Модерните духовни капани

Част 2 (към Част 1)

Капан № 3 „Бог е любов и всичко е любов”, в противоречие с
Капан № 4 „Бог няма характеристики”

Ако Бог няма никакви характеристики, тогава откъде идват нашите? „Никога нищо не възниква от Нищото. Очевидно не бихте могли да произлезете от нещо, напълно чуждо на собственото ви съзнание.” А от всичко дотук стана ясно, че притежаваме както божествени качества – Интелигентност и Любов в изначалната ни същност и в телата ни, така и човешки, които започваме да изграждаме още от самото си раждане чрез вътрешните си магнитно-емоционални подбуди. Липсата на характеристики в Бога (и в нас като богове) отново потвърждава концепцията, спомената в Капан № 2, че не носим отговорност за нищо, защото във Вселената не съществуват никакви ценности, Бог присъства във всички явления в нея, следователно няма никаква разлика между добро и зло, между правилно и неправилно поведение.

„Също както всеки човек има ясни черти и точно определена „природа“, когато се представя пред света, така и СЪЗИДАТЕЛНАТА СИЛА притежава конкретно „естество“ – отличителни характеристики, които се разпознават отчетливо според начина, по който са създадени и поддържани живите същества – растения, животни, птици и хора.” (Писмо 1)

Разбира се, че Бог е Любов и всичко е Любов, но НЕ САМО. Затова беше изключително важно да започнем чак от теорията за сътворението, защото и Бог, и ние, и всичко останало е Интелигентност и Любов, в пълно равновесие и хармония. В момента, в който ни подтикнат да излезем от тази комбинация, се отдалечаваме от божествената си същност, което означава – и от ИСТИНАТА. А „Бог е любов и всичко е любов” е само половинчата истина. И затова я смятам за капан, който отвлича вниманието ни от нашата истинска цел – да открием своя изначален вътрешен „център на тежестта”, който е „мощно Равновесие, от което нещата са приели битие, форма и структура” – равновесието между Интелигентността и Любовта, мъжката и женската енергия в себе си.

Тук ще отворим една скоба, за да уточним, че интелигентността няма нищо общо с образоваността. Последната е проява на старо съдържание – знание, а интелигентността е създаване на нещо ново, следствие на нови или осъзнаване на стари обстоятелства. А както знаем от предишните части, създаването на нещо ново е резултат от действието на Аз-а на личността, на мъжката енергия в нас. Дори да лишим един интелигентен човек от всичките му знания, неговата вродена възприемчивост и осъзнатост много бързо ще му ги върнат обратно. Същото е и с любовта, разбира се – дори да отнемем от любещия всички плодове на неговата обич и грижа, той много бързо ще ги натрупа обратно.

„Бог е любов” се среща и в Библията, и в много духовни учения, но тъй като е само половинчата истина, тя неминуемо е свързана с някакви противоречия или неразбиране. Въпреки това в някои от тях се говори и за интелигентността, макар и не точно с този термин, тъй като той е сравнително нов.

Ако вродената възприемчивост, осъзнатост и умения за анализ са инструментите на интелигентността, с които на базата на жизнения си опит проявяваме мъдрост, то това е една от най-основните теми в Библията. В нея обаче, както при всяка типична манипулация чрез страх, мъдростта е поставена в ПЪЛНО противоречие с Любовта. От една страна знаем, че Бог е Любов (стиховете са много), а от друга, Той е и мъдрост – Йов, 12:13: „У Него има мъдрост и сила, Негови са решение и разум.” Дори няма да се спираме на следващите стихове, в които Бог е представен и като разрушител, в което не намирам нищо общо не само с любовта, но и с мъдростта. Но какво представлява тя според Библията: „Начало на мъдростта е страхът от Господа” (Притчи 9:10). А страхът е комплекс от негативни, бих казала от собствен опит разрушителни, чувства, емоции и реакции, които със сигурност са много далече и от любовта, и от интелигентността. Каква би могла да бъде логиката да вярваме в

