Последователи на „Писмата на Христос“ в България

Не е задължителен, но е по-удобен и сигурен начин да се свържем с вас.
Изберете всички желани отговори.
*Моля, попълнете следващото поле, за да бъдете поканен/а в групата на "Писмата на Христос" във Фейсбук.
Ако имате възможност да се заемете с организацията на срещите във вашето населено място, моля впишете тук. Благодарим!

Представяния в София и Бургас, 27-30 окт. 2018 г.

София, 27 октомври 2018 г.

М. Г. Здравейте, мили приятели! Дойде времето и аз да се прибера, което ми дава възможност да се включа в споделянето на личните впечатления от моментите на единение с всички вас, последователите на Христос, присъствали на двете срещи.

О., ти много добре си задал темата, а именно: „Кой беше най-хармоничния, най-впечатляващия, най-силния, най-емоционалния, най-неочаквания, най-красивия, най-чувствения, най-въодушевяващия момент от тези срещи?!“ Истината е, че моментите са твърде много за да се опишат. Поради това ще си позволя да отделя това, което ще напиша в отделна публикация, маркирайки някой от ситуациите и съответно опитвайки се да бъда възможно най-ясна и кратка, та тези, които не са присъствали на срещите да добият макар и малка представа за онова, което мина през моите преживявания. И понеже вече стана традиция на всяка среща да се поставя някакъв акцент, то за мен този път те могат да се обединят под заглавието „Среща на чудесата“.

Ще започна от 27.10.2018г. – денят, в който нашите специални гости пристигнаха в България. През този ден първо Г., а после и аз споделихме снимки в общия чат, на които в небето над София имаше следи от самолет, изписващи голямо и ясно различимо „Х“.

X4 Представяния X2 X1

Сякаш Христос обявяваше на света, че нещо много специално предстои да се случва на територията на малка България… и то се случи! Нашите безценни гости и ние в следващите часове успяхме да поставим нов отпечатък в историята на света, а именно – началото на новата Ера на любов и мир на Земята.

Моята първа среща с гостите – Бабет, Виржиния и Пако беше в центъра на София. Не мога да ви опиша искрената радост, която изпитахме ние с Бабет, когато се разпознахме (от снимките във фейсбук). Последваха прегръдки, целувки и радостни възгласи, които не съм си представяла, че мога да преживея и то на обществено място. Преди тази среща Д. и А. като добри домакини ги бяха посрещнали на летището и настанили в хотела за кратка почивка. На път към ресторанта минахме покрай Народното събрание, където по поръчка прозвуча песента на Джон Ленън “Imagine” (Представи си). Не мога да не споделя текста на тази песен, в превод на български. Вероятно когато го прочетете ще разберете защо толкова много се развълнувахме всички, които я чухме. За нас тя беше още един знак от Христос.

Представи си да няма рай –
лесно е, ако се опиташ.
Да няма ад под нас,
а над нас да е само небето.
Представи си всички хора,
живеещи за тези дни.

Представи си да няма страни –
не е трудно да го направиш.
Да няма за какво да убиваме и умираме,
и религии да няма.
Представи си всички хора
да живеят в мир.

Може би ще кажеш, че съм мечтател.
Но не съм единственият.
Надявам се един ден и ти да се присъединиш към нас
и светът да стане едно цяло.

Представи си да няма господства –
чудя се дали можеш.
Да няма алчност и глад.
Едно човешко братство.
Представи си всички хора
да споделят един свят.

Може би ще кажеш, че съм мечтател.
Но не съм единственият.
Надявам се един ден и ти да се присъединиш към нас
и светът да съществува като едно цяло.

« на 7 »

Силните емоционални моменти не могат да се опишат с малко думи. Последва ден на пътуване, разговори, срещи с много вдъхновени души.

Благодарение на Юлия и групата от Бургас представянето на „Писмата“ мина гладко. Хората, присъствали в залата, могат да добавят впечатленията си, ако има нещо за добавяне.

« на 56 »

В ресторанта успяхме да се отпуснем и насладим на компанията си. Точно там имах възможността да изпитам в огромни дози: първо, гордост, че съм част от тези събития, че съм част от тази група, че познавам всеки един от присъствалите на тази маса. Второ, умиление, защото гушках на воля най-малките/младите членове на групата – Е., Р., А. и Г. Трето, благодарност към Божественото Съзнание, Христос, Д., А., Я., гостите, бургаската група, която засега е една от най-силните и единни групи в страната, и всички присъстващи, без които нищо от това нямаше да се случи. В частност, може би тук е мястото да благодаря персонално на В. за вкусния, приготвен с много любов кекс, който ми подари и който споделих с компанията от снимките при Рилския манастир и гостите преди тяхното отпътуване.

