Модерните духовни капани

Част 5 (към Част 4)

Капан № 9 „Карма, съдба – обречени ли сме?”

Колко пъти сте чували: „Такава е кармата ми”, „Писано ми е”, „Не мога да избягам от съдбата си”, „Всичко е вече предначертано”? В очите на съвременните хора терминът „карма” носи огромен семантичен багаж; станала е синоним на предопределена орис, лош късмет, неотменима сила от миналото, за която сме отговорни и срещу която сме неспособни да се борим. Превърнала се е в цяло учение на обречеността, в която законът за свободната воля на душата не само се поставя под въпрос, но се отменя изцяло. Ако съдбата ни в настоящия живот е вече предначертана от предишни прераждания; ако носим на гърба си тежкия товар на неизкупена в миналото карма, която задължително трябва да платим, въпросът, който несъмнено възниква, е: защо сме тук в материалните си въплъщения – да почитаме и проявяваме Живота или да бъдем наказани от него заради стари прегрешения, които дори не помним? Та кой не допуска грешки в един-единствен ден, а какво остава за някакъв неопределен период от време във вечността? Обречени ли сме да прекараме живота си… Не – обречени ли сме да прекараме ВСЕКИ живот в страдание и плащане на „карма”? Къде е свободната воля, която всички знаем, че имаме, и какво общо има тя с предопределеността?

„Като се поддавате на ужасяващи мисли, тревоги и чувство на безнадеждност, вие създавате именно условията, които искате да промените. Сами си причинявате всички тези беди.” (Писмо 2)

Докато проучвах теорията за кармата от най-различни източници, тя ми се струваше все по-абсурдна! Оказа се, че изобщо не съм си и представяла колко е далеч от всякаква логика, а и от Всемирните закони, които самата тя често проповядва. Вероятно причината е, че по пътя си към западния свят този термин е загубил смисловата си яснота, защото будистката концепция за карма се е появила едновременно с небудистки концепции и така се е смесила с част от техния семантичен багаж. Въпреки че много източни теории за нея наистина са фаталистични, при ранно будистките всъщност изобщо не е така. Мисля, че имаме достатъчно основания и доказателства, както и редица причини да развенчаем този мит.

Как се възприема терминът „карма” днес?

За да няма никакво съмнение каква е семантичната му натовареност в нашето съвремие, прилагам официалните определения, дълбоко навлезли в целия западен свят и ежедневието на почти всички търсещи души:

Институт за български език към БАН: „карма” е Будистко учение, според което съобразно с делата си след смъртта грешниците се прераждат, а праведните отиват във вечното небитие. Като използвал разпространените по това време анимистични възгледи, брахманизмът проповядвал, че след смъртта душата преминава в друго тяло според закона на кармата (възмездието).

Уикипедия: действие, дело или деяние. Тя също така се отнася до духовния принцип за причината и следствието, където намеренията и действията поради индивидуална (причина) влияят на бъдещето на индивида (следствие). Добро намерение и добра постъпка = добра карма и бъдещо щастие; лоша умисъл и лоша постъпка = лоша карма и бъдещо страдание. Това е резултатът от действията на човека. С други думи, идеята „карма” поражда, като един вид следствие, идеята прераждане.

Речник в български Ню Ейдж сайт: „дело”; централно понятие в индуизма, будизма и джайнизма, което образува основата на учението за прераждането на душите. Добрите и лошите дела водят до съответно прераждане. Всяко дело e действие на причина и от своя страна е причина за действие. Целият процес се извършва в един кръговрат (самсара), на който e подчинено всяко битие, а според будисткото схващане – и боговете. Този кръговрат няма край, защото всичко е обвързано към желанието за живот, тоест към действие, и непрестанно се създава нова карма. Следствие от този кръговрат е страданието. Освобождението от него (мокша) може да се постигне само ако човек се въздържа от действието и не създава никакви дела, причиняващи новото му прераждане. B индуизма и будизма това става чрез познанието на истинната природа на нещата и тяхното заплитане чрез кармата. Джaйнизмът вярва, че кармата, която замърсява душата, може да бъде премахната само чрез acкeзa[1].

