Споделени преживявания от реалния живот

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата „ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)“ и 
Страницата на „Писмата на Христос“ във Фейсбук

A. A. Май ще бъде полезно да припомня двата случая на чудеса в моя живот и какво беше състоянието ми тогава. Бяха две мигновени изцеления на птици – едната изцяло вдървена и я намерих на земята с обърнати крака, а другата беше със счупено крило. Давам си сметка защо тогава съм успяла, а по принцип в живота не успявам. Тъй като бяха птици, аз нямах никакви опасения, че те не вярват в своя създател или пък в мен като проводник, както се случва, когато помагам на хора. И нямах никаква нужда да се доказвам на някого, каквато обикновено е подсъзнателната човешка нагласа – не за друго, а защото нямаше пред кого… Може би това беше и причината в онези моменти да НЯМАМ НИКАКВИ МИСЛИ. Виждам птицата, без никакви колебания я вземам в ръце, защото знам точно какво да правя. Призовавам Божественото Съзнание да се погрижи за творението си, повтарям си какво е неговото естество и неговата воля за птицата. НЯМАХ НИКАКВИ ДРУГИ МИСЛИ – дали ще се получи или не, дали го правя както трябва или не, дали съм в медитативно състояние (при лечение се стремя към това) и т.н. Всички тези мисли са егоистични и означават „дали ще се докажа или не“ – пред себе си и пред някой друг/и. Те винаги пречат на връзката ни с Божественото, пречат и на вярата, защото обикновено поставят под съмнение това, което вече знаем за него и което сме постигнали в контакта си с него. Пречат и защото се опитваме да се докажем, използвайки НЕГО! 26.04.18

M. L. Преди да приема тази работа две години преди пенсиониране бях съкратена. Фирмата на съпруга ми току – що бяха обявили фалит, а сина ми беше с тежка зависимост. За първи път усетих абсолютното безсилие да се настанява с пълна сила в съзнанието ми. На тази възраст, в този момент, когато всичко се рушеше да намеря работа, беше все едно да намеря игла в купа сено. Когато ми се обади приятелка, че нейни близки търсят сериозен човек за гледане на дете на 3.5 години, поради трудния период през, който, бях минала (без никаква подкрепа да отглеждам собствените си деца, едновременно с това да ходя на работа и да строя къща), бях се зарекла, че никога няма да се занимавам повече с деца. Ето ми предизвикателството – единствената алтернатива да спасявам положението се оказа това, от което съм се отрекла. На десетата минута върнах отговора, че съм съгласна за неопределено време да напусна дома си, да замина на 300 километра от него и да съм благодарна за тази възможност. Първите 3 месеца отслабнах с 10 килограма от напрежението на адаптацията. Толкова бях отдадена на работата, че дори не забелязах психопатичните проблеми на детето.
Благодарността ми за дадената възможност беше толкова голяма, че нещата се променяха с всеки изминал ден. Чувах честите разговори по телефона, че детето се оправя и вече е много по- добре, но това като, че ли не касаеше мен.
След около две години майката ми сподели, че много се притеснявала да не си тръгна, поради невъзможността да се справя с детето, защото поради, няколкото смени на гледачки е изпаднало в тежко депресивно състояние. Симона вече е на 11 години, през това време ми се роди внук и постоянно правим уговорки, че внука ми има много по- голяма нужда от мен, отколкото тя, но връзката ни се оказа по- силна от родствена. Понеже уговорката ни е с приключването на учебната година, да приключа и ангажимента ми към тях, всеки ден някой споделя сантиментални моменти, които ни разплакват. Разказах собствената си история в този тежък период от живота си, когато не познавах Писмата и не общувах с Божественото съзнание, както го правя сега, тогава осъзнах, че съм се оставила в “ ръцете“ на Божията воля и тя работи за мен безотказно, като ми направи много щедри подаръци, нямам предвид само в материален план. Дори и срещата ми с Писмата е един от тях, защото се създадоха предпоставки за това. Той е незаменим, но и много други, които няма да изброявам, защото не ми е това целта. От опит знам, че когато не слагаме на преден план, това което даваме и не калкулираме, какво ще получим в замяна, и се доверим безрезервно на Божественото съзнание То ни озарява по най- сияйния начин!!! 04.18

Д. Ц. Накратко за повода – вчера се качвах с колело по пътя в един висок проход и обикновено в такива моменти съм съсредоточен в голямото физическо усилие и оставям мислите си да се реят…  В един момент се стреснах, шокиран от „филма“, който се беше „разиграл“ в ума ми.