Не мога да не споделя и моят силно впечатляващ момент…. В този ресторант, нашите любими гости споделиха с нас за големия успех на Писмата на Христос на международния форум/панаир за духовна и научна литература BEING ONE, проведен във Валенсия, Испания на 12, 13, 14 октомври 2018 г. На масата разглеждахме снимки от събитието, разговора беше съпроводен с повече разкази на интересни „случайни“ ситуации около събитието.

Пак там Пако (съпругът на Бабет), показа тениската, с която беше облечен и сподели, че всички на щанда са били облечени с такива (на снимките ясно се виждаше, че е така). На нея пишеше “CRISTO VUELVE” или „ХРИСТОС СЕ ЗАВРЪЩА“. Споделих, че тениската много ми харесва и Пако, без да се замисли, там, насред ресторанта я свали и ми я подари с думите, че за него е чест да я подари точно на мен (секунда преди Д. да му преведе какво съм казала, А.: „Пако, ей сега ще я съблече и ще ти я подари“). Вълшебница…. Тя предвиди събитията. 😉

Мили приятели, никога не съм била толкова горда да облека някоя дреха, както тази тениска. Благодаря ти, Пако! Благодаря, Бабет, Виржиния, Д., А.……..! 

В края на вечерта се случи и новата култова снимка с големият българин И., в ролята на Голиат, но този път с двата женски еквивалента на Давид – Бабет и аз. Искрен смях и много любов предизвиква този мил спомен в мен и днес. Ех, И.… ти си голям човек (в буквален и преносен смисъл)!

« на 20 »

 

Споделено от участниците

I. B. Не се описва това което преживяхме!!!Само затварям очи и сълзите ми бликва от цялото това щастие, искам да го задържа по-дълго в себе си….идва ми да изкрещя, колко ви обичам мое истинско семейство….

G. I. Аз мога само да кажа, че чета и ПЛАЧА  от щастие, от смях и мъничко тъга, че не може да е завинаги и ежедневно! Описала си го невероятно А. Обичам те и ви благодаря на всички за енергийната бомба която избухна

M. L. Чувствам се толкова приповдигната, преизпълнена с радостни емоции, красота и най-вече благодарност към всички вас, които станахте съпричастни на моята отдавна лелеяна мечта – да бъда домакиня на приятели, които резонират на моята душевност, с които сме от един дух….дори и когато не говорим, интуитивно да се усещаме в състояние на симбиоза в действията си.
Обичам ви всички и ви уверявам, че колкото и прекрасна да ви се е сторила обстановката…. тя беше такава, защото с вашето присъствие в нея я направихте Блестяща!!! Благодаря ви от сърце Прекрасни хора, че бяхте Главни герои в сбъдването на моята мечта и станахте проводник на Божественото съзнание в моят дом!!! Обичам ви!!!

Среща в с. Срем, септ. 2018 г.

Ямбол, 6 септември 2018 г.

А. А. Падна ми се отговорната и много трудна задача да опиша срещата ни в с. Срем – та как се описва нещо, което не подлежи на описание?
Този път няма да говоря за любовта и хармонията между нас; за това, че нямаше никакъв поглед, жест или дума, които да ги нарушат. Много от нас са преживявали това и продължават да го преживяват на нашите срещи. Ще говоря за смеха… Тази среща беше най-забавната от всички досега! Когато се събрахме, забравихме напълно всякакви проблеми и грижи от ежедневието; забравихме, че всеки човек си има някакви недостатъци и би могъл да ни нарани – доверието помежду ни беше пълно и дадохме свобода на душите си! Дори нашият любезен домакин (съпругът на М. – М.), който изобщо не познава Писмата, някак съвсем естествено се включи в тази атмосфера. „Небесното Царство е място на радост и смях“ – и ние наистина го преживяхме 
Имахме си и разни препятствия поради независещи от нас обстоятелства, но това не създаваше напрежение, а още смях, смях, смях…

Още на тръгване пътят София-Пловдив отне на софийската група около 3-4 часа и когато пристигнаха в Пловдив… о, боже, те не бяха тръгнали пеша! Я. беше с кола. С нова кола. И с 2 млади момичета. Разбирах го напълно! Докато пристигнем в Срем, пък и през целия ни престой и пътя ни обратно в колата му имаше само жени! Е, Я., това наистина е била правилната кола! Но, разбрахме се, количеството да не е за сметка на качеството!

