Споделени преживявания от реалния живот

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата „ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)“ и 
Страницата на „Писмата на Христос“ във Фейсбук

 

D. P.: Здрaвейте приятели, тази тема не е маловажна, разбира се. Моят мъж е мюсюлманин, посетил Мека, но от собствен опит ви пиша, че когато прочетох Писмата и ги прилагах, в същото време в къщи всичко се промени като с „магическа пръчка“. Мъжът ми стана като нов човек (по наблюдение и на околните), а преди, като следвах педесятното християнско учение /1 година /, бяхме в някаква религиозна враждебност, постоянно в кавги от 6 години насам. Той не изучава Писмата, но явно, чрез моята промяна на мисленето, Христовото съзнание заработи в него. Вярвам, че писаното в Писмата е напълно достатъчно и е съвършено обяснено, за да можем с пълна Вяра и Търпение да изразяваме Отца, така че дори и враждебно настроените мисли се разтапят от Безусловна Любов. Има компоненти, които мюсюлманите знаят от Корана и те съвпадат с учението на Писмата – например, че каквото правим и посеем, това ще получим… и че Аллах е над всичко, и че Иса (Исус Христос) е знаменит пророк на Бога, който ще спаси света, но и други, които са „новости“, несъществуващи в Библията. Когато ПРИЛИКИТЕ с Писмата са налице, издигането на вибрациите за Всемирното добро и установяване на „Божието царство“ на Земята е много лесно. Бъдете благословени. 26.11.19

Р. Г. Мила С…, признавам си, че въпросите, които задаваш, ги чувам за пръв път, изглежда не съм от най-редовните участници в дискусиите. За себе си мога да кажа, че откакто съм стъпила на Христовия път, ежедневно приемам всяко свое предизвикателство като послание лично към мен. Вече имах Знанието, а то е всичко. Само трябваше да го приложа. Просто е. Приех и наистина повярвах, че чрез Писмата аз се свързвам с Духовното съзнание на Христос. Доверих му се и старателно изпълнявам в детайли неговите любещи инструкции във всяка своя по-критична ситуация, и трябва да ти кажа, че те наистина работят. Тази проактивна радост е постижима. Сигурна съм, има и други в групата, които могат да свидетелстват за нея! Това е! Просто трябва да Му се доверим, Той затова се върна и единствено от нас зависи, този път Мисията му да успее! <3  26.11.19

M. L. Благодаря за акцента на този съществен момент О…! Преди няколко дни имах аналогичен случай, който сметнах, че е без значение, за да го споделям, но след тази публикация съм на друго мнение. Аз, съпругът ми и една моя приятелка ходихме на „Мишкова нива“ – тракийско светилище в гр. Малко Търново. На поляната на „Мишкова нива“- силно енергийно място, което почувствах още на втората минута, когато се изкачих на дървена естакада, от която с един поглед се обхваща цялата композиция на ритуалното светилище. След като се изкачих по стълбите, опрях ръце на парапет и започнах да си шепна молитвата Божествен живот… още на първите няколко думи, мощен тласък ме заземи. След това отидох при другите, да разгледаме наоколо. Беше прекрасен слънчев ден. Приятелката ми, постоянно правеше снимки… подплашихме 3 сърнички събирахме 2 кг. „Сърнели“ – гъби, направихме си пикник… вибрациите ми бяха толкова високи, че без да го споделям, аз се чувствах в друго измерение. На другия ден приятелката ми развълнувана ме пита…. дали две ръце, които стърчат (само ръце) са моите, защото през тях минават три енергийни лъча, които се спускат от небето като водопад, а на стълбите по които съм се изкачила на естакадата има енергийни лъчи като килим (хоризонтални). Тя беше направила повече от сто снимки, на никоя друга няма подобен “ ефект“- само на тези две снимки, където освен мен друг не беше ходил в този ден ( поне докато бяхме там). Двадесет дни след този случай т.е. преди два дни двама наши приятели, чули, че в с.Срем има тракийско светилище със Слънчеви кръгове, дойдоха специално за това – да ги заведем на мястото. Нашите приятели са доста скептично настроени към енергиите – всичко мистично го приемат като фикция на мозъка. Понеже бяхме със същата приятелка, много исках да „натрия“👃носа на Т…, помолих К… да ми направи снимки докато медитирам (доста се постарах), но нищо не излезе на нейния апарат. Т… – много прецизен фотограф ( търсач на перфектната снимка), след излета, силно озадачен ми показва апарата си и на две поредни снимки, като продължение с развитие са изобразени: на първа снимка – енергийно кълбо обвито в мъгла – добре изразено, а на втората – ясно изразено жълто кълбо, с бяло ядро. Беше много впечатлен от необяснимият за него факт – никога не му се е случило нещо подобно….!!!!
От тези случаи искам да обобщя моментът в който, егото ми е решило да се възползва от една “ способност“, която не е лична- човешка заслуга, а Божествена, не мога да я проявя, когато аз пожелавам за моя изгода, но пък Божественото Съзнание го направи директно за невярващия…!!! Не е ли очарователно съвпадение!!!🙏💜 11.11.19

M. G. Мили приятели, тази сутрин се събудих с ясната мисъл, че трябва да споделя с вас преживяванията, през които минах през последните месеци. Надявам се да бъда полезна на някого. Първо искам да кажа, че от доста време не се чувствам добре – физически и психически. Подсъзнателните програми, с които така или иначе всеки е претъпкан, бяха поели пълен контрол над мен. Най- лошото беше, че напълно осъзнавах тяхната абсурдност, но… Борбата отнемаше всичките ми сили, а ефекта беше по-скоро обратен. Болезнени и тежки периоди, пълни с неизменна тъга, която се опитвах да скрия (безуспешно) от близките си.
Какво ли не опитвах. Чувствах се на дъното на дълбока дупка, от която нямаше изход. Молих се, медитирах с променлив успех, но … нищо. Тогава започнах във всяка свободна минута усилено да чета от „Книгата на живота“, така наричам „Писмата на Христос“. Четях, докато преди няколко дни стигнах до цитат от Писмо 9. Едва тогава осъзнах, че явно моето съзнание се е „подхлъзнало“ някъде по пътя и това е довело до преживяването на този „зимен сезон“. През
цялото време мислих, анализирах и търсих в себе си причината за преживяванията си.
Прочитането на този цитат обаче, отвори очите ми за истината: нито за момент не съм била изоставяна. Беше ми подавана информация лъжичка по лъжичка. Отработвах и продължавам да отработвам интензивно старите травми (някой вероятно и от предишен живот), простих и поисках прошка от хора, за които знаех, че съм наранявала в миналото, чистих и освобождавах всяко нещо, което минеше през ума ми, но едва, когато прочетох цитата постигнах пълна увереност, че без това, няма как да се освободим от товара, който неизменно мъкнем на гърба си живот след живот. Осъзнах с пълна сила, че неизменната вяра в Божественото Съзнание и Христос могат да съкратят значително нашите тежки и мъчителни периоди, че те наистина са важни за нас и водят до израстването ни. Ние само трябва да продължаваме да работим упорито и задълбочено върху себе си, за да ПОЗВОЛИМ НА на БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ и ХРИСТОС да пробият тежките облаци, надвиснали и обгърнали човешкото ни съзнание. Щом стигнах до
това престанах да се самосъжалявам и осъзнато взех решение: ще продължавам с упоритата работа върху себе си, но няма да позволя на тези нелогични и абсурдни програми да управляват живота ми!
ПРЕДАВАМ СЕБЕ СИ И СВОЯ ЖИВОТ НА НЕГОВАТА ГРИЖА!!!
Пожелавам на всички ВАС прекрасно и безоблачно бъдеще. Нека не забравяме, че
Божественото Съзнание бди и се грижи за нас каквото и да преживяваме!<3 11.11.19

Р. Г. Толкова много те обичам, благодаря ти скъпа моя, че споделяш всичко това! Този момент с „подхлъзването“ на човешкото ни съзнание, за което говори Христос е оставил трайна диря в мен и моя опит в битката ми със своя емоционален товар. Когато тръгнем по Христовия Път и се заемем с пречистването на мислите и реакциите си, уроците започват…, без да сме ги канили 🙂 От собствен опит мога да кажа, че това е изключително труден, много драматичен и болезнен процес. Всеки един от нас ще премине през собствения си Катарзис и Трансформация. Точно в това се състои и смисълът на Страданието и Смирението, за да заявим своето Намерение да изберем ЗАКОНИТЕ НА ЖИВОТА! Христос ни е дал средството. Колкото повече попиваме от Неговото Съзнание чрез Писмата, толкова повече издигаме своите собствени възприятия за ситуации, събития и хора; и тогава наистина малко по малко започваме да се научаваме да преодоляваме трудностите и неуспехите с „вътрешна сила, дори с щастие! Благодаря ти, миличка, обичам те безкрайно! <3 <3 <3  11.11.19

J. N. Скъпа М…, всичко това, което преживяваш е дълбоко естествено. Не минаваме напред преди да докажем, че наистина сме го постигнали и тестовете са НАИСТИНА многократни😀Мислим си , че вече сме постигнали напредък и на часа се издънваме. Ти си мъжко момиче и вече си се справила успешно с тежък изпит, щом не си се отказала да се бориш, а си търсила начина да СЕ преодолееш. Така, мила, пак в шубрака егото се крие. Радвам се за теб ! Искам само да перифразирам / не мога сега да търся точния цитат / един от последните съвети на Възлюбения ни Учител , който Той ни дава като последен щрих в работата ни – когато усетим, че вибрациите ни са понижени и са последвали съответните поражения, неудачи, несполуки, с цялата сила на волята си, т.е., интелектуално, веднага да си наложим да започнем ежедневна духовна работа /медитации, молитви и т.н./ , но съпроводена с много дълбоко включване на емоционалното тяло, да преживяваме връщането си към достигнатото вибрационно ниво с много емоция, все едно,че вече се е случило. Това е много важно – ИНТЕЛЕКТУАЛНО И ЕМОЦИОНАЛНО, привличаме с УМА това, към което се стремим, и го изживяваме със СЪРЦЕТО. Христос просто ни дава работещия механизъм – УМ И СЪРЦЕ в единодействие! Всъщност го казва много пъти по различни начини, даже и в „Божествен Живот“ – “ Ти ще проникваш в човешкото ми съзнание и ше идваш все по-близо до моите все по-възприемчиви УМ и СЪРЦЕ“. С теб сме , М… , подкрепяме те ! 11.11.19

