Среща в с. Срем, септ. 2018 г.

Ямбол, 6 септември 2018 г.

А. А. Падна ми се отговорната и много трудна задача да опиша срещата ни в с. Срем – та как се описва нещо, което не подлежи на описание?
Този път няма да говоря за любовта и хармонията между нас; за това, че нямаше никакъв поглед, жест или дума, които да ги нарушат. Много от нас са преживявали това и продължават да го преживяват на нашите срещи. Ще говоря за смеха… Тази среща беше най-забавната от всички досега! Когато се събрахме, забравихме напълно всякакви проблеми и грижи от ежедневието; забравихме, че всеки човек си има някакви недостатъци и би могъл да ни нарани – доверието помежду ни беше пълно и дадохме свобода на душите си! Дори нашият любезен домакин (съпругът на М. – М.), който изобщо не познава Писмата, някак съвсем естествено се включи в тази атмосфера. „Небесното Царство е място на радост и смях“ – и ние наистина го преживяхме 
Имахме си и разни препятствия поради независещи от нас обстоятелства, но това не създаваше напрежение, а още смях, смях, смях…

Още на тръгване пътят София-Пловдив отне на софийската група около 3-4 часа и когато пристигнаха в Пловдив… о, боже, те не бяха тръгнали пеша! Я. беше с кола. С нова кола. И с 2 млади момичета. Разбирах го напълно! Докато пристигнем в Срем, пък и през целия ни престой и пътя ни обратно в колата му имаше само жени! Е, Я., това наистина е била правилната кола! Но, разбрахме се, количеството да не е за сметка на качеството!

Срещата ни с М. и сина му Р. беше в Ямбол. Бяхме 3 коли, всяка от които усилено търсеше центъра на града, но gps-ите упорито ни саботираха, а локациите, които си пращахме, така и не проработиха. Да си знаете – Ямбол е мнооого странно организиран град, но пък ви уверявам, че това се оказа доста забавно  Смехът продължи по време на цялата ни среща, прекъсван за кратко от плача на развълнуваната Г. и прозренията на малкия, впечатляващо пробуден Р.

« 1 на 4 »

По време на пазаруването обиколихме града още няколко пъти и тъкмо започнахме да свикваме с неговите странности, трябваше да тръгваме към Срем и нашата основна среща. Сега вече не знам как да продължа…

СРЕМ, 7, 8 и 9 септември 2018 г.

Домакините ни посрещнаха с прекрасната си къща:

« 1 на 20 »

Направихме си малка разходка в околността:

« 1 на 10 »

Имахме лечителски практики и, разбира се, обща медитация…

« 1 на 7 »

…и вълнуваща езда. Е, имахме и истинско хвърляне от кон на единствения мъжки представител на ездачите – Карен, което потвърди резервите на останалите да поискат да яздят. То вярно, че и за двуметровия И. нямаше достатъчно едър кон, така че единственото решение беше той да метне коня на гръб… И. категорично отказа и ние решихме да не настояваме повече… 🙂

« 1 на 125 »

f1

f1

Как да предам на тези, които не са присъствали, нашите източници на смях, като те до такава степен се доизградиха до края на престоя, че сега, като видя на клавиатурата буквата „Ф“, избухвам в смях?

A докато се оправим с номерата на салфетките на М.? Ами И., дето едва я накарахме да дойде, а после не можем да си я приберем: „Не искам София! Не искам София! Не искам София! Казах ли ви, че не искам София!? Лъчите на слънцето сочат натам, вятърът духа натам, мравките вървят на там – трябва да се върнем там!“ (по обратния път към къщи). Ами Г. и нейните пълни с любов насълзени очи? Една сутрин дори бълнуваше: „Обичам ви, семейство! Обичам ви, семейство!“ Имаше и „magic touch“, последвано от приятелски… шамар, но пък Ина беше геройски спасена от падане…  Ох, и сега не мога да спра да се смея…

Ами Живко! Знаете ли израза „скрита лимонка“? Не подозирах, но се оказа, че притежава изумителни артистични и имитаторски таланти! Това не може да се опише, трябва да се види 🙂))

« 1 на 70 »

Та, не пропускайте следващата ни среща!
Ще помоля и другите да ме допълнят, че хем ми е смешно, хем – тъжно, че всичко това свърши. Още не знам къде точно се намирам и не мога да се адаптирам в другата реалност…
Благодаря ви, душички златни, че ми подарихте това преживяване!   

Споделено от участниците

I. B. Не се описва това което преживяхме!!!Само затварям очи и сълзите ми бликва от цялото това щастие, искам да го задържа по-дълго в себе си….идва ми да изкрещя, колко ви обичам мое истинско семейство….

G. I. Аз мога само да кажа, че чета и ПЛАЧА  от щастие, от смях и мъничко тъга, че не може да е завинаги и ежедневно! Описала си го невероятно А. Обичам те и ви благодаря на всички за енергийната бомба която избухна

M. L. Чувствам се толкова приповдигната, преизпълнена с радостни емоции, красота и най-вече благодарност към всички вас, които станахте съпричастни на моята отдавна лелеяна мечта – да бъда домакиня на приятели, които резонират на моята душевност, с които сме от един дух….дори и когато не говорим, интуитивно да се усещаме в състояние на симбиоза в действията си.
Обичам ви всички и ви уверявам, че колкото и прекрасна да ви се е сторила обстановката…. тя беше такава, защото с вашето присъствие в нея я направихте Блестяща!!! Благодаря ви от сърце Прекрасни хора, че бяхте Главни герои в сбъдването на моята мечта и станахте проводник на Божественото съзнание в моят дом!!! Обичам ви!!!

Вашият коментар