Само за информация, но съвсем накратко, ще добавя видовете карма:
– Санчита: натрупана, чиито резултати още не са се проявили;
– Прарабдха (карма-съдба): тази част от санчита, която съставя сегашния ни живот. Събират се плодовете на част от натрупаната карма.
– Крияамана (карма-семена): кармата, която човек създава сега, чиито плодове ще бере в бъдеще;
Положителна, следствие на добродетели;
– Отрицателна, следствие на себични наклонности;
– Неутрална, следствие на някой форми на медитация;
– Дълга – за души, които са на един и същ етап от развитието си и се нуждаят от сходни преживявания;
– Кратка – ситуационна карма, при която много скоро след грешна постъпка, човекът си получава заслуженото;
– Променима или неотменима;
– Колективна – родова, расова, държавна, световна, видова (животни, растения, минерали). Например, определени преродени жертви на масови убийства и заколения в предходни прераждания, сега са избрани в нашето време да мъстят на насилниците, като хората трябва да са същите, но вече в разменени роли. Натрупаната колективна карма трябва да бъде неутрализирана, без значение кой ще я уравновеси. Това може да доведе до утежняване или облекчаване на нечия лична карма.
– Индивидуална – според натрупаната в предишен живот на душата се отпускат (кой?) определени преживявания, срещи и изпитания. Те са в много конкретни срокове, които са свързани със запас от енергия, предвиден за това ни въплъщение. В Заратустра[2] се казва, че още при раждането на човека се дава избор (кой?) – тъмнина или светлина. В зависимост от избора си, той получава дял от съответната колективна карма – ако има такава предопределеност в индивидуалната си карма, човек може да се включи в колективна, да попадне в ситуации и на хора, които му „преподават“  уроците, които трябва да вземе. Но той не може да влияе на колективната, защото има нива, до като не може да достигне. Той може да участва в потока на промяната на тази карма,  при положение че го прави съзнателно заедно с другите около себе си. Върховното развитие на частичката от колективната душа е да придобие собствена карма, да получи това право (от кого?).

Преди да продължим със същинското значение, заложено в термина от ранните будисти, още малко фатализъм и „счетоводни баланси” от български Ню Ейдж сайт[3]:

Дългове и смърт според теорията на кармата

В живота за всичко се плаща! Няма нищо безплатно. Всичко трябва да се заслужи. Плащаш или чрез страдание (в последствие), или чрез изкупление (в аванс). Всичко това се развива паралелно – изплащам дългове и после взимам на кредит. Нито един „подарък“ на съдбата не остава незаплатен. Да вземеш чужда карма, да я нарамиш и да пробиваш път на другите – това е изкуплението. Ако някой внезапно ви прави нещо добро или зло, той изпълнява такъв кармичен дълг към вас.

Моментът на смъртта говори за изчерпването на енергията. „Спасителните отряди“ облекчават трудните моменти за душата. Ако сметките са чисти, платени, тогава смъртта ще е лека и душата ще получи своето освобождение. Къде ще отидеш след смъртта зависи от земния ти живот.

„Сметката” за следващия живот според теорията на кармата

Различните съставни части на кармата се комбинират, за да образуват преживявания и ситуации. Когато едната „сметка” бъде платена, започва плащане на другата, като първата може да бъде позитивна, а втората – негативна (и обратното). Например, ако в предишно прераждане сме:

– спасили някого, сега ще бъдем възнаградени с дълъг живот. Но ако сме проявили жестокост, сега може да боледуваме много;
– били щедри, сега ще забогатеем. Но ако сме пожелавали злото на някого, ще имаме  много врагове
– не сме критикували, сега хората ще бъдат любезни към нас. Но ако сме завиждали на благосъстоянието на някого, ще бъдем бедни;
– уважавали, почитали и защитавали семейството си, сега ще имаме власт и ще се радваме на всеобщо уважение. Но ако сме всявали раздори, няма да се разбираме с жена/мъжа си.

Същинско значение и първоначална теория за кармата

Вероятно положихте доста усилия да прочетете написаното дотук и получихте чувство на обреченост, предначертана „неясно от кого”, и загубихте старото си убеждение в собствената си свободна воля и правото си да вземате самостоятелни решения. Чухте „ПРИЧИНА – СЛЕДСТВИЕ” да звучат като „добра/лоша карма – награда/възмездие”, също както в християнството – „грях/послушание – наказание/вечен живот” (би било наивно да си мислим, че единствената изопачена религия е християнството). Този фатализъм звучи като още един утвърден във вековете мит, оправдаващ всяко страдание и несправедливост: „Беден/болен/ убит е, защото такава му е кармата”. Остава само още една съвсем малка крачка до „Заслужил си го е, пада му се!”

Бързам да ви успокоя, че ранно будистката теория за кармата изобщо не е такава, също както много ранно християнски и мюсюлмански убеждения днес не са същите. Един отличен експерт по „карма” – гуру Шри Свами Шивананда[4] – казва:

„Някои говорят за кармата и неизбежността на съдбата. Това е фатализъм и води до инерция, стагнация и бедност. Това е перфектно неразбиране на законите на кармата. Това е погрешно мислене, въпрос, който не трябва да вълнува интелигентния човек. Можете да създадете съдбата си отвътре, с мисли и действия.”

