Дойдох отново при вас, за да говоря за
ИСТИНСКОТО ЕСТЕСТВО НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО.
ИСТИНАТА за вашето СЪЩЕСТВО е следната: ВИЕ, които вярвате само в материалния свят, живеете изцяло в земното ограничено измерение. Живеете в света на проявленията на своите вярвания.
Хората, чиито възприятия и съществуване са се извисили в честотите на вибрации, за да се слеят с духовните, могат да усетят, че живеят в две измерения. Те са напълно наясно с тази истина, прилагат я в ежедневието си и се развиват във все по-високи честоти. Вече не се обвързват с човешките вярвания. И колкото по-високи са вибрациите на съзнанието им, толкова по-уверени стават, че живеят в една безкрайност, в която няма ограничения, и те са единствените, които определят границите на това, към което могат да се стремят.
Хората, чиито възприятия са извисени по този начин, докато все още са въплътени в телата си, знаят, че има само едно измерение на действително „индивидуално съществуване“ – „Дейността на Божественото Съзнание”. Също така могат да разберат напълно, че има и друго измерение, в което Всемирното Съзнание е в съвършено равновесие и в което никой не може да проникне, защото в това ниво всяка индивидуалност ще бъде незабавно разтворена в Единното Същество.
Когато с разбиране и осъзнаване една душа достигне до най-високите честоти на вибрации, до Христовото Съзнание, тя може да погледне надолу и да направи преглед на възходящите и низходящи вибрационни нива спрямо тези на човечеството на Земята. С любов и състрадание ще открие, че човечеството е уловено в капана на по-ниските честоти на Божественото Съзнание, скрити в подбудите на Егото, и хората изобщо не подозират за Истината за своето същество, идентичността на душата и земното его. Дори нямат и бегла представа за всеобхватната цел зад своето съществуване и мисията, с която в крайна сметка трябва да се заемат.
Задачата на новородената душа е с помощта на своята обвивка – Психиката – да получи опитност във всичко, което по-ниските честоти могат да предложат, и в резултат на умствено-емоционалните събития и преживявания, които възникват от мислите и чувствата в такива вибрации, да израсне. Чрез принципа „проба-грешка” тя трябва да научи кое състояние на съзнание я прави изключително щастлива и кое я обременява с мъка и тъга, които от своя страна причиняват различни физически ограничения.
Целта на живота на Земята не е да се открият средства за постоянна радост и блаженство, за които всяка душа копнее, защото това би възпрепятствало нейния напредък към по-висши духовни вибрации.
В крайна сметка, след много прераждания с „възходи” и „падения”, утеха и скръб, психиката ще се пробуди за истината за своето същество и ще проумее, че носи в себе си потенциала да черпи прозрение, разбиране и знание от Божественото Съзнание, да излъчва към другите Неговото естество и да повишава вибрациите си към здраве, благосъстояние, закрила, вътрешно израстване и духовно подхранване.
Както съм казвал и преди, СЪЗНАНИЕТО е ЖИВОТ и ЖИВОТЪТ е СЪЗНАНИЕ. Където има ЖИВОТ, има СЪЗНАНИЕ; където има СЪЗНАНИЕ, има ЖИВОТ. ВСИЧКО във вашето съществуване – светлина, звук, цвят, живи и неживи физични явления – се определя от вибрациите на съзнанието. Ако можете да промените честотите на нещо – звук, цвят, газ, течност, телесен орган, – ще промените и външния му вид.
Ако организмът проявява симптоми на влошено здраве, то е защото обичайните му вибрации са се понижили и ЖИВОТЪТ в него се е изчерпал.
Науката представя Вселената като „материя”, притежаваща съзнание, но истината е, че Вселената е СЪЗНАНИЕ, което е придобило външен вид на „материя” в резултат на спускането си в по-ниските честоти.
Това е истинската реалност на съществуването – нищо друго.
Във вашия живот всичко е въпрос на вибрации. Колкото по-извисени са духовните ви възприятия и колкото повече се придържате към духовни мисли, толкова по-бързи са честотите на тялото ви; жизнеността е повишена и в крайна сметка болестите изчезват.
