Споделени преживявания от реалния живот

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата „ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)“ и 
Страницата на „Писмата на Христос“ във Фейсбук

J. N. Всичко това Христос го е казал, значи е така, не можем да му опонираме 🙂 Но, ние вече четири години сме му ученици и се стараем да се променяме според неговите инструкции, а и сме запознати с автобиографията на Христовия Писар и нейния опит , в който има един генерално поучителен момент. Става въпрос за мястото на егото в стремежа за духовно развитие и реализация. Оказва се , че не е безопасно да се допуска егото в тази територия, даже е много по-опасно. В началото тя е вървяла по тънкия лед на употребата на духовните практики и връзката с Божествения Живот за справяне с материалните си проблеми , т. е. в огромните си затруднения тя се е оставила и опирала на егото , за да търси помощ от Божествения Източник на живота ни. И това е толкова естествено! Но се оказва, че това не само не й е помогнало, а точно обратното. Затова силно ме разтърсиха съветите й в края на автобиографията към нас, последователите. Но когато успеем с помощта на ума и волята да канализираме изцяло връзката си с Божественото Съзнание , опирайки се на знанието за Неговото Естество и Същност, които са САМО Безусловна Любов, закрила, подхранване , изцеление и всичко в неговата БЛАГОДАТ към нас , когато ежедневно и даже ежеминутно контактуваме чрез съзнанието си с Неговото Съзнание за всичко в живота си , усетила съм, че идва моментът на безметежна вътрешна радост, равновесие, спокойствие и егото започва да минава на по-заден план в служба повече на оцеляването ни. Когато материалните неща не са наша главна цел, както не са били и на Христос в Иисус, знаем , че Божественият ни Източник е наясно с всичките ни нужди и ще ги задоволи когато дълбоко вярваме в това и го търсим от Него. Тогава се установява това превъзходно състояние на славно, красиво, щастливо и хармонично съществуване , Царството Небесно в нас, сега и тук, на Земята. 13.01.19

H. R. Здравейте, пиша тези редове под влияние на силна радостна емоция! Искам да Ви кажа „Хора вярвайте! Всичко за което говори Христос в Писмата си е истина!“ Трябва да си позволим да отворим съзнанието си и всичко се подрежда по начина, по който копнеем със сърцето и душата си. Всичко е истина!

Ще споделя личния си опит. От 25 г. страдам от проблеми във взаимоотношенията с важен за мен човек. Опитвах какво ли не, или поне си мислех, че опитвам различни начини за справяне с проблема, но всеки път беше едно и също и спиралата ме завърташе. От както чета писмата добавих нови частички към пъзела си. В конкретния случай ми помогна писмо nr. 8. След като съзнателно приложих написаното усетих, че за първи път истински достигнах до човека с когото искам да съм в хармонични отношения.
Благодаря Христос! В заключение ще кажа, че няма сила по-велика и по-силна от любовта! Може би тук не е мястото, но искам да споделя, че на мен лично много ми помогна и Крион. Хора, обичайте и вярвайте!  […]

Съзнателно се опитах да потисна “ егото“ си. Съзнателно застанах пред него като равен. Истински се опитах да се поставя на негово място и да разбера неговата гледна точка. Приех ситуацията. Няколко пъти призовах Божественото съзнание мислено и помолих го да изпълни с любов тази ситуация. И странното, но за мене не случайно- същата вечер сънувах сън, който ми казваше, че е станало проникване или обмен на съзнания…. Уникално е… 04.01.19

Д. Ц. Споделих с приятел и не мислех да занимавам групата с вчерашното си преживяване – подобни неща се случват често, но съм провокиран от идеята, че, виждате ли, Божественото Съзнание не влияе на физическото ни съществуване. Примерът е елементарен и го споделям възможно по-кратко. Вчера карах бегача (вид спортно колело) в един участък със сериозно изкачване. След празниците не съм в „супер-форма“ и усетих засилващи се остри болки в мускулите. Започнах да се замислям дали да не се откажа и няма ли да е по-добре да се спусна обратно. Тогава реших да се помоля на Божественото Съзнание да направи така, че да достигна нормално до върха. Казах си го наум и съвършено простичко, след това благодарих.
В първия момент не се случи нищо, болките продължиха, но може би след минута или две усетих ясно облекчение. Отбелязах го, благодарих отново и продължих да въртя педалите вече с известно любопитство. Следваше най-трудния участък и след малко си дадох сметка, че съм го преполовил без обичайното „стискане на зъби“ и „изправяне на педалите“… болката беше изчезнала напълно и неусетно бях получил допълнителни сили, което също означава, че Божественото Съзнание е било вътре в мен и просто е променило някакви „настройки“ в организма ми. Изкачих се до края „нормално“, т.е. без особено усилие или напрежение, но истината също е, че НЕ ми „пораснаха крила“ и се движех с обичайната ми бавна скорост за този участък. С което искам да кажа, че ако помоля Божественото Съзнание да спечеля Тур дьо Франс, вероятно няма да се получи … 🙂 Може би Божественото Съзнание наистина не влияе на изпълнението на такива фантастични (и егоистични) желания… 04.01.19

