Молитви за други хора – кратко резюме
Извън молитвите за нас самите и за промяна на собственото ни състояние, Христос говори само на едно място за молитви, насочени към други хора и то единствено към близки или хора от обкръжението ни, които са част от нашия свят, с които взаимодействаме и затова бихме могли да влияем един на друг в положителен или отрицателен аспект. И още по-важно, убеждава ни, че ще правим това, че такова ще е нашето поведение, когато сме се освободили от егото, защото его-съзнанието често замъглява собствената ни мотивация и като човешки същества се молим едностранно, само от собствената си камбанария…
„Как се държи човек, който се е освободил от „егото“? … Необходимостта такъв човек да се моли за себе си ще е отпаднала защото „ исканията му ще възникват от неговия духовно-просветлен център и никога няма да бъдат егоистични – винаги ще се моли за нещо, което ще бъде полезно за средата, общността, семейството, приятелите му.“
Писмо 8, стр. 453, §200
В същото време отбелязваме, че Христос многократно ни предупреждава, че преди да сме се пречистили до най-висока степен и поставили егото под контрол, трябва да бъдем бдителни и внимателни по отношение на собствената ни мотивация, за да не навредим дори и като резултат от собствената ни ограничена човешка визия.
Включително и поради тази причина Христос отговаря ясно и конкретно на въпроса как да се отнасяме към другите, вкл. ДАЛИ И КАК ДА СЕ МОЛИМ за близки или хора от обкръжението си в Писмо 9:
– Най-напред погледнете на него само със сърцето и очите на любовта;
– После си представете какъв може да бъде занапред;
– Отнесете тази нужда към ИЗТОЧНИКА…;
– Потърсете напътствие от Божественото Съзнание дали можете да се занимавате с неговото „развитие”;
– попитайте КАК да го направите.
Писмо 9, стр. 483, §90
Бъдете уверени, приятели, че това указание работи смайващо добре!
Добавям само, че моментът, в който получаваме действително лично напътствие от Божественото Съзнание (когато сме били в състояние да го получим!), е великолепен и е безценна възможност да култивираме смирение, постигайки важна победа над егото.
„Точно както вашите болести и злини се пораждат в ума, оттам идва и доброто. така също „настройвате ума си в хармония с „Отца“ вътре в себе си, който е Съвършена Любов. При тези условия Той може да върши своята съвършена, ЛЮБЕЩА РАБОТА вътре във вас.“ А „Любовта на Отца“ е извор на здраве и затова всички мисли и чувства, които Ѝ противоречат, пораждат заболявания“.
Писмо 2, стр. 127, §208
И нека да повторим, че стремежът ни е да се съсредоточим само в думи на Христос от Писмата и Посланията, както и един много показателен пример (също негови думи) от автобиографията на Христовия Писар. Целта ни е да напредваме в знанието, осъзнаването, възприемането, разбирането на Писмата и по най-естествен начин да разграничим в съзнанието си евентуални други идеи и практики по темата за молитвите, дори да са възприемани от техните носители като по-висши. Естествено, базирани на свободната воля, вярванията и убежденията на всички ни са ценни и предизвикват реакция на разбиране и респект и всеки е съвършено свободен да вярва и да се моли по начин, който му се струва най-подходящ.
Молитви за други хора
Всеки от нас знае, че идвайки към Писмата на Христос, носим със себе си „багажа“ на предишни вярвания, убеждения и практики. Естествено, правим каквото ни е по силите да ги „приспособим“ към новото учение. Най-често това се оказва невъзможно и постепенно навлизаме в етап, който е решителен за духовния ни напредък. Случва се този период на освобождаване от предишни идеи и представи, от понякога дълбоко вкоренени вярвания и убеждения, да е труден, дори болезнен.
В този смисъл практикуването на МОЛИТВИТЕ според Христовото Учение се оказва сложен въпрос. Молитвите са от голяма важност и за цялото движение, доколкото все по-редовно ще се събираме на малки групи в различни градове.
