, когато Христос го е повикал. Братята не били евреи. Евангелието на Йоан се отличава с човечност и Светият Дух се предава от всяка негова дума. В останалите Евангелия най-обширно място заема чисто вътрешно-еврейската полемика: По какъв начин се вписва Исус Христос в еврейското родословие на цар Давид.
Случайно ли е, че Евангелието на Йоан се намира на последно място? Не. Разчита се на това, че човек, прочел първото Евангелие, после второто, ще прецени, че всичко нататък е едно и също и няма да продължи с четенето.
От всички останали, Евангелието на Йоан е истинно, без да предизвиква въпроси, а другите са верни дотолкова, доколкото не противоречат на неговото. Във всеки случай, Евангелията на Лука и Марко не са пропити от Божия Дух, защото не са създадени от Христови ученици.
И тъй като Новият Завет е бил написан на гръцки, то не би могло да има голямо изкривяване в текстовете по време на превода. Старият Завет е написан от равините на древно-еврейски език, появява се в Европа през 16 век, в превод на Мартин Лутер, и се чете и до днес в този му вариант. В същото време е известно, че преводът не е направен единствено от Лутер, тъй като не е владеел езика в достатъчна степен – бил е подпомаган от равини.
Шопенхауер казва: „За да разберете Стария Завет, трябва да го четете в древногръцкия му вариант”. Тази оригинална версия всъщност е много близо до Талмуда – пропит с омраза към всички не-евреи. Старият Завет, който ни е предложен от равините във версията на Лутер, представлява позагладен вариант, годен за „износ”, и прикрива същината на юдейската религия.
Въпрос: Кой и с каква цел е обединил в една две принадлежащи на различни религии книги, като е дал продължение на Стария Завет с Новия?
Отговор: Старозаветниците, т.е. юдеите, защото 90% от Библията е съставена от юдейския Стар Завет. Така че, чия е Библията? На коя религия принадлежи? Правилно – тя е книга на юдейската религия и това е ключът на загадката за нейното толкова впечатляващо разпространение. Новият Завет е просто лепнат в края на Стария.
Освен това половината от Новия Завет е зает от размишленията на бившия командир на наказателния отряд, погубващ християните – Павел-Савел. Кому са нужни те въобще? Проповедите, думите на Исус Христос са пределно ясни дори за петгодишно дете. Тогава защо към Евангелията са ни пришити коментари на Павел-Савел, който дори не е бил избран ученик – апостол – и следователно Светия Дух не е бил в него, както той сам твърди? Защо Евангелието на Исус Христос е заобиколено от размислите на християноубиеца Павел-Савел? Изводът е прост: Писмата му не трябва да бъдат в историята на Исус Христос и да бъдат четени от християните наравно с Евангелията. По този начин Евангелията, историята на Исус Христос, са погребани в Библията, в самия край на Стария Завет, и погребани още по-навътре в безполезната поредица писма в Новия Завет. Новият Завет – Новият договор – трябва да се състои от не повече от четири Евангелия. Всичко останало, който поиска, може да го прочете на друго място.
Ситуацията с Евангелията се утежнява и от факта, че на Запад съществуват няколко десетки превода на Новия Завет и всички те представляват груби фалшификации на оригиналния текст. Всички тези фалшификати произхождат от т. нар. Библия на крал Джеймс от началото на 17-ти век. Всички останали издания на Новия Завет продължават линията на същата тази Библия. През 1909 година се появява най-голямата фалшификация на Библията и Новия Завет за всички времена. През тази година на Запад излиза Библията с референции от Скофийлд (Scofield Reference Bible) на бивш юрист и в последствие престъпник. Тази Библия била преработена с остър проюдейски тон, целият текст бил преиначен и снабден с проюдейски, проционистки и проеврейски коментари. Тогава изглеждало, че няма по-голяма фалшификация на Библията. Оказва се, че това не е вярно.
В последните международни преводи на Новия Завет не се споменава нищо за евреите. Там историята на Исус Христос прилича на история на убийството на нещастния Христос от езичника Пилат Понтийски. Добре, казват юдеите, ние ви прощаваме, нека да забравим тази история с Исус Христос. Всички англоговорящи християни на 20-и век са възпитани с тази фалшива Библията с референции от Скофийлд, издадена в десетки милиони копия. Днешните така наречени Международни издания на Библията представляват като цяло шедьоври на фалшификацията и измамата.
Старият Завет представлява древна история на юдейския народ, която е написана най-малко 500 години след съответните събития, че дори и много по-късно. Той е лична еврейска митология, нямаща това универсалното значение, което му приписват юдеите, в опит да заменят митологията на всяка една нация. Историческата истина в Стария Завет е много малко, тъй като е била предавана от много поколения равини, които са имали предварително поставена идеологическа цел. Много по-приятно ще бъде да се чете финският народен епос „Калевала”, където няма толкова голямо количество изрязана информация. Старият Завет дори не е национален епос на еврейския народ, тъй като националните епоси се пишат със съгласието на хората. По характер той е по-скоро история на комунистическата партия (КПСС) – зададена работа на група автори.
