Пътят на душата
Цел на преражданията, крайна духовна цел
07.02.2021 г., 14.02.2021 г.
Място: Фейсбук групата на
“Писмата на Христос”
Темата представя: Анастасия
На пръв поглед изглежда, че в Писмата няма конкретни подробности по темата, но всъщност е точно обратното. Те разкриват не само крайната духовна цел на душата, но и как да бъде постигната, докато пътува през многобройните си прераждания и различни опитности.
Какво представлява душата
Най-напред съм извадила много кратки цитати от Писмата, които дават яснота за това какво представлява душата (форматирането е мое):
„Душата е извлечена от „БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ-ЖИВОТ” и затова е съвършена.“
„Докато ги премахвала един по един (от притчата за воалите), все повече и повече се приближавала до съкровеното познание за Реалността-Душа, скрита от воалите (личността).“
„Причината за всяко заболяване е изчерпването на Божествения Живот – енергията на душата.“
„Всъщност характеристиките на Божествения Живот на душата ви.“
„И тъй като психиката попива в съзнанието си все повече и повече от душата – Божествената Реалност.“
„Душата е „Божествен Пламък” – метафора, която описва същността на Божествения Живот, вложен във всяко индивидуално същество в момента на зачеване.“
„не прилича по форма или структура на Божествената Реалност, която представлява душата.“
„които могат да възникнат единствено от поривите на душата, извлечена от Божествената Реалност.“
„вашата „лична реалност“ – душата – произлиза директно от Всеобщата Реалност – ИЗТОЧНИКА на ЦЯЛОТО ТВОРЕНИЕ.“
„дава добра представа за ДУШАТА, родена от „Съзнанието Баща-Майка-Живот”
„влятата БОЖЕСТВЕНОСТ става ваша ДУША“
„Душата ви остава като неприкосновен „пламък” (метафора) на „Баща-Майка-ЖИВОТ”,
„Затова в сърцевината на вашето същество е душата ви – Божествената Реалност, която е Божествена Интелигентност/Любов, мощен Божествен Импулс да създава, отглежда, храни, обгрижва, лекува, закриля, задоволява всяка потребност в система от съвършен закон и ред. Това е Реалността, която е вашата душа.“
„Вие не сте били „създадени“ – „съществото“ ви е произлязло от НЕГО (ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ на СЪЩЕСТВУВАНЕ). Очевидно не бихте могли да произлезете от нещо, напълно чуждо на вашето собствено съзнание.“
Освен това многократно повтаря „Източникът на вашите същества“ – какво има предвид Христос под „същество“? За човешкото ни тяло казва: „Създадено е материално проявление“, но съществото ни не е било създадено, „произлязло/извлечено“ е? Кое е това същество?
Ще обсъдим подробно целия гениален цитат малко по-горе:
„В момента на зачеване, когато семето се слива с яйцеклетката и я опложда, мъжките хромозоми на съзнание се свързват с женските. Това физическо единение на съзнанията на семето на бащата и яйцеклетката на майката се задвижва от Божественото. Следователно то протича на две нива на съзидание – мъжките и женските хромозоми носят отпечатъка на генетичното ДНК на двамата родители“ – което предопределя нашата физическа форма, защото малкото семенце на ябълката например носи пък физическата програма на голямо дърво, което също ще роди ябълки.
„а (забележете!) влятата БОЖЕСТВЕНОСТ (защото оплождането се задвижва от Божественото Съзнание) става ваша ДУША (повтарям отново: влятата БОЖЕСТВЕНОСТ става ваша ДУША), въплътена в човешкото единение на съзнанията на семето и яйцеклетката. Създадено е материално проявление, (забележете!) задвижвано от „Съзнанието Баща-Майка-Живот” (тази влята БОЖЕСТВЕНОСТ!), което контролира дейността и свързването на съзнателните клетки и така предизвиква постепенен растеж и развитие на физическата структура.“ Контролира дейността и свързването на клетките! Така физическото тяло приема форма и расте – от електромагнетизма на Божественото Съзнание, къде – вътре в нас. Душата ни. Малко по-нататък казва: „Действие” и „Свързване” работят заедно, за да изградят съзнателна клетка след съзнателна клетка според указанията, които се съдържат в съзнателните ДНК молекули. (от физическите ни родители)“
Какво имаме дотук:
Влято Божествено Съзнание, което е нашата душа и което контролира всички процеси на сътворение, растеж и т.н., и която е, цитирам, „неприкосновен „пламък” на „Баща-Майка-ЖИВОТ”,
И земна личност/индивидуалност, в която душата ни е „дълбоко вплетена“ – цитирам: „физическите пориви на ДЕЙСТВИЕ (Съзнание-Баща) – СВЪРЗВАНЕ/ ОТХВЪРЛЯНЕ (Съзнание-Майка). Те стават ваша земна личност и индивидуалност.
Въплътени в трансцеденталните ЖИЗНЕНИ ИМПУЛСИ на „Божественото Съзнание Баща-Майка” (нашата душа), сега тези пориви поемат процеса на физическо сътворение на вашето съзнание и се превръщат в движеща сила на личността ви. Затова, отново от цитата (великолепен цитат!), „тялото всъщност е съзнание, направено видимо на всяко ниво от вашето съществуване – и нищо повече.“
„И личността, и тялото ви са резултат от тези човешки импулси „Действие – Свързване/Отхвърляне“.
Забелязвате ли, че нарича Всемирните Импулси човешки импулси? „Действие“ е естеството на Съзнание-Баща, което работи с електричеството, а „Свързване/Отхвърляне“ е естеството на Съзнание-Майка, което работи с магнетизма. Същите тези импулси, които са в пълно равновесие във Всемирното Съзнание, в нашето ниво на съществуване вече са човешки импулси. Отговорът е в следващото изречение: „Докато ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ не може да бъде открито, тъй като остава завинаги в равновесие в пространството, то в честотите на вибрации на същото това пространство първичните импулси „Действие – Свързване/Отхвърляне“ работят заедно във видимото измерение и са доловими за вашите сетива като електромагнетизъм.“
И гениален завършек на този цитат. Въпреки цялата тази активност на импулсите в материалното измерение: „И ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ, и вашата душа остават необезпокоявани в тишината и покоя на равновесието в пространството. Земното съзнание съзидава във времето и пространството, както и в различните честоти на вибрации на материализираното съзнание.“ – Писмо 6, Учебно издание: стр. 287-288, §15-18.