С две думи – оставено за малко без наблюдение, егото ми разигра един съвършено тъп сценарии (с всичките му подробности) по темата как някой открадва моя мотор… Цялото измислено действие се проведе картинно в ума ми и в 3D, направо „пред очите ми“, докато въртях усилено педалите. Когато завесата падна, самият аз изпаднах в шок…

Имам реалното усещане и вярвам, че съм постигнал приличен напредък в контрола на егото, НО – явно вярата ми, че съм го „поопитомил“ е чиста илюзия, защото и при най-малката възможност то завладява мислите ми и ме атакува безпощадно.

Този ФАКТ ме вкара в нещо като разочарование от себе си и потрес от очевидността, че си имам работа с много коварен противник.

И заради този факт реших да споделя случката и извода, който съм срещал многократно в Писмата, но ми е трябвало шокова ситуация (терапия 🙂 ), за да го осъзная напълно – сами, без помощта на БС, не можем да се справим напълно, защото ние СМЕ във властта на егото, а то не може да победи самото себе си! 25.04.18

Й. П. Днес усетих настоятелното присъствие на БС………Днес е неделя…..Дори отидох на работа за около три часа………….това мое присъствие в дейността ,която развивам ми осигури ресурси да преживея един страхотен ден , да седнем и да обядваме на 20ина метра от морето……успях да неутрализирам нервността на мъжа до мен ,който освен всичко останало и ми е съпруг и шофьор и майстор и приятел и какво ли още не…………после когато се прибрахме и си поехме задачите някак си изчезна нашето малко бижу , едно уникално божествено творение ,нашата прекрасна принцеса -порода Джак ръсел……………търсихме я ,викахме я по име през цялото време докато я търсим ………..и в момента в ,който се примирихме и всеки си пое задачите, ми се допуши цигара… влязох в дрешника , в който закачам дамската си чанта ,за да си взема цигарка и тя нашата принцеса сънено излезе от един кашон с бельо …………..усетила притеснението ни малко трепереше……,но .за кратко………Искам да споделя с групата , че БС ми беше верен съюзник отеквайки в мислите ми , че тя ще бъде с нас вечерта , че не се е изгубила………….ЛЮБОВТА СЕ ПРОЯВЯВА В НАЙ РАЗЛИЧНИ ФОРМИ…………..НЕКА ДА СЕ ОБИЧАМЕ……. 25.04.18

M. L. Този въпрос е стоял пред мен, доста преди да се срещна с Писмата – мога ли да загърбя светския живот и да се отдам изцяло на духовния?
Винаги стигах до извода, че не съм способна на такава всеотдайност. На етапа, в който се намирах…. не можех да си представя, че мога да загърбя отговорностите си, най-малко на майка на децата си и дъщеря на родителите си, а също така, да приема живот в капсула, изолирана от всичко и от всички. Давах си ясна сметка, че ще изпадна в пълна изолация.
Увлечена в служебните ангажименти и родителски задължения, спорадичните съприкосновения със случайно попаднала духовна литература не ми даваше ясна представа за Божественото съзнание. Езотеричните книги, които се появиха по книжарниците не ми бяха точния указател да вървя по тясната пътека към Божествения живот. […]
В края на същата 2015 година, точно преди Коледа видях рекламна брошура на “ Писмата на Христос“ , поръчах я веднага и на Коледа вече я държах в ръцете си. В първия момент помислих, че е ново издание или допълнение към книгата, която търся, „Христовия писар“ от Хуан Хосе Бенитес. Много скоро осъзнах, че не е тя, но моментът, в който започнах да чета “ Писмата на Христос“ усетих как Истината нахлуваше в мен и запълваше всяка клетка, като пресъхнал акумулатор, който поглъща всяка капка течност: плътно без луфтове, без празнини. Четях и осъзнавах, че котвата ми слиза все по- дълбоко и ще е завинаги…
Вчера, когато видях анкетата не се замислих нито за миг, какво е моето желание… Такава е била крайната ми цел, без дори да я обмислям.
След като дадох положителният си глас, започнах да си давам сметка за последствията от взетото си решение. Минавайки през всички утежняващи решението ми обстоятелства, осъзнах, че то е било взето много преди да съм го съзнавала. Инстинкта да бъда част от духовното ми семейство е по-силен от желанието да бъда с биологичното. Учудих се на спокойствието, с което установих това и ясното съзнание, че решението ми няма да бъде приветствано.
Приспах се с чувството за правилно взето решение. В мислите си отдадох цялата си любов и смирение към всичките си близки и приятели и си представих недоумяващите им погледи, на които отговарям – Такава е моята воля! 21.04.18