Начинът на протичане на колективната работа по създаването на Стария Завет е описана в класическата вече книга на Дъглас Рийд „Спорът за Цион” („Спорът за Цион. Истинската история на ционизма – ХХ век” – б. пр.). Тази книга излага подробно причините, поради които Старият Завет не може да бъде приеман като достоверен исторически източник, тъй като представлява основно идеологическа работа. Трябва да се отнесем сериозно единствено към факта с каква жестокост евреите унищожават всички завладени от тях народи. Те вярват, че тези народи са им предоставени от Бога за клане и трябва да бъдат изцяло принесени в жертва на техния Бог-Йехова. Така е и до днес.
Библията неслучайно е най-разпространената книга на всички времена и народи, тъй като е целенасочено скалъпена и усърдно отпечатвана вече почти хиляда години. И точно тази Библия има за цел да погребе Христовото слово към всички хора. Тази сатанинска Библия е гробът на светлото Христово слово и съвършено неслучайно е издадена в такова количество екземпляри, което може да покрие повърхността на Земята.

Какво е това Евангелие? Сам Исус Христос казва, че това е Божие слово.
Същността на Евангелието – историята за Исус Христос, изпратен на еврейския народ от Бога, което обаче отдавна е свърнало по отъпкания път на дявола. Исус е донесъл на евреите Божието слово директно от Бога, за да го послушат и да се поправят. Въпреки това, евреите не чули Божието слово и разпнали Исус Христос.
Еврейските водачи поискали да отстранят Исус веднага, след като са чули за него, без много шум и привличане на вниманието. Обаче Христос не се е появявал никъде без дванадесет мъже, а и обикновено с голяма тълпа хора покрай тях. Затова еврейският Синедрион не успял да направи нищо без законния арест на Исус. Но дори и да го арестуват, те нямало да могат да го екзекутират, без разрешението на римския губернатор Пилат Понтийски. Ето, само в такава връзка е римската намесата в тази история.
Защо евреите не са признали Исус Христос за своя Месия – Божия пратеник? Все пак в Стария Завет се казва, че евреите трябва да чакат своя Месия. Защото са смятали, че Христос трябва да хвърли в краката им целия останал свят, а той самият да стане най-главният сред избраните, цар на Великия Израел. Вместо това, идва някакъв си тип, който започнал да ги учи на морал. Затова го разпнали като престъпник. И до този момент всеки вярващ евреин трябва три пъти на ден да оскърбява Исус Христос – длъжен е да го прави. Те не разпознали в него Божия син, въпреки че той е дошъл именно заради тях, а не заради нас – езичниците, за които говори и самият Исус Христос.
Евреите не припознават в него Божия пратеник. Защо не са били способни да го направят? Защото евреите отдавна са приватизирали Бога, превърнали са го в „своя / нашия” (само за тях), сякаш Богът съществува единствено, за да изпълнява техните желания. Еврейският Бог – „Двамата от сандъка с еднакви лица” („Двое из ларца одинаковы с лица” – руски анимационен филм – б.пр.), които, както в руската приказка, изпълнява всички желания на евреите, стига само да поискат. Еврейският Бог не изисква от тях каквото и да е морално отношение към неевреите.
Христос директно обвинил евреите, че са изхвърлили в кошчето десетте Божии заповеди на Мойсей. Дотогава те все пак са имали десет морални заповеди, но по времето на Исус Христос отдавна не е останала дори една. Еврейският Бог не е моралист. Той е такъв, че предоставя всичко на своите, единствено за евреите. Еврейският Бог не е всеобщ, той е ексклузивен. Той е нужен на евреите дотолкова, доколкото да им осигури всичко необходимо. Затова еврейската религия е частен магазин, затворено учреждение, където можеш да попаднеш само по рождение. Но главното не е в това какъв е и какъв не е еврейският Бог, а това, че евреите не се нуждаят от друг, затова и разпнали Исус Христос.
Пилат Понтийски положил всички усилия да ги убеди да не екзекутират невинен според него човек, но юдеите призовали за смъртна присъда, дори и да падне проклятие върху идните им поколения. Във филма на Мел Гипсън „Страстите Христови” сцената, в която юдейският първосвещеник Йосиф Каяфа казва: „Нека падне проклятие върху нашите деца”, но само и само Христос да бъде разпнат, е принудително изрязан. Евреите дори предпочели да освободят престъпника Варава. Те заплашили Пилат Понтийски да го докладват на императора, че прикрива самозванец, представящ се за цар на евреите, ако не одобри екзекуцията. Пилат дори не е могъл да разбере защо техните лидери искат смъртта на Исус Христос.
