За Христовият Писар
(увод към нейната автобиография “Моето духовно пътуване“)
Анастасия
Мои приятели ме помолиха да споделя личните си впечатления за Христовият Писар, тъй като имахме редовна и дълга кореспонденция, дори и лична среща по скайп. Правя го с радост и дълбока признателност не само заради промените, които протичат в мен следствие на Писмата, но и заради вдъхновението да видя един реален пример за истинско духовно развитие, какъвто е тя.
Контактите ни започнаха през април 2015 година, когато излезе първото издание на „Писмата на Христос” на български, но не това беше конкретният повод. Вече четях и редактирах текстовете от около година, когато разбрах, че световните сайтове имат нужда от обновяване и преструктуриране. Тъй като притежавах съответните умения, веднага предложих помощта си. Нейният отговор дойде като мощен поток от благодарност и любов, който буквално ме заля и изпълни всяка моя клетка. До момента изпитвах силен респект и признателност към човека, посветил живота си на една голяма и тежка мисия, а сега за първи път усетих съвсем ясно резултатите от истинския духовен напредък, от приложеното на практика истинско духовно познание. Не само че беше „любов от пръв поглед”, беше и дълбоко осъзнаване на значимостта на Писмата за всички нас.
Обстоятелствата около световните сайтове наистина бяха изключително сложни. Случи се така, че никой не знаеше никакви подробности около тях, нито имаше достъп до сървърите, където са се получавали и съхранявали хиляди имейли от читатели. Единственият вариант беше да се изградят наново. Тогава тя ми каза: „Хората са много разтревожени за главната ми интернет страница и се опасявам, че ще се обезсърчат и ще изоставят „Писмата на Христос”. Нейното Светилище[1] висеше на косъм. Но тя не осъди, не посочи с пръст. Просто търсеше решение, което да бъде не само най-правилно и полезно за читателите, но удобно и рационално за всички, които щяха да участват във възстановяването му. Поставена в такава безизходна и неясна за нея ситуация, тази деветдесет и петгодишна тогава жена полагаше невероятно старание да постъпва адекватно и въпреки огромното си притеснение, да не изпада в паника. Какъв дух!
Не се наложи да се включвам в работата, но кореспонденцията ни продължи. Започнах и да ѝ пращам енергия[2] в точно определен час. Нито веднъж не пропусна да ми благодари, да ми разкаже какво е почувствала и какви са промените в състоянието ѝ. Бях изключително щастлива да разбера, че спеше по-добре, болките[3] ѝ намаляха и беше по-жизнена. Така топлеше сърцето ми!
Преди да започнем сеансите си уговорихме среща по скайп, за да съм по-адекватна, когато ѝ пращам енергия. Тя с радост прие – също искаше да ме види. Вълнението ми беше огромно! Щях да се срещна с човека, на когото дължах толкова много! Въпреки че очакванията ми бяха изключително високи, тя ги надмина! Рядко не ми стигат думите, но сега се чудя как да опиша какво видях. Тя беше в инвалидно легло, леко повдигнато откъм главата, хвана се за страничните облегалки, за да се изправи още малко, и ми се усмихна широко. Удивителна! Изглеждаше не повече от шестдесетгодишна, а лицето ѝ светеше, но не само заради усмивката – беше съвсем гладко, без бръчки или старчески петна, и грееше с вътрешна светлина. Въпреки че първоначално бях доста смутена заради силния си респект, енергията, която усетих около нея, ме изпълни със спокойствие и любов, имаше някаква благост и чистота. Поговорихме известно време, но не исках да я изтощавам повече, защото през цялото време се държеше отстрани, за да остане изправена. Затворихме. После дълго не успях да се съвзема. Образът ѝ беше в ума ми няколко дни след това. И все още е.
За да добиете представа колко фин и деликатен човек е, но в същото време напълно отдаден и посветен на мисията си, проявяващ абсолютна твърдост, ако долови опасност Истината на Христос да бъде изопачена (отново), ще разкажа за една трудна ситуация в групата[4], за която се допитахме до мнението ѝ. Някои членове възприемаха и свързваха Писмата с Библията, което е в пълно противоречие с тяхното съдържание, разкриващо сериозни манипулации и изкривявания на думите на Исус преди повече от две хиляди години. След като не им бе позволено (и след много разговори, цитати и доказателства), те се отделиха и създадоха група със същото име: Писмата на Христос. За нас това беше изключително смущаващо, защото щеше да обърка хората, търсещи истинско познание, и да ги отклони към погрешното му тълкуване. Решихме да се обърнем за съвет към нея. Много често тя беше споделяла радостта си от топлия прием, който Христовото Учение намира в нашата страна. В това писмо обаче тонът ѝ беше безкомпромисен. Ставаше дума за Истината в Писмата и тя показа твърдата си решителност да я съхрани чиста:
„Радвам се, че ми разказа какъв проблем се е появил, след като сте решили Групата ви да бъде посветена изключително и само на „Писмата на Христос“ (както сте я и нарекли), как някои членове са се вбесили заради това и са решили да създадат собствена със същото име, в която да публикуват материали с канализирани съобщения от Архангели и цитати от Стария Завет. На тях ще кажа:
ХРИСТОС НИКОГА НЕ БИ ПОЗВОЛИЛ ПОДОБНО НЕЩО!
