Модерните духовни капани

Част 4 (към Част 3)

Капан № 6 „Светът не е реален, той е илюзия”

Тъй като няма правилно и неправилно, добро и лошо, обективно и субективно, черно и бяло, трябва и не трябва, ляво и дясно (капан № 5), то целият материален свят е илюзия. И обратното – тъй като светът не е реален, няма правилно и неправилно, добро и лошо и т.н. Ню Ейдж солипсизмът[1] твърди, че всичко, извън собственото Аз, е илюзия и затова е непознаваемо. Отново двойствен капан, който от една страна проповядва разединение, а от друга страна втълпява непризнаване на цялото сътворение, в което се проявява Великото изначално намерение на Всемирното съзнание да изрази себе си в материален аспект. „Затова приемате форма на живот и продължавате да съществувате в две измерения. Едното е невидимо – БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, а другото е видимо – единственото, което хората могат да усетят или проумеят, докато чрез духовното си развитие не извисят честотите си на вибрация и не получат проблясък на разбиране за първото.” (Писмо 6)

  • Раз-единение – тезата е в пълно противоречие с нашия общ произход, духовен и физически, с изначалното единство на цялото (напълно реално) творение, в което Всемирното Съзнание проявява еднакво себе си. А ако сме еднакви и равнопоставени в божествената си същност и сме способни да опознаем собственото си Аз-съзнание, това не е ли познание и за всички останали? „Всяко същество под слънцето е произлязло от Божественото Съзнание в една или друга форма. В най-дълбоките и съкровени корени на своето битие всички сте ЕДНО ЦЯЛО.” (Писмо 9) Ако целият останал свят, включително и всички хора, фактически не съществуват, остава само собственият Аз и неговата единствена модалност „служи на себе си”. Това не само противоречи на Вселенските закони, но и на собствените теории на движението, за които говорихме по-рано: „Всичко е любов”, „Всеки човек е Бог”. Изглежда нито има „всичко”, нито има „човек”, а „Бог” съвсем не ми е ясно къде е…
  • Илюзорен материален свят е Ню Ейдж теория, основана на индуизма, според която реалността се разглежда като филм с вече завършен сценарий, който не може да бъде променен. Ако някои сцени не ни харесват, единствената ни възможност е да ги игнорираме, да бъдем само наблюдатели на живота, за да запазим равновесие и спокойствие. Смисълът на нашето съществуване не е да се движим, да растем и да се развиваме, а да си запазим спокойствието?

„Отшелникът се отказва от типичното си ежедневие, за да открие ИСТИНСКИЯ СЛАВЕН ЖИВОТ, от който цялото творение е приело форма и съществуване – не би могло да има по-велико усещане на искрящо сияние и духовен екстаз. Ала все пак представлява и бягство от действителността, което предлага големи награди, но в същото време противоречи на целите на вашето съществуване на този свят.” (Послание 15)

Истинската човешка и духовна зрялост е да осъзнаем, живеем и „подредим” и двете си нива на съществуване. Разбира се, целта ни е постепенно да се придвижим и останем само в измерението на Божественото Съзнание, но не като пренебрегваме обективната реалност на физическия свят и постоянно се реем в облаците, а като се възползваме от всичко, което ни предлага тя като преживявания, стимулиращи духовното ни развитие. Иначе каква би могла да бъде причината да живеем във, със и заобиколени от материя?

„Задачата на новородената душа е чрез защитната си обвивка – Психиката – да получи опитност от всичко, което по-нисшите честоти могат да предложат. В резултат на своите умствени и емоционални преживявания, произтичащи от собствените ѝ мисли и чувства, да може да израсне и чрез принципа „проба – грешка” сама да разкрие състоянието на съзнанието, което я прави изключително щастлива или пък я обременява с мъка и тъга (което води до редица физически ограничения).

Целта на земното съществуване не е да се открият начини за неизменна радост и блаженство, за които всяка душа копнее, защото това ще възпрепятства нейния напредък към по-висшите духовни вибрации.” (Писмо 8)

Логиката на този капан, който ни подтиква да се превърнем само в зрители на живота, за да се чувстваме добре, залага нови два тежки капана: № 7 „Не се намесвам, не помагам” и № 8 „Не нося отговорност”.

Капан № 7 „Не се намесвам, не помагам

… и приемам своето и състоянието на света като неизбежна житейска участ. С други думи, заповедта е: „Не мечтай, не променяй света, мисли позитивно и изпълнявай – ние ще се погрижим”. Какъв по-добър начин да се отклони вниманието на хората от нещата, които не са наред в този свят?

