„Видях“, че тази постоянна ЛЮБЕЩА РАБОТА на „Отца“ в живота на обременените можеше да не бъде разпозната като „ЛЮБEЩ дар“ от хората, които я получават. Беше възможно да са толкова затънали в своята апатия, усещане за провал и убеждение, че нищо хубаво не би могло някога да им се случи, та да са слепи за всичко друго, освен за собствените си чувства и вярвания! Така че те щяха да останат затворени в ада, който сами си бяха създали.
Но нямаше нужда да съжалявам никого. Трябваше ми само състрадателно сърце и решимост да им донеса Истината, която да излекува тяхното невежество.
Най-големият дар, който един човек би могъл да даде на друг, е просветление на невежеството за съществуването и неговите космични закони, защото ИСТИНАТА е, че всяка душа е обгърната от ВСЕМИРНОТО, но степента на ВСЕМИРНИЯ ПРИНОС в нейния земен живот чрез ЛЮБЕЩАТА РАБОТА на „Отца“ зависи изцяло от възприемчивостта на личността.
Разбрах, че хората трябваше спешно да чуят това, което току-що ми беше казано. Трябваше да „видят“ и да осъзнаят напълно, че намерението, целта и потенциалът на ЛЮБОВТА са самата същност на тяхното същество. Заради своето неверие биха могли да отхвърлят ЛЮБЕЩАТА РАБОТА на „Отца“ като свързана с повече „болезнени предизвикателства“ и така да останат завинаги в плен на неуспехите си.
Сега виждах дори още по-ясно, че бях изпратен да пробудя хората за всички възможности да се самоусъвършенстват, да просперират и да постигнат щастие и радост, но само от тях зависеше да се събудят и да се възползват от това, което им предлагах.
Спомням си, че извисяването ми продължи цяла нощ, а на сутринта се чувствах по-жизнен от всякога. Моето послание беше изяснено. Бях видял по още по-несъмнен начин Реалността на „Отца“ и знаех, че онзи ден щях да мога да изляза и да се срещна с тълпите, да им предам силата и живота на всичко, което ми беше показано.
Докато слизах от пещерата, стигнах до голяма скала над стръмна пропаст. Седнах на нея и долу видях града, който щяхме да посетим днес. Усещах, че „Усъвършенстващият Процес“ – Импулсът на „Създаване на Цялост“ – „Отца“ бушуваше в мен и копнеех да Го споделя с другите, преди проблемите от ежедневието да Го задушат и Той да загуби мощта и движещата Го сила в моето човешко съзнание.
Малко по-късно учениците ми се присъединиха към мен. На влизане в града те говореха с хората и насочваха събиращите се тълпи към склона зад къщите. Качих се на една голяма скала сред тях и започнах да говоря. Установих, че страстта и радостта – стремежът, копнежът и убежденията се изливаха спонтанно в думите, които изричах:
– Вие сте крайно потиснати и уморени. С напредването на възрастта задачите ви стават все по-тежки, дрехите ви овехтяват, стомасите ви често са празни, хората ви ядосват и имате чувството, че неприятностите и обременеността на духа ви нямат край. Но това не е истината за вашето съществуване. Вашият живот е предназначен да бъде съвсем различен. Само ако можехте да погледнете отвъд чувствата си; само ако можехте да извисите умовете си, за да се свържете с „Отца“ вътре в себе си, щяхте да можете да „видите“ и да знаете какъв би трябвало да бъде животът ви. Щяхте да осъзнаете, че сте създадени, за да се наслаждавате на изобилие, закрила, здраве и щастие.
Но тъй като ежедневно се страхувате от „добро и зло“, очаквате ги и вярвате в тях повече, отколкото вярвате, че „Отца“ е изобилен ЖИВОТ и ЛЮБОВ и ви осигурява всичко необходимо, за да бъдете здрави и успешни, привличате в битието и тялото си най-страховитите преживявания на „добро и зло“. Вашите убеждения в „добро и зло“ засенчват – ПОМРАЧАВАТ – всичко, което „Отца“ е приготвил за вас само ако повярвате в НЕГОВАТА ЛЮБОВ!
Съдите днешния си ден и очаквате от утрешния това, което сте преживявали в миналото. Ето защо мъките ви от вчера постоянно се повтарят днес. Вие сте в плен на спомените си и на неотклонното си убеждение, че миналото трябва да се връща отново и отново, за да ви обременява и наранява.
Не е нужно да лекувате телата си или да се опитвате да направите живота си по-добър – трябва да лекувате убежденията си!
