“Как е възможно да смятате, че за да сте нахранени и добре облечени, първо трябва да отидете в Храма и да направите жертвоприношение, за да платите греховете си, изгаряйки живите творения на „Отца“? Не виждате ли, че съществата, които убивате, са били създадени, за да се радват на живота също като вас; за да бъдат благословени и да бъдат благословия за Земята също като вас, защото такова е естеството на „Любовта на Отца“, проявявана във всички Негови творения? Ако помните, че „това, в което наистина вярвате“, е онова, което ще получите, не смятате ли, че еврейската традиция за жертвоприношения на живи твари в Храма ще ви донесе само нещастие? Ако вярвате в наказанието, ще получите наказание. Ако вярвате, че убийствата и унищоженията са правилният начин да достигнете до Бога, ще преживеете точно същото – убийства и унищожения.” Писмата на Христос, Писмо 2
“На християните е проповядвано, че Аз, Христос, в лицето на Исус, съм „умрял, за да изкупя греховете на света“. Бил съм „неопетненият Агнец Господен, пожертван, за да плати цената за простъпките на хората“! Направил съм върховна саможертва, за да извърша този странен подвиг на „плащане на вековни грехове“. […] Виждате ли как може да бъде обработен умът, за да приеме нелогични безсмислици, устояващи вече две хиляди години заради подкрепата на стройна йерархия папи и кардинали, които живеят в палати и охолство и утвърждават значимостта на земната пищност и церемониална помпозност?” Писмата на Христос, Писмо 6
ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ
Безумието на религиозните догми
Библията (особено Стария завет) е пълна с многобройни истории за жертвоприношения на животни и хора. Обяснено ни е, че Бог обича приятния аромат на горяща плът. Животинските жертвоприношения са доста по-често срещани от човешките, но и двете са налице и са „богоугодни”.
В Битие – първата книга от Библията, Авраам се приготвя да принесе в жертва на Бог сина си:
„Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.“ (Битие, 22:1-18)
Авраам отвежда собствения си син на една планина и прави олтар, на който да го изгори. Дори лъже сина си и го убеждава да му помогне с построяването. След това го завръзва и опира нож в гърлото му. Тогава чува, че Бог му казва, че това е било само проверка на вярата му. Въпреки това Бог все още иска да усети миризмата на горяща плът и кара Авраам да изгори овен.
Въпреки че не убива сина си, това все пак е изключително жестоко действие. Ако Авраам го направи днес, със сигурност щеше да е в затвора, излежавайки дългата си присъда. Силно ме учудва, че християните определят тази история, като доказателство за любовта на Бог. Тук любов няма – има само чисто неподправено насилие.
Първите седем глави от Левит (Leviticus) съдържат подробни правила, относно всички жертвоприношения. Тези дарове трябва да бъдат изгорени, за да може Бог да усети миризмата им. Ако ги прочетете, изглежда, че свещениците са карали последователите си да им правят банкети всяка седмица.Били са много конкретни, относно храната и начина ѝ на приготвяне.
Обсесията на Бог към новородените е дори още по-странна:
„[…] посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба у синовете Израилеви, от човек до добитък, (защото) Мои са те.“ (Изход, 13:2)
По-късно казва, че можеш да изкупиш (замениш) осел за овца и че трябва да изкупиш дете за неопределена цена. От контекста се разбира, че думата „посвети“ означава жертвоприношение, чрез изгаряне. Тези свещенници са виновни за кражба и отвличане. Тъй като всички грехове в Стария завет се наказват със смърт, те са ползвали заплахата от смърт, за да взимат насила храна и пари от последователите си. Как наричаме днес тези, които заплашват да убият децата ви, ако не платите откуп? Похитители! Ако днес бяха живи, със сигурност щяха да правят компания на Авраам в затвора. В Левит (Leviticus) обаче, Бог не позволява откупуване:
„Само всичко заклето, което човек под клетва дава Господу от онова, що притежава, – било човек, добитък или нива от имота си, – не се продава и не се откупува: всичко заклето е велика светиня Господня; всичко заклето, което човеци са заклели, не се откупува: то трябва да се предаде на смърт.“ (Левит, 27:28-29)
Признавам, че съм леко объркан от това противоречие, но то може би се отнася само за робите, които притежаваш. Не, че това променя нещата… Човешките жертвоприношения са си човешки жертвоприношения и са извратени.
