“Вашата планета и самите вие сте взели индивидуална форма от ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ, а то САМО ПО СЕБЕ СИ е Законът, който постоянно повтарях, докато бях на Земята – ЗАКОНЪТ на ВЯРАТА в доброто и злото, ЗАКОНЪТ на УБЕДЕНОСТТА. Това, в което наистина вярвате – добро или зло (или сте безразлични), в крайна сметка ще се прояви реално в живота ви.” Послание 1 “Пукнатините във вашата планета”
РОБСТВО
Безумието на религиозните догми
Заедно с убийството, всяко робство трябва да е едно от най-неморалните неща, на които човек е способен. Въпреки това то е навсякъде в Библията – както в Стария, така и в Новия завет. Библията го одобрява съвсем ясно на много места, като стига дотам, че да обясни, как да се сдобием с роби, колко силно да ги бием и кога можем да правим секс с робините.
Много евреи и християни ще се опитат да игнорират моралните проблеми, породени от това робство, като кажат, че тези роби всъщност са били слуги. Много преводи на Библията използват думите “слуга”, “прислужник” или “крепостник” вместо “роб”, за да я направят да изглежда по-малко неморална, отколкото е. Въпреки че много от тези хора вероятно са работели като домашни прислужници, това не означава, че не са били роби, които са били купувани, продавани и третирани като стока. Следващият откъс показва ясно, че робите са били собственост и са третирани като стока:
„А за да имаш свой роб и своя робиня, купувайте си роб и робиня от народите, които са наоколо ви; тъй също и от децата на преселенците, заселени между вас, можете да купувате, и колкото се родят в земята ви от техния род, който е у вас, и те могат да бъдат ваша собственост; можете да ги предавате в наследство и на синовете си след вас като имот; владейте ги вечно като роби. А над братята си, синовете Израилеви, не бивайте един над други жестоки господари.“ (Левит, 25:44-46)
Следващият откъс описва как е трябвало да бъдат третирани еврейските роби:
„ако купиш роб евреин, нека (ти) работи шест години, а на седмата (година) нека си излезе свободен, без откуп; ако е дошъл самичък, самичък и да си излезе; ако е женен, да си излезе с него заедно и жена му; ако пък неговият господар му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата й да останат при господаря й, а той да си излезе самичък; но ако робът каже: обичам господаря си, жена си и децата си, няма да си изляза на свобода, – то господарят му да го заведе пред боговете * и да го изправи до вратата, или до спонеца на вратата, и нека господарят му промуши ухото му с шило, и той да остане вечно негов роб.“ (Изход, 21:2-6)
Забележете как са могли да накарат еврейски роб да се превърне в роб завинаги, като държат жена му и децата му като заложници, докато той не каже, че иска да е роб завинаги. Що за семейни ценности са това?
Следващият откъс описва отвратителното практикуване на секс-робство. Как някой би могъл да си помисли, че е морално да продадеш собствената си дъщеря като секс-робиня?
„Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да излезе, както излизат робите; ако тя се не понрави на господаря си, и той се не сгоди за нея, нека позволи да я откупят; ала на чужд народ да я продаде (господарят) не е властен, когато сам я е отхвърлил; ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите; ако ли му вземе друга, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство. Не направи ли за нея тия три неща, нека си отиде от него даром, без откуп.“ (Изход, 21:7-11)
Това са семейните ценности на Библията. Мъжът може да си купи колкото поиска секс-робини, стига да ги храни, облича и… още нещо! Какво казва Библията за биенето на роби? Можеш да биеш и мъжете и жените роби с прът, колкото поискаш и в това няма никакъв проблем, стига да не умрат веднага.
„А който удари роба си или слугинята си с тояга, и те умрат под ръката му, да бъде наказан; но, ако те преживеят един или два дни, не бива той да се наказва, защото те са негово сребро.“ (Изход, 21:20-21)
„Ония, които са под робско иго, да считат господарите си достойни за всякаква почест, за да се не хули името Божие и учението. Ония пък, които имат господари повярвали, да се не отнасят към тях небрежно, задето са братя, а с по-голямо усърдие да им слугуват, понеже тия, които получават техните услуги, са верни и възлюбени. Тъй поучавай и увещавай.“ (I Тимотей, 6:1-2)
„А оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много; който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква.“ (Лука, 12:47-48)