След като храната и виното бяха сервирани на масата и всички бяха поканени да хапнат до насита, домакинът седна и зададе първия си въпрос:
– Ти направи нещо, което не беше по силите на нито един свещеник или лекар. Изцелението идва единствено от Бога. Макар и да си странник, усещам, че сигурно идваш от Бога.
– Да. – отвърнах аз, а хората се разшумяха учудено. Той продължи:
– Болестта, която сполетя сина ми, наказание за някое мое минало прегрешение ли беше? И как бих могъл да извърша толкова тежък грях, че Бог да поиска да ми отнеме единствения син? – попита той и много от присъстващите закимаха с глави.
– Ти ми зададе въпроса, на който най-много искам да отговоря, Седекия. Бог е източникът на нашите същества и ни дава ЖИВОТ. Той не би ни ги отнел, както един човек би посегнал на ценностите на друг, защото му е ядосан. Така се държат само хората, но не и Бог. И Той не седи на трон някъде в небето, както всеки цар управлява народа си от престола. Това е човешкият начин и човешкото вярване, а не истината. Божественият начин далеч надхвърля всичко, което земният ум може да измисли или да си представи. И тъй като само аз съм „виждал” „Онова, което ни е дало съществуване“, знам, че ТО не е „Богът“, за когото проповядват равините. Разбрах, че ТО е „Съвършена любов“ и затова предпочитам да го наричам „Отец“, защото видях, че работи във всяко живо същество и го поддържа в добро здраве – точно както един човешки баща се грижи децата му да бъдат добре нахранени, облечени и защитени в дома му. „Видях“ ГО вътре във всичко на този свят.
– Но как е възможно? – усъмни се някой.
– За нито едно индивидуално същество не е възможно да бъде едновременно навсякъде, но въздухът е навсякъде, макар и да не го виждаме. Знаем и не се съмняваме, че е съвсем реален и много важен за нашето оцеляване. Ако нямаше въздух и не можехме да дишаме, щяхме да умрем. Не виждаме и неговото движение – вятърът, но можем да го видим да разбърква листата и да носи облаците по небето. Така знаем, че въздухът е навсякъде около нас, а вятърът е силен.
И сега ще ви попитам: коя е най-реалната и най-ценната част от човека – тялото или умът?
Някои смятаха, че е умът, други – тялото, защото иначе нямаше да бъдем на Земята, нямаше да можем да работим, да ни виждат останалите; никой нямаше да знае за нас. Аз отговорих:
– Най-важната част е умът, тъй като без него човек нямаше да може да задвижи тялото си; нямаше да може да се храни, да пие, да спи, да се движи, да планира, да живее. И въпреки това не виждаме ума. Знаем, че го имаме само заради мислите, които той поражда и които предизвикват някакви действия в ежедневието ни. Вярваме, че умът работи чрез мозъка. Да, така е. Защото как би могъл един роден от плът мозък да произвежда мисли, чувства, идеи и планове?
Сега би трябвало да ви стане ясно, че точно по този начин „Отца“ присъства навсякъде – Той е насочващият „ум“ зад човешкия ум и така върши великите си дела във всяко живо същество. Знаем, че е истина, защото виждаме чудесата, които той създава. Виждаме, че децата растат и че храната, която приемат, като по чудо се превръща в друго вещество, което подхранва и стимулира растежа им. Как става това, изобщо не можем да си представим. Но дори и да можехме, пак нямаше да знаем какво задвижва тези толкова важни процеси в живите организми. Обърнете внимание колко прекрасно са създадени и устроени телата на всеки биологичен вид, с изричната цел да преобразуват храната си в средство, което да стимулира растежа на костите, кръвта и плътта им.
– Сега, като ни показваш тези неща, разбираме, че наистина са удивителни! – възкликна един младеж.
– Те са чудо! Чудо са! – отговорих. – Виждаме как младите тела преминават през различни етапи на растеж и как умовете им следват темповете на физическото им развитие, докато момичетата и момчетата не закопнеят за съпруг или съпруга и също станат родители. Тогава се случва великото дело на зачатието. После растежът на семето в утробата продължава, докато не се превърне в напълно оформено дете.
Помислете само! Кой обуславя този устойчив и методичен растеж вътре в майката, неизменен при всяка жена и всяко живо същество; откъде идват плановете, които направляват правилното развитие на главата, тялото и крайниците? Кой избира точния момент, в който трябва да започне раждането – онези физически средства и процеси, чрез които бебето ще бъде изведено от утробата и млякото му ще бъде подсигурено? Помислете, майката ли? Не, не е майката. Тя е само свидетел на всичко, което се случва вътре в нея, от момента, в който мъжът е посял семето си, за да се слее с нейното.