М. М. Чудесно откровение, M. L.! 🙂 И аз в началото си мислех, че за да се отдам на духовен живот трябва да се направят някои „жертви“, със семейството, децата, благосъстоянието, но се оказа, че не е така, а напротив. Сега отделям повече време на всички, защото работя по-малко като часове. Мисля, че дори сега съм по-полезен за тях.
Разговаряме, окуражавам ги, получавам повече пари и си позволявам повече от преди, когато бързах да се прибера от работа за да продължа с други дейности за повече пари и нямах време за семейството дори в почивните дни. Сещам се само за една причина нещата да се наредят по този начин, от само себе си. 🙂 <3 21.04.18

A. A. Много вълнуващо, скъпа! <3 Но разбира се, че не е нужно да се оттегляме от светския живот, напротив :)Много е важно да останем в онези житейски условия, които ще продължат да създават подходящи обстоятелства за по-нататъшното ни развитие. Аскетизмът може би е подходящ за онези, които вече са достатъчно развити, че след този си живот да преминат в следващо измерение, но ние имаме нужда от още уроци и още земни преживявания. Освен това имаме още работа сред хората 🙂 Знам, че никой тук не е случаен и по един или друг начин участва в мисията на Христос за разпространяване на знанието, което ще освободи много души и което реално ще издигне световното съзнание – човек по човек. И не само това – малко или много всеки от нас влияе на средата си, помага на близките си не само с присъствието си, но и с примера си, защото какво по-добро вдъхновение да поискаш да промениш живота си от един реален пример за духовно развитие? Най-вероятно всички мечтаем да се оттеглим от житейските проблеми и ежедневни срещи с ниско съзнание и да се отдадем на духовни преживявания, но това със сигурност ще спре развитието ни, защото все още не сме взели от земното измерение всичко, което то може да предложи. Но пък знам, че ако го искаме, получаваме повече време за духовност, както е случаят при М… и при други наши членове, включително и при мен 🙂 Не стана веднага, но в крайна сметка получих съвършения отговор на молитвите си и днес също се чувствам финансово стабилна, без да работя за пари повече от 2 часа на ден (средно, защото в някои дни изобщо не работя) и без да загубя нито час от времето, което отделям за Писмата. Никога нямаше да се сетя да поискам точно това, което получих – то изцяло надхвърля човешкото ми въображение 🙂 <33 04.18

Ж. Ж. […]Не знам това до колко ще помогне на дискусията, но аз лично нямам нужда от повече доказателства относно това дали съществува Бог (Божественото Съзнание – БС) или някога Исус Христос е бил на земята и наистина е бил действителна личност ! Имам макар и малък личен опит като доказателство, че има нещо повече от този нашия материален свят ! Усещал съм любовта към мен лично и от БС, и от Христос ! И много ясно съм ги разграничавал ! Знам от къде идва насоченото към мен !!! Има и друго, но може би друг път ще говоря за това… 25.03.18