Той посвети цели 33 години, за да ме обучи много старателно, както и малко повече от година, за да ми продиктува Писмата си. Бъдете сигурни, че тази работа няма да бъде провалена от егоистични хора, които се опитват да правят неща без никаква стойност. Моля, спрете да използвате името на Христос! Знам, че той отхвърля Стария Завет като неистински. Трябва да престанете да се възползвате от Писмата и да се върнете към своите църкви, докато станете готови да приемете Истината, на която той ни учи.
Членовете на Групата ви трябва да знаят, че съм получила тези напътствия от Христос! Моля те, предай им моята Любов и им кажи, че би било хубаво да пишат и говорят ПРАВДИВО как Писмата са им помогнали да променят живота си.”
Наистина бяхме изумени от такава реакция! Досега бяхме получавали от нея само любов и признателност, но думите ѝ означаваха ли, че сега не ги проявява? Не! Нейната непоколебима твърдост ни показа, че най-важно от всичко е да запазим чистотата на Истината и да не се огъваме пред опитите на нечие его да злоупотреби със старанието ни винаги да проявяваме любов. Един приятел (по друг повод) каза: „За съжаление, често пъти е много удобно любовта да се приема едва ли не като задължение да позволяваме всичко, което обикновено се преекспонира в интерес на нечие его.”
Продължихме да си пишем почти всеки ден, понякога доста дълги имейли. Разказваше ми за живота си, интересуваше се от моя, от семейството, града и държавата ми. Изпращаше ми статии, които обсъждахме, споделяше ситуации около себе си. И въпреки че получаваше безброй свидетелства за безценността на Писмата, търсеше мнението ми за много неща, включително и за текстове и вдъхновения от Христос. Винаги бяхме открити и откровени, но не пропускахме да споделим искрената си любов и привързаност, дори свързаност, които чувствахме една към друга.
Вече беше приключила с автобиографията си и ми я изпрати, за да чуе мнението ми. Включвам част от разговора[5] ни за нейните опасения и се надяваме да получим и вашите отзиви[6]:
„В автобиографията описах своята истина, но не знам дали се получи добре, тъй като много бързах. Не бих искала да я отпечатвам, ако ще разочарова читателите. Тревожа се дали съм успяла да предам наситеността и интензивността на чувствата си по време на тези удивителни преживявания, които със сигурност не бяха просто случайности, и на духовното си развитие като цяло.
След като прочете автобиографията ми, един млад мъж от екипа каза, че по-скоро съм сънувала как намирам гъбите във фермата на приятелката си[7]. Питам се, дори преводачите ли не вярват на моята история?”
„За мен това е един много откровен и вдъхновяващ разказ. През цялото време долавях чувствата ти, усещах как си преживявала събитията. Най-силно ме впечатли (и затвърди предишните ми наблюдения), че пишейки историята си, не си вложила никакво его. Често се случва хора, които са духовно напреднали и имат контакт с други измерения, да носят… силно духовно его; смятат, че са по-ценни от другите, че са постигнали съвършенство… Това, което прочетох, е точно обратното – показваш ни, че ти си като всички нас, правила си свои собствени грешки и си се отклонявала от пътя си. Впечатлена съм от твоята откровеност и реалистичен поглед за самата себе си!
Сигурна съм, че разказът ти ще бъде много, много полезен. Всички ще се припознаем в твоя образ и ще се вдъхновим да продължим напред, защото Христовият Път е пътят за истинско духовно развитие.”
„Думите идват сами и ще ги оставя, защото са истината. Много, много благодаря за твоите любещи и насърчителни коментари! Чувствам ги едновременно проницателни и точни. Ти си единствената, която е била в състояние да изрази с думи истината за автобиографията. Може би хората са очаквали от мен да се представя с някаква по-величествена духовност, но не мога да го направя.
Докато пишех Писмо 9, Христос внезапно избухна в хвалебствия за своя Писар. Бях толкова смутена, че поисках да ги изтрия, защото чувствах, че хората няма да ги приемат добре, но той не ми позволи. По този повод един човек ме нарече Госпожа Прекрасна[8]…”
„За мен и за всички нас в групата, наистина си прекрасна, но не защото ти го твърдиш, а защото вибрациите зад всичко, което казваш, са такива – топли, разбиращи и любещи. Мисля, че Христос не изтъква и не хвали, а подчертава реалността на това, което си, като пример какво можем да постигнем и ние – реален духовен напредък. И макар да не е лесно, трябва да се стремим към него.”
Изключително съм благодарна за привилегията да опозная отблизо Христовият Писар, защото тя се оказа огромно вдъхновение за моето собствено духовно пътуване. Предстои ви една приятна и много полезна среща с нея и съм сигурна, че ще вдъхнови и вашето.
[1] За Христовият Писар световната страницата на „Христовият Път” (www.christsway.co.za) е свещена, защото съдържа думите на Христос към света и стотици отзиви на читатели, споделящи за невероятни промени в живота си. Тя я нарича „светилище”.
[2] Като Рейки мастер работя с енергия на разстояние.
[3] Заболяванията ѝ са описани в автобиографията.
[4] Българската група на „ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)” във Фейсбук: https://www.facebook.com/groups/pismata.na.hristos/
[5] Думите на Христовият Писар са с наклонен шрифт.
[6] Контактите ни са на www.pismatanahristos.com.
[7] Историята е описана подробно в автобиографията.
[8] Mrs. Wonderful