Защо е нужно духовно развитие на една вече съвършена душа?
Сега, когато сме по-наясно какво точно представлява душата и че тя е чиста искрица Божествено Съзнание, изначално съвършена и неприкосновена. неминуемо възниква въпросът: защо е нужно духовно развитие на една вече съвършена душа? Защо изобщо ѝ е нужно допълнително духовно развитие чрез човешки опитности, за да се върне при своя Източник? Когато се намира в ниско вибрационното земното измерение в материално тяло, вече като духовно-човешкото съзнание трябва да се „бори“ с електромагнитните импулси на егото, изградени и утвърдени страхове, модели на поведение, начин на мислене, емоционални схеми и т.н., присъщи на това ниво на съществуване, да се научи да ги преодолява и да се развива духовно, но защо изобщо има „първо идване на Земята“? Защо е необходимо една съвършена душа да се свързва многократно с несъвършено човешко съзнание?
Ще отговоря на тези въпроси по начина, по който аз ги виждам, четейки Писмата, което не означава, че е абсолютната истина.
Като начало, мисля, че душите ни не са имали избор…
Припомням много накратко за Големия взрив, колкото да си припомним за Всемирното Намерение, защото, няма как да е иначе, то става част от всичко. Преди съзиданието е само Всемирното Съзнание, няма творение, няма индивидуалности, импулсите са неоформени – Импулс на Движение (Съзнание-Баща) и Импулс на Привличане-Отблъскване (Съзнание-Майка), както и техните електричество и магнетизъм са в пълен покой и равновесие[1] (Пълните цитати са в края на текста със съответния номер). Но Всемирното Съзнание има присъщо естество и то е НАМЕРЕНИЕ. Двупосочно намерение. От една страна, „безкрайно, вечно, безгранично, неизчерпаемо” НАМЕРЕНИЕ Първичните Импулси да останат свързани в хармония, покой, взаимна сдържаност и равновесие: „ПРИСЪЩОТО НАМЕРЕНИЕ НА ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ е ЦЕЛОСТТА на ВОЛЯ и ЦЕЛ – винаги сплетени в „прегръдка“. – Писмо 5, Учебно издание: стр. 261, §116.
От друга страна, също „безкрайно, вечно, безгранично, неизчерпаемо” НАМЕРЕНИЕ да изразят себе си, да съзидават и съпреживяват чрез съзиданието: „Това НАМЕРЕНИЕ е да ИЗРАЗИ Своето Собствено ЕСТЕСТВО. […] Всемирната Воля е да излезе и да съзидава. Всемирната Цел е да придаде индивидуална форма на създаденото и да го преживява.“ – Писмо 5, Учебно издание: стр. 261, §114.
Това „безкрайно, вечно, безгранично, неизчерпаемо”, но ДВУПОСОЧНО НАМЕРЕНИЕ създава автономна енергия с безкрайна мощ,: „Равновесието, контролът между противоположните ИМПУЛСИ „да се движат“ и „да останат свързани“, създава безкрайна спирала от АВТОНОМНА ЕНЕРГИЯ на ВЗАИМНО СДЪРЖАНЕ.“ – Писмо 5, Учебно издание: стр. 265, §131. Не е ясно колко дълго се е създавала тази автономна енергия, то и във Всемирното Съзнание не би трябвало да има такова понятие, но накрая то избухва. „ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ се РАЗЦЕПВА!“ в две състояния… в едно и също пространство (спомняте си цитатът за пространството в началото: Всемирното Съзнание остава завинаги в равновесие в пространството, а в честотите на вибрации на същото това пространство работят вече разделените импулси).
Големият взрив дава началото на сътворението и раждането на нашите души. Не знаем колко дълъг е бил този процес – дали е отнел милиарди години във времето както сътворението на материята или е бил мигновен, тъй като Христос казва за душите ни, че са били „извлечени“). Досега, като част от Всемирното Съзнание, в пълен покой и неподвижност, хармония и равновесие, без усещане за собствено Аз, изведнъж нашите души се оказват в един съвсем непознат свят, в който вече има движение (вибрации), има привличане и отблъскване, има закони, по които този свят функционира, и то като отделни единици/индивидуалности. Единственото, което носят в себе си, е собственото си естество, което е естеството на Всемирното: да се себеизразят и съзидават, но и да се върнат в покоя и равновесието на взаимно сдържащите се Първични импулси:
„От взрива на РАВНОВЕСИЕТО се появява ВЕЛИКОТО НАМЕРЕНИЕ за СЕБЕИЗРАЗЯВАНЕ. „Всемирното Осъзнаване за СЪЩЕСТВУВАНЕ“ става Импулсът на индивидуализираното осъзнаване на „Аз”-а, изискващ себеизразяване. – Писмо 5, Учебно издание: стр. 267, §138-139.
„Най-дълбокият копнеж на вашата душа е да се върне в това превъзходно състояние на славно, красиво, щастливо и хармонично съществуване!“[2]
Изглежда Всемирното Съзнание не би могло да себеизрази по друг начин, освен чрез собственото си творение в Божественото, на различни нива и в различни форми на съществуване[3]. Нашите души са били в хармоничното Всемирно цяло, без индивидуалност, без да се налага да правят нещо, после са станали част от кой-знае-колко продължителния съзидателен и себеизразяващ процес, част от неговото реализирано намерение да се себеизрази и опознае като индивидуализирано съществуване в други нива на съзнание. Представете си, че сте в кой-знае-колко продължителен дълбок сън, без да помръдвате, без никакви сънища, и изведнъж се стряскате и се събуждате в напълно непознат свят, сред тълпи от хора в хаотично движение, които също не познавате. Къде ще отидете, какво ще направите?
Отварям скоба за съзидателния и себеизразяващ процес по принцип. Тъй като цялото съзидание се съдържа във, и съдържа, и се ръководи от едни и същи Всемирни Импулси, носи едно и също двупосочно Всемирно Намерение – да се себеизрази и да се слее с Източника си, – струва ми се, че в някакъв момент всичко в Божественото Съзнание, т.е. цялото творение, ще се върне обратно във Всемирното: „Ако Йехова си поеме дъх, всичката плът ще се слее. Това е „Богът“, в когото вярвам и когото видях.“ – Писмо 2, Учебно издание: стр. 80, §41.
