Към I Част – ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ
Към II Част – ЖИВОТЪТ
Към III Част – ЕЛЕКТРОМАГНЕТИЗМЪТ
ТЯЛОТО, ДУШАТА и ЕГОТО
Тялото
„Моментът на единение с жената и експлозията на напрежение в мъжа (оргазмът) пресъздават времето на Големия взрив, когато ЕДИНСТВОТО на „Съзнанието Баща-Майка” избухва в отделни енергии и се появяват първите електрически частици и случайна „материя”. За да им придадат форма и съдържание, „Съзнанието-Баща” осигурява енергията на „действие и тласък”, а „Съзнанието-Майка” – „свързването” […] Затова приемате форма на живот и продължавате да съществувате в две измерения. Едното е невидимо – БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, а другото е видимо – единственото, което хората могат да усетят или проумеят, докато чрез духовното си развитие не извисят честотите си на вибрация и не получат проблясък на разбиране за първото.” (Писмо 6)
Така физическото единение за нов живот се осъществява на две нива и неговата ДНК получава „програма” от генетичните инструкции на родителите си, но и пълна информация за себе си – пълно себепознание от Божественото Съзнание, че той е видимо изражение на фундаменталните импулси Интелигентност и Любов и проявява всички техни характеристики. Като творение, директно произлязло от Намерението на Всемирното Съзнание да се прояви в Божественото, физическото тяло също така е изцяло подчинено на неговите принципи и Всемирни Закони. То е съставено от „многобройни групи идентични безкрайно малки единици“, които носят познание не само за себе си, но и за цялото; които извършват своя специфична работа, но за една обща цел. По една щастлива „случайност” телата са създадени така, че също да могат да проявяват неговите интелигентни и любещи характеристики – снабдени са с всичко необходимо, за да изразяват най-съкровени мисли (интелигентност) и чувства (любов). В еволюцията на структурата и растежа на живите организми тази целенасочена Интелигентна и Любеща дейност е изградила съвършено пригодени към околната си среда тела с невъобразима сложност и разнообразие, в които ясно проличава единението на първичните импулси като:
Любеща Интелигентност, чиито присъщи характеристики са действие и съзидание и в телата осигурява:
- Работата – всяка клетка върши специфична, целенасочена и интелигентна дейност в тялото, но винаги в хармония и взаимопомощ с останалите, за една обща цел – заедно да изградят и поддържат от най-малкия до най-големия компонент в организма. И всяка клетка е снабдена с интелигентна мембрана, която някак разпознава полезните от вредните вещества; нуждата да приеме едните и да изхвърли другите.
- Растежа – никое живо същество или растение не полага усилия за собствения си растеж, а той се задвижва „автоматично” от вътрешна интелигентна целенасочена дейност, която вдъхновява, стимулира и обуславя работата на всяка тяхна единица (клетка).
- Ритъма – интелигентна целенасочена дейност за живот: съзидание, развитие, смърт, нова поява; сезон за сеитба, сезон за зреене и прибиране на реколтата и новите семена; приливи и отливи; ден и нощ; период на успех, период на застой, период на падение и т.н.
- Закона и реда – Всемирното Съзнание не „изпада в настроения”. За да се гарантира хармонично сътворение и неговото успешно оцеляване, цялата интелигентна, целенасочена и съзидателна дейност е подчинена на неизменна и последователна система от Закон и Ред.
Колко удивително организирани интелигентни процеси! Но винаги, винаги, винаги с грижа за творението, следователно
цялата интелигентна, целенасочена и съзидателна дейност в тялото е
„винаги, винаги, винаги подтиквана от ЛЮБОВ към него”.
Интелигентна Любов, чиито присъщи характеристики са грижа за оцеляването на творението. Единственият начин, по който може да му го гарантира, е като му подсигури способности за хранене, лекуване, създаване на поколение, за да съхрани вида си.