Затова Пилат Понтийски бил принуден да позволи смъртната присъда, но в Евангелието на Йоан се твърди, че си „измива ръцете”, казва им „вие Го вземете и разпнете” и „И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат”. Всичко е изключително ясно и прозрачно. Кой знае откъде се появяват римски войници и разкъсват ризата на Христос – обичайна процедура. Това се отнася особено за филма на Гибсън, където всички мъчения на Христос се изпълняват от специални римски касапи, садисти-фанатици. Това не е вярно – войниците на Пилат са били обикновени войници. Той потвърдил смъртната присъда на Исус, но не било в неговите планове да бъде личен екзекутор на първосвещеника Каяфа и да принуждава своите войници да издевателстват над човека, когото юдеите искат да разпнат. Използването на войници като палачи било неприемливо за който и да е военачалник, а и за Пилат Понтийски това били единствено вътрешно-юдейски дела. Ето защо, ако изобщо римски войници са участвали в това събитие, те са били само кордон. Не са имали никаква лична неприязън към непознатия за тях Исус Христос. Нещо повече – на тях не им е била нужна неговата кървава одежда. Да се предположи нещо друго, означава да се предположи, че и сега, например американските войници, които опазват мира в Ирак, ще разпределят кървавата риза на иракски селянин. Следователно, измамата е очевидна дори в Евангелието, където този момент не пасва на думите на Пилат Понтийски, че римските войници не са замесени в насилието, а са участвали само в кордона.
Опитите да се изкриви историята на Исус Христос са безбройни. Така например, в края на 19-ти век беше издадена книгата „Забавна Библия” (издателство „Партиздат” – б. пр.) на френския евреин Лео Таксил, широко и почти безплатно разпространявана в СССР през 60-те и 70-те години. В тази книга историята на Исус Христос е представена като история на компания от развратни младежи, отдадени на различни видове пороци, заедно със самия Исус, прекарващ времето си със сластолюбивата Мария Магдалена. Този абсурден акт на опорочаване на неговата история в действителност беше само началото. Всички филми, продуцирани от американо-еврейския Холивуд, малко или много се придържат към версията на „Забавна Библия”. Но върха на подигравките с историята на Исус Христос се оказа една оргия на еврейския композитор Уебър „Исус Христос суперзвезда“ (рок опера на Тим Райс и Андрю Лойд Уебър – б.пр.).
Друг забележителен опит да се изопачи историята на Исус Христос е книгата „Майсторът и Маргарита” на един руски автор с еврейски произход – Михаил Булгаков, – написана през 30-те години на 20-ти век. В нея силите на злото – Пилат Понтийски – пречат на вечната любов между Майстора и Маргарита – Исус Христос и Мария Магдалена В тази книга не се забелязва абсолютно никакъв намек за евреите, така че тя е доста популярна сред младите евреи в Русия.
Безчет опити да се изкриви историята и целта зад идването на Исус Христос на тази Земя. Фактите обаче остават:
– Еврейският народ не е признал Исус Христос за Божи Пратеник и го разпнал.
– Божието слово, първоначално отправено към еврейския народ, към „заблудените овце”, било чуто от други народи, въпреки че не са били „заблудени овце”, които го въздигнаха като свое верую.
Един от първите опити да се изопачи историята на Исус Христос е внедряването на юдейското понятие за Троицата. Сам Богът на евреите – Йехова – е единен и в същото време е Бог на Авраам, Исаак и Яков – на три лица. По същия начин те преработват и учението на Исус Христос. Самият той в Евангелието на Йоан, в почти всяко изречение, казва, че е дошъл по „волята на Онзи, Който Ме е пратил.“ Това означава, че Христос говори за Отец-Бог като личност с отделна воля, която той – Христос – е призван и се опитва да изпълни.
Къде е единството на личности и волята на лицата, както се твърди в концепцията за Троицата? На други места учениците питат Исус за бъдещето и той казва, че „никой не знае, нито той, Исус Христос – но само Отец“. Това означава, че Христос никога не се е отъждествявал с Бог-Отец. Навсякъде в Евангелието Исус Христос нарича себе си Човешки Син, а Бога – Отец, но след това евреите го превръщат в един вид Обединена Троица с еврейския Бог Йехова, Богът на Авраам, Исаак и Яков, и никой друг.
Ще кажете – дреболия? Не, сам Христос се нарича Човешкия Син, и не, ни най-малко дори Божия Син. Той бил пратеник, изпълняващ волята на Отца. И Исус Христос говори за това в цялото Евангелие – че именно той е Човешкият Син.
Какви щети претърпява човечеството заради въведеното от евреите понятие за Троицата на Йехова?
Първото голямо разцепление сред не-еврейската част от човечество възникнала именно от понятието за Троицата. Съседните на еврейския народи не възприели това юдейско понятие и, следователно, не биха могли да приемат християнството. Въпреки това, те напълно прегърнали проповедите на Исус Христос и въз основа на неговото учение, отхвърляйки еврейската концепция за Троицата, основали исляма. Религията на исляма, сякаш мюсюлманите не се различават по външен вид, е по смисъл чисто християнство, но без Троицата.
Ислямът признава Исус Христос за този, за когото той сам се представя – Човешки Син, пратеник на Аллах, т. е. за истински пророк. Но, за да приемат мюсюлманите проповедта на Христа, им е била нужна появата на още един пророк – Мохамед, който също е Божи пратеник, изпратен от Бога-Отец или Аллах на техния собствен език.
Ако евреите не бяха внедрили юдейската концепция за Троицата, то на тези народи нямаше да им бъде необходимо да създават отделна религия на исляма, защото сама по себе си проповедта на Исус Христос е онова, което тези хора са искали да чуят.