Трудностите идват не само от необходимостта да се освобождаваме от практики, считани за несъмнени в много влиятелни духовно-религиозни среди, но и защото Христос не ни е дал конкретни указания, озаглавени например „КАК ДА СЕ МОЛИТЕ“, както е направил за медитацията в Писмо 8.
По отношение на често и навсякъде практикуваните молитви в полза на други хора (или по повод на разни събития) е казано малко, толкова малко, че се поставя въпроса дали изобщо такива молитви имат връзка с Учението от Писмата и носят ли някакви реални ползи и смисъл?
Освен това самият Христос не е използвал конкретна молитва – винаги се е молел със свои думи. Защо? Освен това ни е дал една-единствена молитва – чиста и съвършена – и ни казва да я научим наизуст. Защо? Защото тя също ще стане наша собствена, ще излиза от дълбините на ума, сърцето и душата ни и ще задвижи съзидателните импулси, които ще проявят молитвата в нашия свят. Това е нашият личен принос за реализирането на молитвата, който, струва ми се, е изключително важен – без собствен принос, просто отиваме до бюро „жалби“, казваме какво не ни е наред и искаме промени. Що се отнася до молитвата за някого, когото изобщо не познаваме, тя трудно би могла да излезе от дълбините на душата ни, за да задвижи електромагнитните сили на сътворение? „Електричеството изпраща съобщението, а магнетизмът го връща обратно“ – без наистина валидна емоция, магнетизъм, кой ще върне съобщението?
В следващите редове ще се опитаме да внесем повече яснота по темата. Ще се съсредоточим само в думи на Христос от Писмата и Посланията, както и един много показателен пример (също негови думи) от автобиографията на Христовия Писар „Моето духовно пътуване“. Започваме с няколко кратки цитата, които, забележете, са на практика ВСИЧКО, казано за молитвите в полза на други хора!
„Обичайте враговете си; прощавайте на тези, които злоупотребяват с вас; молете се за хората, които злословят по ваш адрес… и като се молите тези смущаващи и натрапчиви идеи на ярост и отмъстителност да бъдат премахнати от вас…“[1]
Послание 14 „Спешно послание от Христос“
„Молете се и за своя противник, защото всички лоши чувства, които таите към него, само ще привлекат повече болка и страдание към самите вас.“
Писмо 4, стр. 197, §96
„Точно както вашите болести и злини се пораждат в ума, оттам идва и доброто. Грижете се за ближния така, както се грижите за себе си. Благословете го, когато спорите; молете се за него, когато е груб с вас; помагайте му винаги с каквото можете, дори и да се отвърне от вас, защото само тогава създавате добро в мислите си и доброто ще бъде жътвата от вашата сеитба.“
Писмо 2, стр. 127, §208
Целта, както ясно личи, е по-скоро да променим собственото си негативно съзнание и „Нещо повече – настройвате ума си в хармония с „Отца“ вътре в себе си, който е Съвършена Любов.“
Христос посочва, че смисълът на такива молитви е в промяната на собственото ни състояние: „Ако след молитва вашите предишни негативни състояния не са се променили, молете се дотогава, докато не ги изхвърлите от ума си и наистина не повярвате, че Божественото Съзнание се грижи за всичко – точно в тази минута.“
Писмо 1, стр. 64, §199
Ето и единственото, на пръв поглед „изключение“:
„Но исканията му ще възникват от неговия духовно-просветлен център и никога няма да бъдат егоистични – винаги ще се моли за нещо, което ще бъде полезно за средата, общността, семейството, приятелите му.“
Писмо 8, стр. 453, §200
НО то се отнася до близките и хората от нашата среда и самата молитва е много различна (вж. 2-та част на следващия цитат) от начина, по който обикновено хората са научени да се молят:
„Ако намирате реална нужда от подобрение в някого, за негово собствено добро и бъдещо благополучие, погледнете на него само със сърцето и очите на любовта и си представете какъв може да бъде занапред. Отнесете тази нужда към ИЗТОЧНИКА на неговото СЪЩЕСТВО и бъдете сигурни, че вашата молитва го е благословила и е отворила вратите към израстването му. Потърсете напътствие от Божественото Съзнание дали можете да се занимавате с неговото „развитие” и попитайте как да го направите, за да може той да приеме мнението ви с радост и в крайна сметка да постигне успех.“
Писмо 9, стр. 483, §90
Струва ми се ясно, че с този кратък параграф Христос отговаря на въпроса КАК ДА СЕ МОЛИМ за близки или хора от обкръжението си. Забележете – това „Упътване“ е събрано в няколко последователни напътствия, които, без да съм голям познавач, не съм срещал представени по този оригинален начин на друго място.
