Писмата на Христос – Писмо 8, стр. 6

Каквито и уроци да не сте успели да научите, какъвто и растеж и духовно развитие умишлено да сте избегнали, всички те се превръщат в планини, които сами сте си издигнали и които ще изкачвате в следващите си прераждания. Те ще бъдат препятствия по пътя ви и ще се наложи да се справите с тях – духовно – или отново ще се повторят в някой предстоящ живот.

Не е необходимо да постигате сериозен напредък, успех, богатство или слава в световен мащаб. Можете да използвате талантите си като родител, търсейки най-добрите начини да насърчите благосъстоянието на децата си. Какво по-висше призвание от това да сте „добри и любещи родители”? Особено ако сте приели като модел за подражание Божественото Съзнание Баща-Майка, което е изцяло насочено към растеж, хранене, изцеление, възстановяване, всестранна закрила и задоволяване на всяка нужда на ума, емоциите и тялото – в система на Закон, Ред и Безусловна Любов. Като родители съизмерими ли сте със Съзнанието на Божествения Източник на своето Същество?

Някои от хората, използвали талантите си по най-добрия начин, са били слуги, които с преданост и любов са се грижили за чужди деца, добросъвестно и с внимание към всеки детайл са почиствали чужди домове, с обич и нежност са създавали хармонична и спокойна среда за своя работодател. Това са великите души, проправили си път, който води директно към Небесното Царство.

И обратното, има и такива, които са използвали талантите си, за да унищожават други хора, да подхранват суетата си и ледената празнота в сърцата си. В крайна сметка начинът, по който са използвали умовете си, е довел до собствената им гибел.

Помислете за хората в настоящето и миналото, които са промивали умовете на другите и са ги въвличали в бунтове. Те са ставали диктатори. Помислете – какъв би могъл да бъде техният край? Такива хора, злоупотребявали с привилегиите, дарени им от „силата на ума”, в крайна сметка си плащат цената, но не и преди да са съсипали хиляди животи без основателна причина. Защото никога не може да има „добра” причина цели държави да бъдат превръщани в раздирана от войни пустош или да бъдат погубвани процъфтяващи икономики.

Помислете за семействата, в които емоционалното и психическото насилие са в изобилие. Това е отвратителен начин на използване на „умствената сила”. Тя се връща обратно при насилника под много различни форми – влошено здраве, болести, пристрастявания, депресии, загуба на самоуважение.

Така че не използвайте ума, интелекта, проницателността, знанието и образованието си като платформа, от която да критикувате, съдите или упреквате тези, които не отговарят на собствените ви стандарти за ефективност или доброкачественост в която и да е сфера на живота ви.

В същото време, тъй като да се критикува, съди и упреква е толкова естествено за егото, колкото е дишането за човека, не се опитвайте да отричате възприятията си за това, което може да бъде подобрено. Да го правите, означава да отричате реалността на еволюционния процес. Целта зад съществуването е да добивате опитност и да я усъвършенствате. Затова не критикувайте, не осъждайте, не упреквайте и не отхвърляйте недостатъците, които долавяте у другите, а незабавно отнесете възприятията си към Божественото Съзнание и непрекъснато се молете за Божествено Разрешаване на проблема. Уповавайте се на разбирането, че когато и където да ГО задействате, крайният резултат винаги ще бъде растеж и развитие за всички участници.

Опитайте се винаги да помните, че конкретната цел на вашето присъствие на Земята е да използвате ума си, за да привличате Божественото Съзнание в ежедневието, обстоятелствата и взаимоотношенията си.

Когато казах, че съм дошъл, за да ви помогна да постигнете „по-изобилен ЖИВОТ”, имах предвид, че съм дошъл, за да ви помогна да разкъсате магнитно-емоционалните си окови, да откриете и да направите истински контакт с БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ – Източника на вашето същество. Тази връзка поражда смислен и обогатен ЖИВОТ, който далеч надхвърля „физическото съществуване”, извлечено само от храната ви. От тази връзка произлизат духовните напътствия, закрилата и Божествено Вдъхновеният Път. Бихте могли да го наречете „Пътят на Христовото Съзнание”.

Когато сте забелязали някаква по-дълбока истина, която по-рано е била скрита за вас, трябва да я приемете и да се радвате, че Божественото Съзнание е проникнало във вашето човешко и е говорило в ума ви. Искрено благодарете, внимателно пазете и почитайте този дар. Никога не го приемайте за даденост, в противен случай ще блокирате по-нататъшния прилив на ЛЮБЕЩА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ и ще се чудите защо отново се чувствате толкова сами.

