Споделени преживявания от реалния живот

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата „ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)“ и 
Страницата на „Писмата на Христос“ във Фейсбук

Е. Н. Последно вчера поисках от Бoжественото Съзнание ясен знак трябва ли да се намеся в ситуация, която заплашваше да предизвика неприятно преживяване за две души, които са ми скъпи. Бях силно притеснена, предвиждайки евентуалното развитие на събитията. Навреме се сетих да „отнеса проблема до Божественото Съзнание“. Много бързо след това бях наясно как да постъпя. Проблемът беше разрешен успешно не само за преките, а и за страничните участници. Благодаря, Отче! 02.01.18

Д. Ц. Здравейте, приятели! Вчера направих една грешка – отидох да карам колело по обичайния маршрут, но беше студено и не се облякох достатъчно. Колелото е спортно и развива високи скорости. Усещах как вятърът ме пронизва. Като добавка – отидох до там с мотор (общо ок. 80 км) и въпреки, че на мотора бях добре облечен, вечерта вирусите ме победиха. Дадох си сметка, че имам важни „задачи“ и точно тези дни не би трябвало да се залежавам, но – болки в гърба и ставите, липса на енергия… можах само да се добера до леглото и съм заспал.
Към полунощ се събудих с усещането, че съм още по-зле и че тази история може да ме блокира за цяла седмица. Реших да потърся помощ от БС и започнах да медитирам. Обикновено лежа по гръб, а ръцете ми са успоредно на тялото с дланите надолу. Този път, някак естествено, се намериха на ханшовете и бедрата ми. Помолих БС да „ме изчисти“ от вирусите и още по време на основната молитва усетих енергията да се събира в дланите ми. Топлината се засили необичайно, на границата на поносимото. Премина в краката и тялото ми и усещах капки пот да се стичат от вътрешната страна на бедрата. След молитвата направих 60-на много бавни и дълбоки вдишвания и издишвания и имах усещането, че през това време дланите и пръстите, но и тялото, особено в долната половина, „горяха“.
Излязох от медитацията с ясното усещане, че съм намерил обичайната си форма и ще бъда в състояние да свърша, каквото съм планувал. Благодарих и съм заспал вече като здрав човек. По-късно установих, че от всички симптоми ми беше останало само разстройството… Бял кахър, както се казва.
Тази сутрин, с молитвата, отново благодарих и реших да споделя случката, защото снощи наистина бях много, много зле (едва имах сили да говоря) и БС отново ми показа реалната си Сила и Любов. 16.12.17

J. N. Бог е велик, Д… ! Само на Неговата Воля се уповаваме ! Твоят случай е ярка демонстрация от Негова страна на възможностите за изцеление, които е вложил при нашето сътворение. Прекалено е ясно, че медицина и лекари вече няма. Преди доста години четох прогноза за годините след 2000-та , че човекът ще се самоизцелява. Разбира се не се споменаваше Волята на Създателя и Неговото Ръководство в процеса, но на нас вече ни е ясно. Не спирам да благодаря на Христос за неговия принос в проглеждането ни! 16.12.17

M. L. Наистина голяма привилегия е, че осъзнаваме с всеки изминал ден до каква съкровищница сме се докоснали и дори не можем да си представим какви изненади има да се разкриват пред нас още…!? С голямо задоволство прочетох разказа ти Драго и се сещам, колко дълго търсех извинения за проблемите си с очите. Бях наистина в ужасно състояние…. постоянно бяха обляни в сълзи и целогодишна медикаментозна терапия не ме отдалечаваше нито на йота от проблема ми, а аз не можех да се примиря с мисълта, че всичко това ми се случва точно тогава, когато най – много имах нужда от тях. Безжалостно бях ги използвала през целия си живот, ама да ме предадат точно сега, когато открих най – ценната книга на живота ми и да имам лимит точно, когато не искам да пропусна и най-дребния детайл…. но ми се наложи.
Не смея да се похваля, но имам значително подобрение: уповавах се на БС, поделях в групата, по – скоро се жалвах и получих няколко съвета за различни духовни практики, които приложих и мисля, че се възползваме от ‘живата вода“ на един и същ Извор!? 16.12.17

