Пътят към себе си

Пътят към себе си

„В живота си трябва да се научим да получаваме любов, да даряваме любов и да бъдем щастливи. Това е наш дълг.“
Проф. д-р Михаел Лайтмън

20 век беше толкова сложен, толкова революционен, изпълнен с войни и диктатури, с лидери, които не бихме могли да сравним с тези от предишните времена. Това беше век на страдания, катастрофи, природни катаклизми и терор, но… и век на щастие. Да, така беше…

Той отмина толкова бързо и времето отлетя без да успеем да се огледаме. А трябваше да погледнем назад и да оценим резултатите, за да проумеем какво ни очаква в края на този труден, стръмен път.

Пътят към себе си
Проф. д-р Михаел Лайтмън

Още преди 15 години проф. д-р Михаел Лайтмън предсказва сегашната ситуация в света. Но не искахме да го чуем. По онова време това изглеждаше твърде фантастично. Днес денят, който беше предсказал, практически вече е дошъл. Световната икономика се срива и светът е на прага на криза, която би могла да го доведе до нова световна война. В тази статия д-р Лайтмън анализира какво всъщност се случва, прави изводи и предлага изход от тази ситуация – единственият според него.

Главните въпроси и как стигаме до тях

20 век беше прекрасен век. Той накара човечеството най-накрая да се запита за смисъла на живота. В него човекът се чувстваше все повече и все повече неуютно. Това го накара да си задава въпроси, за които по-рано не се е замислял толкова: Какво правя на този свят? Защо съм се родил? Какво ме очаква утре? Какво ще се случи в следващия миг? Накъде ме води живота… или съдбата… или Бог? Кога човек си задава такива въпроси? Само когато страда. Човечеството изстрада силно през 20 век, който му донесе много беди и го доведе до задънена улица. Защо? Защо има толкова страдания? И защо те са толкова жестоки в 20 век? Нямаме много време. Вече ни предупреждават за това. Очаква ни голямо нещастие. Така е писано. Възможно е след това да останат само шепа хора, които в крайна сметка ще стигнат до онова прозрение, което останалите не искат да приемат сега. Може да се случи само за миг. Вече ни беше показано. Но все още имаме шанс да го спрем, ако най-сетне разберем защо живеем и да започнем да живеем именно за това.

С какво започна 20 век или великата идея, появила се на света

С какво започна 20 век? С раждането на киното. Едно невинно изобретение, което ни се струва като огромен увеселителен парк. В действителност се появи велика идея, довела до огромни последствия. Представете си, човек си седи в киното и има възможността да се идентифицира с целия свят. Вече не му трябва да преживява множество животи, той ги изживява тук и сега, на екрана. Обикновен човек от малко провинциално градче. Няма нищо повече от рутинна работа, семейство и много грижи. Чрез киното влиза в обкръжението на царското семейство; вози се на първия автомобил; участва в митинги и демонстрации; загива в сражение и се ражда отново – напълно се идентифицира с героите от филма. Чрез откриването на киното, после – на телевизията, а след това – и на интернет, ни беше поднесен целият свят, с всички ужаси и удоволствия, с всички революции и войни. Желанията, страданията и радостите му започнаха да проникват в нас. И всичко това само в рамките на един кратък живот. Тези открития бяха направени с една цел – всички ние да можем да се почувстваме един-друг, въпреки многобройните различия помежду ни, да можем да се разберем и заобичаме.

Защо е сложно да разбереш и да заобичаш…

Пътят към себе сиПриродата се подчинява на инстинкта. Човекът е ненаситно животно, подчинено на естествения си егоизъм. Най-страшното е, че е невъзможно да го заситиш и 20 век е ясен пример за това. Той е век на стремително развиващия се егоизъм, епоха на строителство на нова световна Вавилонска кула.