Етимология от санскрит: действие, дело, деяние; това, което някой прави, казва или мисли. Карма कर्म (карман कर्मन्) е с корен „कृ”, който е често срещан в санскритската литература и означава „да (се) направи, да (се) създаде, да (се) изпълни, подготвям се да предприема”. В самата дума „санскрит” този корен означава, че е „добре направен/създаден” език.

Център за будистки изследвания[5]: действен акт; нещо, което се е извършило като действително в познатия ни свят. То може да бъде действително или като мисъл (помисляне), или като вербално действие, или като физическо действие. По същия начин и съответната карма бива помислена, словесна или телесна.

И един от най-достоверните източници на източна философия – будисткия канон, изготвен в периода от 4 до 2 век пр.н.е. По-специално Енциклопедия „Абхидхарма” – неговата трета част, отнасяща се до философията, космологията и психологическия анализ, в която се описват подробно всички обекти на знанието, метафизичните начини за освобождаване от обусловеното съществуване на базата на теорията на психологическия анализ на познанието. Под понятието „карма” е записано: силата „четана” (cetana) – менталният импулс, който възниква в съзнанието като ментален акт (вид помисляне, намерение, воля) на действието преди то да е извършено, т.е. причината на действието. „Четана” е това, което формира и обуславя дейността на съзнанието – особен вид интрапсихичен мотивация, диспозиция на психиката, провокираща актовете на съзнанието, а от тук и на действието; път на действието (дейността), т.е. поражда действието, което може да бъде телесно или вербално, както и проявено и непроявено.

С други думи, ранно будистката представа за „карма” не включва примирено безсилие или обреченост, а се фокусира върху освобождаването на латентния потенциал на това, което се случва в съзнанието във всеки един момент: „Кой съм аз, откъде съм дошъл, какви мотиви ме направляват сега?” В будистката доктрина неведението по тези въпроси, липсата или ограниченото мислене, мисловната „недостатъчност”, се  нарича „моха” – невежество, в смисъл на оправдание за собствени действия. Причината e във вярата в „Аз-а” като фокус на увереността „Aз съм”, но и като увереност за битието изобщо.

Така че в ранния будизъм „карма” със сигурно означава САМО менталния импулс в съзнанието – това, което формира и обуславя дейността му, намерението за действие. Той има два аспекта – сътворяващ „благо” (добро) и сътворяващ „не-благо” (зло). Ако умственият (Интелигентният) импулс подтикне мисъл, която не е в хармония с изначалното Божествено намерение в нас – съзидание и грижа, то тя е фокусирана преди всичко върху запазването на собствената индивидуалност и идентичност, което се проявява и като последствие. Това е състояние, в което човек запазва своето „Аз”, дори и да е убеден, че е погрешно. Но така възприятията му на всички нива се улавят и усвояват само от позицията на собственото „Аз” и силния стремеж за запазване на индивидуалността, което обаче провокира и раждането на неистини, дори лъжи, на ниво мислене и на ниво отношение, като състояния и като мнения. „Аз-ът” превръща доброто на цялото в частно добро (само лично), което, разбира се, разрушава самото добро и всеобщата справедливост и благосъстояние (описано подробно в статията „Тяло, душа, его-аз”). Т.е. един от пътищата на приемане на неистината за истина е менталният импулс на „Аз-а” ­– идеята за частността в цялото, вместо за цялото, единството, единението.

Според Васубандху[6] именно менталните импулси, свързани с „Аз-а”, се коренят във всичко, което не е благо, и основно са три състояния на съзнанието – алчност, ненавист и тъпота (невежество). И обратно, фундаментът на благото са точно противоположните състояния. В тази връзка, тезата на създателите на енциклопедия „Абхидхарма” за универсалността на доброто и частичността на злото е много интересна. Те твърдят, че благото (доброто) може да бъде реализирано във всички нива и светове, а не-благото (злото) – единствено в сферата на чувствеността. А какво са мислите и чувствата?

„Тъй като фундаменталните импулси са и наши импулси, електромагнетизмът формира умствено-електрическите и емоционално-магнитните ни полета, т.е. мислите са „плод” на електрическите импулси в мозъка, а чувствата – на магнитните в нервната система. Заедно те пораждат електромагнитни, умствено-емоционални чувства мисли и действия.
Електрическият тласък на съзидателната Воля на „Бащата” дава „семето” (Аз-а), а магнитният тласък на грижовната Цел на „Майката” поема „семето” в „яйцеклетката”, оформя индивидуалността, като привлича към и отблъсква от нея (егото), за да гарантира нейното оцеляване.”
Така че структурата на човешката индивидуалност еАз-ът”, контролиран от егото!