- Хранене – с любеща целенасочена грижа за всяко живо същество е осигурена специфична прехрана, подходяща за неговия организъм и поддържаща растежа и развитието му (при някои видове още преди раждането).
- Изцеление – естествените любещи способности на всеки организъм чрез собствените си системи за самолечение да гарантира своя комфорт и процеси на растеж и развитие.
- Закрила и задоволяване на потребностите на тялото в неговата специфична среда, осигурена с любов и най-голямо внимание към детайла: кожата, косата, козината, перата предпазват от студа и горещината; веждите, клепачите и миглите – от увреждане на очите; ноктите и копитата – от нараняване на крайниците и т.н.
Колко удивително организирани любещи процеси! Но винаги, винаги, винаги според индивидуалните „предпочитания” на всяко живо същество, следователно
цялата любеща и целенасочена грижа в тялото е
винаги, винаги, винаги подтиквана от ИНТЕЛИГЕНТНОСТ.
(Повече за характеристиките на тялото можете на намерите в Писмо 1.)
Така двата фундаментални импулса на Всемирното Съзнание, даващи видимо проявление на цялото съзидание в Божественото, действат поотделно, но
ВИНАГИ, ВИНАГИ, ВИНАГИ ЗАЕДНО.
Дотук разбрахме, че е сътворено физическо тяло с характеристиките на Божественото Съзнание, задвижващо дейността (електрическия импулс на интелигентността) и свързването (магнитния импулс на любовта) на клетките, с което гарантира по-нататъшния му растеж и развитие. Но е много важно преди да продължим нататък с душата и егото, да си припомним за първичните импулси Интелигентност и Любов и в какво се изразяват те в човешката ни индивидуалност.
- ИНТЕЛИГЕНТНОСТTA e естеството на Всемирното Съзнание, проявяващо се като „безкрайно, вечно, безгранично, неизчерпаемо състояние” на могъща, първична и чиста ВОЛЯ да се движи, за да създава проявления на себе си. Това е „Бащата” на всяка отделна индивидуалност, който дава „семето” (първоначалната форма на Аз-а) и електрическите импулси в мозъка, пораждащи нейните мисли. Той е нашият „УМ” – движение-съзидание-мисли.
- ЛЮБОВТА e естеството на Всемирното Съзнание, проявяващо се като „безкрайно, вечно, безгранично, неизчерпаемо състояние” на могъща, първична и чиста ЦЕЛ да опази сътвореното. Това е „Майката” на всяка отделна индивидуалност, която се грижи за „детето” още от самото му формиране като „семе” и ѝ дава магнитните импулси в нервната система, пораждащи нейните чувства. Тя е нашето „СЪРЦЕ” – грижа-оцеляване-чувства.
„Влятата БОЖЕСТВЕНОСТ става ваша ДУША, въплътена в човешкото единение на съзнанията на семето и яйцеклетката.” […] „Душата ви остава като неприкосновен „пламък” от „Баща-Майка-ЖИВОТ”, дълбоко вплетен във физическите импулси на
ДЕЙСТВИЕ – СВЪРЗВАНЕ и ОТХВЪРЛЯНЕ,
които формират вашата земна личност и индивидуалност.”
Душата
„Душата ви е произлязла от „БОЖЕСТВЕНОТО ЖИЗНЕНО СЪЗНАНИЕ” и затова е съвършена!”
„И ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ, и вашата душа остават необезпокоявани в тишината и покоя на равновесието във времето и пространството, където се сътворява материализираното съзнание и неговите различни честоти на вибрация.”
ДУШАТА е нашето Божествено „ядро”, въплъщаващо Божествената Интелигентност и Божествената Любов, както и техните чисти изначални характеристики и импулси на съзидание, грижа, изцеление, закрила, задоволяване на потребностите, действащи в система от съвършен закон и ред, поотделно, но ВИНАГИ, ВИНАГИ, ВИНАГИ ЗАЕДНО – неделими и във взаимна сдържаност, слети в равновесието на Всемирното Съзнание. ТЯ представлява единените в хармония:
ИНТЕЛИГЕНТНОСТ и ЛЮБОВ,
УМ и СЪРЦЕ,
МИСЛИ и ЧУВСТВА.
