Писмата на Христос – Писмо 9, стр. 1

Аз, Христос, дойдох с посредничеството на тези ПИСМА, защото не мога да се върна в телесна форма или да се въплътя отново в човешка личност, тъй като се намирам в – и самият аз съм – толкова фини и извисени честоти на вибрации, че никакво физическо тяло не е в състояние да вмести духовното ми съзнание. Единственият начин да се свържа с вас беше да използвам посредничеството на човешко същество, което е достатъчно чувствително и възприемчиво, покорно и посветено на „Бога”, родено да бъде каналът, чрез който бих могъл да проследя вълненията в неговия активен, паметен живот, както и световните събития.

Така успях да се запозная отблизо с конфликта и болката, непознати в миналите векове, защото научните и технологичните открития, упадъкът на морала и традиционните ценности доведоха до нови, силно стресиращи условия в съвременния живот и до нови взаимовръзки между хората. С посредничеството на този гъвкав ум модерното човешко състояние за мен стана до известна степен лично. Без такова знание за човешките преживявания тези Писма нямаше да бъдат написани по начин, който да бъде полезен за състоянието на цивилизацията в момента.

Процесът на частично застъпване на нашите съзнания започна преди раждането на моя „Писар“ и продължи през младежките ѝ години и зрелостта ѝ. Започвайки с премахването на всички програми от ума ѝ и пълното ѝ пречистване от старите концепции, тя беше умишлено подложена на различни човешки преживявания, които бяха показателни за битките и скръбта в съвременния свят. С помощта на моите напътствия тя преодоля много страдания, което накрая доведе до смъртта на нейното его и освобождаването ѝ от умствено-емоционалното робство на материализма. Научи се как да влиза в честотите на съзнание на всемирната любов и получи лични преживявания на Реалността на ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ… Така тя беше достатъчно пречистена и способна да приема все по-ясно моите учения, за да бъдат разпространени по целия свят.

Под мое влияние тя се оттегли от социалния живот в уединение и самота и в крайна сметка стана зависима от мен за всекидневната си воля за живот. Работя чрез нейната пълна, ежеминутна готовност да получава думите ми, когато космичните и личните ѝ енергии на съзнание позволяват да ме слуша и възприема. Разчитам на нейната честност и отдаденост да изчаква, докато ме чуе правилно и ясно. Показвам ѝ недвусмислено, че аз съм този, който ѝ говори, и докато не започна, тя не е в състояние да пише.

Казвам ви го, за да разберете от какви енергии на ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ са приели форма моите Писма.

**888**

Идвам отново чрез това Писмо, за да свържа нишките на предходните осем, да ги представя В СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ и да разкрия значението на моите учения във всеки аспект на земния ви живот, за всички народи.

Тези ПИСМА са предназначени да бъдат стимулът – тласъкът – да отворите сами умовете и сърцата си за ИЗТОЧНИКА на своето СЪЩЕСТВО и в крайна сметка да станат средствата, с помощта на които да разберете напълно последствията от индивидуалните и колективните мисли и действия в материалното си съществуване.

Докато законите за публично поведение, които ви бяха дадени в миналото, са насочени главно към: „Вие не трябва да… и ако го направите, наказанието ще бъде…”, то истинските духовни закони са съвсем различни: „Тъй като вие и вашето място в земния живот сте били създадени по следния начин…, ако действате в хармония със Законите на Съществуване, които са…, ще отворите цялата си система – душа, ум, емоции, тяло и лични обстоятелства – за нестихващия приток на Божествено Съзнание, за своята Жизнена Сила. Плодовете на вашето дисциплинирано поведение ще се върнат, за да ви благословят и да ви заредят със здраве, хармония и благоденствие.

От друга страна, ако пренебрегвате Законите на Съществуване и продължавате да живеете така, както сте го правили, преди да получите това послание, вашето ежедневие ще остане белязано от сътресения, тежки климатични условия, погубени реколти, финансови кризи, глад и стрес.”

Дойдох чрез тези Писма с изричната цел да ви дам възможност да постигнете истинско и стабилно спокойствие, духовна любов, радост, вътрешно изцеление на ума, емоциите и тялото.

Вече би трябвало да сте разбрали, че това беше и единственото ми намерение при последната ми мисия за хората на Земята – да им покажа как сами създават собственото си нещастие.

