Искам вие, които четете тези страници, да разберете напълно ситуацията около мен по онова време, състоянието на съзнанието ми след просветлението в пустинята и личността, която представях на сънародниците си като „Исус“. Толкова предположения се изказаха по въпроса, че сега съм длъжен да ви разкрия истината.
В зрелостта си бях надарен с добра физика, силни орлови черти, забележителен интелект и влечение към шегите и смеха, но, както и много от вас днес, не се грижех за земните си таланти. По времето, когато отидох в пустинята, изразът на лицето и маниерите ми бяха, както ще ги наречете, „на по-ниско ниво“, отколкото трябваше да бъдат. Макар да бях започнал да се замислям и да се бунтувам срещу човека, в който се бях превърнал, интелектът ми също страдаше от неправилната употреба, постоянно ангажиран с религиозни спорове и разногласия, отдаден на лекомислени речи. Умеех да разсмивам хората, с които общувах, и те ме харесваха, но със сигурност не ме уважаваха. На това се дължеше и учудването на всички, които ме познаваха, когато им говорех в синагогата в Назарет.
Докато се възстановявах и майка ми се грижеше за мен, усилено използвах знанията и прозренията, които ми бяха дадени в пустинята, и това ме превърна в човека, който трябваше да бъда.
Когато започнах мисията си, бях напълно наясно, че аз бях единственият, който разполагаше с върховното познание за тайните на сътворението и самото съществуване. Затова можех да кажа със съвършена увереност: „Никой друг не е „виждал” „Отца“ освен мен.”
Знаех, че всичко, в което хората вярваха с цялото си сърце, беше фалшиво и нереално. Знаех, че бях специално създаден и подготвен от „Отца“ за тази мисия. Бях щедро благословен с физическа енергия, красноречие и способност да измислям мъдри притчи, за да мога да предам посланията си успешно и във форма, която никога нямаше да бъде забравена.
Освен това, заради дългото ни общуване, разбирах толкова добре събратята си, че познавах техните най-съкровени надежди и най-отчаяни страхове; знаех какво ги разсмива и какво ги подтиква да се подиграват и присмиват на богатите и помпозните; бях наясно, че толкова много хора – млади и стари – страдат силно, храбро и безмълвно.
Знаех всичко това и изпитвах дълбоко съчувствие към народа, който живееше в страх, понасяше словесния бич на фарисеите и се превиваше под тежестта на данъчните закони на римляните.
Знаех, че гордият им еврейски дух беше наранен от завоевателите езичници, които бяха принудени да почитат с възгласи, ръкопляскания и коленичене, но които презираха зад затворените врати на домовете си.
Знаех и напълно разбирах живота и нагласите на хората. Преди и аз бях мислил като тях, бях изпитвал същото негодувание, бях понасял техните тревоги във времена на недоимък и се бях чувствал безсилен в хватката на римското управление.
Сега обаче знаех, че в действителност никое от тези страдания не беше необходимо. Тъй като познавах Реалността – Всемирния „Бог“, – можех да видя ясно, че безразсъдствата на евреите във властта, които обременяваха живота им, бяха напълно погрешни и в пряко противоречие с Истината за Съществуването. Всичко това силно ме гневеше.
Ето защо знаех, че бях съвършено устроен и подготвен да стана пречистен инструмент на Божествената Дейност в Палестина, воден от страстта си към ИСТИНАТА и направляван от състраданието си към ближния. Затова и се наричах „Син човешки“ – знаех точно с какво се сблъскваха хората в ежедневието си. Освен това бях напълно уверен, че щях да постигна целите си – да им разкрия Истината и така да стана средство за промяна на качеството на техния живот.
И макар още от самото начало на мисията си да знаех, че щях да бъда наказан и да платя за всичко, което имах намерение да направя – да преобърна наопаки познатия им еврейски свят, – бях готов да се изправя пред това изпитание и да премина през него. Не можех да го избегна, защото обичах хората с ЛЮБОВТА на „Отца“, която изпълваше сърцето и цялото ми същество. А ЛЮБОВТА на „Отца“ беше същността на ДАВАНЕТО – дава себе си във видимото творение и видимото съществуване и расте, закриля, подхранва, лекува, задоволява нуждите на всичко създадено.
Знаех, че аз бях дарът на „Отца“
за спасение на човечеството, на света,
а НЕ,
както предполагаха и утвърждаваха през вековете
евреите във властта, за спасение от наказание,
отсъдено на „грешници“ от един гневен Бог.
