Какво е психика, душа, его, „Аз” според Писмата?

Въпрос: Какво е психика, душа, его, „Аз” според „Писмата на Христос“? И кое от тях е с Божествен произход и кое – със земен?

Отговор на Анастасия:

Ще се опитам да извлека есенцията за тези понятия от текстовете в Писмата и да ги разгранича, доколкото и както ги разбирам.

Психиката е защитната обвивка на душата, на Божественото Съзнание в нас, когато е в материална обвивка:

„Задачата на новородената душа е чрез защитната си обвивка – Психиката – да получи опитност от всичко, което по-нисшите честоти могат да предложат.” Писмо 8

Тя изглежда де е граничната линия, посредникът между духовната и човешката ни същност. След като премине през опитността на много жизнени цикли, тя се пробужда за истината и ще може да отделя „зърното” от „плявата” – духовния потенциал от земната обусловеност. Така ще стане „по-пропусклива” и душата ще може да черпи директно от Божественото Съзнание, което е нейно собствено съзнание. До този момент ще бъде ръководена от човешкото его-съзнание.

„Когато достигне до тази степен на възприятие, става ясно, че притегателната сила на човешкото съзнание отслабва дотолкова, че душата се приближава до Божествената Реалност, за да се обедини повторно с нея. Чрез посредничеството на психиката, тя признава, че обича БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ (Божествена Реалност) повече, отколкото всичко земно, и копнее за деня на пълно единение със своя ИЗВОР на БИТИЕ.” Писмо 7

ПСИХИКАТА Е САМО ЗЕМНА. Тя е част от Божественото Намерение за нас, но съществува само когато душата е в материална обвивка, т.е. тя подлежи на промяна и развитие.

„До момента на повторно единение на душата с Божественото, психиката заема най-дълбоките кътчета на човешкото ви съзнание и черпи своите усещания от душата. Тя е скритият във вас инстинкт, който отличава доброто от злото.” Писмо 7

За душата е много ясно – тя е Божествената част от нас, която навлиза в материалната ни обвивка още в момента на зачеване:

„Душата е „Божественият Пламък” (метафора, описваща същността на Божествения Живот, който е въведен във всяко отделно същество в момента на зачеване).” Писмо 7

Тук трябва да подчертаем дебело, че душата ни, Божественото Съзнание в нас, работи чрез два мощни инструмента, също толкова Божествени и неприкосновени, колкото душата (тя е дълбоко вплетена в тях) – двойствените импулси „свързване-отхвърляне”, познати още като електромагнитни или Съзнанието „Баща-Майка”, или Интелигентност-Любов, или (изначално) ЕГО – „мощен Божествен Импулс да създава, отглежда, храни, обгрижва, лекува, защитава, изпълнява всяка потребност в система на съвършен закон и ред.” Продължението на горния цитат:

„Впускайки се в сложната задача да изгради тяло, ЖИЗНЕНАТА СИЛА приема индивидуална форма и освобождава енергията на „електрическата сила на дейността” и магнитните импулси на „свързване-отхвърляне”. Писмо 7

„Душата ви остава като неприкосновен „пламък” (метафора) от „Баща-Майка-ЖИВОТ”, дълбоко вплетен във физическите импулси на ДЕЙСТВИЕ – СВЪРЗВАНЕ и ОТХВЪРЛЯНЕ, които формират вашата земна личност и индивидуалност. Въплътени в трансцеденталните ЖИЗНЕНИ ИМПУЛСИ на „Божественото Съзнание Баща-Майка”, сега те поемат процеса на физическото сътворение на съзнанието ви и се превръщат в движещата сила зад личността ви. „Действие” и „Свързване” си взаимодействат, за да изградят съзнателна клетка след съзнателна клетка според характеристиките на съзнанието в ДНК молекулите. И личността, и тялото ви са плод на тези човешки импулси на „Действие – Свързване и Отблъскване“. Писмо 6

ДУШАТА И ИЗНАЧАЛНОТО ЕГО СА БОЖЕСТВЕНИ И НЕПРИКОСНОВЕНИ!

Много е важно къде са границите на егото и Аз-а. Според моите виждания Егото има два аспекта – Изначалното его (ИМПУЛСИТЕ), което е Божествено, и неговия „сенчест” аспект (ПОДБУДИТЕ), „надстройката”, която градим върху него, докато сме в материална обвивка – земното „Аз”.

„ТОЧНО ТОВА НАРЕКОХ „ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО ВЪТРЕ ВЪВ ВАС“ – В ДУШАТА ВИ, В НАЙ-ДЪЛБОКИТЕ КЪТЧЕТА НА ПСИХИКАТА ВИ (посредникът между сиянието на душата и сенчестото „Аз” на егото).” Писмо 6

ЕГО-ИМПУЛСИ – електромагнитните импулси „свързване-отхвърляне”, които създават и пазят индивидуалността ни, които ни правят уникални и различни от останалите. Те работят заедно и поотделно, като едновременно са в пълна хармония и взаимно сдържане.