N. D. Благодаря за споделянето 🙂 Всеки път, когато има такива преживявания и усещане за осезаема намеса или присъствие на БС се вдъхновявам още повече. Предполагам, че почти всички имаме много такива усещания за присъствието на БС…но нямаме смелостта да споделим! Благодаря още веднъж 🙂 04.01.19

Д. Ц. Аз ти благодаря, N. D. , при мен се случва постоянно – в смисъл, че цялата ми дейност (лична и служебна) върви много по-успешно, отколкото ако нямах директна помощ от Божественото Съзнание. За мен лично разликата м/у „преди“ и „сега“ е очевидна и от доста време съм напълно наясно с причината 🙂 04.01.19

M. L. През целия ми живот, обладана от абсолютно безкористно чувство за дълг към роднини приятели, близки раздавах доходите си без остатък на хората които не можеха да се справят с живота си,а и аз съм разчитала на тяхната подкрепа при нужда, до момента, в който стигнах екзистенциалния минимум – това, което ми е потребно, го имам, а това, което нямам не ми е нужно.
В живота си до този момент, каквито и доходи да съм имала, никога, ама никога не съм имала спестовна книжка, заделени пари за „черни дни“, планувани разходи за екскурзии, почивки или каквото и да било друго развлечение. Винаги всичко е отклонявано по някакво много спешно предназначение: погасяване на кредити, даване на заеми без обезпечение – за различни нужди на близки и винаги всичко раздадено без остатък…не съм си и помисляла за резерв – непредвидени обстоятелства.
Е, не мога да кажа, че не съм ходила по екскурзии и почивки, но всичко се случва инцидентно – без планове, на кредит.
В последните години, когато започнаха да се задържат някакви нищожни излишъци (несравнимо с богатство), които не поради факта, че никой не се нуждае от тях, а за това, че не смятам за справедливо, да поощрявам повече хора, които не смятат живота си за своя отговорност, а чакат някой, друг да ги обгрижва,( докато те си търсят оправдание, че няма работа за тях) или просто имат потребности, които аз не си позволявам, успях да задържа.
Нямам спомен да съм живяла с чувство на тежест, затова, че имам малка сума, която не е вкарана в оборот, но безметежният ми сън, ме освободи от всякаква обвързаност към парични средства и всякаква материална зависимост, а ме зареди с лекота, спокойствие и увереност, че няма причина, която може да ме разтревожи с чувството за неудачност или липса на жизнено важни неща, които биха попречили на живота и благоденствието ми. Събудих се с радостното чувство, че съм се освободила от голяма тежест, като съм намерила начин да живея пълноценно и най- вече щастлива, да се освободя от спестяванията си през последната година и по- странен начин съм успяла да задържа, въпреки постоянните набези от хора, които нямат заслуга да ги получат….
Събуждам се и часове наред съм обсебена от чувството, че трябва да се освободя от абсолютно всичко материално, което имам и това е единственото от което имам нужда…. Цял ден мислих върху това, но не можах да се надскоча… 25.09.18

M. G. Мило момче, предполагам, че всеки от нас знае как се чувстваш. Когато човек приеме Писмата, а това става (или не става) от първите редове, няма търпение да ги сподели с другите хора. Спомням си себе си в началото. Исках да разкажа на всички за Писмата… и често го правих. Най – голямото ми разочарование бяха някой близки до мен хора, които според мен бяха духовни същества. Те изобщо не разбраха за какво им говоря. Затова реших, че най – добрата стратегия за разпространение е описаната в книгата. Започнах упорито да работя върху пречистване на собствените си его импулси. В ежедневните разговори се опитвах повече да слушам, а не да говоря за себе си, да бъда опора на околните, били те и непознати… накратко следвах законите на битието, описани от Христос. И така ден след ден, месец след месец на някой хора взе да им прави впечатление, че съм се променила. Сами ме попитаха какво се е случило с мен. Така, имайки вече реалният пример, аз им разказвах за Писмата. Като завършек бих искала само да добавя, че не бива да забравяме, че на сила можеш да вземеш, но не и да дадеш. Ако човек не е готов за това знание не бива да му го натрапваме със сила. И сам Христос го казва. Затова, продължавай смело по пътя! Ще дойде времето, в което сам ще усетиш къде и на кого можеш да предложиш това привилегировано знание. До тогава работи върху себе си и собствените си нагласи. Успех по пътя! 27.08.18