A. A. Приятели, вчера ми се случи поредното чудо, но вече не се изненадвам особено, просто благодаря, благодаря, благодаря. Въпросът ми е за друго – за непоисканото добро. Имах си теория за това, която много често нарушавах, но пък тя така или иначе беше разбита на пух и прах. Ще ви разкажа накратко ситуацията.
Тъй като днес ще пътувам, а колата не беше съвсем наред с документите, трябваше да отида до КАТ. Няма да влизам в досадни подробности, но като пристигнах там, се наложи да обикалям по гишета и опашки, пък и ми намирисваше на проблеми – имаше вероятност да не мога да свърша това, за което съм дошла. Няколко пъти се помолих за разрешаване на ситуацията. И познайте! Някъде от нищото изникна един мой бивш съсед, който само в този ден от седмицата е там като експерт в комисия за проверка на пренабити номера (крадени коли). Поговорихме си, но не съм го молила за помощ, нито съм намеквала, че може да имам проблеми. В един момент той просто взе документите ми от ръцете и взе да влиза насам-натам. Колата чакаше на опашка и той ме повика да я вкарам в неговата колона (за специални проверки на рамата). След известно време всичко, за което бях дошла, беше в ръцете ми!
Искам да наблегна на две неща:
– не ми е близък приятел, дори не ми е приятел, а бивш съсед – живее до къщата на майка ми, където съм израснала.
– неговата помощ бе неоспоримо божествена – получих всичко по възможно най-добрия начин и никой не беше ощетен, не прередих никого, просто избегнах сериозна бюрокрация и евентуално лошо настроение на държавни служители.
Да, наистина помолих за помощ, но той не знаеше нищо за това. Ясно е, че БС работи чрез всички нас, но от неговата гледна точка той даде непоискано добро – не го бях молила за нищо, но ми помогна!
Идва ми наум, че и ние постоянно го правим – даваме непоискано добро – например с разпространението на Писмата и всички дейности около тях. Явно има неща, които са замислени и задвижвани в други нива, а ние просто вършим работата на физическо ниво. Очевидно няма как БС, нито пък Христос, да слезе лично и да оправи документите ми в КАТ, нито да разпространи Писмата, за да помогне на повече хора да намерят пътя към реално духовно развитие.
Вече няма да се питам дали да дам непоискано добро 🙂 Ще давам, пък който го поиска, ще го вземе. И да отворим скобата за потребността от помощ – само на реални нужди, а не на претенции на егото, защото това няма да се окаже добро. Реалните нужди са свързани с най-висшето благо на всяко живо същество: „извисяване и духовен напредък, изцеление и достигане на „Царството Небесно”; […] да се развива и създава, да бъде обгрижван и да обгрижва, да бъде изцеляван и да изцелява, да бъде обучаван и да обучава, да бъде закрилян и да закриля, да удовлетворява своите нужди и нуждите на другите – всичко в ясна система на закон и ред.” (Писмо 7) 04.11.17

Б. П. Благодаря ти, А. А. <3 С мен се случи същото – след години търсене на работа на дъщеря ми, знаеш че е с увреждане, след публично унижение от институциите, вече втора година не и търся работа. Но преди седмица, изведнъж шефа дойде и ми предложи да я научим да рисува и работата й е факт. След 5 дена започва. Благодаря на БС, Христос и на вас, които сте виновни за появата на Писмата в България!   04.11.17

D. D. Скъпа А. А., много хубава и прекрасна история <3 И много правилно си написала накрая, че е добре да искаме помощ само за важните неща. Така и аз съм си казала. Дори си казвам следното – ако е за добро, нека да стане. И започвам да си следя знаците и то наистина си става 🙂
Имаше една интересна случка в Бг, преди да заминем за Канада. Стоях пред вратата в бюрото по труда и се чудих дали да вляза или да не вляза и какво да питам. И си казах, ако е за добро, нека да вляза. Взех да чета разни неща разлепени по стените и в един момент от всичките чакащи, една служителка от вътре взе да ми маха и да ме кани да вляза. Аз се учудих, взех да се оглеждам, тя обаче упорито сочеше мен и ме подканваше. Е, влязох вътре при нея, обясни ми нещата, че и след няколко седмици и работа ми намери 04.11.17

Т. А. Да, денят е прекрасен за всички ни. Защото трептим на сходни честоти, защото се движим към една цел, защото имаме един учител… Всеки, който се е потопил в служенето на другите, изграждайки връзка с БС, получава свидетелства за чута молитва – независимо дали е мимолетно проблеснало желание да бъдеш нахранен (тялото или душата ти), или отдавнашен копнеж по хармонични взаимоотношения… И всички свидетелства си приличат по едно – винаги Подаръкът е многократно по-голям от очакваното и далеч по-красив от коя и да е представа за него… Да, само можем да благодарим, и благодарим – с радост и възхита… 04.11.17

