(Върху това Писмо трябва да се размишлява, а не просто да се чете.)
Аз съм ХРИСТОС.
Докато действам от най-висшите царства на БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗИДАТЕЛНО СЪЗНАНИЕ, моето влияние обгръща вашия свят.
Образно казано, като „съзнание“ аз съм толкова далече от вашия свят, колкото Слънцето е далече от Земята. И все пак, ако ме призовете искрено, аз съм толкова близо до вас, колкото е необходимо, за да ви помогна.
Ще има много хора, които няма да са способни да приемат моите ПИСМА. Те все още не са готови за тях. Други ще се опитат да ги потулят, тъй като тези учения ще застрашат препитанието или религията им. Няма да успеят. От тази съпротива моите ПИСМА ще укрепват.
Ще има и хора, които ще ГИ приемат с радост, тъй като в душите си знаят, че ИСТИНАТА – РЕАЛНОСТТА на съществуването – e отвъд всички земни религии. Това са тези, които ще преуспяват и в крайна сметка ще спасят света от самоунищожение.
Сега ще продължа „автобиографията“ си оттам, докъдето бях стигнал в предишното си ПИСМО. Когато ви давам някои подробности за влизането си в обществения живот като учител и лечител, целя да ви поднеса възможно най-жива картина за младежките си нагласи и поведение, за обстоятелствата, в които постигнах това състояние на одухотворена човечност.
Важно е да можете да си представите Палестина такава, каквато беше, когато бях на Земята, и да разберете ясно вътрешните конфликти, които учението ми предизвика у хората с насадени Еврейски вярвания и Традиционни ритуали.
Тези противоречия лежат в основата на неспособността на авторите на евангелията да запишат правилно всичко, на което се бях опитвал да ги науча. Въпреки че често споменават притчите ми, описващи реалността на Небесното или Божието Царство, и независимо какъв термин са използвали, те никъде не са направили опит да проникнат в смисъла на думите, да изследват изразните средства или да уловят духовното значение на „Небесно Царство“.
Като ви разказвам за истинските си проповеди пред хората, най-сетне ще можете, в светлината на моите преживявания в пустинята и собствените си научни знания, да разберете поне малка част от всичко, на което се опитвах да ги науча тогава.
Тъй като до голяма степен не успях, сега, в началото на този век и това хилядолетие, е наложително да се направи нов опит, защото следващата епоха ще се основава и развива върху устоите на моето привилегировано и най-висше духовно прозрение и познание.
За Учители като мен и другите, които сме изключително чувствителни и изцяло умствено и емоционално посветени да търсим Истината за Съществуването, винаги е било – и е – от съществено значение да дойдем на Земята и да ПОДБЕРЕМ ТОЧНИТЕ ДУМИ към хората, подвластни на думите, за да опишем какво се крие във ВСЕМИРНОТО СЪЗИДАТЕЛНО ИЗМЕРЕНИЕ в неоформено състояние. Ако нямаше такива вдъхновени Учители, човечеството щеше да остане в неведение за всичко, което се простира отвъд неговата реалност – готово за контакт, готово да бъде лично преживяно и усвоено, за да насърчи бъдещата духовна еволюция.
Не само това – Библията се счита за най-четената книга в света. В настоящия си вид тя е изпълнила целите си. Новият завет, такъв, какъвто е днес, с целия си товар от погрешни тълкувания, спира духовното ви развитие. Време е да се придвижите напред, да влезете в нова сфера на мистично възприятие и разбиране.
Тъй като за мен е невъзможно отново да сляза в човешко тяло, за да се обърна директно към вас, а имам и други измерения, за които се грижа, обучих една чувствителна душа да приеме и запише посланията ми. Това е най-близкият възможен контакт, който бих могъл да направя, за да говоря лично с вас. Надявам се, че ще го приемете.
Всяка неточност е изтрита. Можете да бъдете сигурни в това.
Събитията и изцеленията, описани на следващите страници, не са фактологично важни. Те действително се случиха, но ви ги разказвам само за да ви дам възможност да разберете истинското им духовно значение.