Откъси за човешки жертвоприношения
Иефтая изгаря дъщеря си:
„И върху Иефтая беше Дух Господен, и той премина Галаад и Манасия, премина Масифа Галаадска, и от Масифа Галаадска отиде при амонитци. И даде Иефтай оброк на Господа, като каза: ако предадеш амонитци в ръцете ми, то като се върна с мир от амонитци, каквото излезе насреща ми от вратата на дома ми, ще бъде за Господа, и ще го принеса всесъжение. И отиде Иефтай при амонитци, за да се срази с тях, и Господ ги предаде в ръцете му; и им нанесе твърде голямо поражение, от Ароер до Минит, в двайсет града, и до Авел-Карамим, и се смириха амонитци пред синовете Израилеви. И дойде Иефтай в Масифа, в дома си, и ето, дъщеря му излиза насреща му с тимпани и хора’: тя му беше едничка; той нямаше още ни син, ни дъщеря. Щом я видя, разкъса дрехата си и каза: ах, дъще моя! ти ме съсипа: и ти си между ония, които нарушиха покоя ми! Аз отворих (за тебе) устата си пред Господа и не мога да се отрека. Тя му каза: татко! ти си отворил устата си пред Господа – прави с мене това, което са произнесли устата ти, щом като Господ е отмъстил чрез тебе на твоите врагове амонитци. И каза на баща си: направи ми само ето що: пусни ме за два месеца; аз ще отида, ще се възкача на планините и ще оплача моминството си с моите дружки. Той каза: иди. И я пусна за два месеца. Тя отиде с дружките си и оплаква моминството си в планините. След два месеца тя се върна при баща си, и той извърши над нея оброка си, що даде, и тя не позна мъж. И стана обичай у Израиля, щото всяка година дъщерите Израилеви да отиват и оплакват дъщерята на галаадеца Иефтая, четири дена всяка година.“ (Съдии Израилеви, 11:29-40)
Този откъс показва добре многобройните тънки манипулации в превода*, за прикриване на насилието от оригиналния текст. Лицемерното заместване и пропускане на думи, като „смърт“, „убийство“, „изнасилване“ и други, се среща навсякъде.
Бог заповядва изгарянето на човешки жертвоприношения
„[…] който се улови, че е откраднал от заклетото, нека с огън изгорят него и всичко негово, задето е престъпил завета Господен и е извършил беззаконие сред Израиля.“ (Иисус Навин, 7:15)
„И ето, по словото Господне, дойде един Божий човек из Иудея във Ветил в онова време, когато Иеровоам стоеше пред жертвеника, за да прикади. И произнесе към жертвеника слово Господне, думайки: жертвенико, жертвенико! Тъй казва Господ: ето, на Давидовия дом ще се роди син по име Осия; той ще принесе върху тебе в жертва оброчищните свещеници, които кадят върху тебе, и ще изгори върху тебе човешки кости.” (I Царства, 13:1-2)
„[…] и закла всички оброчищни жреци, които бяха там, върху жертвениците, и изгори върху им човешки кости, па се върна в Иерусалим. Тогава царят заповяда на целия народ, и каза: „извършете Пасха на Господа, вашия Бог, както е писано в тая книга на завета“. Защото такава Пасха не бе извършвана от дните на съдиите, които съдеха Израиля, и през всички дни на израилските царе, и на иудейските царе; а тая Пасха биде извършена Господу в Иерусалим в осемнайсетата година на цар Иосия. Иосия също изтреби и извиквачите на мъртъвци, и магьосниците, и терафимите, и идолите, и всички гнусотии, които се срещаха в Иудейската земя и в Иерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в дома Господен. Подобен нему не е имало цар преди него, който да се е обърнал към Господа от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от всичките си сили, според целия закон Моисеев; и след него не се издигна подобен нему.” (II Царства, 23:20-25)
„И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.“ (Премъдрост Соломонова, 3:5-7)