Обобщение: Отделянето на мюсюлманството – първото голямо разцепление сред не-еврейската част на човечеството, инспирирана от евреите. И това разделение е причинено от чисто юдейската и кабалистична концепция за Троицата, която много хора са възприели правилно като еврейска и отхвърлили като нещо чуждо.
Вторият основен разкол сред неевреите настъпва чрез принудително разделяне на западноевропейската църква и превръщането ѝ в отделена – Католическата. Столицата на Римската империя е била Константинопол. Западна Европа се е намирала в периферията на Великата Римската империя и християнската религия винаги се е упражнявала точно както се е практикувало в нейната столица. Първоначалната практика и обредите на християнството са били именно такива, каквито са останали впоследствие в православното вероизповедание! Евреите използвали новите европейски, северни, варварски народи да откъснат Западна Европа и Рим от столицата на Римската империя – Константинопол. По този начин, за разлика от чисто верското откъсване на мюсюлманските народи от християнството, на основата на противопоставяне на идеята за Троицата, отцепването на Западната църква от първоначалната, обща за всички християнската вяра с център в Константинопол, е направено на чисто административни, военни и географски основания.
Следователно, правилното заключение е, че няма теоретични, религиозни и етнически различия между католическата и православната вяра, но има само архитектурни и ритуални, такива, каквито са били внедрени от крипто-евреи едва по-късно, както и исторически, свързани с вече хиляди години история отделно.
Оттук и правилното заключение: Тези, които продължават да се застъпват за разделението на православната и католическата църква, всъщност са съзнателни или несъзнателни агенти на юдаизма.
Следващият по големина и смъртоносен за християнството разкол е произведен с т.нар Реформация или протестантско-еврейската революция в католическо християнство. Тя не е настъпила случайно в западното католическо християнство. Това разделение се е осъществило поради същата причина, поради която преди няколко века западната църква се отцепила от оригиналната православна, ортодоксална църква. Причината е, че огромен брой евреи са живеели първоначално в страните от Южна Европа, причинявайки разделянето на самия град Рим от Римската империя, а след това, когато евреите са мигрирали в Холандия и Германия след изгонването им от Испания, под прикритието на Реформацията протестантско-еврейска са извършили революция и като цяло непоправимо разбили на парчета западното християнство.
Не може да се каже, че евреите не се опитват да внесат разкол и в православна църква с център в столицата на Великата Римската империя, Константинопол. Ереста на иконоборството е била силно оръжие на юдаизма срещу единството на Православната църква през 9 век. Същите инструменти на еврейството са различните ереси на „юдеистващите“, които са възниквали от време на време дори и в Русия, които руските царе мъдро се опитвали да запазят свободна от евреи. Важно е да се разбере, че същественото не е в теоретичните дебати, а в това, че всички различия са добри, ако така християнството се разделя. Когато можете да направите това със сила, без да се мъдрува, правите го със сила. Но, в крайна сметка, отровата на верския разкол също се използва при всяка удобна възможност.
Важно е да се разбере, че разцеплението сред неевреите е право пропорционално на численото присъствие на евреите в населението. Ето защо всичко казано за разцеплението сред християнството се отнася в пълна степен за разцеплението сред мюсюлманите.
Това какво мощно оръжие срещу юдаизма е християнството може да бъде разбрано, ако се обърне внимание на мощта и славата на хилядолетието на народите в Европа. Въоръжени с християнството като религиозна доктрина, те създали славни хиляда години на християнската цивилизация, докато същите хора, които разпнали Христос, не са произвели, под прикритието на протестантската революция, еврейската революция в християнството. Реформацията, както още се нарича юдейската революция в християнството, е била реформация само за евреите.
Ако преди това унищожаването на неевреи, гои, е било спорадично и не имало, така да се каже, солидна технико-икономическа обосновка, то с протестантската революция унищожаването на християнството е било поставено на конвейер, който набира скорост и до ден днешен. Именно с тази революция силите на юдаизма, маскирани като различни течения на протестантството, уверено започват да вземат надмощие. На нейната база се дължи на по-нататъшният просперитет на протестантските и замирането на чисто католическите държави. И не защото лукавият Макс Вебер нарекъл протестантството капиталистически дух. Протестантската революция е първообраз на всички последвали, по-мащабни кланета над християнството.
Първото избиване на християните от протестантската революция е клането в германския град Мюнстер. Всички останали „Велики революции“ били само по-мащабни, но същността на случващото се е една. И тя е следната: Завземане на властта от международна еврейска Бригада, избиване на духовенството, унищожаване на църкви и разпространението на синагоги, клане на възрастни християни, насилие над неомъжени момичета и превръщане на оцелелите в роби. Този сценарии се разиграва в Мюнстер. Там властта е завладяна от холандските юдеи под ръководството на един шивач-чирак, евреин от Лайден (John Mattis), който веднага преименува града в Новия Ерусалим. Той устройва избиване на християни, разрушава църквата и конфискува цялото имущество на гражданите, с което се създава пример за всички последващи комунистически революции. След няколко години в такъв разгул е убит, а властта преминава в ръцете на партньора му в престъпленията Бокелсон (John Bokelson), също евреин.
