Смирение и тероризъм

„Смирението е основата на всички добродетели.
Затова в душата, в която то не съществува,
не би могло да има други добродетели,
а само обикновена показност.”
Св. Августин

Смирение и тероризъм

Няколко цитата, които ще добавя по-долу, ме накараха да се замисля дали смирението е добродетел, която трябва да стане част от същността ни във всеки един момент или трябва бъде проявявана избирателно – само в някои ситуации и само спрямо някои хора. Какво общо намирам между смирението и тероризма? Не е ли най-нормалното нещо на света да осъждаме всички терористични, антихуманни и зловещи действия и да търсим възмездие? Да, такава е човешката гледна точка и човешкият начин на мислене в този момент. Но стряскащата истина е, че точно те провокираха и ще продължат да провокират събитията, на които толкова се гневим и така ненавиждаме. Точно този човешки начин на мислене е причината 2000 години да се опитваме да изградим „Царството Небесно” и не само да не сме успели, но и да сме положили основите на своя земен ад.

И така, що е то смирение и каква е връзката му с тероризма?

Тук ще отворя една скоба, в която ще отлича смирението от примирението, което ми се струва изключително важно. Да се примирим със ситуацията означава, че я усещаме безнадеждна и тогава единственото, което можем да направим, е да се предадем и да приемем нечия чужда воля. Следват самосъжаление, безсилие, гняв, неудовлетвореност, омраза, страх, апатия, чувство за вина и малоценност. Примирението е убиец на надежди и създател на усещане за обреченост. То е слабост на духа, бездушно послушание и отстъпчивост. То е всичко, което смирението НЕ Е.

С-мир-е-ние означава много повече от най-висшата християнска добродетел; минава отвъд пределите на всички знайни и незнайни религии по цялата Земя и стига до самите порти на Царството. То е умението да разбираме същността на нещата, да ги приемаме каквито са и да открием някаква възможност в тях, като така запазваме собственото си вътрешно умиротворение. То е липсата на чувство за превъзходство, гордост, високомерие и осъждане; то е точно обратното на егоизма, егоцентризма и всичко останало, което може да се постави след „его-”. Смирението е спокойствие и благодарност към Божественото Съзнание (Бог, Отец, Аллах, Йехова, Тао, Творец, Източник, Божествен Ум или на когото както му харесва да Го нарича), че въпреки човешките си ограничени възприятия, на базата на които се опитваме да дефинираме кое е „добро” и кое – „зло”,  получаваме само най-добрите възможности от Него (останалото получаваме от жътвата след като нещо сме посели, но това е друга тема). То е необходимо и може би достатъчно условие да добием Мъдрост и да познаем Любовта. Смирението е разбиране и приемане на Законите на Битието, на Живота.

Към какво и кого обаче трябва да бъдем смирени (ако целта ни е духовно развитие, разбира се)? Ако ще търсим отговора на този въпрос като стандартни човешки същества, най-напред трябва да претеглим ситуацията и да преценим дали тя е нещо „добро” или нещо „зло”. Само че дали ще бъдем обективни, знаейки само част от истината – тази, която е на повърхността? Освен това всеки от нас е не само по своему различен – с различни ценности, възпитание, манталитет, образование, растеж – но и се намира в различна позиция спрямо ситуацията. Тогава чия оценка ще бъде правилната – твоята, като едната страна в конфликта; неговата, като другата, или моята, като страничен наблюдател? Субективният едностранчив поглед винаги ни е давал право да дадем оценка на цялата ситуация, да отсъдим кой е праведен и кой – греховен. След това, разбира се, вече имаме безброй справедливи причини да изпитаме раздразнение или направо гняв, да критикуваме и съдим, да търсим възмездие. Къде обаче ни отвежда това?

Цитат 1:   

“Духовният гняв означава, че може да бъдете силно засегнати от злото в света, от страданието на невинни хора, от разрушението на Земята, от унищожаването на растенията, на дърветата и животинския свят. Всичките тези политически и морални неравенства, напълно излишната смърт на десетки хиляди деца, войната и насилието са дълбоко въздействащи теми, които може да предизвикат у вас гняв и безсилие…

Всеки път, когато изпитвате силно негодувание или порив да промените събитията, или когато сте обхванати от чувство за безсилие и гняв към нещата такива, каквито са, попадате в капана на духовния гняв. Желаете прекалено много наведнъж. Не се съобразявате с реалността, защото сте обхванати от емоцията на гнева. Моля ви да го осъзнаете и да се освободите от него, защото подобно настървение, реално заредено с гняв, нарушава вашето центриране. То няма да ви донесе истинско вдъхновение, мир и спокойствие…