D. R.  Ж…, и при мен е така! 28.03.18

D. D. […] Засега ще споделя, най-общо, а после може да доразвием:

– Писмата ми дадоха яснота относно това, какво представлява Силата, създала и поддържаща всичко.
– Още по-важно, дадоха ми насока, как да общувам с тази Сила.
– В детайли разбрах и постепенно осъзнавам, какво представлява Егото и какви номера ми играе. 🙂
– В резултат от прилагането на принципите, молитвите, медитацията и упражненията, осъзнаването ми се повишава, здравето – подобрява, доверието – нараства.
– Минах през много емоционално зареден и драматичен период. Напълно черен и „безнадежден“ и най-много ми помогнаха всекидневните молитви. Именно те ме изкараха от там и сега светът отново е уютен. Това, разбира се, донесе ценни духовни уроци. 05.03.18

T. S. Мила П. Д., съжалявам, но ми е непосилно да предам и накратко, още по-малко с „подробности“, приетото познание от Христовото Съзнание чрез Мария. Мога обаче убедено да свидетелствам, че идеите, мисловността, посланията в него са близки до тези, които възприемаме от „Писмата на Христос“, но пречупени през специфичния натюрел, през индивидуалността на Мария.
Срещата ми с тази жена през 1995 година подготви възторженото ми, безусловно приемане на ИСТИНАТА, която ни даряват „Писмата на Христос“, превърнали се в мой безценен съветник и насъщна потребност да популяризирам, доколкото мога, това съкровище.
Правя това успоредно със собственото си перманентно обучение. Щастлива съм да срещам съпричастност главно сред млади хора, в т. ч. и студентите ми – чужденци по време на езикова практика. Това е. 05.03.18

М. М. […] Преди малко имах по-кратка визия, но думите няма да свършат работа, а и не разполагам с такава техника (въобще ако съществува на този етап) да я заснема и споделя като видео. 🙂 Малко съм превъзбуден, вероятно причината е нощната смяна, която бях през предходната седмица. Спи ми се, но не можах да заспя. Да медитирам също не се получи. Затворих очи и ме обзе любов към Христовия Писар. Появи се жълта светлина, а после премина в множество червени движещи се светини с незначителни фини проблясъци на синьо-бяла върху жълтия фон. 🙂 <3

Да по-точно е, че любовта ме обзе, не съм я предизвиквал. Червените кръгове може да се оприличат и на вихри, но не бяха такива. Енергията не се въртеше само в тях или в определена посока. Тя се местеше бързо, като освен в самия вихър изригваше и в другите, като се мести помежду им и в отделния кръг. Нищо необичайно. Много хора са имали подобни преживявания. Една заря от благодарност и любов вероятно. 🙂   17.02.18

M. L.  Скъпа Р…, беше ми много приятно отново да се потопя в този текст от Писмата и докато четях се сетих за една приятелка, която скоро ми сподели, че общуването и с мен и носело голяма лекота и спокойствие, защото никога не съм я въвличала в теми свързани с бита и никога не съм се връщала към неща, които вече сме обсъждали. Каквото е казано, казано и всеки ден носи ново начало. Замислих се върху това, защото, всъщност не съм си поставяла никакви цели по отношение на нея, освен да я откажа от постоянното и говорене по телефона, което ме дразнеше да слушам по цял ден – едни и същи коментари с различни хора. Това е жената, която идва да чисти три дни в седмицата в къщата, в която живея, а в останалите три, чисти в друга къща. Поводите за разговори са различни: споделяла ми е за проблеми в семейството си, за недоразумения с работодателите си от другата къща, в която чисти, за дъщеря си, на която са имплантирали бъбрек наскоро и, че ходи редовно на йога, дори ходи на семинари срещу заплащане. Вече осма година поддържаме приятелски взаимоотношения и преди една година разбрах, че е спряла да ходи на йога, а разговорите, които водеше по цял ден, през слушалки по телефона, замени с аудио на текстовете от Писмата на Христос. За мен това признание от нейна страна е показателно, колко са повлияли Писмата за моята промяна, а косвено и на нейната, в много повече отношения, отколкото описвам и то без да си го поставям за цел. За мен това е едно доказателство, колко можем да повлияем на хората около нас, само с поведението си… 08.02.18

