Интересни размисли за ролята на науката, доближаваща се до суеверието в някои нейни прояви, и какви са последствията за обществото.
Суеверната наука, Рудолф Щайнер
…за да може неговото въплъщение да стане много успешно, е от голям интерес за Ариман ние хората да се усъвършенстваме във всички наши илюзорни съвременни науки, ала без да знаем, че това е илюзия. Ариман има възможно най-големия интерес да обучава хората в математиката, ала не и да разберат, че математично-механичните понятия за Вселената са само илюзия. Той е крайно заинтересован да достави на хората химия, физика, биология и пр., такива, каквито те са представени днес във всичките им забележителни резултати, но той е най-заинтересуван хората да вярват, че тези неща са абсолютни истини, а не че са само гледни точки, като фотографии само от едната страна. Ако фотографирате едно дърво от едната страна, това може да е правилна фотография, и все пак тя не ни дава представа за цялото дърво. Ако обаче го фотографирате от четирите страни може да си съставите една идея за него. Да прикрие от човечеството, че в модерната интелектуална, рационалистическа наука, с нейната добавка суеверния емпиризъм, човек борави с една велика илюзия, една измама – и хората да не разберат това, е най-големият възможен интерес за Ариман. Ще бъде един истински триумф за него, ако научното суеверие, което е обхванало днес всички кръгове, и чрез което хората дори желаят да организират своята социална наука, би преобладавало и през третото хилядолетие. Той би имал възможно най-големият успех, ако би могъл тогава да дойде като човешко същество в Западната цивилизация и намери валидно това научно суеверие.
Но аз ви моля да не си вадите фалшиви заключения от това, което току що казах. Би било едно фалшиво заключение да се избегне съвременната наука; това е едно от най-фалшивите заключения, които могат да се направят. Ние трябва да опознаем науката; би трябвало да получим точно знание за всичко, което идва от това направление – ала с пълното съзнание, че ние възприемаме една илюзорна страна, една илюзия, необходима за нашето образование като хора. Ние не се предпазваме от Ариман, като избягваме съвременната наука, а само като се научим да познаваме нейния характер. Съвременната наука ни дава една външна илюзия за Вселената и ние се нуждаем от тази илюзия. Не си мислете, че нямате нужда от нея. Ние обаче трябва само да я допълним от една съвсем друга страна с действителната реалност, придобита чрез духовно изследване, трябва да се издигнем от илюзорният характер до истинската реалност. Вие ще откриете много споменати неща в много от моите лекционни цикли за това, което аз говоря днес и ще видите как навсякъде съм търсил да навляза напълно в науката на нашето съвремие, ала да я повдигна до сферата, където може да се види нейната действителна стойност. Вие не може да желаете да се освободите от дъгата за това, че знаете, че тя е илюзия от светлина и цвят! Вие не ще я разберете, ако не осъзнаете нейния илюзорен характер. Същото е с всичко онова, което съвременната наука Ви дава за Вашето въображение за Вселената. Тя дава само илюзии и това трябва да се осъзнае. И само когато човек се самообразова и извън тези илюзии, той достига до реалността. Следователно, това представлява едно от средствата, използвани от Ариман, за да направи своето въплъщение колкото е възможно по-резултатно – това да да държи човекът в обсега на научното суеверие.
Второто средство, което той използва е да подтиква онези емоции, които разделят хората на малки групи – групи, които взаимно се нападат една друга. Само погледнете всички борещи се партии, които съществуват днес и ако сте непредубедени ще осъзнаете, че обяснението за това не се намира само в човешката природа. Ако хората честно се опитат да си обяснят тази т.н. Световна война чрез човешките дисхармонии, те ще осъзнаят, че с онова, което те намират във физическото човечество, те не могат да я обяснят. (И точно тук са работили “свръхсетивни” сили, Ариманови сили. Тези Ариманови сили всъщност работят винаги, където възникват дисхармонии между група хора. Възниква въпросът на какво основание се базира това, което разглеждаме сега?
Нека започнем с един много характерен пример. Съвременният пролетариат има своя Карл Маркс. Наблюдавайте добре как доктрините на Карл Маркс са се разпространили сред пролетариата, като марксистката литература е достигнала практически неимоверни пропорции. Вие ще откриете всички методи на съвременната наука, използвани в тези книги; всичко е строго доказано, толкова строго доказано, че мнозина, за които никога не бихте предполагали, са станали жертва на марксизма. Каква беше фактическата съдба на марксизма? Първоначално той се разпростря, както знаете, сред пролетариата и бе твърдо отхвърлен от университетската наука. Днес вече има известно число университетски учени, които са се обърнали на 180 градуса и признават марксистката логика.
