Модерните духовни капани

[nextpage title=”Част 1″ ]

За да разберете по-добре логиката на тезите в статията “Модерните духовни капани”, препоръчвам свързаната с нея “Сътворението”, която е в четири части:

I Част – ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ
II Част – ЖИВОТЪТ
III Част – ЕЛЕКТРОМАГНЕТИЗМЪТ
VI Част – ТЯЛОТО, ДУШАТА и ЕГОТО

МОДЕРНИТЕ ДУХОВНИ КАПАНИ
Част 1

В предишните части говорихме за добре познатите мъжко и женско начало – Интелигентността и Любовта, проявени в целия материален и нематериален свят. Разгледахме много подробно какво представляват, кои са инструментите им/ни и директната им/ни връзка със сътворението и Създателя. И като основа на цялото ни същество и битие, те са фундаменталната разлика между Христовото учение в Писмата и:

  • „религията на интелигентността” – науката, която ни убеждава в единствеността на интелигентността, и
  • „религията на любовта”, която ни убеждава в единствеността на любовта.

Манипулациите и при двете се основават на удоволствието по свой собствен начин: „човекът е най-висш интелект” и „човекът е Бог, само любов”. А пренебрегването на която и да е част от нашата изначална същност – Интелигентност и Любов – би трябвало да доведе (и води!) до инволюция, защото се потъпква най-основния закон, на който се основава цялото сътворение и целият ни живот. „Единствената ИСТИНА и РЕАЛНОСТ във вашия живот е Интелигентността и Любовта на Божественото Съзнание. Винаги се придържайте неотклонно към това разбиране.” (Писмо 7)

Движението Ню Ейдж (New Age[1]) според мен е най-опасното духовно учение в наши  дни, не само заради своята всеобхватност, но и заради очевидните манипулации, изградени на принципа на удоволствието, за което стана дума в края на предишната част IV. Днес то има около 5000 различни подразделения, които водят самостоятелен живот, и включва концепции от няколко различни философски течения[2], основно източни, често противоречащи си едно на друго. Движението се оказва огромен феномен, защото няма собствено официално учение, но се прокрадва при всички останали, дори и религии. Възниква вследствие на растящия скептицизъм към християнството, но и на все по непреодолимото ни увлечение и любопитство към тайните на окултизма. Така с „търсенето определя предлагането”, за да донесе удоволствие от разкриването на „мистичните тайни”, в добри намерения и любов, се ражда капанът Ню Ейдж – търсеният, чаканият и желаният капан. Но никой не смята, че трябва да се пази от нещо, за което искрено копнее и което му носи удоволствие и удовлетворение.

„Истинското съчувствие не е приятно. Ако не си готов за този ОГЪН, намери си някой ню ейдж, изпълнен с благост и светлина, вечно усмихващ се учител, и се научи да прекласифицираш егото си с духовно звучащи понятия. Но се пази от тези, които практикуват ИСТИНСКО СЪЧУВСТВИЕ, понеже ще ти подпалят задника, приятелю!” Кен Уилбър

Основател на Ню Ейдж е Елена Блаватска, която през 1875 година създава окултна организация, наречена „Теософско общество”. Тя е автор на езотерична литература, съчетание от нейни собствени мисли и теории от различни философски течения и източни религии, от която след това се повлияват много движения и автори – Рудолф Щайнер, Елена и Николай Рьорих, Ернст Мулдашев, Уилям Йейтс и др. Но се смята, че идеите ѝ са в основата и на нацисткото мислене заради тезата ѝ за петата раса, която нейният последовател Хайнрих Химлер въвежда в идеологията на еС-еС като „превъзходство на германската раса”. Теорията на Блаватска за единна световна религия, единно световно правителство и нов световен ред я сближава с масонството и други тайни общества, където тя е приета и получава почетни титли. Нейният наследник Ани Безант (социалист и марксист) като президент на организацията създава теософски масонски орден[3] и основава масонски ложи по целия свят.

Споменавам всичко това, за добием представа за свързаността, общите идеи и цели на движението Ню Ейдж и тайните масонски общества, които от своя страна контролират  политическите, научните и религиозните среди. В една от книгите си Артър Едуард Уейт, розенкройцер и масон, твърди, че под повърхността на човешката история лежи тихото мъртво течение на тайните общества, съществували във всички епохи и нации, което влияе на промените на повърхността. Общата им нова догма е, че цялото човечество трябва да се обедини в обща религия, в нов световен ред, наложен от единно световно правителство, за да се подготви за Новата епоха (Ню Ейдж) и

Капан №1 – Златният век, Епохата на водолея

„Теософско общество” на Блаватска налага идеята за предстоящия Златен век, белязан с придвижването ни от ерата на Риби към ерата на Водолея, от епохата на Християнството към Новата Епоха на просветление, когато всички ще „скочат” на по-високо ниво на съществуване. Тогава ще царят само принципите за доброта и разбирателство, мир и любов; светлината ще е навсякъде. Ако обаче включим интелигентната си мисъл, ще си зададем много въпроси. Възможно ли е всички изведнъж да влезем в един и същ етап от духовното си развитие в един и същи момент? И ако не е възможно, кой ще ни помогне, кой ще го направи за (вместо) нас? Това не е ли още една манипулация, целяща създаване на единна икономика, съсредоточаване на световните капитали в ръцете на малцина и опит за духовен, умствен и физически контрол? Днешните световни лидери, от които понякога сме отвратени, не пропагандират ли абсолютно същото? Една приятелка го нарече „духовен тероризъм”…

Идеята за Златния век в епохата на Водолея жъне огромен успех, защото обещава „златно” бъдеще за всички, без изключение, независимо дали са положили и полагат ли усилия да се развиват в духовен аспект. Но все пак не всичко, което блести, е злато или светлина – може да е само блестяща илюзия, създадена по блестящ начин, която обаче води умовете ни в капана на колективния контрол на Новия световен ред. Концепцията за единно световно управление се поддържа автоматично и от повечето последователи на пантеизма и монизма – други философски течения, стоящи в основата на Ню Ейдж, които отъждествяват човека с Бога.