M. G. Личността на Исус, след като е преживял ИСТИНАТА е претърпяла трансформация в най – висша степен. Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим. Всеки, не само докоснал се, но и преживял Писмата, също претърпява своята личностна трансформация. Естествено всеки от нас върви със свой собствен темп, но пък едва ли можем да отречем, че Писмата ни променят…. към по – добро! Неща, които не са ми правили впечатление в по – ранното ми поведение сега ме измъчват, не ми дават мира, ако не ги отработя. В такива моменти осъзнавам колко дълъг път има пред мен, но пък за разлика от преди Писмата, сега имам ясно цел и личност към която да се стремя. Имам и знанието, че никога не съм сама… ? 17.09.17

П. Д.  […] Да, това Послание (Пукнатините във вашата планета), заедно с цялата книга обърна представите и разбиранията ми за Живота въобще. Така преборих и страховете си, владеещи ме от дете! 09.09.17

M. L. По рано упреците ме караха да изпитвам чувство на вина и малко или много се опитвах да поддържам изкуствени отношения, за да не разочаровам хората с които съм мислила, че са ми близки. Бях улеснена от факта, че промених местоживеенето си за продължителен период от време, който ми даде време за размисъл, а освен това се спасих от натрапчивите контакти, наложени от близките ми. Преди да се промени ситуацията, често се бунтувах срещу наложеното ми статукво, което ме изчерпваше, изнервяше, направо ме довеждаше до лудост. Молила съм се за промяна, но и през ум не ми е минавало, че това може да се случи в следствие само на „едни молби“. Това се случи преди да се срещна с Писмата, но никога не съм се съмнявала, че това не е моя заслуга. Сега вече съм сигурна чия е заслугата!!! Първите ми контакти след промяната бяха много предпазливи, за да не изпадам в състоянието на нетърпимост. Бях решена аз да задавам параметрите, дори на моменти се обвинявах в егоизъм. За мое учудване и голямо облекчение осъзнавах, че хората не само ме възприемаха с новата ми визия, но и се съобразяваха с мен без да им налагам мнението си. Започнах да чувам за себе си изрази като: „за първи път срещам човек като тебе, така убедително да отстояваш убежденията си“ . Това ми даваше увереността, че съм на правилното място. Когато се появиха Писмата в живота ми, започнах да намирам потвърждения за постъпките си и това беше най- голямата ми радост.Не исках да вкарвам личен елемент в коментара, но реших да покажа как се промениха нещата вследствие решителните ми промени. Няма да спра да повтарям, че Писмата са най-ценното нещо в моя живот. 23.07.17

Y. A. Жалко е когато много близки, които обичаш, остават някак си встрани от пътя ти. Обичаш ги, но усещаш че вече са по-скоро част от пейзажа. Но всеки има своя път и е хубаво по него да върви с важните, съществените хора. 23.07.17

T. S. Няма думи, с които да изкажа Благодарността от Писмата, за всичко на което ме научиха и ще ме учат.
Само допреди една година не бях същия човек. И аз си задавах въпроси защо някои приятели се отдалечиха, въпреки че бях постоянна в контактите си с тях.
Задавах си въпроси дали греша някъде в нещо, но днес зная, че не това е била причината. Причината според мен е промяната в Съзнанието. И свободният избор, както казва Христос да се преместим в по-приятна обстановка, например сред хора, които споделят еднакви ценности. Просто в живота всичко е временно. Срещаме се с хора, като награда, опит или урок. Осъзнавайки го, разбираме че всеки от тях с хубавото или „лошото“ (а то няма лошо), ни прави това, което сме днес. После оставяме пространство за новите хора да влязат в живота ни.
Приемането, Благодарността и сърдечните благопожелания за Благослов на всеки застанал на пътя ни, е според мен разковничето за Мир в душата. Оставаме заедно, за по-дълго или за по-кратко време, в зависимост от усвоените уроци. 23.07.17