НО
да спася хората от ежедневното повтаряне
на едни и същи грешки на неправилно мислене –
погрешното мислене, което причиняваше техните
болести, страдания, бедност и нещастие.
Тъй като обичах човечеството толкова силно, бях готов да проповядвам и лекувам, напук на еврейските свещеници. Бях готов да умра на кръста за това, което наистина бях „видял“ в пустинята, което знаех с цялото си сърце и исках да споделям до последния си дъх.
***************************
ТОВА Е ИСТИНАТА ЗА МОЕТО РАЗПЯТИЕ.
ВСИЧКО ОСТАНАЛО, КОЕТО СТЕ ЧУВАЛИ, СА ЧОВЕШКИ
ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ЕВРЕЙСКИЯ
ОБИЧАЙ ЗА ИЗГАРЯНЕ НА ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ В ХРАМА.
***************************
Аз бях дарът на „Отца“ за хората, който щеше да им помогне да
преодолеят невежеството си за Законите на Съществуването
и да намерят истинския Път на Живота, който води до радостта,
изобилието и съвършената цялостност в Небесното Царство.
Това бяха възприятията, желанията, намеренията, целите и мислите, които вълнуваха ума и сърцето ми. Такава беше земната умствено-емоционална рамка на моето духовно съзнание, скрито във фигурата на „Исус“ и насочено към описаните по-горе мисли и чувства, които ме подтикнаха да се отправя на тригодишно пътуване, за да донеса на хората това, за което бях напълно убеден, че щеше да се окаже окончателното спасение от техните собствени елементарни мисли и емоции, които създаваха несгодите в живота им. Искрено вярвах, че ако им покажех всичко, което бях разбрал, те щяха да осъзнаят предишното си безразсъдство, щяха да положат максимални усилия да променят начина си на мислене и да стъпят на Пътя към Небесното Царство. За тази цел бях готов да дам живота си.
Тъй като еврейските учители изтълкуваха погрешно мисията ми, моето същинско послание беше изопачено до неузнаваемост. Целта на тези Писма е да разкрие на хората от сегашната Нова Епоха истината, за която говорех пред тълпите в Палестина. Ето защо, връщайки се към разказа си за онези времена, нека ви отведа в един специален ден, който оказа силно въздействие на слушателите ми и остави траен отпечатък в съзнанието на учениците ми. Затова този ден беше особено значим и за мен.
За да си почина от натиска на тълпите, отидох на хълмовете да се моля и медитирам, да презаредя духовните си батерии, като установя дълбока, стабилна и по-мощна връзка с „Отца“ вътре в себе си. Когато бях ангажиран сред много хора, тя толкова бързо помръкваше в съзнанието ми, че се чувствах изтощен.
Стигнах до пещерата, която използвах в онзи район, извадих скритата под един камък рогозка и легнах да спя. Вместо да заспя обаче, почувствах незабавния приток на Божествения Живот, на „Отца“. Умората изчезна, тъй като тялото ми се зареди със Силата – Съзидателния Източник на Всичко Съществуващо.
Съзнанието ми беше издигнато сред златна Светлина и докато се носех нагоре в нея, Тя внезапно се промени до чисто бяло. Знаех, че в съзнанието си вече бях пред порталите на Равновесието – Вечното Всемирно, Безкрайно измерение отвъд всички представи на човешкия ум. Наблюдавах СВЕТЛИНАТА, но не бях част от НЕЯ, нито силата ѝ беше в мен, тъй като това беше Божественото измерение на празнотата – неоформеността на Всемирното Равновесие. Но ТЯ общуваше с мен и ме изпълваше със своята възторжена ЛЮБОВ. За пореден път бях впечатлен, че ТЯ беше тази
„Съзидателна-Усъвършенстваща-Изцеляваща”
ЛЮБОВ,
която направлява цялото съществуване.
Знаех, че където имаше липса, в крайна сметка тя щеше да бъде запълнена, точно както водите се вливат, за да напълнят езерото; където имаше нещастие, щеше да има и радост, защото такова е ЕСТЕСТВОТО на Всемирното – да се стича във всяко живо същество в нужда, за да донесе удовлетворение и радост.
Знаех, че където нямаше растеж, обстоятелствата щяха да се подредят така, че да го насърчат; където имаше усещане за провал, щяха да бъдат осигурени предизвикателства, които да стимулират успеха и самоувереността.
<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>