Бокелсон отишъл още по-далеч и колективизирайки християнските жени, легализирал полигамията. Обявил революцията за световна и се провъзгласил за цар на Сион и син на еврейския цар Давид. До трона му, от лявата страна, стоял паж, държащ Стария Завет, а от дясната – друг, държащ меч. Улиците били осеяни с купища трупове, християнките масово изнасилвани от евреите, точно както е описано подробно в Стария Завет. Всичко това е било направено под прикритието на протестантската реформация и революцията срещу католическата църква.
Един евреин от Франция – Жан Калвин – организирал „Старо-заветна“ диктатура от вида на Джон Лайденовата, завземайки властта в Женева. Лично Калвин развихрил тежък антихристиянски, старозаветен терор, изгаряйки също на клада дори Майкъл Сервет – ученият, който открил в медицината малкия кръг на белодробното кръвообращение. Калвин имал повече късмет, неговата диктатура съществува от повече от 200 години – над 200 години швейцарска Женева е под безмилостна диктатура. Безмилостна към кого? Към Християните. Ето къде са горели огньовете на Инквизицията – не в католическите страни, а в протестантските. В католическите страни са изгаряни подбудителите и провокаторите като пример и по изключение, а в протестантските страни благочестиви християни са масово унищожавани. Калвинисткият терор бушува особено силно в Швейцария, Холандия и Англия през 16-ти век. През 17-ти век дошъл редът и на Германия с нейната „тридесетгодишна война“. Дори в американския Ню Ингланд, в Бостън, разпалвали буйни огньове. Жан Калвин е бил в състояние да направи много повече, защото е прикрил своето еврейско учение зад християнското. Така е възникнал калвинизма – юдаизъм в християнство. Същността на калвинизма е във факта, че както и в юдаизма, тези, които вярват в Христос, се явяват избрана група и така техните грехове не се броят. Калвинистите, както и евреите, имат свой личен договор с Бог. Те са приватизирали Христос, както евреите са приватизирали Бог Йехова (Яхве), Бог на Аврам, Исак и Яков. Това учение е общо за цялата протестантска религия, включително и за най-умереният клон, лутеранството, но при калвинизма то се развива до еврейската крайност. Само избраният народ, християните, отиват в рая, така че понятието грях няма смисъл за тях. Човек отива на небето не на основата на неговите действия, а по силата на това, че принадлежи към избрания народ. В калвинизма това се нарича доктрина за предопределението и оправданието чрез вяра. Православната и Католическата религия оправдават човека само по добрите му дела, които свидетелстват за вярата. Калвинизмът се е разпространил като зараза в много страни – Швейцария, Холандия, Дания, Шотландия, Англия – във всички тези държави той се превръща в официална държавна религия под различни имена, като например холандската реформирана църква, шотландското презвитерианството или англиканската църква. Ако влезете в презвитерианска, методистка, баптистка или датска реформирана църква, ще попаднете сякаш в синагога. Това е обичайна заседателна зала, както във всеки дом на културата. Английското пуританство, завладявайки Америка, както и различните му форми, баптистка, методистка, евангелско християнство от всякакви видове, които в Америка са около 250 деноминации, всички те са само разновидности на оригиналния калвинизъм, който представлява юдаизъм в християнството. Ето защо християните от тези страни са дори по-изразени ционисти, отколкото самите евреи.
Съществуването на калвинистка, старозаветна диктатура в Женева от средата на 16-ти век обяснява защо световният финансов еврейски капитал е избрал мястото за своите банки и за съхраняване на парите си точно в Швейцария.
Протестантите провъзгласяват за върховен авторитет на тяхната религия не Църквата, както е при католицизма и православието, а самата книга – Библията – оттук идва и изразът Свещеното Писание. Преди това, до протестантството, не е имало никакво Свещеното Писание. Съществувала е еврейската Тора, Стария завет, както и християнските евангелия. Това означава, че до 16-ти век, Библията не е била последната инстанция на вярата! Библията е била само една книга. Нещо повече, до 381 година не е съществувал официално и Новият Завет, но както знаем, това не е спирало хората да вярват в Бог или в Христос. Защо Библията, т.е. Стария Завет, т.е. Тора, е обявена за окончателен авторитет за протестантката църква? Досещате ли се? Отговорът е очевиден: Защото така се установява авторитета на Тора, което означава авторитета на юдаизма, и по този начин се узаконява крайната победа на юдаизма над християнството. Освен това, тъй като в протестантството всеки може да тълкува Божието слово, то дърдоркото евреин, каквито ги има милиони, получава възможността свободно да интерпретира всички жизненоважни въпроси от гледна точка на Стария Завет, което е Тора и юдаизма като последна инстанция. И какво, питам ви аз, е останало от християнството в протестантизма? В католицизма и православието, където съществува авторитета на църквата, не е толкова лесно да бъде корумпиран морала на хората, както се случва в протестантството.
В това се крие ключът защо с нетолкова отдавнашното основаване от цар Петър I на протестантското селище в Москва, Лефортово, делата на руската държава тръгват накриво.