Както вече казахме в предишния капан, целият останал свят, включително и всички хора, фактически не съществуват – всичко е илюзия, филм с готов сценарий, който не може да бъде променен, така че е безсмислено да си нарушаваме спокойствието и да се намесваме. Освен това концепцията на Ню Ейдж гласи, че страданието, на което е подложен някой, група от хора, население на държава или цялото човечество, ако щете, е изцяло негово творение, обогатяващо преживяване или пък карма – помощта нито е нужна, нито е желателна. Такава логика ми се струва (извинете за думата) извратена… Какво стана с лозунгите „Всичко е Любов”, „мир, любов, равенство, радост, братство”? Дотук многократно отбелязахме, че Импулсът на Любовта е грижа, съпреживяване, т.е. съ-страдание. Безапелационно точно в случая – да съпреживеем страданието и да се погрижим. Що за хора ще бъдем без съчувствие и взаимопомощ? Докъде ще стигнем сами за себе си в единствената истинска реалност – АЗ? Фундаменталните закони на съществуването гласят, че всички сме проявление на Божественото Съзнание и сме равнопоставени в Божествената си същност – нима най-нормалното и естественото нещо не е да работим заедно, да си сътрудничим и помагаме? И Втората световна война сигурно е била „обогатяващо преживяване” за 60 милиона семейства, но без взаимната подкрепа на хората по целия свят, щяхме още да живеем в руини и психическо опустошение.

„Ще копнеете да подхранвате и обгрижвате; да подпомагате изцелението и образованието; да съдействате при създаването на любещ закон и ред, при който всички ще могат да живеят хармонично, успешно и благополучно.” (Писмо 3)

Разбира се, не е много полезно за вибрациите ни да се съсредоточаваме върху страданията и негативността като цяло, но това не означава, че трябва да си затваряме очите за тяхното съществуване и ако ни е възможно да подадем ръка на някого и да облекчим болката му, особено ако бъдем помолени за това. Виждайки нещата точно каквито са, независимо дали са положителни или не, ще бъдем по-адекватно подготвени за всякакви ситуации и по-способни да избегнем някои от тях. И няма да се крием от действителността, дори и тя да ни причинява неудобства, иначе вземаме доброволно решение да останем в състояние на невежество…

„Когато бях на Земята, настоятелно насърчавах хората да си прощават, да се въздържат от осъждане и критикуване, да не търсят възмездие. Църквата погрешно изтълкува това като повеля да се „угодничи” на Бога чрез любов към другите и въздържане от отрицателни емоции. Изобщо нямах предвид такова нещо, защото няма „Бог”, който се нуждае от вашето „раболепно” поведение. Вие сте господари на съдбата си, тъй като винаги „жънете каквото сте посели”. (Писмо 8)
„Всъщност, ако някой ви помоли да извървите с него един километър, съгласете се с леко сърце и бъдете готови, ако се наложи, да извървите и два. Когато отказвате помощ, не осъзнавате, че затваряте умовете и телата си, готови да се предпазите, в случай че ви накарат да направите нещо, което не искате. Това поражда болести и пречи на 
„Отца“ да върши ЛЮБЕЩОТО СИ ДЕЛО вътре във вас.” (Писмо 2)

Освен познание за същността на Източника и неговото творение, учението в Писмата ни посочва и начина, по който да възстановим равновесието помежду си, да открием какви трябва да бъдат делата ни и да ни мотивира да се превърнем в „Светлина за себе си и за всеки, способен да я получи.” И затова „бъдете готови да давате на другите и знайте, че когато го правите, ставате част от системата на „даване и получаване” в цялата Вселена.” (Писмо 9)

„Има вероятност да срещнете някой крайно нуждаещ се, нещастен или премръзнал човек. Той може да помоли да му дадете палтото си. Не го подминавайте със свиреп поглед. [] Не, дайте му палтото си и ако наистина му е много студено, дайте му и наметката си. После продължете радостно по пътя си, []първо, защото си имал палто и наметка, които да дадеш, и след това, защото сега вече ги нямаш и скоро ще узнаеш как твоят „Отец“ вътре в теб ще ти ги набави по неочакван начин.” (Писмо 2)


Капан № 8 „Не нося отговорност”

Тезата е, че не носим отговорност пред Бога, защото: “От една страна, не съществува такова нещо като Бог, а от друга страна, само Бог съществува… Затова всичко е Бог и понеже всичко е Бог, няма Бог”. Лично аз не намирам логика, но пък вие може да успеете. Факт е обаче, че в книгата си „Тайната доктрина” Елена Блаватска стига много далече, като казва: „По-добре е да управлявам в ада, отколкото да слугувам в рая. […] По-добре бъди човек, венец на земното творение и цар над неговото върховно създание, отколкото да се изгубиш сред безволевото войнство в рая“. Не съм достатъчно компетентна да подкрепя твърдението, че тя е „служител на Луцифер”, въпреки че го нарича „този най-велик идеал, този вечно жив символ” и създава организации и печатни издания на името на „падналия ангел”, но в нейните изказвания със сигурност проличава силният ѝ стремеж да бъде на върха на едно единно човечество в новия световен ред. Това, разбира се, може да стане само ако то, човечеството, е послушно, не се намесва и приема състоянието си като неизбежна житейска участ (капан № 7). Затова е важно да се обяви, че никой не носи отговорност за нищо, че всичко му е позволено, защото няма правилно и неправилно (капан № 5), включително и техните собствени действия за подчинение на целия останал свят. За съжаление, тези идеи се промъкват във всички сфери на живота ни – обществен, политически, религиозен и културен – и водят до нравствен и морален упадък в обществото, политиката, религията и културата, защото потъпкват основен всемирен закон, който дори Бог не може да отмени.