Тя е нашият „център на тежестта[1]” – „мощно Равновесие, от което нещата са приели битие, форма и структура.” Единият първичен импулс осигурява електрическия тласък да я създаде, а другият ѝ дава изражение, като овладява (привлича и отблъсква) проявите на електричеството, за да гарантира оцеляването на всеки вид. Така се „ражда” индивидуалността на творението, неговата човешка същност:
„Бащата-Интелигентност (физическото електричество) и Майката-Любов (физическото магнитно „Свързване-Отхвърляне”) заедно създават дете – ЕГОТО. Този ИМПУЛС на ИНДИВИДУАЛНОСТ е роден и приема неизменна и последователна форма в енергиите на сътворението, за да се гарантира, че различните електрически сили, проявяващи се като протони, електрони и останалите от „групата на частиците” не само няма да се разпръснат безконтролно в безкрая, но и ще бъдат възпирани и контролирани от магнитния ИМПУЛС на Майката-Любов „Свързване-Отхвърляне” (със съкращения от Писмо 6)
Изначалното намерение на Божественото Съзнание е да създаде индивидуалност от „ЕДИНСТВОТО НА СВОЕТО СОБСТВЕНО БИТИЕ” чрез своя инструмент – Егото. Тогава къде „нещата се объркват” и ние не сме съвършено божествено творение, а несъвършени човешки същества?
„Его-Аз”-ът
За да си обясним напълно същността и характеристиките на тялото, душата и егото, да си припомним отново цитата от Писмо 6 (със съкращения): „Влятата БОЖЕСТВЕНОСТ става ваша ДУША, въплътена в човешкото единение на съзнанията на семето и яйцеклетката. Сътворено е физическо проявление, задвижвано от „Съзнанието Баща-Майка-Живот”, което контролира дейността и свързването на клетките. Душата ви остава като неприкосновен „пламък” от „Баща-Майка-ЖИВОТ”, дълбоко вплетен във физическите импулси на ДЕЙСТВИЕ – СВЪРЗВАНЕ и ОТХВЪРЛЯНЕ, които формират вашата земна личност и индивидуалност.”
„Естеството” на „Бащата” е да бъде активен, съзидателен и да извършва творческа работа. То също е и „Аз”-ът на индивидуализираното съществуване. „Естеството” на „Майката” е да дава форма на „плана” на електрическото съзнание, въведен от „Интелигентността на Бащата” чрез свързване на електрическите частици. Всичко живо, от стършела до хипопотама, има силно усещане за „Аз” и потребност да го защитава.” (Писмо 5)
Тялото, душата, Аз-егото са с един и същ произход! Те са едно и също нещо – влята Божественост, Божествено Съзнание, повторно единените в равновесие разделени Всемирни Импулси Интелигентност и Любов. Електрическият тласък на съзидателната Воля на „Бащата” дава „семето” (Аз-а), а магнитният тласък на грижовната Цел на „Майката” поема „семето” в „яйцеклетката”, оформя индивидуалността, като привлича към и отблъсква от нея (егото), за да гарантира нейното оцеляване. Но да разгледаме по-опростено процеса на съзидание, за да можем да ги разграничим и да обособим по-точно човешката индивидуалност, която, оказва се, е различна от божествената.