Е. Н. Последно вчера поисках от Бoжественото Съзнание ясен знак трябва ли да се намеся в ситуация, която заплашваше да предизвика неприятно преживяване за две души, които са ми скъпи. Бях силно притеснена, предвиждайки евентуалното развитие на събитията. Навреме се сетих да „отнеса проблема до Божественото Съзнание“. Много бързо след това бях наясно как да постъпя. Проблемът беше разрешен успешно не само за преките, а и за страничните участници. Благодаря, Отче! 02.01.18

Д. Ц. Здравейте, приятели! Вчера направих една грешка – отидох да карам колело по обичайния маршрут, но беше студено и не се облякох достатъчно. Колелото е спортно и развива високи скорости. Усещах как вятърът ме пронизва. Като добавка – отидох до там с мотор (общо ок. 80 км) и въпреки, че на мотора бях добре облечен, вечерта вирусите ме победиха. Дадох си сметка, че имам важни „задачи“ и точно тези дни не би трябвало да се залежавам, но – болки в гърба и ставите, липса на енергия… можах само да се добера до леглото и съм заспал.
Към полунощ се събудих с усещането, че съм още по-зле и че тази история може да ме блокира за цяла седмица. Реших да потърся помощ от БС и започнах да медитирам. Обикновено лежа по гръб, а ръцете ми са успоредно на тялото с дланите надолу. Този път, някак естествено, се намериха на ханшовете и бедрата ми. Помолих БС да „ме изчисти“ от вирусите и още по време на основната молитва усетих енергията да се събира в дланите ми. Топлината се засили необичайно, на границата на поносимото. Премина в краката и тялото ми и усещах капки пот да се стичат от вътрешната страна на бедрата. След молитвата направих 60-на много бавни и дълбоки вдишвания и издишвания и имах усещането, че през това време дланите и пръстите, но и тялото, особено в долната половина, „горяха“.
Излязох от медитацията с ясното усещане, че съм намерил обичайната си форма и ще бъда в състояние да свърша, каквото съм планувал. Благодарих и съм заспал вече като здрав човек. По-късно установих, че от всички симптоми ми беше останало само разстройството… Бял кахър, както се казва.
Тази сутрин, с молитвата, отново благодарих и реших да споделя случката, защото снощи наистина бях много, много зле (едва имах сили да говоря) и БС отново ми показа реалната си Сила и Любов. 16.12.17

J. N. Бог е велик, Д… ! Само на Неговата Воля се уповаваме ! Твоят случай е ярка демонстрация от Негова страна на възможностите за изцеление, които е вложил при нашето сътворение. Прекалено е ясно, че медицина и лекари вече няма. Преди доста години четох прогноза за годините след 2000-та , че човекът ще се самоизцелява. Разбира се не се споменаваше Волята на Създателя и Неговото Ръководство в процеса, но на нас вече ни е ясно. Не спирам да благодаря на Христос за неговия принос в проглеждането ни! 16.12.17

M. L. Наистина голяма привилегия е, че осъзнаваме с всеки изминал ден до каква съкровищница сме се докоснали и дори не можем да си представим какви изненади има да се разкриват пред нас още…!? С голямо задоволство прочетох разказа ти, Д. Ц., и се сещам колко дълго търсех извинения за проблемите си с очите. Бях наистина в ужасно състояние…. постоянно бяха обляни в сълзи и целогодишна медикаментозна терапия не ме отдалечаваше нито на йота от проблема ми, а аз не можех да се примиря с мисълта, че всичко това ми се случва точно тогава, когато най – много имах нужда от тях. Безжалостно бях ги използвала през целия си живот, ама да ме предадат точно сега, когато открих най – ценната книга на живота ми и да имам лимит точно, когато не искам да пропусна и най-дребния детайл…. но ми се наложи.
Не смея да се похваля, но имам значително подобрение: уповавах се на БС, поделях в групата, по – скоро се жалвах и получих няколко съвета за различни духовни практики, които приложих и мисля, че се възползваме от ‘живата вода“ на един и същ Извор!? 16.12.17

Вашият коментар