Всяка следваща „велика революция“ в Германия, Англия, Франция, отново във Франция, Русия, отново в Германия, Испания и Мексико, е направена по един и същи модел. Ето усъвършенствана схемата на стандартно вземане на властта от евреите, подробно описана в Стария завет, и не е чудно защо пажът на Бокелсон го е държал до него през цялото време:
От чужбина в страната прониква ударна група с големи пари. Те купуват всички печатни издания и средствата за масова информация. Купуват чиновници, изкупуват всички продоволствия и ги унищожават. Наемат улична тълпа и провокират безредици. Опитват се да предизвика епидемия от заразни болести. Ако тази страна все още не е вкарана във война, те се опитват да я подтикнат натам. И така разклащат легитимната власт, ако все още, оклеветявайки я в очите на хората, не са успели да я свалят.
След това, като различни видове диктатура или легален терор, организират кланета на християнското население, особено на духовенството, разрушават църкви, конфискуват всички имоти, насилват жените, а безпризорните деца умират сами. И всичко това се прави под прикритието на хуманитарни лозунги за свобода, братство, равенство, комунизъм, права на човека, мир, напредък, земя на селяните и женска еманципация. Църквите се изравняват със земята, християнските свещеници са избивани, християнското население, още повече езичниците, се пуска в конвейера на смъртта, а неомъжените жени се ползват за радост на победителите.
В същото време се строят синагоги, еврейското население е процъфтява и концентрира цялото благосъстояние в ръцете си. Ако в края на такава революция по някаква причина се случи провал, евреите взимат присвоеното и спасявайки се от възмездие, емигрират в друга страна, която постепенно започват да се подготвят за същия ход на събитията. Това се нарича кръговрат на евреите в природата. Но защо хората знаят толкова малко за това явление?
Тъй като извършителят е опитен в този вид престъпления, внимателно ги подготвя и пази в пълна тайна, не само не признава за тях, но и твърди точно обратното, дава лъжливи показания, клевети невинните, премахва всички свидетели, унищожава документи и след това изцяло пренаписва историята, за да даде на новите поколения съвсем различна интерпретация.

Обърнете внимание на научната основа на цялата тази терористична дейност – казва ни се, че трите източника и съставни части на марксизма, които са поставени в основата на унищожаването на християнството, са диалектическият материализъм, политическата икономия и научният атеизъм. Какво се крие зад това празнодумие? Материализмът само повтаря позицията на Талмуда, че неевреите нямат душа; диалектиката е откраднала своята основна аксиома „теза + антитеза = синтеза“ от еврейското тайно учение Кабала; цялата политическа икономия се основава на учението на Карл Маркс, произхождащ от семейството на равин, за Капитала, който е Мамон или златния телец; научният атеизъм само отнема Бог от неевреите и се опитва да докаже, че Исус Христос не го е имало, когато дори и враговете му знаят, че той е съществувал.
В резултат на това, кабалистът Барух Спиноза в основното си произведение „Етика“ замества морала с кабалистична диалектика, където всичко е относително и съществува само в интерес на чистата печалба. Учението на Барух Спиноза е популяризиране на юдаизма за широката общественост, поради което евреите отлъчили Спиноза от юдаизма, но след това, самите те са го публикували в СССР с милионен тираж. Това се прави, защото диалектиката на кабалиста Барух Спиноза, накичена (за повече приличие) с етикет „Хегеловата диалектика“, е служила на болшевишките ликвидатори за заместител на морала.

След избиването на християните в град Мюнстер, под прикритието на националноосвободителната борба срещу испанското владичество, е организирано клането на християните в Холандия. Това става в средата на 16 век. Само за няколко дни в тази война за „национално освобождение“ в малка Холандия са били унищожени над 400 църкви.
Следващото най-голямо унищожаване на християни от Реформацията е била така наречената „Тридесет годишна война“ в Германия. В тази гражданска война са избити няколко десетки милиони християни само в Германия.
Последващото най-голямо християнска клане е т.нар Английска революция, а всъщност революцията на протестантите в Англия, която се изнася от отдавна изчистената от християни Холандия.
Във Франция, нощта на Свети Вартоломей забавя, в сравнение с други съседни държави, настъплението на юдаизма с цели 200 години, но затова още по-ужасна е била последвалата 200 години след Реформацията така наречена Великата Френска революция – най-голямото клане на християни, тъй като в нея са избити огромен брой хора – десетки милиони християни. След това Франция вече престава да бъде Франция, както и Англия сто и петдесет години по-рано, и Холандия – 200 години преди нея. Френската революция също е била изнесена от Англия и Холандия. В подземията на съвременен Париж съществува огромна крипта с няколко милиона скелети. Всички те са от онези ужасни времена. Днес някой изглежда не позволява на изследователите да се докоснат до този гроб.
Но това за извергите не било достатъчно и те няколко пъти се опитват да повторят клането на християни във Франция, макар и да им се отдава в много по-малък мащаб по време на така наречената „Парижката комуна“ през 1870 г.
Следващото свръхголямо избиване на християните е така наречената Велика еврейска комунистическа революция в Русия през 1917 година. В нея още веднъж потичат големи реки от християнска кръв. През първите пет години на „руската“ революция са избити най-малко 30 милиона, а за 40 последващи години са убити около 100 милиона души, населяващи територията на бившата Руска империя.