– Най-напред погледнете на него само със сърцето и очите на любовта;
– После си представете какъв може да бъде занапред; (значението на визуализирането, което се надявам също да обсъдим скоро);
– Отнесете тази нужда към ИЗТОЧНИКА…;
– Потърсете напътствие от Божественото Съзнание дали можете да се занимавате с неговото „развитие”;
– попитайте как да го направите.
Защо да търсим напътствия от Божественото Съзнание, вместо да го помолим само да свърши работата? Няма ли да е по-лесно и дори по-ефикасно? Мисля, че отговорът се намира в следните изключително важни думи:
„Отца“ не знае нищо за вашите житейски битки, но познава напрежението, което те пораждат в умовете и телата ви, и не може да направи нищо, нищо, за да облекчи болката ви, докато сами не спрете тези войни и не заживеете в мир със своите роднини, съседи, служители, работодатели, обществени личности, с другите народи.“
Писмо 2, стр. 119, §187
„Помнете и великия ЗАКОН „ЖЪНЕТЕ ТОЧНО ТОВА, КОЕТО СТЕ ПОСЕЛИ“.
Писмо 2, стр. 120, §189-190
Забележете, „Отца“… не може да направи нищо, нищо…(!)
Тук бих искал да добавя няколко идеи по отношение на взаимоотношението ни с Божественото Съзнание и, косвено, във връзка с честата практика да го молим да извърши промени в полза на други хора. Отца ни чува, разбира се, усеща дори и съмненията ни, и страданията ни, но не би могъл да се намеси и да промени това, докато не му „позволим“. Както вече знаем, причината, поради която той се нуждае от „разрешението“ ни, е свободната човешка воля!
Защо и как да му предоставим това „позволение“ е централна тема във всички Писма. Връзката с Отца е фундаментална цел на духовното развитие. Божественото Съзнание се изразява чрез нас и чрез всички създания със своите взаимосвързани Импулси Интелигентност и Любов. Действието им се реализира и едновременно с това поражда въздействието на Законите на съществуването върху всеки от нас и върху живота ни като цяло.
„Системата“, светът, в който живеем не е конструкция, привнесена отвън (Божественото Съзнание се намира едновременно във и извън нас) и нашият свят се формира и е резултат от едновременното действие на колективното Его и на духовните импулси, произлизащи от сърцата и умовете ни. Небесното царство ще настъпи, следователно, като резултат от промяната в съотношението Душа <=> Его във всеки от нас.
Когато говори за молитви за други хора, Христос има предвид само хората от „средата, общността, семейството, приятелите“, които са част от нашия свят, с които взаимодействаме и затова бихме могли да влияем един на друг в положителен или отрицателен аспект.
Ето и няколко основателни въпроса – можем ли да знаем какви са нуждите и желанията на хора, които не познаваме? Имаме ли право да искаме промяна в обстоятелствата на други и какви да бъдат те, ако не знаем какво е „добро“ за тях, за тяхното ежедневие, духовно развитие и уроци на душата?