Хората казват, че са преобразени от „вътрешния Дух”. Това понятие не е грешно. Положих огромни усилия да освободя умовете ви от старата терминология, която може да има неточно значение за вас. В същото време разберете, че след като веднъж сте осъзнали какво всъщност имам предвид (в миналото думите ми бяха толкова грубо изопачени, че не искам това да се случи отново), вече не трябва да се обвързвате с тази терминология. Стига да знаете какво представлява „вътрешният Дух” – „БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ-ЖИВОТ”, което действа от БЕЗКРАЙНОТО ВСЕМИРНО ИЗМЕРЕНИЕ и няма нищо общо с „духовете на умрелите”, можете да използвате понятията, които имат най-ясен смисъл за вас, ако това е и тяхното значение в моите Писма.

И така, често се твърди, че хората могат да бъдат „преобразени от силата на Духа”. Такава трансформация е невъзможна. Във вашата човешка личност няма нищо „реално”, което може да бъде преобразено. Душата е извлечена от „БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ-ЖИВОТ” и затова е съвършена. Вашата човешка личност е мимолетна и е съставена само от магнитно-емоционални импулси „свързване-отхвърляне”. Следователно Божественият Живот постепенно трябва да насища човешкото ви съзнание все повече и повече, за да ви подтикне да премахнете тези груби импулси и да разкриете духовната си Реалност.

Вероятно ще мога да ви обясня най-добре, като използвам притча. Едно момиче с голяма красота било скрито в тежки сиви воали с изрисувано грозно лице. По този начин истината за неговото съществуване била пазена в тайна и малко хора се осмелявали да го доближат заради непривлекателния му външен вид.

Девойката пораснала и осъзнала, че самотата и страданието, липсата на здраве и свобода на движение, се дължат на нейните воали. Но тя толкова била свикнала с тях, че се опасявала дали ще оцелее, ако ги няма. Въпреки това имала достатъчно късмет да срещне „просветлен наставник” от далечна страна, който в крайна сметка я убедил да свали поне един воал. След дълго търсене на вътрешна сила, за да го направи, тя помолила „наставника“ си да ѝ помогне. Той вдигнал ръцете ѝ и заедно премахнали първия воал с изрисувано грозно лице. Щом се отървала от него, младата жена веднага се почувствала много по-добре и започнала да изпитва радост. След известно време вече нямала търпение да свали още един воал и нейният „наставник” отново дошъл, за да ѝ помогне.

И така продължили нататък. Колкото повече воали хвърляла, толкова по-леко ѝ ставало. Постепенно прогледнала за реалността на природата около себе си; можела ясно да види дърветата и птиците по клоните и очарована да слуша техните удивителни песни; забелязвала красотата в лицата на другите и започнала да усеща приток на любов в сърцето си. Животът ѝ се превърнал в истински Божествен дар, който тя високо ценяла. Всеки ден благодаряла на своя „наставник”, задето ѝ помогнал да стане толкова щастлив човек.

Накрая дошъл моментът, когато вече не можела да търпи и последния воал върху себе си. Знаела, че той я дели от още по-голяма светлина, красота, хармония и любещ контакт с други прелестни хора. Макар да нямала представа как ще се справи без него, тя се оттеглила в мълчание със своя „наставник” и го помолила да свалят последния воал.

Това било време на голяма агония, тъй като воалът изглеждал част от нейното същество. Но тя се молила и умолявала и в момент на ярка Светлина той бил изгорен. Останала само нейната Реалност; младата жена постигнала съвършена вътрешна свобода!

Сега обаче нейната индивидуализирана Реалност трябвало да намери начин да функционира в обкръжението си, а това се оказало неочаквано трудно. И тъй като възприятията ѝ за Реалността около нея и в самата нея сега били толкова ясни и извисени, основата на нейното общуване с другите се променила изцяло. Вече не се чувствала спокойна в социалната и професионалната си среда, нито можела да остане в общността си. Хората я гледали и казвали: „О, ето каква си била! И вече нямаш воали – колко ужасно! Намираме те за много странна, дори малко луда” и ѝ обръщали гръб.

Какво мислите, че направила тя? Дали е закопняла да се върне към времето, когато е била тежко забулена като тях? Не, тя намерила такова спокойствие, радост и удовлетворение, че напуснала общността си и се присъединила към други души, които биха могли да разпознаят нейната истинска идентичност и да я приемат с радост и любов.

Кажете ми, воалите на младата жена – нейната личност – били ли са преобразени ? Не. След като била убедена от своя „наставник” (БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ-ЖИВОТ), че ще постъпи правилно, ако свали воалите си, с негова помощ тя го направила. Докато ги премахвала един по един, все повече и повече се приближавала до съкровеното познание за Реалността-Душа, скрита от воалите (личността).

<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>

Жизнено съзнание

Вашият коментар