Писмата на Христос – Писмо 2, стр. 9

Как скърбя за вас, които страдате! Няма да се налага да се измъчвате, ако чуете какво имам да ви кажа. Но и трябва да ви предупредя, че Пътят, който води в Небесното Царство, е труден за следване, защото най-напред трябва да се справите със „себе си“. Защо да го правите? Защото желанието ви да защитавате и насърчавате личното си благо подтиква всички ваши себелюбиви мисли, думи и действия.

Вероятно ще попитате: „Защо трябва да се тревожим за това? Ако думите ти, че Бог не вижда злините ни и не ни наказва, са истина, тогава защо трябва да се безпокоим как се държим?“

Имате да учите толкова много, че дори не знам откъде да започна.

Както вече ви обясних, вие черпите ЖИВОТ от „Отца“, следователно получавате от Него и способността си да мислите и обичате. И точно както е съзидателен „Бащата Интелигентност“, така е съзидателно и вашето съзнание. Чрез умовете и сърцата си всъщност създавате плановете на собствения си живот и собствените си преживявания.

И що за живот планирате и оформяте? Когато някой ви подразни или нарани, вие му отмъщавате по един или друг начин, защото вярвате, че щом е отнел окото ви, той ви дължи своето в замяна. Вярвате, че който убива, за наказание или възмездие той също трябва да бъде убит; че който ви ограбва, трябва да си плати цената; че който открадне жена ви, трябва да бъде пребит с камъни заедно с нея. Вярвате, че трябва да търсите отплата за всяка извършена спрямо вас злина. И тъй като е присъщо за човешката ви природа да наранявате другите и са ви учили да отвръщате на удара, животът ви е постоянна сцена на конфликти – между съпрузи, деца и съседи, между обществени личности, между народи.

„Отца“ не знае нищо за вашите житейски битки, но познава напрежението, което те пораждат в умовете и телата ви, и не може да направи нищо, нищо, за да облекчи болката ви, докато сами не спрете тези войни и не заживеете в мир със своите роднини, съседи, служители, работодатели, обществени личности, с другите народи.

Само тогава „Отца“ може да върши ЛЮБЕЩАТА СИ РАБОТА в умовете, сърцата, телата и живота ви. Само тогава ще бъдете в състояние да разпознавате и виждате Неговите Любещи Дела във вас и за вас.

Помнете и великия ЗАКОН „ЖЪНЕТЕ ТОЧНО ТОВА, КОЕТО СТЕ ПОСЕЛИ“. Не е възможно да берете смокини от къпинак или грозде от трънак, нито да жънете пшеница от плевели. Замислете се и разберете тази притча, защото тя е много важна за вас – не само днес, но и всеки ден, всяка година, дори във вечността.

Така че, ако искате да промените живота си, променете мислите си.
Променете думите, които те пораждат.
Променете действията, които те подбуждат.

Това, което е в ума ви, ще създаде всички ваши преживявания, болести, бедност, нещастие и отчаяние.

Един човек се провикна:
– Кажи ни, Учителю, как да живеем в мир със съседите си, когато самите те не искат да живеят в мир с нас?
– Когато съседът ти дойде при теб и ти каже, че се налага да отиде някъде, но не му се ходи сам и те помоли да го придружиш, какво ще направиш? – усмихнах се аз.
– Ако иска да ме откъсне от работата ми, никак няма да съм доволен. Ще му кажа да си намери друг спътник, защото аз съм зает. – засмя се той.
– И как ще се почувства съседът ти?
– Не знам. – човекът сви рамене.
– А следващият път, когато ти потрябва услуга от него, как ще реагира той?
Мъжът вече не се смееше и не отвърна. Някой се провикна:
– Ще го наругае и ще му каже да потърси помощ другаде.
– Това е правилният отговор. И как ще се почувства той? – посочих мъжа, който пръв беше заговорил, и му се усмихнах. Една жена надвика смеха:
– Ще разправя на всеки срещнат колко егоистичен и жалък съсед има. Може би дори ще поиска да го нарани по някакъв начин.
Последваха одобрителни възгласи, а аз кимнах:
– Да, ще е забравил, че някога съседът му го е помолил да го придружи километър-два, а той му е отказал. Няма да разбере, че ЗАКОНЪТ за ЖЪТВАТА и СЕИТБАТА се е проявил в живота му. Той го е задействал, когато е отхвърлил молбата на съседа си, и сега жъне последиците от нагласите и реакциите си. Защо да се ядосва, когато сам си е създал такава ситуация?

Хората се смееха, кимаха и говореха помежду си. Никога преди не бяха чували подобно обяснение на човешкото поведение. За тях това беше едно изцяло ново учение.
– Съветвам ви когато съседът ви дойде при вас и ви помоли за нещо, което ще го облекчи или ощастливи, първо помислете какво бихте искали той да направи за вас, ако и вие се нуждаете от помощ. Как бихте искали да отговори на молбата ви? – попитах.
Тълпата се разшумя; видях, че хората разбираха какво им казвам и продължих:
– Всъщност, ако ви помоли да извървите с него километър, съгласете се с леко сърце и бъдете готови, ако се наложи, да извървите и два. Когато отказвате помощ, без да осъзнавате, затваряте умовете и телата си, готови да се предпазите, ако ви принудят да направите нещо, което не искате. А когато затваряте умовете и телата си, това поражда болести и пречи на „Отца“ да върши ЛЮБЕЩОТО СИ ДЕЛО вътре във вас.
Може да срещнете някой, който силно се нуждае от нещо, който е нещастен и премръзнал. Той може да ви помоли да му дадете палтото си. Не го подминавайте със свиреп поглед.
Няколко души се разсмяха – знаеха, че точно така ще да направят.
– Не, дайте му палтото си, и ако наистина е премръзнал, дайте му и наметката си. После с радост продължете по пътя си.
– С радост? – попита един невярващ глас.
– Да, приятелю, с радост! – засмях се аз. – Първо, защото си имал палто и наметка, които да дадеш, и второ, защото сега вече нямаш и „Отца“ вътре в теб скоро ще ти ги набави по някакъв неочакван начин. Но какво става, ако след като си ги дал, продължиш по пътя си, мърморейки: „Защо го направих? Колко глупаво от моя страна! Сега вместо него ще мръзна аз и хората ще ми се подиграват, задето му дадох палтото и наметката си и останах без нищо. И какво ще каже жена ми, като се прибера у дома?

Хората се смееха и кимаха, забавляваха се при мисълта за човек, който е подарил палтото и наметката си и после е осъзнал какво си е причинил. Знаех, че самите те често са се лишавали от нещо, за да помогнат на другите, но след това са съжалявали за щедростта си.

Изчаках малко и после извиках с висок глас, за да привлека цялото им внимание:
– Но не ви ли казах, че ЖЪНЕТЕ каквото сте ПОСЕЛИ? Не ви ли казах ясно, че вашите мисли, думи и действия създават бъдещите обстоятелства около вас? И какво искате да ПОСЕЕТЕ и да ПОЖЪНЕТЕ, след като сте дали палтото и наметката си на непознат? Искате ли вашите дарове да ви бъдат върнати или предпочитате да останете дълго, дълго време без връхни дрехи, защото точно това ще се случи, ако продължите по пътя си ядосани и разстроени. Вашите думи и действия ще запечатат и затвърдят бедността, която сами сте си създали, като сте дали палтото и наметката си.

<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>

Вашият коментар