- Душата, хармоничното единство на Интелигентност и Любов, индивидуализираното Всемирно Съзнание, нашата божествена същност, използва подходящ „инструмент”, за да бъде способна да съществува на Земята. Този „инструмент” е
- материалното тяло, което също функционира съвършено в хармоничното единство на Интелигентност и Любов. Заедно те представляват
- човешката индивидуалност – изначалните божествени характеристики на душата и цялата ѝ досегашна опитност, задно с изначалните божествени характеристики на тялото и генетичните „инструкции” на физическите родители. Това са чертите на земната индивидуалност – всичко, което ни прави различни един от друг още от раждането. Знаем също, че „Бащата” създава Аз-а, а „Майката” го пази. Така че структурата на човешката индивидуалност е Аз-ът, контролиран от егото! Тяхното изначално намерение е да работят във видимия свят „заедно, като екип, и поотделно, но неразделни”. Освен това електрическите сили на Интелигентността са задвижвани САМО от изначалната ВОЛЯ да създават, а магнитните на Любовта – САМО от изначалната ЦЕЛ да се грижат за създаденото. Но! Но сътворените индивидуалности имат свобода на волята и свобода да избират целите си; свобода да използват или да не използват движението за съзидание и привличането-отблъскването за грижа; свобода да комбинират и да разделят интелигентността и любовта в действията си и свобода да разделят душата си от другите души. Решенията, които вземат за свободата си (под влияние на много фактори, разбира се), става тяхна човешка същност, характер, манталитет, начин на живот. Затова в Писмата човешката ориентирана към егото индивидуалност е наречена „капсула”:
„Може би сега разбирате по-ясно “как и защо” създаването на вашата индивидуалност чрез посредничеството на егото формира капсула от мощни „физически импулси“, която изгражда и ограничава съзнанието ви, сътворявайки едновременно материалната ви форма и човешката ви личност. И тъй като управлява ума и емоциите, мислите и чувствата ви, тя ви пречи да осъществите контакт с ИЗВОРА на своя ЖИВОТ и с ДУШАТА си.” (Писмо 6)
И така, голяма част от реакциите ни са вече обусловени – подсъзнателните импулси „грижи се за себе си” започват да ръководят поведението ни още от детството, като привличат това, което харесваме и желаем, и отблъскват всичко, което не харесваме, не желаем или ни се струва опасно. Все по-разрастващите се магнитно-емоционални подбуди, които егото използва, за да гарантира неприкосновеността, безопасността и оцеляването на вида ни, започват да направляват все повече ума и емоциите, мислите и чувствата ни и превръщат изначално чистото намерение на Всемирното Съзнание да прояви себе си като човешка индивидуалност в болки и страдания за тялото и душата. Тогава съкровеният и вечен копнеж на душата „да се завърне към първичното си съвършено състояние на величествено, красиво, щастливо и хармонично съществуване”, който тя несъзнателно си спомня, завърта омагьосания кръг на търсенето на „повече, повече и повече“ от това, което по-рано ни е носило приятно усещане”. Всяко постигнато „повече и още” носи по-малък или по-голям проблясък на удовлетворение, който скоро изчезва и магнитно-емоционалните подбуди на егото започват да търсят ново вълнение, притежание или цел. „Така ежедневието ви се превръща в едно безкрайно преследване на различни видове лично задоволство, оставяйки скритата душа гладна, неудовлетворена, все още копнееща за нещо „Повече“. Но това „повече” няма нищо общо с още вещи, притежания, любови или каквото и да е, което по-рано ни е дало временно усещане за превъзходство, закрила или щастие. Това „повече” е единството на всички души в техния източник – Божественото Съзнание; то е сливането в хармония на двата импулса на нейната изначална същност – Интелигентност и Любов. Именно това разединение е фундаментът на нашето човешко съзнание и его.