Срещата ни с М. и сина му Р. беше в Ямбол. Бяхме 3 коли, всяка от които усилено търсеше центъра на града, но gps-ите упорито ни саботираха, а локациите, които си пращахме, така и не проработиха. Да си знаете – Ямбол е мнооого странно организиран град, но пък ви уверявам, че това се оказа доста забавно  Смехът продължи по време на цялата ни среща, прекъсван за кратко от плача на развълнуваната Г. и прозренията на малкия, впечатляващо пробуден Р.

« на 4 »

По време на пазаруването обиколихме града още няколко пъти и тъкмо започнахме да свикваме с неговите странности, трябваше да тръгваме към Срем и нашата основна среща. Сега вече не знам как да продължа…

СРЕМ, 7, 8 и 9 септември 2018 г.

Домакините ни посрещнаха с прекрасната си къща:

« на 20 »

Направихме си малка разходка в околността:

« на 10 »

Имахме лечителски практики и, разбира се, обща медитация…

« на 7 »

…и вълнуваща езда. Е, имахме и истинско хвърляне от кон на единствения мъжки представител на ездачите – Карен, което потвърди резервите на останалите да поискат да яздят. То вярно, че и за двуметровия И. нямаше достатъчно едър кон, така че единственото решение беше той да метне коня на гръб… И. категорично отказа и ние решихме да не настояваме повече… 🙂

« на 125 »

f1

f1

Как да предам на тези, които не са присъствали, нашите източници на смях, като те до такава степен се доизградиха до края на престоя, че сега, като видя на клавиатурата буквата „Ф“, избухвам в смях?

A докато се оправим с номерата на салфетките на М.? Ами И., дето едва я накарахме да дойде, а после не можем да си я приберем: „Не искам София! Не искам София! Не искам София! Казах ли ви, че не искам София!? Лъчите на слънцето сочат натам, вятърът духа натам, мравките вървят на там – трябва да се върнем там!“ (по обратния път към къщи). Ами Г. и нейните пълни с любов насълзени очи? Една сутрин дори бълнуваше: „Обичам ви, семейство! Обичам ви, семейство!“ Имаше и „magic touch“, последвано от приятелски… шамар, но пък Ина беше геройски спасена от падане…  Ох, и сега не мога да спра да се смея…

Ами Живко! Знаете ли израза „скрита лимонка“? Не подозирах, но се оказа, че притежава изумителни артистични и имитаторски таланти! Това не може да се опише, трябва да се види 🙂))

« на 70 »

Та, не пропускайте следващата ни среща!
Ще помоля и другите да ме допълнят, че хем ми е смешно, хем – тъжно, че всичко това свърши. Още не знам къде точно се намирам и не мога да се адаптирам в другата реалност…
Благодаря ви, душички златни, че ми подарихте това преживяване!   

Споделено от участниците

I. B. Не се описва това което преживяхме!!!Само затварям очи и сълзите ми бликва от цялото това щастие, искам да го задържа по-дълго в себе си….идва ми да изкрещя, колко ви обичам мое истинско семейство….

G. I. Аз мога само да кажа, че чета и ПЛАЧА  от щастие, от смях и мъничко тъга, че не може да е завинаги и ежедневно! Описала си го невероятно А. Обичам те и ви благодаря на всички за енергийната бомба която избухна

M. L. Чувствам се толкова приповдигната, преизпълнена с радостни емоции, красота и най-вече благодарност към всички вас, които станахте съпричастни на моята отдавна лелеяна мечта – да бъда домакиня на приятели, които резонират на моята душевност, с които сме от един дух….дори и когато не говорим, интуитивно да се усещаме в състояние на симбиоза в действията си.
Обичам ви всички и ви уверявам, че колкото и прекрасна да ви се е сторила обстановката…. тя беше такава, защото с вашето присъствие в нея я направихте Блестяща!!! Благодаря ви от сърце Прекрасни хора, че бяхте Главни герои в сбъдването на моята мечта и станахте проводник на Божественото съзнание в моят дом!!! Обичам ви!!!