„И ти, сине човешки, изречи пророчество и кажи: тъй казва Господ Бог за Амоновите синове и за тяхната похула, и кажи: меч, меч е изваден за клане, лъснат за изтреба, за да святка като светкавица, та, докато ти представят суетни видения и лъжливо ти гадаят, и тебе да тури при обезглавените нечестивци, чийто ден дойде, когато на нечестието им бъде турен край. Да го върна ли в ножницата му? На мястото, дето ти си сътворен, на земята, отдето ти си произлязъл, ще те съдя: и ще излея върху тебе Моето негодуване, ще духна върху тебе с огъня на яростта Си и ще те предам в ръце на люде свирепи, опитни в убийство. Ти ще станеш храна на огъня, твоята кръв ще остане на земята; не ще и да си припомнят за тебе; защото Аз, Господ, казах това.“ (Иезекил, 21:33-37)
„Ако чуеш за някой от градовете ти, които Господ, Бог твой, ти дава за живеене, че са се появили в него нечестиви люде изсред тебе и съблазнили жителите на техния град, думайки: „хайде да служим на други богове, които вие не познавате“, ти издири, разпитай и разузнай добре; и ако това е чиста истина, че е сторена такава мръсотия сред тебе, погуби жителите на оня град с острието на меча, предай на заклятие него и всичко, що е в него, и добитъка му погуби с острието на меча; а всичката плячка от него събери насред стъгдата му и изгори с огън града и цялата плячка от него за всесъжение на Господа, твоя Бог, и да бъде той вечно в развалини, никога отново да се не съгражда. Нищо от заклетото да не прилепне по ръката ти, за да укроти Господ яростта на гнева Си, да ти даде милост, да те прости, и да те размножи (както ти бе говорил), както се бе клел на отците ти, щом слушаш гласа на Господа, твоя Бог, спазвайки всичките Му заповеди, които сега ти заповядвам, и вършейки (добро и) угодно пред очите на Господа, твоя Бог.“ (Второзаконие, 13:13-19)
* (Judges 11:29-40 NLT): „At that time the Spirit of the LORD came upon Jephthah, and he went throughout the land of Gilead and Manasseh, including Mizpah in Gilead, and led an army against the Ammonites. And Jephthah made a vow to the LORD. He said, „If you give me victory over the Ammonites, I will give to the LORD the first thing coming out of my house to greet me when I return in triumph. I will sacrifice it as a burnt offering. So Jephthah led his army against the Ammonites, and the LORD gave him victory. He thoroughly defeated the Ammonites from Aroer to an area near Minnith – twenty towns – and as far away as Abel-keramim. Thus Israel subdued the Ammonites. When Jephthah returned home to Mizpah, his daughter – his only child – ran out to meet him, playing on a tambourine and dancing for joy. When he saw her, he tore his clothes in anguish. „My daughter!“ he cried out. „My heart is breaking! What a tragedy that you came out to greet me. For I have made a vow to the LORD and cannot take it back.“ And she said, „Father, you have made a promise to the LORD. You must do to me what you have promised, for the LORD has given you a great victory over your enemies, the Ammonites. But first let me go up and roam in the hills and weep with my friends for two months, because I will die a virgin.“ „You may go,“ Jephthah said. And he let her go away for two months. She and her friends went into the hills and wept because she would never have children. When she returned home,her father kept his vow, and she died a virgin. So it has become a custom in Israel for young Israelite women to go away for four days each year to lament the fate of Jephthah’s daughter.“