Вероятно това е един кой-знае-колко огромен всемирен цикъл, който „отнема милиарди години във времето“: „Безкрайното вечно, безгранично, неизчерпаемо”, но двупосочно намерение на Всемирното Съзнание създава
автономна енергия с безкрайна мощ =>
Взрив =>
Творение в Божественото Съзнание =>
Себеизразяване, съпреживяване, стремеж за връщане =>
Ново сливане с Източника. =>
И пак отначало…
„Творението е продуктът на ПЪРВИЧНИТЕ ИМПУЛСИ, които работят заедно и поотделно – оставят следи един върху друг, изпълняват вродени нужди, отпечатани в съзнанието. В самото начало техните нужди са да преживяват и повишават себеизразяването, което води до допълнителното им разделение. И тогава, за да възстановят усещането си за вътрешна сигурност и комфорт, те се нуждаят от ново обединение в хармонията на ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ. […] Ето защо процесът на сътворение на ВСЕМИРНОТО СЕБЕИЗРАЗЯВАНЕ, отнема милиарди години във времето.” – Писмо 5, стр. 272, §151-153.
Така че от една страна, душите ни не са имали избор – „родили“ са се като индивидуализирани проявления след Големия взрив, а от друга, носят в себе си като „наследство“ Всемирното двупосочно намерение, цитирам от предишния цитат, „В самото начало техните нужди са да преживяват и повишават себеизразяването, което води до допълнителното им разделение. И тогава, за да възстановят усещането си за вътрешна сигурност и комфорт, те се нуждаят от ново обединение в хармонията на ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ.“ Изначалният вътрешен копнеж и стремеж на нашите души през цялото време на индивидуализираното им съществуване е двупосочен:
– Да се себеизразяват и проявяват собственото си Всемирното естество и характеристики в новосъздадените нива на съществуване, в някои от които, предполагам, това не е никак лесно.
– и да се слеят отново с него, с Всемирното Съзнание.
И за да изпълнят вродените си нужди да съзидават („Всемирната Воля е да излезе и да съзидава.“) и да съпреживяват създаденото („Всемирната Цел е да придаде индивидуална форма на създаденото и да го преживява.“ – Писмо 5, Учебно издание: стр. 261, §114), по свой си начин като индивидуалности, душите започват въртележка от прераждания, опитности и обучения в сътворения свят (или сътворените светове). Така ще опознаят и какво точно е било създадено след Големия взрив, ще опознаят собствената си индивидуализирана вече същност, и в крайна сметка, придвижвайки се по вибрационните нива нагоре, ще се приближават все повече към другата си вродена нужда: да се върнат отново в първоначалното си състояние – на единение, покой и равновесие във Всемирното Съзнание. (вж. цитат 15).
Крайна духовна цел на душата
Както говорихме в предишната част, образно казано, душата излиза от общото единно съществуване във Всемирното Съзнание и се озовава в някакъв сътворен или сътворяващ се в момента свят на индивидуализирано съществуване, носейки силно усещане за „Аз“ и нуждата да го защитава, за да оцелее индивидуалността му, т.е. Всемирните Импулси вече работещи поотделно (Аз-ът е от електрическото Съзнание-Баща, защитата е от двете лица на магнитното Съзнание-Майка). Но те са разделени заради Намерението на Всемирното Съзнание да се себеизрази чрез творението. Е, ние сме творението – и като индивидуализирани души, и като духовно-човешки същества 🙂
- Да опознае себе си, съответно Божественото и Всемирното Съзнание
Само чрез различни превъплъщения в създадените светове, преживявайки всеки аспект на Божественото Съзнание и изпитвайки „на гърба си“ действието на Всемирните Закони, душата може да опознае себе си, цялото творение и самото Божествено и Всемирно Съзнание. Колкото повече се преражда, колкото повече опитност трупа в начина на функциониране на тези светове/измерения/нива на съществуване, толкова по-лесно става за нея да разграничи Божественото естество от всичко останало. Ще ѝ става все по-наясно какво Е и какво НЕ Е Божествено Съзнание, Божествено проявление и творение; какво Е и какво НЕ Е самата тя.
„Вероятно в редица прераждания ще изпитвате капризите и многобройните усложнения в живота и взаимоотношенията си, докато не се обучите в това рядко познание за „себе си”. – Писмо 8, Учебно издание: стр. 439, §158
„Само чрез уроците на страданието пътуващата душа опознава сама себе си, за да може да запази индивидуалността, след като е изхвърлила егото.“ – Послание от 2007 г. „Призив за По–висша Визия“.
- Да се себеизразява като индивидуализирано Божествено Съзнание
Във всеки аспект от неговото творение. Колкото повече опознаваме и разбираме Твореца и самите себе си като негови индивидуализирани проявления, толкова по-лесно ще ни бъде да разграничаваме и пречистваме характеристиките на вида си, в случая човешките, и толкова по-често ще можем да преживяваме и проявяваме естеството на Божественото Съзнание.
„Истинският идеал, истинският стремеж, най-висшата цел е да разберете и преживеете Реалността зад и във всяко нещо…“[1]
Ще можем да разпознаваме характеристиките на нашето земно его-съзнание – „критика, сарказъм, осъждане, отхвърляне, клеветене, враждебност, нетърпимост, омраза, ревност, агресия, насилие, кражба, лъжливост, завист, лицемерни и непочтени сделки.“ – и усилено да го пречистваме, тъй като „под неговия (на егото) контрол ще ви бъде трудно да преминете през миазмите на его-съзнанието, за да можете да видите Реалността.“[2]
Ще можем да разпознаваме и естеството на нашата духовна същност – Божественото Съзнание, душата, което е „растеж, подхранване, изцеление, закрила и задоволяване на нуждите, в система на добре организиран закон и ред“[3].
- Да съзидава и да опази създаденото
Защото, носейки изначалния импулс на електрическото Съзнание-Баща да съзидава и на магнитното Съзнание-Майка да опази създаденото, ние също сме толкова съзидателни и има значение какво ще сътворим в нашия свят – дали ще сеем разруха, подтиквани от човешкото си его-съзнание, или растеж, водени от съвършеното Божествено съзнание на душата.
„Външният ви живот е само отражение на вътрешното ви съзнание. Той не създава – не може – и не определя вашите съзнателни реакции. Вие сте техният „творец“. А какво създавате, зависи изцяло от най-дълбоките ви възприятия и вярвания по отношение на съществуването.“ – Писмо 6, Учебно издание: стр. 341, §201.