Б. П. От доста време,когато съм на работа най-вече, ме връхлитат внезапно негативни мисли,които ми е трудно да преборя. Ден след ден,това ме изтощаваше неимоверно много и изпитанията,които ми се случват в момента също допринасяха за моята изтощеност. Така един ден преди около 3 седмици,наистина не издържах и след труден работен ден аз легнах и започнах да медитирам,но този път се обърнах директно към Христос. Помолих Му се да ми помогне да издигна вибрациите си по-високо,защото аз вече сама не мога да се справя и психически съм много,много изтощена. Атаките са толкова внезапни,че понякога си мисля,че няма да изплувам повече нагоре. Бях много тъжна,когато Му се молех. Така,след молитвата „Божествен Живот“,аз потънах в своята тишина и почти бях започнала дрямката,когато отгоре върху главата ми или по скоро челото /да не подведа някой/,започнах да усещам все едно ток преминава през мен на осезаеми вибрации. Малко се сепнах,но останах в медитативно състояние,ясно осъзнаваща,че в момента се случва чудо. Усещането,че през мен преминава ток не беше болезнено,напротив. Тази енергия те изпълва в последствие с Живот. И изведнъж от краката на горе към главата ме заля една топлина. Това продължи около 5 мин. Когато станах,бях толкова енергична,а мислите ми,о нямаше и следа от предишният ми негативизъм и така е и до днес. Независимо какво ми се случва,спокойствието е очевидно в повече. Задължително благодарих на Христос и го правя всеки ден. Извинявам се,че излиза и малко дълго,но след 2 седмици имах още едно преживяване. Този път беше във връзка с моята работа и понеже не за първи път задавам въпроси и получавам отговор /с ясен глас или шепот/,реших да попитам,но обърнете внимание-не зададох точен въпросът. Излезе все едно да напусна ли работа,а имах друго в предвид. Когато се задълбочих в медитацията,изведнъж видях,че съм в езеро и само главата ми се подава. Видях сянка на човек над мен и исках да извикам за помощ,но не можех да говоря. Потънах и извиках от ужас. В този момент усетих,че съм под водата с ръце и крака леко вдигнати. Не потъвах,седях във водното пространство. Ясно осъзнах,че в тази медитация нещо ми се показва и ,че нещо ще се случи. Точно тогава нещо хвана ръцете ми,леко,нежно ,ефирно. Но допира не беше като от човешка ръка,а все едно нещо меко,по скоро гумено и…..започна един нежен 10 мин. масаж. Молех се никой да не влиза в стаята,да не прекъсне това чудо. Постепенно това затихна и аз леко и внимателно излязох от това състояние. Така разбрах,че всъщност ми показаха,ако напусна работа какво ще се случи и се погрижиха ръцете ми да се оправят. Сега нямам тази болка и тази скованост,която променяше и правописа ми вече. Приятели,много,много искам тези чудеса да се случат и на вас /с голямо извинение за дългият пост/ 19.08.18

J. N. Ние наистина непрекъснато популяризираме Писмата. Това става толкова естествено вече, без да го мислим и програмираме, защото сме променили основно съзнанието си. Скоро срещнах съученичка, с която се разбираме добре. Умен и интелигентен човек. В разговора изказах становище от Писмата, след което бях обвинена в религиозни пристрастия и агресивност, нещо абсолютно неприсъщо за мен. И ако не бях дълбоко променена от Писмата, със сигурност щях да я обвиня в неразбиране, щях да се обидя, може би щях да я нападна словесно и други его – реакции. Учудих се на широката си спонтанна усмивка и сърдечните пожелания, с които се разделих с нея. Но по-важно беше, че и вътрешно се чувствах спокойна и уверена. Нещата с Писмата вървят и благодарение на Тях успяваме да поддържаме ведра атмосферата около себе си. И това е всъщност ПЪТЯ. 25.07.18

O. X. Хубаво отбелязваш това вътрешно спокойствие, J…! При мен то идва от усещането за Знание, с което ни дарява Христос чрез Писмата. 25.07.18

J. N. Което е резултат от едно и също 😀 За мен е много важно да уравновесявам вътрешното състояние и външния израз и изказ 😀 Вече се старая да не допускам пробиви по никой начин. Съзнанието е живот и животът – съзнание. Което е резултат от едно и също 😀 За мен е много важно да уравновесявам вътрешното състояние и външния израз и изказ 😀 Вече се старая да не допускам пробиви по никой начин. Съзнанието е живот и животът – съзнание. 25.07.18