„Законът за причинно-следствената връзка е неотменим и е присъща – неизменна – естествена характеристика на битието. Не можете да разделите следствията от причините, нито да заличите причините и да запазите следствията. Това е Истината на всяко ниво на Съществуване. [Законът за „Причинно-следствената връзка“ („Ще пожънете каквото посеете“) е видимият резултат от това, което наричате „електромагнетизъм“, и никой с поне малко научни познания не би очаквал „Бог“ да отмени неговите правила, които всъщност са законите на „действие – свързване – отхвърляне“. (Писмо 3)

Истината е, че носим отговорност как се развива собствения ни живот. Носим отговорност и пред себе си, и пред цялото божествено творение, и пред ЖИВОТА сам по себе си за всичко, което мислим, казваме и правим; за полезността или безполезността си за общото, защото всичко това неминуемо се отразява и на света около нас.

Отговорност за собствения ни живот

„Целият живот на много хора преминава в убеждението, че са нещастни и злочести. Смятат, че останалите са подли, жестоки и груби с тях, че умишлено вгорчават битието им. Вярват, че само „другите“ предизвикват кавгите и непрекъснато им създават трудности, а те самите са напълно невинни и не са отговорни за нито една провокация. Напротив, „другите“ не са виновни – единствено начинът ви на мислене привлича негативните обстоятелства. Голяма част от вас обаче отказват да приемат вероятността, че сами причиняват проблемите си.” (Писмо 1)

„Вашето лично съзнание е изцяло отговорно за всичко, което се случва в живота ви. Вашето съзнание ви носи добро или лошо. Всемирните Закони на Съществуването касаят само „дейността на съзнанието” и са точни и неотклонни. Те НЕ са награди или наказания от „Бога“, а са свързани с „Причинния фактор на Съзнанието“, който привлича и зарежда електрически частици, като по този начин ги свързва заедно и ги проявява в света като външно-видими солидни форми и преживявания.” (Със съкращения от Писмо 1)

„Истинският духовен прогрес е невъзможен, докато не осъзнаете ясно, че всеки човек носи отговорност за начина, по който се развива собственият му живот.” (Писмо 5)

Отговорност за дарбите, които носим

„В духовното ви развитие ще дойде момент, когато ще се пробудите за неизмеримия дар, който притежавате – творческо и интелигентно мислене – и ще узнаете огромната си отговорност за начина, по който го използвате.

Във вашия свят има възхитителни хора, които умеят да използват умовете си така, че да вникват и израстват от ежедневните предизвикателства в живота си. Стъпка по стъпка, чрез изследване и анализиране, преминавайки към различни гледни точки и по-висше разбиране, оформят нови идеали за себе си, които приемат като насоки за поведението си в бъдеще. Така успяват да пречистят мисленето, думите и действията си, да преразгледат начина, по който подхождат към света и взаимоотношенията си с околните. Това са хората, които „сами изграждат себе си” и за които ще установите, че най-често черпят сила, прозрение, вдъхновение и емоционална устойчивост от по-висш източник – Божественото Съзнание, което може би наричат „Бог”. (Писмо 8)

Отговорност за грешките ни

„Каквито и недостатъци да имате, каквито и грешки да допускате в отношенията си с другите в резултат на остатъците от „егото” ви, те ще се разкрият, но не се страхувайте от самопознанието, а го приемете с любов и благодарност. Така ще разберете, че признаването и приемането на отрицателните човешки реакции у вас е едновременно благотворно и изцеляващо. С удоволствие ще поемате отговорност за допуснатите грешки и когато намерите „любещия път”, ще се освобождавате от тях. Ще чувствате вътрешно спокойствие, знаейки, че сте овладели още нещо ценно, което ще ви е полезно, когато пак се изправите пред предизвикателствата на света. […] Всеки път, когато овладявате урок, ще оставяте нещо от човешкото измерение зад себе си и ще се придвижвате напред в по-висшите честоти на духовно съзнание. (Писмо 8)

–––

[1] Солипсизъм (лат.: „солус” – един и „ипсе” – аз сам) – съществува само индивидуално съзнание, външният свят и съзнанията извън собственото не могат да бъдат опознати и не съществуват извън него. Епистемологичен солипсизъм – целият останал свят, включително и всички хора, фактически не съществуват, а са създадени от съзнанието и въображението.

Анастасия Ангелова
Следва продължение

Модерните духовни капани

Вашият коментар