Психоанализата разглежда термина „его” само в земен аспект: „То-Аз-Свръх-аз – индивидът взаимодейства с външния свят, както и реагира на вътрешните сили.” Където „То” има главна функция, представлява вродените човешки инстинкти и се подчинява на принципа на удоволствието (какво искам и не искам); „Аз” е съвкупността от собствените представи и оценки за себе си; „Свръх-аз” символизира всички норми, които регулират поведението – социалният компонент, който изпълнява основно рестриктивни функции и който много често е в конфликт с „То” и в повечето случаи отстъпва пред неговия натиск, когато „То” е решило, че нещо иска или не иска. Но изначалната човешка индивидуалност (Аз-ът, контролиран от егото) има духовен аспект и тогава тя вероятно ще изглежда така:
Его-Аз = Душа – те са едно и също нещо, ако импулсите работят поотделно и заедно, слети в единство; когато Аз-ът познава истинската си същност, а егото привлича и отблъсква само колкото да осигури оцеляването на Аз-а; когато един ЕгоАз-душа е в хармония с останалите ЕгоАз-души.
Его-Аз срещу Душа – когато Аз-ът не познава истинската си същност, а егото привлича и отблъсква само за себе си; когато импулсите работят извън хармонията на единението си, сами по себе си; когато един Его-Аз се разграничава от останалите Его-Аз.
Оказва се, че „ТЕЛАТА, в които преминава битието ви, в които мислите и чувствате, проявяват в своите органи и оперативни части много по-висш порядък на интелигентност и любеща цел, отколкото човешкото ви съзнание.” И колкото повече се отдаваме на собственото си Аз и/или на магнитно-емоционалните си подбуди; колкото повече се разграничаваме един от друг; колкото повече разделяме Интелигентността и Любовта в себе си, толкова повече човешката индивидуалност се отдалечава от божествената и от изначалните животворни принципи и характеристики:
- ЕДИНЕНИЕ на душата с всички останали души,
- ЕДИНЕНИЕ на съзидателност и грижа, винаги заедно,
- ЕДИНЕНИЕ на знание за истината и съпреживяване,
- ЕДИНЕНИЕ в хармония на ИНТЕЛИГЕНТНОСТ и ЛЮБОВ.
След всички описани характеристики на фундаменталните импулси, представяте ли си какво означава Интелигентност без Любов? Баща без Майка (семето без яйцеклетка не може да даде начало на нов живот); Воля без Цел (инат?); Съзидание без Оцеляване (всичко сътворено бързо ще изчезне); Действие без Грижа (безгрижните действия са присъщи за детството, но липсата на отговорност у възрастни хора, вече способни да предугаждат евентуалните последствия, винаги предизвиква страдание някъде); Знание без Съпреживяване, Ум без Сърце и Мисли без Чувства (вие как ще коментирате?). Няма никакъв начин нещо живо да Расте без Хранене; клетките да Работят без да са Удовлетворени нуждите им, без Закрила, без Изцеление… Когато Интелигентността (умът и мислите) няма нищо или малко общо с Любовта (сърцето и чувствата), когато нейният импулс на действие работи без импулса на грижата, Божествено създадената човешка индивидуалност се намира в несъвършено състояние на разединение, на което са подчинени всичките ѝ несъвършени реакции на привличане и отблъскване. Ако се замислим за престъпленията на човек срещу човека, във всеки един случай ще стигнем до извода, че нечий „Аз” е използвал ума си без сърцето, че мислите му са били обсебени само от собствени (изкривени) нужди, без да съпреживява и съчувства.