O. X. Питам се дали състоянието на вътрешно спокойствие, увереност и равновесие, за което говориш по-горе, отговаря (и доколко) на това описание:
„Когато овладяването на егото се случи в точния момент и по правилния начин, душата – с посредничеството на психиката – е до голяма степен свободна да общува директно с Божествената Реалност, тъй като постоянното бърборене на „его-съзнанието” е стихнало. Притегателната сила на материалността вече не е от съществено значение, егоцентричните амбиции избледняват, желанията за лични притежания изчезват. В ума цари покой. Душата, която сега ясно говори чрез психиката, копнее да извисява и подхранва, да образова и подпомага развитието на другите души, да се грижи за тях с разбиране и нежност, но без никакво желание за отплата или себевъзвеличаване. И тъй като е привлечена във все по-близък контакт и синхрон с Божествената Реалност, нейната единствена земна цел е да се отнася към всеки човек със същата загриженост и внимание, от които самата тя се нуждае, за да процъфтява и постига удовлетворение. Даването става толкова лесно, колкото и дишането – да работите със и за другите хора за насърчаване на тяхното най-висше добро в крайна сметка се превръща в привилегия. Това е Божествената Любов в действие.“ 25.07.18
Прочетете повече на: https://www.pismatanahristos.com/letter7-p8/Управление

J. N. Благодаря ти, О… ! Да, много е близо описанието. 26.07.18

N. D. Здравейте! Всички теми от живота са от съществено значение, феноменално е че Христос засяга темата и за секса. В Писмата Христос обяснява много точно за енергиите между мъжа и жената, ако човек се замисли и вникне в смисъла на всичко написано изречение по изречение и сравни собствените си преживявания, били те удовлетворение или неудовлетворение от секса, ще установи че ХРИСТОС е абсолютно точен в разкриването на тази истина за хората.

N. D. Напоследък четейки не само Писмата му, но и Посланията след Писмата прозрях ЗАШЕМЕТЯВАЩИ истини за съществуването ни. Някъде бях прочела из Писмата, че е хубаво да се медитира след всяка прочетена страница, за да получим просветлението. Хора при мен се получава и след изречение само. Невероятно е….усетих ЕНЕРГИЯТА и както описват и други за златния душ, също СВЕТЛИНАТА и олекването на тялото при медитация. ВСИЧКО НАПИСАНО В ПИСМАТА Е АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА 🙂 Напоследък се чувствам особено одухотворена и безкрайно щастлива от някой прозрения, определено имам още много за четене и осмисляне 29. 06.18

[…] Много хубав цитат, всичко е толкова Невероятно, дори исках да намеря по-точна дума суперлатив, която да използвам за всичко написано от Христовия Писар.
Аз скоро се вдъхнових от прочетено из Писмата, където ХРИСТОС обяснява как да медитираме правилно. Написаното е в Писмо 8 точно преди молитвата БОЖЕСТВЕН ЖИВОТ, където ХРИСТОС казва, че при медитация нашите мисли са като ”прожектор” който насочва Божественото Съзнание за това което търсим. Още пише…, че ако помолим в съсредоточена медитация Христовото Съзнание да проникне в нашето собствено съзнание, той ще може да изпрати своите вибрации в нас (Аз лично с думи пожелах това в съсредоточена медитация и почувствах как в областта на третото око между веждите на челото протича напълно….напълно….напълно осъзнат прилив на енергия).
Искрена съм напълно….напълно искрена и честна с единственото си желание и други да получат вдъхновение, кураж и просветление  02.07.18

A. A. Май ще бъде полезно да припомня двата случая на чудеса в моя живот и какво беше състоянието ми тогава. Бяха две мигновени изцеления на птици – едната изцяло вдървена и я намерих на земята с обърнати крака, а другата беше със счупено крило. Давам си сметка защо тогава съм успяла, а по принцип в живота не успявам. Тъй като бяха птици, аз нямах никакви опасения, че те не вярват в своя създател или пък в мен като проводник, както се случва, когато помагам на хора. И нямах никаква нужда да се доказвам на някого, каквато обикновено е подсъзнателната човешка нагласа – не за друго, а защото нямаше пред кого… Може би това беше и причината в онези моменти да НЯМАМ НИКАКВИ МИСЛИ. Виждам птицата, без никакви колебания я вземам в ръце, защото знам точно какво да правя. Призовавам Божественото Съзнание да се погрижи за творението си, повтарям си какво е неговото естество и неговата воля за птицата. НЯМАХ НИКАКВИ ДРУГИ МИСЛИ – дали ще се получи или не, дали го правя както трябва или не, дали съм в медитативно състояние (при лечение се стремя към това) и т.н. Всички тези мисли са егоистични и означават „дали ще се докажа или не“ – пред себе си и пред някой друг/и. Те винаги пречат на връзката ни с Божественото, пречат и на вярата, защото обикновено поставят под съмнение това, което вече знаем за него и което сме постигнали в контакта си с него. Пречат и защото се опитваме да се докажем, използвайки НЕГО! 26.04.18