И какво ако поискаме нещо за някого? Първо, той може изобщо да не го иска, а да се стреми да живее в някакъв свой, собствен комфорт. Второ, кой би могъл да му помогне, ако той „сее и жъне“ съвсем други неща и по друг начин. Кой би могъл да отмени това?
Спомнете си за молитвата на Христовия Писар по време на бомбардировките над Англия през II-та световна война. Това е първият случай, когато Христос решава да говори на своята бъдеща писарка, което предполага, че поводът и думите му са от най-голяма важност. Сега ще разберем защо, съдете сами:
„Седях с Библията на колене, въпреки че не можех да прочета нищо, треперех неконтролируемо и се молех: „Господи, моля те, не им позволявай да хвърлят бомбите си!“. Внезапно един дълбок, топъл мъжки глас проникна в ума ми: „Молитвата ти е много глупава. Момчетата в самолетите над вас са дошли от Германия и са дали обет да хвърлят бомбите си над страната ви, така че те ще ги хвърлят, точно както вашите момчета са дали обет да хвърлят своите над Германия. По-скоро се моли бомбите да падат върху празни места по земята, където няма да навредят.“
„Моето духовно пътуване“ – Автобиография на Христовия Писар
Фактически младата жена (както и хиляди хора в днешно време) се е молела да настъпи Мир. Христос я прекъсва с думите: „Молитвата ти е много глупава.“ (!) Разбираме по несъмнен начин, че Той смята за напразно и безполезно, безсмислено и безплодно, ако щете, да се молим на Божественото Съзнание да промени нечие решение, взето и поддържано от свободната му воля.
С този цитат навлизаме и в темата за груповите молитви, затова нека да спрем дотук. Предлагам ви един параграф от Посланията на Христос, за да подчертаем няколкократните му предупреждения да бъдем внимателни, когато се молим, защото човешката ни визия е повече от ограничена и нямаме ясна представа какви вселенски процеси бихме задействали и, още по-малко, техните резултати на различни нива на съществуването. Втората важна причина да сме бдителни е, че его-съзнанието ни често замъглява мотивацията ни и като човешки същества се молим едностранно, само от собствената си камбанария.
„Бъдете бдителни, дори когато се тревожите за времето. Не се оплаквайте от дъжда и не си пожелавайте да спре, защото може той да спре за по-дълго, отколкото ви се иска. Не се оплаквайте от слънцето и не си пожелавайте да вали – може да ви застигнат порои.“
Послание 7 „Моята истинска мисия“
Кратко подреждане на молитвите, които (индивидуални или групови) са в директна или косвена полза на хора и други същества и най-често са насочени:
– за друго лице или групи хора от собственото ни обкръжение или
– за хора, с които нямаме връзка (за непознат болен, напр.);
– по повод на събития, предизвикани от директни човешки действия (за мир, за някаква победа, за успеха на някаква акция, срещу криминалната престъпност, и т. н.);
– по повод на конкретно състояние на даден географски район или на планетата (суша, наводнения и др. природни бедствия).
Едничката полза, единственият евентуален плюс, на който можем да се надяваме като резултат от практикуването на такива молитви е, че „настройвате ума си в хармония с „Отца“ вътре в себе си, който е Съвършена Любов. При тези условия Той може да върши своята съвършена, ЛЮБЕЩА РАБОТА вътре във вас.“ (вж. по-горе цитата от Писмо 2).