С всяко следващо прераждане душата все повече опознава сътворения свят и законите, които действат в него, опознава „отвътре” всяко Божествено проявление и, въпреки ограниченията на материалното съществуване, все по-често успява да „пробие” характеристиките на вида си и да изразява чистата същност на Божественото Съзнание, като едновременно с това го опознава в този му вид – на разделени и сътворяващи Всемирни Импулси. Учи се да намира покоя на Всемирното Съзнание, където и да се намира. Учи се да се изкачва във вибрациите, за
- Да се върне…
… в „съвършеното състояние на величествено, красиво, щастливо и хармонично съществуване” във Всемирното Съзнание. Сега обърнете внимание на този забележителен цитат:
„Най-дълбокият копнеж на вашата душа е да се върне в това превъзходно състояние на славно, красиво, щастливо и хармонично съществуване! Именно този устойчив копнеж, този вроден несъзнателен спомен за равновесието и покоя, радостта и хармонията подтиква ЕГОТО (чрез психиката) да манипулира средата от ваше име. Неговата последователна цел е да ви върне към първичното ви състояние на възвишен екстаз, откъдето сте извлекли душата, съществото и формата си.“ – Писмо 6, Учебно издание: стр. 303, §69-71.
Впечатляващо! Сътворявайки, Всемирното Съзнание гарантира не само оцеляването на творението, но и неговото връщане обратно! Чрез… ЕГОТО – ядрото и пазителят на индивидуалността, „детето“ на „Бащата Интелигентност, физическото електричество, и Майката Любов, физическото магнитно „Свързване-Отхвърляне”.
Целта на преражданията
Ако егото е толкова ценно за нашето съществуване, защо тогава Христос казва: „ИСТИНСКАТА ЦЕЛ на вашето съществуване е да овладеете егото си […] След което, чрез постоянно пречистване на его-подбудите си, ще се придвижвате напред до повторното си влизане в онова „небесно състояние”, от което душата ви се е родила и придобила своята индивидуалност.“[4]
Защото усещането за „Аз“ на единия Импулс и усещането за самосъхранение на другия, чиито пориви са да ни закриля и върне обратно, нашето земно съзнание възприема като повече права, повече искания, повече претенции, без значение от цената, която ще платят другите. Така в нашия свят тези изначално чисти пориви се превръщат в „плътна обвивка с вериги и ремъци“ между нас и Съзидателното Съзнание дълбоко вътре в нас, а егото от Божествен инструмент се превръща в наша човешка същност, което сее разруха. Затова „ЗНАЙТЕ, че вашата цел на Земята е да се издигате духовно дотогава, докато не превъзмогнете цялата си човешка същност.“ – Писмо 1, Учебно издание: стр. 67, §213.
Още цитати за целта на преражданията: Цитат 1[5], цитат 2[6], цитат 3[7].
Избори на превъплъщения и опитности
Как преминава всяко отделно прераждане, защо имаме точно такива преживявания – страдания и радости? Кой ги определя и защо ги определя? Кой чертае пътя на душата ни като цяло и във всяка отделна инкарнация? Знаем със сигурност две неща за собствената си роля на сцената на живота:
– Духовната ни индивидуалност
Нашата духовна индивидуалност, душата ни, е чисто Божествено Съзнание, носеща Неговите характеристики и собствените си опитности по време на съществуването и преражданията си. Тя е индивидуализираната Божествена Реалност в нас, толкова съвършена, колкото е съвършено самото Божествено Съзнание. Не би могло да има по-висша сила (съзнание или същество, макар и „светло”) от нашата собствена Божествена душа, която би могла да предначертае нейния път и опитности, през които трябва да премине като индивидуализирано проявление.
„БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ е вътре във вас, а ТО само по себе си е ПЪЛНОТО ПОЗНАНИЕ за вашето „утре“, за следващите 10 години и дори за вечността. ТО знае вашата истинска цел на Земята, нали?“[8]
Така че основните опитности, през които душата преминава във всяко прераждане, би трябвало да са нейна свободна воля, директни лични избори. Разбира се, би могла да получава съвети и подкрепа от други, по-опитни в превъплъщенията души, но крайните решения би трябвало да са нейни.
– Духовно-човешката ни индивидуалност
Тя е комбинация от съзнанието на душата, двойствените импулси на егото, генетично наследство, умствена обусловеност, вследствие на средата, възпитанието, изградените умствено-емоционални схеми и модели на поведение. Затова земната ни индивидуалност е несъвършена – заради „допълненията, които я (душата) покриват и разяждат още от раждането“. Изглежда, че сме комбинация от Божествено Съзнание и човешка природа да привличаме и отблъскваме за собствена сигурност, щастие и удовлетворение. Във всяко прераждане със своите сеитби тази наша човешка индивидуалност създава реколти, през които се налага да премине умствено и емоционално, като изпитания и опитности. Това отново е свободна воля, макар и често несъзнателна, защото поведението, промяната и пречистването на човешкото съзнание би могло да бъде само личен избор, колкото и помощ да получаваме от различни източници.
„Задачата на новородената душа е […] да получи опитност във всичко, което по-ниските честоти могат да предложат, и в резултат на умствено-емоционалните събития и преживявания, които възникват от мислите и чувствата в такива вибрации, да израсне.”[9]
Най-вероятно душата ни има право и е способна да избере всеки аспект от земния си живот („създавате всичко, от което се нуждаете за издигането си.“ – Писмо 9):
– Семейство
„Когато една душа е готова да влезе в материалните условия за следващия си период на земно обучение, тя е привлечена към родителя или родителите, които могат да ѝ предложат онези обстоятелства, които ще ѝ дадат възможност да направи следващата необходима крачка напред в духовното си развитие.” – Писмо 9, Учебно издание: стр. 497, §139.
– Пол
„Трябва да помните, че всеки човек – мъж или жена – се налага да учи собствени уроци, но те могат да бъдат усвоени само чрез съответния пол или раса. […] По същия начин духовно еволюиралите мъже, дори духовните учители, се връщат към живота на Земята като любещи жени, за да се научат на истинско смирение. […] Това важи и за жената. Тя също не би могла да съществува комфортно без някои мъжки пориви.“[10]
– Преживявания
„И вероятно в редица предишни прераждания сте правили възмутителни неща, които другите са смятали за „олицетворение на греха”, но именно тези магнитни преживявания на личността са ви помогнали да стигнете до духовните възприятия, които имате днес.“ – Писмо 8, Учебно издание: стр. 439, §158.