M. L. Преди да приема тази работа две години преди пенсиониране бях съкратена. Фирмата на съпруга ми току – що бяха обявили фалит, а сина ми беше с тежка зависимост. За първи път усетих абсолютното безсилие да се настанява с пълна сила в съзнанието ми. На тази възраст, в този момент, когато всичко се рушеше да намеря работа, беше все едно да намеря игла в купа сено. Когато ми се обади приятелка, че нейни близки търсят сериозен човек за гледане на дете на 3.5 години, поради трудния период през, който, бях минала (без никаква подкрепа да отглеждам собствените си деца, едновременно с това да ходя на работа и да строя къща), бях се зарекла, че никога няма да се занимавам повече с деца. Ето ми предизвикателството – единствената алтернатива да спасявам положението се оказа това, от което съм се отрекла. На десетата минута върнах отговора, че съм съгласна за неопределено време да напусна дома си, да замина на 300 километра от него и да съм благодарна за тази възможност. Първите 3 месеца отслабнах с 10 килограма от напрежението на адаптацията. Толкова бях отдадена на работата, че дори не забелязах психопатичните проблеми на детето.
Благодарността ми за дадената възможност беше толкова голяма, че нещата се променяха с всеки изминал ден. Чувах честите разговори по телефона, че детето се оправя и вече е много по- добре, но това като, че ли не касаеше мен.
След около две години майката ми сподели, че много се притеснявала да не си тръгна, поради невъзможността да се справя с детето, защото поради, няколкото смени на гледачки е изпаднало в тежко депресивно състояние. Симона вече е на 11 години, през това време ми се роди внук и постоянно правим уговорки, че внука ми има много по- голяма нужда от мен, отколкото тя, но връзката ни се оказа по- силна от родствена. Понеже уговорката ни е с приключването на учебната година, да приключа и ангажимента ми към тях, всеки ден някой споделя сантиментални моменти, които ни разплакват. Разказах собствената си история в този тежък период от живота си, когато не познавах Писмата и не общувах с Божественото съзнание, както го правя сега, тогава осъзнах, че съм се оставила в “ ръцете“ на Божията воля и тя работи за мен безотказно, като ми направи много щедри подаръци, нямам предвид само в материален план. Дори и срещата ми с Писмата е един от тях, защото се създадоха предпоставки за това. Той е незаменим, но и много други, които няма да изброявам, защото не ми е това целта. От опит знам, че когато не слагаме на преден план, това което даваме и не калкулираме, какво ще получим в замяна, и се доверим безрезервно на Божественото съзнание То ни озарява по най- сияйния начин!!! 04.18

Д. Ц. Накратко за повода – вчера се качвах с колело по пътя в един висок проход и обикновено в такива моменти съм съсредоточен в голямото физическо усилие и оставям мислите си да се реят…  В един момент се стреснах, шокиран от „филма“, който се беше „разиграл“ в ума ми.

С две думи – оставено за малко без наблюдение, егото ми разигра един съвършено тъп сценарии (с всичките му подробности) по темата как някой открадва моя мотор… Цялото измислено действие се проведе картинно в ума ми и в 3D, направо „пред очите ми“, докато въртях усилено педалите. Когато завесата падна, самият аз изпаднах в шок…

Имам реалното усещане и вярвам, че съм постигнал приличен напредък в контрола на егото, НО – явно вярата ми, че съм го „поопитомил“ е чиста илюзия, защото и при най-малката възможност то завладява мислите ми и ме атакува безпощадно.

Този ФАКТ ме вкара в нещо като разочарование от себе си и потрес от очевидността, че си имам работа с много коварен противник.

И заради този факт реших да споделя случката и извода, който съм срещал многократно в Писмата, но ми е трябвало шокова ситуация (терапия 🙂 ), за да го осъзная напълно – сами, без помощта на Божественото Съзнание, не можем да се справим напълно, защото ние СМЕ във властта на егото, а то не може да победи самото себе си! 25.04.18