Среща в с. Емен, юли 2017 г.

БУРГАС, 4 юли 2017 г.

Преди да продължим за с. Емен се отбихме при нашите скъпи приятели в Бургас.

« на 6 »

ЕМЕН, 4 и 5 юли 2017 г.

« на 47 »

Споделено от участниците

Ж. Ж.: Хората с които бях на срещата в Емен… макар че ги виждам за втори път, ги чувствам едва ли не по-близки от хората, с които съм всеки ден! Мислех си че съм безчувствен и студен човек, но май не е точно така 🙂 За мен това беше втора среща с членове на групата… и отново бях свидетел на дълбоко уважание и безусловна любов между всички! 💕

А. А.:  Беше невероятно! Благодаря ви за цялата любов и хармония! Много ви обичам всички! 💕

М. Л.: Докато разглеждах снимките, в мен се събуди топло чувство на съпричастност и мъничко тъга. Тъга не за пропуснатия вкусния обяд може би, а за споделените мисли и чувства. За атмосферата на съпричастност и духовна близост, за свободата да споделиш нещата, които те вълнуват и те изпълват с надежда, че всичко е такова, каквото трябва да бъде и никой не се стреми постоянно да те опровергава или да омаловажава всяка казана дума, защото противоречи на всеобщата риторика. Разбираемо е, че не винаги и не всички можем да бъдем заедно, но тази почти традиция да се организират срещи на различни места, за да могат повече хора да се докоснат да атмосферата във групата е много, много хубаво. Обичам ви мили хора!💝💝💝💝 Една от малкото причини, които ме изпълват с щастие и задоволство е това, че се чувствам част от групата. Красивата природа придава допълнително очарование на общуването, което всъщност предизвика емоциите ми. Искрено споделям радостта от срещата ви и се надявам на много още такива. Отдавна искам да прегърна М. и А…. Прегръщам ви мислено мили момичета!!! Обичам ви всички от цялото и сърце!!!😁💥💥💥

Среща в Казанлък, май 2017 г.

КАЗАНЛЪК, 7 и 8 май 2017 г.

« на 20 »

Споделено от участниците

М. Г: Сигурно сте чували израза „когато искаш нещо и то е полезно за теб, цялата вселена ти съдейства“. Точно това се случи с мен, когато разбрах, че предстои нова среща на нашата безценна група. Надявам се, че ще разберете какво имам предвид, след като прочетете преживяванията, свързани с моето присъствие там.

Щом прочетох, че се организира среща, вече знаех, че трябва да присъствам на нея. Единственото, което ме притесни, беше това, че тя се организира в Казанлък – град, до който щях да се добера много трудно.

Започнаха едни планове, кроежи, уговорки. Установих, че приятел от моя град също желае да присъства, но заради личен ангажимент му се налагаше да тръгне с колата си по-рано през седмицата. Предложи ми да се върна с него, ако намеря с какво да отида дотам. И така… остана да измисля начин как да стигна до Казанлък. При медитация отправях искрена и пламенна молитва към Божественото Съзнание и Христос.  Помолих за решение на моя проблем и накрая оставих резултата от молитвите си „в техните ръце“, с безусловна вяра, че ако трябва да отида на тази среща, нещата ще се подредят по най-добрият за мен и всички присъстващи начин. Нито за момент  не се отказах. С цялата си душа усещах и бях напълно сигурна, че мястото ми е там.

Проверих автобусните линии и си подбрах маршрут, който щеше да ми отнеме много време, но пък щях да присъствам на срещата. Нямах търпение да се видя с всички отново. След първата такава среща – тази в Бургас – вече знаех какво е усещането и колко дълготраен е ефектът от нея. И тъкмо се бях подготвила да изгубя цял ден в пътуване, близки, на които помагах професионално, щом разбраха, че търся начин как да стигна до Казанлък, споменаха, че синът им ще се пътува за Пловдив същия ден, в който и аз трябваше  да пътувам. Естествено, единият от възможните маршрути минаваше точно покрай Казанлък. Съвпадение? Не мисля. Това беше отговорът на моите молитви. БС и Христос съвсем ясно ми показаха, че когато искаш нещо и вярваш, без да се съмняваш в резултата, той няма да закъснее („Искай и ще ти се даде“).