След това подобни революции избухват в Унгария, Германия, Мексико и Испания. В началото на 30-те години е имало опит да се организира такова въстание и в Америка.
Всички тези революции са направени според сценария на протестантската революция в град Мюнстер, като оригиналният текст на сценария на подобни революции се намира в Стария завет, който държал в ръце за царя на Новия Цион, Бокелсон, предшественик на бъдещия руския цар – Лейба (Лев) Троцки.
Клането на християни, което било в разгара си преди 500 години под прикритието на протестантска революция, продължава да се разраства и до ден-днешен. И сега, в началото на 21-ви век, сме свидетели на пълния триумф и победа на юдаизма, Мамона и Златния телец. Християнството е унищожено, мюсюлманството е в процес на унищожение, другите религии дори не се броят.
Сега ситуацията на Земята напълно повтаря ситуацията от преди 2000 години, когато целият цивилизован свят също е бил под ботуша на юдаизма. Тогава великата Римска Империя се срива и евреите поемат контрол на всичко. Сега ставащото по света е същото, както и преди 2000 години. Днес великата Римска Империя – Америка – също е в процес на преминаване от страна с републиканско управление в императорско-диктаторска държава. Всичко се контролира от евреите. Спасение няма.
Ако Исус Христос би дошъл отново по тези земи днес, той би бил разпнат отново от абсолютно същите хора. Поради тази причина, те се опитват да разпънат режисьора Мел Гибсън, който със собствените си пари, въпреки заплахите и тормоза, създаде един истински филм за Исус – „Страстите Христови“. Затова появата на филма, макар и в съкратен вид, е почти еквивалентна на пришествието на Исус Христос.
Преди 2000 години Исус Христос спасил нееврейската част от човечеството от унищожение. И той казал, че ще дойде отново. Исус е знаел, че стадото му, овцете му, са напълно беззащитни пред силите на злото, което все някога ще вземе връх, и той, Исус Христос, ще трябва да се върне на тази Земя.
Старата 2000-годишна история се повтаря едно към едно.
Какви изводи би могло да направим за себе си:
Пред лицето на смъртната опасност, ние трябва да съберем духа си в юмрук. Трябва да изхвърлим сатанинската Библията там, откъдето е дошла – в преизподнята. Трябва да се концентрираме върху чистото слово на Исус Христос в Евангелията и особено в Евангелието на Йоан. Не трябва да четем Стария Завет, освен за назидание. Той носи положителна информация само за евреите. Старият завет не е нашата религия, а е религията на юдаизма.
Именно затова протестантските страни, и особено Америка, Великобритания, Холандия и Швейцария, са обречени на унищожение от същите сили, които са им присадили този Стар завет. Пуританска Америка като цяло поставя на предно място Стария завет спрямо Новия. Америка е държава на Стария Завет. Америка е страна, която дори е дала предимство на Стария пред Новия. В Америка хората знаят по-добре историята на древните евреи, отколкото историята на собствената си страна. И затова тя е обречена на гибел, както останалите страни от Европа, поддали се на протестантския юдаизъм преди 500 години.
Концепцията на Новия Завет е важна за нас, но не като сбор от някакви писма от много съмнителна личност, а като книгата, в която е словото на Христос, Словото на Бога, което е ценно само по себе си; както и концепцията за Нов Договор, който Господ е направил с хората, след като Старият е бил прекратен с евреите. Те просто вредят и ще продължават да ни вредят с всички сили, но напразно не са приели Исус Христос, който е отишъл при тях, а те го разпнали. Това е била фаталната им грешка. Поради това те не могат да спечелят, без значение какво предимство имат на тяхна страна.
В края на Евангелието на Йоан, Исус Христос казва, че ще се върне.
Защо Той е знаел това? Защото е знаел, че стадото му, овцете и неговите агнета, неговите хора, са безпомощни срещу глутницата, както казва той, глутница от вълци и кълба от змии.
Ето защо Исус Христос е знаел, че ще дойде отново! Но след това той казва, че ще дойде втори път, но не като жертва, а като съдия и изпълнител! Те са разпнали Исус Христос напразно! Това е била съдбоносната им грешка!

Библиография:
Gen. Cherep-Spiridovich “The Secret World Government or the hidden hand” 1926/1976. Блестящая работа генерала-майора русской армии Череп-Спиридовича, убитого в эмиграции в Нью-Йорке в 1926 году при выпуске второго тома этой работы.
William Cobbett “A History of the Protestant Revolution in England and Ireland”1988. TAN Books. Одна из основных книг по настоящей истории реформации, блестяще написанная ещё в начале 19 века.
William Thomas Walsh “ Philip II” . 1937. USA. Основная, толстая книга по истории реформации. Издана в 1937 году. Изымалась из библиотек, и тираж скупался на корню заинтересованными лицами.
William Thomas Walsh “ Characters of the Inquisition” . 1987. TAN Books. Этот автор классический.
William Thomas Walsh “ Isabella of Spain” . 1987. TAN Books. Этот автор классический.
Hilaire Belloc “Characters of the reformation” 1931/ 1992 TAN Books. Правильный подход.
Hilaire Belloc “ How the reformation Happened”TAN Books
Hilaire Belloc “ The Crisis of Civilization” TAN Books. Публицистика известнейшего христианского автора.