Те се придържат къв нея, защото нейната литература е доказала, че неговите заключения са в превъзходен унисон, че от гледна точка на съвременната наука Марксизмът може твърде добре да бъде доказан. За съжаление буржоазните кръгове не са имали свой Карл Маркс, който би могъл за тях да докаже противното; защото така, както може да се докаже идеологичния характер на правото, моралността и пр., теорията за предадената стойност и материалистичните исторически изследвания от гледна точка на марксизма, така е възможно да се докаже точно и тяхната противоположност. Един буржоазен Карл Маркс би бил напълно способен да докаже точно противоположното по същия строг ред. И нямаше да има никаква измама, никакво фразьорство за това; доказателството щеше да бъде съвсем правилно.
От къде произтича това? То идва от факта, че съвременното човешко мислене, съвременният интелект се намира в такъв етап на съществуване, където не може да достигне до реалността. Следователно човек може да докаже нещо много твърдо, а също и да докаже спиритизма от една страна и материализма от друга. И хората могат да се борят един срещу друг, бидейки еднакво прави, защото съвременният интелектуалнизъм е в една по-горна област на реалност и не слиза долу до дълбините на съществуването. Същото е и с партийните мнения. Човек, който не гледа по-дълбоко, а просто влиза в някаква партия – поради образованието си, наследствеността, жизнените обстоятелства и държавата – твърде честно вярва – или поне така той мисли – във възможността да се докажат основните принципи на партията, в която той е влязъл. И после – после той се бори срещу някой друг, който е влязъл в друга партия! И едната е толкова права, колкото и другата. Това предизвиква хаос и объркване за човечеството, което постепенно ще става все по-голямо и по-голямо, ако хората не го осъзнаят. Ариман използува това объркване, за да може да подготви триумфа на своето въплъщение и да натика хората с все по-голяма сила в онова, което е толкова мъчно за тях да осъзнаят – именно, че чрез интелектуалното или съвременно научно размишление днес човек може да докаже всяко нещо, а също така добре да докаже и неговото противоположно. Ние трябва да осъзнаем, че всичко може да бъде доказано и поради тази причина да изследваме доказателствата, които днес ни дава науката. Само в естествената наука реалността е показана чрез факти; в никоя друга област не може да се приемат интелектуалните доказателства за валидни. Единственият начин да се избегне опасността, която ни заплашва ако възприемем примамките на Ариман и неговото желание да натика хората все по-дълбоко и по-дълбоко в тези неща, е да се осъзнае чрез Антропософската Духовна Наука, че човешкото знание трябва да бъде търсено в един слой по-дълбок отколкото онзи, в който валидността на нашите доказателства възникват. И тъй, за да създаде разногласия, Ариман също така използува и онова, което се развива от старите условия на наследствеността, която фактически човек е надрасъл в нашата Пета Следатлантска епоха. Аримановите сили използуват всичко, което може да се извлече от старите обстоятелства на наследственост, за да постави хората едни срещу други в спорещи групи. Всичко, което идва от старите различия на фамилии, раси, племена, народи, се използува от Ариман, за да се създаде объркване. “Свобода за всеки народ, дори и най- малкия…” Това бяха чудесно звучащи думи. Ала враждебните на човека сили винаги използуват чудесни думи, за да внесат объркване и да постигнат нещата, които Ариман желае да постигне за своето въплъщение.
Ако ние запитаме; кой подбужда народите един срещу друг? Кой повдига въпросите, които направляват човечеството днес? – отговорът е: аримановата измама, която се вмъква в човешкия живот. А в това поле хората много лесно се оставят да бъдат измамени. Те не желаят да слязат до по-ниския слой, къде то се намира реалността. Ариман много изкусно приготвя предварително своята цел: от реформацията и ренесанса икономистът бавно възниква в съвременната цивилизация като представител на управляващия тип. Това е един действителен исторически факт. Ако вие се върнете към древни времена, дори към онези, които аз охарактеризирах днес като Луциферови – кои са управляващите тогава? Посветените. Египетските фараони, вавилонските управители, азиатските управители – те всички са били посветени. След това възниква жрецът като управител, свещеникът и той бе наистина управителят до самата Реформация и Ренесанса. Оттогава насам реформистът се разпорежда. Управителите са всъщност подчинени, слуги на икономистите. Човек не бива да си мисли, че управляващите в съвременния свят са нещо друго извън подчинени на икономиста. И всичко това, което е произлизало чрез закон и справедливост – човек би трябвало да го проучи много внимателно, е само последствие от онова, което са мислели икономиченски ориентираните хора. През 19-то столетие “икономическият” човек е заменен за първи път от човека, мислещ с банкерски термини и през същото столетие за първи път в създадената организацията на финансите, която залива всички други отношения. Човек трябва да е само в състояние да погледне в тези неща и да ги проследи емпирично и практично.
Рудолф Щайнер – “Аримановата измама” – 27 октомври 1919 – Цюрих, Швейцария