Писмата на Христос – Писмо 8, стр. 5

Ако и двамата живеете в духовните честоти на съзнанието, вашият опонент ще реагира по същия начин – ще ви изслуша, ще обмисли и признае позицията ви, както сте му я описали. Но ако се намира изцяло в честотите на земното съзнание, вероятно ще се сблъскате с трудности – той може да предположи, че се опитвате да спечелите точки, като се представяте за „свят“, „извисен“ или „по-значим” по някакъв начин. Успокойте го; кажете му, че конфликтът помежду ви е болезнен и просто изпробвате метод, който да гарантира, че и двамата се изслушвате справедливо и достигате до истинско взаимно опрощение и помирение, а не само привидно, когато наранените чувства остават да тровят умовете, сърцата и телата ви.

Трябва да си давате право един на друг да изразявате несъгласие, но нека то да е обосновано и поднесено с уважение. Намерете кураж да признаете, че като човешки същества не е възможно винаги да бъдете прави, защото и вие, както всички останали, сте родени с контролиращи его-подбуди, които ви принуждават да заемате доминираща позиция и решително да я защитавате. Помнете, че докато вярвате, че превъзхождате опонента си, той вярва в същото. Съвсем по човешки той смята, че най-малкото е равен на вас, ако не и по-значим. Това, което неговото его го кара да мисли за себе си и за собствената си гледна точка, е точно същото, което и вашето прави за мненията и идеите ви.

Когато сте успели да включите Божественото Съзнание на „арената“ на своето човешко, буквално сте получили вътре в себе си – със състрадателно приемане и любов – земната реалност на всеки един от вас; разтворили сте негативността помежду си и сте повишили честотите на вибрациите си, заради което се чувствате по-леки и по-жизнени. Така превръщате първоначалния конфликт в съвършен мир, което е изключително важно за вашето благосъстояние.

Ако обаче откажете да изслушвате, съчувствате и приемате с любещо опрощение „истината“ на отсрещната страна, това създава емоционална енергия на „магнитно отхвърляне“, която се присъединява и подсилва други остатъци от енергия на отхвърляне в електромагнитните полета на съзнанието на цялата ви система. „Магнетизмът на отхвърляне“ изчерпва „магнетизма на свързване“ между клетките, което поражда и заболявания.

Този факт от съществуването е основата на цялата психосоматична медицина. Хората, които непрекъснато обвиняват и съдят, които остават напълно слепи за собствената си роля в конфликта, в крайна сметка преживяват някакъв сериозен физически или емоционален срив. Ако могат да следят и работят върху склонността си да упражняват контрол, да съдят другите и да оневиняват себе си; ако в крайна сметка могат да дадат на „душата“ си пълна власт над личността, какъвто и да е този срив, той ще изчезне напълно.

Ако при конфликт дадете на опонента си време, пространство и разбиране, но срещнете само упорита съпротива и непрекъснато натякване, че сте го наранили, тогава си имате работа със слепотата на егото и единственото нещо, което трябва да направите, е да се усмихнете, да признаете поражението си и да си тръгнете. Отдалечавайки се с опрощение и разбиране за контрола на неговото его, може и да сте отстъпили, но пък сте спечелили победа над самия себе си и сте избегнали навлизането на отрицателни вибрации в съзнанието си.

Най-лошото, което можете да направите, е да разпалите раздора, като заявите на опонента си, че не трябва да се чувства по определен начин или че не мисли това, което казва. И двете твърдения грубо накърняват неговото достойнство и уважението, което му дължите, защото отхвърлят неговата „човешка реалност”. Може да го попитате: „Наистина ли мислиш това, което казваш?”. Ако отговорът е „да”, трябва да го приемете и разговорът ви да продължи оттук.

Никога не пренебрегвайте това, което другият се опитва да ви каже само защото не искате да се изправите пред неговото мнение. Така проявявате малодушие и давате превес на егото си. Бъдете смели и слушайте с отворени уши, за да получите истината зад думите му.