Казах ви, че няма нищо солидно под слънцето.
Ако можете да излекувате убежденията си и да ги приведете в съответствие с истинските Намерения на „Отца“ за вас, погрешните вярвания, направляващи телата и битието ви, ще се разсеят като мъгла на слънце. Обстоятелствата в живота ви незабавно ще се върнат към Божественото Намерение зад цялото творение. Ще установите, че за всяка трудност винаги има решение и всяка липса винаги се задоволява напълно според нуждите ви.
Какво смятате, че се случва, когато болните дойдат при мен и аз положа ръцете си върху тях? Мисля ли за болестта, питам ли се дали човекът ще бъде излекуван, страхувам ли се, че „Отца“ може да спи или да е толкова далече, че да не ме чува? Не. Ако допусна мисли на неверие, изцеление няма да има.
Когато към мен се приближава болен, това веднага ме изпълва с радост, защото знам, че Силата – „Отца“ вътре в мен – очаква и е готова да лекува в мига, в който я призова. Благодарен съм, защото знам, че „Волята на Отца“ е здраве, а не болест, и се моля ТЯ да бъде изпълнена.
Тъй като премахвам от страдащия вярата му в болестта и ЗНАМ, че „Волята на Отца“ за здраве се влива в него, външната проява – външната проява – на болестта се променя в реалността „Отца е Здраве“ и тялото му отново става пълноценно.
Болестта не е нищо повече от понижена жизненост – отслабване на ЖИВОТА – в засегнатата част на тялото. Върнете „Живота – Отца“ към истинското Намерение и План за целия организъм и той ще функционира както би трябвало.
Внушават ви, че Бог изпраща болести, епидемии, глад и унищожение на народите, когато не спазват законите му. Втълпяват ви, че самите вие сте наказвани от един гневен Бог заради греховете, които сте извършили. А какво е наказанието, ако не злодеяние зад маска на добронамереност? Аз ви казвам, че злото не идва от Бога. Как е възможно Той да има две „лица” – добро и зло?
Представата за добро и зло съществува само в умовете ви, усещате ги само в сърцата си. Тези мисли и чувства нямат нищо общо с истинския Бог, който е „Отца“ вътре във вас и който ви носи единствено добро, ако го поискате, но и ако повярвате, че е така. Вашите вярвания в добро и зло и доброто и злото, които носите в сърцата си, пораждат всичките ви болести.
В действителност живеете в Небесното Царство и Небесното Царство е вътре във вас; направлявани сте от „Отца“. Но тъй като вярвате в наказанията от Бога; вярвате, че само жертвоприношенията в Храма ще ви спасят, и вярвате, че неизбежно ще преминете през бедност, болки и страдания, сами създавате точно това, което не искате.
Не унивайте – радвайте се и се веселете, и знайте, че онези, които живеят в недоимък, далеч не са наказани и изоставени от Бога, дори и да са съгрешили, а са истински благословени. Човек, който не притежава нищо, е богат със Силата на „Отца“, ако го поиска, но и ако се вслушва, доверява и живее в НЕЯ. Защото, когато стомасите ви са пълни, телата – задоволени, а умовете и сърцата – в покой, нямате спешна нужда „Отца“ да се задейства вътре във вас, за да задоволи потребностите ви. Вярвате, че лесно можете да го направите със собствените си мисли и ръце. Затова, когато говорите за „Бога“, можете да кажете само нещо, което сте чули от другите – самите вие няма да сте преживявали „Бога“ лично.
Да вземем за пример богатите. Потопени, обвързани, затънали в собствените си богатства, сутрин стават и се залавят с ежедневните си дела, без да знаят нищо за Силата на „Отца“ вътре в себе си. Умовете им са заети с мисли, с които ще увеличат състоянието си и ще лансират „себе си”; издават заповеди, които ще обременят онези, които им служат; водят живота, който сами са си избрали. Но тъй като извличат ограниченото си съществуване само от собственото си ограничено човешко мислене, породено от физическите им умове и сърца, те се разболяват и страдат също толкова, колкото и хората, които нямат нищо. Не осъзнават, че са само наполовина живи, защото нямат връзка с ИЗВОРА НА ЖИВОТА, с „Отца“, скрит вътре в тях. Нито пък могат да „видят“, че голяма част от благата, които са потекли в живота им, не са тяхна лична заслуга, а следствие от НЕГОВОТО ЛЮБЕЩО ДЕЛО.
<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>