Й. П. Днес усетих настоятелното присъствие на Божественото Съзнание………Днес е неделя…..Дори отидох на работа за около три часа………….това мое присъствие в дейността ,която развивам ми осигури ресурси да преживея един страхотен ден , да седнем и да обядваме на 20ина метра от морето……успях да неутрализирам нервността на мъжа до мен ,който освен всичко останало и ми е съпруг и шофьор и майстор и приятел и какво ли още не…………после когато се прибрахме и си поехме задачите някак си изчезна нашето малко бижу , едно уникално божествено творение ,нашата прекрасна принцеса -порода Джак ръсел……………търсихме я ,викахме я по име през цялото време докато я търсим ………..и в момента в ,който се примирихме и всеки си пое задачите, ми се допуши цигара… влязох в дрешника , в който закачам дамската си чанта ,за да си взема цигарка и тя нашата принцеса сънено излезе от един кашон с бельо …………..усетила притеснението ни малко трепереше……,но .за кратко………Искам да споделя с групата , че Божественото Съзнание ми беше верен съюзник отеквайки в мислите ми , че тя ще бъде с нас вечерта , че не се е изгубила………….ЛЮБОВТА СЕ ПРОЯВЯВА В НАЙ РАЗЛИЧНИ ФОРМИ…………..НЕКА ДА СЕ ОБИЧАМЕ……. 25.04.18

M. L. Този въпрос е стоял пред мен, доста преди да се срещна с Писмата – мога ли да загърбя светския живот и да се отдам изцяло на духовния?
Винаги стигах до извода, че не съм способна на такава всеотдайност. На етапа, в който се намирах…. не можех да си представя, че мога да загърбя отговорностите си, най-малко на майка на децата си и дъщеря на родителите си, а също така, да приема живот в капсула, изолирана от всичко и от всички. Давах си ясна сметка, че ще изпадна в пълна изолация.
Увлечена в служебните ангажименти и родителски задължения, спорадичните съприкосновения със случайно попаднала духовна литература не ми даваше ясна представа за Божественото съзнание. Езотеричните книги, които се появиха по книжарниците не ми бяха точния указател да вървя по тясната пътека към Божествения живот. […]
В края на същата 2015 година, точно преди Коледа видях рекламна брошура на “ Писмата на Христос“ , поръчах я веднага и на Коледа вече я държах в ръцете си. В първия момент помислих, че е ново издание или допълнение към книгата, която търся, „Христовия писар“ от Хуан Хосе Бенитес. Много скоро осъзнах, че не е тя, но моментът, в който започнах да чета “ Писмата на Христос“ усетих как Истината нахлуваше в мен и запълваше всяка клетка, като пресъхнал акумулатор, който поглъща всяка капка течност: плътно без луфтове, без празнини. Четях и осъзнавах, че котвата ми слиза все по- дълбоко и ще е завинаги…
Вчера, когато видях анкетата не се замислих нито за миг, какво е моето желание… Такава е била крайната ми цел, без дори да я обмислям.
След като дадох положителният си глас, започнах да си давам сметка за последствията от взетото си решение. Минавайки през всички утежняващи решението ми обстоятелства, осъзнах, че то е било взето много преди да съм го съзнавала. Инстинкта да бъда част от духовното ми семейство е по-силен от желанието да бъда с биологичното. Учудих се на спокойствието, с което установих това и ясното съзнание, че решението ми няма да бъде приветствано.
Приспах се с чувството за правилно взето решение. В мислите си отдадох цялата си любов и смирение към всичките си близки и приятели и си представих недоумяващите им погледи, на които отговарям – Такава е моята воля! 21.04.18

М. М. Чудесно откровение, M. L.! 🙂 И аз в началото си мислех, че за да се отдам на духовен живот трябва да се направят някои „жертви“, със семейството, децата, благосъстоянието, но се оказа, че не е така, а напротив. Сега отделям повече време на всички, защото работя по-малко като часове. Мисля, че дори сега съм по-полезен за тях.
Разговаряме, окуражавам ги, получавам повече пари и си позволявам повече от преди, когато бързах да се прибера от работа за да продължа с други дейности за повече пари и нямах време за семейството дори в почивните дни. Сещам се само за една причина нещата да се наредят по този начин, от само себе си. 🙂 <3 21.04.18

A. A. Много вълнуващо, скъпа! <3 Но разбира се, че не е нужно да се оттегляме от светския живот, напротив :)Много е важно да останем в онези житейски условия, които ще продължат да създават подходящи обстоятелства за по-нататъшното ни развитие. Аскетизмът може би е подходящ за онези, които вече са достатъчно развити, че след този си живот да преминат в следващо измерение, но ние имаме нужда от още уроци и още земни преживявания. Освен това имаме още работа сред хората 🙂 Знам, че никой тук не е случаен и по един или друг начин участва в мисията на Христос за разпространяване на знанието, което ще освободи много души и което реално ще издигне световното съзнание – човек по човек. И не само това – малко или много всеки от нас влияе на средата си, помага на близките си не само с присъствието си, но и с примера си, защото какво по-добро вдъхновение да поискаш да промениш живота си от един реален пример за духовно развитие? Най-вероятно всички мечтаем да се оттеглим от житейските проблеми и ежедневни срещи с ниско съзнание и да се отдадем на духовни преживявания, но това със сигурност ще спре развитието ни, защото все още не сме взели от земното измерение всичко, което то може да предложи. Но пък знам, че ако го искаме, получаваме повече време за духовност, както е случаят при М… и при други наши членове, включително и при мен 🙂 Не стана веднага, но в крайна сметка получих съвършения отговор на молитвите си и днес също се чувствам финансово стабилна, без да работя за пари повече от 2 часа на ден (средно, защото в някои дни изобщо не работя) и без да загубя нито час от времето, което отделям за Писмата. Никога нямаше да се сетя да поискам точно това, което получих – то изцяло надхвърля човешкото ми въображение 🙂 <33 04.18

