Страх или вяра?

22.11.2020 г.
Място: Фейсбук групата на
“Писмата на Христос”
Водещ: Анастасия

Времената са особени… Светът е обзет от паника и страх, страх, страх… Това са най-ниските възможни вибрации, които

• Смазват имунитета ни – тези защитни механизми, които Божественото Съзнание ни е осигурило още с раждането, за да се справяме с болестите. Страхът ни разболява.
• Дават път на негативността, гнева и съмненията. Страхът е пълният мрак в душите ни.
• Ни обезнадеждават, обезверяват и ни държат извън високите и любещи вибрации на Божественото Съзнание. Страхът ни отдалечава от Божественото Съзнание.

Самият Христос, поддавайки се на страховете и съмненията си, е изпадал в тежко състояние, в което не е успявал да контролира негативните си реакции и действия:

„И тъй като в онзи период се поддавах на съмнения и страхове, обичайното ниво на честотите на съзнанието ми започна да се понижава и да ме повлича надолу към земните вибрации. Отново ставах жертва на предишната си враждебност, подтикваща ме към неразумни действия, за които никога не бих си и помислил преди, когато бях в състояние на пълна хармония с „Любещото Съзнание на Отца“. (Писмо 3)

Всъщност страхът е и най-мощният инструмент за манипулация на хората, откакто съществува човечеството. В Послание 7 „Моята ИСТИНСКА Мисия“ Христос казва: „те (техните пророци) успяха да постигнат желания ефект на контрол над хората чрез страха им от наказания от Небесата – загуби, болести, лишения…“, което е валидно и днес. Страшилището в този момент е друго, но „наказанията“ са същите, дори вече са налице в целия „цивилизован“ свят: „загуби, болести, лишения“.

В Писмо 2 Христос казва нещо абсолютно категорично: „Когато се отдавате на страховитите си мисли, тревоги и чувства на безнадеждност, вие създавате точно онези условия, които искате да промените.“ Забележете, говори не само за страха като основна негативна емоция, а и за чувството на безнадеждност, дори и обикновените тревоги, които сякаш са станали автоматични за ума и емоциите ни.

И още от Писмо 2: „Но тъй като ежедневно се страхувате от „добро и зло“, очаквате ги и вярвате в тях повече, отколкото вярвате, че „Отца“ е изобилен ЖИВОТ и ЛЮБОВ и ви осигурява всичко необходимо, за да бъдете здрави и успешни, привличате в битието и тялото си най-страховитите преживявания на „добро и зло“. Вашите убеждения в „добро и зло“ засенчват – ПОМРАЧАВАТ – всичко, което „Отца“ е приготвил за вас само ако повярвате в НЕГОВАТА ЛЮБОВ!“ Т.е. страхуваме се, очакваме и вярваме повече в собствените си убеждения и преценки за добро и зло, отколкото се доверяваме на Божественото Съзнание. Знам, че полагаме големи усилия да се справим с това, но някои разновидности на страха (тревоги, опасения и т.н.) са автоматични, изглеждащи напълно нормални и адекватни, съответно са и много трудно откриваеми. И това е така, защото страхът е комплекс от негативни чувства, емоции и реакции, които формираме още от раждането си и утвърждаваме десетилетия наред на базата житейския си опит, понякога ­– и на опита на хората около нас. Има и страхове, които са още по-неадекватни, но за сметка на това, понякога са доста по-силни и интензивни 🙂 Тези, които не са породени от предишни опитности, а са си плод на нашата фантазия.

Христос описва това в Послание 4 „Прогонете злите духове“: „Когато ВЪРВИТЕ ПО ХРИСТОВИЯ ПЪТ, винаги трябва да изследвате мислите си, преди да заспите, за да установите какви са страховете ви. След като разберете дали имате някакви и какви са те, трябва да си припомните, че точно както детското ви въображение е поставяло зли духове под леглото ви, така и сега, като възрастни, вие си представяте бедствия, които НЕ Е НУЖНО някога да се случат.

Моля, обърнете внимание, казвам „не е нужно някога да се случат“, а не „може никога да не се случат“.

Казвам това, защото, каквито и да са вашите „проблеми”, те остават такива само в главите ви, докато не им посветите достатъчно умствена сила, за да се проявят в живота ви като „видими реалности“. […]

Независимо какъв е „проблемът“, той не е истински, докато не се прояви в живота ви като реалност. Междувременно остава само „МОЖЕ БИ“ в бъдеще, но вече ви кара да се свивате от страх и да обикаляте насам-натам с натежало сърце.

Но дори в някакъв момент страховете ви да се проявят като очевидни реалности, дори и на самия ръб на катастрофата, нещата могат да се ПРОМЕНЯТ!“

Още в Писмо 1 на много достъпен език ни разкрива законите на съществуване и работата на електромагнетизма, както и съзидателността на въображението ни, което поставя „зли духове под леглото ни“:

„Това, в което дълбоко в себе си ВЯРВАТЕ, че сте – добри или лоши, – такива ще станете.

Това, от което се СТРАХУВАТЕ, че другите ще ви причинят, те ще ви го причинят. […]

Това, от което се БОИТЕ, че ще се разболеете, именно то ще ви повали, защото сте изградили „модел на съзнание“ на болестта, която най-малко искате. […]

Силно емоционалните мисли (а страхът е може би най-силната такава) са „семена съзнание“, посадени в „полето“ на вашето. Те ще растат и ще ви носят подобна реколта за жътва. Това са плодовете на свободната воля. Няма как да избягате от мислите, думите или делата си, защото сте родени от силата на Божественото Съзидателно Съзнание и вие също сте толкова съзидателни във въображението си.“

Ще цитирам и думи на Ошо за страха: „Никой вирус в този свят не е по-опасен от страха. Разберете този страх, иначе ще станете труп преди тялото ви да умре.