Трябва да приемате „реалността” на другия, независимо дали сте съгласни или не, дори и ако някой неин аспект ви шокира или дразни. Помнете, че не знаете всички обстоятелства, заради които това човешко съзнание се е развило до настоящия си вид. Ако съдите, критикувате, упреквате по някакъв начин, поставяте бариера помежду си, която няма да бъде премахната, без значение колко силно искате да пренебрегнете всичко негативно и впоследствие да станете приятели. Без да подозирате, това, което отхвърляте у него, ще остане в съзнанието ви като предпоставка за бъдещи разногласия, които ще се трупат и в крайна сметка ще надделеят над привързаността ви. Занапред неволно ще казвате неща, които ще бъдат израз на вашето стаено недоверие или недоволство. Вместо да приемете неговите слабости с любов, да му помогнете да се справи с тях и да ги преодолее, ще го поставите нащрек към себе си и той никога няма да ви се довери напълно. Вашето его и неговото его ще са провели тайна битка, за която никой от двама ви няма да разбере. Любовта може да се превърне в омраза.

Помнете, че вашият живот е СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕ, при което мислите и чувствата се съхраняват като в сейф. Нека приемането и грижата да бъдат стоманата, от която е направен той.

Когато срещнете човек, който ви привлича, дори само като приятел, и откриете, че в неговото минало има аспекти, които противоречат на вашите принципи, пред вас стои изборът:

да поддържате връзка с него, като приемете напълно миналото му,
и ако евентуално тези аспекти се появят в бъдещи ситуации,
да му ги посочите обосновано и с любов, за да му помогнете да израсне.
Или, ако това е невъзможно, незабавно да се оттеглите,
докато не бъдете способни да видите неговите проблеми с любеща благосклонност,
вдъхновена от Божественото Съзнание.
Тогава ще откриете, че и той е станал възприемчив към вашите принципи.

Никога не трябва да обвинявате един човек, че е подвластен на егото си, защото всички хора са задвижвани от неговите подбуди повече или по-малко. Никога не заемайте позиция, която ще го унижи!

Когато бях на Земята, призовавах хората да си прощават, да се въздържат от осъждане, критика и възмездие. Църквата погрешно изтълкува думите ми, че трябва да „угодничите” на Бога, като обичате другите и избягвате отрицателните емоции. Изобщо нямах предвид това – няма „Бог”, който да се нуждае от вашето „раболепие”. Вие сте господари на съдбата си, тъй като винаги „жънете каквото сте посели”. Всички предходни страници имат за цел да ви дадат подробности как да избегнете посяването на „плевели в зеленчуковата си леха“, как да останете здрави, щастливи и преуспяващи.

Във вашето духовно развитие ще дойде момент, когато ще се пробудите за неизмеримия дар, който притежавате – съзидателно и интелигентно мислене – и ще осъзнаете огромната си отговорност за начина, по който го използвате.

Във вашия свят има възхитителни хора, които умеят да използват умовете си така, че да извличат прозрения и растеж от ежедневните предизвикателства в живота си. Стъпка по стъпка, чрез изследване, анализиране, промяна на гледните точки и по-добро разбиране, те създават нови идеали за себе си и ги приемат като насоки за бъдещото си поведение. По този начин стават способни да пречистват мислите, думите и действията си, за да преобразуват поведението си в света и взаимоотношенията си. Това са хора, които „сами изграждат себе си” и за които ще установите, че най-често черпят сила, прозрение, вдъхновение и емоционална стабилност и от по-висш източник – Божественото Съзнание или това, което възприемат и наричат „Бог”.

Когато бях на Земята, разказвах една история – притчата за „Десетте таланта”. Един господар с несметни богатства заминал за кратко в чужбина и оставил известна сума пари на всеки от тримата си слуги. На първия дал десет таланта, на втория – пет, а на третия – един. Когато се върнал, той ги попитал какво са направили с парите. Единият отговорил, че ги е удвоил, другият – че печалбата му е наполовина, а последният обяснил, че е скрил своя, защото се опасявал да не го загуби. Господарят похвалил първите двама за тяхната ефективност и находчивост, но се разгневил на третия, който дори не се е опитал да направи нещо с единствения талант, който му е поверил.

Всеки един от вас притежава свое собствено количество „таланти”, с които да работи. Ако ви е трудно да откриете сами най-добрия начин да се възползвате от тях, привлечете Божественото Съзнание в медитация и малко по малко идеите непременно ще дойдат и ще бъдат най-подходящите за вашата личност.

Помислете също как сте ги използвали през годините – били ли сте изцяло погълнати да създавате щастие и удоволствия за себе си или сте отделили време да извисите и подобрите живота на другите? Ужасно е да са ви били дадени таланти над средното ниво, а да напуснете този свят, след като сте ги прахосали в егоистичен начин на живот.

<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>

Вашият коментар