Ж. Ж. […]Не знам това до колко ще помогне на дискусията, но аз лично нямам нужда от повече доказателства относно това дали съществува Бог (Божественото Съзнание – БС) или някога Исус Христос е бил на земята и наистина е бил действителна личност ! Имам макар и малък личен опит като доказателство, че има нещо повече от този нашия материален свят ! Усещал съм любовта към мен лично и от БС, и от Христос ! И много ясно съм ги разграничавал ! Знам от къде идва насоченото към мен !!! Има и друго, но може би друг път ще говоря за това… 25.03.18

D. R.  Ж…, и при мен е така! 28.03.18

D. D. […] Засега ще споделя, най-общо, а после може да доразвием:

– Писмата ми дадоха яснота относно това, какво представлява Силата, създала и поддържаща всичко.
– Още по-важно, дадоха ми насока, как да общувам с тази Сила.
– В детайли разбрах и постепенно осъзнавам, какво представлява Егото и какви номера ми играе. 🙂
– В резултат от прилагането на принципите, молитвите, медитацията и упражненията, осъзнаването ми се повишава, здравето – подобрява, доверието – нараства.
– Минах през много емоционално зареден и драматичен период. Напълно черен и „безнадежден“ и най-много ми помогнаха всекидневните молитви. Именно те ме изкараха от там и сега светът отново е уютен. Това, разбира се, донесе ценни духовни уроци. 05.03.18

T. S. Мила П. Д., съжалявам, но ми е непосилно да предам и накратко, още по-малко с „подробности“, приетото познание от Христовото Съзнание чрез Мария. Мога обаче убедено да свидетелствам, че идеите, мисловността, посланията в него са близки до тези, които възприемаме от „Писмата на Христос“, но пречупени през специфичния натюрел, през индивидуалността на Мария.
Срещата ми с тази жена през 1995 година подготви възторженото ми, безусловно приемане на ИСТИНАТА, която ни даряват „Писмата на Христос“, превърнали се в мой безценен съветник и насъщна потребност да популяризирам, доколкото мога, това съкровище.
Правя това успоредно със собственото си перманентно обучение. Щастлива съм да срещам съпричастност главно сред млади хора, в т. ч. и студентите ми – чужденци по време на езикова практика. Това е. 05.03.18

М. М. […] Преди малко имах по-кратка визия, но думите няма да свършат работа, а и не разполагам с такава техника (въобще ако съществува на този етап) да я заснема и споделя като видео. 🙂 Малко съм превъзбуден, вероятно причината е нощната смяна, която бях през предходната седмица. Спи ми се, но не можах да заспя. Да медитирам също не се получи. Затворих очи и ме обзе любов към Христовия Писар. Появи се жълта светлина, а после премина в множество червени движещи се светини с незначителни фини проблясъци на синьо-бяла върху жълтия фон. 🙂 <3

Да по-точно е, че любовта ме обзе, не съм я предизвиквал. Червените кръгове може да се оприличат и на вихри, но не бяха такива. Енергията не се въртеше само в тях или в определена посока. Тя се местеше бързо, като освен в самия вихър изригваше и в другите, като се мести помежду им и в отделния кръг. Нищо необичайно. Много хора са имали подобни преживявания. Една заря от благодарност и любов вероятно. 🙂   17.02.18

M. L.  Скъпа Р…, беше ми много приятно отново да се потопя в този текст от Писмата и докато четях се сетих за една приятелка, която скоро ми сподели, че общуването и с мен и носело голяма лекота и спокойствие, защото никога не съм я въвличала в теми свързани с бита и никога не съм се връщала към неща, които вече сме обсъждали. Каквото е казано, казано и всеки ден носи ново начало. Замислих се върху това, защото, всъщност не съм си поставяла никакви цели по отношение на нея, освен да я откажа от постоянното и говорене по телефона, което ме дразнеше да слушам по цял ден – едни и същи коментари с различни хора. Това е жената, която идва да чисти три дни в седмицата в къщата, в която живея, а в останалите три, чисти в друга къща. Поводите за разговори са различни: споделяла ми е за проблеми в семейството си, за недоразумения с работодателите си от другата къща, в която чисти, за дъщеря си, на която са имплантирали бъбрек наскоро и, че ходи редовно на йога, дори ходи на семинари срещу заплащане. Вече осма година поддържаме приятелски взаимоотношения и преди една година разбрах, че е спряла да ходи на йога, а разговорите, които водеше по цял ден, през слушалки по телефона, замени с аудио на текстовете от Писмата на Христос. За мен това признание от нейна страна е показателно, колко са повлияли Писмата за моята промяна, а косвено и на нейната, в много повече отношения, отколкото описвам и то без да си го поставям за цел. За мен това е едно доказателство, колко можем да повлияем на хората около нас, само с поведението си… 08.02.18