„Християнските” църкви ви учат, че вие, сътворените от „Бога”, трябва да „му се прекланяте и угодничите”, като спазвате Законите му. Това не е истина. „Преклонението пред Бога” е езически ритуал. Когато го правите, поставяте „Бога“ отделно от себе си и над себе си – „недосегаем и страшен, защото кой знае какво зло може да изпрати на Земята, ако не се подчинявате на волята му”.

Това не беше посланието, което донесох на хората. Аз говорих за „Отца”, който задоволява всички нужди; който отговаря, когато е призован; който изцелява, когато e помолен; който ви превъзхожда и едновременно с това е „вътре във вас”, което означава, че Творецът е всемирен.

Юдейската религия твърди, че само Първосвещениците могат да доближават „Светая Светих” и да се молят за народа. Хората могат да се обръщат към Йехова само чрез свещениците, като му принасят в жертва птици и животни, за да го омилостивят. Ето така евреите получаваха „опрощение на греховете си”.

А аз многократно ги учех, че ще получат опрощение на греховете си от „Отца” според готовността си да прощават един на друг, че ще „пожънат” каквото сами са „посели”. Казвах им също да се обръщат директно към Него и да се молят с прости думи за това, което им е нужно, и ги уверявах, че ако го направят с пълна вяра и без никакво съмнение, Той ще ги чуе и ще им отговори.

Трябва да разберете, че всичко, на което учех евреите, беше в директен конфликт и противопоставяне на проповедите на техните религиозни старейшини. И тъй като поставях под въпрос високопоставените им позиции на „лични довереници” на „Всевишния”, те ме мразеха и ме разпнаха.

Заради страха си от преследване и отмъщение след смъртта ми, моите ученици не се освободиха напълно от Стария Завет и голяма част от старозаветната мисъл беше пренесена в „християнската” религия. Сега вместо животни, тялото и кръвта на „Исус” станаха жертвата, която свещениците поднасят върху олтара. След много години, когато Рим се наложи като защитник на „християнската” религия, „римските” свещеници, също като еврейските преди тях, започнаха да се обличат в скъпи одежди и да използват сребърни и златни принадлежности за тези церемонии.

По времето на Павел това би било немислимо. Неговото просто послание за „спасение чрез смъртта ми на кръста“ не беше посланието, което аз донесох на своите сънародници в Палестина. Той увековечи еврейската традиция „да се жертва един, за да се платят греховете на друг”. Какво позорно малодушие! Все пак Павел направи и голяма услуга на човечеството, тъй като постави началото на движение, което можеше да стане средство за еднакво благословение на всички раси. Очерта начин на мислене и ежедневно поведение, които можеха да внесат хармония в живота на хората, които се стараеха да следват ученията му.

По всяка вероятност сега, при повторното ми идване, някои еврейски традиционалисти отново ще отхвърлят гръмогласно думите ми и ще се възмутят на постоянните ми подмятания за древната юдейска практика за жертвоприношения на животни и птици – в угода на Бога и за опрощение на греховете. Но независимо какви са техните възражения, остава историческият факт, че Храмът беше място за изгаряне на жертви, чиято миризма тегнеше над Йерусалим. И през цялото време знаех, че този Храм е посветен на един мит, една измислица на човешкото въображение, тълкование на нещо, което земните умове не могат да разберат в духовен план.

Аз бях там! Усещах горещите камъни под сандалите на нозете си и парещото слънце над главата си. Спорех с фарисеите, в известна степен се забавлявах с присмеха и подигравките им; наблюдавах ги как догматично проповядват обременен живот на постоянно подчинение на една безполезна и напълно излишна традиция на хранене и пиене!

Аз бях там! Понякога желанието ми да се забавлявам разпалваше палава искра в ума ми и отправях към фарисеите същите аналитични подигравки за личните им навици, показно облекло и безумни закони, каквито и те – за мен и моите проповеди: „Той е глупак!“ – казваха те и гръмко осмиваха думите ми „Божието Царство е вътре във вас”. После подвикваха подигравателно: „Кажете ни, как е възможно „Бог” да е вътре в един човек?” Сипеха върху мен порой от презрителни аргументи, като се позоваваха на пророците си и сравняваха собствените си представи за Всемогъщия Йехова с моите описания на скромния „Отец, който мисли дори за птиците”. Как е възможно, възмущаваха се те, когато редовно се изгарят птици в Храма за изкупване на човешки грехове? Дали Моисей щеше да въведе такава свята практика за изгаряне на жертви, ако животните и птиците имаха някаква стойност в очите на Всевишния?

1 2 3 4 5 6 7 Следваща>>>

Законите на съществуването

Вашият коментар