– Таланти
„Също така трябва да разберете, че се появявате на този свят с различни човешки способности да се възползвате от допълненията, които сте натрупали. Способностите, с които разполага всяка душа, зависят от нейния духовен напредък в предишни прераждания.” – Писмо 4, Учебно издание: стр. 185, §51.
– Раса, общност, държава и т.н.
„ФАКТ Е, че хората се въплъщават в различни общности и раси, за да се даде възможност на душата да усвои някакви значими уроци, докато пътува нагоре към ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ. […] Затова имайте предвид фундаменталния принцип на съществуване – вие сами създавате своето утре. Освен това създавате всичко, от което се нуждаете за издигането си.“[11]
По време на самото прераждане, вече духовно-човешкото ни същество би могло да направи други избори и да промени предварителния замисъл на душата:
“Бяха ми разкрити и ЗАКОНИТЕ НА СЪЩЕСТВУВАНЕ, които контролират способността ви да създавате нови обстоятелства, обкръжаваща среда и взаимоотношения, както и постижения или провали, просперитет или бедност. […]
Това са плодовете на свободната воля.”[12]
Но колкото повече пречистваме човешкото си съзнание, толкова по-голяма е вероятността душата да успее да пробие блокадата на нашите страхове и умствено-емоционални схеми и да ни върне в предварителния план и необходимите ни уроци за настоящия живот.
Американският психо и хипнотерапевт д-р Майкъл Нютън е описал стотици случаи на пациенти, които е лекувал с хипнотична регресия в живота между преражданията им, и според него във всеки един от тях, без изключение, има няколко общи елемента:
- След смъртта си душата прави анализ на изтеклото прераждане – как е преминала през изпитанията си, до каква степен се е справила с уроците си, къде е постъпила правилно и къде е сгрешила. Всичко това се взема предвид за следващото.
- Определен период от време, според преценката си и нуждата от възстановяване от ниските земни вибрации, душата остава в духовния свят, среща се с духовната си група и учителите си, които биха могли да я посъветват за изтеклата и/или предстоящата инкарнация.
- Душата подготвя следващото си прераждане:
– избира подходящо за основните ѝ цели тяло;
– избира семейство, което чрез различни комбинации от изпитания и подкрепа ще ѝ помогне с усвояването на уроците;
– договаря взаимно съдействие с други души;
– договаря основни преживявания, изпитания и взаимоотношения, които да помогнат за напредъка в настоящия живот и да я приближат до крайната ѝ цел и т.н.
Пътят на душата
Още по време на зачеването душата „влива в този процес личното си съзнание от минали прераждания и духовния си напредък”, като за всеки живот осигурява „много и напълно различни преживявания, които ще обогатят скритите ѝ резерви от земни знания”. Душата продължава да се „потапя” в различни бои, за да придобие различни съзнателни характеристики, отличителни черти и начин на живот. „И така прераждане след прераждане душата израства чрез различни преживявания на цветове, религии, статути, бракове, полове, държави, политики.“ Никое от тях „не е нито случайно, нито без последователен план за действие.“, напротив – уроците, които са необходими за извисяването ни към Божественото Съзнание, неизменно се появяват в преживяванията ни. Така че тя ще избира превъплъщения
– като жертва, но и като насилник, за да се научи да разграничава източника на поведението си в по-ниските вибрационни нива – духовната или човешката ѝ същност;
– като мъж и като жена, за да балансира мъжките и женските енергии в себе си, умствените и емоционалните си способности – Интелигентността и Любовта на Божественото Съзнание;
– като представител на една или друга раса, за да вижда и оценява вътрешната духовната стойност, а не външните човешки белези;
– като скитник, който не притежава нищо, но и като богаташ, потънал в материални блага, за да се научи да стига до Небесното Царство в себе си, независимо от външните обстоятелства. и т.н.
Прераждане след прераждане душата се поставя в различни условия и опитности и се изправя отново и отново пред уроците, които не е усвоила: „Каквито и уроци да не сте успели да научите, какъвто и растеж и духовно развитие умишлено да сте избегнали, всички те се превръщат в планини, които сами сте си издигнали и които ще изкачвате в следващите си прераждания.“[13] И нивото на съзнание, с което умира, е нивото, с което се връща на Земята[14], докато не достигне крайната си духовна цел. (Подробно описание на пътя на душата е дадено в Писмо 9, Учебно издание: стр. 497, §138-143.)
Всичко това затвърди убежденията ми за кармата – тя не съществува, поне не и в смисъла, в който се възприема днес (теорията на ранните будисти е съвсем различна). Няма никаква причина да се чувстваме виновни или да „плащаме“ нещо, че в предишен живот душата ни е избрала „ролята на лошия”, защото тя трябва да опознае „отвътре” и тази комбинация от характеристики на човешкото съзнание и чрез работата на Всемирния закон за сеитбата и жътвата да се опита да ги пробие чрез страдание. (Вж. цитат 7)
Краят на цикъла на прераждане
Уроците, които избира душата, не би трябвало да зависят от това колко е напреднала в развитието на същността си, а какво е опознала и какво – не. Ако е опознала всеки аспект на себе си като Божествено творение, е опознала и Твореца си и ще може да го проявява където и да се намира, в каквато и „капсула” да е влязла, и тогава всичко приключва (като прераждания).
„Един истински Учител […] трябва да разбира начина, по който е възникнала Вселената, да познава отблизо истинското естество на ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ и да се пречисти от импулсите на егото до такава степен, че да освободи напълно ума и емоциите си.“ – Послание 6 „НЕ сте сами!“
Това означава, че превръщането ни в учители и способността ни да контролираме елементите (т.нар. чудеса) не е въпрос на развитие на душата в същността ѝ, а въпрос на познание и пречистване на базата на познанието. Христос е правел чудеса с материята и мигновени изцеления след просветлението си, когато е получил пълно познание какво представлява Твореца, какво представлява той самият като Негово проявление и че носи всички Негови характеристики; разбрал е как функционира материалната Вселена и Всемирните закони. За него вече не е имало никакви пречки да го изразява във всеки аспект. Неговото познание му е дало категорично убеждение и вяра с огромна мощ.