N.M. Здравейте! Днес станах свидетел на това как действа Божествената сила, а също така и човек….Накратко….сутринта разговарям с отчаян мой много близък човек, оплаква се и се отчайва от финансовото си положение (което засяга и мен), тръгвайки на работа. Казах му, че съм се молила и медитирала за този проблем и че сега за това се грижи Бог. Получих доза сарказъм? Благослових го на излизане…Точно след около 10 минути непознат номер ми звънна по телефона. Оказа се моя много добра позната, която познайте какво…..има невероятно предложение за 2 седмици точно за човека, с който разговарях сутринта, буквално измислено до последният детайл, с прекрасни доходи и възможности. Буквално преливах от радост, обадих се на човека, казах му почти пищейки за тази прекрасна оферта….и как работи Отца…, дадох телефона му на жената, разговаряха, той е идеален за работата и знаете ли какво…..той се уплаши и ми каза, че предпочитал да остане още малко на тая работа, че много бързо трябвало да се тръгне и още куп оправдания. Плаках от мъка не заради това, колко ще изгуби той, а защото видях как един прекрасен дар, поднесен с много любов и грижа беше отхвърлен…още не мога да се успокоя. 12.07.17

Д. Ц. Приятели, тези дни ми се случи нещо показателно за връзката ни с Божественото Съзнание (БС). В едно от направленията, по които работя (бизнес сътрудничество м/у две фирми, в случая) се появи друг елемент, един силно егоцентричен нов собственик. Разбрах от колеги, че е решен да предприеме не съвсем коректни действия, които ще сложат край на съвместната работа. И двете страни биха понесли загуби (повече или по-малко директни), а аз – важна част от доходите си. Пред тази заплаха егото ми се изправи и под маската на възмущение от некоректността, ме подтикна да предприема съответни справедливи и оправдани контра-действия. Успях да го озаптя, но се оказа, че духовното ми ниво не е достатъчно, за да ми бъдат спестени чувства от зоната на ниските вибрации, които ме извадиха от обичайното ми състояние за няколко дни. Усилията ми да ги преодолея имаха само частичен успех. Разбрах (признах пред себе си 🙂 ), че се налага да потърся помощ.

Следващата нощ медитацията ми започна необичайно силно. Още с първите думи от молитвата усетих Енергията да минава през тялото ми. В някакъв момент съм запитал БС как да постъпя и отговорът дойде почти веднага – трябваше да пренебрегна егото си напълно, да дам ясно доказателство за добри намерения и опиша на новия собственик каква е точната бизнес -ситуация. На практика стана следното – получих силен подтик да се замисля за текста и го получих и съставих лесно, видях дори изречение, което да започне на нов ред :). Дадени ми бяха обяснения/разбиране защо трябва да се изразя по този начин, а не по друг, и защо трябва да напиша точно това, а не друго.
Излязох от медитацията, светнах лампата и записах текста – чернова за официално писмо. Подсказан ми бе дори подходящия начин, по който да го изпратя. В момента, в който го приключих, рязко усетих силно облекчение, радост и дори лека гордост, че съм решен да направя нещо толкова нестандартно за подобен случай. Хармонията, енергията, радостта ми се върнаха и съм заспал дълбоко.
Споделям случката, защото днес, няколко дни по-късно, се усещам съвършено изчистен от напрежението на ниските вибрации и съм напълно емоционално освободен – каквото и да случи впоследствие, ще се усмихна с разбиране. Видях, че единствено правилната реакция в подобни случаи е обуздаване на его-то, проява на добронамереност към интересите на останалите и загърбване на собствените (някакъв вид бизнес-проактивност 🙂 , която не се изучава в бизнес-школите). След което ще се случи само възможно най-доброто за всички. 20.05.17

M. L. С голямо задоволство споделям изпитанието ти в битката с егото ти. Почти всеки ден се натъкваме на къде по-малки, къде по-големи схватки с него и си давам сметка, че преди Писмата, не бих се замислила да влизам в конфликт с него. Беше въпрос на чест, да го използвам за съюзник ( да не си мислят опонентите ми, че ще им се оставя да ме победят). Радвам се, че си спечелил битката с него. Скоро и на мене ми се случи нещо подобно. Не беше от толкова голямо значение, но несправедливостта си е несправедливост в каквито и размери да е тя, а да извоюваш победа над самия себе си, е истински триумф на справедливостта! Всеки, който се е докоснал до Писмата, няма как да не иска да се слее с Тях, няма как да не усети резонанса от справедливостта на Божественото съзнание. Радвам се, че го сподели. В този момент, като се сетих за моя случай се почувствах доволна, че и аз не се подадох на егото си. 21.05.17