Историята на нищо не ни научи. Преди 5000 години във Вавилон пожелали да издигнат със собствените си ръце кула, висока до небето, за да станат всемогъщи, да властват над природата, да създадат земен рай и да бъдат щастливи. Те са се уповавали само на силата на ръцете и разума си. Егоистите строяли кула до небето. И в този ентусиазъм те били заедно, но… за малко – докато не се проявили като егоисти. Това е бил първият етап от развитието на егоизма. Всичко завършило с разединение и омраза. Земята била завладяна от войни и страдания и вече никой не можел да разбере езика на другия. Всичко завършило с пълно разделение. Така светът започнал да се движи към своя егоистичен връх – към 20 век, когато започва строежа на новата Вавилонска кула. Егоизмът изисква ново удовлетворение и отново светът (за кой ли път!) сгреши. Той отново повярва, че може да удовлетвори егоизма си и да бъде щастлив. Бяхме убедени в това, бяхме изпълнени с надежди. Започна покоряването на Космоса. Все още си спомням за тази първа радост, когато руснаците изпратиха първия космонавт в Космоса, когато американците стъпиха на Луната. Дискутирахме има ли живот на Марс, искахме да пътешестваме във Вселената и ни се струваше, че това вече е реално. Бяхме убедени, че науката ще ни помогне да победим болестите; че машините ще отменят човешкия труд и ще имаме възможност повече да четем, да мислим и да почиваме; че работната ни седмица ще бъде по-кратка и ще имаме повече време за семействата си. Очаквахме, че научният и техническият напредък ще поправи живота ни.

И какво постигнахме? Днес човекът работи много повече; превърнал се е в роб на работата си, на големите компании, на своя бизнес; в роб на парите, на властта, на славата, на академичните титли. Болестите не са по-малко, а много повече. Екологията на нашата планета се измени така радикално, че постепенно изяжда всички ни. Човекът вече няма време за семейството си и то започва да се разпада.

Ако ме питате дали примитивният човек е бил по-щастлив от нас, бих отговорил: ДА.

Защо не можем да бъдем щастливи…

Около нас цари законът на равновесието, на хармонията, на единната и взаимосвързана Природа. Възможно ли е да живеем без да се подчиняваме на този закон? Невъзможно е. Колкото по-рано разберем това, толкова по-малко ще страдаме. Ще ни коригират все по-твърдо и по-твърдо. Докато не се вслушаме и не се съгласим да станем щастливи, да живеем според върховния закон на равенството, на братството, на единството и любовта.

Може би ще кажете, че през 20 век вече имаше такива опити, които трябваше да утвърдят равенството, братството между хората. Никоя революция не би могла да се случи без тези идеи, без стремежа към този най-висш идеал. Какви бяха първите комунисти? Идеалисти, романтици… и допуснаха много грешки. Русия тъкмо беше излязла от феодализма. Кой е мислел тогава за растящия егоизъм? Те искаха да разделят собствеността поравно и… толкова. Да вземат от богатите и да дадат я на бедните, за да възтържествува справедливостта. Но егоизмът не разбира от справедливост. Затова се опитаха да променят хората с насилие. Изграждането на комунистическия режим в Русия, Китай, Корея и Южна Америка, кибуците в Израел – всичко това са опити за изграждане на справедливо общество, които обаче не се увенчаха с успех. Нищо не може да се построи на базата на егоизма – то ще те погълне, ще те унищожи. Така беше разрушена още една илюзия – че е възможно да се построи щастливо общество със собствените ни ръце. Беше разрушена, защото целта беше погрешна. Да няма повече богати – това не е цел. Мир за бедните и война срещу богатите – това не е цел. Шанс и равенство за всички – и това не е цел. Целта е корекция на егоизма, да се живее по закона на любовта и на споделянето. Това е целта. Сливане със закона на природата, която ни заобикаля. Това е целта.

Човекът не избра да върви по този път и се оказа в задънена улица.