Научната общност вярва, че живеете само в човешкото измерение – Слънчевата система и галактиките от звезди; че земният интелект е изцяло продукт на мозъчната дейност и е най-висшата възможна степен на интелигентност за всички времена, развила се в отговор на промените в околната среда и климатичните условия. Според науката вашите емоции са съвсем истински и валидни; вашите мисли и чувства са извън всякакво съмнение и са единствената „реалност” на съществуване. Нормалността се изчислява според „средностатистически” мисли, действия и реакции към заобикалящата среда и това се възприема като човешката „реалност”. Всички таланти, които надхвърлят „средния” резултат на „средностатистическите” умове, се смятат за „гении” с необикновени способности. За резултатите под „средните” се казва, че се дължат на умствено изоставане поради някаква физическа причина – генетика, родилна травма и т.н.
Науката вярва, че материалното измерение е началото и краят на съществуването. Тя толкова силно се опасява от възможни самозаблуди, че ще приеме като „реално” всяко явление, стига да може да бъде измерено, изчислено и доказано с уреди.
Ако помислите внимателно, ще осъзнаете, че това, което науката твърдо поддържа като факти, всъщност са само вярвания, формирани на базата на заключенията на техните пет сетива.
Така е и с всеки друг аспект от вашето съществуване. В земното измерение фактите възникват секунда след секунда, но в момента, в който се случат, те се превръщат във вярвания на паметта, а спомените невинаги са точни. Каквито и да са чувствата и мислите ви за миналото, те са само гледни точки, вярвания, и следователно не са факти, нито пък Реалността зад тях.
Това важи за всяка сфера от вашия живот. Истината е, че живеете в материално измерение, формирано изцяло от вашите вярвания, които възникват от реакциите ви към минали събития – преди сто, хиляда или десет хиляди години.
Някога хората вярваха, че Земята е плоска. Затова само преди четири века те живееха в плосък свят и се страхуваха да плават по моретата прекалено далеч в едната посока, за да не изпаднат от ръба му. Днес, благодарение на знанието, Земята е достъпна във всички посоки.
В миналото, но и в настоящето, хората направляваха живота си според „бабини деветини”, силата на предците и други легенди. Вярваха в тях толкова безусловно, че ограниченията, които тези убеждения им налагаха, затрудняваха действията и дейностите им. Например в някои „християнски” секти танците се смятаха за грешни и нечестиви и мнозина бяха несправедливо лишени от това удоволствие и възможността да получат от него щастие и освобождение от стреса.
Същото се отнася и за религията – вярванията са нейната основна същност. Базирани са на вековни събития, но все пак не са нищо повече от вярвания, които може би са били подходящи за общите нагласи в онези времена, но отдавна са станали неуместни в един непрекъснато променящ се свят. Въпреки това се спазват стриктно и се превръщат във фокус на внимание по време на поклонения, празници, тържества, траурни шествия. И още по-разрушителното – вярванията стават причина мъжете да се избиват един друг и да причиняват ужасни страдания на жените и децата.
Някои религии смятат, че „Бог е навсякъде и във всичко”, но в същото време догматично твърдят, че никой не познава „Божия ум” или не знае защо хората се избиват един друг – може би това е Божият план. С такива нагласи, такава смесица от различни нелогични вярвания, къде в настоящата епоха човечеството може да намери някаква сигурност в красотата, радостта, здравето, благополучието, любовта?
Религиозните идеи представят един „Бог”, чиято „воля” би могла да донесе както живот и изцеление, така и смърт и разрушение. С такива вярвания няма сигурност в нищо, освен в несигурността.
С такива убеждения всяка болест или аномалия може да бъде оправдана с „Божията Воля”. А именно вашите ВЯРВАНИЯ контролират всичките ви очаквания за това, което животът може да ви поднесе в бъдеще.
Здравословният агностицизъм, начинът на мислене, който приема, че не знае какво е естеството на „Бога“ или дали изобщо има някакъв „Бог”, но е напълно отворен за убеждение, предадено по време на просветление, е за предпочитане пред фанатичните вярвания в полуистини или неистини.
Колко е сляпа човешката раса като цяло!
Хората са като къртиците, които живеят в тунелите си, убедени, че са способни да „измерят” целостта на своето съществуване само чрез слуха, обонянието, допира и твърде ограниченото си зрение.
Ако се спуснете по еволюционната стълбица на разнообразните форми на живот, ще разберете, че хиляди видове също са изцяло зависими и ограничени от сетивата си. И това, което могат да възприемат като „истинско“, представлява тяхната лична реалност, техният индивидуален свят. В земното измерение всеки слой на съществуване, в който добиват опитност различните видове организми, се отличава от другите. Това важи и за човешкия ум, буквално обладан от религиозни догми и доктрини и затворен в научни теории и математически формули.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>