М. М. Може би не е чак толкова трудно да се работи с хора подвластни на егото. Те в голяма степен са предсказуеми, в предвид че най-често сме минали по техния път в борбата си със собственото Его и подробното опознаване на импулсите и действията му. Само ако се поставим на негово място с неговото его може да влезем под кожата му. Действията ни (заедно с мислите и думите) трябва да са подтиквани единствено от Божествена любов, но как да заобичаме този човек?! Все пак той има някакви положителни страни (най-малкото – осигурява работа на много хора), достойни за уважение и своето важно място в обществото, а също е поддържан с любовта на създателя, както и на Христос.
Ще ви разкажа за един случай на „общество“ в което всички са „щастливи“ (или доволни ли незнам как да го нарека) в царството на Егото, чувстват се във свои води и не искат да променят нищо. Колежка ми се оплака от екипа в който работи и началничката си. Шефката им давала нарочно безсмислени задачи, а нормата върху която им се заплаща е некоректна, защото е обвързана с крайния резултат, а не със сложността и количеството труд за постигането му. (По точно доработват едни детайли, които често са брак от предходните операции, а на тях им се плащат само годните детайли без труда по бракуваните). Целият екип са изнервени, като постоянно се надпреварват, как на другия да му е по-зле, злословят срещу шефката си и помежду си. И някои с повече 20 години стаж там!!!
Предложих на това позитивно младо момиче да не остава там, но тя не се съгласи без да има обяснение.
Да! И тези хора са поддържани от БС, хранят семейства, отглеждат деца и им е нужен подходящ работодател за да им осигури прехрана. 21.05.17

Ж. Ж. М… и аз работя в голям завод … там положението е същото… прав си, че до голяма степен хората които са напълно подвластни на егото си са предвидими именно, защото ние които се опитваме да се пречистим от грубия егоизъм и се самоанализираме всеки ден познаваме егото и неговите импулси… трудно е да се работи с много хора там наистина си в царството на егото и е трудно да запазиш високи вибрации… понякога ме повличат надолу и се чувствам напълно безсилен да владея моето, но и съм се измъквал от доста неприятни ситуации със знанията които имам ! Тогава се убеждаваш, че Писмата са Истина и вярата укрепва ! 21.05.17

T. S. Здравейте приятели. ?? Появи ми се едно вдъхновение, да ви разкажа с конкретен пример от мой опит, случил се съвсем наскоро.
Значи, жената която назначих на работа при мен, още в самото начало настоя да и дам постоянен договор, нещо което не се прави веднага, тъй като рисковете остават в последствие за мен. Но имаше нужда да вземе кредит и знаейки, че е с 5 деца, Любовта и разбирането взеха решението от моя страна. Няколко месеца по-късно ми обяви, че напуска, защото държавата и осигурява почти същите доходи, вместо да работи. Дори ме помоли да и оставя нужното време да натрупа часове, които в последствие да и осигурят средства от бюрото по труда.
Ако това се беше случило преди време, не зная как точно бих реагирала. Но в този момент, нямаше упрек, гняв и каквито и да било негативни мисли от моя страна. Напротив, помислих, че за децата ще бъде по-добре,тя да е повече на разположение, нищо че моите планове, поради нейното напускане се променяха. И ето тук, наскоро появилото се послание от Христовия Писар:
„Беше ми показано, че не сме родени, за да водим съсредоточен около себе си живот…“
Някак перфектно се вмества, че когато мислим първо за другите с най-добри и чисти мисли, Божественото Съзнание осигурява благополучие и за двете страни, защото Любовта е била първичният импулс.
Защо го казвам? Защото две седмици след нейният анонс за напускане, тя сама пожела и ме помоли да я запазя. Бях пуснала вече обява и имах нови кандидати, но приех нейната молба, тъй като е влязла в развод, за което съжалявам, че и се случва, но тя има нужда от тази работа и затова продължи. А това завръщане от нейна страна пък освобождава реализацията на моите планове.Така и двете страни оставаме удовлетворени.
Изводът ми в тази лична история, която споделих е, че когато сме загрижени за чуждото благополучие, Божествено Съзнание, намира път да го подсигури и на нас самите. ? 21.05.17