Из „Сътворението, част III Електромагнетизмът

Т.е. когато „електрическите сили на Интелигентността са задвижвани САМО от изначалната ВОЛЯ да създават, а магнитните на Любовта – САМО от изначалната ЦЕЛ да се грижат за създаденото”, се сътворява „благо” (добро), валидно и действащо във всички измерения и светове, защото такова е изначалното НАМЕРЕНИЕ на Всемирното Съзнание. Но ако „Аз-ът” на личността е контролиран от егото, той създава „не-благо” (зло), валидно и действащо само и единствено в земния магнитен свят на чувствата. Из „Писмата на Христос”:

„Те са част от контрола на Царството на Егото и не се прилагат в духовните измерения на душата, тъй като тя не знае нищо за тези земни импулси.” (Послание „По-плодотворен живот”)

„И макар „Отца ви” да действа във всеки човек, Той няма нищо човешко в СЕБЕ СИ. Ето защо Той не задържа нищо, не отхвърля нищо, не заклеймява нищо, дори не вижда „простъпките[1]“. Делата, които наричате „грехове“, са от този свят и се наказват само в рамките на този свят, защото такъв е Законът за Земното Битие и – както добре знаете – ще пожънете каквото посеете. И тъй като черпите ЖИВОТ и УМ от „Отца“, но сами създавате разсъжденията, думите и делата си, всичко, което мислите, казвате, вършите и вярвате, по-късно се връща обратно при вас в подобна форма.” (Писмо 2)

Важно е да се спрем за малко на менталните импулси, свързани с „Аз-а”, и трите състояния на съзнанието според енциклопедия „Абхидхарма:
– „Алчност” – страстното влечение към всяко „поглъщане”, основно на удоволствия и материални блага, което владее мислите;
– „Ненавист” – враждебност, агресия към нещо или някого; пълно отсъствие на покой.
– „Тъпота” – липса на интелект; затвореност на субекта и затвореност в субекта, което е подходяща среда за прояви на аспекта на кармата, на менталния импулс в съзнанието, който създава „не-благо” (зло) и доказва липсата на мисловна и интелектуална гъвкавост. И обратното, „излизането от субекта”, задълбочената мисловност, дава възможност да се разширят усещанията и чувствителността, количеството и качеството на възприятията.

Обикновено менталният импулс възниква извън контрола на съзнанието, така че първото, което трябва да се направи, за да се появяват „добри” ментални импулси („добра карма”), е да ги сведем до нивото на съзнанието, където вече има „матрица на доброто”. Тя се създава най-вече от мисленето и знанието, но също от образованието и възпитанието. От друга страна, идеята за доброто е част от човешката същност, точно колкото и тази за самия живот, и директно въздейства на образуването на различни матрици. Така че равновесието и хармонията между съзнателната и несъзнателната (изначалната) матрица би могло да доведе до „добър ментален импулс”. И обратното. Тук се появява въпросът: възможно ли е една „лоша” конфигурация на съзнание да бъде предпоставка за възникване на „добър” ментален импулс?

„Човек сее мисли и жъне действия. Засявайки навици, той жъне характер. Сеейки характер, той жъне съдба. Човек си създава своя собствена съдба чрез своите мисли и действия. Той може да променя съдбата си. Той е създател на собствената си съдба. И в това няма съмнение. С правилно мислене и решителни усилия, може да се превърне в господар на собствената си съдба.”

Гуру Шри Свами Шивананда

Следва: Защо днешните възприятия за „карма” са духовен капан?

–––

[1] Аcкeзa, аскетизъм – вид духовна практика, популярна в много религии, основана на ограниченията.

[2] „Тъй рече Заратустра. Книга за всички и никого.“ – философска поема и най-популярното произведение на германския философ Фридрих Ницше. Идеите му оказват неимоверно влияние през 20 век.

[3] http://urania-bg.com/bg/Za-karmata

[4] Шри Свами Шивананда (Shri Svami Shivananda) – индийски гуру, проповедник на йога и веданта, който пише почти 300 книги на многобройни теми: метафизика, йога, религия, западна философия, психология, есхатология, етика, изящни изкуства, образование, здраве, поговорки, писма, автобиография, биографии, разкази, пиеси, послания, лекции, диалози, есета и антология.

[5] Из статия на изследователя на абдхидхармистката будистка традиция Алесиян Пацев

[6] Васубандху – индийски Будистки учител и монах (3ти или 4ти век), смятан за един от най-влиятелните в историята. Почитан като двадесет и първи патриарх на Зен и като втори на школата Джодо Шиншу.

Анастасия Ангелова
Следва продължение

Модерните духовни капани

Вашият коментар