Среща в Казанлък, май 2017 г.

КАЗАНЛЪК, 7 и 8 май 2017 г.

« 1 на 20 »

Споделено от участниците

М. Г: Сигурно сте чували израза „когато искаш нещо и то е полезно за теб, цялата вселена ти съдейства“. Точно това се случи с мен, когато разбрах, че предстои нова среща на нашата безценна група. Надявам се, че ще разберете какво имам предвид, след като прочетете преживяванията, свързани с моето присъствие там.

Щом прочетох, че се организира среща, вече знаех, че трябва да присъствам на нея. Единственото, което ме притесни, беше това, че тя се организира в Казанлък – град, до който щях да се добера много трудно.

Започнаха едни планове, кроежи, уговорки. Установих, че приятел от моя град също желае да присъства, но заради личен ангажимент му се налагаше да тръгне с колата си по-рано през седмицата. Предложи ми да се върна с него, ако намеря с какво да отида дотам. И така… остана да измисля начин как да стигна до Казанлък. При медитация отправях искрена и пламенна молитва към Божественото Съзнание и Христос.  Помолих за решение на моя проблем и накрая оставих резултата от молитвите си „в техните ръце“, с безусловна вяра, че ако трябва да отида на тази среща, нещата ще се подредят по най-добрият за мен и всички присъстващи начин. Нито за момент  не се отказах. С цялата си душа усещах и бях напълно сигурна, че мястото ми е там.

Проверих автобусните линии и си подбрах маршрут, който щеше да ми отнеме много време, но пък щях да присъствам на срещата. Нямах търпение да се видя с всички отново. След първата такава среща – тази в Бургас – вече знаех какво е усещането и колко дълготраен е ефектът от нея. И тъкмо се бях подготвила да изгубя цял ден в пътуване, близки, на които помагах професионално, щом разбраха, че търся начин как да стигна до Казанлък, споменаха, че синът им ще се пътува за Пловдив същия ден, в който и аз трябваше  да пътувам. Естествено, единият от възможните маршрути минаваше точно покрай Казанлък. Съвпадение? Не мисля. Това беше отговорът на моите молитви. БС и Христос съвсем ясно ми показаха, че когато искаш нещо и вярваш, без да се съмняваш в резултата, той няма да закъснее („Искай и ще ти се даде“).

Не мога да ви опиша благодарността, която се лееше от душата ми.  Благодарих многократно на БС – един път за урока, който получих, втори път за това, че щях да видя всички, които считах за свое духовно семейство, и трети път за възможността да споделям този свой опит с други хора, изпитващи все още съмнение в „чудесата“ на искрената молитва и вяра.

Пристигнах на срещата по обяд. М., домакинът ни, ме посрещна на един от изходите на града и приключението започна. Малко по малко всички се събираме. С някой се познавах вече лично, други познавах само от Фейсбук групата. Обхвана ме силно вълнение, примесено с очакване от онова, което предстои.

С М., А. и Д. отидохме до гарата да посрещнем В., която пристигна с влак. Мигът, в който се видяхме и прегърнахме, беше много емоционален. Тази прекрасна млада жена скоро щеше да стане майка, а и рожденият и ден тъкмо беше отминал. Смея да твърдя, че в известен смисъл всички в групата възприемахме малкото ангелче, което беше на път да се появи като дете на НОВОТО ВРЕМЕ, като НАШЕ  дете!

След гарата се отправихме към заведение в центъра на Казанлък, където ни очакваше останалата част от компанията. Някой от хората там виждах за първи път, но това изобщо не се усещаше. Наоколо витаеше дух на умиротворение. От всеки участник се излъчваше видимо спокойствие. В този момент осъзнах факта, че вероятно ние сме били заедно и преди. Не ме напускаше усещането,  че познавам тези хора от много време.

Последваха интересни разкази, откровени споделяния, душите ни се познаваха… сега оставаше да разберем и как телата ни са стигнали до момента на нашата физическа среща. Беше много хубаво. Времето мина неусетно.

А вечерта се оказа пълна с изненади. Очакваше ни хубава и празнична вечеря в механата на хотела. Д. и А. не бяха забравили за рождения ден на В. На път за срещата бяха осигурили прекрасна торта… и един много специален подарък – извънредното златно, кожено издание на книгата, която ни събра. Изненадата беше голяма… и не само за В., а и за всички нас!

След изпълнения с вълнения ден и задушевната, празнична вечер беше време да се разделим, но само за няколко часа.

На другия ден ранобудния ни домакин М. вече ни чакаше в заведението на хотела. Останалата част от деня мина като един миг. Трябваше да обядваме някъде и да се разделим. Ето това беше трудната част. Времето ни заедно беше на път да приключи. В мен се надигаха противоречиви чувства. От една страна бях доволна – на тази среща всеки от нас беше споделил ценен опит, свързан със собствените си преживявания в усвояването и разпространението на Писмата. И не само това. Всеки участник имаше възможността да получи подкрепата на другите. Подкрепа, която да му даде сили да продължава по дългия и каменист път на собственото си пречистване. Но от друга страна бях тъжна – не исках да се разделям тези обичани от мен хора. Та кой не иска да се чувства обграден с такава любов и внимание колкото се може по-дълго?!

Времето също се оказа в синхрон с моите мисли, а вероятно и с тези на другите. Такъв дъжд се изля на раздяла, че бягайки към колите не успяхме да си вземе довиждане. В този момент си помислих, че нашата среща остана с отворен край. Усещането, което ме завладя, беше, че много скоро ще се появи възможност и за нова такава. Така и стана!

Б. П. Много са хубавки, много са добрички и мили всички 🙂 Съжалявам само, че бях за малко. Тръгнах си малко тъжно, че не мога да остана и за вечерта, но и много доволна, че ги видях от близо <3

В. Г. Тръгвам си с много хубави емоции, заредена от срещата, сама си се усмихвам във влака 🤗 Чувствам ви безкрайно близки 🙂 Благодаря ви приятели! 💕

М. Г. Благодаря на всички ви за прекрасните емоции! Благодаря и на М. за невероятното посрещане! Обичам ви и вече чакам нашите предстоящи срещи! Осъзнавам все повече, че те са много полезни. След тях „летя“. Надявам се, че всеки от нас ще успее да допринесе със своята уникална индивидуалност и познания за разпространението на Писмата. 💕

Вашият коментар