Задънена улица

Най-сетне ще спрем и ще се замислим. В нас възникват много въпроси. Как сме попаднали в тази задънена улица? Какъв изход има? И най-важният въпрос – Как трябва да живеем? Трябва да стигнем до задънена улица. Трябва! И да разберем, че към тази задънена улица ни е довело нашето его.

Имаше хора, които говореха за тези неща, дори крещяха и молеха човечеството внимателно да обърне поглед към себе си и да спре преди да е станало твърде късно. Но те не бяха послушани. И ето – сега се сбъдва всичко – дума по дума. Задънена улица, криза, която светът досега не е виждал, и грозяща заплаха от следващо масово унищожение на човечеството. Ако преди не ги послушаха, трябва да се вслушат сега. Намираме се на края на бездната. Но все още има шанс. Последният шанс да победим егоизма.

Какъв е последния шанс да победим егоизма

Пътят към себе си

Егоизмът не може да бъде подтиснат, защото той е нашата природа. Той не може да бъде убеден. Той не се оставя да бъде нито поучаван. Той не може да бъде купен, никога не се задоволява. Той може само да бъде коригиран. Това можем да направим. Да, можем, и самата природа ни подсказва как. Погледнете тази спокойна, радостна картина – майка с детето си. Колкото повече се радва детето, толкова повече се радва и тя. Ако можеше целият свят да живее така… Аз съм щастлив, защото друг е щастлив – да ни свързва взаимна любов.
Дали това е възможно? Аз ви казвам – само така ще оцелеем. Цяло едно столетие към нас беше отправян един апел: Разберете, вие сте неразделно свързани помежду си. Когато някой не се чувства добре – човек, страна, народ, – вие не можете да останете безразличен. Не бива да ви радва това, защото всички сте едно цяло, един организъм, който се подчинява на един закон – закона на общия организъм. И ако нарушаваме този закон, получаваме удари. А ние непрекъснато го нарушаваме, защото искаме да живеем според друг закон – на унищожението, на егоизма. Но такъв закон в природата няма, разбирате ли?

В природата действа съвсем друг закон и за да осъзнаем това, трябва само да погледнем към себе си. В нас живеят над 7 милиарда клетки и всички те са свързани помежду си. Всяка клетка сама за себе си е егоистична, но разбира, че за да оцелее, трябва да се обедини с останалите. Всеки орган на тялото служи на цялото тяло, не на себе си – така функционира здравият организъм. Това е принципът на живота – подчинение на закона за целостта на единния организъм, законът на абсолютното отдаване, любовта, неразривната връзка помежду ни.

Всеки от нас е една 7-милиардна част от огромния общ организъм, наречен наш свят. Необходим ни е целият ресурс на рекламата, всички медии и образованието, което е най-важно от всички, които да насочим така, че човекът най-малкото да достигне до мисълта, че е част от един общ организъм и че е заобиколен от висшия закон на любовта. Ако хората концентрират мислите си само върху това как да се научат да обичат, всичко ще се промени мигновено. Защото, ако със стремежа си да обичаме привлечем този висш закон на любовта, който ни заобикаля и поддържа както майка нейното дете, това би ни помогнало. Внезапно ще разберем, че заобикалящият ни свят е добър и дружелюбен; ще разберем, че актът на любовта не изисква енергия, напротив – той ни носи енергия. Тогава най-накрая ще осъзнаем какво означава любовта, а именно – готовността да се грижиш за благополучието на ближния си, да се грижиш за него, вместо за себе си. Това означава любовта.

В живота си трябва да се научим да получаваме любов, да даряваме любов и да бъдем щастливи. Това е наш дълг.

Какъв изключителен век изживяхме… и какъв велик век ни предстои! 

 

One thought on “Пътят към себе си

  1. Напълно съгласен и се стремя да следвам този път- само Бог сочи правилната посока а ние избираме да я следваме ИЛИ да се отклоним от Пътя на нашия живот !!!

Вашият коментар