Всеки път, когато се блокирате с негодувание и гняв, дори това да е за справедлива кауза или страдания, които ви е трудно да наблюдавате, моля ви, направете крачка назад и влезте в центъра си. Навлезте в тишината и приемете нещата такива, каквито са. Приемете, че всичко има своя край, свое собствено развитие…”

Цитат 2:

„Сега искам да помислите за наистина ужасните и възмутителни дела, извършени от някои хора във вашия свят, въпреки всички тези Учители по аспекти на Истината, които сте имали. Продължаващите кръвопролития в Ирак (Посланието е изпратено около 2004 г. – б. пр.) са пример, който би трябвало да накара всички ви дълбоко да се замислите върху вероятния ефект на бумеранга след подобни разрушителни действия. Искам да помислите върху тази ситуация от духовна гледна точка, която не ОСЪЖДА, и да видите „истината“, присъща на мислите и действията, свързани с нея…

Преди това в САЩ един друг тираничен фанатик изпрати самолети да разрушат кулите-близнаци на Търговския център в Ню Йорк. Мощен вик на ярост, гняв и отмъщение се изтръгна от американския народ. Те загубиха в атентата много близки и обичани хора. Всяка година някои християнски църкви отслужват литургии в памет на загиналите и огромно количество сълзи се вливат в потопа от скръбни мисли за тях.

Помислете за момент за „Християнските Литургии“ – споменава ли се нещо в тях за ПРОШКА към онези, които са послужили като инструмент на разрушението? Американците проливат ли сълзи за невинните жертви на градушката от бомби, изсипвани нощ след нощ без друга основателна причина, освен яростната омраза към Хюсеин? Отслужват ли литургии за загиналите иракчани? Дали изобщо са се замисляли, че са убити невинни хора, които не са имали никаква закрила от ужасяващите американски оръжия и които никога не са им навредили?

Помислете само каква тежест на натрупано емоционално нещастие е отприщена от цялото това безмилостно и арогантно разрушение на друга държава, което освободи всички бунтовнически групи, контролирани от Хюсеин, и въведе най-отвратителния начин на изтребление – самоубийствените бомбени атентати. Всеки път, когато избухне бомба, е отнет живота на невинни хора. Американците, които подкрепиха войната в Ирак, трябва да осъзнаят, че тяхното съдействие направи самоубийствените атентати възможни.”

Цитат 3:

„Това, което не разбирате, е силата на вашето съзнание и всичко, което произлиза от него. Какво значение има накъде е насочено? Това, което излъчвате е такова, каквото е, и целта, към която е насочено няма никакво значение. Тези сили са или съзидателни, или разрушителни. Накъдето и да ги отправяте, каквато и посока да изберете, за каквито и хора или ситуации да са предназначени, това не променя структурата и съдържанието им – те остават точно такива, каквито са – съзидателни или разрушителни…. Спрете да си намирате оправдания за разрушителните сили, които изпращате в жизнената си среда и към цялата планета.

Какво се крие зад атентата, който е обсебил мислите ви в момента? Разрушителни сили на съзнанието! А какво правите вие? Давате им още мощ и те завладяват цялата ви земя. Целият фокус на вниманието ви е там – осъждате терористите, осъждате държавите, че не са взели мерки или са взели погрешни решения за сигурността ви. Къде сте вие в този момент? Ровите се в калта и мръсотията на същото съзнание, което не искате за себе си; попивате от него, ставате част от него. А нима знаете цялата истина зад тази ситуация. Знаете ли как е предизвикана, следствие на какво е? На същите разрушителни сили на съзнанието!

Трябва да отличавате разрушителното съзнание сред другите, но не и да го съдите или да подхождате с каквато и да било друга емоция, ако не можете да проявите разбиране. Трябва да го отличавате, за да знаете от кого и как да предпазите собственото си съзнание, а не да го изпълвате с гняв и напрежение, че съществуват хора с различно ниво на съзнание, взели решения, различни от вашите, и не можете да ги промените. Променяйте себе си, защото нямате власт върху чуждите човешки съзнания, а само върху своето. Променяйки него, променяйки отношението, възприятията и нагласите си, влияете на средата си, на всичко и на всички, които ви заобикалят. Не можете да извършвате промени по никакъв друг начин.

Кога ще се измъкнете оттук? Ако искате духовно развитие, нямате право да бъдете тук, не трябва да навлизате тук, а още по-малко – да се задържате на тези нива, иначе всичко е напразно…”

Цитат 4:

„Вече бяхме преживявали малки въздушни нападения, в едно от които германските самолети кръжаха толкова ниско над къщата ни на върха на един хълм, че пречупеният кръст се виждаше толкова ясно, колкото и пилотът. Жертвите от бомбардировките бяха много. Тогава открих, че всъщност не бях героиня. Бях ужасена.