Е. Н. Последно вчера поисках от Бoжественото Съзнание ясен знак трябва ли да се намеся в ситуация, която заплашваше да предизвика неприятно преживяване за две души, които са ми скъпи. Бях силно притеснена, предвиждайки евентуалното развитие на събитията. Навреме се сетих да „отнеса проблема до Божественото Съзнание“. Много бързо след това бях наясно как да постъпя. Проблемът беше разрешен успешно не само за преките, а и за страничните участници. Благодаря, Отче! 02.01.18

Д. Ц. Здравейте, приятели! Вчера направих една грешка – отидох да карам колело по обичайния маршрут, но беше студено и не се облякох достатъчно. Колелото е спортно и развива високи скорости. Усещах как вятърът ме пронизва. Като добавка – отидох до там с мотор (общо ок. 80 км) и въпреки, че на мотора бях добре облечен, вечерта вирусите ме победиха. Дадох си сметка, че имам важни „задачи“ и точно тези дни не би трябвало да се залежавам, но – болки в гърба и ставите, липса на енергия… можах само да се добера до леглото и съм заспал.
Към полунощ се събудих с усещането, че съм още по-зле и че тази история може да ме блокира за цяла седмица. Реших да потърся помощ от Божественото Съзнание и започнах да медитирам. Обикновено лежа по гръб, а ръцете ми са успоредно на тялото с дланите надолу. Този път, някак естествено, се намериха на ханшовете и бедрата ми. Помолих БС да „ме изчисти“ от вирусите и още по време на основната молитва усетих енергията да се събира в дланите ми. Топлината се засили необичайно, на границата на поносимото. Премина в краката и тялото ми и усещах капки пот да се стичат от вътрешната страна на бедрата. След молитвата направих 60-на много бавни и дълбоки вдишвания и издишвания и имах усещането, че през това време дланите и пръстите, но и тялото, особено в долната половина, „горяха“.
Излязох от медитацията с ясното усещане, че съм намерил обичайната си форма и ще бъда в състояние да свърша, каквото съм планувал. Благодарих и съм заспал вече като здрав човек. По-късно установих, че от всички симптоми ми беше останало само разстройството… Бял кахър, както се казва.
Тази сутрин, с молитвата, отново благодарих и реших да споделя случката, защото снощи наистина бях много, много зле (едва имах сили да говоря) и Божественото Съзнание отново ми показа реалната си Сила и Любов. 16.12.17

J. N. Бог е велик, Д… ! Само на Неговата Воля се уповаваме ! Твоят случай е ярка демонстрация от Негова страна на възможностите за изцеление, които е вложил при нашето сътворение. Прекалено е ясно, че медицина и лекари вече няма. Преди доста години четох прогноза за годините след 2000-та , че човекът ще се самоизцелява. Разбира се не се споменаваше Волята на Създателя и Неговото Ръководство в процеса, но на нас вече ни е ясно. Не спирам да благодаря на Христос за неговия принос в проглеждането ни! 16.12.17

M. L. Наистина голяма привилегия е, че осъзнаваме с всеки изминал ден до каква съкровищница сме се докоснали и дори не можем да си представим какви изненади има да се разкриват пред нас още…!? С голямо задоволство прочетох разказа ти, Д. Ц., и се сещам колко дълго търсех извинения за проблемите си с очите. Бях наистина в ужасно състояние…. постоянно бяха обляни в сълзи и целогодишна медикаментозна терапия не ме отдалечаваше нито на йота от проблема ми, а аз не можех да се примиря с мисълта, че всичко това ми се случва точно тогава, когато най – много имах нужда от тях. Безжалостно бях ги използвала през целия си живот, ама да ме предадат точно сега, когато открих най – ценната книга на живота ми и да имам лимит точно, когато не искам да пропусна и най-дребния детайл…. но ми се наложи.
Не смея да се похваля, но имам значително подобрение: уповавах се на Божественото Съзнание, поделях в групата, по – скоро се жалвах и получих няколко съвета за различни духовни практики, които приложих и мисля, че се възползваме от ‘живата вода“ на един и същ Извор!? 16.12.17

Вашият коментар