„БОГ, който изисква ПОДАРЪЦИ и СЛАВОСЛОВИЯ, за да „ГО“ разколебаят да изпраща наказания – напасти, болести, потопи, епидемии, смърт”? Какъв образцов и великодушен БОГ сте си създали! БОГ за страхопочитание, но не и за благоговение! На когото вие самите никога не бихте подражавали и за чието диктаторско поведение вашите държави са създали разпоредби и приели ЗАКОНИ за ЗАЩИТА на ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА. С тях забранявате боя с пръчки в училищата, но в същото време продължавате да се придържате и да закриляте религия, в която всичко се върти около „тоягата”. (Със съкращения от Послание 9)

Учителят Петър Дънов също използва „мъдрост” вместо „интелигентност”, но не всички негови последователи разбират връзката любов-мъдрост, която той прави, и на практика доближават учението му към тезата на Ню Ейдж за единствеността на любовта. Дънов казва: „Дето е Любовта, там е Бог. Вън от Любовта Бог не присъства.” Но продължава: „Ако човек не държи в ума си мисълта, че Бог е Любов, Мъдрост и Истина, той е изложен на големи страдания, на вечно недоволство и мрак.”, които, знаем, са следствие на разединението на Интелигентността и Любовта – фундаменталните импулси в основата на изначалното единството „душа – его-аз”.

Сега за сладкия идеализъм на Ню Ейдж и неговото вече навсякъде развято знаме „Бог е любов и всичко е любов”. След толкова разяснения и потвърждения, че Бог не е само Любов, но и Интелигентност, няма да продължавам в тази посока, а само ще цитирам част от една разтърсваща изповед на бивш последовател на движението:

„Аз бях при вас, Ню Ейдж-клонинги. Познавам добре трапезата ви, цигарения дим и мириса на марихуана. Удавих се в дъното на алкохолизма ви. Виждам гордостта в очите ви. Мислите си, че великата всемъдрост на вселената ви принадлежи. Усещам в устата си привкуса на празната ви надежда, че можете да живеете ценностите, които проповядвате като роботи. Познавам разврата на леглото ви, маскиран под девиза „Всичко е любов и братство”. Аз бях един от първите сред вас, ревностен и усърден ваш другар. Вие, които говорите за мир, братство и толерантност, а тайно хулите и заклеймявате всеки с различно мнение от вас като простосмъртен и нееволюирал. Зная светлите ценности, с които сте се накичили, а сами не ги живеете и не можете да ги живеете, защото са само емблеми и ваша примамка. Вкусих отровата ви, окултисти и врачки. От малък идвах при вас да ме лекувате и да ми решавате проблемите. Вие ме заразихте с кривите си гени. На вас дължа свръхестествения си интерес към окултна литература, с която се затрупах и задуших. Искам да кажа на всички вас: „Вие грешите!” И не защото сте зли по сърце, а защото бяхте гениално измамени. Аз бях откъм вас и щях да умра заради това!”

Много ми се ще тук да засегнем за темата „безусловната любов”, защото именно тя е заложена в химна „Бог е любов и всичко е любов”. Както се подразбира, това е любов към всички и всичко, без условия и очакване на нещо в замяна; тя не изисква и не ограничава, дава пълна свобода; тя приема нещата такива, каквито са, без оценки, противопоставяне, отрицание, променяне, игнориране или задържане. Това ми прилича на пренебрегване на собственото Аз и липса на его, защото:

  • Земният ум е устроен да анализира ситуациите, обстоятелствата и хората в тях; да ги сравнява с предишни преживявания, следствия от решения и утвърдени поведенчески модели, на базата на които да им постави оценка. Всичко това се извършва благодарение на електрическите импулси в мозъка на Съзнанието „Баща” – Аз-ът на човешката личност.
  • Според поставената оценка следват магнитно-емоционалните подбуди на егото, което ще ги приеме и ще ни свърже с тях или ще им се съпротивлява, ще ги отрече, ще ги отхвърли, ще иска да ги промени в съответствие с очакванията си. Това са магнитните импулси „свързване-отхвърляне” в нервната система на Съзнанието „Майка” – човешкото его.

