София, 27 октомври 2018 г.
М. Г. Здравейте, мили приятели! Дойде времето и аз да се прибера, което ми дава възможност да се включа в споделянето на личните впечатления от моментите на единение с всички вас, последователите на Христос, присъствали на двете срещи.
О., ти много добре си задал темата, а именно: „Кой беше най-хармоничния, най-впечатляващия, най-силния, най-емоционалния, най-неочаквания, най-красивия, най-чувствения, най-въодушевяващия момент от тези срещи?!“ Истината е, че моментите са твърде много за да се опишат. Поради това ще си позволя да отделя това, което ще напиша в отделна публикация, маркирайки някой от ситуациите и съответно опитвайки се да бъда възможно най-ясна и кратка, та тези, които не са присъствали на срещите да добият макар и малка представа за онова, което мина през моите преживявания. И понеже вече стана традиция на всяка среща да се поставя някакъв акцент, то за мен този път те могат да се обединят под заглавието „Среща на чудесата“.
Ще започна от 27.10.2018г. – денят, в който нашите специални гости пристигнаха в България. През този ден първо Г., а после и аз споделихме снимки в общия чат, на които в небето над София имаше следи от самолет, изписващи голямо и ясно различимо „Х“.
Сякаш Христос обявяваше на света, че нещо много специално предстои да се случва на територията на малка България… и то се случи! Нашите безценни гости и ние в следващите часове успяхме да поставим нов отпечатък в историята на света, а именно – началото на новата Ера на любов и мир на Земята.
Моята първа среща с гостите – Бабет, Виржиния и Пако беше в центъра на София. Не мога да ви опиша искрената радост, която изпитахме ние с Бабет, когато се разпознахме (от снимките във фейсбук). Последваха прегръдки, целувки и радостни възгласи, които не съм си представяла, че мога да преживея и то на обществено място. Преди тази среща Д. и А. като добри домакини ги бяха посрещнали на летището и настанили в хотела за кратка почивка. На път към ресторанта минахме покрай Народното събрание, където по поръчка прозвуча песента на Джон Ленън “Imagine” (Представи си). Не мога да не споделя текста на тази песен, в превод на български. Вероятно когато го прочетете ще разберете защо толкова много се развълнувахме всички, които я чухме. За нас тя беше още един знак от Христос.
Представи си да няма рай –
лесно е, ако се опиташ.
Да няма ад под нас,
а над нас да е само небето.
Представи си всички хора,
живеещи за тези дни.
Представи си да няма страни –
не е трудно да го направиш.
Да няма за какво да убиваме и умираме,
и религии да няма.
Представи си всички хора
да живеят в мир.
Може би ще кажеш, че съм мечтател.
Но не съм единственият.
Надявам се един ден и ти да се присъединиш към нас
и светът да стане едно цяло.
Представи си да няма господства –
чудя се дали можеш.
Да няма алчност и глад.
Едно човешко братство.
Представи си всички хора
да споделят един свят.
Може би ще кажеш, че съм мечтател.
Но не съм единственият.
Надявам се един ден и ти да се присъединиш към нас
и светът да съществува като едно цяло.
Силните емоционални моменти не могат да се опишат с малко думи. Последва ден на пътуване, разговори, срещи с много вдъхновени души.
Благодарение на Юлия и групата от Бургас представянето на „Писмата“ мина гладко. Хората, присъствали в залата, могат да добавят впечатленията си, ако има нещо за добавяне.
В ресторанта успяхме да се отпуснем и насладим на компанията си. Точно там имах възможността да изпитам в огромни дози: първо, гордост, че съм част от тези събития, че съм част от тази група, че познавам всеки един от присъствалите на тази маса. Второ, умиление, защото гушках на воля най-малките/младите членове на групата – Е., Р., А. и Г. Трето, благодарност към Божественото Съзнание, Христос, Д., А., Я., гостите, бургаската група, която засега е една от най-силните и единни групи в страната, и всички присъстващи, без които нищо от това нямаше да се случи. В частност, може би тук е мястото да благодаря персонално на В. за вкусния, приготвен с много любов кекс, който ми подари и който споделих с компанията от снимките при Рилския манастир и гостите преди тяхното отпътуване.
Не мога да не споделя и моят силно впечатляващ момент…. В този ресторант, нашите любими гости споделиха с нас за големия успех на Писмата на Христос на международния форум/панаир за духовна и научна литература BEING ONE, проведен във Валенсия, Испания на 12, 13, 14 октомври 2018 г. На масата разглеждахме снимки от събитието, разговора беше съпроводен с повече разкази на интересни „случайни“ ситуации около събитието.
Пак там Пако (съпругът на Бабет), показа тениската, с която беше облечен и сподели, че всички на щанда са били облечени с такива (на снимките ясно се виждаше, че е така). На нея пишеше “CRISTO VUELVE” или „ХРИСТОС СЕ ЗАВРЪЩА“. Споделих, че тениската много ми харесва и Пако, без да се замисли, там, насред ресторанта я свали и ми я подари с думите, че за него е чест да я подари точно на мен (секунда преди Д. да му преведе какво съм казала, А.: „Пако, ей сега ще я съблече и ще ти я подари“). Вълшебница…. Тя предвиди събитията. 😉
Мили приятели, никога не съм била толкова горда да облека някоя дреха, както тази тениска. Благодаря ти, Пако! Благодаря, Бабет, Виржиния, Д., А.……..! 
В края на вечерта се случи и новата култова снимка с големият българин И., в ролята на Голиат, но този път с двата женски еквивалента на Давид – Бабет и аз. Искрен смях и много любов предизвиква този мил спомен в мен и днес. Ех, И.… ти си голям човек (в буквален и преносен смисъл)!
Споделено от участниците
I. B. Не се описва това което преживяхме!!!Само затварям очи и сълзите ми бликва от цялото това щастие, искам да го задържа по-дълго в себе си….идва ми да изкрещя, колко ви обичам мое истинско семейство….
G. I. Аз мога само да кажа, че чета и ПЛАЧА от щастие, от смях и мъничко тъга, че не може да е завинаги и ежедневно! Описала си го невероятно А. Обичам те и ви благодаря на всички за енергийната бомба която избухна
M. L. Чувствам се толкова приповдигната, преизпълнена с радостни емоции, красота и най-вече благодарност към всички вас, които станахте съпричастни на моята отдавна лелеяна мечта – да бъда домакиня на приятели, които резонират на моята душевност, с които сме от един дух….дори и когато не говорим, интуитивно да се усещаме в състояние на симбиоза в действията си.
Обичам ви всички и ви уверявам, че колкото и прекрасна да ви се е сторила обстановката…. тя беше такава, защото с вашето присъствие в нея я направихте Блестяща!!! Благодаря ви от сърце Прекрасни хора, че бяхте Главни герои в сбъдването на моята мечта и станахте проводник на Божественото съзнание в моят дом!!! Обичам ви!!!