Hilaire Belloc “ Survivals and new Arrivals” TAN Books. Публицистика на христианскую тему.
Hilaire Belloc “The Jews” 1983
Maurice Pinay “The plot against the Church” Christian Book Club of America. 2000. Классическая толстая книга. Обилие данных.
Eustace Mullins “The Curse of Canaan”.
Eustace Mullins “The Biological Jew” Тонкая книжка.
Eustace Mullins “ The New History of the Jews” Блестящая работа.
Eustace Mullins “ My life in Christ”. 1968. USA Тонкая блестящая книга известного борца, христианина. Настоящее время.
Warren H. Carroll “ The Guillotine and the Cross” 1991. Рассказ о Французской революции.
Wareren H. Carroll “ The last crusade” 1996. Рассказ об резне в Испании в 1936.
“The mystery of freemasonry Unveieled” by Cardinal of Chile. О Масонстве.
“Thew mystical Body of Christ and the reorganization of Society”. Denis Fahey 1943. Капитальная христианская работа об истории и обществе.
“The Mystical Body of Christ in the Modern World” Denis Fahey. Солидное исследование христианства в современном мире.
“Puritanism in Early America”. 1950. D.C. Heath and Co. Boston. Небольшой сборник работ о пуританизма в Америке.
Warren H. Carroll “ The cleaving of Christendom”. 2000. 4th volume of the History of the Civilization. У автора вышли в США 4 толстых тома из истории цивилизации с христианской точки зрения.
Первый том называется: “The Founding of Christendom”.
Второй том называется: “The Building of Christendom”.
Третий том называется: “The Glory of Christendom”.
Thomas Kempis “The Imitation of Christ” Классическая работа о Христе 14 столетия.
Francis Parker Yockey “Imperium” The Philosophy of the History and politics. Noontidepress. 2000. USA
Монументальный философский труд 20 столетия. Ответ на работу Освальда Шпенглера «Закат Европы». За эту работу автор был посажен и убит в американской тюрьме в 1962 году.
J.J. Goldberg “Jewish Power” Inside American Jewish Establishment” 1996. Свежая, уже классическая работа по тому кто управляет Америкой.
Alfred Lilienthal “The Zionist Connection II”.
Israel Shahak “ Jewish fundamentalism in Israel” 1999. Классическая работа Израильского автора.
John Beaty “ The iron Curtain over America” 1951. Тоже уже классическая работа американского автора.
Vicomte Leon de Poncins “ The Secret Powers behind revolution” 1929/ 1996. Классическое исследование переиздание издания 1929 года.
Denis Fahey “The rulers of Russia” 1938/1986. Mаленькая, одна из первых книжек по теме.
Roger Garaudy “ The Founding Myths of Modern Israel” 2000. Новая книга известного фрацузкого мыслителя.
Ivor Benson “The Zionist factor” 2000.
Revilo P. Oliver “The Jewish Strategy” 2002. www. revilo-oliver.com . Блестящая тонкая книга уже умершего автора.
Nasta Webster “The French revolution”. Это работа классического исследователя начала 20 века.
Una Birch “Secret Societies and the French Revolution”.
Christopher Dawson “Religion and the Rise of Western Culture” 1950. Классическая работа.
“Leaves from a Russian Diary” Pitirim Sorokin 1950. Воспоминания Питирима Сорокина.
R. McNair Wilson “Napoleon’s Love Story” 1973. Хорошая работа о времени Наполеона.
J. Creagh Scott “Hidden Government” Брошюра.
Maurice Samuel “You Gentiles” Откровенная работа иудейского автора.
I.B. Pranitis “The Talmud unmasked” Классическое исследование профессора иудейского языка в Петербурге посвящённое исследованию антихристианского характера Талмуда. Профессор Пранитис расстрелян большевиками в 1917 году в Петрограде. Около 200стр важнейшего текста.
A.N. Field “All These Things” 1936/1963 Классическая работа начала 30х годов
«На Берегах Невы» Борис Соколов. Важная автобиография.
Николай Марков «Войны Тёмных Сил» 1928/2002. Известнейшая и одна из основных книг.
Эдуард Дрюмон «Еврейская Франция». Перевод первого том классической работы французского автора 19 столетия.
Владимир Истархов «Удар русских Богов». Солидная свежая работа. 2001
Николай Островский «Генеалогия Зла». Солидное свежее философское исследование. 2003
Дуглас Рид «Спор о Сионе». Классическое исследование. Русский перевод.
Дуглас Рид « Грандиозный план 20 столетия» блестящая работа на сайте www.rus-sky.com
Douglas Reed “Insanity fair” Репортаж из о положении в мире перед 2 мировой войной в том числе и из России.
Генри Форд « Международное Еврейство» Классическая работа основателя американского автомобилестроения. Русский перевод в 2х томах.
Rupert Furneaux “The Bourbon Tragedy” 1968
Adolf Ehrt “Communism in Germany” 1990. The Noontide Press
Gary H. Kah “The Demonic Roots of Globalization”

Ето и връзка към оригинала на изследването на руски език: http://www.zarubezhom.com/zavet.htm

Вашият коментар