Не мога да ви опиша благодарността, която се лееше от душата ми.  Благодарих многократно на БС – един път за урока, който получих, втори път за това, че щях да видя всички, които считах за свое духовно семейство, и трети път за възможността да споделям този свой опит с други хора, изпитващи все още съмнение в „чудесата“ на искрената молитва и вяра.

Пристигнах на срещата по обяд. М., домакинът ни, ме посрещна на един от изходите на града и приключението започна. Малко по малко всички се събираме. С някой се познавах вече лично, други познавах само от Фейсбук групата. Обхвана ме силно вълнение, примесено с очакване от онова, което предстои.

С М., А. и Д. отидохме до гарата да посрещнем В., която пристигна с влак. Мигът, в който се видяхме и прегърнахме, беше много емоционален. Тази прекрасна млада жена скоро щеше да стане майка, а и рожденият и ден тъкмо беше отминал. Смея да твърдя, че в известен смисъл всички в групата възприемахме малкото ангелче, което беше на път да се появи като дете на НОВОТО ВРЕМЕ, като НАШЕ  дете!

След гарата се отправихме към заведение в центъра на Казанлък, където ни очакваше останалата част от компанията. Някой от хората там виждах за първи път, но това изобщо не се усещаше. Наоколо витаеше дух на умиротворение. От всеки участник се излъчваше видимо спокойствие. В този момент осъзнах факта, че вероятно ние сме били заедно и преди. Не ме напускаше усещането,  че познавам тези хора от много време.

Последваха интересни разкази, откровени споделяния, душите ни се познаваха… сега оставаше да разберем и как телата ни са стигнали до момента на нашата физическа среща. Беше много хубаво. Времето мина неусетно.

А вечерта се оказа пълна с изненади. Очакваше ни хубава и празнична вечеря в механата на хотела. Д. и А. не бяха забравили за рождения ден на В. На път за срещата бяха осигурили прекрасна торта… и един много специален подарък – извънредното златно, кожено издание на книгата, която ни събра. Изненадата беше голяма… и не само за В., а и за всички нас!

След изпълнения с вълнения ден и задушевната, празнична вечер беше време да се разделим, но само за няколко часа.

На другия ден ранобудния ни домакин М. вече ни чакаше в заведението на хотела. Останалата част от деня мина като един миг. Трябваше да обядваме някъде и да се разделим. Ето това беше трудната част. Времето ни заедно беше на път да приключи. В мен се надигаха противоречиви чувства. От една страна бях доволна – на тази среща всеки от нас беше споделил ценен опит, свързан със собствените си преживявания в усвояването и разпространението на Писмата. И не само това. Всеки участник имаше възможността да получи подкрепата на другите. Подкрепа, която да му даде сили да продължава по дългия и каменист път на собственото си пречистване. Но от друга страна бях тъжна – не исках да се разделям тези обичани от мен хора. Та кой не иска да се чувства обграден с такава любов и внимание колкото се може по-дълго?!

Времето също се оказа в синхрон с моите мисли, а вероятно и с тези на другите. Такъв дъжд се изля на раздяла, че бягайки към колите не успяхме да си вземе довиждане. В този момент си помислих, че нашата среща остана с отворен край. Усещането, което ме завладя, беше, че много скоро ще се появи възможност и за нова такава. Така и стана!

Б. П. Много са хубавки, много са добрички и мили всички 🙂 Съжалявам само, че бях за малко. Тръгнах си малко тъжно, че не мога да остана и за вечерта, но и много доволна, че ги видях от близо <3

В. Г. Тръгвам си с много хубави емоции, заредена от срещата, сама си се усмихвам във влака 🤗 Чувствам ви безкрайно близки 🙂 Благодаря ви приятели! 💕

М. Г. Благодаря на всички ви за прекрасните емоции! Благодаря и на М. за невероятното посрещане! Обичам ви и вече чакам нашите предстоящи срещи! Осъзнавам все повече, че те са много полезни. След тях „летя“. Надявам се, че всеки от нас ще успее да допринесе със своята уникална индивидуалност и познания за разпространението на Писмата. 💕

Първа национална среща в София, Пловдив и Бургас

БУРГАС, 17 и 18 декември 2016 г.
(видео и снимки)

Скъпи приятели, в седмицата преди Коледните празници организирахме представяне на книгите на нашето издателство в София, Пловдив и Бургас, но и първата национална среща на групата „ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)“.

Видео и снимки от представянето на книгите в Бургас, 17.12.2016 г.