В крайна сметка молитвата е личен и неприкосновен акт на общуване между молещия се и Божественото Съзнание, освен това трябва да сме достатъчно пречистени, за да се молим коректно за себе си или другите; да работим ежедневно, ежечасно, ежеминутно над себе си чрез напътствията, дадени ни от Христос, заради огромната отговорност, която имаме към всяка изречена дума, особено по време на молитва или медитация:
„Вашата визия е ограничена. Всъщност нямате никаква представа как можете да изкривите пътя на другите с убеждението си, че знаете кое е най-добро за вас или за тях. Това е истинска грешка – реален капан за незнаещия, заложен от его-подбудите. Стотици хиляди, вероятно милиони смятат, че е достатъчно да кажат с вяра „Това е така!“ и то ще стане реалност. Всъщност нямат ни най-малка представа какво ги очаква вследствие на различните космични влияния, които играят огромна роля в техните преживявания през деня. Не знаят какво ги очаква в резултат на тяхното мислене и поведение в миналото. Не можете да създадете съвършен живот за себе си, докато самите вие не станете абсолютно съвършени в ума, сърцето и делата си и не се постараете да се реванширате за болките, които сте нанесли в миналото.“
Послание от 2007 г. „Призив за По-висша Визия“
„Обичайте враговете си; прощавайте на тези, които злоупотребяват с вас; молете се за хората, които злословят по ваш адрес… медитирайте отново и отново, като търсите прозрение и облекчение на дилемата си и като се молите тези смущаващи и натрапчиви идеи на ярост и отмъстителност да бъдат премахнати от вас…“
Послание 14 „Спешно послание от Христос“
„Любовта на Отца“ е извор на здраве и затова всички мисли и чувства, които Ѝ противоречат, пораждат заболявания.
Точно както вашите болести и злини се пораждат в ума, оттам идва и доброто. Грижете се за ближния така, както се грижите за себе си. Благословете го, когато спорите; молете се за него, когато е груб с вас; помагайте му винаги с каквото можете, дори и да се отвърне от вас, защото само тогава създавате добро в мислите си и доброто ще бъде жътвата от вашата сеитба.“
„Нещо повече – настройвате ума си в хармония с „Отца“ вътре в себе си, който е Съвършена Любов. При тези условия Той може да върши своята съвършена, ЛЮБЕЩА РАБОТА вътре във вас.“
Писмо 2, стр. 127, §208
„Помнете и великия ЗАКОН „ЖЪНЕТЕ ТОЧНО ТОВА, КОЕТО СТЕ ПОСЕЛИ“.
„Така че, ако искате да промените живота си, променете мислите си. Променете думите, които те пораждат. Променете действията, които те подбуждат. Това, което е в ума ви, ще създаде всички ваши преживявания, болести, бедност, нещастие и отчаяние.“
Писмо 2, стр. 120, §189-190
„Една вечер, около девет часа, прозвуча предупреждение за въздушна атака. С майка ми издърпахме дебелия килим под тежката махагонова маса, която бяхме избутали в малка ниша. Мислехме, че тя ще ни осигури убежище, ако домът ни бъде ударен. Седях с Библията на колене, въпреки че не можех да прочета нищо, треперех неконтролируемо и се молех: „Господи, моля те, не им позволявай да хвърлят бомбите си!“. Внезапно един дълбок, топъл мъжки глас проникна в ума ми: „Молитвата ти е много глупава. Момчетата в самолетите над вас са дошли от Германия и са дали обет да хвърлят бомбите си над страната ви, така че те ще ги хвърлят, точно както вашите момчета са дали обет да хвърлят своите над Германия. По-скоро се моли бомбите да падат върху празни места по земята, където няма да навредят.“
„Моето духовно пътуване“ – Автобиография на Христовия Писар
„Помнете, че електричеството изпраща съобщението, а магнетизмът го връща обратно – понякога с лихва. Не забравяйте, че когато гледате на нещата с тежко неодобрение или раздразнение, смущавате техните естествени вибрации, които ги правят това, което са. Внимавайте да не срутите несъзнателно собствените си домове върху главите си!
Бъдете бдителни, дори когато се тревожите за времето. Не се оплаквайте от дъжда и не си пожелавайте да спре, защото може той да спре за по-дълго, отколкото ви се иска. Не се оплаквайте от слънцето и не си пожелавайте да вали – може да ви застигнат порои.“
Послание 7 „Моята истинска мисия“
[1] Пълните цитати ще намерите в края на текста.
От екипа