От всичко казано дотук изглежда, че когато Христос казва, че душата се развива/еволюира духовно, това най-вероятно не означава, че се развива/еволюира в същността си, защото тя е „искрица“ Всемирно Съзнание и „частица“ Божествено и в нея няма нищо несъвършено и недоразвито, а в процеса/пътя на себеизразяване и себеопознаване и в процеса/пътя към повторно сливане с Всемирното Съзнание. Преди да може да се върне обаче, тя трябва да изпита „на гърба си” реалното действие на неговите закони, да се научи да открива неговия покой където и да се намира и да се научи да се издига във вибрациите през различните нива на сътворено индивидуализирано съществуване, за да стигне отново до него. Казано с други думи, моментът, в който преодолеем човешките си характеристики, още докато сме на Земята, и проявяваме само Божествената си същност, вече сме опознали достатъчно това ниво на съществуване и можем да преминем нататък. За да стигнем до етап обаче, трябва да минем през всяка възможна комбинация от характеристики на човешкото съзнание и да ги преодолеем.
„Истинският идеал, истинският стремеж, най-висшата цел е да разберете и преживеете Реалността зад и във всяко нещо, от която произлиза неговото индивидуално същество. […] НЯМА ПО-ВИСШ СТРЕМЕЖ ОТ ТОВА да разберете и преживеете Реалността зад и във всяко нещо, която дава, поддържа и подкрепя индивидуалните същества. Това е целта, която са ви посочвали просветлените Учители, идвали на Земята.”[15]
Всички души ли се връщат във Всемирното Съзнание
Този въпрос се появи в една дискусия във Фейсбук групата на Писмата на Христос и имайки предвид всичко казано по-горе, логично можем да стигнем до съвсем ясен извод.
Вярно е, че в някои духовни учения съществуват теории, според които душите могат да бъдат унищожени или да се самоунищожат. Мисля, че това не е истина. В Писмата ни се повтаря многократно, че душите ни са произлезли от Всемирното Съзнание. „Вие не сте били „създадени“ – „съществото“ ви е произлязло от НЕГО. Очевидно не бихте могли да произлезете от нещо, напълно чуждо на вашето собствено съзнание.“ – Писмо 5, Учебно издание: стр. 257, §97. Не сме били създадени! Само нещо създадено би могло да се унищожи, макар и това да не е съвсем вярно. Но как би могло „частица“ Божествено Съзнание да бъде унищожена или да се самоунищожи?
Ако душата не може да бъде унищожена, т.е. да спре да съществува, какво друго би могло да се случи, за да не се върне обратно при Източника си? Да загуби най-дълбокия си копнеж “да се върне в това превъзходно състояние на славно, красиво, щастливо и хармонично съществуване“? Спомнете си за двупосочното Намерение на Всемирното Съзнание, съответно – на нашата душа: От една страна, да изрази себе си, да съзидава и съпреживява чрез съзиданието. Очевидно го е направило 🙂 От друга страна, неговите Импулси, които съставляват цялото творение, да останат свързани в хармония, покой, взаимна сдържаност и равновесие, т.е. в тяхното изначално състояние преди Големия взрив и съзиданието. Как би могло да бъде унищожено първичното Намерение на Всемирното Съзнание?
Струва ми се абсолютно невъзможно някоя душа да бъде унищожена или да се самоунищожи: „Нейната индивидуалност (на душата) е все така неприкосновена и започва да се издига в различни нива на духовна СВЕТЛИНА, отвъд честотите на вибрации на света.“ (вж. цитат 21) Така че рано или късно тя ще се върне при своя Източник – Всемирното Съзнание.
Анастасия
[1] „Във ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ ТЕ (Импулсите) преди всичко са
СЪЗНАНИЕ/ОСЪЗНАВАНЕ,
НАМЕРЕНИЕ
ВОЛЯ (Баща) >>><<< ЦЕЛ (Майка),
ИНТЕЛИГЕНТНОСТ (Баща) и ЛЮБОВ (Майка),
комбинирани като
Интелигентна Любов и Любеща Интелигентност,
Импулс на Движение и Импулс на Привличане-Отблъскване,
ЕЛЕКТРИЧЕСТВО……… в равновесие……… с МАГНЕТИЗЪМ.
Горното описва БЕЗГРАНИЧНОТО ВСЕМИРНО ИЗМЕРЕНИЕ преди ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ!“ – Писмо 5, Учебно издание: стр. 266, §133.
[2] „Най-дълбокият копнеж на вашата душа е да се върне в това превъзходно състояние на славно, красиво, щастливо и хармонично съществуване! Именно този устойчив копнеж, този вроден несъзнателен спомен за равновесието и покоя, радостта и хармонията подтиква ЕГОТО (чрез психиката) да манипулира средата от ваше име. Неговата последователна цел е да ви върне към първичното ви състояние на възвишен екстаз, откъдето сте извлекли душата, съществото и формата си. […] Следователно вроденият копнеж да се върнете в ИЗТОЧНИКА на своето СЪЩЕСТВО се преживява в електромагнитните параметри…“ – Писмо 6, Учебно издание: стр. 303, §69-72.
[3] „От ВЪРХОВНОТО ВСЕМИРНО ИЗМЕРЕНИЕ
на СЪЗНАНИЕТО/ОСЪЗНАВАНЕТО в равновесие
произлиза цялото творение –
всички различни невидими нива на съществуване,
от самите портали на
ВСЕМИРНОТО ИЗМЕРЕНИЕ,
надолу, в низходящ ред на духовност,
до най-тежките вибрационни честоти на
неживите земни вещества и отвъд,
до неописуемите ужаси на извращенията
на съзнанието и анти-Истината.“
Писмо 5, Учебно издание: стр. 261, §112.
[1] „Истинският идеал, истинският стремеж, най-висшата цел е да разберете и преживеете Реалността зад и във всяко нещо, от която произлиза неговото индивидуално същество. Може да Я наричате Бог, Аллах, Йехова, Безкрайна Интелигентност, Божествен Ум, Божествено Съзнание или Тао, но всички тези имена означават едно: ИЗТОЧНИКЪТ на вашето СЪЩЕСТВО, вашият СЪЗИДАТЕЛЕН ПРОИЗХОД.“ – Писмо 4, Учебно издание: стр. 192, §80-81.