А дали Бог прави това отдалече? Дали Неговите мисли се налага да достигат до всеки мъж и жена и да решават кога и какво трябва да се случи? Не, „Съзидателната Сила на Ума“, „Интелигентният Любещ Живот“ извършва цялата тази дейност вътре в живите същества.
Виждаме любовта на родителите към малките им, независимо дали са птици, животни или хора, откъде идва тя? Извлечена е от „Съзидателната Сила на Ума“ – Съвършената Любов на „Отца“ вътре в нас. Защото Той върши своята работа в растения, дървета, птици, животни и в самия човек и благодарение на нея днес ние сме тук, живеем, дишаме, ядем, спим, раждаме деца, остаряваме и после умираме, за да се преместим на някое по-щастливо място. Всичко това е дело на „Отца”, действащ вътре в нас.
Как е възможно да отречете истината, която ви казвам сега? Днес видяхте как едно умиращо момче много бързо се върна към пълнотата на живота – аз ли го излекувах? Ни най-малко! Сам не мога да направя нищо. ЖИВОТЪТ, който е „Отца”, действащ вътре във всичко, преля цялата си сила, за да възстанови болното тяло и отново да го върне към пълно здраве, защото вярвах без капчица съмнение, че Той ще го направи.
Из стаята се разнесоха въздишки на удовлетворение. Лицата на присъстващите засияха с нова светлина, нов интерес, дори с нова благост.
– Защо тогава хората понасят толкова тежки страдания? – попита Мириам.
– Защото човекът се създава, когато ЖИВОТЪТ приема форма в семето. Тогава ЖИВОТЪТ добива и земно естество, което ГО отделя от всяка друга индивидуалност по света. За да се превърне в самостоятелна фигура, несвързана с никого, единствена, уникална личност, ЖИВОТЪТ започва да се подчинява и да бъде контролиран от два изключително мощни импулса на земната си природа – да се вкопчва в това, за което силно копнее, и да отхвърля и отблъсква онова, което не желае. Тези два най-фундаментални импулса в човека са в основата на всичко, което той прави през целия си живот, и са напълно отговорни за неприятностите, които сам си причинява.
И макар „Отца” да действа във всеки човек, Той няма нищо човешко в СЕБЕ СИ. Затова Той не задържа нищо, не отхвърля нищо, не осъжда нищо, дори не вижда „простъпките“. Делата, които наричате „грехове“, са само от този свят и се наказват само в този свят, защото такъв е Законът за Земното Съществуване – както знаете, ще пожънете каквото посеете. И тъй като черпите ЖИВОТ и УМ от „Отца“, вие също сте съзидателни в своите мисли, думи и дела. Всичко, което мислите, казвате, правите и вярвате, след известно време се връща обратно при вас в подобна форма. Няма наказание от „Отца“ – каквито и злини да сполетяват човечеството, са си единствено негови дела.
Присъстващите замърмориха, че това е изцяло ново учение и все пак звучи по-смислено от всичко, на което ги бяха учили до момента. Няколко души ме подканиха да продължа.
– Казвам ви, чрез мен видяхте дейността на ЖИВОТА като изцеление; следвайте ме и ще ви разкрия ПЪТЯ, по който трябва да вървите, за да намерите щастие; в моите думи ще откриете ИСТИНАТА за Съществуването, която досега никой друг не е разкривал. За Месията се говори, че ще разбули тайни, скрити от зората на сътворението – повярвайте ми, ще научите тези тайни от мен. Ако слушате внимателно и разбирате значението им, ако стриктно се придържате към техните закони и прилагате тяхната истина, ще се възродите и ще влезете в Небесното Царство.
След като казах това, хората за момент се смълчаха, после се разшумяха въодушевено, но Седекия стана и рече, че е време домакините да си починат. Момчето се нуждаеше от сън; съпругата и дъщерите му също бяха уморени от изтощителния плач.
Уговорихме се на следващата сутрин да отида на пристанището, където щяха да ми доведат болни. Така можех да започна мисията си. И нещата бързо се подредиха по възможно най-добрия начин за мен. Изглеждаше, че ако не лекувам, хората нямаше да се заинтересуват и да приемат всичко това, което трябваше да им кажа. Лечението щеше да покаже нагледно истината, която исках да им разкрия, а моето учение – да им поясни защо съм способен да им донеса изцеление от „Отца“.
<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>