Излиза, че безусловната любов няма нищо общо с човешката ни същност (его-аз) и е по възможностите единствено на божествената (припомням от предишната част):

Божествена същност: Его-Аз = Душа – те са едно и също нещо, когато импулсите работят поотделно и заедно, слети в единство; когато Аз-ът познава истинската си същност, а егото привлича и отблъсква само колкото да осигури оцеляването на Аз-а; когато един ЕгоАз-душа е в хармония с останалите ЕгоАз-души.

Човешка същност: Его-Аз срещу Душа – когато Аз-ът не познава истинската си същност, а егото привлича и отблъсква само за себе си; когато импулсите работят извън хармонията на единението си, сами по себе си; когато един Его-Аз се дели от останалите Его-Аз.

Безусловната любов е възможна единствено при липса на отделеност:

  • ЕДИНЕНИЕ на душата с всички останали души – усещането за собственото Аз („Бащата”) и грижата за собственото Аз („Майката”) е колкото за другите Аз;
  • ЕДИНЕНИЕ в хармония на интелигентност („Баща”) и любов („Майка”);
  • Преодоляване на човешката същност (его-аз), за да се даде път на божествената (душата).

Т.е. да проявяваме Интелигентност и Любов (винаги заедно!) в най-чистия им изначален вид – мислите и действията да са съзидателни, а чувствата – с грижа за творението. Ако мислите и действията са разрушителни за някого и/или ако чувствата се основават на грижа само за желанията (и нежеланията) на собственото Аз, то любовта е човешка, която винаги носи разочарования… Само съзидателни мисли или само любещи чувства без единение на душите също НЕ СА безусловна любов, защото съзидаваме и/или се грижим само за себе си. Само съзиданието с любов към всички е истински съзидателно и само грижата за цялото творение е истински любещо. Ако отговорът на въпроса: „Това съзидателно и любещо ли е за ЦЯЛОТО?” е ДА, то любовта със сигурност е безусловна.

„ИСКАМ ДА ВИ ГОВОРЯ ЗА ИСТИНСКАТА ПРИРОДА НА СЪЗНАНИЕТО, за разликите между ВСЕМИРНОТО, Божественото и човешкото съзнание. Вие произхождате от Всемирното Съзнание, от което Божественото се отделя в момента на Големия взрив. То е съвършено Съзнание от Любеща Интелигентност и Интелигентна Любов, което мнозина наричат „Бог”. Но трябва да разберете напълно, че То е с толкова високи честоти на вибрации…, с така духовно пречистено значение…, че докато не започнете да преодолявате егото си и да издигате своите духовни възприятия за Истината, не е възможно да го привлечете към човешкото си съзнание. Вашето его е бариера по пътя ви към Супер Съзнанието.

Само чрез всекидневни, упорити и настоятелни опити да се пречистите от нагласите и поведението на егото, ще позволите на Божественото Съзнание да ПРОНИКНЕ във вашето. Тогава мислите, думите и действията ви ще започнат да се променят. Когато ВИЖДАТЕ нещата различно, вече ще ДЕЙСТВАТЕ различно.

Вашето човешко съзнание е несъвършено. То е съставено от егоистични и себелюбиви импулси. Не позволявайте на егото си да отрече истината, която ви казвам. В никакъв случай обаче не бива да бъдете обвинявани за неговото съществуване, защото то е божествена промисъл, разделяща Божественото Съзнание в индивидуални личности. Вие имате нужда от егото си – то ви защитава и привлича към вас необходимото за вашето оцеляване. НО пък може и да ви тласне към психологически нездраво поведение – както знаете, то е импулсът зад всички престъпления на този свят. (Със съкращения от Послание от 2007 г.)

Анастасия Ангелова

Модерните духовни капани

Вашият коментар