 

Галерия 1 (използвайте стрелките в долната част)

« на 28 »

С голямо вълнение искаме да споделим с вас, че тази среща се оказа безпорно доказателство, че хората, които следват Христовото учение, наистина са способни да променят света! Те създават около себе си съвършено различна реалност, в която не съществува абсолютно нищо друго, освен уважение, разбиране, съпричастност, грижа и любов, пълна и без условия. „Царството Небесно на Земята“ звучеше като далечна химера, но ви уверяваме, че ТО вече е тук!

С голяма благодарност към всички негови творци, споделяме част от техните мнения от преживяванията в тези дни (групата ни е затворена и не си позволяваме да цитираме пълните им имена, но сте добре дошли в нея, за да се запознаете с тези прекрасни души), както и запечатани в снимки специални моменти:

Галерия 2 (използвайте стрелките в долната част)

« на 16 »

Споделено от участниците на тази среща

Д. П. Нямам представа как може да се опише въодушевлението и преживяванията ми в предходните два дни и не е лесно, но ще опитам. Ако някой може да опише една малка част от Божието Царство да се чувства поканен следващия път за хроникьор (не съм от домакините, но с тях сме едно, в едно съзнание). И така, ще започна от някъде. Представянето на книгите беше превъзходно, със съвършен закон и ред и безупречно изпипани детайли от организаторите. Добре че има филм и снимки, които до някъде се надявам да помогнат на неприсъствалите да добият по-близка представа до реалността. През двата дни се срещнах с много хора. Всички бяха истински и освободени, красиви и весели. Всички се държахме, към всеки както към най-скъпия и близък човек с много прегръдки и взаимно изслушване и споделяне. МНОГО, МНОГО, МНОГО СМЯХ. Обстановката ни отпусна до такава степен, че всеки споделяше откровено много от най-съкровените си мисли и преживявания. Чухме видяхме и усетихме пазени лични тайни от някои хора, които бяха разтърсващи. Е имаше и сълзи – от радост. Още ме държи опиянението и си мисля, че слабо се изразих, но ще го оставя така, за да не изглежда прехвалено на някои, които не са били там и немогат да си го представят. Това за сега, после за общата медитация и много други неща.

Ж. Ж. Думите не стигат да ви опиша… Въздухът беше нажежен… Всичко и навсякъде беше пропито от нашето присъствие! Всичко около нас беше пропито от уважение и безусловна любов!!! Всеки искаше човека до него да се чувства добре и да му е комфортно!!! За тия няколко дена не чух една лоша дума или критика ! Само взаимно уважение и любов!!! Благодаря Ви приятели! Благодаря! Благодаря и на нашият Създател-Божествено Съзнание, че тази среща стана факт!!! Вие и групата променихте живота ми!

Т. А. Цялата ни група изживя срещата между Любещата Интелигентност и Интелигентната Любов! Тази среща беше наградата. Доказателството за онова, в което бяхме вярвали, към което се бяхме стремили, за което бяхме работили…И когато бяхме готови – просто се случи от само себе си. 🙂

Вече знаем как искаме да живеем. Даде ни се да разберем, да усетим, да почувстваме с всичките си сетива, че този начин на живот не е химера. Че е лесно и прекрасно да се живее в мир и любов! И участниците в тази магия стават все повече и повече!!!

М. Г. Може би от многото преживени емоции, думите не достигат за да опиша преживяванията си в тези два дни, но със сигурност зная, че това беше истински подарък за мен (а предполагам и за другите) от БС. Мисля, че още дълго време ще осмислям преживяванията си, но чувството което ме заливаше през цялото време беше ЛЮБОВ – истинска и неподправена! Обичам ви! Благодаря!     

Усещам, че след тази среща вие наистина станахте част от мен… и вие сте моето ново семейство! Усещам ви! Обичам ви! Вече придобивам представа как ще се чувстват хората в Царството небесно. И знаете ли какво? Сега още повече искам да бъда част от него… с всички вас! Вие ме накарахте да се почувствам обичана, подкрепяна, закриляна…. БЛАГОДАРЯ ВИ, СЕМЕЙСТВО МОЕ НОВО! Вие сте невероятни! Очаквам с нетърпение да ви видя и гушна отново… да се прибера „у дома“.    

