Писмата на Христос – Писмо 2, стр. 10

Хората вече не се смееха, дори не се усмихваха – бяха се смълчали и слушаха напрегнато. Аз продължих:
– Помнете, че първо трябва да направите за другите това, което бихте искали те да направят за вас, тогава умовете, сърцата и телата ви ще бъдат спокойни и доволни, а „Отца“ ще може да върши своята ЛЮБЕЩА РАБОТА в тях. Давайте, давайте щедро и се радвайте, че имате какво да дадете на хората в нужда, защото когато го правите, вашите дарове ще ви бъдат върнати по най-подходящия за вас начин. Давайте от все сърце, с вяра и разбиране, че когато нещо ви липсва, Неговата ЛЮБЕЩА РАБОТА вътре във вас и за вас ще бъде изобилна. Не правете нищо със свито сърце, защото сърцето ви ще остане свито. Винаги давайте с радост и така всичко в живота ви ще ви носи само радост и духовни прозрения.
– Това противоречи на човешката природа. – отбеляза един мъж. – Естествено е да се тревожим за бъдещето си – дрехите са скъпи, храната трудно се намира; животът е постоянна борба.
Отговорих му с висок глас, защото той каза това, което бях убеден, че си мислеха повечето от моите слушатели:
– Но ти не знаеш със сигурност, че утре ще се бориш за оцеляването си. Не знаеш дали точно утре няма да си намериш чудесна работа или да се случи нещо друго удивително с теб. Не знаеш това, но уверяваш себе си, че няма да имаш хубава работа или друга прекрасна възможност в живота си. Така днес създаваш обстоятелствата за утрешните си дни.
– Нима? И как го правя? – ядоса се мъжът.
– Та не ти ли обясних току-що? – попитах. После се обърнах към хората, които се смееха: – Кажете ми как този човек отпред, с червеното наметало, създава утрешните си дни?
Тълпата мълчеше, но един много млад мъж, Марко, извика:
– Аз знам. Той каза, че ще се бори, за да си набави храна и дрехи, а ти ни обясни, че ще получим именно това, за което мислим и говорим.
– Точно така, разбрал си ме. Внимавайте да не създавате за себе си нещата, които не искате. Ти си много умно момче и ще се радвам да станеш мой ученик, когато пораснеш още малко и твоите родители ти позволят да се присъединиш към мен.

Няколко души се разсмяха, други – не. Виждах, че не вярват на нито една моя дума, но продължих:
– Никога няма да влезете в Небесното Царство, като се безпокоите. Ако днес се сблъсквате с трудности, защо трябва да се оплаквате? Ще се почувствате ли по-добре, ако започнете да се жалвате; сълзите ще озарят ли деня ви? Когато сте загрижени за бъдещето си, така го правите обременяващо и изтощително, още преди да е дошло. Защо? Каква е ползата ви от това? Кога тревогите са ви помагали да постигнете нещо? Ще станете ли по-високи, като се безпокоите, че сте ниски?

Не, не се занимавайте с това, което нямате. Мислете за всичко, което може да бъде ваше, ако се обърнете към „Отца“ вътре в себе си и го помолите с непоклатима вяра и без никакво съмнение, че ще получите. И без страх от възражения ви казвам, че наистина ще го получите! Но трябва да поискате правилно – с вяра. Няма да получите нищо, ако поискате, но в същото време се чудите дали сте били чути или дали „Отца“ ще пожелае да ви го даде. Това е човешкият начин на даване, а не начинът, по който Той дава в изобилие и удовлетворява всичките ви нужди.

„Отца“ винаги ви обсипва със своите дарове – достатъчно храна, дрехи, къща, приятели, стига само да имате чисти сърца и умове и постоянно да разчитате на Него като на своя неизменна опора.

Ако се молите, но не получавате, не допускайте дори и за миг, че Той не съществува или не ви чува, а по-скоро се запитайте какво е това у вас, което му пречи да върши СВОЯТА ЛЮБЕЩА РАБОТА вътре във вас и за вас.

Ако отивате към олтара да се помолите или да дадете дар, и по пътя си спомните, че сте се скарали с някого, върнете се и се помирете с него. След това, когато се обръщате към „Отца“ с молитва, ще имате чист и неопетнен ум. Така сред мира и покоя на вашето същество Той ще ви чуе и ще може да ви отговори, като ви даде всичко, от което се нуждаете.

Ако все още не можете да повярвате, че „Отца“ се грижи за своите творения, погледнете пъстрите цветя в полето – колко са прекрасни само! Каква гениална мисъл, създала формата и красотата им! Къде ще намерите цветовете на венчелистчетата им? Дори самият Соломон, с цялата си мъдрост, не е бил способен да си направи такива чудни одежди. Вижте как цветята привличат пчелите, за да им помогнат в разпръсването на прашеца за следващия сезон, когато отново ще направят света ви красив и ще ви осигурят храна. Защо не можете да повярвате в „Отца“ и да му се доверите, когато всичко около вас е толкова удивително замислено, планирано и поддържано?

Но помнете, че растенията и дърветата, за разлика от хората, не могат да се жалват заради съдбата си и не смятат, че са голи и гладни – не пречат на работата на „Отца“ вътре в тях. Вие сте тези, които непрекъснато се оплаквате, че все нещо не ви достига; които сте агресивни помежду си и търсите възмездие; които критикувате и клеветите. Всичко това създава вашите липси – и вашите болести – последователно, ден след ден.

Казах ви всичко това, за да подготвя болните за изцеление. Не е възможно да бъдете излекувани, ако не повярвате с цялото си сърце, че това наистина ще се случи. Помнете, че болестта на тялото възниква от болестта на ума – избухливост, негодувание, гняв, омраза.

„Любовта на Отца“ е извор на здраве и затова всички мисли и чувства, които Ѝ противоречат, пораждат заболявания.

Точно както вашите болести и злини се пораждат в ума, оттам идва и доброто. Грижете се за ближния така, както се грижите за себе си. Благословете го, когато спорите; молете се за него, когато е груб с вас; помагайте му винаги с каквото можете, дори и да се отвърне от вас, защото само тогава създавате добро в мислите си и доброто ще бъде жътвата от вашата сеитба. Нещо повече – настройвате ума си в хармония с „Отца“ вътре в себе си, който е Съвършена Любов. При тези условия Той може да върши своята съвършена, ЛЮБЕЩА РАБОТА вътре във вас.

Когато спрях да говоря, хората доведоха болните при мен и аз ги изцелих според вярата им.

**********************************************************************

В ПИСМО 3 са описани още от Ученията на Христос, както и събитията, довели до разпятието и смъртта му. Той разкрива трогателни подробности от Тайната вечеря с учениците си, когато се е оказал духовно сам, защото те всички са отказали да повярват, че ще бъде разпънат на кръст. И тъй като многократно е оставал неразбран, той отново е осъзнал колко малко от учението си е успял да предаде през трите си години мисионерска работа. Радвал се е, че ще си отиде!

<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

2 thoughts on “Писмата на Христос – Писмо 2, стр. 10

Вашият коментар