[2] „Ако в момента вашето съзнание е пропито с любов към притежанията и сте неспособни да ги споделяте с другите; ако търсите начини и средства да станете богати за тяхна сметка; ако крадете, не работите добросъвестно или мамите в качеството на това, което предлагате; ако критикувате, оскърбявате, съдите, отхвърляте, клеветите, мразите, ревнувате, лъжете, мамите, злословите, тормозите, насилвате или сте саркастични, враждебни, нетолерантни, лицемерни, подли, вие сте направлявани от егото си. Под неговия контрол ще ви бъде трудно да преминете през миазмите на его-съзнанието, за да можете да видите Реалността.“ – Писмо 6, Учебно издание: стр. 285-286, §9-10.
[3] „Когато то е напълно пречистено от негативността, ще откриете, че вие също сте станали Негов истински проводник. И вие като мен ще бъдете радостен източник на растеж, подхранване, изцеление, закрила и задоволяване на нуждите, в система на добре организиран закон и ред, за всички около себе си. Това мощно влияние ще се разпростира чрез ума ви към вашите семейства, приятели, съседи, земеделски земи, животни и култури.“ – Писмо 1, Учебно издание: стр. 65, §204.
[4] „ИСТИНСКАТА ЦЕЛ на вашето съществуване е да овладеете егото си, като достигате в мислите и чувствата си до… „ОНОВА”…, КОЕТО УСЕЩАТЕ, ЧЕ СТОИ ЗАД СЪЗИДАНИЕТО, и непрекъснато се молите за просветление. Това е първата стъпка, която трябва да направите към величествения момент, когато ще се свържете с БОЖЕСТВЕНОТО. След което, чрез постоянно пречистване на его-подбудите си, ще се придвижвате напред до повторното си влизане в онова „небесно състояние”, от което душата ви се е родила и придобила своята индивидуалност.“ – Писмо 6, Учебно издание: стр. 306, §78-79.
[5] „Истинската цел на вашето духовно пътуване е да се освободите от оковите на егото и да правите все по-чист контакт с БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ. Крайното ви предначертание е да разпознаете НЕГОВАТА вездесъщност, както вътре в себе си, така и в ежедневните си занимания. Вашата най-висша духовна цел е да достигнете до онзи екзалтиращ момент, когато най-после ще разберете, че човешкият ви ум и неговите желания са крайно ограничени. Затова те никога няма да ви донесат щастието и удовлетворението, които ще имате, когато се откажете от своята човешка природа и се обръщате към БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, молейки ЕДИНСТВЕНО за По-висш Път, По-изобилен Живот и истинска духовна ЦЕЛ, които сами можете да реализирате в земната си форма.“ – Учебно издание: Писмо 6, стр. 284, §4-6. Уебсайт: Писмо 6, стр. 1.
[6] „ИСТИНСКАТА ЦЕЛ на вашето съществуване е да овладеете егото си, като достигате в мислите и чувствата си до… „ОНОВА”…, КОЕТО УСЕЩАТЕ, ЧЕ СТОИ ЗАД СЪЗИДАНИЕТО, и непрекъснато се молите за просветление. Това е първата стъпка, която трябва да направите към величествения момент, когато ще се свържете с БОЖЕСТВЕНОТО. След което, чрез постоянно пречистване на его-подбудите си, ще се придвижвате напред до повторното си влизане в онова „небесно състояние”, от което душата ви се е родила и придобила своята индивидуалност.“ – Учебно издание: Писмо 6, стр. 306, §78-79. Уебсайт: Писмо 6, стр. 5.
[7] „Вашата истинска цел на Земята е да ИЗРАЗЯВАТЕ БОЖЕСТВЕНОСТТА на своето същество в мислите, думите, делата и желанията си. Можете да правите това, като медитирате, като пречиствате ума си от негативни мисли, като общувате с другите с приятелска усмивка и признавате тяхното същество – че те също са ЖИВИ и затова са значими – и вашия общ съвместен живот, независимо какво е социалното им положение. Каква огромна радост е да можете да обичате човека, облечен в дрипи, изпаднал в нищета и принуден да оцелява от просия, колкото и този, който е спечелил несметни богатства, престиж и завиден начин на живот. Способността да обичате безрезервно всичко и всекиго наистина е БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ – чиста и безусловна. Това е и качествена стойност на ума и сърцето, където чувството на превъзходство или малоценност вече не съществува.“ –Послание 15 „Истинското Царство Небесно на Земята“. Уебсайт: Послание 15.
[8] „БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ е вътре във вас, а ТО само по себе си е ПЪЛНОТО ПОЗНАНИЕ за вашето „утре“, за следващите 10 години и дори за вечността. ТО знае вашата истинска цел на Земята, нали? ТО знае какво ще ви направи наистина щастливи, какво ще ви направи наистина здрави, какво ще ви помогне наистина да изкачите духовната стълба на възторжено духовно съзнание.“ – Послание от 2007 г. „Призив за По-висша Визия“.
[9] „Задачата на новородената душа е с помощта на своята обвивка – Психиката – да получи опитност във всичко, което по-ниските честоти могат да предложат, и в резултат на умствено-емоционалните събития и преживявания, които възникват от мислите и чувствата в такива вибрации, да израсне. Чрез принципа „проба-грешка” тя трябва да научи кое състояние на съзнание я прави изключително щастлива и кое я обременява с мъка и тъга, които от своя страна причиняват различни физически ограничения.
Целта на живота на Земята не е да се открият средства за постоянна радост и блаженство, за които всяка душа копнее, защото това би възпрепятствало нейния напредък към по-висши духовни вибрации.
В крайна сметка, след много прераждания с „възходи” и „падения”, утеха и скръб, психиката ще се пробуди за истината за своето същество и ще проумее, че носи в себе си потенциала да черпи прозрение, разбиране и знание от Божественото Съзнание, да излъчва към другите Неговото естество и да повишава вибрациите си към здраве, благосъстояние, закрила, вътрешно израстване и духовно подхранване.“ – Писмо 8, Учебно издание: стр. 391, §6-8.