А какво е Любовта без Интелигентност? Майка без Баща (пак никакво съзидание); Цел без Воля за движение, за да се постигне (фантазия, илюзия?); Оцеляване без Съзидание (оцеляване на какво?); Грижа без Действие (само загриженост, параноя?); Сърце без Мозък, Чувства без Мисли, Съпреживяване без Знание (наивитет?). Когато Любовта (сърцето и чувствата) няма нищо или малко общо с Интелигентността (умът и мислите), когато нейният импулс на грижата работи без импулса на действие, Божествено създадената човешка индивидуалност се намира в несъвършено състояние на разединение, на което са подчинени всичките ѝ несъвършени реакции на привличане и отблъскване. Ако се замислим за хората, които стават жертви на манипулации, без значение дали чрез страх или удоволствие, ще стигнем до извода, че не са използвали ума си, за да разпознаят истината, а сляпо са се доверили; че не са наясно със собствената си изначална същност, а само са искали да изглеждат любещи в очите на другите, за да получат одобрение; не познават законите на съществуването. „И тъй като Законите са фундаментални за индивидуалното ви съществуване, не е възможно да ги избегнете… Единствената ви надежда за окончателно измъкване от въртележката на човешките ви преживявания е да ги разпознавате, приемате и всяка минута да се стараете да се издигате над тях.” (Писмо 3) „Следователно ПЪРВИЧНИТЕ ИМПУЛСИ са Реалността, която вашето зрение, слух, обоняние и допир разпознават като твърда „материя”, но в действителност са индивидуализирани, за да бъдат преживени, интелектуално разбрани и емоционално оценени.” (Писмо 6)
„Всичко това е част от еволюционния процес на превъзмогване на вашата его-индивидуалност. Само чрез уроците на страданието пътуващата душа ще успее да опознае сама себе си и да запази индивидуалността си, след като е изхвърлила егото.” (Послание от 2007 г.)
„Щом действително се превърнем в „едно цяло” и станем пречистени проводници и инструменти на „Интелигентната Съзидателна Сила“, бихме могли постепенно да издигнем съзнанието си, докато не започнем истински да изразяваме Нейната „ПРИРОДА“ чрез умовете и сърцата си. Тогава „животът на Земята“ реално ще заприлича на „райско кътче“, а ние ще навлезем в състояние на вечно съществуване.
Помислих си, че това несъмнено би трябвало да е истинската цел зад съзиданието. С прилив на въодушевление и любеща радост разбрах каква е причината човекът да се появи и еволюира!” (Писмо 1)
„Царството Небесно” е вътре във вас. И действително е там. То е вашата душа. То е раят на равновесието на БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, което ви е дало съществуване като бъдещ мъж или жена.” (Писмо 6)
„Някои губеха разума си и ставаха целите душа, други губеха душата си и ставаха целите разум, а трети губеха и двете и ставаха добре приети в обществото.” Чарлз Буковски
Няма да съсредоточаваме вниманието си върху аспекта на човешката личност, тип „Интелигентност без Любов”, защото обикновено нейната цел не е духовно развитие, а самозадоволяване, пък и „трябва да се оттегля от всичко, което не искам да видя увековечено”. Ще обърнем внимание на „Любов без Интелигентност”, тъй като това са търсещи духовния си път души, които просто се движат по повърхността и заради наивността си са били въвлечени в нещо, с което не са наясно. Можем и трябва да мислим, да се ориентираме и да си създадем критерии за Истината, че всички духовни манипулации се извършват по два начина: чрез страх, който е в основата на много религии, включително и Християнската, но и чрез удоволствие – фундаментът на новите „религии”, наречени „само любов” или „любовта е всичко”. Новите постулати „Аз съм Бог”, „Всичко е добро”, „Любовта е всичко”, „Бог ще ме спаси (или пък ангелите)” галят слуха и доставят удоволствие, но са (сладки) духовни капани, които премахват изцяло необходимостта да работим върху себе си, да се развиваме и пречистваме, да се върнем в равновесието на Божественото Съзнание – Интелигентност и Любов, слети в хармония.
„Събудете се! Настана време да излезете от дългия си неестествен сън, в който здравият ви разум е потиснат… Отървете се от паяжините на илюзиите и МИСЛЕТЕ!” (Писмо 9)
И тъй като Учението в Писмата не е сляпа наука или сляпата вяра, нито религия на страха или на удоволствието, в следващата част ще поговорим за МОДЕРНИТЕ ДУХОВНИ КАПАНИ.
——–
[1] Център на тежестта или център на масите – геометричната точка в тяло или система от частици, която характеризира движението на масата в системата, разглеждана като едно цяло.
Анастасия
Следваща статия: МОДЕРНИТЕ ДУХОВНИ КАПАНИ