Д. Ц. От 2011 година насам съм почти всекидневно с Писмата. Четейки изброеното по-горе в цитата на Митко си давам ясна сметка, че отдавна не проявявам нито едно от горните „качества“. Нещо повече, бях до голяма степен освободен по възможно най-безболезнен начин от ревността и гнева, като за второто със сигурност нямам лична заслуга, получи се след едно съновидение (представете си сега как дяволът освобождава хората под негова власт от… гнева, звучи ми комично 🙂 ).
И още – през последните години, благодарение на Писмата, ми бе дадено ясно да осъзная най-тежките си мисловни схеми и да работя, за да се пречиствам във възможно по-висока степен.
Нямам каквото и да било желание за инициатива или да извърша лошо действие, според изброеното от Христос.
Неприятните ми мисли стават все по-малко, но най-вече ги улавям и блокирам все по-бързо.
Желанието и радостта да съм полезен, както се разбира това в Писмата, растат и отдавам на другите повече време под най-различни форми.
Здравето ми е отлично за възрастта… мисля, че се похвалих достатъчно :), спирам дотук, за да запитам: „Какво от всичко това щеше да се случи, ако през всички тези години съм бил под властта на дявола, дори и да се е бил „преправил“ на … „Христос“???“
От разговорите ни и още повече от срещите на групата се вижда ясно, че всички(!) сме все по-добре, радостта ни е все по-голяма и от очите на всеки от нас се излъчва все повече Светлина!
Е, „по плодовете им ще ги познаете“…!
Днес цялото това, и още, ми беше показано за секунда и реших, че е добре да го споделя… Дано не съм прозвучал банално за някого… Благодаря! 16.09.19

J. N. „Самите те щяха да могат да преживеят Небесното Царство – до степента , в която пренебрегват изискванията на собственото си „Аз“ и служат на другите. “ Приятели, това е разковничето на духовното развитие и израстване !!! Това е Свещената Тайна ! СЛУЖЕНИЕТО !!! То включва абсолютно всичко, всички приказки, които си говорим за овладяване поривите на Егото, в целия им спектър на смисловото съдържание, което си представяме и което даже не можем да си представим или приемем за възможно. Ако да речем етапите, през които преминава духовното развитие, са шест, то те се осъществяват благодарение именно на Служението, което става все по-отдадено на ДРУГИТЕ и БОГ, КОЙТО Е ВЪВ ВСИЧКИ ! Тук е голямата борба с Егото – все повече да изместваме фокуса от себе си към служение за цялото Сътворение , а то е човешки, животински и растителен свят, планетата и т.н. Това е ИСТИНАТА !!! Но израза „до степента“ все пак ни казва, че това е постепенен процес, който всеки осъществява със собствена скорост. Това е то СТЪЛБАТА, примамлива, но безкрайна, която ни дава свободата да се осъществяваме чрез СОБСТВЕНАТА СИ ВОЛЯ 💓💓💓💓💓💓💓💓 05.09.19

E. S. Скъпи приятели, аз съм благословена, обгърната с безусловна любов, обсипана с любов, изпълнена с любов! Прекрасно, истинско, пълноценно, непрестанно! Заминавам в прекрасна държава, за да работя нещо прекрасно, за което помолих Божественото съзнание. И още неочаквано за мен – получих любов и съм изпълнена с любов. Всичко в моя живот е съвършено прекрасно, изобилно. Всяко мое съкровено желание е удовлетворено. Път, Истина, Живот! 31.08.19

Е. S. Здравейте, приятели! Понеже почувствах силно желание да изразя благодарността си към Божественото съзнание за всичко, ама всичко, и това желание прерасна и в необходимост да го споделя с вас като се опитам да ви опиша неща, които преживявам,следвайки Писмата на Христос. Чувствам се освободена от страхове – към бръмбари,пресичане на шосета,страх от кучета и ред други. И не само. Сега обичам всички насекомчета, кучета – прекрасни са! Не ме е страх от пресичане. Наскоро птиченце ми кацна на рамото, други идват толкова близо до мен, а тях ги обичам толкова много. Получих желана работа в Германия, която съвсем скоро ще започна. Възобнових прекрасни отношения с хора, с които се бяхме отдалечили. Изключително прекрасно се чувствам в природата, навсякъде, на всички места, където и да съм. Чувствам Неговата безусловна любов към мен и ме изпълва непрестанно,подкрепа и вдъхновение, постоянна закрила. В момента, в който започнах да чета Писмата, осъзнах, че са абсолютна Истина, отново чета и отново откривам, че са съвършени. Прекрасно е! Обичам ви всички!😍 23.08.19

V. V. Споделям радостта ти, мила Е. S. По същия начин и аз се чувствам обичана и закриляна от Божественото Съзнание. В разстояние на 10 дни имах 3 инцидента с колата си на аутобана при скорост 120 км и пренатоварен трафик. Сякаш Божественото Съзнание преподреждаше колите и тировете и в двете ленти защото хвърчах и в лявата, в дясната и обратно зигзаг, докато спра и, Слава Богу, остана само уплахата. След няколко дни гума изпаднала от тир в платното ми в 5 часа сутринта, късно я видях и пак докато от реагирам само я центрирах да мине под колата ми, но този път повреда на пластиката отдолу и нищо повече, а можеше да хвърча във въздуха, ако я нацелех с моята гума. След 2 дни я одрасках малко на прага на дясната врата. Не знам къде и как съм го заработила, но Божественото Съзнание ме запази невредима, а и колата с минимум щети. 23.08.19

M. M. Здравейте, приятели. И тази сутрин в 5:30 малката ми дъщеричка скочи от леглото като попарена , за да не пропусне да гушне майка си преди да е отишла на работа като ме събуди за момент. Помислих си – детска му работа – има право на свободен избор. И да, възхитително е да станеш свидетел на свободния избор, когато е продиктуван от любовта, от душата… Аз отново задрямах за кратко с това словосъчетание (свободен избор) в главата си. Колко е свободен избора ни? Защо в Писмата не се ползва точно този израз, толкова е популярен в последно време? Потърсих в книгата и намерих общо два резултата със „свободен“ и три със „избор“, но нито на едно място целия „свободен избор“. Интересно! Въобще имаме ли свободен избор? Възможно ли е до такава степен да сме блокирани от магнитните импулси, всичко случващо се около нас и те да диктуват избора ни, като си внушаваме, че изпълняваме собствената си воля? Много от нас не гледат телевизия и новини. Аз от няколко месеца ги гледам, но не затова че се смятам за толкова калЕн и непоклатим в ИСТИНАТА. Съвсем не. Гледам ги защото не са единствения източник на манипулативна информация. Най-масов да, но не и най-убедително манипулативен, особено за вече запознатите с някои похвати на Егото. Дори намирам, че понякога ТВ е полезна. Понякога се разкриват някои неистини и конспирации и човек има възможност да стъпи по-здраво на земята, за да се изтласка към истинската реалност. Има куп сайтове с уж секретна информация и сензации, открития на недоказуеми неща. За мен повечето от тях, да не кажа всички са конспирации, всяващи страх и ужас, но кой както прецени. От другата страна са различните гурута, някои от които дори не се определят за такива. Проповядват „свободния избор“ като внимателно ни насочват към своите концепции и още по-зле, понякога към портфейла си и банковата сметка или отклоняват енергията ни в ненужна за нас посока. На скоро в група на приятелка имаше интересен случай. Една жена, смятаща се за ЗНАЕЩА, сподели, че се е опитала да раздава натрупаните си знания на много хора, но въобще не и се получавало. Никой не четял. Нещата потръгнали, когато започнала да огласява писанията си като канализирани съобщения от някой си архангел (забравих му името). Мм, даа, не я виждам вече в групата, може би постъпи глупаво, че се издаде, а и нашите приятели не падат от небето.  Тук съм длъжен да спомена, че има и отдадени хора, които наистина помагат и най-често така прилагат професията си. Така фалшивите стават по-трудно откриваеми. Отделно се влияем от коментарите в мрежата от запознати или не. Други пък с куп учения в главата си в които и самите те не могат да се ориентират, камо ли да пробият цялата тази бъркотия и да си проправят път към ИСТИНАТА.
Кога свободният избор е продиктуван от душата ни, Божественото съзнание вътре в нас и кога идва от Егото?
И така, приятели, желая ви по-добрия избор и вдъхновен, прекрасен ден!

M. L. От няколко дни се колебая дали да споделя едно мое преживяване…. как победих егото си, но все го отлагах, сега моментът, като че ли е подходящ за това споделяне. Преди 10 дни, докато бях с внука ми на море, бях много приятно изненадана от своя постъпка: настанени сме в затворен комплекс, за тази цел имаме всички възможни ключове, чипове, карти за свободен достъп до всички прилежащи, заведения, плажни съоръжения, басейни, подземни гаражи магазини и всичко, което е на територията на комплекса. Понеже хотелът ни беше в новата част, която е срещу главния портал, но шосето ги разделя от старата част, всяка сутрин минаваме през портала, без проблем и без да правим впечатление на никого. Последният ден реших да скъся разстоянието, като минем през подземните гаражи ( от една страна заради яркото слънце, от друга страна, имах болка в коляното). Девета година почивам в този комплекс, понякога повече от два месеца. Може да се каже, че съм на ти с персонала (поздравяваме се). Познавам всички правила в комплекса, възможно е и да съм ги нарушила някога, но не умишлено. Точно този ден, не тръгнах с внука ми с нагласата, че сме в нарушение…. вече бяхме минали 200 метра, когато чух някой да вика по нас. Обърнах се, един мъж от охраната ме попита дали сме от комплекса? Отговорих му….да и му размахах ключовете за достоверност. Попита ме при колата ли отивам, аз му кимнах в знак на съгласие и продължихме с внука ми, като мислех, че сме се разбрали и не е от важно значение, къде точно отивам.
Внукът ми притеснено ме попита, дали сме в нарушение, а аз го успокоих, че няма за какво да се притеснява. Докато го убеждавам, че няма причина за тревога, чух зад гърба си глас.
Госпожо как не ви е срам? Вие ме излъгахте, вие не сте от този комплекс… извадих картите от чантата и му ги подадох, за да го уверя, че не го лъжа.
Как може да ме лъжете, пред детето? Какъв пример му давате? Попитах го какво съм го излъгала…. той, продължава да повтаря, че трябва да се засрамя от внука си, не ми отивало да го лъжа, на „поста, който заемал“ Изненадах, се от себе си, след толкова нападки… стоях пред него спокойно и му казах няколко пъти, че съжалявам, но той продължаваше да ме напада… попита ме къде ми е колата…., като му казах, че нямам кола, продължи да ме ругае… изпадна в истерия, аз повтарях, че съжалявам, но той не ме чуваше… отдалечи се с ругатните…. изведнъж се обърна към мен и ми каза.
Ти си много нагла. Това много ме обиди, защото през цялото време, освен извинения, нищо друго не чу от мен да кажа…. в отговор му казах само, че не съм ( нагла ). Когато тръгнахме внука ми ме попита…. бабо, ама той защо не те чува, когато ти му се извиняваш. Още повече се изненадах от себе си, когато започнах пред внука ми, искрено да оправдавам поведението на този човек, който се държа толкова грубо с мен, въпреки извиненията ми и най- вече, намирах аргументи за поведението му спрямо мен. По-късно, когато осъзнах напълно какво се случи, дори му благодарих за ситуацията. Не мога да повярвам, че съм била аз!☺ 08.08.19

A. A. Мили мои, до известна степен започнахме да свикваме да бъдем подпомагани редовно и да не се изненадваме особено, когато някакви обстоятелства или ситуации се разрешат/подобрят напълно, често пъти по странни, удивителни начини. Да, обаче продължавам да се изумявам! Включително и днес!
Последните месеци все по-често ми се случва да бъда изпратена някъде, да кажа определени неща и така да въздействам на някого, който е имал нужда от подкрепа. Понякога знам, че помагам (поне се опитвам), друг път нямам никаква представа и разбирам на малко по-късен етап. Във всички случаи обаче знам, че съм била само инструмент, чрез който определени хора са получили помощ и подкрепа. Което постоянно се случва и при мен! Получавам помощ от други хора по изумителни начини! Последният пример е от днес и трябва да ви го разкажа 🙂
Сутринта получавам обаждане от офис на Еконт в София, където пратка с 1 книга залежава около 10 дни – не е взета от клиента. Пратките могат да останат само седмица в офис и след това ги връщат към подателя, което означава, че трябва да платя около 13 лв. за доставка в двете посоки според новите тарифи на Еконт. Помолих ги да изчакат и да се опитам да се свържа с клиента. Спомням си много добре, че попитах дали мога да върна обаждането на този номер и служителят отговор „да“. Свързах се с клиентката и се оказа, че адресът в заявката е объркан. Разбрахме се да пренасоча пратката в друг офис и тя ще си я вземе оттам. Започнах да звъня на номера, от който ми се бяха обадили от офиса на Еконт. Поне 20 пъти. Оказа се, че е някаква вътрешна централа и не мога да ги набера. Намерих друг номер на този офис в сайта на Еконт и започнах да звъня. Поне около час. Беше изключен и така и не го включиха. Чудех се как мога да се свържа с тях – не намирах друг начин. Те най-вероятно щяха да върнат пратката обратно – Сдружението щеше да плати излишни 13 лв., а жената щеше да остане без книга. После реших да оставя нещата на когото трябва, спрях да се занимавам и дори да мисля за това. И…. какво се случи.
Не повече от час по-късно ми се обади Е… (тя е от София) и ми каза следното: „Ами аз съм в офиса на Еконт и тук имаш една книга, която не е взета. Да я взема ли аз?“ Когато се окопитих, разбрах, че се намира в същия офис, с който се опитвах да се свържа от часове. Тя беше моята връзка с тях! Е… нямаше нужда от още 1 книга, просто искаше да помогне, така че я помолих да подаде телефона си на служителя и успешно пренасочих пратката 🙂
Такива са изумителните инструменти на Божественото Съзнание! Ние! Знам, Е… е била елегантно насочена да даде помощта, която даде! Иначе какъв е шансът да бъде точно в този офис, точно по това време и да даде точно моето име (изпратила е дарение за Сдружението), за да излезе в системата, че имам застояла книга при тях?! Благодаря ти, скъпа моя! ❤ Благодаря и на всички, които следват вътрешните си пориви, дори понякога да изглеждат странни 🙂 ❤ 27.06.19

J. N. Скъпа Е…, колко точно уцели формулировката „Лаборатория за учебна практика “ !👏 В семейната и работна среда всъщност душата усвоява практиката, чиято теория й е преподадена там, някъде във висшите полета на Творението, от където произлиза. Тук, в материалния свят, влизаме в цикъла на часовете по практика. Ако това съзнание ни обладава непрекъснато и полагаме усилия да бъдем добри ученици, много бързо ще научим уроците си и вземем изпита си по практика отлично 😍 Но, както казва Христовият Писар в последната си прекрасна молитва от февруари, т.г., ….светът е вече съвършен в своята духовна форма, …непокореното его е това ,което го опорочава. ….Моля се с цялото си сърце да мога да контролирам своето его и да се въздигна в съвършеното възприемане на последователната дейност на Божественото Съзнание в нашия свят. “ 27.06.19

Н. З. И аз да се включа! При нас нещата се случиха невероятно фантастично покрай бала на дъщеря ни, не сме обезпечени добре финансово, но благодарение на божията намеса (в това съм на 1000 процента уверена) нещата така се подредиха, че този ден ще остане завинаги в сърцата и душите ни. Нямам думи, с които да опиша възхищението си! Освен едно огромно БЛАГОДАЯ към цялата ВСЕЛЕНА!!!❤️❤️❤️Поздрави на всички в групата❤️ 27.06.19

J. N. Е, щом решаваме да споделяме и аз ще се присъединя 😍 Това се случи преди около 10-15 години. Пътувам в градски автобус. На една спирка видях през вратата възрастна инвалидизирана жена, която иска да се качи. Никой не помръдва да й помогне. Ясно чух вътре в себе си „Ако ти не й помогнеш, никой няма да се мръдне“. Помогнах й , разбира се , но въпросът е , че отвреме – навреме ми се случва точно това, наскоро – също. По-фрапантното се случи по времето , когато бях директор на училището, в командировка съм в София и пътувам обратно със следобеден влак. Седнала съм в купето, влезе една позната, разприказвахме се. Времето минава и нещо ме накара да забележа, че други хора не се качват, но не се притесних, защото имаше още 30-40 минути до тръгването. Точно в този момент чух онзи вътрешен глас „Погледни на съседния коловоз колко хора се качват в онзи влак. Той е твоят.“ Скочих, разтърчах се и се оказа, че съм се качила във влака за Варна. 😂😂 Какво да кажа, и до днес благодаря за това спасение, защото нали си представяте какви усложнения ми спести Божествения Живот Баща-Майка! Примери за синхроничност и напътствия – много, но важното в случая е, че преди Писмата се подчинявахме сляпо на този вътрешен Ръководител, докато сега при всички случаи на трудности, проблеми за разрешаване или преодоляване на его-реакциите съвсем осъзнато отправяме към Божествения Живот всеки проблем и той винаги се разрешава. Това е такава радост, щастие, но най-вече спокойствие. Когато се уповаваш, изпълнен си с абсолютна вяра и доверие в Своя Източник Баща-Майка, животът става песен, защото знаеш, че си закрилян безусловно. 27.06.19

В. Г. Случват се често подобни изумителни ситуации на невиждана помощ. А в други случаи, вероятно аз съм инструмента за помощ на други хора.
Но най-запомнящият ми случай е на „живот и смърт“ (както Д… се изрази) преди 17 г., при който много ясно ми се показа, че „Някой“ ми помага безусловно. Появи се „божи пратеник“ – момче от цигански произход, което ми помогна по невероятен начин. Не бях много на себе си в момента и след това, но може би тази случка ме отключи за осъзнаване на много истини 🙂 27.06.19

M. G. Живот в полза на другите е равен на смърт за егото и живот за чистата божествено сътворена същност, облечена в материя (душата). Откакто срещнах Писмата, всеки ден се опитвам „да вляза в обувките на другия“. Трудно е, когато си в емоцията, но благодарение на чистата молитва и медитация, това става все по-възможно. Благодаря за темата, Оги! Благодаря и на вас, любимо семейство, за адекватните коментари, с които всеки ден добавяте ново зрънце към това необятно учение! ❤️
Колкото до Христовия Писар, да, тя все още има много важна и отговорна задача в този живот. Точно затова, аз до края на дните си на тази земя ще се моля за нея и душата и! Благодаря че ви има, защото само когато сме заедно ще успеем да помогнем на себе си и Христовия Писар да изпълним Христовата заръка: „Не оставяйте делото ми да отиде напразно за втори път!“ ❤️ 05.06.19

Д. Ц. Чудесно казано, M. G.! Само по себе си да работим предимствено в полза на другите е висока духовна степен на израстване.
Проблемите обаче не свършват до тук, дори стават все по-трудни, защото ни трябва много, много опитност, за да отсеем действителното от манипулативното – кое наистина ще донесе полза за другите и кое само изглежда да е така, но накрая носи вреди и води до горчиви разочарования… (нали пътят към ада е покрит с добри намерения).
И си давам сметка какво щастие е, че вече сме стигнали до Христовите Писма – дълбоко в себе си, инстинктивно, но и с целия си разум и познания, сега вече ЗНАМ, че най-после и наистина съм на верния Път!
Благодарността ми към Христос е безкрайна! 05.06.19

S. S. Скъпа Еми, иска ми се да те попитам дали медитираш и колко често го правиш?
Съжалявам, че не умея да ползвам цитати, но ще ти отговоря по спомен. Христос в Писмата казва, че при редовна медитация/след дълго време/когато успеем да ПРОБИЕМ собствените си ограничения/БС започва да се процежда в нас – в нашата енергийна система и да натрупва. Това е РАЗУМНА енергия, която върши своята любеща работа вътре в нас. А каква е НЕГОВАТА любеща работа?
Пречистване/на моделите/, Изцеление, Подкрепа, Защита и т.н.
Вярата също е много важна – абсолютната вяра и отдаденост. Отнасяне на всичко към Отца ни – също в медитация. Не редовно да отнасяш едно и също нещо, защото това вече е недоверие.
Ще подкрепя с лични преживявания. От близо 2 години старите ми здравословни „проблеми“ започнаха да се обострят – за ден, два, пет.
Разбира се, не всички наведнъж – едно по едно. Аз съм здрав човек по принцип, но като млада съм имала гинекологични смущения, болки в кръста, ставите, плексити.
Това, което се случва от известно време насам, го приемам като изчистване на остарелите модели от моята енергийна система. Вярвам и знам, че е така.
Но си иска участие от наша страна – иска редовна медитация. Защо трябва някой да те научи какво да правиш – Той, Христос го е казал в Писмата.
Успех мила!❤ 06.05.19

М. G. Ех, мили приятели! Давате ми поредният повод да се почувствам горда, че съм част от групата! Благодаря ВИ, Драги и Анастейша! Обичам ви! И може би тук е мястото да споделя една ситуация от преди няколко дни… За да ви въведа в нея, ще се наложи да разкажа накратко предисторията и. Моля за извинение, ако се получи малко по – дълго, но го правя само, защото смятам, че е напълно по темата. Имам колежка, която ми е много близка, но е привърженик на библията и това не може да се промени… поне за сега. Много пъти сме водили разговори на тема вяра, Бог, библия. Тя е наясно с моите възгледи, относно библията. Те датират от много време (още преди да срещна Писмата). Твърдението, което не съм се страхувала да изрека на глас е, че библията е най – манипулираната книга и не мога да и се доверя… или поне до толкова, че да отдам от времето си за да я прочета. Единствената причина за това, винаги е била една и съща – не и вярвам. До това заключение стигнах както по интуитивен път, така и от нещо, което гледах преди около десетина (може и повече) години. По National Geografic гледах филм, в който ставаше въпрос за библията. Там ясно бе доказано, че някой от евангелията са били директно премахнати от върховните църковни власти (папите), с цел хората да се държат в подчинение. Едно от важните евангелия е това за прераждането (реинкарнацията). Друго, за което винаги сме разговаряли е нейното догматично възприятие за грях. Тя е човек, когото аз много обичам и ценя, но не мога да се примиря с огромното и чувство за вина, което на всичко отгоре „дави“ самобичувайки се – психически, а често дори физически. Във въпросният ден, тя ме изненада, като ми беше подготвила цитат от библията, с който искаше да ме убеди, че и в там се твърди, че Бог е любов. Не мога да цитирам дословно, но ставаше въпрос за това, че Бог толкова е възлюбил света и обича своите синове и дъщери, че ги наказва така, както бащата наказва сина си. Това, разбира се ме разпали. Дадох си минута спокойствие и със спокоен тон проведохме дълга дискусия на темата „Бог е любов“, сравнявайки библейския бог и Божественото Съзнание, в което аз вярвам. В края и казах, че е щедро надарена с интелигентност и ако си позволи сама, може да реши в кой от двамата да повярва. Да не бъде като кон с капаци, а да си позволи да ги махне от очите си. Днес, четейки това послание, аз искрено се изненадах, защото в него прочетох голяма част от онова, което в този ден казах на колежката си. Нямаше как да не си дам ясната сметка, че упоритата работа и контакт с Христовото съзнание явно е дало резултат. Малко по малко ние Го попиваме, както гъбата попива течността, а когато ни се наложи, сме в състояние да извадим от себе си и използваме това познание. Освен това, силно впечатление ми направи тона, който Христос използва в посланието. От опит знам, че много хора не приемат тази Негова твърдост. Някой от тези, на които съм предлагала книгата, използват точно този довод за да я отхвърлят. Смятат, че Христос трябва да им говори с „меден глас загорски“. Е, НЕ! Христос не е като онези Ню Ейдж учители, които говорят за любов и спасение, а само се чудят как да ни омотаят и вземат енергията ни! Преди да срещна Писмата се бях начела на подобни неща и за малко да отхвърля и тях, защото смятах, че са поредната „простотия“, която цели да ни заблуди. Смятам, че строгият тон е повече от необходим в днешно време. Той може да помогне на много човешки същества да се събудят от летаргията, в която са изпаднали. Надявам се на всички тук да им е ясно, че когато човек е в състояние на вцепенение (ступор) и не може да излезе от „омагьосания кръг“ на собствените си житейски схеми преживявания, единствено един здрав „шамар“ може да го измъкне от него. Само така може да се събуди и да продължи напред. Така, че… още веднъж БЛАГОДАРЯ! ❤️ 26.05.19

G. I. Здравейте, искам да споделя с вас едно мое преживяване от преди 6 месеца и повече може би, точно в началото когато започнах да чета и слушам Писмата. Работех на кораб и честичко оставах сама и се отдавах на Писмата и тогава се почувствах толкова сама и около мен сякаш нямаше нищо. Чувствах, че ако направя още една крачка, всичко около мен ще се разпадне, но упорито се уповавах на истината в Писмата. Чак сега след многократно, ама наистина многократно слушане и четене на Писмата, разбирам, че това е бил старият ми свят, всички стари убеждения и вярвания за живота и света. След това дойде първата ми среща с групата и сякаш тогава всичко започна от начало. Всяка сутрин се будя преродена и се старая да поддържам чистотата на съзнанието си и да се обръщам към Божественото съзнание за всичко. Промените вече са на лице и сякаш живея в един нов свят. По-красив, по-хармоничен, по-лесен и по-божествен. Това което искам да ви кажа, на всички вас, които преминавате през тази бездна – не се страхувайте, това е само началото и след нищото идва всичко.
„Всеки, който достигне до този етап от духовното си развитие, ще открие, че вече върви по пътя към истинско смирение. Дерзайте, когато установите, че това се случва с вас. Сега разчиствате отломките от старите погрешни вярвания за себе си и илюзорната си човешка природа. Помнете, че вашето „намерение”, „мотивация” или „убеждение” е това, което ви дава съзидателна сила да постигнете всичко, което искате.
В момента, в който пожелаете с цялото си сърце да обърнете обичайните си склонности в магнитно-емоционалните си модели, вие сте задвижили този процес. Ако определите ясно целите, които искате да постигнете, и ги пазите винаги в ума си (или в писмена форма), не след дълго ще откриете, че жадуваните промени в съзнанието ви вече са настъпили. Когато това се случи, ще почувствате лекота на духа и ще преживеете моменти на чиста радост. Ще докажете, че ИСТИНАТА за вашето СЪЩЕСТВО води „поробените сърца” в съвършената свобода на духовния живот.“
Писмо 8, стр. 3 на сайта https://www.pismatanahristos.com/letter8-p3/
Благодаря ❤️❤️❤️ 31.03.19

G. I. Здравейте скъпи приятели, както винаги Писмата отговориха моментално на въпрос/ неразбиране което имах.. Старая се да поддържам високи вибрации в ежедневието си, но понякога се случва средата около мен да ме повлече и цяла нощ и цял ден се чувствах ужасно. Имах главоболие ( като по принцип не се случва да изпитвам болки в тялото си) и осъзнах, че трябва да се измъкна от това състояние възможно най-бързо. Ето го и отговора от Писмо 7:
„Хората, които чрез молитва, медитация, самодисциплина и решителност успяват да пречистят съзнанието си от егото и да го извисят, като създават и поддържат все по-искрено любещи мисли към другите и към света като цяло, постепенно се издигат към вибрационните честоти на Божественото измерение – Небесното Царство, където живеят удобно и спокойно, в хармония с Всемирните Закони на Съществуване. Установяват, че каквито и да са проблемите и бъркотията около тях, те са хранени, изцелявани, закриляни, обгрижвани и поддържани в съвършено спокойствие – ако останат в тези духовни честоти.

Когато позволят да бъдат въвлечени в себични спорове или друго негативно човешко състояние, което включва някоя от характеристиките на егото, покоят внезапно изчезва и те се озовават в капана на честотите на вибрации, подхранвани със сходно съзнание на други хора в тяхната среда. Стават като уловена в паяжина муха и битката, която ще последва, за да освободят мислите си от по-ниските честоти на вибрации, може да бъде изтощителна и болезнена.

В такива моменти постоянната медитация и молитва, молбата за помощ, силата и напътствията за постигане на „правилните емоционални нагласи” са единствените средства, чрез които духовният пътешественик може да се измъкне от клопката на понижените енергийни полета и да се върне в състояние на хармония с небесните честоти на вибрации на съзнанието.“

Исках просто да го споделя с вас, защото вярвам че може да бъде полезно и за други.. Това е част от ежедневието на всички ни понякога и за мен е много важно в тези моменти да успея да преодоля себе си с помощта на Христос и Божественото съзнание. Сега вече се чувствам прекрасно и отново благодаря за всичко около мен. Изпълнена съм с любов Благодарение на Писмата ❤️🙏💓💞💕 23.03.19

T. S. Благодаря ти, G. I. ! Прекрасно е когато млад човек като теб се справя чудесно с житейските си проблеми с помощта на Писмата. Това и за мен е единствения правилен начин и го използвам във всеки един момент. Засега само ми е трудно да намеря достатъчно време за медитация, защото, колкото и да медитирам, все ми се струва недостатъчно, за да изчиствам натрупванията от цял един живот, а и от предишните въплъщения и от ежедневните ни срещи с хора, които не са с нашите разбирания. Иска ми се все повече хора да осъзнаят този БОЖЕСТВЕН ДАР и да се възползват от него. 23.03.19

M. L. (по повод споделеното по-горе от G. I.) Чудесно е, че си намерила отговора в Писмата и много бързо си обърнала начина на мислене в правилна посока, защото колкото повече ги въртим в главите си, ги мултиплицираме и във действията си, които не са свързани помежду си, но остават в сянката на ниските ни вибрации. Другата вероятност е да правим опити да споделяме с хора, които не са на нашата честота и това да усложни ситуацията още повече с много безполезно говорене. Писмата са идеалното средство за самопомощ, но трябва да ги познаваме добре и с редовните медитации получаваме бързи и интелигентни съвети. Благодаря за споделеното скъпа, всички се нуждаем от подкрепа, но не винаги я търсим на правилното място.😘 24.03.19

J. N. Всичко това Христос го е казал, значи е така, не можем да му опонираме 🙂 Но, ние вече четири години сме му ученици и се стараем да се променяме според неговите инструкции, а и сме запознати с автобиографията на Христовия Писар и нейния опит , в който има един генерално поучителен момент. Става въпрос за мястото на егото в стремежа за духовно развитие и реализация. Оказва се , че не е безопасно да се допуска егото в тази територия, даже е много по-опасно. В началото тя е вървяла по тънкия лед на употребата на духовните практики и връзката с Божествения Живот за справяне с материалните си проблеми , т. е. в огромните си затруднения тя се е оставила и опирала на егото , за да търси помощ от Божествения Източник на живота ни. И това е толкова естествено! Но се оказва, че това не само не й е помогнало, а точно обратното. Затова силно ме разтърсиха съветите й в края на автобиографията към нас, последователите. Но когато успеем с помощта на ума и волята да канализираме изцяло връзката си с Божественото Съзнание , опирайки се на знанието за Неговото Естество и Същност, които са САМО Безусловна Любов, закрила, подхранване , изцеление и всичко в неговата БЛАГОДАТ към нас , когато ежедневно и даже ежеминутно контактуваме чрез съзнанието си с Неговото Съзнание за всичко в живота си , усетила съм, че идва моментът на безметежна вътрешна радост, равновесие, спокойствие и егото започва да минава на по-заден план в служба повече на оцеляването ни. Когато материалните неща не са наша главна цел, както не са били и на Христос в Иисус, знаем , че Божественият ни Източник е наясно с всичките ни нужди и ще ги задоволи когато дълбоко вярваме в това и го търсим от Него. Тогава се установява това превъзходно състояние на славно, красиво, щастливо и хармонично съществуване , Царството Небесно в нас, сега и тук, на Земята. 13.01.19

H. R. Здравейте, пиша тези редове под влияние на силна радостна емоция! Искам да Ви кажа „Хора вярвайте! Всичко за което говори Христос в Писмата си е истина!“ Трябва да си позволим да отворим съзнанието си и всичко се подрежда по начина, по който копнеем със сърцето и душата си. Всичко е истина!

Ще споделя личния си опит. От 25 г. страдам от проблеми във взаимоотношенията с важен за мен човек. Опитвах какво ли не, или поне си мислех, че опитвам различни начини за справяне с проблема, но всеки път беше едно и също и спиралата ме завърташе. От както чета писмата добавих нови частички към пъзела си. В конкретния случай ми помогна писмо nr. 8. След като съзнателно приложих написаното усетих, че за първи път истински достигнах до човека с когото искам да съм в хармонични отношения.
Благодаря Христос! В заключение ще кажа, че няма сила по-велика и по-силна от любовта! Може би тук не е мястото, но искам да споделя, че на мен лично много ми помогна и Крион. Хора, обичайте и вярвайте!  […]

Съзнателно се опитах да потисна “ егото“ си. Съзнателно застанах пред него като равен. Истински се опитах да се поставя на негово място и да разбера неговата гледна точка. Приех ситуацията. Няколко пъти призовах Божественото съзнание мислено и помолих го да изпълни с любов тази ситуация. И странното, но за мене не случайно- същата вечер сънувах сън, който ми казваше, че е станало проникване или обмен на съзнания…. Уникално е… 04.01.19

Д. Ц. Споделих с приятел и не мислех да занимавам групата с вчерашното си преживяване – подобни неща се случват често, но съм провокиран от идеята, че, виждате ли, Божественото Съзнание не влияе на физическото ни съществуване. Примерът е елементарен и го споделям възможно по-кратко. Вчера карах бегача (вид спортно колело) в един участък със сериозно изкачване. След празниците не съм в „супер-форма“ и усетих засилващи се остри болки в мускулите. Започнах да се замислям дали да не се откажа и няма ли да е по-добре да се спусна обратно. Тогава реших да се помоля на Божественото Съзнание да направи така, че да достигна нормално до върха. Казах си го наум и съвършено простичко, след това благодарих.
В първия момент не се случи нищо, болките продължиха, но може би след минута или две усетих ясно облекчение. Отбелязах го, благодарих отново и продължих да въртя педалите вече с известно любопитство. Следваше най-трудния участък и след малко си дадох сметка, че съм го преполовил без обичайното „стискане на зъби“ и „изправяне на педалите“… болката беше изчезнала напълно и неусетно бях получил допълнителни сили, което също означава, че Божественото Съзнание е било вътре в мен и просто е променило някакви „настройки“ в организма ми. Изкачих се до края „нормално“, т.е. без особено усилие или напрежение, но истината също е, че НЕ ми „пораснаха крила“ и се движех с обичайната ми бавна скорост за този участък. С което искам да кажа, че ако помоля Божественото Съзнание да спечеля Тур дьо Франс, вероятно няма да се получи … 🙂 Може би Божественото Съзнание наистина не влияе на изпълнението на такива фантастични (и егоистични) желания… 04.01.19

N. D. Благодаря за споделянето 🙂 Всеки път, когато има такива преживявания и усещане за осезаема намеса или присъствие на БС се вдъхновявам още повече. Предполагам, че почти всички имаме много такива усещания за присъствието на БС…но нямаме смелостта да споделим! Благодаря още веднъж 🙂 04.01.19

Д. Ц. Аз ти благодаря, N. D. , при мен се случва постоянно – в смисъл, че цялата ми дейност (лична и служебна) върви много по-успешно, отколкото ако нямах директна помощ от Божественото Съзнание. За мен лично разликата м/у „преди“ и „сега“ е очевидна и от доста време съм напълно наясно с причината 🙂 04.01.19

M. L. През целия ми живот, обладана от абсолютно безкористно чувство за дълг към роднини приятели, близки раздавах доходите си без остатък на хората които не можеха да се справят с живота си,а и аз съм разчитала на тяхната подкрепа при нужда, до момента, в който стигнах екзистенциалния минимум – това, което ми е потребно, го имам, а това, което нямам не ми е нужно.
В живота си до този момент, каквито и доходи да съм имала, никога, ама никога не съм имала спестовна книжка, заделени пари за „черни дни“, планувани разходи за екскурзии, почивки или каквото и да било друго развлечение. Винаги всичко е отклонявано по някакво много спешно предназначение: погасяване на кредити, даване на заеми без обезпечение – за различни нужди на близки и винаги всичко раздадено без остатък…не съм си и помисляла за резерв – непредвидени обстоятелства.
Е, не мога да кажа, че не съм ходила по екскурзии и почивки, но всичко се случва инцидентно – без планове, на кредит.
В последните години, когато започнаха да се задържат някакви нищожни излишъци (несравнимо с богатство), които не поради факта, че никой не се нуждае от тях, а за това, че не смятам за справедливо, да поощрявам повече хора, които не смятат живота си за своя отговорност, а чакат някой, друг да ги обгрижва,( докато те си търсят оправдание, че няма работа за тях) или просто имат потребности, които аз не си позволявам, успях да задържа.
Нямам спомен да съм живяла с чувство на тежест, затова, че имам малка сума, която не е вкарана в оборот, но безметежният ми сън, ме освободи от всякаква обвързаност към парични средства и всякаква материална зависимост, а ме зареди с лекота, спокойствие и увереност, че няма причина, която може да ме разтревожи с чувството за неудачност или липса на жизнено важни неща, които биха попречили на живота и благоденствието ми. Събудих се с радостното чувство, че съм се освободила от голяма тежест, като съм намерила начин да живея пълноценно и най- вече щастлива, да се освободя от спестяванията си през последната година и по- странен начин съм успяла да задържа, въпреки постоянните набези от хора, които нямат заслуга да ги получат….
Събуждам се и часове наред съм обсебена от чувството, че трябва да се освободя от абсолютно всичко материално, което имам и това е единственото от което имам нужда…. Цял ден мислих върху това, но не можах да се надскоча… 25.09.18

M. G. Мило момче, предполагам, че всеки от нас знае как се чувстваш. Когато човек приеме Писмата, а това става (или не става) от първите редове, няма търпение да ги сподели с другите хора. Спомням си себе си в началото. Исках да разкажа на всички за Писмата… и често го правих. Най – голямото ми разочарование бяха някой близки до мен хора, които според мен бяха духовни същества. Те изобщо не разбраха за какво им говоря. Затова реших, че най – добрата стратегия за разпространение е описаната в книгата. Започнах упорито да работя върху пречистване на собствените си его импулси. В ежедневните разговори се опитвах повече да слушам, а не да говоря за себе си, да бъда опора на околните, били те и непознати… накратко следвах законите на битието, описани от Христос. И така ден след ден, месец след месец на някой хора взе да им прави впечатление, че съм се променила. Сами ме попитаха какво се е случило с мен. Така, имайки вече реалният пример, аз им разказвах за Писмата. Като завършек бих искала само да добавя, че не бива да забравяме, че на сила можеш да вземеш, но не и да дадеш. Ако човек не е готов за това знание не бива да му го натрапваме със сила. И сам Христос го казва. Затова, продължавай смело по пътя! Ще дойде времето, в което сам ще усетиш къде и на кого можеш да предложиш това привилегировано знание. До тогава работи върху себе си и собствените си нагласи. Успех по пътя! 27.08.18

Б. П. От доста време,когато съм на работа най-вече, ме връхлитат внезапно негативни мисли,които ми е трудно да преборя. Ден след ден,това ме изтощаваше неимоверно много и изпитанията,които ми се случват в момента също допринасяха за моята изтощеност. Така един ден преди около 3 седмици,наистина не издържах и след труден работен ден аз легнах и започнах да медитирам,но този път се обърнах директно към Христос. Помолих Му се да ми помогне да издигна вибрациите си по-високо,защото аз вече сама не мога да се справя и психически съм много,много изтощена. Атаките са толкова внезапни,че понякога си мисля,че няма да изплувам повече нагоре. Бях много тъжна,когато Му се молех. Така,след молитвата „Божествен Живот“,аз потънах в своята тишина и почти бях започнала дрямката,когато отгоре върху главата ми или по скоро челото /да не подведа някой/,започнах да усещам все едно ток преминава през мен на осезаеми вибрации. Малко се сепнах,но останах в медитативно състояние,ясно осъзнаваща,че в момента се случва чудо. Усещането,че през мен преминава ток не беше болезнено,напротив. Тази енергия те изпълва в последствие с Живот. И изведнъж от краката на горе към главата ме заля една топлина. Това продължи около 5 мин. Когато станах,бях толкова енергична,а мислите ми,о нямаше и следа от предишният ми негативизъм и така е и до днес. Независимо какво ми се случва,спокойствието е очевидно в повече. Задължително благодарих на Христос и го правя всеки ден. Извинявам се,че излиза и малко дълго,но след 2 седмици имах още едно преживяване. Този път беше във връзка с моята работа и понеже не за първи път задавам въпроси и получавам отговор /с ясен глас или шепот/,реших да попитам,но обърнете внимание-не зададох точен въпросът. Излезе все едно да напусна ли работа,а имах друго в предвид. Когато се задълбочих в медитацията,изведнъж видях,че съм в езеро и само главата ми се подава. Видях сянка на човек над мен и исках да извикам за помощ,но не можех да говоря. Потънах и извиках от ужас. В този момент усетих,че съм под водата с ръце и крака леко вдигнати. Не потъвах,седях във водното пространство. Ясно осъзнах,че в тази медитация нещо ми се показва и ,че нещо ще се случи. Точно тогава нещо хвана ръцете ми,леко,нежно ,ефирно. Но допира не беше като от човешка ръка,а все едно нещо меко,по скоро гумено и…..започна един нежен 10 мин. масаж. Молех се никой да не влиза в стаята,да не прекъсне това чудо. Постепенно това затихна и аз леко и внимателно излязох от това състояние. Така разбрах,че всъщност ми показаха,ако напусна работа какво ще се случи и се погрижиха ръцете ми да се оправят. Сега нямам тази болка и тази скованост,която променяше и правописа ми вече. Приятели,много,много искам тези чудеса да се случат и на вас /с голямо извинение за дългият пост/ 19.08.18

J. N. Ние наистина непрекъснато популяризираме Писмата. Това става толкова естествено вече, без да го мислим и програмираме, защото сме променили основно съзнанието си. Скоро срещнах съученичка, с която се разбираме добре. Умен и интелигентен човек. В разговора изказах становище от Писмата, след което бях обвинена в религиозни пристрастия и агресивност, нещо абсолютно неприсъщо за мен. И ако не бях дълбоко променена от Писмата, със сигурност щях да я обвиня в неразбиране, щях да се обидя, може би щях да я нападна словесно и други его – реакции. Учудих се на широката си спонтанна усмивка и сърдечните пожелания, с които се разделих с нея. Но по-важно беше, че и вътрешно се чувствах спокойна и уверена. Нещата с Писмата вървят и благодарение на Тях успяваме да поддържаме ведра атмосферата около себе си. И това е всъщност ПЪТЯ. 25.07.18

O. X. Хубаво отбелязваш това вътрешно спокойствие, J…! При мен то идва от усещането за Знание, с което ни дарява Христос чрез Писмата. 25.07.18

J. N. Което е резултат от едно и също 😀 За мен е много важно да уравновесявам вътрешното състояние и външния израз и изказ 😀 Вече се старая да не допускам пробиви по никой начин. Съзнанието е живот и животът – съзнание. Което е резултат от едно и също 😀 За мен е много важно да уравновесявам вътрешното състояние и външния израз и изказ 😀 Вече се старая да не допускам пробиви по никой начин. Съзнанието е живот и животът – съзнание. 25.07.18

O. X. Питам се дали състоянието на вътрешно спокойствие, увереност и равновесие, за което говориш по-горе, отговаря (и доколко) на това описание:
„Когато овладяването на егото се случи в точния момент и по правилния начин, душата – с посредничеството на психиката – е до голяма степен свободна да общува директно с Божествената Реалност, тъй като постоянното бърборене на „его-съзнанието” е стихнало. Притегателната сила на материалността вече не е от съществено значение, егоцентричните амбиции избледняват, желанията за лични притежания изчезват. В ума цари покой. Душата, която сега ясно говори чрез психиката, копнее да извисява и подхранва, да образова и подпомага развитието на другите души, да се грижи за тях с разбиране и нежност, но без никакво желание за отплата или себевъзвеличаване. И тъй като е привлечена във все по-близък контакт и синхрон с Божествената Реалност, нейната единствена земна цел е да се отнася към всеки човек със същата загриженост и внимание, от които самата тя се нуждае, за да процъфтява и постига удовлетворение. Даването става толкова лесно, колкото и дишането – да работите със и за другите хора за насърчаване на тяхното най-висше добро в крайна сметка се превръща в привилегия. Това е Божествената Любов в действие.“ 25.07.18
Прочетете повече на: https://www.pismatanahristos.com/letter7-p8/Управление

J. N. Благодаря ти, О… ! Да, много е близо описанието. 26.07.18

N. D. Здравейте! Всички теми от живота са от съществено значение, феноменално е че Христос засяга темата и за секса. В Писмата Христос обяснява много точно за енергиите между мъжа и жената, ако човек се замисли и вникне в смисъла на всичко написано изречение по изречение и сравни собствените си преживявания, били те удовлетворение или неудовлетворение от секса, ще установи че ХРИСТОС е абсолютно точен в разкриването на тази истина за хората.

N. D. Напоследък четейки не само Писмата му, но и Посланията след Писмата прозрях ЗАШЕМЕТЯВАЩИ истини за съществуването ни. Някъде бях прочела из Писмата, че е хубаво да се медитира след всяка прочетена страница, за да получим просветлението. Хора при мен се получава и след изречение само. Невероятно е….усетих ЕНЕРГИЯТА и както описват и други за златния душ, също СВЕТЛИНАТА и олекването на тялото при медитация. ВСИЧКО НАПИСАНО В ПИСМАТА Е АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА 🙂 Напоследък се чувствам особено одухотворена и безкрайно щастлива от някой прозрения, определено имам още много за четене и осмисляне 29. 06.18

[…] Много хубав цитат, всичко е толкова Невероятно, дори исках да намеря по-точна дума суперлатив, която да използвам за всичко написано от Христовия Писар.
Аз скоро се вдъхнових от прочетено из Писмата, където ХРИСТОС обяснява как да медитираме правилно. Написаното е в Писмо 8 точно преди молитвата БОЖЕСТВЕН ЖИВОТ, където ХРИСТОС казва, че при медитация нашите мисли са като ”прожектор” който насочва Божественото Съзнание за това което търсим. Още пише…, че ако помолим в съсредоточена медитация Христовото Съзнание да проникне в нашето собствено съзнание, той ще може да изпрати своите вибрации в нас (Аз лично с думи пожелах това в съсредоточена медитация и почувствах как в областта на третото око между веждите на челото протича напълно….напълно….напълно осъзнат прилив на енергия).
Искрена съм напълно….напълно искрена и честна с единственото си желание и други да получат вдъхновение, кураж и просветление  02.07.18

A. A. Май ще бъде полезно да припомня двата случая на чудеса в моя живот и какво беше състоянието ми тогава. Бяха две мигновени изцеления на птици – едната изцяло вдървена и я намерих на земята с обърнати крака, а другата беше със счупено крило. Давам си сметка защо тогава съм успяла, а по принцип в живота не успявам. Тъй като бяха птици, аз нямах никакви опасения, че те не вярват в своя създател или пък в мен като проводник, както се случва, когато помагам на хора. И нямах никаква нужда да се доказвам на някого, каквато обикновено е подсъзнателната човешка нагласа – не за друго, а защото нямаше пред кого… Може би това беше и причината в онези моменти да НЯМАМ НИКАКВИ МИСЛИ. Виждам птицата, без никакви колебания я вземам в ръце, защото знам точно какво да правя. Призовавам Божественото Съзнание да се погрижи за творението си, повтарям си какво е неговото естество и неговата воля за птицата. НЯМАХ НИКАКВИ ДРУГИ МИСЛИ – дали ще се получи или не, дали го правя както трябва или не, дали съм в медитативно състояние (при лечение се стремя към това) и т.н. Всички тези мисли са егоистични и означават „дали ще се докажа или не“ – пред себе си и пред някой друг/и. Те винаги пречат на връзката ни с Божественото, пречат и на вярата, защото обикновено поставят под съмнение това, което вече знаем за него и което сме постигнали в контакта си с него. Пречат и защото се опитваме да се докажем, използвайки НЕГО! 26.04.18

M. L. Преди да приема тази работа две години преди пенсиониране бях съкратена. Фирмата на съпруга ми току – що бяха обявили фалит, а сина ми беше с тежка зависимост. За първи път усетих абсолютното безсилие да се настанява с пълна сила в съзнанието ми. На тази възраст, в този момент, когато всичко се рушеше да намеря работа, беше все едно да намеря игла в купа сено. Когато ми се обади приятелка, че нейни близки търсят сериозен човек за гледане на дете на 3.5 години, поради трудния период през, който, бях минала (без никаква подкрепа да отглеждам собствените си деца, едновременно с това да ходя на работа и да строя къща), бях се зарекла, че никога няма да се занимавам повече с деца. Ето ми предизвикателството – единствената алтернатива да спасявам положението се оказа това, от което съм се отрекла. На десетата минута върнах отговора, че съм съгласна за неопределено време да напусна дома си, да замина на 300 километра от него и да съм благодарна за тази възможност. Първите 3 месеца отслабнах с 10 килограма от напрежението на адаптацията. Толкова бях отдадена на работата, че дори не забелязах психопатичните проблеми на детето.
Благодарността ми за дадената възможност беше толкова голяма, че нещата се променяха с всеки изминал ден. Чувах честите разговори по телефона, че детето се оправя и вече е много по- добре, но това като, че ли не касаеше мен.
След около две години майката ми сподели, че много се притеснявала да не си тръгна, поради невъзможността да се справя с детето, защото поради, няколкото смени на гледачки е изпаднало в тежко депресивно състояние. Симона вече е на 11 години, през това време ми се роди внук и постоянно правим уговорки, че внука ми има много по- голяма нужда от мен, отколкото тя, но връзката ни се оказа по- силна от родствена. Понеже уговорката ни е с приключването на учебната година, да приключа и ангажимента ми към тях, всеки ден някой споделя сантиментални моменти, които ни разплакват. Разказах собствената си история в този тежък период от живота си, когато не познавах Писмата и не общувах с Божественото съзнание, както го правя сега, тогава осъзнах, че съм се оставила в “ ръцете“ на Божията воля и тя работи за мен безотказно, като ми направи много щедри подаръци, нямам предвид само в материален план. Дори и срещата ми с Писмата е един от тях, защото се създадоха предпоставки за това. Той е незаменим, но и много други, които няма да изброявам, защото не ми е това целта. От опит знам, че когато не слагаме на преден план, това което даваме и не калкулираме, какво ще получим в замяна, и се доверим безрезервно на Божественото съзнание То ни озарява по най- сияйния начин!!! 04.18

Д. Ц. Накратко за повода – вчера се качвах с колело по пътя в един висок проход и обикновено в такива моменти съм съсредоточен в голямото физическо усилие и оставям мислите си да се реят…  В един момент се стреснах, шокиран от „филма“, който се беше „разиграл“ в ума ми.

С две думи – оставено за малко без наблюдение, егото ми разигра един съвършено тъп сценарии (с всичките му подробности) по темата как някой открадва моя мотор… Цялото измислено действие се проведе картинно в ума ми и в 3D, направо „пред очите ми“, докато въртях усилено педалите. Когато завесата падна, самият аз изпаднах в шок…

Имам реалното усещане и вярвам, че съм постигнал приличен напредък в контрола на егото, НО – явно вярата ми, че съм го „поопитомил“ е чиста илюзия, защото и при най-малката възможност то завладява мислите ми и ме атакува безпощадно.

Този ФАКТ ме вкара в нещо като разочарование от себе си и потрес от очевидността, че си имам работа с много коварен противник.

И заради този факт реших да споделя случката и извода, който съм срещал многократно в Писмата, но ми е трябвало шокова ситуация (терапия 🙂 ), за да го осъзная напълно – сами, без помощта на Божественото Съзнание, не можем да се справим напълно, защото ние СМЕ във властта на егото, а то не може да победи самото себе си! 25.04.18

Й. П. Днес усетих настоятелното присъствие на Божественото Съзнание………Днес е неделя…..Дори отидох на работа за около три часа………….това мое присъствие в дейността ,която развивам ми осигури ресурси да преживея един страхотен ден , да седнем и да обядваме на 20ина метра от морето……успях да неутрализирам нервността на мъжа до мен ,който освен всичко останало и ми е съпруг и шофьор и майстор и приятел и какво ли още не…………после когато се прибрахме и си поехме задачите някак си изчезна нашето малко бижу , едно уникално божествено творение ,нашата прекрасна принцеса -порода Джак ръсел……………търсихме я ,викахме я по име през цялото време докато я търсим ………..и в момента в ,който се примирихме и всеки си пое задачите, ми се допуши цигара… влязох в дрешника , в който закачам дамската си чанта ,за да си взема цигарка и тя нашата принцеса сънено излезе от един кашон с бельо …………..усетила притеснението ни малко трепереше……,но .за кратко………Искам да споделя с групата , че Божественото Съзнание ми беше верен съюзник отеквайки в мислите ми , че тя ще бъде с нас вечерта , че не се е изгубила………….ЛЮБОВТА СЕ ПРОЯВЯВА В НАЙ РАЗЛИЧНИ ФОРМИ…………..НЕКА ДА СЕ ОБИЧАМЕ……. 25.04.18

M. L. Този въпрос е стоял пред мен, доста преди да се срещна с Писмата – мога ли да загърбя светския живот и да се отдам изцяло на духовния?
Винаги стигах до извода, че не съм способна на такава всеотдайност. На етапа, в който се намирах…. не можех да си представя, че мога да загърбя отговорностите си, най-малко на майка на децата си и дъщеря на родителите си, а също така, да приема живот в капсула, изолирана от всичко и от всички. Давах си ясна сметка, че ще изпадна в пълна изолация.
Увлечена в служебните ангажименти и родителски задължения, спорадичните съприкосновения със случайно попаднала духовна литература не ми даваше ясна представа за Божественото съзнание. Езотеричните книги, които се появиха по книжарниците не ми бяха точния указател да вървя по тясната пътека към Божествения живот. […]
В края на същата 2015 година, точно преди Коледа видях рекламна брошура на “ Писмата на Христос“ , поръчах я веднага и на Коледа вече я държах в ръцете си. В първия момент помислих, че е ново издание или допълнение към книгата, която търся, „Христовия писар“ от Хуан Хосе Бенитес. Много скоро осъзнах, че не е тя, но моментът, в който започнах да чета “ Писмата на Христос“ усетих как Истината нахлуваше в мен и запълваше всяка клетка, като пресъхнал акумулатор, който поглъща всяка капка течност: плътно без луфтове, без празнини. Четях и осъзнавах, че котвата ми слиза все по- дълбоко и ще е завинаги…
Вчера, когато видях анкетата не се замислих нито за миг, какво е моето желание… Такава е била крайната ми цел, без дори да я обмислям.
След като дадох положителният си глас, започнах да си давам сметка за последствията от взетото си решение. Минавайки през всички утежняващи решението ми обстоятелства, осъзнах, че то е било взето много преди да съм го съзнавала. Инстинкта да бъда част от духовното ми семейство е по-силен от желанието да бъда с биологичното. Учудих се на спокойствието, с което установих това и ясното съзнание, че решението ми няма да бъде приветствано.
Приспах се с чувството за правилно взето решение. В мислите си отдадох цялата си любов и смирение към всичките си близки и приятели и си представих недоумяващите им погледи, на които отговарям – Такава е моята воля! 21.04.18

М. М. Чудесно откровение, M. L.! 🙂 И аз в началото си мислех, че за да се отдам на духовен живот трябва да се направят някои „жертви“, със семейството, децата, благосъстоянието, но се оказа, че не е така, а напротив. Сега отделям повече време на всички, защото работя по-малко като часове. Мисля, че дори сега съм по-полезен за тях.
Разговаряме, окуражавам ги, получавам повече пари и си позволявам повече от преди, когато бързах да се прибера от работа за да продължа с други дейности за повече пари и нямах време за семейството дори в почивните дни. Сещам се само за една причина нещата да се наредят по този начин, от само себе си. 🙂 <3 21.04.18