Докато четете, искам да сравнявате условията отпреди две хиляди години с обстоятелствата и живота си днес. Искам да възприемате личността „Исус“ като „икона“ на това, което в крайна сметка може да бъде постигнато от всеки човек, готов и решен да стане основател на „небесното царство“ на Земята.
Макар хората във вашия свят да са, както ги наричате, обиграни и надменни с модерните си „знания и учения“, изкусни в съвременните обноски и отношения, в същността си те са като тези отпреди две хиляди години.
Тогава също бяха контролирани и изцяло задвижвани от ИМПУЛСИТЕ БЛИЗНАЦИ:
Свързване – Отхвърляне,
Привличане – Отблъскване,
както сте и вие днес.
Те също обичаха, мразеха, критикуваха, осъждаха, клеветяха, одумваха, имаха амбиции да се издигнат до върховете на обществото, презираха неуспелите, тайно се отдаваха на безразборен секс, както се изразявате, и се подиграваха на онези, които бяха различни от тях по някакъв начин.
За да ви помогна да разберете напълно, а и да изпитате особеностите на времето, когато бях на Земята, моето „съзнание“ се спусна до вашето ниво на материално съществуване, за да мога да преживея отново „личността“ на „Исус“, емоциите и събитията, в които участвах тогава.
*************************************
Когато излязох от пустинята и поех по пътя към моето село Назарет, все още бях въодушевен и изпълнен с възторжена радост от знанията, които ми бяха разкрити в пустошта по такъв възхитителен начин. Съсредоточих се изцяло върху наученото и ако мислите ми се отклоняваха към предишните негативни форми, бързо се обръщах към „Отца“, за да получа вдъхновение и решимост да ги преодолея. Така постоянно се връщах в Светлината на осъзнаването и разбирането.
Някои хора ставаха подозрителни, щом видеха радостта ми, въпреки моя мърляв и занемарен външен вид – дали не бях пиян, чудеха се те. Други ме зяпаха с отвращение. Вместо да се разгневя, както бих направил в миналото, аз си спомнях, че бях дарен с видения и знания, които те дори не можеха да си представят. Благославях ги, молех се и тяхната вътрешна визия да бъде отворена по същия начин и продължавах мирно по пътя си към дома.
Имаше обаче и селяни, които гледаха окаяното ми състояние със състрадание и бързо изнасяха от къщите си хляб, дори вино, за да се подкрепя. Винаги се намираше някой, който да ми предложи подслон за през нощта. „Животът“, „Отца“, наистина се грижеше всичките ми нужди да бъдат задоволени и ме закриляше, когато беше необходимо.
През цялото време не казах нито дума за шестседмичните си преживявания в пустинята. Чувствах, че моментът все още не е настъпил.
Накрая пристигнах в родния си Назарет. Хората открито ми се подиграваха и сочеха с пръст кирливите ми дрипи. „Мръсен, мързелив нехранимайко!“ – бяха някои от „любезностите”, които ми отправяха.
Застанах пред вратата на майка си, изпълнен със страх, защото знаех, че щом ме види, щеше да се шокира повече и от съседите: само „кожа и кости”, хлътнали очи и бузи, почерняло от слънцето лице, напукани устни, дълга и сплъстена брада. А дрехите ми! Щеше да бъде потресена, като ги види – висящи по мен разкъсани дрипи, чийто цвят не личеше от прахоляка в пустинята.
Изкачих стълбите и се подготвих да понеса яростта ѝ. Когато почуках, сестра ми отвори вратата. Погледна ме със зяпнала уста и ококорени от страх очи, след което я затръшна пред лицето ми. Чух я да тича към задната част на къщата и да крещи:
– Майко, бързо ела, някакъв мърляв старец стои пред вратата!
Долових как майка ми сърдито си мърмори под нос, докато бързаше към вратата. Отвори я широко и се стъписа. Усмихнах ѝ се; тя ме огледа от глава до пети с нарастващ ужас, щом осъзна, че окаяното същество пред нея наистина беше синът ѝ Исус. Протегнах ръка и казах:
– Знам, че ти причинявам много болка, но ще ми помогнеш ли?
Изражението ѝ веднага се промени, дръпна ме навътре и залости вратата.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>