Страшната атмосфера, която усещате в тези моменти, е колективна лудост. Това се е случвало хиляди пъти и ще се случи отново. […] Дори няма да разберете кога сте загубили контрол. Тогава страхът може да ви накара да направите всичко. Бъдете внимателни. Не гледайте страшни новини. Спрете да говорите за епидемия. Да повтаряш едно и също нещо отново и отново е автохипноза. СТРАХЪТ предизвиква химически промени в организма. И ако го поддържате отново и отново, може да причини химическа промяна, толкова токсична, че може да ви убие.

По време на епидемия енергията в света става неразумна. Можете да паднете в черна дупка по всяко време. Медитацията или по-скоро умствения мир, умствената тишина след това може да създаде защитна аура, в която не може да проникне отрицателна енергия.“

Каква е настоящата обстановка: Тревога, паника, страх, страх, страх… тежки вибрации… в дома ни, в града ни, в държавата ни, по целия свят. В момента това излъчваме всички ние и това е колективното съзнание, в което се налага да живеем.

„Колективното съзнание, което светът излъчва, е миазма от страхове, негодувания, гняв, емоционални вихрушки от страстни желания, отмъщение и изтощение, преплетени с решимост то да бъде издигнато, със състрадание и всеотдайно търсене на безусловна любов от онези, които са получили вдъхновение и някаква степен на просветление.“ Писмо 3

Не се съмнявам, че ние имаме такава решимост и тъй като сме наясно с тези истини, наш дълг е да не допускаме страхът да ни обзема, да останем стабилни във вярата си и да помогнем на колкото може повече хора да го направят и… да оцелеят – физически и психически. Това е нашата задача сега! Това е моментът да подложим на проверка собствения си напредък и собствената си издръжливост. Сега е времето да посветим себе си на другите – семейство, приятели и съвсем непознати. Винаги, когато е възможно и както е възможно. Ако някой е отворен и пожелае да ни чуе, разбира се. Не е задължително да говорим за Писмата – това вероятно ще отблъсне някои от тях. Важно е да ги успокояваме, подкрепяме и обгрижваме, без значение какви са средствата. Разбира се, досегът с енергията и Истината на Писмата е най-успокояващ и вдъхновяващ 😊

„Крайно време е вие, тъй като много от вас са способни да предприемат необходимите действия, да започнете цялостно преобразуване на умствените си програми. Изкоренете митовете, отървете се от злите духове, страховете, отчаянието, неудовлетворението и безпокойството си и се събудете! ИЗПРАВЕТЕ СЕ и ОСЪЗНАЙТЕ, че всички те са само в умовете ви, родени от собствената ви мисловна обусловеност. ОСВОБОДЕТЕ СЕ ОТ ТЯХ! (Послание 12 „По-плодотворен живот“)
Христос ни е дал всички необходими инструменти да се справим и с моментните, и с постоянните си страхове, които са част от защитните функции на егото ни. Да ги изкореним напълно и завинаги. Защото само така ще запазим физическото и психическото си здраве и ще можем да бъдем полезни и на другите.

Ето няколко цитата:

„Освободете се от страховете си – те с нищо не ви помагат. Обръщайте се към „Отца” като към ИЗТОЧНИКА НА СВОЕТО СЪЩЕСТВО, на своето зачеване, растеж, развитие, подхранване, възстановяване, изцеление, задоволяване на нуждите, ЗАКРИЛА, всичко в система на ДУХОВЕН ЗАКОН И РЕД. Осъзнайте, че цялата тази прекрасна дейност е конструктивна, целенасочена, методична. Вие наистина разполагате с един ВЪРХОВЕН УМ, който стои зад вас, вашето семейство и условия на живот. ДОВЕРЕТЕ МУ СЕ. Не позволявайте на мислите си да провалят Божествения Съзидателен Процес!“ (Писмо 1)

„Ето защо, само ако можехте да разберете, че Божественото Съзнание – ЖИВОТЪТ – ви подкрепя и поддържа, че ЗНАЕ ВАШИТЕ НУЖДИ и е готово да им отговори и да ги изпълни по най-добрия начин, за да ви освободи от стреса – физически, емоционално, умствено и духовно, – щяхте да можете да отхвърлите страховете и тревогите си и да МУ се доверите безусловно.“ (Послание от 2007 г.)

„Как се държи човек, който се е освободил от „егото“? В крайна сметка той ще се е освободил напълно и от страха. Ще бъде абсолютно убеден, че където и да отиде, той е закрилян. И дори да минава през потенциално опасни преживявания, ще излезе от тях невредим. Ще знае, че не се нуждае от меч или пистолет, за да се предпази, защото е защитен от всяка негативна вероятност, където и да се намира.

Такъв човек няма да се страхува от никаква болест, защото ще знае, че всички механизми в неговото тяло, предназначени да го поддържат здрав, работят напълно ефективно и функционално.“ (Писмо 8)

Така че може би най-висшата форма на любов, на която сме способни на този етап, докато се пречистим достатъчно и започнем да проявяваме безусловната, е именно тази грижа за другите в тежък момент. За да можем да я дадем, ние самите трябва да се освободим от страха си, а това, знам от опит, става напълно автоматично, ако сме стабилни в безусловната си вяра в Божественото Съзнание и неговото любещо и грижовно естество.

Анастасия