A. A. Мисля, че е време да споделя нещо много лично. Дано да ти помогне, В…. Може да се изненадаш, но аз също не участвам с дарения… засега. Отдавна работя само за Писмата и нямам почти никакви доходи – малки странични поръчки от време на време. Преди това работата ми беше само управленска и ужасно стресираща. Този мъжки свят отдавна не беше за мен и се молех за покой. Получих го! Работата за Писмата е силно вдъхновяваща и удовлетворяваща – прави ме щастлива! Но от друга страна материалният свят изисква материални решения – егоистично е да оставям мъжа си да се справя сам с издръжката на няколко членно семейство. Молех се за решение, което да е подходящо и полезно за всички участници. Чаках дълго и понякога се обезверявах. Оказа се, че просто ми е било нужно търпение. Решението дойде преди около месец, но нямате представа какво! Колкото и да мисля, няма да мога да го измисля по такъв съвършен начин! Решение, което работи на всички възможни нива! Чудо, би казал Ж… И наистина е такова! Покрива абсолютно всички мои нужди – разполагам с времето си, включително и за Писмата, с почти американски приходи, контактувам с прекрасни хора от голяма компания, на които имам доверие, без никакъв стрес и т.н. За тях е по същия начин – имаха много силна нужда от човек точно с моите знания и умения, изключително доволни са, че напредвам бързо и ще им бъда от полза за следващото разширяване на компанията. Така работят Христос и Божественото съзнание – на всички нива! Така че, В…, напълно те разбирам! Но както и да изглеждат нещата в момента, предай им ги, довери се и имай малко търпение. Тогава ще стане точно това, от което имаш нужда!   29.03.17

V. D. Бях станал вече търсещ и минах през доста религии и учения, но в главата ми наученото някак стоеше доста хаотично, и много въпроси не намираха точния или изобщо никакъв отговор, и точно тогава циркулирайки в нета попаднах на откъс публикуван от Огнян Христов (за което съм му безкрайно благодарен <3), който отговаряше пряко, на един от въпросите ми, който си задавах. Тогава веднага започнах да чета „Писмата“ и Те, още с първото прочитане ме грабнаха, и очароваха, там намерих отговорите на почти всичките ми въпроси, и то по един строен, и подреден начин по важност и взаимовръзка. В Тях, видях едно подредено Учение толкова ясно изказано и на един много разбираем език. След като започнах и да ги практикувам (и ми се получаваше), почти веднага забелязах, и промените, които настъпиха в живота ми, почти мигновено. 03.04.17

Б. П. Скъпи О…, аз не „разбрах“, че Писмата на Христос са истински, аз го „почувствах“ със сърцето си. Не крия, че отначало бях предубедена и че се чудех какво ме кара да ги чета.Това е, защото сме залети с огромна догматична, промиваща мозъци литература, сектантски небивалици и прочие и най-малкото -сме предпазливи. Но от малка си задавам въпроса за смисъла да живееш, защо, след като в един момент няма да ме има, съм живяла изобщо и след някоя друга година няма да има и спомен от това? Какъв е смисъла? И когато гледах маргаритките и някоя пчела върху тях, се чудех как един „Бог“ на небето си е играл и го е създал с това предназначение? А малката почти невидима мушичка? Защо е създадена? Кому е нужна? И КАК е създадена? Или защо, след като всички ми казваха, че Бог е добър, то той ни наказва за всичко? Кое му е доброто? Смисъла за това? А когато миналата година в Троянският манастир, пред една огромна тълпа, ми беше отказано причастие, защото не съм подготвена и не заслужавам, и изпитаният срам от всичко това, не можех да не се отчая и задам на „някой от горе“ въпроса: „Ако сега изляза и помогна на един бездомник, това прави ли ме добра щом не съм „достойна“ за причастието? А момичето на опашката, което се беше забулило със забрадка и ме попита дали съм готова за причастие (а аз го излъгах,че да), отмине този бездомник, пак ли ще е по-достойна за причастие? И т.н. и т.н… Христос с всяка страница отговаряше на тези мои въпроси, които съм задавала и които ме измъчваха. Имам чувството,че когато бях игнорирана от попа в манастира пред всички, тогава стана нещо в мен, защото доста отчаяно и вътрешно ядосана погледнах всички икони, които ме гледаха и вътрешно крещях ЗАЩО???. Та……Писмата ги ПОЧУВСТВАХ,че са истински,реални и в същината си простички, защото най-хубавото около нас е именно и най-простичко, най- красиво и най-истинско. Писмата наистина са ОСВОБОЖДАВАЩИ 🙂  02.04.17

Вашият коментар