През онази нощ седях със своята Библия на коленете си, въпреки че не можех да прочета нищо, треперех неконтролируемо и се молех: “Моля те, Боже, не им позволявай да хвърлят бомбите си”. Внезапно един дълбок, топъл мъжки глас проникна в съзнанието ми и каза: „Молитвата ти е напразна. Момчетата над вас, които са дошли от Германия, са дали обет да хвърлят бомбите си над вашата страна. Така че те ще ги хвърлят, точно както вашите момчета са дали обет да хвърлят своите над Германия. По-скоро се молете да пускат бомбите си над празни места по земята, където няма да навредят.”

Смирение и тероризъмИзглежда няма никаква причина, която да оправдава престоя ни в ниските вибрации на гнева и осъждането, защото в крайна сметка негативната енергия – справедлива или не – си остава негативна, без значение накъде или към кого е насочена. Най-лошото е, че влияем отрицателно не само на собственото си състояние, но и на средата около себе си, както и на цялата планета. Излиза, че отговаряме на разрушителните сили с разрушителни сили, а ответната реакция, отново с разрушителни сили, е само въпрос на време. Това е омагьосаният кръг на омразата и нетърпимостта ни един към друг, заради по-големи или по-малки различия в културата, религията, ценностите; заради гордостта ни (да си припомним, че тя е обратното на смирение), че нашата истина е по-справедлива и по-валидна и че нашата свобода е по-ценна и по-недосегаема от която и да е друга. Не само това обаче. Със своята арогантност стигаме дотам, че се чувстваме длъжни да наложим нашата истина и нашата свобода – човек на човека, религия на религията, държава на държавата. Всички знаем кога, как и вследствие на какво възникна тероризмът. Отговорът на арогантността беше отмъщение, на отмъщението – още арогантност и още отмъщение. Горящото колело на ужаса е завъртяно и пуснато по склона. То ще набира сили и ще изпепели всичко по пътя си. Това е адът на човешкото мислене, на който може да бъде сложен край само с не-човешки, привидно нелогични методи.

Способни ли сме да проявим разбиране към терористичен акт? Разбира се, че не. Поне аз не бих могла на този етап от живота си. Осъзнавам, че тези разрушителни сили са се появили в резултат на други такива (Закона за причината и следствието) – след груба намеса в независимостта и свободата на цели държави. Това, което не мога да приема, е отмъщението, което поставя всички ни на пътя на горящото колело; въвлича ни в непрестанния огън на жестоки или по-жестоки борби за надмощие, по-малки или по-големи (междуличностни или междудържавни) конфронтации, войни на високо и още по-високо его. Вярвам в неотменимия закон за сеитбата и жътвата, но като че ли винаги покрай плявата загива и част от зърното, което от моята човешка гледна точка е несправедливо.

Обратим ли е този процес и по какъв начин? Ако не предприемем нищо, се примиряваме със ситуацията и оставаме в огъня. Ако се гневим и търсим отмъщение, само ще я влошим. И тъй като не можем да останем безпристрастни към големи нещастия като тези и не е възможно да не проявим състрадание към многобройните жертви на двете страни, тогава накъде да насочим вниманието си?

За да се промени следствието, трябва да се изкорени причината. Някой трябва да спре първи. Това е единственото решение. Ако бъдем смирени, ако премахнем от себе си чувството за превъзходство, гордост и високомерие, и приемем, че красотата на живота е в неговата пъстроцветност от различни индивидуалности, общества, религии и държави, повече никога няма да си позволим (и ще правим възможното да попречим и да убедим и другите) да налагаме волята си, истината си, представата си за свобода на останалите.

Цитат 5:

„Където няма ПРОШКА, има възмездие под формата на Причина и Следствие. Пълната, искрена и ЛЮБЕЩА ПРОШКА разтваря жестоките енергии на омразата. Без прошка, те ще наберат сила от непрестанното недоволство на опонента…

Затова ви казвам ясно: Където и да се намирате – във вашия дом, във вашата общност, във вашия град, във вашия регион, във вашата държава, – ПРОЩАВАЙТЕ на всички, които са ви наранили по някакъв начин, повече или по-малко. Нека тази дума отеква по цялата ви земя чрез всички възможни средства, които имате.”

Цитат 1 – думи на Христос, предадени чрез Христовия Писар.

Цитат 2 – Из „Посланията на Христос”, Послание 14

Цитат 3 – думи на Христос, предадени чрез друг негов канал.

Цитат 4 – Из Автобиография на Христовия Писар „Моето духовно пътуване”

Цитат 5 – Из „Посланията на Христос”, Послание 14

Анастасия

2 thoughts on “Смирение и тероризъм

  1. Статия (за) размисъл за онези от нас, чиито мисли са малко или повече, и за пореден път, обсебени от последния терористичен акт.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *