Споделени преживявания от реалния живот

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата “ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)” и 
Страницата на “Писмата на Христос” във Фейсбук
(стр. 2)

N. M. […]И на мен медитацията ми действа по същия начин! Плановете ми се изпълняват благодарение на Божественото Съзнание и на Христос! Душата, умът и тялото ми се обновяват непрекъснато. Чувствам се напълно здрав!!! Обърнах се към Божественото Съзнание за съвет относно финансовите инструменти. Не знам как стана, но започнах да търгувам с индекси DAX30 и FR40! Само днес постигнах 80 % печалба! Това е поредното чудо! Юни 2020

Kr.:  В случай, че някой има нужда от вдъхновение и може би се чуди дали Христовите Писма са ни дадени от Христос, ще споделя нещо: докато четях Писмата за първи път, влязох в по-високо съзнание. Същата вечер получих от Христос огромен прилив на енергия в лявата си ръка. И почувствах  топло присъствие, което изпълни стаята ми и полетя към мен. (Това отново беше Христос.) По-късно, след като заспах, същата нощ видях Христос и той ми каза да се настройвам към Божественото Съзнание за излекуване на болестта ми. Юни 2020

M. G. Скъпи приятели, на този празник бих искала да поговорим върху една много щекотлива тема, която и Христос засяга в Писмата си, а именно темата за жертвоприношението и това, колко е застъпено в съвременната християнска религия. Истината е, че никога не съм приемала тази езическа традиция за редна. С цялото си същество се противопоставях на нея. Когато четях “Писмата на Христос” за първи път, отношението на Христос към този неприемлив и меко казано отвратителен акт, беше един от първите маркери за мен, че тези писма са истински. Не ме разбирайте погрешно. Целта на написаното от мен е не да осъждам хората, които имат нужда и все още го правят, а ако е възможно поне да се замислят защо го правят… по навик, защото някой така им е казал… или защото вярват, че това наистина ще ги пречисти. Предлагам ви този много силен и изключително важен за осмисляне и разсъждения цитат.

F. M. Ами при нас мюсюлманите, след като си бил настигнат от някоя беда и си успял да се измъкнеш жив, трябва да направиш жертвоприношение на животно за “благодарност” или просто за здраве. Какво безумие, винаги съм била против всички, ама всички неща, които са в противоречие с казаното в Писмата. Още от малко дете бях против религията, против кланета на животни и отказвах да ям месото им, даже веднъж на 8 год. избягах от вкъщи и много плаках. И нещо друго да споделя, имах усещането и все още е така, че не съм от този свят, че не ми е мястото тук, чужда съм, все едно съм на гости. Гледала съм се в огледалото и съм се питала коя си ти? Страдах от тези мисли и чувства. Сега знам, че и много други хора се чувстват така. Гледах залеза и дълбоко тъгувах, и все още, за някъде там – питам се за къде? Не знам, но душата ми знае защото чувства😔😊 Май 2020 г.

A. A. Скоро ще станат 6 години откакто всеки ден се занимавам с Писмата по няколко часа. Понякога, когато имам късмет – пълен работен ден 🙂 Давам си сметка, че оттогава животът ми е абсолютно, съвършено, напълно различен! Не съм и предполагала, че ще получа всичко това, което получих! Някои от вас знаят за чудесата в живота ми – разказвала съм ги лично, а съм коментирала и тук, така че няма да се повтарям. Но ако трябва конкретно да отговоря на въпросите:
· земните им нужди са задоволявани – всички! На душевно, умствено, емоционално и чисто материално ниво всичките ми нужди са задоволявани! Нямам никакви реални нужди от доста време насам.
· че са поддържани (активните последователи на Писмата) в добро здраве – наближавам 50те, но съм здрава като бик 😁 Дори вирусите, които понякога се опитват да ме повалят, не успяват 🙂
· че имат силна вяра и смелост да издържат на несгодите – тук не мога да отговоря толкова категорично за съжаление, защото от време на време егото ми ме повлича нанякъде или влизам в период на спад, в който вярата и смелостта ми отслабват. Но за сметка на това имам силни периоди, в които ЗНАМ, че нищо не може да ме спре, защото ВЯРВАМ, ЗНАМ И ИМАМ СМЕЛОСТТА да преодолея всичко.
· че са щастливи по начин, по който никога не са били – не само че никога не съм била, но не съм си и мечтала за такова щастие, защото не предполагах, че съществува! 😍
· че преживяват Небесното Царство до степента, в която пренебрегват егото си и служат на другите – това щастие и покой определено приличат на Небесното Царство. Служението за мен е най-великото и смисленото нещо на този свят, но понякога егото ми все още ми пречи да се наслаждавам на Царството във всеки момент. Напредъкът е бавен, постепенен, но затова пък – неизменен, така че ще си дам още време 🙂
· НО, че НЕ СА им обещавани земни награди за разпространението на Писмата – разбира се, това дори няма какво да се обсъжда. Никой нищо не може да ни обещае, по простата причина, че всичко си зависи от нас…
Успех и благодат на всички, скъпи мои, наградите са големи… не, огромни! ❤ 09.01.20

N. M. Днес, благодарение на Божественото Съзнание, успях да реша много труден тест, от който зависеше работата ми! Успеваемостта ми беше 86% а минимумът – 70%! Преди началото казах молитвата от Писмо 8 и изведнъж цялото напрежение изчезна. Останах абсолютно спокоен! Усетих невероятен прилив на енергия и постоянната подкрепа на Божественото Съзнание!!! Април 2020 г.

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата “ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)” и 
Страницата на “Писмата на Христос” във Фейсбук
(стр. 3)

V. M. И ще се възползвам тук да споделя, че вчера беше много вълнуващ ден за мен. Докато карам колело реших да оставям брошури в къщичките за книги в Морската градина. (Вече са разрешени разходки и индивидуален спорт). Надявам се това да сложи началото на разпространение на Писмата на Христос за този сезон.
Занесох и няколко книги на жена от групата. Тя сподели с мен как Писмата са неизменна част от всекидневието ѝ, редовната молитва и медитация дава вдъхновяващи резултати. Хора от семейството ѝ също четат Писмата и благодарение на тях нейна близка преодолява страхове и паники, а друга от заклет привърженик на християнството се очарова от Книгата. Свидетелства наистина има много и се надявам занапред да има все повече срещи, на които лично всеки може да сподели как Писмата на Христос са му повлияли 🙂 Април 2020 г.

D. P.  Скъпи Ж…, аз в началото се уплаших като разбрах, че мама чете писмата..не знаех нищо за тях, помислих, че са поредните измислици..от онези секти..наистина се притесних..викам си само това остава, но тя не е такава как може да се случи..и тя затова не споделяше с мен, защото я беше страх как ще приема това и дали ще я подкрепя.. молех се да не изперка като някои други, на които им се внушава разни глупости… По малко се отпускаше да говори, аз не приемах много неща, гледах я скептично..много неща мислех за нередни..но в крайна сметка започнах да виждам промяната в нея (в началото наистина се по притесних), но виждах, че всичко отива към хубаво..нещата, за които мечтаеше и някак бяха нереални, й се случваха едно след друго..а не правеше нищо..Каквото е поискала й беше дадено..и така мисля, че може би.. им трябва повече време на твоите близки или ..какво остава друго,освен да се молиш за разбирателство и подкрепа от тяхна страна 😉 Проблемът май е друг при теб, но все пак да си кажа… Успех 😘  Април 2020 г.

M. L. Благодаря за публикацията! Благодаря за споделените мисли и чувства! Всичко това смятам и знам, че с пълна сила се отнася и за мен. Понякога съм екзалтирана, друг път стаена в очакване за сбъдване на дълго лелеяни желания, за топла и мечтана връзка с Божественото съзнание – най-желаното ми и уютно местенце, където чувствам себе си в най-скъпоценното съприкосновение със себе си или докато се чувствам “изхвърлена” от борда на собственият си кораб, чакам милостта “отвън”, докато тя назрява вътре в мен. За четирите години живот с Писмата и в Писмата, се докоснах многократно с моята Душа- Богът в мен. В най-драматичните и в най-приятните моменти, винаги съм се чувствала там, където е било необходимо в този момент – у дома. Приливите и отливите никога не са ме обезкуражавали, защото знам, че от моето старание зависи – колко работа ще свърша, за да съм там, където искам да бъда – у дома! януари 2020

Т. П. Колко е слаба вярата ни, че се случват “чудеса”! Аз съм свидетел на “чудо”. Ще бъда много лаконична. Гимназиална възраст. Среднощ, страхотна буря. Сама,побъркана от ужас. Горещи молби дотогава,докато почти не бях на себе си. Как точно да ви предам, как бурята спря така рязко, сякаш някаква стена я прегради! Спирането беше реално, вече бях на себе си. Не беше само в моето съзнание. Никога повече не съм успявала да се помоля по този начин, каквито и проблеми да съм имала… Остава ни да повярваме, че има план за спасение от всякакви беди. Не е ли факт? И, да, най-мощното оръжие, което имаме засега, е тази Божествена молитва! март 2020

“БОЖЕСТВЕН ЖИВОТ,
ти си моят живот, моята постоянна подкрепа, моето здраве,
моята закрила, съвършеният отговор на всяка моя потребност
и мое най-висше вдъхновение!
Моля те да ми разкриеш истинската си Реалност.
Знам, че ВОЛЯТА ти е да бъда напълно просветлен, за да мога
по-добре да осъзная Твоето Присъствие в себе си и около себе си.
Вярвам и знам, че това е възможно.
Вярвам, че ти ме закриляш и подкрепяш със съвършена ЛЮБОВ.
Знам, че моята крайна цел е да ТЕ ИЗРАЗЯВАМ.
Говорейки ти, знам, че ТИ напълно възприемаш думите ми,
защото си ВСЕМИРНАТА ЛЮБЕЩА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ,
която така удивително е планирала този свят и
го въплъщава във видима форма.
Знам, че когато ТЕ помоля да ми говориш, аз изпращам лъч
духовна светлина в твоето Божествено Съзнание и докато слушам,
ТИ ще проникваш в моето човешко съзнание и ще идваш
все по-близо до моите все по-възприемчиви ум и сърце.
Поверявам себе си и своя живот на твоята грижа.”
Писмата на Христос, Писмо 8, §181, Уч. Изд.

R. K. Здравейте всички, които четете и следвате Писмата на Христос😊 Започнах да чета Писмата преди 2 години след една операция, когато трябваше да избера между химиотерапията и вярата в лечебната сила на Бог❤️ Аз избрах Христос и не сбърках. Спомням си, че плаках първия път, когато прочетох Писмата, усетих че намерих Истината и Пътя за живота. Днес съм здрава и животът ми и на моето семейство започна да се променя към добро. В тези времена, когато човечеството е застрашено от болести, природни катастрофи и войни смятам, че ние всички трябва да се обединим и да работим за просветляване на човешкото съзнание защото Вселената /Божественият живот/ни казва ВРЕМЕ Е ЗА ПРОМЯНА! Изпращам на всички членове на групата Писмата на Христос много светлина и любов❤️ март 2020

Е. Н. Нямам време за писане, приятели. Споделям всеки коментар – и “чудесата” на Н… (в едно изумително бях съучастник неотдавна), и “привилегията” на В…, и емоционалността на М…, и “трапа” на Ю… и още, и още.. Темата е изключително важна. Благодаря, О…! Работя по нея от доста години и никакви психологически подходи и практики не помагаха. Нищо! Писмата ми дадоха знанието защо не мога да контролирам всяка ситуация, дори повече – да се стремя да избегна с “превенция” нежелани ситуации. Последва дълга серия от изпитания – всяко следващо по-трудно и продължават. След всяко преодоляване вярата укрепва. Днес се обръщам към Божественото Съзнание за всеки проблем и съм несравнимо по-спокойна. Доверявам се без страх и съмнение. Вярвам и знам, че има ли живот, има решение. Ако умра, просто няма за какво да се притеснявам – значи това е решението. Искрено казвам, че не ме е страх от смъртта. Вече съм го правила (за кратко), но душата ми реши да продължи. Имам още работа за вършене. Имам подкрепата и силите за това. Всеки ден след молитвата благодаря за всичко в живота си. Както се казва в една книжка: “всичко е божествено уместно”. И това е така! Както, че ви обичам и благославям, СЕМЕЙСТВО!❤️❤️❤️ януари 2020

G. I. Здравейте приятели. Искам да споделя с вас една случка от днес. Ежедневни неща на които може би не обръщаме внимание, но сега виждам, че са от изключителна важност. Имах среща с майка си, която както винаги беше доста напрегната и изнервена. Веднага го почувствах и се опитах да се успокоя и да не го приемам в своя свят, но само след няколко минути нейната проекция беше върху мен и неусетно със съпруга ми се сдърпахме. Когато се успокоих, видях какво е станало и как всъщност съм поела майчиното ми безпокойство. За това като осъзнати хора, правещи осъзнати избори е важно да спрем тази “зараза” която толкова бързо се разнася от човек на човек. Този път не успях, но обещавам, че следващият път ще се постарая. Надявам се съм била полезна. Обичам ви ❤️🥰🙏🏼 28.11.19

T. S. Прекрасна G. I., на мен поне си ми безкрайно полезна !!! Сходно се случи същото и с мен но преди два дни с член от семейството и аз също го прехвърлих, но на внука си. Осъзнах го веднага. Разбрах също какво направих. Права си. Аз също не успях да спра това, което се надигна в мен, а е наложително. Благодаря ти скъпа Г… за публикацията. Истината е, че още ми е тъжно за случилото се. И се питам и искам да стане час по скоро изчистването от такива спонтанни, нежелателни, реактивни действия.

G. I.: Скъпа T. S. и аз цял следобед размишлявах върху това и най-вече, жизнената ми енергия се изчерпа толкова бързо, че още не мога да се възстановя напълно

N. D. Здравей G. I., много си права! Аз също съм го забелязала, когато съм изнервена забелязвам, че мъжът ми също се превръща в такъв…преди си мислех, че ме имитира несъзнателно, но по скоро е предаване на енергия. Дори с децата е същото, когато съм в добро настроение и им говоря миловидно и те са мили към мен. Благодаря ти, това ме кара да осмисля повече нещата 🙂 Значи това е истинското доказателство, което твърди Христос в Писмата, че мислите които са енергия повлияват на нашата действителност и от нас зависи да се обградим с любов, като я изпратим, за да заредим отсрещния и той да я приеме и изпрати своята любов или положителна енергия или намерения, което доказва, че давайки първо след това получаваш или привличаш, каквото си дал или си имал като чувства и намерения 🙂

S. S. Мила G. I.,
благодарна бъди на майка си. Струва ми се, че не си поела от нея. Тя просто те провокира, показва ти върху какво е наложително да работиш. Чрез нея Божественото Съзнание ти поставя урок който да научиш. Ситуацията не е случайна. Всичко и всички са наше изпитание. Нормално е щом сме поели по Пътя. И на мен се случва, вярвам и на всички останали. Да останем спокойни независимо от това какво се случва около нас е висока летва. Но….всичко е постижимо. Със сигурност ще има още подобни ситуации.
Няма да се предаваме-ще се научим. Трудно си отиват старите модели, знам от опит, но ще дойде време когато ще отпаднат. Аз вярвам ❤

• G. I. : така е, обикновено най-близките ни са най-големите ни учители.

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата “ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)” и 
Страницата на “Писмата на Христос” във Фейсбук
(стр. 4)

S. G. Благодаря G. I., и на мен ми се случва, най-вече с майка ми!Много я обичам ,но за съжаление на възраст 75 г. излъчва много негативизъм.Просо като започне да ме товари с оплаквания,се капсуловам сякаш не я чувам и започвам наум да се моля на Бог да ми прости и всичко което казва ,да не ме докосва!Най-трудно е с майките…! След това благодаря на Бог,че е жива и здрава..Благодаря му ,че е до мен и с каквото мога и помагам и тя на мен, той знае колко много я обичам!Благославям, че съм я видяла,че това е прекрасно и негативното не ме докосва! Ноември 2019

D. P.: Здрaвейте приятели, тази тема не е маловажна, разбира се. Моят мъж е мюсюлманин, посетил Мека, но от собствен опит ви пиша, че когато прочетох Писмата и ги прилагах, в същото време в къщи всичко се промени като с “магическа пръчка”. Мъжът ми стана като нов човек (по наблюдение и на околните), а преди, като следвах педесятното християнско учение /1 година /, бяхме в някаква религиозна враждебност, постоянно в кавги от 6 години насам. Той не изучава Писмата, но явно, чрез моята промяна на мисленето, Христовото съзнание заработи в него. Вярвам, че писаното в Писмата е напълно достатъчно и е съвършено обяснено, за да можем с пълна Вяра и Търпение да изразяваме Отца, така че дори и враждебно настроените мисли се разтапят от Безусловна Любов. Има компоненти, които мюсюлманите знаят от Корана и те съвпадат с учението на Писмата – например, че каквото правим и посеем, това ще получим… и че Аллах е над всичко, и че Иса (Исус Христос) е знаменит пророк на Бога, който ще спаси света, но и други, които са “новости”, несъществуващи в Библията. Когато ПРИЛИКИТЕ с Писмата са налице, издигането на вибрациите за Всемирното добро и установяване на “Божието царство” на Земята е много лесно. Бъдете благословени. 26.11.19

Р. Г. Мила С…, признавам си, че въпросите, които задаваш, ги чувам за пръв път, изглежда не съм от най-редовните участници в дискусиите. За себе си мога да кажа, че откакто съм стъпила на Христовия път, ежедневно приемам всяко свое предизвикателство като послание лично към мен. Вече имах Знанието, а то е всичко. Само трябваше да го приложа. Просто е. Приех и наистина повярвах, че чрез Писмата аз се свързвам с Духовното съзнание на Христос. Доверих му се и старателно изпълнявам в детайли неговите любещи инструкции във всяка своя по-критична ситуация, и трябва да ти кажа, че те наистина работят. Тази проактивна радост е постижима. Сигурна съм, има и други в групата, които могат да свидетелстват за нея! Това е! Просто трябва да Му се доверим, Той затова се върна и единствено от нас зависи, този път Мисията му да успее! <3  26.11.19

M. L. Благодаря за акцента на този съществен момент О…! Преди няколко дни имах аналогичен случай, който сметнах, че е без значение, за да го споделям, но след тази публикация съм на друго мнение. Аз, съпругът ми и една моя приятелка ходихме на “Мишкова нива” – тракийско светилище в гр. Малко Търново. На поляната на “Мишкова нива”- силно енергийно място, което почувствах още на втората минута, когато се изкачих на дървена естакада, от която с един поглед се обхваща цялата композиция на ритуалното светилище. След като се изкачих по стълбите, опрях ръце на парапет и започнах да си шепна молитвата Божествен живот… още на първите няколко думи, мощен тласък ме заземи. След това отидох при другите, да разгледаме наоколо. Беше прекрасен слънчев ден. Приятелката ми, постоянно правеше снимки… подплашихме 3 сърнички събирахме 2 кг. “Сърнели” – гъби, направихме си пикник… вибрациите ми бяха толкова високи, че без да го споделям, аз се чувствах в друго измерение. На другия ден приятелката ми развълнувана ме пита…. дали две ръце, които стърчат (само ръце) са моите, защото през тях минават три енергийни лъча, които се спускат от небето като водопад, а на стълбите по които съм се изкачила на естакадата има енергийни лъчи като килим (хоризонтални). Тя беше направила повече от сто снимки, на никоя друга няма подобен ” ефект”- само на тези две снимки, където освен мен друг не беше ходил в този ден ( поне докато бяхме там). Двадесет дни след този случай т.е. преди два дни двама наши приятели, чули, че в с.Срем има тракийско светилище със Слънчеви кръгове, дойдоха специално за това – да ги заведем на мястото. Нашите приятели са доста скептично настроени към енергиите – всичко мистично го приемат като фикция на мозъка. Понеже бяхме със същата приятелка, много исках да “натрия”👃носа на Т…, помолих К… да ми направи снимки докато медитирам (доста се постарах), но нищо не излезе на нейния апарат. Т… – много прецизен фотограф ( търсач на перфектната снимка), след излета, силно озадачен ми показва апарата си и на две поредни снимки, като продължение с развитие са изобразени: на първа снимка – енергийно кълбо обвито в мъгла – добре изразено, а на втората – ясно изразено жълто кълбо, с бяло ядро. Беше много впечатлен от необяснимият за него факт – никога не му се е случило нещо подобно….!!!!
От тези случаи искам да обобщя моментът в който, егото ми е решило да се възползва от една ” способност”, която не е лична- човешка заслуга, а Божествена, не мога да я проявя, когато аз пожелавам за моя изгода, но пък Божественото Съзнание го направи директно за невярващия…!!! Не е ли очарователно съвпадение!!!🙏💜 11.11.19

M. G. Мили приятели, тази сутрин се събудих с ясната мисъл, че трябва да споделя с вас преживяванията, през които минах през последните месеци. Надявам се да бъда полезна на някого. Първо искам да кажа, че от доста време не се чувствам добре – физически и психически. Подсъзнателните програми, с които така или иначе всеки е претъпкан, бяха поели пълен контрол над мен. Най- лошото беше, че напълно осъзнавах тяхната абсурдност, но… Борбата отнемаше всичките ми сили, а ефекта беше по-скоро обратен. Болезнени и тежки периоди, пълни с неизменна тъга, която се опитвах да скрия (безуспешно) от близките си.
Какво ли не опитвах. Чувствах се на дъното на дълбока дупка, от която нямаше изход. Молих се, медитирах с променлив успех, но … нищо. Тогава започнах във всяка свободна минута усилено да чета от „Книгата на живота“, така наричам „Писмата на Христос“. Четях, докато преди няколко дни стигнах до цитат от Писмо 9. Едва тогава осъзнах, че явно моето съзнание се е „подхлъзнало“ някъде по пътя и това е довело до преживяването на този „зимен сезон“. През цялото време мислих, анализирах и търсих в себе си причината за преживяванията си.
Прочитането на този цитат обаче, отвори очите ми за истината: нито за момент не съм била изоставяна. Беше ми подавана информация лъжичка по лъжичка. Отработвах и продължавам да отработвам интензивно старите травми (някой вероятно и от предишен живот), простих и поисках прошка от хора, за които знаех, че съм наранявала в миналото, чистих и освобождавах всяко нещо, което минеше през ума ми, но едва, когато прочетох цитата постигнах пълна увереност, че без това, няма как да се освободим от товара, който неизменно мъкнем на гърба си живот след живот. Осъзнах с пълна сила, че неизменната вяра в Божественото Съзнание и Христос могат да съкратят значително нашите тежки и мъчителни периоди, че те наистина са важни за нас и водят до израстването ни. Ние само трябва да продължаваме да работим упорито и задълбочено върху себе си, за да ПОЗВОЛИМ НА на БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ и ХРИСТОС да пробият тежките облаци, надвиснали и обгърнали човешкото ни съзнание. Щом стигнах до това престанах да се самосъжалявам и осъзнато взех решение: ще продължавам с упоритата работа върху себе си, но няма да позволя на тези нелогични и абсурдни програми да управляват живота ми!
ПРЕДАВАМ СЕБЕ СИ И СВОЯ ЖИВОТ НА НЕГОВАТА ГРИЖА!!!
Пожелавам на всички ВАС прекрасно и безоблачно бъдеще. Нека не забравяме, че Божественото Съзнание бди и се грижи за нас каквото и да преживяваме!<3 11.11.19

Р. Г. Толкова много те обичам, благодаря ти скъпа моя, че споделяш всичко това! Този момент с “подхлъзването” на човешкото ни съзнание, за което говори Христос е оставил трайна диря в мен и моя опит в битката ми със своя емоционален товар. Когато тръгнем по Христовия Път и се заемем с пречистването на мислите и реакциите си, уроците започват…, без да сме ги канили 🙂 От собствен опит мога да кажа, че това е изключително труден, много драматичен и болезнен процес. Всеки един от нас ще премине през собствения си Катарзис и Трансформация. Точно в това се състои и смисълът на Страданието и Смирението, за да заявим своето Намерение да изберем ЗАКОНИТЕ НА ЖИВОТА! Христос ни е дал средството. Колкото повече попиваме от Неговото Съзнание чрез Писмата, толкова повече издигаме своите собствени възприятия за ситуации, събития и хора; и тогава наистина малко по малко започваме да се научаваме да преодоляваме трудностите и неуспехите с “вътрешна сила, дори с щастие! Благодаря ти, миличка, обичам те безкрайно! <3 <3 <3  11.11.19

J. N. Скъпа М…, всичко това, което преживяваш е дълбоко естествено. Не минаваме напред преди да докажем, че наистина сме го постигнали и тестовете са НАИСТИНА многократни😀Мислим си , че вече сме постигнали напредък и на часа се издънваме. Ти си мъжко момиче и вече си се справила успешно с тежък изпит, щом не си се отказала да се бориш, а си търсила начина да СЕ преодолееш. Така, мила, пак в шубрака егото се крие. Радвам се за теб ! Искам само да перифразирам / не мога сега да търся точния цитат / един от последните съвети на Възлюбения ни Учител , който Той ни дава като последен щрих в работата ни – когато усетим, че вибрациите ни са понижени и са последвали съответните поражения, неудачи, несполуки, с цялата сила на волята си, т.е., интелектуално, веднага да си наложим да започнем ежедневна духовна работа /медитации, молитви и т.н./ , но съпроводена с много дълбоко включване на емоционалното тяло, да преживяваме връщането си към достигнатото вибрационно ниво с много емоция, все едно,че вече се е случило. Това е много важно – ИНТЕЛЕКТУАЛНО И ЕМОЦИОНАЛНО, привличаме с УМА това, към което се стремим, и го изживяваме със СЪРЦЕТО. Христос просто ни дава работещия механизъм – УМ И СЪРЦЕ в единодействие! Всъщност го казва много пъти по различни начини, даже и в “Божествен Живот” – ” Ти ще проникваш в човешкото ми съзнание и ше идваш все по-близо до моите все по-възприемчиви УМ и СЪРЦЕ”. С теб сме , М… , подкрепяме те ! 11.11.19

Д. Ц. От 2011 година насам съм почти всекидневно с Писмата. Четейки изброеното по-горе в цитата на Митко си давам ясна сметка, че отдавна не проявявам нито едно от горните “качества”. Нещо повече, бях до голяма степен освободен по възможно най-безболезнен начин от ревността и гнева, като за второто със сигурност нямам лична заслуга, получи се след едно съновидение (представете си сега как дяволът освобождава хората под негова власт от… гнева, звучи ми комично 🙂 ).
И още – през последните години, благодарение на Писмата, ми бе дадено ясно да осъзная най-тежките си мисловни схеми и да работя, за да се пречиствам във възможно по-висока степен. Нямам каквото и да било желание за инициатива или да извърша лошо действие, според изброеното от Христос. Неприятните ми мисли стават все по-малко, но най-вече ги улавям и блокирам все по-бързо. Желанието и радостта да съм полезен, както се разбира това в Писмата, растат и отдавам на другите повече време под най-различни форми. Здравето ми е отлично за възрастта… мисля, че се похвалих достатъчно :), спирам дотук, за да запитам: “Какво от всичко това щеше да се случи, ако през всички тези години съм бил под властта на дявола, дори и да се е бил “преправил” на … “Христос”???” От разговорите ни и още повече от срещите на групата се вижда ясно, че всички(!) сме все по-добре, радостта ни е все по-голяма и от очите на всеки от нас се излъчва все повече Светлина! Е, “по плодовете им ще ги познаете”…!
Днес цялото това, и още, ми беше показано за секунда и реших, че е добре да го споделя… Дано не съм прозвучал банално за някого… Благодаря! 16.09.19

J. N. “Самите те щяха да могат да преживеят Небесното Царство – до степента , в която пренебрегват изискванията на собственото си “Аз” и служат на другите. ” Приятели, това е разковничето на духовното развитие и израстване !!! Това е Свещената Тайна ! СЛУЖЕНИЕТО !!! То включва абсолютно всичко, всички приказки, които си говорим за овладяване поривите на Егото, в целия им спектър на смисловото съдържание, което си представяме и което даже не можем да си представим или приемем за възможно. Ако да речем етапите, през които преминава духовното развитие, са шест, то те се осъществяват благодарение именно на Служението, което става все по-отдадено на ДРУГИТЕ и БОГ, КОЙТО Е ВЪВ ВСИЧКИ ! Тук е голямата борба с Егото – все повече да изместваме фокуса от себе си към служение за цялото Сътворение , а то е човешки, животински и растителен свят, планетата и т.н. Това е ИСТИНАТА !!! Но израза “до степента” все пак ни казва, че това е постепенен процес, който всеки осъществява със собствена скорост. Това е то СТЪЛБАТА, примамлива, но безкрайна, която ни дава свободата да се осъществяваме чрез СОБСТВЕНАТА СИ ВОЛЯ 💓💓💓💓💓💓💓💓 05.09.19

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата “ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)” и 
Страницата на “Писмата на Христос” във Фейсбук
(стр. 5)

E. S. Скъпи приятели, аз съм благословена, обгърната с безусловна любов, обсипана с любов, изпълнена с любов! Прекрасно, истинско, пълноценно, непрестанно! Заминавам в прекрасна държава, за да работя нещо прекрасно, за което помолих Божественото съзнание. И още неочаквано за мен – получих любов и съм изпълнена с любов. Всичко в моя живот е съвършено прекрасно, изобилно. Всяко мое съкровено желание е удовлетворено. Път, Истина, Живот! 31.08.19

Е. S. Здравейте, приятели! Понеже почувствах силно желание да изразя благодарността си към Божественото съзнание за всичко, ама всичко, и това желание прерасна и в необходимост да го споделя с вас като се опитам да ви опиша неща, които преживявам,следвайки Писмата на Христос. Чувствам се освободена от страхове – към бръмбари,пресичане на шосета,страх от кучета и ред други. И не само. Сега обичам всички насекомчета, кучета – прекрасни са! Не ме е страх от пресичане. Наскоро птиченце ми кацна на рамото, други идват толкова близо до мен, а тях ги обичам толкова много. Получих желана работа в Германия, която съвсем скоро ще започна. Възобнових прекрасни отношения с хора, с които се бяхме отдалечили. Изключително прекрасно се чувствам в природата, навсякъде, на всички места, където и да съм. Чувствам Неговата безусловна любов към мен и ме изпълва непрестанно,подкрепа и вдъхновение, постоянна закрила. В момента, в който започнах да чета Писмата, осъзнах, че са абсолютна Истина, отново чета и отново откривам, че са съвършени. Прекрасно е! Обичам ви всички!😍 23.08.19

V. V. Споделям радостта ти, мила Е. S. По същия начин и аз се чувствам обичана и закриляна от Божественото Съзнание. В разстояние на 10 дни имах 3 инцидента с колата си на аутобана при скорост 120 км и пренатоварен трафик. Сякаш Божественото Съзнание преподреждаше колите и тировете и в двете ленти защото хвърчах и в лявата, в дясната и обратно зигзаг, докато спра и, Слава Богу, остана само уплахата. След няколко дни гума изпаднала от тир в платното ми в 5 часа сутринта, късно я видях и пак докато от реагирам само я центрирах да мине под колата ми, но този път повреда на пластиката отдолу и нищо повече, а можеше да хвърча във въздуха, ако я нацелех с моята гума. След 2 дни я одрасках малко на прага на дясната врата. Не знам къде и как съм го заработила, но Божественото Съзнание ме запази невредима, а и колата с минимум щети. 23.08.19

M. M. Здравейте, приятели. И тази сутрин в 5:30 малката ми дъщеричка скочи от леглото като попарена , за да не пропусне да гушне майка си преди да е отишла на работа като ме събуди за момент. Помислих си – детска му работа – има право на свободен избор. И да, възхитително е да станеш свидетел на свободния избор, когато е продиктуван от любовта, от душата… Аз отново задрямах за кратко с това словосъчетание (свободен избор) в главата си. Колко е свободен избора ни? Защо в Писмата не се ползва точно този израз, толкова е популярен в последно време? Потърсих в книгата и намерих общо два резултата със „свободен“ и три със „избор“, но нито на едно място целия „свободен избор“. Интересно! Въобще имаме ли свободен избор? Възможно ли е до такава степен да сме блокирани от магнитните импулси, всичко случващо се около нас и те да диктуват избора ни, като си внушаваме, че изпълняваме собствената си воля? Много от нас не гледат телевизия и новини. Аз от няколко месеца ги гледам, но не затова че се смятам за толкова калЕн и непоклатим в ИСТИНАТА. Съвсем не. Гледам ги защото не са единствения източник на манипулативна информация. Най-масов да, но не и най-убедително манипулативен, особено за вече запознатите с някои похвати на Егото. Дори намирам, че понякога ТВ е полезна. Понякога се разкриват някои неистини и конспирации и човек има възможност да стъпи по-здраво на земята, за да се изтласка към истинската реалност. Има куп сайтове с уж секретна информация и сензации, открития на недоказуеми неща. За мен повечето от тях, да не кажа всички са конспирации, всяващи страх и ужас, но кой както прецени. От другата страна са различните гурута, някои от които дори не се определят за такива. Проповядват „свободния избор“ като внимателно ни насочват към своите концепции и още по-зле, понякога към портфейла си и банковата сметка или отклоняват енергията ни в ненужна за нас посока. На скоро в група на приятелка имаше интересен случай. Една жена, смятаща се за ЗНАЕЩА, сподели, че се е опитала да раздава натрупаните си знания на много хора, но въобще не и се получавало. Никой не четял. Нещата потръгнали, когато започнала да огласява писанията си като канализирани съобщения от някой си архангел (забравих му името). Мм, даа, не я виждам вече в групата, може би постъпи глупаво, че се издаде, а и нашите приятели не падат от небето. 🙂 Тук съм длъжен да спомена, че има и отдадени хора, които наистина помагат и най-често така прилагат професията си. Така фалшивите стават по-трудно откриваеми. Отделно се влияем от коментарите в мрежата от запознати или не. Други пък с куп учения в главата си в които и самите те не могат да се ориентират, камо ли да пробият цялата тази бъркотия и да си проправят път към ИСТИНАТА.
Кога свободният избор е продиктуван от душата ни, Божественото съзнание вътре в нас и кога идва от Егото?
И така, приятели, желая ви по-добрия избор и вдъхновен, прекрасен ден!

M. L. От няколко дни се колебая дали да споделя едно мое преживяване…. как победих егото си, но все го отлагах, сега моментът, като че ли е подходящ за това споделяне. Преди 10 дни, докато бях с внука ми на море, бях много приятно изненадана от своя постъпка: настанени сме в затворен комплекс, за тази цел имаме всички възможни ключове, чипове, карти за свободен достъп до всички прилежащи, заведения, плажни съоръжения, басейни, подземни гаражи магазини и всичко, което е на територията на комплекса. Понеже хотелът ни беше в новата част, която е срещу главния портал, но шосето ги разделя от старата част, всяка сутрин минаваме през портала, без проблем и без да правим впечатление на никого. Последният ден реших да скъся разстоянието, като минем през подземните гаражи ( от една страна заради яркото слънце, от друга страна, имах болка в коляното). Девета година почивам в този комплекс, понякога повече от два месеца. Може да се каже, че съм на ти с персонала (поздравяваме се). Познавам всички правила в комплекса, възможно е и да съм ги нарушила някога, но не умишлено. Точно този ден, не тръгнах с внука ми с нагласата, че сме в нарушение…. вече бяхме минали 200 метра, когато чух някой да вика по нас. Обърнах се, един мъж от охраната ме попита дали сме от комплекса? Отговорих му….да и му размахах ключовете за достоверност. Попита ме при колата ли отивам, аз му кимнах в знак на съгласие и продължихме с внука ми, като мислех, че сме се разбрали и не е от важно значение, къде точно отивам.
Внукът ми притеснено ме попита, дали сме в нарушение, а аз го успокоих, че няма за какво да се притеснява. Докато го убеждавам, че няма причина за тревога, чух зад гърба си глас.
Госпожо как не ви е срам? Вие ме излъгахте, вие не сте от този комплекс… извадих картите от чантата и му ги подадох, за да го уверя, че не го лъжа.
Как може да ме лъжете, пред детето? Какъв пример му давате? Попитах го какво съм го излъгала…. той, продължава да повтаря, че трябва да се засрамя от внука си, не ми отивало да го лъжа, на “поста, който заемал” Изненадах, се от себе си, след толкова нападки… стоях пред него спокойно и му казах няколко пъти, че съжалявам, но той продължаваше да ме напада… попита ме къде ми е колата…., като му казах, че нямам кола, продължи да ме ругае… изпадна в истерия, аз повтарях, че съжалявам, но той не ме чуваше… отдалечи се с ругатните…. изведнъж се обърна към мен и ми каза.
Ти си много нагла. Това много ме обиди, защото през цялото време, освен извинения, нищо друго не чу от мен да кажа…. в отговор му казах само, че не съм ( нагла ). Когато тръгнахме внука ми ме попита…. бабо, ама той защо не те чува, когато ти му се извиняваш. Още повече се изненадах от себе си, когато започнах пред внука ми, искрено да оправдавам поведението на този човек, който се държа толкова грубо с мен, въпреки извиненията ми и най- вече, намирах аргументи за поведението му спрямо мен. По-късно, когато осъзнах напълно какво се случи, дори му благодарих за ситуацията. Не мога да повярвам, че съм била аз!☺ 08.08.19

A. A. Мили мои, до известна степен започнахме да свикваме да бъдем подпомагани редовно и да не се изненадваме особено, когато някакви обстоятелства или ситуации се разрешат/подобрят напълно, често пъти по странни, удивителни начини. Да, обаче продължавам да се изумявам! Включително и днес!
Последните месеци все по-често ми се случва да бъда изпратена някъде, да кажа определени неща и така да въздействам на някого, който е имал нужда от подкрепа. Понякога знам, че помагам (поне се опитвам), друг път нямам никаква представа и разбирам на малко по-късен етап. Във всички случаи обаче знам, че съм била само инструмент, чрез който определени хора са получили помощ и подкрепа. Което постоянно се случва и при мен! Получавам помощ от други хора по изумителни начини! Последният пример е от днес и трябва да ви го разкажа 🙂
Сутринта получавам обаждане от офис на Еконт в София, където пратка с 1 книга залежава около 10 дни – не е взета от клиента. Пратките могат да останат само седмица в офис и след това ги връщат към подателя, което означава, че трябва да платя около 13 лв. за доставка в двете посоки според новите тарифи на Еконт. Помолих ги да изчакат и да се опитам да се свържа с клиента. Спомням си много добре, че попитах дали мога да върна обаждането на този номер и служителят отговор “да”. Свързах се с клиентката и се оказа, че адресът в заявката е объркан. Разбрахме се да пренасоча пратката в друг офис и тя ще си я вземе оттам. Започнах да звъня на номера, от който ми се бяха обадили от офиса на Еконт. Поне 20 пъти. Оказа се, че е някаква вътрешна централа и не мога да ги набера. Намерих друг номер на този офис в сайта на Еконт и започнах да звъня. Поне около час. Беше изключен и така и не го включиха. Чудех се как мога да се свържа с тях – не намирах друг начин. Те най-вероятно щяха да върнат пратката обратно – Сдружението щеше да плати излишни 13 лв., а жената щеше да остане без книга. После реших да оставя нещата на когото трябва, спрях да се занимавам и дори да мисля за това. И…. какво се случи.
Не повече от час по-късно ми се обади Е… (тя е от София) и ми каза следното: “Ами аз съм в офиса на Еконт и тук имаш една книга, която не е взета. Да я взема ли аз?” Когато се окопитих, разбрах, че се намира в същия офис, с който се опитвах да се свържа от часове. Тя беше моята връзка с тях! Е… нямаше нужда от още 1 книга, просто искаше да помогне, така че я помолих да подаде телефона си на служителя и успешно пренасочих пратката 🙂
Такива са изумителните инструменти на Божественото Съзнание! Ние! Знам, Е… е била елегантно насочена да даде помощта, която даде! Иначе какъв е шансът да бъде точно в този офис, точно по това време и да даде точно моето име (изпратила е дарение за Сдружението), за да излезе в системата, че имам застояла книга при тях?! Благодаря ти, скъпа моя! ❤ Благодаря и на всички, които следват вътрешните си пориви, дори понякога да изглеждат странни 🙂 ❤ 27.06.19

J. N. Скъпа Е…, колко точно уцели формулировката “Лаборатория за учебна практика ” !👏 В семейната и работна среда всъщност душата усвоява практиката, чиято теория й е преподадена там, някъде във висшите полета на Творението, от където произлиза. Тук, в материалния свят, влизаме в цикъла на часовете по практика. Ако това съзнание ни обладава непрекъснато и полагаме усилия да бъдем добри ученици, много бързо ще научим уроците си и вземем изпита си по практика отлично 😍 Но, както казва Христовият Писар в последната си прекрасна молитва от февруари, т.г., ….светът е вече съвършен в своята духовна форма, …непокореното его е това ,което го опорочава. ….Моля се с цялото си сърце да мога да контролирам своето его и да се въздигна в съвършеното възприемане на последователната дейност на Божественото Съзнание в нашия свят. ” 27.06.19

Н. З. И аз да се включа! При нас нещата се случиха невероятно фантастично покрай бала на дъщеря ни, не сме обезпечени добре финансово, но благодарение на божията намеса (в това съм на 1000 процента уверена) нещата така се подредиха, че този ден ще остане завинаги в сърцата и душите ни. Нямам думи, с които да опиша възхищението си! Освен едно огромно БЛАГОДАЯ към цялата ВСЕЛЕНА!!!❤️❤️❤️Поздрави на всички в групата❤️ 27.06.19

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата “ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)” и 
Страницата на “Писмата на Христос” във Фейсбук
(стр. 6)

J. N. Е, щом решаваме да споделяме и аз ще се присъединя 😍 Това се случи преди около 10-15 години. Пътувам в градски автобус. На една спирка видях през вратата възрастна инвалидизирана жена, която иска да се качи. Никой не помръдва да й помогне. Ясно чух вътре в себе си “Ако ти не й помогнеш, никой няма да се мръдне”. Помогнах й , разбира се , но въпросът е , че отвреме – навреме ми се случва точно това, наскоро – също. По-фрапантното се случи по времето , когато бях директор на училището, в командировка съм в София и пътувам обратно със следобеден влак. Седнала съм в купето, влезе една позната, разприказвахме се. Времето минава и нещо ме накара да забележа, че други хора не се качват, но не се притесних, защото имаше още 30-40 минути до тръгването. Точно в този момент чух онзи вътрешен глас “Погледни на съседния коловоз колко хора се качват в онзи влак. Той е твоят.” Скочих, разтърчах се и се оказа, че съм се качила във влака за Варна. 😂😂 Какво да кажа, и до днес благодаря за това спасение, защото нали си представяте какви усложнения ми спести Божествения Живот Баща-Майка! Примери за синхроничност и напътствия – много, но важното в случая е, че преди Писмата се подчинявахме сляпо на този вътрешен Ръководител, докато сега при всички случаи на трудности, проблеми за разрешаване или преодоляване на его-реакциите съвсем осъзнато отправяме към Божествения Живот всеки проблем и той винаги се разрешава. Това е такава радост, щастие, но най-вече спокойствие. Когато се уповаваш, изпълнен си с абсолютна вяра и доверие в Своя Източник Баща-Майка, животът става песен, защото знаеш, че си закрилян безусловно. 27.06.19

В. Г. Случват се често подобни изумителни ситуации на невиждана помощ. А в други случаи, вероятно аз съм инструмента за помощ на други хора. Но най-запомнящият ми случай е на “живот и смърт” (както Д… се изрази) преди 17 г., при който много ясно ми се показа, че “Някой” ми помага безусловно. Появи се “божи пратеник” – момче от цигански произход, което ми помогна по невероятен начин. Не бях много на себе си в момента и след това, но може би тази случка ме отключи за осъзнаване на много истини 🙂 27.06.19

M. G. Живот в полза на другите е равен на смърт за егото и живот за чистата божествено сътворена същност, облечена в материя (душата). Откакто срещнах Писмата, всеки ден се опитвам “да вляза в обувките на другия”. Трудно е, когато си в емоцията, но благодарение на чистата молитва и медитация, това става все по-възможно. Благодаря за темата, Оги! Благодаря и на вас, любимо семейство, за адекватните коментари, с които всеки ден добавяте ново зрънце към това необятно учение! ❤️
Колкото до Христовия Писар, да, тя все още има много важна и отговорна задача в този живот. Точно затова, аз до края на дните си на тази земя ще се моля за нея и душата и! Благодаря че ви има, защото само когато сме заедно ще успеем да помогнем на себе си и Христовия Писар да изпълним Христовата заръка: “Не оставяйте делото ми да отиде напразно за втори път!” ❤️ 05.06.19

Д. Ц. Чудесно казано, M. G.! Само по себе си да работим предимствено в полза на другите е висока духовна степен на израстване. Проблемите обаче не свършват до тук, дори стават все по-трудни, защото ни трябва много, много опитност, за да отсеем действителното от манипулативното – кое наистина ще донесе полза за другите и кое само изглежда да е така, но накрая носи вреди и води до горчиви разочарования… (нали пътят към ада е покрит с добри намерения). И си давам сметка какво щастие е, че вече сме стигнали до Христовите Писма – дълбоко в себе си, инстинктивно, но и с целия си разум и познания, сега вече ЗНАМ, че най-после и наистина съм на верния Път! Благодарността ми към Христос е безкрайна! 05.06.19

S. S. Скъпа Еми, иска ми се да те попитам дали медитираш и колко често го правиш? Съжалявам, че не умея да ползвам цитати, но ще ти отговоря по спомен. Христос в Писмата казва, че при редовна медитация/след дълго време/когато успеем да ПРОБИЕМ собствените си ограничения/БС започва да се процежда в нас – в нашата енергийна система и да натрупва. Това е РАЗУМНА енергия, която върши своята любеща работа вътре в нас. А каква е НЕГОВАТА любеща работа? Пречистване/на моделите/, Изцеление, Подкрепа, Защита и т.н. Вярата също е много важна – абсолютната вяра и отдаденост. Отнасяне на всичко към Отца ни – също в медитация. Не редовно да отнасяш едно и също нещо, защото това вече е недоверие. Ще подкрепя с лични преживявания. От близо 2 години старите ми здравословни “проблеми” започнаха да се обострят – за ден, два, пет. Разбира се, не всички наведнъж – едно по едно. Аз съм здрав човек по принцип, но като млада съм имала гинекологични смущения, болки в кръста, ставите, плексити. Това, което се случва от известно време насам, го приемам като изчистване на остарелите модели от моята енергийна система. Вярвам и знам, че е така. Но си иска участие от наша страна – иска редовна медитация. Защо трябва някой да те научи какво да правиш – Той, Христос го е казал в Писмата. Успех мила!❤ 06.05.19

М. G. Ех, мили приятели! Давате ми поредният повод да се почувствам горда, че съм част от групата! Благодаря ВИ, Драги и Анастейша! Обичам ви! И може би тук е мястото да споделя една ситуация от преди няколко дни… За да ви въведа в нея, ще се наложи да разкажа накратко предисторията и. Моля за извинение, ако се получи малко по – дълго, но го правя само, защото смятам, че е напълно по темата. Имам колежка, която ми е много близка, но е привърженик на библията и това не може да се промени… поне за сега. Много пъти сме водили разговори на тема вяра, Бог, библия. Тя е наясно с моите възгледи, относно библията. Те датират от много време (още преди да срещна Писмата). Твърдението, което не съм се страхувала да изрека на глас е, че библията е най – манипулираната книга и не мога да и се доверя… или поне до толкова, че да отдам от времето си за да я прочета. Единствената причина за това, винаги е била една и съща – не и вярвам. До това заключение стигнах както по интуитивен път, така и от нещо, което гледах преди около десетина (може и повече) години. По National Geografic гледах филм, в който ставаше въпрос за библията. Там ясно бе доказано, че някой от евангелията са били директно премахнати от върховните църковни власти (папите), с цел хората да се държат в подчинение. Едно от важните евангелия е това за прераждането (реинкарнацията). Друго, за което винаги сме разговаряли е нейното догматично възприятие за грях. Тя е човек, когото аз много обичам и ценя, но не мога да се примиря с огромното и чувство за вина, което на всичко отгоре “дави” самобичувайки се – психически, а често дори физически. Във въпросният ден, тя ме изненада, като ми беше подготвила цитат от библията, с който искаше да ме убеди, че и в там се твърди, че Бог е любов. Не мога да цитирам дословно, но ставаше въпрос за това, че Бог толкова е възлюбил света и обича своите синове и дъщери, че ги наказва така, както бащата наказва сина си. Това, разбира се ме разпали. Дадох си минута спокойствие и със спокоен тон проведохме дълга дискусия на темата “Бог е любов”, сравнявайки библейския бог и Божественото Съзнание, в което аз вярвам. В края и казах, че е щедро надарена с интелигентност и ако си позволи сама, може да реши в кой от двамата да повярва. Да не бъде като кон с капаци, а да си позволи да ги махне от очите си. Днес, четейки това послание, аз искрено се изненадах, защото в него прочетох голяма част от онова, което в този ден казах на колежката си. Нямаше как да не си дам ясната сметка, че упоритата работа и контакт с Христовото съзнание явно е дало резултат. Малко по малко ние Го попиваме, както гъбата попива течността, а когато ни се наложи, сме в състояние да извадим от себе си и използваме това познание. Освен това, силно впечатление ми направи тона, който Христос използва в посланието. От опит знам, че много хора не приемат тази Негова твърдост. Някой от тези, на които съм предлагала книгата, използват точно този довод за да я отхвърлят. Смятат, че Христос трябва да им говори с “меден глас загорски”. Е, НЕ! Христос не е като онези Ню Ейдж учители, които говорят за любов и спасение, а само се чудят как да ни омотаят и вземат енергията ни! Преди да срещна Писмата се бях начела на подобни неща и за малко да отхвърля и тях, защото смятах, че са поредната “простотия”, която цели да ни заблуди. Смятам, че строгият тон е повече от необходим в днешно време. Той може да помогне на много човешки същества да се събудят от летаргията, в която са изпаднали. Надявам се на всички тук да им е ясно, че когато човек е в състояние на вцепенение (ступор) и не може да излезе от “омагьосания кръг” на собствените си житейски схеми преживявания, единствено един здрав “шамар” може да го измъкне от него. Само така може да се събуди и да продължи напред. Така, че… още веднъж БЛАГОДАРЯ! ❤️ 26.05.19

G. I. Здравейте, искам да споделя с вас едно мое преживяване от преди 6 месеца и повече може би, точно в началото когато започнах да чета и слушам Писмата. Работех на кораб и честичко оставах сама и се отдавах на Писмата и тогава се почувствах толкова сама и около мен сякаш нямаше нищо. Чувствах, че ако направя още една крачка, всичко около мен ще се разпадне, но упорито се уповавах на истината в Писмата. Чак сега след многократно, ама наистина многократно слушане и четене на Писмата, разбирам, че това е бил старият ми свят, всички стари убеждения и вярвания за живота и света. След това дойде първата ми среща с групата и сякаш тогава всичко започна от начало. Всяка сутрин се будя преродена и се старая да поддържам чистотата на съзнанието си и да се обръщам към Божественото съзнание за всичко. Промените вече са на лице и сякаш живея в един нов свят. По-красив, по-хармоничен, по-лесен и по-божествен. Това което искам да ви кажа, на всички вас, които преминавате през тази бездна – не се страхувайте, това е само началото и след нищото идва всичко.
„Всеки, който достигне до този етап от духовното си развитие, ще открие, че вече върви по пътя към истинско смирение. Дерзайте, когато установите, че това се случва с вас. Сега разчиствате отломките от старите погрешни вярвания за себе си и илюзорната си човешка природа. Помнете, че вашето „намерение”, „мотивация” или „убеждение” е това, което ви дава съзидателна сила да постигнете всичко, което искате.
В момента, в който пожелаете с цялото си сърце да обърнете обичайните си склонности в магнитно-емоционалните си модели, вие сте задвижили този процес. Ако определите ясно целите, които искате да постигнете, и ги пазите винаги в ума си (или в писмена форма), не след дълго ще откриете, че жадуваните промени в съзнанието ви вече са настъпили. Когато това се случи, ще почувствате лекота на духа и ще преживеете моменти на чиста радост. Ще докажете, че ИСТИНАТА за вашето СЪЩЕСТВО води „поробените сърца” в съвършената свобода на духовния живот.“ Писмо 8, стр. 3 на сайта. Благодаря ❤️❤️❤️ 31.03.19

G. I. Здравейте скъпи приятели, както винаги Писмата отговориха моментално на въпрос/ неразбиране което имах.. Старая се да поддържам високи вибрации в ежедневието си, но понякога се случва средата около мен да ме повлече и цяла нощ и цял ден се чувствах ужасно. Имах главоболие ( като по принцип не се случва да изпитвам болки в тялото си) и осъзнах, че трябва да се измъкна от това състояние възможно най-бързо. Ето го и отговора от Писмо 7:
“Хората, които чрез молитва, медитация, самодисциплина и решителност успяват да пречистят съзнанието си от егото и да го извисят, като създават и поддържат все по-искрено любещи мисли към другите и към света като цяло, постепенно се издигат към вибрационните честоти на Божественото измерение – Небесното Царство, където живеят удобно и спокойно, в хармония с Всемирните Закони на Съществуване. Установяват, че каквито и да са проблемите и бъркотията около тях, те са хранени, изцелявани, закриляни, обгрижвани и поддържани в съвършено спокойствие – ако останат в тези духовни честоти.

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата “ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)” и 
Страницата на “Писмата на Христос” във Фейсбук
(стр. 8)

J. N. Ние наистина непрекъснато популяризираме Писмата. Това става толкова естествено вече, без да го мислим и програмираме, защото сме променили основно съзнанието си. Скоро срещнах съученичка, с която се разбираме добре. Умен и интелигентен човек. В разговора изказах становище от Писмата, след което бях обвинена в религиозни пристрастия и агресивност, нещо абсолютно неприсъщо за мен. И ако не бях дълбоко променена от Писмата, със сигурност щях да я обвиня в неразбиране, щях да се обидя, може би щях да я нападна словесно и други его – реакции. Учудих се на широката си спонтанна усмивка и сърдечните пожелания, с които се разделих с нея. Но по-важно беше, че и вътрешно се чувствах спокойна и уверена. Нещата с Писмата вървят и благодарение на Тях успяваме да поддържаме ведра атмосферата около себе си. И това е всъщност ПЪТЯ. 25.07.18

O. X. Хубаво отбелязваш това вътрешно спокойствие, J…! При мен то идва от усещането за Знание, с което ни дарява Христос чрез Писмата. 25.07.18

J. N. Което е резултат от едно и също 😀 За мен е много важно да уравновесявам вътрешното състояние и външния израз и изказ 😀 Вече се старая да не допускам пробиви по никой начин. Съзнанието е живот и животът – съзнание. Което е резултат от едно и също 😀 За мен е много важно да уравновесявам вътрешното състояние и външния израз и изказ 😀 Вече се старая да не допускам пробиви по никой начин. Съзнанието е живот и животът – съзнание. 25.07.18

O. X. Питам се дали състоянието на вътрешно спокойствие, увереност и равновесие, за което говориш по-горе, отговаря (и доколко) на това описание:
“Когато овладяването на егото се случи в точния момент и по правилния начин, душата – с посредничеството на психиката – е до голяма степен свободна да общува директно с Божествената Реалност, тъй като постоянното бърборене на „его-съзнанието” е стихнало. Притегателната сила на материалността вече не е от съществено значение, егоцентричните амбиции избледняват, желанията за лични притежания изчезват. В ума цари покой. Душата, която сега ясно говори чрез психиката, копнее да извисява и подхранва, да образова и подпомага развитието на другите души, да се грижи за тях с разбиране и нежност, но без никакво желание за отплата или себевъзвеличаване. И тъй като е привлечена във все по-близък контакт и синхрон с Божествената Реалност, нейната единствена земна цел е да се отнася към всеки човек със същата загриженост и внимание, от които самата тя се нуждае, за да процъфтява и постига удовлетворение. Даването става толкова лесно, колкото и дишането – да работите със и за другите хора за насърчаване на тяхното най-висше добро в крайна сметка се превръща в привилегия. Това е Божествената Любов в действие.” 25.07.18 Прочетете повече на: https://www.pismatanahristos.com/letter7-p8/

J. N. Благодаря ти, О… ! Да, много е близо описанието. 26.07.18

N. D. Здравейте! Всички теми от живота са от съществено значение, феноменално е че Христос засяга темата и за секса. В Писмата Христос обяснява много точно за енергиите между мъжа и жената, ако човек се замисли и вникне в смисъла на всичко написано изречение по изречение и сравни собствените си преживявания, били те удовлетворение или неудовлетворение от секса, ще установи че ХРИСТОС е абсолютно точен в разкриването на тази истина за хората.

N. D. Напоследък четейки не само Писмата му, но и Посланията след Писмата прозрях ЗАШЕМЕТЯВАЩИ истини за съществуването ни. Някъде бях прочела из Писмата, че е хубаво да се медитира след всяка прочетена страница, за да получим просветлението. Хора при мен се получава и след изречение само. Невероятно е….усетих ЕНЕРГИЯТА и както описват и други за златния душ, също СВЕТЛИНАТА и олекването на тялото при медитация. ВСИЧКО НАПИСАНО В ПИСМАТА Е АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА 🙂 Напоследък се чувствам особено одухотворена и безкрайно щастлива от някой прозрения, определено имам още много за четене и осмисляне 29. 06.18

[…] Много хубав цитат, всичко е толкова Невероятно, дори исках да намеря по-точна дума суперлатив, която да използвам за всичко написано от Христовия Писар.
Аз скоро се вдъхнових от прочетено из Писмата, където ХРИСТОС обяснява как да медитираме правилно. Написаното е в Писмо 8 точно преди молитвата БОЖЕСТВЕН ЖИВОТ, където ХРИСТОС казва, че при медитация нашите мисли са като ”прожектор” който насочва Божественото Съзнание за това което търсим. Още пише…, че ако помолим в съсредоточена медитация Христовото Съзнание да проникне в нашето собствено съзнание, той ще може да изпрати своите вибрации в нас (Аз лично с думи пожелах това в съсредоточена медитация и почувствах как в областта на третото око между веждите на челото протича напълно….напълно….напълно осъзнат прилив на енергия).
Искрена съм напълно….напълно искрена и честна с единственото си желание и други да получат вдъхновение, кураж и просветление  02.07.18

A. A. Май ще бъде полезно да припомня двата случая на чудеса в моя живот и какво беше състоянието ми тогава. Бяха две мигновени изцеления на птици – едната изцяло вдървена и я намерих на земята с обърнати крака, а другата беше със счупено крило. Давам си сметка защо тогава съм успяла, а по принцип в живота не успявам. Тъй като бяха птици, аз нямах никакви опасения, че те не вярват в своя създател или пък в мен като проводник, както се случва, когато помагам на хора. И нямах никаква нужда да се доказвам на някого, каквато обикновено е подсъзнателната човешка нагласа – не за друго, а защото нямаше пред кого… Може би това беше и причината в онези моменти да НЯМАМ НИКАКВИ МИСЛИ. Виждам птицата, без никакви колебания я вземам в ръце, защото знам точно какво да правя. Призовавам Божественото Съзнание да се погрижи за творението си, повтарям си какво е неговото естество и неговата воля за птицата. НЯМАХ НИКАКВИ ДРУГИ МИСЛИ – дали ще се получи или не, дали го правя както трябва или не, дали съм в медитативно състояние (при лечение се стремя към това) и т.н. Всички тези мисли са егоистични и означават “дали ще се докажа или не” – пред себе си и пред някой друг/и. Те винаги пречат на връзката ни с Божественото, пречат и на вярата, защото обикновено поставят под съмнение това, което вече знаем за него и което сме постигнали в контакта си с него. Пречат и защото се опитваме да се докажем, използвайки НЕГО! 26.04.18

M. L. Преди да приема тази работа две години преди пенсиониране бях съкратена. Фирмата на съпруга ми току – що бяха обявили фалит, а сина ми беше с тежка зависимост. За първи път усетих абсолютното безсилие да се настанява с пълна сила в съзнанието ми. На тази възраст, в този момент, когато всичко се рушеше да намеря работа, беше все едно да намеря игла в купа сено. Когато ми се обади приятелка, че нейни близки търсят сериозен човек за гледане на дете на 3.5 години, поради трудния период през, който, бях минала (без никаква подкрепа да отглеждам собствените си деца, едновременно с това да ходя на работа и да строя къща), бях се зарекла, че никога няма да се занимавам повече с деца. Ето ми предизвикателството – единствената алтернатива да спасявам положението се оказа това, от което съм се отрекла. На десетата минута върнах отговора, че съм съгласна за неопределено време да напусна дома си, да замина на 300 километра от него и да съм благодарна за тази възможност. Първите 3 месеца отслабнах с 10 килограма от напрежението на адаптацията. Толкова бях отдадена на работата, че дори не забелязах психопатичните проблеми на детето.
Благодарността ми за дадената възможност беше толкова голяма, че нещата се променяха с всеки изминал ден. Чувах честите разговори по телефона, че детето се оправя и вече е много по- добре, но това като, че ли не касаеше мен.
След около две години майката ми сподели, че много се притеснявала да не си тръгна, поради невъзможността да се справя с детето, защото поради, няколкото смени на гледачки е изпаднало в тежко депресивно състояние. Симона вече е на 11 години, през това време ми се роди внук и постоянно правим уговорки, че внука ми има много по- голяма нужда от мен, отколкото тя, но връзката ни се оказа по- силна от родствена. Понеже уговорката ни е с приключването на учебната година, да приключа и ангажимента ми към тях, всеки ден някой споделя сантиментални моменти, които ни разплакват. Разказах собствената си история в този тежък период от живота си, когато не познавах Писмата и не общувах с Божественото съзнание, както го правя сега, тогава осъзнах, че съм се оставила в ” ръцете” на Божията воля и тя работи за мен безотказно, като ми направи много щедри подаръци, нямам предвид само в материален план. Дори и срещата ми с Писмата е един от тях, защото се създадоха предпоставки за това. Той е незаменим, но и много други, които няма да изброявам, защото не ми е това целта. От опит знам, че когато не слагаме на преден план, това което даваме и не калкулираме, какво ще получим в замяна, и се доверим безрезервно на Божественото съзнание То ни озарява по най- сияйния начин!!! 04.18

Д. Ц. Накратко за повода – вчера се качвах с колело по пътя в един висок проход и обикновено в такива моменти съм съсредоточен в голямото физическо усилие и оставям мислите си да се реят…  В един момент се стреснах, шокиран от “филма”, който се беше “разиграл” в ума ми. С две думи – оставено за малко без наблюдение, егото ми разигра един съвършено тъп сценарии (с всичките му подробности) по темата как някой открадва моя мотор… Цялото измислено действие се проведе картинно в ума ми и в 3D, направо “пред очите ми”, докато въртях усилено педалите. Когато завесата падна, самият аз изпаднах в шок… Имам реалното усещане и вярвам, че съм постигнал приличен напредък в контрола на егото, НО – явно вярата ми, че съм го “поопитомил” е чиста илюзия, защото и при най-малката възможност то завладява мислите ми и ме атакува безпощадно. Този ФАКТ ме вкара в нещо като разочарование от себе си и потрес от очевидността, че си имам работа с много коварен противник. И заради този факт реших да споделя случката и извода, който съм срещал многократно в Писмата, но ми е трябвало шокова ситуация (терапия 🙂 ), за да го осъзная напълно – сами, без помощта на Божественото Съзнание, не можем да се справим напълно, защото ние СМЕ във властта на егото, а то не може да победи самото себе си! 25.04.18

Й. П. Днес усетих настоятелното присъствие на Божественото Съзнание………Днес е неделя…..Дори отидох на работа за около три часа………….това мое присъствие в дейността ,която развивам ми осигури ресурси да преживея един страхотен ден , да седнем и да обядваме на 20ина метра от морето……успях да неутрализирам нервността на мъжа до мен ,който освен всичко останало и ми е съпруг и шофьор и майстор и приятел и какво ли още не…………после когато се прибрахме и си поехме задачите някак си изчезна нашето малко бижу , едно уникално божествено творение ,нашата прекрасна принцеса -порода Джак ръсел……………търсихме я ,викахме я по име през цялото време докато я търсим ………..и в момента в ,който се примирихме и всеки си пое задачите, ми се допуши цигара… влязох в дрешника , в който закачам дамската си чанта ,за да си взема цигарка и тя нашата принцеса сънено излезе от един кашон с бельо …………..усетила притеснението ни малко трепереше……,но .за кратко………Искам да споделя с групата , че Божественото Съзнание ми беше верен съюзник отеквайки в мислите ми , че тя ще бъде с нас вечерта , че не се е изгубила………….ЛЮБОВТА СЕ ПРОЯВЯВА В НАЙ РАЗЛИЧНИ ФОРМИ…………..НЕКА ДА СЕ ОБИЧАМЕ……. 25.04.18

M. L. Този въпрос е стоял пред мен, доста преди да се срещна с Писмата – мога ли да загърбя светския живот и да се отдам изцяло на духовния?
Винаги стигах до извода, че не съм способна на такава всеотдайност. На етапа, в който се намирах…. не можех да си представя, че мога да загърбя отговорностите си, най-малко на майка на децата си и дъщеря на родителите си, а също така, да приема живот в капсула, изолирана от всичко и от всички. Давах си ясна сметка, че ще изпадна в пълна изолация.
Увлечена в служебните ангажименти и родителски задължения, спорадичните съприкосновения със случайно попаднала духовна литература не ми даваше ясна представа за Божественото съзнание. Езотеричните книги, които се появиха по книжарниците не ми бяха точния указател да вървя по тясната пътека към Божествения живот. […]
В края на същата 2015 година, точно преди Коледа видях рекламна брошура на ” Писмата на Христос” , поръчах я веднага и на Коледа вече я държах в ръцете си. В първия момент помислих, че е ново издание или допълнение към книгата, която търся, “Христовия писар” от Хуан Хосе Бенитес. Много скоро осъзнах, че не е тя, но моментът, в който започнах да чета ” Писмата на Христос” усетих как Истината нахлуваше в мен и запълваше всяка клетка, като пресъхнал акумулатор, който поглъща всяка капка течност: плътно без луфтове, без празнини. Четях и осъзнавах, че котвата ми слиза все по- дълбоко и ще е завинаги…
Вчера, когато видях анкетата не се замислих нито за миг, какво е моето желание… Такава е била крайната ми цел, без дори да я обмислям. След като дадох положителният си глас, започнах да си давам сметка за последствията от взетото си решение. Минавайки през всички утежняващи решението ми обстоятелства, осъзнах, че то е било взето много преди да съм го съзнавала. Инстинкта да бъда част от духовното ми семейство е по-силен от желанието да бъда с биологичното. Учудих се на спокойствието, с което установих това и ясното съзнание, че решението ми няма да бъде приветствано. Приспах се с чувството за правилно взето решение. В мислите си отдадох цялата си любов и смирение към всичките си близки и приятели и си представих недоумяващите им погледи, на които отговарям – Такава е моята воля! 21.04.18

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата “ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)” и 
Страницата на “Писмата на Христос” във Фейсбук
(стр. 9)

М. М. Чудесно откровение, M. L.! 🙂 И аз в началото си мислех, че за да се отдам на духовен живот трябва да се направят някои „жертви“, със семейството, децата, благосъстоянието, но се оказа, че не е така, а напротив. Сега отделям повече време на всички, защото работя по-малко като часове. Мисля, че дори сега съм по-полезен за тях.
Разговаряме, окуражавам ги, получавам повече пари и си позволявам повече от преди, когато бързах да се прибера от работа за да продължа с други дейности за повече пари и нямах време за семейството дори в почивните дни. Сещам се само за една причина нещата да се наредят по този начин, от само себе си. 🙂 <3 21.04.18

A. A. Много вълнуващо, скъпа! <3 Но разбира се, че не е нужно да се оттегляме от светския живот, напротив :)Много е важно да останем в онези житейски условия, които ще продължат да създават подходящи обстоятелства за по-нататъшното ни развитие. Аскетизмът може би е подходящ за онези, които вече са достатъчно развити, че след този си живот да преминат в следващо измерение, но ние имаме нужда от още уроци и още земни преживявания. Освен това имаме още работа сред хората 🙂 Знам, че никой тук не е случаен и по един или друг начин участва в мисията на Христос за разпространяване на знанието, което ще освободи много души и което реално ще издигне световното съзнание – човек по човек. И не само това – малко или много всеки от нас влияе на средата си, помага на близките си не само с присъствието си, но и с примера си, защото какво по-добро вдъхновение да поискаш да промениш живота си от един реален пример за духовно развитие? Най-вероятно всички мечтаем да се оттеглим от житейските проблеми и ежедневни срещи с ниско съзнание и да се отдадем на духовни преживявания, но това със сигурност ще спре развитието ни, защото все още не сме взели от земното измерение всичко, което то може да предложи. Но пък знам, че ако го искаме, получаваме повече време за духовност, както е случаят при М… и при други наши членове, включително и при мен 🙂 Не стана веднага, но в крайна сметка получих съвършения отговор на молитвите си и днес също се чувствам финансово стабилна, без да работя за пари повече от 2 часа на ден (средно, защото в някои дни изобщо не работя) и без да загубя нито час от времето, което отделям за Писмата. Никога нямаше да се сетя да поискам точно това, което получих – то изцяло надхвърля човешкото ми въображение 🙂 <33 04.18

Ж. Ж. […]Не знам това до колко ще помогне на дискусията, но аз лично нямам нужда от повече доказателства относно това дали съществува Бог (Божественото Съзнание – БС) или някога Исус Христос е бил на земята и наистина е бил действителна личност ! Имам макар и малък личен опит като доказателство, че има нещо повече от този нашия материален свят ! Усещал съм любовта към мен лично и от БС, и от Христос ! И много ясно съм ги разграничавал ! Знам от къде идва насоченото към мен !!! Има и друго, но може би друг път ще говоря за това… 25.03.18

D. R.  Ж…, и при мен е така! 28.03.18

D. D. […] Засега ще споделя, най-общо, а после може да доразвием:

T. S. Мила П. Д., съжалявам, но ми е непосилно да предам и накратко, още по-малко с “подробности”, приетото познание от Христовото Съзнание чрез Мария. Мога обаче убедено да свидетелствам, че идеите, мисловността, посланията в него са близки до тези, които възприемаме от “Писмата на Христос”, но пречупени през специфичния натюрел, през индивидуалността на Мария. Срещата ми с тази жена през 1995 година подготви възторженото ми, безусловно приемане на ИСТИНАТА, която ни даряват “Писмата на Христос”, превърнали се в мой безценен съветник и насъщна потребност да популяризирам, доколкото мога, това съкровище. Правя това успоредно със собственото си перманентно обучение. Щастлива съм да срещам съпричастност главно сред млади хора, в т. ч. и студентите ми – чужденци по време на езикова практика. Това е. 05.03.18

М. М. […] Преди малко имах по-кратка визия, но думите няма да свършат работа, а и не разполагам с такава техника (въобще ако съществува на този етап) да я заснема и споделя като видео. 🙂 Малко съм превъзбуден, вероятно причината е нощната смяна, която бях през предходната седмица. Спи ми се, но не можах да заспя. Да медитирам също не се получи. Затворих очи и ме обзе любов към Христовия Писар. Появи се жълта светлина, а после премина в множество червени движещи се светини с незначителни фини проблясъци на синьо-бяла върху жълтия фон. 🙂 <3 Да по-точно е, че любовта ме обзе, не съм я предизвиквал. Червените кръгове може да се оприличат и на вихри, но не бяха такива. Енергията не се въртеше само в тях или в определена посока. Тя се местеше бързо, като освен в самия вихър изригваше и в другите, като се мести помежду им и в отделния кръг. Нищо необичайно. Много хора са имали подобни преживявания. Една заря от благодарност и любов вероятно. 🙂   17.02.18

M. L.  Скъпа Р…, беше ми много приятно отново да се потопя в този текст от Писмата и докато четях се сетих за една приятелка, която скоро ми сподели, че общуването и с мен и носело голяма лекота и спокойствие, защото никога не съм я въвличала в теми свързани с бита и никога не съм се връщала към неща, които вече сме обсъждали. Каквото е казано, казано и всеки ден носи ново начало. Замислих се върху това, защото, всъщност не съм си поставяла никакви цели по отношение на нея, освен да я откажа от постоянното и говорене по телефона, което ме дразнеше да слушам по цял ден – едни и същи коментари с различни хора. Това е жената, която идва да чисти три дни в седмицата в къщата, в която живея, а в останалите три, чисти в друга къща. Поводите за разговори са различни: споделяла ми е за проблеми в семейството си, за недоразумения с работодателите си от другата къща, в която чисти, за дъщеря си, на която са имплантирали бъбрек наскоро и, че ходи редовно на йога, дори ходи на семинари срещу заплащане. Вече осма година поддържаме приятелски взаимоотношения и преди една година разбрах, че е спряла да ходи на йога, а разговорите, които водеше по цял ден, през слушалки по телефона, замени с аудио на текстовете от Писмата на Христос. За мен това признание от нейна страна е показателно, колко са повлияли Писмата за моята промяна, а косвено и на нейната, в много повече отношения, отколкото описвам и то без да си го поставям за цел. За мен това е едно доказателство, колко можем да повлияем на хората около нас, само с поведението си… 08.02.18

Е. Н. Последно вчера поисках от Бoжественото Съзнание ясен знак трябва ли да се намеся в ситуация, която заплашваше да предизвика неприятно преживяване за две души, които са ми скъпи. Бях силно притеснена, предвиждайки евентуалното развитие на събитията. Навреме се сетих да “отнеса проблема до Божественото Съзнание”. Много бързо след това бях наясно как да постъпя. Проблемът беше разрешен успешно не само за преките, а и за страничните участници. Благодаря, Отче! 02.01.18

Д. Ц. Здравейте, приятели! Вчера направих една грешка – отидох да карам колело по обичайния маршрут, но беше студено и не се облякох достатъчно. Колелото е спортно и развива високи скорости. Усещах как вятърът ме пронизва. Като добавка – отидох до там с мотор (общо ок. 80 км) и въпреки, че на мотора бях добре облечен, вечерта вирусите ме победиха. Дадох си сметка, че имам важни „задачи“ и точно тези дни не би трябвало да се залежавам, но – болки в гърба и ставите, липса на енергия… можах само да се добера до леглото и съм заспал. Към полунощ се събудих с усещането, че съм още по-зле и че тази история може да ме блокира за цяла седмица. Реших да потърся помощ от Божественото Съзнание и започнах да медитирам. Обикновено лежа по гръб, а ръцете ми са успоредно на тялото с дланите надолу. Този път, някак естествено, се намериха на ханшовете и бедрата ми. Помолих БС да „ме изчисти“ от вирусите и още по време на основната молитва усетих енергията да се събира в дланите ми. Топлината се засили необичайно, на границата на поносимото. Премина в краката и тялото ми и усещах капки пот да се стичат от вътрешната страна на бедрата. След молитвата направих 60-на много бавни и дълбоки вдишвания и издишвания и имах усещането, че през това време дланите и пръстите, но и тялото, особено в долната половина, „горяха“. Излязох от медитацията с ясното усещане, че съм намерил обичайната си форма и ще бъда в състояние да свърша, каквото съм планувал. Благодарих и съм заспал вече като здрав човек. По-късно установих, че от всички симптоми ми беше останало само разстройството… Бял кахър, както се казва. Тази сутрин, с молитвата, отново благодарих и реших да споделя случката, защото снощи наистина бях много, много зле (едва имах сили да говоря) и Божественото Съзнание отново ми показа реалната си Сила и Любов. 16.12.17

J. N. Бог е велик, Д… ! Само на Неговата Воля се уповаваме ! Твоят случай е ярка демонстрация от Негова страна на възможностите за изцеление, които е вложил при нашето сътворение. Прекалено е ясно, че медицина и лекари вече няма. Преди доста години четох прогноза за годините след 2000-та , че човекът ще се самоизцелява. Разбира се не се споменаваше Волята на Създателя и Неговото Ръководство в процеса, но на нас вече ни е ясно. Не спирам да благодаря на Христос за неговия принос в проглеждането ни! 16.12.17

M. L. Наистина голяма привилегия е, че осъзнаваме с всеки изминал ден до каква съкровищница сме се докоснали и дори не можем да си представим какви изненади има да се разкриват пред нас още…!? С голямо задоволство прочетох разказа ти, Д. Ц., и се сещам колко дълго търсех извинения за проблемите си с очите. Бях наистина в ужасно състояние…. постоянно бяха облени в сълзи и целогодишна медикаментозна терапия не ме отдалечаваше нито на йота от проблема ми, а аз не можех да се примиря с мисълта, че всичко това ми се случва точно тогава, когато най – много имах нужда от тях. Безжалостно бях ги използвала през целия си живот, ама да ме предадат точно сега, когато открих най – ценната книга на живота ми и да имам лимит точно, когато не искам да пропусна и най-дребния детайл…. но ми се наложи.
Не смея да се похваля, но имам значително подобрение: уповавах се на Божественото Съзнание, поделях в групата, по – скоро се жалвах и получих няколко съвета за различни духовни практики, които приложих и мисля, че се възползваме от ‘живата вода” на един и същ Извор!? 16.12.17

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата “ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)” и 
Страницата на “Писмата на Христос” във Фейсбук
(стр. 10)

A. A. Приятели, вчера ми се случи поредното чудо, но вече не се изненадвам особено, просто благодаря, благодаря, благодаря. Въпросът ми е за друго – за непоисканото добро. Имах си теория за това, която много често нарушавах, но пък тя така или иначе беше разбита на пух и прах. Ще ви разкажа накратко ситуацията.
Тъй като днес ще пътувам, а колата не беше съвсем наред с документите, трябваше да отида до КАТ. Няма да влизам в досадни подробности, но като пристигнах там, се наложи да обикалям по гишета и опашки, пък и ми намирисваше на проблеми – имаше вероятност да не мога да свърша това, за което съм дошла. Няколко пъти се помолих за разрешаване на ситуацията. И познайте! Някъде от нищото изникна един мой бивш съсед, който само в този ден от седмицата е там като експерт в комисия за проверка на пренабити номера (крадени коли). Поговорихме си, но не съм го молила за помощ, нито съм намеквала, че може да имам проблеми. В един момент той просто взе документите ми от ръцете и взе да влиза насам-натам. Колата чакаше на опашка и той ме повика да я вкарам в неговата колона (за специални проверки на рамата). След известно време всичко, за което бях дошла, беше в ръцете ми!
Искам да наблегна на две неща:
– не ми е близък приятел, дори не ми е приятел, а бивш съсед – живее до къщата на майка ми, където съм израснала.
– неговата помощ бе неоспоримо божествена – получих всичко по възможно най-добрия начин и никой не беше ощетен, не прередих никого, просто избегнах сериозна бюрокрация и евентуално лошо настроение на държавни служители.
Да, наистина помолих за помощ, но той не знаеше нищо за това. Ясно е, че Божественото Съзнание работи чрез всички нас, но от неговата гледна точка той даде непоискано добро – не го бях молила за нищо, но ми помогна!
Идва ми наум, че и ние постоянно го правим – даваме непоискано добро – например с разпространението на Писмата и всички дейности около тях. Явно има неща, които са замислени и задвижвани в други нива, а ние просто вършим работата на физическо ниво. Очевидно няма как Божественото Съзнание, нито пък Христос, да слезе лично и да оправи документите ми в КАТ, нито да разпространи Писмата, за да помогне на повече хора да намерят пътя към реално духовно развитие.
Вече няма да се питам дали да дам непоискано добро 🙂 Ще давам, пък който го поиска, ще го вземе. И да отворим скобата за потребността от помощ – само на реални нужди, а не на претенции на егото, защото това няма да се окаже добро. Реалните нужди са свързани с най-висшето благо на всяко живо същество: „извисяване и духовен напредък, изцеление и достигане на „Царството Небесно”; […] да се развива и създава, да бъде обгрижван и да обгрижва, да бъде изцеляван и да изцелява, да бъде обучаван и да обучава, да бъде закрилян и да закриля, да удовлетворява своите нужди и нуждите на другите – всичко в ясна система на закон и ред.” (Писмо 7) 04.11.17

Б. П. Благодаря ти, А. А. <3 С мен се случи същото – след години търсене на работа на дъщеря ми, знаеш че е с увреждане, след публично унижение от институциите, вече втора година не и търся работа. Но преди седмица, изведнъж шефа дойде и ми предложи да я научим да рисува и работата й е факт. След 5 дена започва. Благодаря на Божественото Съзнание, Христос и на вас, които сте виновни за появата на Писмата в България!   04.11.17

D. D. Скъпа А. А., много хубава и прекрасна история <3 И много правилно си написала накрая, че е добре да искаме помощ само за важните неща. Така и аз съм си казала. Дори си казвам следното – ако е за добро, нека да стане. И започвам да си следя знаците и то наистина си става 🙂
Имаше една интересна случка в Бг, преди да заминем за Канада. Стоях пред вратата в бюрото по труда и се чудих дали да вляза или да не вляза и какво да питам. И си казах, ако е за добро, нека да вляза. Взех да чета разни неща разлепени по стените и в един момент от всичките чакащи, една служителка от вътре взе да ми маха и да ме кани да вляза. Аз се учудих, взех да се оглеждам, тя обаче упорито сочеше мен и ме подканваше. Е, влязох вътре при нея, обясни ми нещата, че и след няколко седмици и работа ми намери 04.11.17

Т. А. Да, денят е прекрасен за всички ни. Защото трептим на сходни честоти, защото се движим към една цел, защото имаме един учител… Всеки, който се е потопил в служенето на другите, изграждайки връзка с Божественото Съзнание, получава свидетелства за чута молитва – независимо дали е мимолетно проблеснало желание да бъдеш нахранен (тялото или душата ти), или отдавнашен копнеж по хармонични взаимоотношения… И всички свидетелства си приличат по едно – винаги Подаръкът е многократно по-голям от очакваното и далеч по-красив от коя и да е представа за него… Да, само можем да благодарим, и благодарим – с радост и възхита… 04.11.17

M. G. Личността на Исус, след като е преживял ИСТИНАТА е претърпяла трансформация в най – висша степен. Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим. Всеки, не само докоснал се, но и преживял Писмата, също претърпява своята личностна трансформация. Естествено всеки от нас върви със свой собствен темп, но пък едва ли можем да отречем, че Писмата ни променят…. към по – добро! Неща, които не са ми правили впечатление в по – ранното ми поведение сега ме измъчват, не ми дават мира, ако не ги отработя. В такива моменти осъзнавам колко дълъг път има пред мен, но пък за разлика от преди Писмата, сега имам ясно цел и личност към която да се стремя. Имам и знанието, че никога не съм сама… ? 17.09.17

П. Д.  […] Да, това Послание (Пукнатините във вашата планета), заедно с цялата книга обърна представите и разбиранията ми за Живота въобще. Така преборих и страховете си, владеещи ме от дете! 09.09.17

M. L. По рано упреците ме караха да изпитвам чувство на вина и малко или много се опитвах да поддържам изкуствени отношения, за да не разочаровам хората с които съм мислила, че са ми близки. Бях улеснена от факта, че промених местоживеенето си за продължителен период от време, който ми даде време за размисъл, а освен това се спасих от натрапчивите контакти, наложени от близките ми. Преди да се промени ситуацията, често се бунтувах срещу наложеното ми статукво, което ме изчерпваше, изнервяше, направо ме довеждаше до лудост. Молила съм се за промяна, но и през ум не ми е минавало, че това може да се случи в следствие само на “едни молби”. Това се случи преди да се срещна с Писмата, но никога не съм се съмнявала, че това не е моя заслуга. Сега вече съм сигурна чия е заслугата!!! Първите ми контакти след промяната бяха много предпазливи, за да не изпадам в състоянието на нетърпимост. Бях решена аз да задавам параметрите, дори на моменти се обвинявах в егоизъм. За мое учудване и голямо облекчение осъзнавах, че хората не само ме възприемаха с новата ми визия, но и се съобразяваха с мен без да им налагам мнението си. Започнах да чувам за себе си изрази като: “за първи път срещам човек като тебе, така убедително да отстояваш убежденията си” . Това ми даваше увереността, че съм на правилното място. Когато се появиха Писмата в живота ми, започнах да намирам потвърждения за постъпките си и това беше най- голямата ми радост.Не исках да вкарвам личен елемент в коментара, но реших да покажа как се промениха нещата вследствие решителните ми промени. Няма да спра да повтарям, че Писмата са най-ценното нещо в моя живот. 23.07.17

Y. A. Жалко е когато много близки, които обичаш, остават някак си встрани от пътя ти. Обичаш ги, но усещаш че вече са по-скоро част от пейзажа. Но всеки има своя път и е хубаво по него да върви с важните, съществените хора. 23.07.17

T. S. Няма думи, с които да изкажа Благодарността от Писмата, за всичко на което ме научиха и ще ме учат.
Само допреди една година не бях същия човек. И аз си задавах въпроси защо някои приятели се отдалечиха, въпреки че бях постоянна в контактите си с тях.
Задавах си въпроси дали греша някъде в нещо, но днес зная, че не това е била причината. Причината според мен е промяната в Съзнанието. И свободният избор, както казва Христос да се преместим в по-приятна обстановка, например сред хора, които споделят еднакви ценности. Просто в живота всичко е временно. Срещаме се с хора, като награда, опит или урок. Осъзнавайки го, разбираме че всеки от тях с хубавото или “лошото” (а то няма лошо), ни прави това, което сме днес. После оставяме пространство за новите хора да влязат в живота ни.
Приемането, Благодарността и сърдечните благопожелания за Благослов на всеки застанал на пътя ни, е според мен разковничето за Мир в душата. Оставаме заедно, за по-дълго или за по-кратко време, в зависимост от усвоените уроци. 23.07.17

N.M. Здравейте! Днес станах свидетел на това как действа Божествената сила, а също така и човек….Накратко….сутринта разговарям с отчаян мой много близък човек, оплаква се и се отчайва от финансовото си положение (което засяга и мен), тръгвайки на работа. Казах му, че съм се молила и медитирала за този проблем и че сега за това се грижи Бог. Получих доза сарказъм? Благослових го на излизане…Точно след около 10 минути непознат номер ми звънна по телефона. Оказа се моя много добра позната, която познайте какво…..има невероятно предложение за 2 седмици точно за човека, с който разговарях сутринта, буквално измислено до последният детайл, с прекрасни доходи и възможности. Буквално преливах от радост, обадих се на човека, казах му почти пищейки за тази прекрасна оферта….и как работи Отца…, дадох телефона му на жената, разговаряха, той е идеален за работата и знаете ли какво…..той се уплаши и ми каза, че предпочитал да остане още малко на тая работа, че много бързо трябвало да се тръгне и още куп оправдания. Плаках от мъка не заради това, колко ще изгуби той, а защото видях как един прекрасен дар, поднесен с много любов и грижа беше отхвърлен…още не мога да се успокоя. 12.07.17

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата “ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)” и 
Страницата на “Писмата на Христос” във Фейсбук
(стр. 11)

Д. Ц. Приятели, тези дни ми се случи нещо показателно за връзката ни с Божественото Съзнание (БС). В едно от направленията, по които работя (бизнес сътрудничество м/у две фирми, в случая) се появи друг елемент, един силно егоцентричен нов собственик. Разбрах от колеги, че е решен да предприеме не съвсем коректни действия, които ще сложат край на съвместната работа. И двете страни биха понесли загуби (повече или по-малко директни), а аз – важна част от доходите си. Пред тази заплаха егото ми се изправи и под маската на възмущение от некоректността, ме подтикна да предприема съответни справедливи и оправдани контра-действия. Успях да го озаптя, но се оказа, че духовното ми ниво не е достатъчно, за да ми бъдат спестени чувства от зоната на ниските вибрации, които ме извадиха от обичайното ми състояние за няколко дни. Усилията ми да ги преодолея имаха само частичен успех. Разбрах (признах пред себе си 🙂 ), че се налага да потърся помощ.

Следващата нощ медитацията ми започна необичайно силно. Още с първите думи от молитвата усетих Енергията да минава през тялото ми. В някакъв момент съм запитал БС как да постъпя и отговорът дойде почти веднага – трябваше да пренебрегна егото си напълно, да дам ясно доказателство за добри намерения и опиша на новия собственик каква е точната бизнес -ситуация. На практика стана следното – получих силен подтик да се замисля за текста и го получих и съставих лесно, видях дори изречение, което да започне на нов ред :). Дадени ми бяха обяснения/разбиране защо трябва да се изразя по този начин, а не по друг, и защо трябва да напиша точно това, а не друго.
Излязох от медитацията, светнах лампата и записах текста – чернова за официално писмо. Подсказан ми бе дори подходящия начин, по който да го изпратя. В момента, в който го приключих, рязко усетих силно облекчение, радост и дори лека гордост, че съм решен да направя нещо толкова нестандартно за подобен случай. Хармонията, енергията, радостта ми се върнаха и съм заспал дълбоко.
Споделям случката, защото днес, няколко дни по-късно, се усещам съвършено изчистен от напрежението на ниските вибрации и съм напълно емоционално освободен – каквото и да случи впоследствие, ще се усмихна с разбиране. Видях, че единствено правилната реакция в подобни случаи е обуздаване на его-то, проява на добронамереност към интересите на останалите и загърбване на собствените (някакъв вид бизнес-проактивност 🙂 , която не се изучава в бизнес-школите). След което ще се случи само възможно най-доброто за всички. 20.05.17

M. L. С голямо задоволство споделям изпитанието ти в битката с егото ти. Почти всеки ден се натъкваме на къде по-малки, къде по-големи схватки с него и си давам сметка, че преди Писмата, не бих се замислила да влизам в конфликт с него. Беше въпрос на чест, да го използвам за съюзник ( да не си мислят опонентите ми, че ще им се оставя да ме победят). Радвам се, че си спечелил битката с него. Скоро и на мене ми се случи нещо подобно. Не беше от толкова голямо значение, но несправедливостта си е несправедливост в каквито и размери да е тя, а да извоюваш победа над самия себе си, е истински триумф на справедливостта! Всеки, който се е докоснал до Писмата, няма как да не иска да се слее с Тях, няма как да не усети резонанса от справедливостта на Божественото съзнание. Радвам се, че го сподели. В този момент, като се сетих за моя случай се почувствах доволна, че и аз не се подадох на егото си. 21.05.17

М. М. Може би не е чак толкова трудно да се работи с хора подвластни на егото. Те в голяма степен са предсказуеми, в предвид че най-често сме минали по техния път в борбата си със собственото Его и подробното опознаване на импулсите и действията му. Само ако се поставим на негово място с неговото его може да влезем под кожата му. Действията ни (заедно с мислите и думите) трябва да са подтиквани единствено от Божествена любов, но как да заобичаме този човек?! Все пак той има някакви положителни страни (най-малкото – осигурява работа на много хора), достойни за уважение и своето важно място в обществото, а също е поддържан с любовта на създателя, както и на Христос.
Ще ви разкажа за един случай на “общество” в което всички са “щастливи” (или доволни ли не знам как да го нарека) в царството на Егото, чувстват се във свои води и не искат да променят нищо. Колежка ми се оплака от екипа в който работи и началничката си. Шефката им давала нарочно безсмислени задачи, а нормата върху която им се заплаща е некоректна, защото е обвързана с крайния резултат, а не със сложността и количеството труд за постигането му. (По точно доработват едни детайли, които често са брак от предходните операции, а на тях им се плащат само годните детайли без труда по бракуваните). Целият екип са изнервени, като постоянно се надпреварват, как на другия да му е по-зле, злословят срещу шефката си и помежду си. И някои с повече 20 години стаж там!!!
Предложих на това позитивно младо момиче да не остава там, но тя не се съгласи без да има обяснение.
Да! И тези хора са поддържани от Божественото Съзнание, хранят семейства, отглеждат деца и им е нужен подходящ работодател за да им осигури прехрана. 21.05.17

Ж. Ж. М… и аз работя в голям завод … там положението е същото… прав си, че до голяма степен хората които са напълно подвластни на егото си са предвидими именно, защото ние които се опитваме да се пречистим от грубия егоизъм и се самоанализираме всеки ден познаваме егото и неговите импулси… трудно е да се работи с много хора там наистина си в царството на егото и е трудно да запазиш високи вибрации… понякога ме повличат надолу и се чувствам напълно безсилен да владея моето, но и съм се измъквал от доста неприятни ситуации със знанията които имам ! Тогава се убеждаваш, че Писмата са Истина и вярата укрепва ! 21.05.17

T. S. Здравейте приятели. ?? Появи ми се едно вдъхновение, да ви разкажа с конкретен пример от мой опит, случил се съвсем наскоро.
Значи, жената която назначих на работа при мен, още в самото начало настоя да и дам постоянен договор, нещо което не се прави веднага, тъй като рисковете остават в последствие за мен. Но имаше нужда да вземе кредит и знаейки, че е с 5 деца, Любовта и разбирането взеха решението от моя страна. Няколко месеца по-късно ми обяви, че напуска, защото държавата и осигурява почти същите доходи, вместо да работи. Дори ме помоли да и оставя нужното време да натрупа часове, които в последствие да и осигурят средства от бюрото по труда.
Ако това се беше случило преди време, не зная как точно бих реагирала. Но в този момент, нямаше упрек, гняв и каквито и да било негативни мисли от моя страна. Напротив, помислих, че за децата ще бъде по-добре,тя да е повече на разположение, нищо че моите планове, поради нейното напускане се променяха. И ето тук, наскоро появилото се послание от Христовия Писар:
“Беше ми показано, че не сме родени, за да водим съсредоточен около себе си живот…”
Някак перфектно се вмества, че когато мислим първо за другите с най-добри и чисти мисли, Божественото Съзнание осигурява благополучие и за двете страни, защото Любовта е била първичният импулс.
Защо го казвам? Защото две седмици след нейният анонс за напускане, тя сама пожела и ме помоли да я запазя. Бях пуснала вече обява и имах нови кандидати, но приех нейната молба, тъй като е влязла в развод, за което съжалявам, че и се случва, но тя има нужда от тази работа и затова продължи. А това завръщане от нейна страна пък освобождава реализацията на моите планове.Така и двете страни оставаме удовлетворени.
Изводът ми в тази лична история, която споделих е, че когато сме загрижени за чуждото благополучие, Божествено Съзнание, намира път да го подсигури и на нас самите. ? 21.05.17

A. A. Мисля, че е време да споделя нещо много лично. Дано да ти помогне, В…. Може да се изненадаш, но аз също не участвам с дарения… засега. Отдавна работя само за Писмата и нямам почти никакви доходи – малки странични поръчки от време на време. Преди това работата ми беше само управленска и ужасно стресираща. Този мъжки свят отдавна не беше за мен и се молех за покой. Получих го! Работата за Писмата е силно вдъхновяваща и удовлетворяваща – прави ме щастлива! Но от друга страна материалният свят изисква материални решения – егоистично е да оставям мъжа си да се справя сам с издръжката на няколко членно семейство. Молех се за решение, което да е подходящо и полезно за всички участници. Чаках дълго и понякога се обезверявах. Оказа се, че просто ми е било нужно търпение. Решението дойде преди около месец, но нямате представа какво! Колкото и да мисля, няма да мога да го измисля по такъв съвършен начин! Решение, което работи на всички възможни нива! Чудо, би казал Ж… И наистина е такова! Покрива абсолютно всички мои нужди – разполагам с времето си, включително и за Писмата, с почти американски приходи, контактувам с прекрасни хора от голяма компания, на които имам доверие, без никакъв стрес и т.н. За тях е по същия начин – имаха много силна нужда от човек точно с моите знания и умения, изключително доволни са, че напредвам бързо и ще им бъда от полза за следващото разширяване на компанията. Така работят Христос и Божественото съзнание – на всички нива! Така че, В…, напълно те разбирам! Но както и да изглеждат нещата в момента, предай им ги, довери се и имай малко търпение. Тогава ще стане точно това, от което имаш нужда!   29.03.17

V. D. Бях станал вече търсещ и минах през доста религии и учения, но в главата ми наученото някак стоеше доста хаотично, и много въпроси не намираха точния или изобщо никакъв отговор, и точно тогава циркулирайки в нета попаднах на откъс публикуван от Огнян Христов (за което съм му безкрайно благодарен <3), който отговаряше пряко, на един от въпросите ми, който си задавах. Тогава веднага започнах да чета “Писмата” и Те, още с първото прочитане ме грабнаха, и очароваха, там намерих отговорите на почти всичките ми въпроси, и то по един строен, и подреден начин по важност и взаимовръзка. В Тях, видях едно подредено Учение толкова ясно изказано и на един много разбираем език. След като започнах и да ги практикувам (и ми се получаваше), почти веднага забелязах, и промените, които настъпиха в живота ми, почти мигновено. 03.04.17

Б. П. Скъпи О…, аз не “разбрах”, че Писмата на Христос са истински, аз го “почувствах” със сърцето си. Не крия, че отначало бях предубедена и че се чудех какво ме кара да ги чета.Това е, защото сме залети с огромна догматична, промиваща мозъци литература, сектантски небивалици и прочие и най-малкото -сме предпазливи. Но от малка си задавам въпроса за смисъла да живееш, защо, след като в един момент няма да ме има, съм живяла изобщо и след някоя друга година няма да има и спомен от това? Какъв е смисъла? И когато гледах маргаритките и някоя пчела върху тях, се чудех как един “Бог” на небето си е играл и го е създал с това предназначение? А малката почти невидима мушичка? Защо е създадена? Кому е нужна? И КАК е създадена? Или защо, след като всички ми казваха, че Бог е добър, то той ни наказва за всичко? Кое му е доброто? Смисъла за това? А когато миналата година в Троянският манастир, пред една огромна тълпа, ми беше отказано причастие, защото не съм подготвена и не заслужавам, и изпитаният срам от всичко това, не можех да не се отчая и задам на “някой от горе” въпроса: „Ако сега изляза и помогна на един бездомник, това прави ли ме добра щом не съм “достойна” за причастието? А момичето на опашката, което се беше забулило със забрадка и ме попита дали съм готова за причастие (а аз го излъгах,че да), отмине този бездомник, пак ли ще е по-достойна за причастие? И т.н. и т.н… Христос с всяка страница отговаряше на тези мои въпроси, които съм задавала и които ме измъчваха. Имам чувството,че когато бях игнорирана от попа в манастира пред всички, тогава стана нещо в мен, защото доста отчаяно и вътрешно ядосана погледнах всички икони, които ме гледаха и вътрешно крещях ЗАЩО???. Та……Писмата ги ПОЧУВСТВАХ,че са истински,реални и в същината си простички, защото най-хубавото около нас е именно и най-простичко, най- красиво и най-истинско. Писмата наистина са ОСВОБОЖДАВАЩИ 🙂  02.04.17

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата “ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)” и 
Страницата на “Писмата на Христос” във Фейсбук
(стр. 12)

М. М. Последно се сещам за две лоши неща, които ми се случиха и като размисля, след като преминаха изглежда, че са били само едни забавни весели уроци. Единият беше, когато събирахме пари за озвучаването на Писмата. Бях платил тлъста сметка за ток и някои други неща следствие от другото лошо нещо, което ще опиша друг път, защото е по дълго. Бях си набутал овърдрафта и нямаше изглед да изляза от кризата в същия месец, но трябваше по някакъв начин да покажа съпричастност и нещата да започнат да се случват. Преведох 50 лв. (по-голяма сума от тази, която мога да си позволя) предвид, че в идващите месеци едва ли ще имам отново възможност. С жена ми рядко говорим за пари, но същата вечер тя ми каза, че сме щели да купуваме колело на сина, което му е обещала на предния рожден ден. Оказа се, че той е събрал 150 лв., а тя не си е теглила заплатата два месеца и на другия ден взехме хубаво колело от 410 лв. Сякаш Божественото Съзнание беше подредило обстоятелствата и вече имаше пари за всичко. 29.03.17

Ю. Н. Боже, как ни тестват всички по един и същ начин ! Явно въпросът за безусловното приемане на различни от нас хора , ситуации, лични взаимоотношения и т.н., за Безусловната Любов е от първостепенна важност . Само върху това трябва да работим не ежедневно, а ежеминутно.Непрекъснато самонаблюдение, самоанализ, самоконтрол! Няма да ви занимавам с моята опитност, която е почти идентична на вашата, само ще ви кажа , че ако не четях от 2-3-години Писмата, щях да загубя приятелка, която силно обичам. Само чрез наученото от Христос успях да изляза “суха от водата”. Много се мъчих да задуша неудържимите настъпателни позиви на егото, буквално се борих физически с него , защото знаех , че само така ще успея и успях. Това е пътят, няма друг. Няма нищо по-значимо от Безусловната Любов, без нея сме нищо . Чрез нея се диша много по-леко, приятели. Да благодарим на Божествените Ни Баща-Майка и Христос, че ни отвориха съзнанието за нея! 15.02.17

A. A. Случи се така, че преди 2-3 седмици се препънах сериозно в отношенията с близък приятел и много ми се ще да споделя ситуацията тук. Чета закачената публикация за проактивността и виждам, че макар и да съм напипала точния смисъл, без да мога да го приложа в тежък момент, това си остават просто някакви „философии”… Оказва се, че само разбиране на смисъла не стига. И двете страни минахме през тежко страдание и разкаяние, заради което стигнахме до по-задълбочени изводи и вероятно до практически приложимо решение (надявам се и вие да допълните от собствения си опит). Искам да добавя, че вече е изпробвано – работи безотказно и моментално! 🙂
Допуснах един от моите най-стари страхове да създаде реалност, която беше далеч от действителността, но за мен в този момент тя беше съвършено истинска. „Големите очи” на страха ми дадоха визия за огромен проблем, който всъщност не съществуваше; моят скрит емоционален модел създаде обстоятелства вместо мен. „Емоционалните ви модели може да бъдат толкова вредни за цялостното ви благосъстояние, колкото и начинът ви на мислене. Заедно те представляват вашите творчески инструменти и създават необходимите очертания на бъдещите ви притежания, събития и обстоятелства. ТЕ действат в живота ви, независимо дали го искате. Далеч по-лесно е да разпознаете умствената си обусловеност, отколкото дълбоко заложените емоционални нагласи – съзнателни и подсъзнателни. Често сте обсебени от тях, без да го разбирате, тъй като в повечето случаи са прикрити от породените в ежедневието моментни чувства.” (Писмо 1) „Има нещо, което трябва да разберете за Егото – то е напълно лишено от проницателност, обективност или елементарно чувство за справедливост. Когато сте контролирани от неговите импулси, излъчвате толкова неуравновесени и така лишени от здрав разум вибрации, че те влияят неблагоприятно и на хората около вас и създават силно нехармонични схеми на съзнание, които започват да се отразяват върху предстоящите ви преживявания, дейности и ситуации. (Послание 2)
Ниските ми вибрации бяха съвсем неочаквани както за мен, така и за отсрещната страна, и тъй като моята истина в момента не беше никаква истина, отсреща се появи друга реалност, коренно различна от моята (според емоционалните модели там), но толкова далеч от истината, колкото беше и моята.
Вече имахме схема срещу схема, реалност срещу реалност, съвсем различни една от друга, но еднакво далеч от действителността. Представете си, че имате страх от затворени пространства, попадате в едно такова и изпадате в паника. Докато клаустрофобията ви владее напълно, създавате несъществуваща реалност, в която очаквате да се случи нещо страшно, не намирате никаква опора, съмнявате се, че ще се справите и, разбира се, стоварвате ниските си вибрации върху хората в обсега си. А те, неподозиращи и незнаещи нищо за вашите страхове, виждат само, че изкривявате действителността и стигат до извода, че по някаква причина се опитвате умишлено да ги нараните и да разрушите приятелството. Схема срещу схема и никаква истина. Сигурно и вие ще се сетите за подобни обстоятелства.
Вероятно ще ми отнеме още доста време да се отърва точно от този емоционален модел, но вече знам, че трябва да спирам проявите на ниски вибрации ВЕДНАГА, още преди да съм наранила някого (това, че не съм го искала, няма никакво значение). Още по-важното е в случая до какви практически изводи стигнахме за проактивността, която беше нужна в този момент и която се оказа, че никой от нас не беше разбрал в такава дълбочина, че да може да я приложи в ситуация, в която са задействани отдавна заложени (затова неоткриваеми) поведенчески модели. „Христос иска от вас да бъдете проактивни… Така не допринасяте за неговата дисхармония и създавате за себе си БОЖЕСТВЕН оазис от ЛЮБОВ, който ще се прояви като благотворни условия около вас…” (Христовият Писар) „Бъдете живи в разума си, т.е. бъдете животворни, интелигентни и любещи. Винаги давайте първата си мисъл с любов.” (Послание от 1 юли 2015 г.)
За да не „допринесем за дисхармонията” на някого, който в момента е изпаднал в ниски вибрации (без значение от причината), стигнахме до извод за следните практически стъпки:
1. Най-напред да блокираме навлизането на отсрещните ниски вибрации в себе си, иначе няма да сме способни да реагираме проактивно, а ще бъдем въвлечени в негативни емоции с ясен резултат.
2. Проактивност – ВЕДНАГА да намерим вътрешния си източник на истинска любов и да я изразим по съответния начин (според ситуацията). Важно е обаче да се извърши действие за подобряване на ситуацията, а не да се оттеглим, защото проактивността е активност, но с любов. Думите ни ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да са придружени с истинско чувство, защото вибрациите зад тях винаги се усещат и ако не е така, няма да доведат до търсения резултат. Така оставаме незасегнати от потока на ниски честоти, насочен към нас, а любовта ни ИЗДИГА на още по-високо ниво, още по-далеч от тях. Нещо като случая с барон Мюнхаузен, който не е загубил самоконтрол пред опасността и се е самоспасил  „Друг път се засилих да прескоча едно блато. Пришпорих коня и когато стигнахме в средата на блатото, разбрах, че то е много по-дълбоко, отколкото предполагах. Затова се върнах назад и излязох на брега, за да се засиля още повече. Но тоя път се случи нещо ужасно: цамбурнахме с коня и аз затънах до шия в блатото. Навярно щях да загина, ако не се бях сетил да се хвана за собствената си коса и да се самоизтегля. Коня държах между краката си и по тоя начин спасих и него.” Ето как една от най-невероятните случки в световната литература, заради своята очевидна невъзможност, се оказва пример за възможностите (на проактивността) 🙂
3. Реакциите на отсрещната страна биха могли да са различни. В най-добрия случай ще се издигне във вибрациите, а в най-лошия – ще остане в ниските честоти и ще продължи със същото поведение. Но то няма да ни засегне – ще бъдем само наблюдатели, сякаш защитени със стъкло помежду ни. Ако е прекалено тежко за наблюдение, може да се оттеглим, може да останем пасивни или пък да продължим да изразяваме любов (според преценката, а и зависи колко силно е егото отсреща).
Като цяло стигнахме до извода, че прилагането на проактивност става възможно на практика след поредица от подобни ситуации, които ни носят страдание, но и чрез които преоткриваме реалността на проактивните действия като единствен градивен изход. Спомням си едно малко прозрение, което преди време споделих тук: „Ако не можеш да донесеш радост, не носи нищо”
„ако постоянствате, един ден ще узнаете, че сте способни незабавно да се придвижите към етап на проактивна радост, прошка, разбиране и загриженост за всеки, който е разклатил равновесието ви. Когато достигнете това ниво на любеща реакция към тъмните външни въздействия, вече ще сте установили структурата на Божественото Съзнание на вашата планета.” (Послание от 2014 г.) 10.02.17 (Дискусията за проактивността)

М. Л.  Ако направим една аналогия: създател – родител, създател – Творец, приемаме факта, че целта и мотивацията за добротворство е очевидна. Като деца на създателите си, се предполагат добри предпоставки, за разгръщане творческия потенциал на децата ни. Съпоставения от друга страна аналог: църква – религия, училище – възпитател, това са едни институции, които от момента на съзнателното проглеждане на детето, попада в лапите им и започват да го мачкат като глина, (ако се поддаде), докато го вкарат в желаната парадигма, кой, колкото успее. Безброй поколения преминават през добре организирани, в много случаи съгласувани съвместни действия и фактически индивидуален, информиран избор не е бил възможен. Липсата на демократично мислене, тайна или явна диктатура, като добавим и цензура: всичко е предрешено… Все пак остава един малък но съществен момент за измъкване като: не проявяваш никакъв индивидуализъм, никакви амбиции – за равен старт, за добро образование, за добра работа,за добра заплата, за равностойно право на глас… Просто ставаш невидим: не те забелязват, не им пречиш, не дразниш никого с натрапчиво поведение. Може и да те сгазят, но ти си дух…
Всъщност се превръщаш в един наблюдател на боричкането около себе си. Ти си в театъра, но нямаш роля, ако искаш аплодираш, ако не искаш… и без това никой не те забелязва, ако пък те забележат и ти предложат роля – третия храст в ляво и ти откажеш, мисли му… В ролята на наблюдател си в безопасност, докато на боричкащите се не им хрумне да подпалят театъра.
Тук е ролята на Писмата. Ако родителите бяха запознати с Писмата, биха възпитали добро поколение, което би попаднало в добри училища с добри възпитатели, които от своя страна ще бъдат направлявани от още по- добри управляващи, водени от морално естетическите си критерии, за благото на обществото. Ако всички тези критерии бяха съблюдавани своевременно, обществото ни нямаше да се намира в тази морална разруха. “Запомнете: духовното развитие на „земното ви съзнание“ ще породи психическо и материално развитие в личния ви живот и в живота на хората като цяло; ще отведе цивилизацията ви до по-хармонично състояние на благоденствие.” Колко лесно изпълнимо изглежда посланието на Христос, а с колко вредни навици трябва да се преборим,за да приведем в действие, иначе тези толкова лесни за изпълнение изглеждащи съвети. 09.01.17

Т. А. Тръгнахте си в неделя и от понеделник започнах да ходя всеки ден (в продължение на 5 дни) при майка ми – масажи, Рейки-сеанси, Рене Мей – терапии, или елементи от всичко това – както дойде… Беше студено и чувствах как вятърът ме пронизва, но бях мобилизирана да помогна на скъпо същество… Следобед се връщах, готвех по нещо за другия ден, малко Интернет и – така. Нощем започвах сеанс за себе си, заспивайки, сутрин го довършвах… На шестия ден – Бъдни вечер – готвих цял ден, за да си посрещна гостите – майка ми и приятелят ѝ – след вечерята, още на масата започнах да се сривам – слабост, хрема, кихавици… чак на другия ден – прекаран изцяло в леглото – и не без помощта на А. (благодаря ти, скъпата ми!), започнах да усещам бунта вътре в себе си… Този “танц” между майка ми и мен не е от вчера. През последните две години даже избледнява и отношенията ни са много по-хармонични… но от време на време всяка “яхва” старата си представа, че нейната майка/дъщеря трябва да е “Най”…и оттам се завихрят еднииии… Знаете.   Хем искам да помогна, хем не знам кога да спра. Хем се радва на грижите ми, хем капризничи като малко дете… хем приема, хем упорства (Аз съм Майката!)… Добре, че бързо подаденият ключ: “Дай прошка!!!” – действа светкавично!… Още на Коледа започвам да се чувствам добре, на 26-ти направо литвам, когато със СМС ми съобщават, че двойка пътешественици ще преспят в спалнята ми… И оттук нататък започва Коледното чудо – децата (на 21 и 28 години) са спокойни, уравновесени (оказа се, че медитират), вегетарианци са… предложиха си услугите да снимат отново – професионално – апартамента ми, както и да напишат някои подробности, така че да бъде “на върха” в сайта…после прическата ми беше подобрена, сготвиха ми лазаня… Аз пък ги поканих да ми погостуват (след първата платена вечер), та още са тук… ходихме до морето (мечтаната разходка, която не успяхме да направим с вас)… връщах се сама, когато ме привлече място с много зелена трева, между едни дървета… там си постоях известно време, казвайки си Божествен Живот, чувствах как енергията пъпли по тялото ми, а то се уголемява… за миг загубих представа за време и пространство, сълзите ме върнаха обратно, когато почувствах как се стичат по бузите ми… ако можех да помедитирам още след това преживяване – кой знае… Но ме чакаха салата и бутерки, с които да посрещна новите си деца… (Правих им сеанси, дадох им да си четат на английски Писмата – ако искат, де…) Изпълнена съм с БЛАГОДАРНОСТ от/за всичко! От новия прочит на Автобиографията – смятам, че оттук нататък е необходимо да се продават заедно (ако е възможно), защото понякога съм зацикляла над някое Писмо, или абзац… а само два реда от поясненията, които Писарката дава на някого за нещо… и – хоп! – ти просветва… От Рейки-сеансите, които ми помагат да се възстановявам по-бързо. От много по-успешните си медитации. От все по-хубавите обстоятелства наоколо. От все по-прекрасните свидетелства на всички вас тук!… Прегръщам ви! Ставам, защото децата ме чакат да играем на зарове!   29.12.2016

М. Г. Ще разкажа за едно мое преживяване, в което наистина имах възможността да се убедя, че текстовете в „Писмата на Христос“ са наистина връзка между нашето и Христовото трансцедентално съзнание.

Беше един много горещ летен ден. На работа нямах още климатик, а кабинета ми е с южно изложение. Мисля, че всеки от вас може да си представи каква горещина беше вътре. Тръгнах си от там към 17 часа, а навън слънцето още по – щедро раздаваше своята горещина. Чувствах се като смазана. Тогава, а и към момента все още работя по един проект, чиято същност е работа с много болни и увредени хора – деца и възрастни, в домовете им. Тази дейност се осъществява в часовете след 17 часа. Та така, аз тръгнах за да посетя домовете на няколко човека. Една от задачите ми за деня беше да посетя дете, но с него винаги работя в друг уговорен ден, в който детето не е изморено и може да се работи с него. Тогава родителите го водят при мен. През деня звънях по телефона на майката, за да се уговорим, но тя така и не отговори на обаждането ми. За това отидох до домът им. Срещнахме се на улицата, защото те бяха тръгнали по работа. Поговорихме 2-3 минути под парещите слънчеви лъчи и се разделихме. Главата ми толкова се беше размекнала, че съвсем забравих да уговорим посещението им при мен. След 10 минути майката ми звънна по телефона и здраво ме нахока, че не съм коректна, че не съм специалист, че само отбивам номера…. и все от този сорт обиди, като не ми даде време и думичка да кажа, а щом свърши с тирадата си ми затвори телефона.

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата “ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)” и 
Страницата на “Писмата на Христос” във Фейсбук
(стр. 13)

Ех, ама само как се разбунтува егото ми, сами можете да си представите….. И се започна един вътрешен монолог … оправдания, естествено към мен. Исках да и обясня, но тя не реагира на телефонното ми обаждане. Прибирайки се към вкъщи имах възможността да си се оправдавам колкото си искам… плачеше ми се от унижение, но нямаше как това да стане по улиците. И всичко щеше да продължи така, ако не бях чела „Писмата“. Сега ясно улавях капаните на Егото. Знаех, че съм изправена пред сериозна провокация. Тези мисли ми помогнаха да започна да разсъждавам от гледната точка на майката, която има увредено дете и с цялата си душа иска детето и да бъде като другите деца. В този момент изпитах любов и разбиране към нея, помолих се за тях, помолих се за разрешение на конфликта между нас с любов, без оправдания и ненужни обяснения… също така се молех Христос да ми помогне да обуздая и пречистя егото си.

Щом се прибрах веднага влязох в банята… там продължих с молитвата. Молех се водата да отмие болката и онова раздиращо усещане вътре в мен. Това обикновено ми помага. Щом излязох, седнах на леглото и произволно отворих Книгата…. и онемях… Пред очите ми се появи следния цитат: „Благословени сте, ако сте въвлечени в конфликт, но ви е грижа за ближния и търсите помирение. В сърцето си носите любовта, идваща от „Отца“, и вие сте Негово чадо. Благословени сте, ако сте били дълбоко ощетени от друг и въпреки това можете да простите и да проявите милост, а не търсите правосъдие или отмъщение. Така влизате директно в хармония с любовта, която е „Действието на Бога във вас“, и ще бъдете пожалени по време на беда. Най-благословени от всички са онези с чисти сърца, защото като са се избавили от гнева, омразата, отмъстителността, грубостта, завистта и жестокостта, те застават пред света като проявление на Любовта. Те ще познаят Реалността, наречена „Бог“, и ще разберат, че тази Реалност е „Отца“ вътре в тях.” Бях поразена… отговора на Христос беше очевиден. В този миг болката беше потушена…. Сълзи на облекчение и благодарност потекоха от очите ми. След това, благодарих още хиляди пъти преди да заспя.

На другия ден писах съобщение на майката да доведе детето при мен. Тя първо ме игнорира няколко дни, после ми отказа, но аз не се отказах. Молих се за Божествено разрешаване на ситуацията. Щом ми отговори, и написах, че и тя и аз знаем, че мога да помогна на детето и. Ако реши все пак, че иска то да получи помощ, знае къде да ме намери. На другия ден ми написа, че ще го доведе в уговорения ден и час. Посрещнах ги усмихната, с нищо не показах, че нещо се е случило между нас. Нямах нужда да се оправдавам или обяснявам. Когато жената дойде да си вземе детето, се обърна към мен и каза: „Извинявай! Аз напоследък съм много изнервена! Не исках да става така“ . Усмихнах и се и казах, че я разбирам и всичко е забравено…. А сърцето ми пееше ли пееше във възхвала на Отца! 🙂

П.П. Два дни след случката, в кабинета ми бе поставен климатик… след 7 годишни молби към ръководството. 🙂 26.12.2016

Ю. Н. Вчера имах същия случай. Имам постоянен проблем с една личност, на която искам да помогна и ежедневно се моля за това на Божественото Съзнание и Христос, като в молитвата се старая да предам проблема за разрешаване от Божественото Съзнание. Става все по-лошо, обаче. И вчера взех Книгата и помолих Христос да ми даде отговор, насока как да постъпвам в бъдеще. На какво мислите, че се спря пръста ми – не цитирам буквално, но ми се каза: Не се притеснявай, остави всичко в ръцете на Отца. Той има решение за твоя проблем! 26.12.2016

Р. Г. Браво, М.! Благодаря ти за споделеното! Със сигурност то ще укрепи вярата на всички нас в трудния Път към ХС. Сам Христос ни предупреждава, че когато сме тръгнали по Пътя, предизвикателствата ще започнат да се случват и именно те ще ни помагат да израстваме и развиваме. Имаме нужда от сблъсъка с ниските вибрации, вече ЗНАЕМ, че те са абсолютно задължителни, за да се случи промяната и трансформацията в нас! Аз също съм попадала в много трудни и сложни ситуации, подобни на твоето преживяване. Прекрасно те разбирам, защото от собствен опит знам колко болезнено преодоляваме нашите чисто човешки негативни възприятия! Но когато преодолееш СЕБЕ СИ в името на ДРУГИЯ, ВЪЗТОРГЪТ И РАДОСТТА са неописуеми, нали мила моя  🙂 За себе си мога да кажа, че за моя 55-годишен живот последните две години бяха най-трудните, но и най-ПРЕЧИСТВАЩИТЕ. Разбира се сега няма да изпадам в подробности, може би в някой хубав ден и аз като нашата Писарка ще го опиша :). Засега само искам да вметна, че тежките моменти от 2015 бяха много РАЗРУШИТЕЛНИ за мен, за разлика от 2016, когато вече разполагах с най-МОЩНОТО оръжие в борбата с НЕГАТИВНОСТТА в себе си! ВЕЧЕ ИМАХ ПИСМАТА, ЛЮБОВТА И НЕПРЕСТАННАТА ПОДКРЕПА НА НАШИЯ ЛЮБИМ УЧИТЕЛ И НЕГОВАТА НАЙ-ВИСША ИСТИНА. Разбира се, предизвикателствата за мен продължават с пълна сила, но вече ЗНАМ, че ОТЦА е в мен и около мен и неговата СЪВЪРШЕНА ЛЮБОВ ще се погрижи за всичко и всички НАС! БЛАГОСЛОВЕНА СЪМ, ЧЕ ВИ НАМЕРИХ, ПРИЯТЕЛИ! ОБИЧАМ ВИ! 26.12.2016

М. К. И на мен, миличка ми се е случвало подобно нещо, понеже също работя с деца. Не можех да овладея гнева, когато не слушаха и ми предаваха и своята агресия. Опитвах се да не им се карам, да не викам, но си изпусках нервите. Тогава се помолих на сутрешната молитва пред иконата на Иисус да ме дари с търпение, кротост и любов. Още същия ден почувствах това невероятно търпение и спокойствие, за които се помолих. Разказах и на децата, понеже им предавам религия – обясних им, че в класа ни трябва да цари спокойствие и толерантност, за да има само радост и любов … и те ме разбраха. 26.12.2016

М. Л. Няколко пъти публикувах коментари в които само загатвах, каква огромна разлика би имало в поведението ми, ако познавах Писмата тогава. Колко хаотично съм действала в изключително важни за мен ситуации и какви поражения съм нанасяла на психиката си, докато съм се доверявала на егото си… Вече бях натрупала 20 години стаж като проектант-конструктор в промишлеността, когато се разпаднаха промишлените предприятия. Три години бях в ступор, докато осъзная, че трябва да се преквалифицирам… Но в какво!? Дъщеря ми студентка, аз със заплата от 200 лв. всичко изглеждаше абсурдно. Моя приятелка от 20 години, тогава директор в Социално подпомагане ми предложи да започна при нея… Нова сфера, още няма достатъчно обучени кадри.. Учим се в движение… Работата беше абсолютно предизвикателство… Стотици хора, останали зад борда на живота . Озлобени. Уязвени и най – малката причина ги превръща в зверове, други пък прегърнали безсилието, като неизменна съдба. Всеки ден от тежък, се превръщаше в по тежък. Понякога се питах, колко време още мога да издържа при такива условия на труд, като че ли до този момент не бях ходила на работа. Работата ми беше изключително натоварена, но сблъсъка ми с тези уязвими хора ми даде нова гледна точка и аз започнах да гледам на нея като на мисия. В началото започнах временно, докато си намеря друга и това продължи 15 години, като преминах през всички възможни дейности. Тогава дойде най-голямото ми изпитание, за което искам да разкажа и да съпоставя с това на М., което тя така образно описва и предава истинския смисъл на Писмата, като реално приложение в живота ни и колко близо е всеки един от нас до този практичен житейски наръчник. Точно преди осем години, след Коледа, в двата работни дни преди Нова година на оперативка (вече бях гл. специалист в областната дирекция по закона за “Закрила на детето”), моята приятелка от 28 години и все още моя директорка, ме обвини несправедливо за несвършена работа пред целия състав на дирекцията от 9 човека… Това беше, критичната точка на моята търпимост. Изредих и всички несправедливости, които е извършила по отношение на мен през годините пред всички и някои от тях подкрепих с доказателства, за да не ги оспори. След това получих поздравления от колежките, но аз се почувствах толкова омерзена, не можах да разбера себе си. След три месеца дойдоха съкращения в Дирекцията и аз бях съкратена. В мен нахлу нова вълна на недоволство и тогава егото ми се прояви с целия си ” блясък” – подадох Искова молба за справедливост в съда. От този ден аз започнах да сънувам едни и същи сънища, които ме оневиняват и така цели две години. Няколко дни преди резултата от третото дело, изтеглих исковата молба – не можех да понеса резултат какъвто и да беше той.

През целия този период живях в абсолютна непоносимост към себе си, като през деня търсех оправдания за постъпката си, а вечер я опровергавах. В този период имахме куче, което разхождах всеки ден на една хълмиста местност, на която Дъновистите правеха сбирките си. В продължение на 3 месеца всеки ден ходех на този хълм и аз наричах тези мои разходки – срещи с Бог. Там разговарях всеки ден с Бог – интуицията ми го подсказваше. Отправях добри чувства към всички мои близки и никога не пропусках приятелката ми. В деня за прошка усетих мощна вълна на Всемирна благодат. Преодолях егото си и с голямо безпокойство поисках прошка с SMS. Прошката ми дойде мигновено. От този момент сънищата ми свързани със случая спряха. Понеже съкращението ми се случи 2 години преди пенсиониране, нямах никаква надежда да започна адекватна работа, но когато Бог е решил да раздава награди – точно това ми се случи: точно по Коледа в същата година ми предложиха настоящата работа, която вече 6 години работя с удоволствие и няма да уточнявам, колко пъти заплатата ми е по-висока от минималната работна заплата. С този разказ искам да потвърдя още веднъж, че Писмата работят за нас. М. ме вдъхнови да напиша тази моя история, която почти ме смаза психически. Ако тогава познавах как действа егото, със сигурност щях да бъда по-предпазлива. Днес Писмата ни дават отговор на всички въпроси, освен това ни мотивират да ги следваме вдъхновено!!! 26.12.2016

Д. П. Благодарение на Писмата осъзнах, че Божественото Съзнание е в мен, както във всичко живо и неживо в творението със всичките си „принципи“ и „характеристики“ (от П1). Независимо, че все още контакта ми с НЕГО не е стабилен и толкова явен, че както се казва да го пипнеш ежедневните резултати са на лице. В работата, въпреки че не е най-желаната от мен, се чувствам много добре. Работя с машини (на пръв поглед твърде тежка материя, за да се повлияе от нещо духовно, съзнание или подобно). Без да правя нещо по-особено от колегите си при мен машините работят безупречно. Често съжалявам, че повечето настройки и ремонти се правят от другите смени и съм благодарен, че при мен си вървят и разполагам с време да си чета или за фейса. Съжалявам също, че има хора смятащи се за каръци. Ремонтите се падат при тях и съответно – дават по-малко продукция и получават по-малки заплати.

Доходите в семейство ми от преди година и половина до сега се удвоиха. Всеки месец имаме нова придобивка и мисля, че така е по-добре отколкото всичко да дойде на куп. Имаме време да се порадваме на всяко ново нещо. Има още много, но мисля че и това е достатъчно. И всичко това при условие, че не съм от най постоянните с медитациите (макар и рядко пропускам ден), а някои неща правя по свой начин! 10.12.16

О. Х. Най-напред да благодаря на Христос и на Божественото Съзнание (БС) за споделеното в следващите редове! Христос обещава доста подобрения в живота на последователите на Неговия Път. Аз съм един от тези, които вече няколко години се стремят да го следват и въпросът на В. ме подсеща, че е време да кажа нещо конкретно.

Възможно най-кратко за практиката си – започнах да медитирам всекидневно около година след като прочетох Писмата. Внимавам добре за мислите, думите, делата и емоциите си и следя за проявите на егото (улавям го ежедневно и не само в незначителни ситуации, подхождам с разбиране към усилията му да ме владее, доколкото може, и така съжителството ни е „мирно“). През цялото това време се радвам на перфектно здраве, но ще добавя, че се грижа за него – спортувам редовно и хранителният ми режим е все по-близък до вегетарианския. Като резултат, вкл. и от медитацията, имам достатъчно енергия за всичко, което правя през деня. Доходите ми бяха намалели в годините около запознанството с Писмата, но постепенно се стабилизираха и в последните 2-3 години изкарвам колкото ми е необходимо и то с все по-голяма лекота. Отбелязвам, че паричните ми нужди ми са нормални, в смисъл, че нямам амбицията напр. да си купя Ферари, за да впечатлявам съседите.

Щастлив съм, че трима от най-близките ми хора прочетоха и харесват Писмата. Единият дори ми помага в дейността, там, където е компетентен. Другият е млад и все още експериментира в духовните практики, но е наясно и го заявява, че не е срещал по-висше Учение от Писмата. За съжаление, както често се случва, голямата част от близките и приятелите ми не реагират – изглежда, че от добри чувства към мен предпочитат да не ги коментират. Истина е, че годините с Писмата се отличават все по-силно и ясно от предишния ми живот. С ограничената си фантазия не съм вярвал, че е възможно да изпитвам толкова щастие, и от друга страна – да не „плащам“ за него със съответни моменти на страдания или някакви мъки – нещо, което съм приемал за нормално. Сравнително рядко преди, сега всекидневно се радвам на вдъхновение и намирам (или получавам по време на медитация) отговорите и важните решения.

Споменах за доходите си и ще допълня с друг интересен факт. Оказва се, че колкото и време да отделям за Писмата (за работа в Интернет, помощ за екипа около книгата и други свързани дейности, както и за личното ми развитие), то винаги е „компенсирано“ от леснотата, с която другата работа ми върви, сякаш от само себе си. Там където преди беше нужно да влагам много труд и енергия, да мисля и премислям в стрес, да убеждавам…, сега просто успявам и нещата се случват с лекота, почти автоматично. В началото, когато започнах да забелязвам този ефект, ми стори почти невероятно да е истина и си мислех, че е просто поредица от щастливи случайности, но днес, след няколко години, разбирам какво точно означава да прехвърля грижите си на БС…

Свидетелството стана дълго, а и няма как да спомена за всичко, което ми донася практиката на Писмата. Ще добавя само за перспективите – вече съм убеден и от опит знам, че с бедната си човешка фантазия не бих могъл да си представя почти нищо от предстоящото по пътя към просветлението. Благодаря отново на Христос и на БС! 10.12.16

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата “ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)” и 
Страницата на “Писмата на Христос” във Фейсбук
(стр. 14)

Д. П. След последните събития реших да направя една силна и качествена медитация в която единствената цел е контакт с Божественото Съзнание. От много време се обвинявам за непостоянството си, но не започнах веднага. С ясното съзнание, че ще го направя се подготвих за работа (нощна смяна), за да нямам ангажименти до часа на тръгването, с един душ почистих храма на душата (тялото) и с пълна увереност легнах на леглото по гръб. След кратко отпускане казах молитвата Божествен Живот и се съсредоточих върху целта си. Мина ми мисълта, че може да закъснея за работа. Изсмях се, че пак кроя планове, които не зависят от мен, а има кой да се погрижи за всичко (обикновено се присмивам на закачките от егото). Започнах отново молитвата. Когато казах „Знам, че моята крайна цел е да те изразявам“, започнах да чувствам леко изтръпване в горната част на главата и спрях до там (с молитвата). Усещането се промени като движение/разместване, а лекото изтръпване слизаше надолу към тялото. Ох, казах си, пак някакви енергии, не ми трябва енергия за да ходя на работа, тук съм за контакт с онова което е създало всичко, каквото и да е, както и ще да изглежда. Не исках да визирам нищо, знаех че трябва да се издигна по някакъв начин и въобще знаех си това което си знам от писмата, но това не бяха мисли, с които трябва да се боря, а просто утвърдено знание, което си стоеше там и не ми пречеше.

Хванах се за пореден път, че не държа очите си нагоре (не ми е приятно, усещам напрежение в очите, което не е пълно отпускане). След като ги обърнах нагоре, същото леко изтръпване се появи в челото. Стоях си така в очакване. Леките изтръпвания под темето и на челото на моменти се усилваха и намаляваха, според концентрацията ми, която се налагаше да усилвам, като си напомням целта си без думи. На моменти двата (не знам как да ги нарека) снопа като че ли се обединяваха в един по широк, но това не ме интересуваше в момента. На моменти чувах дишането си. Като му обърнех внимание ставаше по тихо, а концентрацията ми намаляваше и се налагаше пак да я усилвам. Вече цялото ми тяло беше с лекото изтръпване. Копнеех от очакване. Не след дълго се появи образ, по скоро картина, която не бях виждал никога до сега, с толкова красиви цветове, с такава детайлност, която не съм виждал дори с очилата си в най-изчистените и красиви компютърни графики. Около мен беше осеяно със звездички, по-наблизко и по-далеч с различна големина и много по на гъсто отколкото са на небето. Загледах се в една по-голяма. Беше петолъчка и излъчваше топла жълта светлина но не светеше. Цветът ѝ беше по-скоро жълт но имаше малко бяло и още по малко оранжево. Картината се появи за много кратко, няколко секунди. Когато изчезна поисках да спра медитацията и да запомня всичко. Всичко беше в главата ми. Запитах се какъв беше фона на картината, ако трябва да я нарисувам, и знаех без да съм я видял, че зад тях е топла бяла светлина, но тя не осветяваше до мен, при мен беше здрачкаво, почти тъмно, но виждах.

Отворих очи, леко схванат, но пълен с енергия. Съжалих че не съм я изразходвал. Засрамих се че отивам на работа да правя оръжие с Божествената сила. Все още бях в близко до молитвеното състояние. Затворих очи и помолих Божественото Съзнание да изпрати тази сила на О. и Д., за разпространението на писмата, но не усетих нищо и станах. Цялата медитация продължи около половин час. През времето ѝ няколко пъти леко ми се стягаха мускулите на левия крак и ми се налагаше внимателно да го отпускам без да изгубя концентрация. Сега с усмивка си помислих, че може би там се е било свряло егото ми. 🙂 Лекото изтръпване не ме оставяше. Като си спомнех за картината се засилваше, особено когато се опитах да я опиша тука. То беше по-скоро по кожата на тялото, усещах го, като настръхване, но не точно, като придърпване на космите от намагнитизиран гребен. Вече стана късно за мен седем сутринта е. 27.07.16

Т. С. Ще споделя за вдъхновение, което се изразява настойчиво и натрапчиво в мислите ми – превзета съм от него изцяло. И както споделих вече, всичко започна много интензивно, неотдавна. Сякаш се събудих от някакъв сън, зная че съм го знаела и преди, но сега е като чувство, идея на която да се посветя. Не чувам глас, просто мисъл, която обсебва. Ще го напиша в множествено число, нищо че резонира в съзнанието ми в единствено.

При мен се проявява като желание да служа на всеки, независимо как. Никога вече не мога да се върна назад. И преди Писмата съм била така, но най-вече за близките си. Сега желанието е за всички. Усещането е завладяващо и обсебващо. Не се натрапвам никому, но се възползвам от всеки миг. Сърцето и душата ми са толкова широко отворени, че съм готова да застана насреща всекиму, с каквото мога и както мога. Далече съм от мисълта да се правя на майка Тереза или Светица (защото не съм) – просто така го чувствам, така го пиша. Дори като всеки човек, имам своите „греховни“ помисли през човешкият ни мироглед, но вече не се страхувам и от тях. В сънищата си ги изживявам, но по тази тема няма писано в Писмата, а и не е предмет на разговора ни сега. Важното е, че чувствам тази Божествена закрила, Вдъхновение и Присъствие по много осезаем начин. Докога – не знам.

От години партньорът ми буквално ме залива с огромна любов, и не само към мен, без дори да е докоснал „Писмата“. Питам се дали когато е много акумулирана в мен – трябва и да се отдаде и насочи някъде. Тук вече са моите разсъждения. Но не съм я имала винаги – до 35-та ми година животът ми беше хаос и малък кошмар. Но дори и да нямаме такава любов, която, по мое мнение, все пак възвисява донякъде, то не би било трудно да можем да даваме на другите с пълни шепи, без да мислим какво получаваме в замяна. Вярата, че всички сме едно. Вярвам, че и тези мисли, също са продиктувани под влиянието на Писмата, за което Благодаря на съдбата, че ме срещна с тях.

Също така бих искала да споделя за прогреса, който намирам при себе си по отношение на Егото. Справям се лесно, като приемам всяка една ситуация, каквато и да е провокацията, като приемам излъчвателят като малко дете, което все още не знае. Така няма обида, няма осъждане, няма Его. Че кой е обиден и сърди ли се някой на едно малко дете?Давам своите простички примери, защото на мен те много ми помагат, за да бъда по-добре разбираща.

Ако само на един човек моите вдъхновения донесат и една малка частичка лично вдъхновение, за мен ще бъде Радост . Благодаря за разбирането и търпението да прочетете за моите вдъхновения и прозрения, които ми донесоха „Писмата на Христос“. С любов към всички. 02.05.2016

А. A. Обикновено моите малки просветления идват по време на медитация, но ще ви разкажа две, които дойдоха в напълно будно състояние и ме разтърсиха из основи с яснотата на осъзнаването, което ми донесоха.

Едното е за смирението, което толкова пъти до момента бях повтаряла, без да разбирам. Миналата година, точно преди Великден, си стоях отпусната на припек в двора. Бях затворила очи и не мислех. Наслаждавах се на меката слънчева топлина и не чувах абсолютно нищо друго, освен песента на многобройните птици наоколо. Тогава изведнъж настръхнах – заля ме много силна енергия. Познах присъствието – беше Христос. Очаквах да усетя силната му бащинска любов (както е ставало в други моменти), но почувствах нещо различно… сила и смирение… Изпълниха ме изцяло и напълно. Не каза нищо, не обясни, не ми даде никакви подробности. Но ги изживях и физически, и духовно. Колкото и да съм говорила и стремяла към смирението, никога не съм го усещала толкова силно, капитално, тотално и изпълващо всяка моя клетка. Часове наред бях в това състояние. Искаше ми се да го запазя завинаги, но не успях. Сега знам, че не мога да го взема за себе си наготово – трябва да стигна до него сама, с много работа и пречистване. Поне вече съм наясно какво представлява и към какво да се стремя – беше пълна хармония и сливане с всичко наоколо (и с Божественото Съзнание), беше усещане за абсолютната божествена сила в мен (и във всичко наоколо), беше съвършена увереност, че всичко наоколо е както трябва и не се нуждае от моята намеса, контрол или опит за промяна – това е в ръцете на Божественото Съзнание и то се грижи, а аз съм смирена и търпелива.

Все още помня това състояние и дори да е поизбледняло, пак ми действа мигновено ободряващо. Опитах се да използвам думи за нещо, което не може да се опише, но дано все пак е полезно за някого.

Другото се случи преди 2-3 месеца, докато размишлявах върху една ситуация с близък човек, на когото държа. Бях наранена от нещо, което егото ми изфабрикува и ми поднесе като достоверно, посочвайки факти (признавам му, че е много изобретателно, но все по-често го хващам). Тогава в главата ми с трясък влетя мисъл: „Ако не можеш да донесеш радост, не носи нищо!“ Краката ми се подкосиха и седнах (докато размишлявах, правех някакви неща из къщи). Сядайки, получих нов трясък, но този път като осъзнаване (да речем, малко просветление): така трябва да правя с всички! Разплаках се от умиление, облекчение и благодарност. Това ми донесе освобождение. Знам, че е частично, но наготово – толкова. 30.04.2016

О. Х. …И тук се случило малко чудо – всичките грижи и душевно страдание на моя приятел били напълно изтрити. Съзнанието му се върнало години, години назад и се почувствал онова дете – усещането било възхитително. Чиста радост, несравнима свобода, произлизаща от собствената му лъчиста и отворена детска душа – почувствал и почти видял как грубите ремъци и тежките вериги се разкъсват, падат около него и изчезват като с магия…

И така разбрал, че думите на Христос наистина не са случайни и че ние просто нямаме алтернатива – духовното ни развитие ще ни отведе към това прекрасно, но забравено състояние на детската душа. Вълшебното усещане от това духовно пречистване било толкова силно, сякаш било възкресение, но човешко и земно…

Завършихме разговора съзнавайки, че не сме в състояние да разберем в какво невероятно могъщо великолепие на чиста светлина и радост е преминал Христос след смъртта си на кръста и точно това е, което си заслужава да празнуваме на Великден.  30.04.2016

М. Г. Благодаря на всички вас! Вярно е, че просветлението е индивидуално при всеки човек. В момент на силно разкаяние и молитва аз получих потвърждение на това, че съм на прав път. Това беше точно преди да приключа с четенето на „Писмата“ за пръв път. Молих се, разкаяние и болка раздираше душата ми, когато почувствах, че ме обгръща огромна и завладяваща любов…. Бях задала един въпрос в молитвата си: Кога ще получа знак, че съм на прав път? Малко след това „чух“ глас , който ми каза: „Чети… когато прочетеш ПИСМАТА!“

Не мога да ви опиша чувството, което изпитах… просто следващите дни летях…. Доста след това имах сън. Бях на вечеря, заедно с Христос. Пред мен имаше голяма риба, а аз бях изяла само половината. Това беше много показателно за мен. Имам още много, много работа… Радвам се, че ви има и можем да споделяме! Още веднъж БЛАГОДАРЯ! 26.04.2016

Т. С. Вярвам, че повечето от нас преди да се срещнат с Писмата са чели и са се интересували по тази тематика. От 20 години чета такава литература, но срещата с „Писмата на Христос“ мисля беше ключова за мен. Как стана – нямам обяснение, но не то е важно. Както казва В., понякога някакво страдание или непознато изживяване преди това може да отключи такова осъзнаване. В последните месеци имах няколко такива с интензитет достатъчен, за да се срина, но уверявам ви, Писмата ми помогнаха във всичките ми драми. Рискувам да се повторя, но за тези, които не са проследили предишните ми коментари, ще се опитам да предам тук отново, как се случи с мен.

Първата връзка бе прекарване максимално сред природата. Вглеждане във всички малки детайли, дори в малките мушици и буболечици. Изпразване на съзнанието и съзерцание. Сливане със цялото, от което възторгът и усещането, че сте част от него, е толкова осезателно, че, съзнателно или не, Благодарите на този Творец за всичко това. Разбирате, че вие сте дори много повече, защото имате и Съзнание и оттук пълното доверие, изцяло да се оставите в ръцете на тази Божествена Закрила.

Второто – разкаяние, прошка, разкаяние, прошка – от всички и всичко, дори за минали животи и за всички от и в тях. Но искрено и от душа, докато усетите лекота в душата си, че сте се помирили със всички, макар и на ментално ниво.

И третият фактор при мен бе желанието да служа на хората с каквото мога. Първата мисъл при събуждане е – днес какво мога да направя за някой, за да го накарам да се усмихне или за да го утеша да му помогна с нещо. Не мисля за себе си, приоритет ми е да бъда полезна някому. Вглеждам се много по-дълбоко в хората, с които пресичаме пътищата си и първото нещо, в което искам да вникна е: как Творецът е проектиран в него, да видя първо красивата му страна. Независимо от ситуацията, която може да бъде провокативна или конфликтна, не поглеждам от този ъгъл. Ако той не знае, то аз нали знам, че това е ролята на Егото. Така приемам всяка негативна ситуация с лекота. Научих се да изпратя Любов и пожелание за просветление съвсем смирено, без капка възгордяване, че ето на, аз зная, много съм просветлена, а той/тя -не. В никакъв случай не изпитвам това чувство. Просто проявявам разбиране и смирение, дори и да съм потърпевша. Също така, спонтанно изпращам пожелания (минавайки например покрай болница), на страдащите за облекчение, светлина и любов. За миг се поставям в тяхна ситуация и ми се иска да изпратя поне една Светла мисъл. Накратко казано – желание да служа, да бъда в полза някъде, някому с нещо. След това случващите се добри неща при мен сякаш ме увериха още повече, че както аз се бях доверила в думите на Христос за Отца, така и Той ми показва присъствието си чрез изразената загриженост и закрила.

Моето заключение е, че просто съм станала много по-съзнателна, но едва ли просветлена. ЧИСТАТА БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ Е ПРОСВЕТЛЕНИЕТО. Зная ли как бих реагирала в някаква непозната ситуация или провокация утре. Затова не считам себе си за просветлена, а за човек, имащ желанието за това. 26.04.2016

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата “ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)” и 
Страницата на “Писмата на Христос” във Фейсбук
(стр. 15)

Р. Г. Първоначално започнах с практикуване на медитация индивидуално и се чувствах прекрасно, бях убедена, че осъзнаването и пречистването вървят паралелно, но впоследствие се оказа, че нещата са доста по-сложни <3 Появиха се събития в живота ми, които дойдоха като гръм от ясно небе, които наистина не можех да разбера, защо така, след като бях убедена, че наистина правя всичко необходимо за духовния си напредък. В един момент получих такава силна его-магнитна атака на разочарование, отчаяние, съмнение, безброй безсънни нощи и неспособност да се справя. Не е ли прекрасно, че попаднах на Писмата в точния момент? Сега съм по-дръзновена от всякога, защото намерих своя Учител, който дойде в избрания за мен момент и който започна да ми дава отговорите <3 В тази книга аз намерих своята благословия и мотивация да продължа. 25.10.2015

В. Х. Докато четем Писмата, всяка фибра от тялото реагира на енергията и повишава вибрациите си. Това, разбира се, не е трае кой знае колко дълго и малко след това отново влизаме в тежките вибрации на ежедневните си задължения, но все пак смятам, че нещо остава и с течение на времето се натрупва. Този процес е дълъг, но сигурен път към просветление, при положение, че същевременно наблюдаваме реакциите и поведението си и не позволяваме на егото да вземе контрол над тях. За мен това е по-трудната част 🙂 Напредъкът ми е, че времето, за което изтървавам егото да се прояви, е много по-краткотрайно и скоро след това успявам да го овладея и да го прибера на скришно място 🙂 Четенето на Писмата носи още едно предимство – осъзнаването. След като наистина приемем и осъзнаем изцяло истините, те автоматично стават част от нас – от мисленето, думите и действията ни. Ако някоя от тях не работи, значи сме я приели само на думи, които може и да повтаряме многократно, но така и не става част от същността ни. Затова с всяко ново прочитане на текст от Писмата, долавяме нещо ново. Това не са нови думи и мисли, а ново осъзнаване, което идва като гръмотевица в съзнанието и се чудим как не сме го разбрали по-рано 🙂 17.10.2015

Ю. К. Каква подкрепа са за нас тези мемоари (става дума за Автобиографията на Христовия Писар)! Прекрасно! Колко е важна абсолютната вяра! Колко по-лесно се върви напред с такъв учител! Бих потвърдила, съдейки от малкия си опит, думите на Госпожа Писарката. Скоро пътувах и слизайки от метрото бях объркана какво да направя, за да се прехвърля от единия Терминал на другия, за да отида в хотела на летището. Беше късно вечерта и нямаше никакви хора. Призовах Христос и Божественото Съзнание за помощ, защото си е доста страшничко по това време. Какво да ви кажа, приятели. Изведнъж се появи един човек, при това интелигентен, който направо ме поведе към една спирка, но преди да стигнем до нея, до нас спря микробус на самия хотел и ме попита дали аз съм се обадила, за да ме вземат. Онемях и започнах мислено да благодаря, заливайки ме вълна на облекчение и неудържима радост. И сега е така. 15.10.2015

Р. M. Много хора днес заради християнската религия не искат и да чуят за Христос или за „Отца“ и за Неговата съвършена любов, понеже в църквите проповедите са винаги изпълнени със заплахи от вечен огън, пъкъл, наказания, Божия гняв и други… Аз самата до преди година бях ревностна християнка, но заради такива проповеди и обвинения в грях срещу Бога, просто не издържах и за известно време също се отказах изцяло от всичко Божествено. Никога не се чувствах достатъчно добра, а винаги нищожна и недостойна в Божиите очи…

Сънувах кошмари, стигнах до там, че дори казвах на Бог „Господи, не ме убивай днес, моля те!“. Мислех, че от гняв към грешките ми може да ме порази! Плачех, хвърлях предмети, бях отчаяна, не обичах Бог и не знаех как да Го обичам, защото никога не можех да повярвам истински, че Той ме обича, защото от християнството знаех, че аз съм греховна и Бог ще ме търпи дълго, но някога ще се разгневи. Тогава очаквах да се разболея от болести, понеже ме учеха, че, както е писано в Стария завет, както бащата бие детето си, така и Бог ще ме повали и накаже за мое добро… Ядосвах се и се гневях, когато ми кажеха: „Бог те обича съвършено“, а после: „И един грях да имаш, Бог няма да го търпи, Той те обича, но ще гориш с вечни мъки в ада“. Това съсипваше цялата ми надежда, утежняваше допълнително състоянието ми и ПРОСТО НЕ РАЗБИРАХ! Защо, щом ме обича толкова, защо би ме пратил там?! Ако е Баща, ако любовта Му е съвършена, как би живял с тази мисъл, че той самият е създал място, в което, щом не съм му угодила, завинаги ще страдам? Защо той ме създаде за такава съдба?

Всеки ден чаках присъдата си, чаках смъртта си… Не знаех дори защо не ни е изтребил, защо би позволил да се ражда дете, което, ако не повярва, го чакат само мъки?!!

НЕ ИСКАХ ДА СЪМ СЕ РОДИЛА, а покрай мен другите християни се перчеха с това как се молят с часовее и отиват в рая, а аз трябва да се откажа от товаа и оновааа, за да угодя Богу и да не ида в ада… Че може да разочаровам Бог и има правила, които задължително трябва да спазвам… Мъчих се дълго, страхувах се много…

Ами накрая предпочетох ада!!! Отказах се да съм християнка – то така или иначе щях да горя, поне докато съм на Земята исках ПРОСТО ДА СИ ОТДЪХНА от всичките си опити да Го накарам или да ми прости, или да ми подаде ръка истински!!! От тогава спрях да бъда истинска християнка…

В мен бяха ЗАЛЕЖАЛИ от много отдавна и въпроси:

1. ЗАЩО В ЕВАНГЕЛИЕТО НЯМА И ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ЖИВОТА НА ХРИСТОС В РАННИТЕ МУ ГОДИНИ?
2. ЗАЩО БОГ, АКО Е ТОЛКОВА ДОБЪР, БИ СЪЗДАЛ ТВОРЕНИЯ, КОИТО, АКО НЕ МУ УГОДЯТ, ЗА НАКАЗАНИЕ БИ ОБРЕКЪЛ НА СТРАХ И ВЕЧНИ МЪКИ?!!
3. ЗАЩО ВЪОБЩЕ НЯКОГА „СЪВЪРШЕНИЯТ БОГ“ БИ СЪЗДАЛ НЕЩО, КОЕТО ПО-КЪСНО САМ НАРИЧА ГРЕХОВНО И НЕСЪВЪРШЕНО, БИ МУ СЪЗДАЛ ИЗТРЕБИТЕЛЕН ПОТОП и БОЛЕСТИ, А НАКРАЯ ДОРИ БИ ГО ИЗОСТАВИЛ?…

Тези въпроси вече не ме беше страх да си задавам! Обвинявах Йехова!!! Дълго време страдах, докато накрая беше спряло да ми пука!!!

Ние не сме виновни, че си решил да ни създадеш, а сега да ни мъчиш ли искаш? – Питах Го аз… НЕ СЪМ РЕШИЛА ДА СЕ РАЖДАМ, ИСКАМ ДА НЕ БЯХ ЖИВА, по-добре е деца да не се раждат щом са обречени на страхове от огньове и безспирна вина!!! Страхувах се и се чувствах дори като боклук, когато съм край християни… Те бяха обичани, но аз сякаш не бях!… Знаех, че и без това вече съм свършена… Минаха месеци, мина известно време… ТОГАВА, ЕДИН ДЕН, СЛУЧАЙНО ВИДЯХ ПУБЛИКАЦИЯ НА ЕДНО ОТ ХРИСТОВИТЕ ПИСМА!!!……………………..

Тогава не четях нищо християнско, защото винаги очаквах старото „Угоди Богу или ще умреш и гориш“ и имах дори ужасен страх да се моля или да чета такива публикации – панически страх, защото не исках отново заплахи с наказание… Но въпреки всичко, винаги в мен лежеше усещането, че Христос може би наистина е бил НАПЪЛНО КАТО НАС, а не някакво осъдително същество, че може би дори в детството си е бил и ПАЛАВ!!!

ТОЧНО ТОГАВА ЗА МЕН БЕШЕ НАЙ-ГОЛЯМОТО ОТКРИТИЕ НА ЖИВОТА МИ, КОГАТО ОТКРИХ ТЕЗИ ПИСМА и се престраших да ги прочета… Очаквах и там Христос да започне да говори за грехове, за несъвършенството на човечеството, тежки предупреждения…. НО ТЕЗИ ПИСМА БЯХА ПЪРВИЯТ ПЪТ ОТ ТОЛКОВА ВРЕМЕ, В КОИТО ОТНОВО УСПЯХ ДА УСЕТЯ ОНАЗИ ИЗНАЧАЛНА ЛЮБОВ, КОЯТО Е ВЕЧНА И БЯХ ПОЧУВСТВАЛА ОТ БОГ КЪМ МЕН, КОГАТО БЯХ ПО- МАЛКА… Първият път от многобройни дни, в които отново почувствах Бащинското отношение на Божественото съзнание и закрила на Отца към мен… ДОКАТО ГИ ЧЕТЯХ, УСЕЩАХ ВСЕКИ ДЕН ВЪВ СЕБЕ СИ ОНАЗИ КРАСИВА СТРУЯ НА РАДОСТ, СТРУЯ НА МИР, НО ОЩЕ МИ СЕ СТРУВАШЕ ТВЪРДЕ ХУБАВО, ОЩЕ ИМАХ ТВЪРДЕ МНОГО ТРЕВОГИ, ТВЪРДЕ МНОГО ВЪПРОСИ…

СПОМНИХ СИ КОЛКО ХАРЕСВАМ РАЗХОДКИ В ПРИРОДАТА И ПОСТЕПЕННО НУЖДАТА ДА ПОГОВОРЯ С ХРИСТОС И „ОТЦА“ – БОЖЕСТВЕНОТО ИНТЕЛИГЕНТНО СЪЗНАНИЕ, КАКТО ЧЕСТО ГО ОПИСВАШЕ ТОЙ… ОТИДОХ В ГОРАТА, ПОМОЛИХ СЕ ДА РАЗБЕРА СЪЩЕСТВУВА ЛИ БОЖИЕ НАКАЗАНИЕ, АД, БОЖИЙ ГНЯВ… Исках на всяка цена да открия отговор и отидох в гората и се молих за това… Почувствах нещо, което ме докара до истински сълзи… Погледнах към небето, скалите и дръвчетата и постепенно започнах да усещам прекрасен мир, защита и закрила… Не можех да повярвам!!! Буквално усетих, дори не знам как да ви опиша нещо, което усетих аз, 18-годишно момиче, което само до преди месеци се страхуваше и не искаше и да чуе за Божията обич, понеже не вярваше в нея, започнах да усещам невидимо и неизследимо Отец НАВСЯКЪДЕ И ВЪВ ВСИЧКО, как Божественото съзнание, както го наричаше Христос в Писмата, се грижи буквално минута по минута дори за най- малката тревичка… Усещах много силно и това, че някак Христос невидимо беше до мен…Радостно, но и със свята болка заплаках… Заплаках и започнах да се замислям и да тъжа за всеки път, в който съм настъпвала паяче или откъсвала листенце, понеже Отец усещах в самия момент как се грижи наистина минута по минута дори за най- мъничкото създание с такава нежност и любов… Усещах в тази красива пролетна вечер Бог в растителността и тишината около мен, понеже в тези места най- силно можеше да се разбере Неговата същност… Тя беше СПОКОЙСТВИЕ… РАДОСТ… БЕЗОПАСНОСТ… ЗАКРИЛА… Разбрах защо Христос е стоял и се е молил най- много по- високите върхове, далеч от големия шум… Понеже Бог е тишината, любовта… Той е нежен!… Той е Съвършенството и го усещах истински и с голяма радост в природата около мен. Бог беше някак в самата природа!!! Сякаш дърветата ми шепнеха за това, че Бог е там, Бог е в тях… Тревогите ми изчезнаха, почувствах се ТАКА СИЛНО ЗАКРИЛЯНА И ОБИЧАНА, и в такава безопасност, че от радост заплаках силно… Знаех, че това е една мъничка част от онова, което Христос бе усетил в пустинята, която описва в писмата си… Убедих се, че са истина.

– О, татко мой, Божествено съзнание, толкова си прекрасен, толкова тих и мирен… Не е възможно Ти някога дори за миг да нараниш което и да е свое създание… Защото ти си една тиха и неспираща, ГРИЖОВНА любов… Изпълнена винаги в ред и мир..

Всичко в Божествения живот и съзнание е ред и мир!… Усетих го буквално и истински, усещах как сам Христос стоеше там до мен и се радваше на разкритието, което получавам, то МИ ЗАТВЪРЖДАВАШЕ Писмата му… Беше мъничко и нежно, но важно откритие… Отца е едно безкрайно нежно Съзнание, в чиято природа не би могло да има желание да рани което и да било създание, което самият ТОЙ е създал и за което всеки ден се грижи. Първото Божествено откровение, което получих от толкова време преди да открия Писмата… Отново пожелах Христос, Отец и цялото творение, а желанието да не съм жива изчезна…

Много мои приятели, които бяха християни, също вече не издържат и тези писма са на разположение за всички като тях, които са изморени от доктрините и войната между религиите… Трябва да ви кажа, че може би, ако не се бях „отказала“ от християнството и борбата за Йехова… Също като ревностните християни щях да оплюя и отхвърля тези писма… Двете неща не са съвместими по никакъв начин…

Виждам много християни, които все пак са чели тези писма, да твърдят, че ги разбират, но да ГИ СМЕСВАТ с доктрините на християнството и така да правят едно голямо объркване. Публикуват по един цитат от ПИСМАТА НА ХРИСТОС, а отдолу продължават с идеите си за наказание на греховете и пращат снимки на ХРИСТОС НА КРЪСТА и цитати от ЦЪРКВИТЕ… В писмата си Христос ясно обяснява, че тези две неща НЕ СА СЪВМЕСТИМИ, второто са обикновените от хилядолетия подвеждащи доктрини!! Бог равно и БЕЗКРАЙНО обича всичките си създания – ЗАЩО НЯКОГА БИ ПОЖЕРТВАЛ ПО ТАКЪВ КЪРВАВ И ЖЕСТОК НАЧИН ЕДНО ЗА СМЕТКА НА ДРУГО?!

Коя добра майка би убила едното си дете, без да е виновно, за да го замени с друго? „Йехова пратил сина Си Христос в пустинята и 40 дни го държал без храна и вода, после го пожертвал на кръста, където изпитал неописуеми страдания по Негова воля“ е нещото, в което най-силно се е вкопчила християнската доктрина… ТОВА ЛИ Е СЪВЪРШЕНСТВОТО И ЛЮБОВТА??? – ДА ДЪРЖИШ ЗА СВОЯ ИЗГОДА ДЕТЕТО СИ ГЛАДНО и ЖАДНО С ЦЕЛ НЕЩО ДА ТИ ДОКАЗВА…

Да, Христос е бил разпънат, но не нарочно пожертван от Божественото съзнание… Християнин, който е обречен на религията си, не би оставил като всеки религиозен човек, нейните идеи НИКОГА, за това той няма да усвои писмата правилно… За целта, първо, трябва да се ПРЕСТРАШИ да зададе и пред себе си вътрешните си въпроси, на които изначало търси отговори, но още се страхува да разбере…

ЗА МЕН ОТГОВОРИТЕ ОТКРИХ В ТЕЗИ ПИСМА… УСЕТИХ, ЧЕ ТЕ СА ИСТИНАТА И ЗАЩОТО САМО ОТ ТЯХ ПОЛУЧАВАМ СИЛАТА, КОЯТО ИМАМ В МОМЕНТА, ДА ПРЕОДОЛЕЯ НЕЩАСТИЕТО, КОЕТО МИ СЕ СЛУЧИ…ИМАМ МНОГО ДА УЧА, НЕ СЪМ РАЗБРАЛА ВСЕ ОЩЕ ИЛИ УСВОИЛА НАПЪЛНО ВСИЧКО, НО ЗА ТОВА ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ЧЕТА ПИСМАТА НА ХРИСТОС!

ХРИСТОВОТО ПРИСЪСТВИЕ И МИРА НА БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ НЕКА БЪДАТ С ВАС! 🙂 13.06.2015

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата “ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)” и 
Страницата на “Писмата на Христос” във Фейсбук
(стр. 16)

Р. Й. Искам да споделя нещо с вас. Всяка сутрин, когато се събудя, първата ми мисъл и дума, която изричам, е „БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ! БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ВСЕКИ МИГ ОТ ЖИВОТА МИ!” и връщайки се назад във времето, непрестанно намирам доказателства как БОГ ме е пазил и предпазвал от хиляди неприятности. И във всяко предизвикателство е избирал най-мирното решение за мен. И сега отново благодаря и за ПИСМАТА, защото това отново е доказателство за подаръка на БОГ за пътя, който сме избрали. Когато чета ПИСМАТА, имам усещането дълбоко в себе си, че всичко това вече го зная, а някак илюзията е хвърляла сянка върху съзнанието ми и ето, че събуждането е едно огромно вътрешно разбиране на ИСТИНАТА за нашия живот. Благодаря…! 6.06.15

Т. А. Приятели, иска ми се да споделя с вас опитността си от тези два – три дни. Все още осмислям фактите…Даде ми се да преживея илюстрация на случката със смокиновото дърво. Бях си създала вече режим, включващ ежедневни упражнения, четене по едно Писмо на ден, вечерна медитация – един час – с благодарност и благословия към земята и всичките ѝ обитатели…и така ден след ден се чувствах все по-добре, с все по-приповдигнат дух…че Истината – когато практикуваш наученото от Писмата, битието ти се променя към добро – Е! Просто Е!!!

Може би съм отклонила вниманието си, може би съм се отпуснала на крилете на щастието…едно телефонно обаждане ме извади от равновесие…отговорих с гневен СМС, давайки воля на всички бесове, които от доста време уж бяха изчезнали яко дим… Цял ден бях като градоносен облак, вечерта не можах да медитирам – чувствах се недостойна – исках да заспя и да забравя… Да, ама не! Събудих се много рано. Гърлото ми беше схванато, не можех да преглъщам…Чак тогава помолих за помощ, даде ми се веднага – за което от сърце благодаря!!! После поисках прошка от хората, които бях наранила и…заспах…сигурно лечението е продължило и на сън, защото състоянието ми видимо се подобрява…

Аз по начало вярвам на всяка дума от Писмата безпрекословно. И примерът не е за неверието, съмнението – защото ги нямам – а за личната отговорност да ВНИМАВАМ във всеки един момент! Това е. Благодаря ви! 28.03.2015

О. Х. Споделено преживяване: Иска ми се сега да ви разкажа за моя случка от тази сутрин. От доста време (и все по-отчетливо) при медитация, в моменти, когато съм близо да състояние на вътрешна тишина и покой, усещам топлина, която се разлива в тялото ми, както и иглички под кожата. Този път медитирах рано тази сутрин, получи се много добре и спокоен и зареден с енергия четох малко и отново съм заспал. Събуждам се в един момент с усещането, че тялото ми е студено, слагам 2ро одеяло, но това не помага. И тогава реших – вместо да търся 3то, ще започна да медитирам повторно и ще помоля Божественото Съзнание да ми даде топлина. И какво се случи – едва започнал молитвата и една особено приятна топлина ме заля, топлина, която не изпотява, приятна и се излъчва отвътре на това тяло, което само допреди минути беше доста „студено“. Заспал съм отново дълбоко и за малко да не чуя часовника… Обикновено молбите ми са насочени към по-общи неща. Споделям това, защото за 1ви път реших да помоля за нещо, което да се случи незабавно, в момента. И свързвам случката с хлябовете и рибата от цитата на Х…а – истина е, че Христос си е служил с Божественото Съзнание по перфетен начин, а и че сме много, много далеч от това ниво. Но е истина също, че днес Той е наш Учител и ни очаква да стигнем до Него – обещал ни е, че по Пътя ще получаваме знаци. Е, аз получих един тази сутрин и се радвам да го споделя. 28.03.15

Х. П. Късче Съществуване – среща с Божественото Съзнание

Когато съм се родила, ми е оказана помощ от моите родители и другата част от семейството ми за опознаване на тази реалност. Научила съм се да възприемам тялото си, разстоянието, вещите, високо, ниско, храната, да използвам говора, да разпознавам звука, да ходя на два крака за да приема, че съществуват разстоянията, тоест пространството и същевременно постепенно съм осъзнала и същността на времето, течащо около мен и около всичко останало на планетата. Такава е била началната помощ, с която съм създала своите разбирания и възприятия – такава съм давала и аз на начинаещите в тази реалност.

През годините постоянно е била обработвана психиката ми, чрез медии, общество, училище, колектив, държавни закони и т.н. Дадено ми е убеждението за принадлежност. Научила съм се да закрилям, защитавам различни идеи, ситуации, условности, които съм считала за свои. Приемала съм тази реалност за неразрушима и крайна. Личното ми съзнание се е препокривало с колективното под диктовката на диригентите на различните политически и социални системи, наложени върху хората.

Идва един момент, в който започвам да се събуждам и да установявам, че аз не съм подвластна на никой и на нищо. Аз съм тук и никой и нищо не може да направи срещу това. Установявам, че моята същност е безсмъртна и вечна. Разбирам, че моята държава, не е моя, че моята къща не е моя, че моята планета не е моя – да! Разбирам, че аз съм част от Всичко което Е, част от Божественото Съзнание, че съм негово проявление и то е проявление чрез мен. Разбирам, че аз съм жител на космоса и временно се нося чрез този космически кораб Земя, в Мирозданието. Или по-скоро завинаги ще остане запечатана тази ми проява във всяка отделна реалност, която съм преживяла. Разбирам, че няма смърт, а само ПРОМЯНА. Всичко е цикли, цикли, цикли, цикли… Ето това е парадоксът на Творението! 15.03.2015

Е. Н. …И аз съм благодарна, че съм в групата. Присъединих се, защото вече бях прочела Писмата на Христос и те за мен бяха станали „Нова библия“. Отговаряха на въпроси, на които „старата“ не може. Признавам, че много години се сърдех на църквата. Наученото от Писмата ме помири и с нея. Нещо повече – благодарение на нея името Христово се произнася на всеки континент. Така сега Писмата ще стигнат по-лесно до други „безбожници“ като мен…

Топло ми е на душата, приятели! Благодаря ви, близки души! Ще ви споделя,че неотдавна преживях сериозно премеждие – за малко да си остана отвъд. Оцелях благодарение на щастливо струпване на“случайности“. По-важното е, че това преживяване отприщи огромна вълна от любов – към мен и от мен. Да, минах през характерните мрачни периоди,нищо героично. Сега си прощавам, признавам и приемам тъмната си страна. Сутрин, отваряйки очи благодаря на Божественото Съзнание за този дар – да продължавам да давам и получавам любов. Ето защо без страх от неразбиране твърдя, че този инфаркт е най-хубавото нещо, случило ми се през последните няколко години. Сега съм почти постоянно заета да чувствам любов – към близките, приятелите, Планетата с всичко живо на нея. Тази благословена трансформация е отговор на молитвите ми. Дори ми е невъзможно да го предам с думи, за да него изцапам. Днес се почувствах сред вас у дома при семейството и благославям, благославям, благославям! 13.03.2015

М. Г. Понякога, след дълго търсене и лутане дори не разбираш, че вече си намерил пътя, и просто трябва да направиш първата стъпка В такива случаи, както се казва, трябва леко само някой да те „побутне“ за да последваш стъпките на Този, който върви и показва пътя и ти да го последваш. Така се случи, че аз стигнах до вас и го направих – „престраших “ се… С това искам да кажа, че когато е време, ще тръгнеш. При мен имаше съмнение не в избора на пътя, а в това дали ще стъпя правилно. Трябваше да проумея, че е човешко да се греши и че не бива да се страхуваме, дори да сме сгрешили трябва да се доверим на водача и да му вярваме

Тук е момента да си призная, че в този случай Егото, страхът от грешка… Човешко е да се греши, божествено е да се прощава. По-добре опитай, дори и да сгрешиш, но да има време да проумееш и да изправиш грешката. Напълно споделям и ми харесва, „кому е нужно да се лута живот след живот и да счита Битието за безсмислица“? То ми дава един отговор много кратък и ясен, за което аз благодаря! Защото винаги съм се питала какъв е смисъла на нашето присъствие „тук и сега“ за определеното ни време.

Битието в смисъла на битуването тук на прекрасната планета Земя едва ли е да дълбаем утробата и, и реших за себе си като изключа битовизма – да засадя дърво, да обичам животните, да не късам цветя, да не замърсявам доколкото е възможно природата, да поздравявам съседите, да не отказвам помощ, когато мога да помогна и да се върна назад в живота си, за да си спомня кого съм наранила, обидила волно или неволно и да моля за прошка.

Когато оплевиш градинката на битието си, започва едно странно състояние. Възникват нови въпроси, но се случва нещо да ми занимава мислите и изведнъж чувам песен или някакво предаване, в което една дума ми дава отговор. Може да звучи странно, но го споделям. Сякаш сетивността ти се изостря и слушаш и чуваш гледаш и виждаш или просто попадаш на правилното място в точното време… Споделям го, защото пътя ми не беше лек нито като житейски нито като духовно изпитание, но въпреки станалото в годините и стеклите се едно след друго събития в живота ми, аз заедно с мъката изпитвам и благодарност!

Минала съм попрището жизнено в по голямата си част. На 33 години приех светото Кръщение „тайно“ поради времето в което живеехме. От тогава не съм преставала да имам въпроси. Блажени тези, които нямат въпроси и не търсят отговори, но… имам въпроси и винаги съм имала, ала никога не съм се притеснявала, че не знам нещо.

Предпочитам да потърся отговор, да опитам и да си призная ако съм сгрешила в житейски план. Прозрях, че когато общувам със себе си и Бог няма от какво да се притеснявам -Той знае всичко. Истината не зависи от нас, тя просто съществува… не беше лесно… пък не стигаше времето.

Сега се моля да имам достатъчно време да изхвърля ненужното, за да е по лек пътя. И точно тук четейки Писмата и коментарите аз виждам че това, което е „тревожило“ мислите ми, си има не само отговори и сочи пътя – Път, който аз винаги съм вярвала че съществува. Написах цял роман, но го направих почти неволно! Сигурно има много грешки но се надявам да ми простите… Написах го да споделя… Може да помогне на някого да скъси времето…“ 23.01.2015

Х. П. Днешния ден навярно е вдъхновяващ. Тази вечер реших да напиша някаква молитва, с която да зарадвам себе си и вас, но за мое най-голямо удивление се получиха стихове, които явно са твърде далеч от молитвата…

Живея в свят където, на двойки всичко се дели.
Божият печат на ДНК-то – закон и ред следи.
С две спирали, в плът Живота, прекрасно го реди.
А Его-то в закрила – ден и нощ на стража бди.
Съкровище неземно – искра за всяко тяло,
тихо, недоловимо, отделено и оживяло,
То форма уникална по Божия програма е създало,
във свят на плътност и ръце за действие ни дало.
Ах, тез ръце, със свойте десет пръста –
във вас Божествената промисъл допусна –
за човека дар, единствено отпусна,
Живот да съхраните, а вий, положихте Христос на кръста.
Христос завърна се, отново днес е тука!
Дошъл и на залостена врата с Любов почука.
С Писмата девет дарява ни поука.
За щастлив живот създал за нас пролука.
Христос не е далеч – очаква да се променим.
С мнозина – нЕготовите, навярно ще се разделим.
Враговете на Писмата, с Любов да разберем.
Със светещите хора, духовната тъма ще разтопим.
20.01.2015

Т. А. Днес морето беше тихо, бистро, юнски синьо…а слънцето ласкаво усетих на бузите си, докато лежах на пясъка и си казвах молитвата…Вчера моя приятелка ми сподели, че е започнала да чете Писмата…Днес един приятел слушаше разказа ми за новото знание, което съм придобила, като че ли повече попиваше излъчването на Писмата от мен… може би той е следващият… Така съм преизпълнена с радост, че ми се иска да благодаря на всяка крачка, на всички, за всичко… 19.01.2015