„Двойствените импулси са средството, чрез което се създава субстанцията на „материята” от възвишеното „ВСЕМИРНО СЪЗНАНИЕ”. Единият e „Аз”-ът на ДЕЙСТВИЕТО. Той е всемирен и произтича само от един източник; той е движение в СЪЗНАНИЕТО и СЪЗНАНИЕ в движението. Другият импулс на сътворението притежава (образно казано) „две лица, които гледат в различни посоки” – СВЪРЗВАНЕ и ОТХВЪРЛЯНЕ. […] Това са ЕДИНСТВЕНИТЕ средства, чрез които се сътворява земното съществуване. […] Цялата Вселена е проявление на „Съзидателната Сила”, която действа в Двойствените Импулси на ФИЗИЧЕСКОТО БИТИЕ и сътворява „материята” и индивидуалната форма. Това е една от фундаменталните „тайни” на вашата Вселена.” Писмо 5

„ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ се РАЗЦЕПВА! ВОЛЯ и ЦЕЛ, ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА-Баща и ГРИЖОВНАТА ЛЮБОВ-Майка избухват, за да действат както независимо, така и съвместно. Съответните им „инструменти” са Електричество и Магнетизъм. От взрива на РАВНОВЕСИЕТО се поражда ВЕЛИКОТО НАМЕРЕНИЕ НА СЕБЕИЗРАЗЯВАНЕ.  „Всемирното Осъзнаване на БИТИЕТО“ се превръща в Импулса за индивидуализирано осъзнаване на „Аз”-а, изискващ себеизразяване. ЖИВОТЪТ и „Аз”-ът са синоними в измерението на „материята”. Те стават съзнанието на „материята”. Какво е съзнанието на ЖИВОТА? То е: Баща-Интелигентност и Майка-Любов, Импулс на Движение и Импулс на Цел-грижа – оцеляване, Изразено като Електричество и Изразено като Магнетизъм в Материята.” Писмо 5

ЕГО-ИМПУЛСИТЕ (изначалното его) СА БОЖЕСТВЕНИ И НЕПРИКОСНОВЕНИ!

ЕГО-ПОДБУДИ – И така, електрическият импулс на егото участва в съзиданието, като изгражда личността („Аз”-а), а магнитният я пази – чрез двете „лица” на магнитния импулс „свързване и отхвърляне”. Но още с раждането си всеки човек започва да „надгражда” над електрическия импулс („Аз”-а), използвайки инструментите на магнитния – „свързване-отхвърляне” („искам-не искам”, „притеглям-отблъсквам”). Неговият Божествен „Аз” се превръща във земен „Аз”.

„Но накратко, „естеството” на „Бащата” е да бъде активен, съзидателен и да извършва творческа работа. То също е и „Аз”-ът на индивидуализираното съществуване. Всичко живо, от стършела до хипопотама, има силно усещане за „Аз” и потребност да го защитава. „Естеството” на „Майката” е да дава форма на „плана” на електрическото съзнание, въведен от „Интелигентността на Бащата” чрез свързване на електрическите частици.” Писмо 5

„ЕГОТО поема контрол над развиващия се плод в момента на единение на семето и яйцеклетката. Още в утробата новото малко създание се превръща в „Аз“, чувствайки незабавно удовлетворение и неудовлетворение, в зависимост от това, което се случва с майката, и какво е неговото собствено усещане за комфорт или дискомфорт.” Писмо 6

ЕГО-ПОДБУДИТЕ (оформящи земния „АЗ”) СА ЗЕМНИ! Те подлежат на промяна и развитие, в зависимост от степента, на която сме им подвластни. Тази „надстройка” над ЕГО-ИМПУЛСИТЕ винаги е различна при всеки и при всяко прераждане. Както и колкото да я изградим, тя си остава тук, в земното измерение. В следващия си живот започваме да я градим наново, по различен начин, според условията, в които живеем, и опитностите, през които преминаваме. Ако имаме достатъчно прераждания, в които сме градили и събаряли „надстройки”, в които психиката започва да осъзнава и разграничава божествената от човешката ни същност, душата проговаря и те стават все по-ниски, все по-лесно разрушими.

„Егото е необходим инструмент на съзиданието. Всеки сам предизвиква противоречията в живота си, като му позволява да контролира изцяло личността му, без грижа или съпричастност към другите.” Писмо 6

Т.е. душата и его-импулсите са Божествени, вечни, неотменими, неприкосновени, психиката и его-подбудите са земни, променящи се, различни за всяка индивидуалност. Пречистваме тези аспекти от егото, които ни пречат да правим връзка с Божественото Съзнание и да го изразяваме постоянно в ежедневния си живот. С пречистването премахваме земния си „Аз” (сенчестата страна на егото). Но все пак трябва да сме внимателни защото

„Смъртта на собственото „Аз” никога не трябва да се приема като начин за постигане на по-висши духовни прозрения. […] Това е много опасно и няма да доведе до по-успешен духовен или земен живот, а ще възпрепятства целия процес на развитие на душа-психика-его-тяло.” Писмо 7

Какво е психика, душа, его, Аз?

Вашият коментар