[10] „Трябва да помните, че всеки човек – мъж или жена – се налага да учи собствени уроци, но те могат да бъдат усвоени само чрез съответния пол или раса. Затова жената трябва да приеме своята роля в живота – да осигурява емоционална любов и сигурност на съпруга и децата си, да го прави със самоуважение и достойнство, по най-добрия начин, на който е способна. […] Когато жената разбира истинските си цели и мястото си в обществото и се стреми да ги изпълнява по възможно най-добрия начин, тя бързо ще се придвижи напред по пътя към безусловната любов и най-големите награди – лично удовлетворение и щастие. Също така ще премине към по-високо ниво на съзнание – може би в следващото си прераждане като мъж, който ще донесе значителни ползи за човечеството.
По същия начин духовно еволюиралите мъже, дори духовните учители, се връщат към живота на Земята като любещи жени, за да се научат на истинско смирение и да приложат своите висши принципи на съществуване в ежедневната си практика; […]
И накрая, мъжът не би могъл да съществува комфортно, без да изпитва и проявява и някои женски пориви. Той се нуждае от емоции, за да общува със съпругата, децата и близките си – съученици, колеги и приятели. Без някакви топли чувства мъжът ще бъде бездушно чудовище. Ако е стара душа, той често носи много топлота и грижовност от предишни въплъщения като жена. Колкото повече еволюира духовно, толкова по-равномерно са балансирани импулсите на двата пола в неговата същност.
Това важи и за жената. Тя също не би могла да съществува комфортно без някои мъжки пориви. Без способности за интелигентно планиране нейното домакинство ще бъде истинско бедствие. Ако е била силен мъжки характер в минало прераждане, може да се чувства неудобно в женска роля, жертвайки се за другите.“ – Писмо 4, Учебно издание: стр. 215-217, §173-179.
[11] „ФАКТ Е, че хората се въплъщават в различни общности и раси, за да се даде възможност на душата да усвои някакви значими уроци, докато пътува нагоре към ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ. Затова имайте предвид фундаменталния принцип на съществуване – вие сами създавате своето утре. Освен това създавате всичко, от което се нуждаете за издигането си. Независимо дали сте наясно или не, като подобрявате условията си на живот, спонтанно достигате до по-високи нива на духовно съзнание.“ – Писмо 9, Учебно издание: стр. 493, §125-126.
[12] „Бяха ми разкрити и ЗАКОНИТЕ НА СЪЩЕСТВУВАНЕ, които контролират способността ви да създавате нови обстоятелства, обкръжаваща среда и взаимоотношения, както и постижения или провали, просперитет или бедност.
Това, в което дълбоко в себе си ВЯРВАТЕ, че сте – добри или лоши, – такива ще станете.
Това, от което се СТРАХУВАТЕ, че другите ще ви причинят, те ще ви го причинят.
Това, което се НАДЯВАТЕ да направят за вас, най-напред трябва да направите за тях, защото така създавате „модел на съзнание“, който ще се върне, за да ви благослови – дотолкова, доколкото сте ги благословили и вие.
Това, от което се БОИТЕ, че ще се разболеете, именно то ще ви повали, защото сте изградили „модел на съзнание“ на болестта, която най-малко искате.
Това, което изпращате чрез ума и сърцето си, своевременно се връща при вас под една или друга форма. Но помнете, че винаги е съизмеримо. Силно емоционалните мисли са „семена съзнание“, посадени в „полето“ на вашето.
Те ще растат и ще ви носят подобна реколта за жътва.
Това са плодовете на свободната воля.
Няма как да избягате от мислите, думите или делата си, защото сте родени от силата на Божественото Съзидателно Съзнание и вие също сте толкова съзидателни във въображението си.
Ако искате добро за себе си, първо трябва да го дадете на другите. Нека самото ви съществуване да бъде благословия за тях.“ – Писмо 1, Учебно издание: стр. 49, §146-149.
[13] „Каквито и уроци да не сте успели да научите, какъвто и растеж и духовно развитие умишлено да сте избегнали, всички те се превръщат в планини, които сами сте си издигнали и които ще изкачвате в следващите си прераждания. Те ще бъдат препятствия по пътя ви и ще се наложи да се справите с тях – духовно – или отново ще се повторят в някой предстоящ живот.“ – Писмо 8, Учебно издание: стр. 421. §108.
[14] „Нивото на СЪЗНАНИЕ, с което умирате, е нивото на съзнание, с което ще се върнете.
Понякога човек с високи духовни възприятия може да бъде привлечен да се роди в семейство с по-ниски, защото такава среда ще повиши неговото осъзнаване и духовна издръжливост, докато още в младежките си години се бори да се върне „у дома“ – към подходящите за себе си вибрации в земния духовен слой, а по-късно – и в следващия.
Точно както преживявате неразвитото си съзнание, когато преминавате в различни вибрации, така влизате в по-висшите измерения, отразяващи вашето собствено съзнание, когато сте се прераждали няколко пъти и сте положили усилия да придобиете духовно прозрение. Тогава установявате, че вие и всички други, които срещате, сте на едно и също ниво на съзнание. Привлечени сте в условията, които са подходящи за вас и за които можете да допринесете най-добре със своята съзидателност.
Ако в момента на преминаване съзнанието е било злонамерено и ориентирано към егото, индивидуализираното същество ще се прероди бързо, тъй като чувството за дискомфорт ще бъде непоносимо. Такива хора с радост се връщат на Земята в друга идентичност, защото на това ниво на съществуване земните условия изглеждат за предпочитане пред онези в астралния свят. Необходими са много прераждания, преди душата да се пробуди за факта, че бягството от този кръговрат е възможно само когато човешкият ум се стреми да издигне съзнанието и възприятията си до по-поносима зона на комфорт.“ – Послание 11 „Христовото Съзнание“.
[15] „Истинският идеал, истинският стремеж, най-висшата цел е да разберете и преживеете Реалността зад и във всяко нещо, от която произлиза неговото индивидуално същество. Може да Я наричате Бог, Аллах, Йехова, Безкрайна Интелигентност, Божествен Ум, Божествено Съзнание или Тао, но всички тези имена означават едно: ИЗТОЧНИКЪТ на вашето СЪЩЕСТВО, вашият СЪЗИДАТЕЛЕН ПРОИЗХОД.
НЯМА ПО-ВИСШ СТРЕМЕЖ ОТ ТОВА да разберете и преживеете Реалността зад и във всяко нещо, която дава, поддържа и подкрепя индивидуалните същества. Това е целта, която са ви посочвали просветлените Учители, идвали на Земята.” – Писмо 4, Учебно издание: стр. 192-193, §80-81.