А. А. На мен още ми е трудно да обобщя преживяванията в тези няколко дни. Познавам лично няколко души вече почти 3 години и за мен те са много специални приятели, затова ми се струваше съвсем нормално да се чувствам чудесно в тяхната компания, без „изкривявания“ на енергията. Но сега бяхме толкова много хора и атмосферата си беше същата. Струва ми се абсолютно невероятно! Това е ситуация, извън всички други, които някога съм преживявала и дори, които съм мислела изобщо за възможни. Получих толкова много любов и ми се струва малко вероятно да успея да се отблагодаря за нея! Благодаря на всички, че материализирахте „магистърската програма“ в реалния свят!  

В. К. Преживяванията бяха уникални и неповторими! Вярвам и знам, че положихме началото на една традиция, която ще допринесе много за духовното развитие на всеки един от нас и човечеството 🙂 БЛАГОДАРЯ ВИ, ПРИЯТЕЛИ  

М. Л. Несъмнено тези дни, бяха съпътствани от любовта, толерантността и приятелството. Всички бяхме в прегръдката на Божественото съзнание. За хора, които се срещат за първи път, това е феноменална синхронизация на взаимно разбиране, чувства и действия. Аз все още, не мога да се изтръгна от топлата прегръдка на Божествената любов, олицетворена от всеки един член на групата без изключение… Порой от сълзи се стичат по бузите ми, мисълта ми преминава през душата на всеки един поотделно и усещам съпричастността му към моята душа и това ме изпълва с много, много любов… Любовта като Вселенско понятие. Искаше ми се тази среща да не свършва никога. Тя беше инициирана от Божественото съзнание и премина под Неговия знак ! Аз не искам да се връщам в реалността, искам реалността да се превърне е Божествено съзнание изпълнено с благодатното чувство на обич и съпричастност към всяко живо същество. Изпращам цялата си любов към всеки, който се нуждае и който е отворен за нея!

Ю. Н. И аз съм в това състояние , както и всички участвали. Две сутрини, събуждайки се, възстановявам енергията на Събитието и съм щастлива! Мисля, че то остави Своя Енергиен Отпечатък и от сега нататък ще е винаги с нас ! Ще бъдат хубави празниците ни , осветени от Събитието и Любовта, вложена в Него!!!

Приятели, Божественият Свят решава кой кога да започне да навлиза в съответния период от развитието си , кога да започне да чете духовно – развиваща литература и каква, кога да я замени с такава от по-високо ниво и т.н. Във всичко Духовният Свят е установил съответен Закон и Ред. Тук, на нашата земя ,от древността се дава Висшето Духовно Учение и не е случайно , че българската група на Христовия Път пълноценно работи и се развива. Има дълбоки корени тук. В България, както казва Учителят, душите се редят на опашка за превъплъщение. Не е случаен и фактът , че Христос на тази група именно предаде посланието за Безусловната Любов от 8.12.2014. Нито пък хората в нея са случайно попаднали. Всеки от вас е усетил това Духовно Ръководство, минавайки от автор на автор, от група в група , за да разбере пълноценно тази Велика Истина , за чието дълбоко осмисляне сме били подготвяни. И не е чудо това обединение от 18.12.2016., а реалността , която Христос ни даде да видим и преживеем! Това ни чака , скъпи приятели! Това е Истинската Реалност и още по-хубава , ако сме последователни и превърнем духовната си работа в механизъм , какъвто е дишането за съществуването на всяка твар. До скоро на всички приятели в Христовия Път!

Когато, преди почти три години, се срещнах с Писмата, не бях в състояние да си представя събитията, в които участвах с вас, приятели, в събота и неделя! Когато стигнах, при първия прочит, до Правилата за членство и закопнях да ги видя претворени в живота си , а също и да видя това, което Христос ни възложи да направим – изградена общност от съмишленици, трептящи в една честота на Съзнание, не можех да си представя, че това ще се осъществи толкова скоро. Не си представях и че ще бъда част от „холограма “ на финалната картина, описана в „Откровението“ на Йоан – „И видях ново небе и нова земя“. Но няма чудо в това , което се случи , приятели, има сбъдване, което е първа стъпка по Големия Път. Тази стъпка направихме, окрилени и водени от Христовото Съзнание, което ни даде възможност да преживеем екстаза и опиянението на Единението в Любовта , на знанието, че Това, което Христовите Писма ни дадоха е това, което ще живеем, напред в Бъдещето. Все още съм в енергетиката на преживяното и се чувствам на седмото небе от щастие!

Среща на групата ни във Фейсбук