A. A. Много вълнуващо, скъпа! <3 Но разбира се, че не е нужно да се оттегляме от светския живот, напротив :)Много е важно да останем в онези житейски условия, които ще продължат да създават подходящи обстоятелства за по-нататъшното ни развитие. Аскетизмът може би е подходящ за онези, които вече са достатъчно развити, че след този си живот да преминат в следващо измерение, но ние имаме нужда от още уроци и още земни преживявания. Освен това имаме още работа сред хората 🙂 Знам, че никой тук не е случаен и по един или друг начин участва в мисията на Христос за разпространяване на знанието, което ще освободи много души и което реално ще издигне световното съзнание – човек по човек. И не само това – малко или много всеки от нас влияе на средата си, помага на близките си не само с присъствието си, но и с примера си, защото какво по-добро вдъхновение да поискаш да промениш живота си от един реален пример за духовно развитие? Най-вероятно всички мечтаем да се оттеглим от житейските проблеми и ежедневни срещи с ниско съзнание и да се отдадем на духовни преживявания, но това със сигурност ще спре развитието ни, защото все още не сме взели от земното измерение всичко, което то може да предложи. Но пък знам, че ако го искаме, получаваме повече време за духовност, както е случаят при М… и при други наши членове, включително и при мен 🙂 Не стана веднага, но в крайна сметка получих съвършения отговор на молитвите си и днес също се чувствам финансово стабилна, без да работя за пари повече от 2 часа на ден (средно, защото в някои дни изобщо не работя) и без да загубя нито час от времето, което отделям за Писмата. Никога нямаше да се сетя да поискам точно това, което получих – то изцяло надхвърля човешкото ми въображение 🙂 <33 04.18

Ж. Ж. […]Не знам това до колко ще помогне на дискусията, но аз лично нямам нужда от повече доказателства относно това дали съществува Бог (Божественото Съзнание – БС) или някога Исус Христос е бил на земята и наистина е бил действителна личност ! Имам макар и малък личен опит като доказателство, че има нещо повече от този нашия материален свят ! Усещал съм любовта към мен лично и от БС, и от Христос ! И много ясно съм ги разграничавал ! Знам от къде идва насоченото към мен !!! Има и друго, но може би друг път ще говоря за това… 25.03.18

D. R.  Ж…, и при мен е така! 28.03.18

D. D. […] Засега ще споделя, най-общо, а после може да доразвием:

– Писмата ми дадоха яснота относно това, какво представлява Силата, създала и поддържаща всичко.
– Още по-важно, дадоха ми насока, как да общувам с тази Сила.
– В детайли разбрах и постепенно осъзнавам, какво представлява Егото и какви номера ми играе. 🙂
– В резултат от прилагането на принципите, молитвите, медитацията и упражненията, осъзнаването ми се повишава, здравето – подобрява, доверието – нараства.
– Минах през много емоционално зареден и драматичен период. Напълно черен и „безнадежден“ и най-много ми помогнаха всекидневните молитви. Именно те ме изкараха от там и сега светът отново е уютен. Това, разбира се, донесе ценни духовни уроци. 05.03.18

T. S. Мила П. Д., съжалявам, но ми е непосилно да предам и накратко, още по-малко с „подробности“, приетото познание от Христовото Съзнание чрез Мария. Мога обаче убедено да свидетелствам, че идеите, мисловността, посланията в него са близки до тези, които възприемаме от „Писмата на Христос“, но пречупени през специфичния натюрел, през индивидуалността на Мария.
Срещата ми с тази жена през 1995 година подготви възторженото ми, безусловно приемане на ИСТИНАТА, която ни даряват „Писмата на Христос“, превърнали се в мой безценен съветник и насъщна потребност да популяризирам, доколкото мога, това съкровище.
Правя това успоредно със собственото си перманентно обучение. Щастлива съм да срещам съпричастност главно сред млади хора, в т. ч. и студентите ми – чужденци по време на езикова практика. Това е. 05.03.18

М. М. […] Преди малко имах по-кратка визия, но думите няма да свършат работа, а и не разполагам с такава техника (въобще ако съществува на този етап) да я заснема и споделя като видео. 🙂 Малко съм превъзбуден, вероятно причината е нощната смяна, която бях през предходната седмица. Спи ми се, но не можах да заспя. Да медитирам също не се получи. Затворих очи и ме обзе любов към Христовия Писар. Появи се жълта светлина, а после премина в множество червени движещи се светини с незначителни фини проблясъци на синьо-бяла върху жълтия фон. 🙂 <3

Да по-точно е, че любовта ме обзе, не съм я предизвиквал. Червените кръгове може да се оприличат и на вихри, но не бяха такива. Енергията не се въртеше само в тях или в определена посока. Тя се местеше бързо, като освен в самия вихър изригваше и в другите, като се мести помежду им и в отделния кръг. Нищо необичайно. Много хора са имали подобни преживявания. Една заря от благодарност и любов вероятно. 🙂   17.02.18

M. L.  Скъпа Р…, беше ми много приятно отново да се потопя в този текст от Писмата и докато четях се сетих за една приятелка, която скоро ми сподели, че общуването и с мен и носело голяма лекота и спокойствие, защото никога не съм я въвличала в теми свързани с бита и никога не съм се връщала към неща, които вече сме обсъждали. Каквото е казано, казано и всеки ден носи ново начало. Замислих се върху това, защото, всъщност не съм си поставяла никакви цели по отношение на нея, освен да я откажа от постоянното и говорене по телефона, което ме дразнеше да слушам по цял ден – едни и същи коментари с различни хора. Това е жената, която идва да чисти три дни в седмицата в къщата, в която живея, а в останалите три, чисти в друга къща. Поводите за разговори са различни: споделяла ми е за проблеми в семейството си, за недоразумения с работодателите си от другата къща, в която чисти, за дъщеря си, на която са имплантирали бъбрек наскоро и, че ходи редовно на йога, дори ходи на семинари срещу заплащане. Вече осма година поддържаме приятелски взаимоотношения и преди една година разбрах, че е спряла да ходи на йога, а разговорите, които водеше по цял ден, през слушалки по телефона, замени с аудио на текстовете от Писмата на Христос. За мен това признание от нейна страна е показателно, колко са повлияли Писмата за моята промяна, а косвено и на нейната, в много повече отношения, отколкото описвам и то без да си го поставям за цел. За мен това е едно доказателство, колко можем да повлияем на хората около нас, само с поведението си… 08.02.18

Е. Н. Последно вчера поисках от Бoжественото Съзнание ясен знак трябва ли да се намеся в ситуация, която заплашваше да предизвика неприятно преживяване за две души, които са ми скъпи. Бях силно притеснена, предвиждайки евентуалното развитие на събитията. Навреме се сетих да „отнеса проблема до Божественото Съзнание“. Много бързо след това бях наясно как да постъпя. Проблемът беше разрешен успешно не само за преките, а и за страничните участници. Благодаря, Отче! 02.01.18

Д. Ц. Здравейте, приятели! Вчера направих една грешка – отидох да карам колело по обичайния маршрут, но беше студено и не се облякох достатъчно. Колелото е спортно и развива високи скорости. Усещах как вятърът ме пронизва. Като добавка – отидох до там с мотор (общо ок. 80 км) и въпреки, че на мотора бях добре облечен, вечерта вирусите ме победиха. Дадох си сметка, че имам важни „задачи“ и точно тези дни не би трябвало да се залежавам, но – болки в гърба и ставите, липса на енергия… можах само да се добера до леглото и съм заспал.
Към полунощ се събудих с усещането, че съм още по-зле и че тази история може да ме блокира за цяла седмица. Реших да потърся помощ от Божественото Съзнание и започнах да медитирам. Обикновено лежа по гръб, а ръцете ми са успоредно на тялото с дланите надолу. Този път, някак естествено, се намериха на ханшовете и бедрата ми. Помолих БС да „ме изчисти“ от вирусите и още по време на основната молитва усетих енергията да се събира в дланите ми. Топлината се засили необичайно, на границата на поносимото. Премина в краката и тялото ми и усещах капки пот да се стичат от вътрешната страна на бедрата. След молитвата направих 60-на много бавни и дълбоки вдишвания и издишвания и имах усещането, че през това време дланите и пръстите, но и тялото, особено в долната половина, „горяха“.
Излязох от медитацията с ясното усещане, че съм намерил обичайната си форма и ще бъда в състояние да свърша, каквото съм планувал. Благодарих и съм заспал вече като здрав човек. По-късно установих, че от всички симптоми ми беше останало само разстройството… Бял кахър, както се казва.
Тази сутрин, с молитвата, отново благодарих и реших да споделя случката, защото снощи наистина бях много, много зле (едва имах сили да говоря) и Божественото Съзнание отново ми показа реалната си Сила и Любов. 16.12.17

J. N. Бог е велик, Д… ! Само на Неговата Воля се уповаваме ! Твоят случай е ярка демонстрация от Негова страна на възможностите за изцеление, които е вложил при нашето сътворение. Прекалено е ясно, че медицина и лекари вече няма. Преди доста години четох прогноза за годините след 2000-та , че човекът ще се самоизцелява. Разбира се не се споменаваше Волята на Създателя и Неговото Ръководство в процеса, но на нас вече ни е ясно. Не спирам да благодаря на Христос за неговия принос в проглеждането ни! 16.12.17

M. L. Наистина голяма привилегия е, че осъзнаваме с всеки изминал ден до каква съкровищница сме се докоснали и дори не можем да си представим какви изненади има да се разкриват пред нас още…!? С голямо задоволство прочетох разказа ти, Д. Ц., и се сещам колко дълго търсех извинения за проблемите си с очите. Бях наистина в ужасно състояние…. постоянно бяха обляни в сълзи и целогодишна медикаментозна терапия не ме отдалечаваше нито на йота от проблема ми, а аз не можех да се примиря с мисълта, че всичко това ми се случва точно тогава, когато най – много имах нужда от тях. Безжалостно бях ги използвала през целия си живот, ама да ме предадат точно сега, когато открих най – ценната книга на живота ми и да имам лимит точно, когато не искам да пропусна и най-дребния детайл…. но ми се наложи.
Не смея да се похваля, но имам значително подобрение: уповавах се на Божественото Съзнание, поделях в групата, по – скоро се жалвах и получих няколко съвета за различни духовни практики, които приложих и мисля, че се възползваме от ‘живата вода“ на един и същ Извор!? 16.12.17

Вашият коментар