Капан № 2 “Ти си Бог и аз съм Бог, и всеки човек е Бог” (Бенджамин Крийм)

Теорията е, че основният проблем на човека е метафизичен – непознаване на собствената му същност, а не морален или нравствен, защото няма правилно и неправилно.  Напълно съм съгласна, че за да поддържаме устойчив духовен напредък, трябва да знаем кои сме. Дори „Аз съм Бог” звучи напълно смислено, имайки предвид божествения ни произход, но пътят на логиката, на интелигентността, ще ни доведе до един дълбоко скрит, дори двоен капан:

  • От една страна, такова твърдение премахва изцяло необходимостта да се развиваме – че накъде повече? Но ако ние всички сме Бог, тогава защото сме създали свят, изпълнен със страдание, а не с любов? Ако няма разлика между Бога, хората, предметите, добро и зло; ако всичко е проява на една и съща реалност, тогава защо изобщо сме на Земята и то в различни форми и съзнание? И ако все пак има някакви различия между нас и Бога, какви са те и как да ги преодолеем, за да сме способни да проявяваме истинската си божествена същност?

„Ако не харесвате своя свят, но имате достатъчно вяра и последователна воля, то силата да промените „условията си на съществуване” е изцяло във вашите ръце, точно там, където сте. Ако останете в настоящото ниво на човешко функциониране и мислене, ще преживеете само настоящото ниво на човешко съществуване. Няма да се измъкнете от оковите на усилената работа в името на жалкото си битие, наситено с безброй проблеми – бедност, влошено здраве, зависимости, сковани от смазващ страх и изложени на всевъзможни злонамерени атаки. Това е вашата златна възможност да поемете контрол над живота си както никога преди, овладявайки мислите и емоциите си – електрическите и магнитните си импулси, отпечатъците върху бъдещите си преживявания.” (Писмо 6)

  • От друга страна, какво означава, че няма морален и нравствен проблем? Няма значение как постъпвам и как постъпват другите (всичко е правилно)? Откровено жестока концепция! Допускането „Аз съм Бог и винаги постъпвам правилно” на практика е освобождаване от отговорност, защото боговете никога не грешат. Центрирането в собственото „Аз” обаче е опасно начинание на егото, което не се интересува какво причиняват нечии думи и действия на някого (който също е Бог!) и което е съгласно и приема всички антихуманни действия спрямо хора и народи, защото те „са си го заслужили”.

„Затова вдъхновените учат различни версии на Истината. Пагубната от тях е когато хората казват, че са Божествени, защото са придобили съществуване от Божествеността. Но истината е, че могат да получат само малки струи от одухотвореното съзнание в умовете си, след което – малко по малко – тъмнината на човешкото его се разсейва и се озарява от Божественото Вдъхновение. Накрая съзнанието е напълно просветлено, а егото – преодоляно. Щом това се случи с някого, той става изцяло ВСЕМИРЕН в Съзнанието и повече няма никакви желания за самия себе си. Съсредоточен е в нещо съвършено различно и живее само за да изпитва възторга и екстаза на Божественото, както и да насърчава с любов благополучието на другите. Това е ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ.” (Послание от 2014 г.)

„Когато с разбиране и осъзнаване душата достигне до най-висшите вибрации – до Христовото Съзнание, – тя може да погледне надолу и да направи преглед на възходящите и низходящите земни измерения. С любов и състрадание ще открие, че хората са впримчени в ниските честоти на Божествено Съзнание, скрити зад подбудите на егото, и изобщо не подозират за Истината за Битието, за реалната идентичност на душата и земната същност на егото. Също така нямат дори бегла представа за всеобхватната цел зад своето съществуване и мисията, на която в крайна сметка трябва да се отправят.” (Писмо 8)

——–

[1] Ню Ейдж (New Age) често се изписва Ню (к)Ейдж – игра на думи от „age” – епоха и „cage” – клетка.

[2] Течения в Ню Ейдж – монизъм, пантеизъм, политеизъм, Гея философия (археоастрономия, астрономия, екология, околна среда, хипотезата на Гея, психология и физика), гностицизъм, неопаганизъм, Нова мисъл, спиритуализъм, теософия, универсализъм, езотеризъм, будизъм, християнство, индуизъм, юдаизъм, суфизъм.

[3] The Order of Universal Co-Freemasonry във Великобритания и британските зависими територии е основан през 1902 г. от Ани Безант (Annie Besant) и членове на Висшия съвет на Френските смесени масони (днес Международен орден на масонството за мъже и жени).

Анастасия

[/nextpage]

[nextpage title=”Част 2″ ]

Част 2 (към Част 1)

Капан № 3 „Бог е любов и всичко е любов”, в противоречие с
Капан № 4 „Бог няма характеристики”

Ако Бог няма никакви характеристики, тогава откъде идват нашите? „Никога нищо не възниква от Нищото. Очевидно не бихте могли да произлезете от нещо, напълно чуждо на собственото ви съзнание.” А от всичко дотук стана ясно, че притежаваме както божествени качества – Интелигентност и Любов в изначалната ни същност и в телата ни, така и човешки, които започваме да изграждаме още от самото си раждане чрез вътрешните си магнитно-емоционални подбуди. Липсата на характеристики в Бога (и в нас като богове) отново потвърждава концепцията, спомената в Капан № 2, че не носим отговорност за нищо, защото във Вселената не съществуват никакви ценности, Бог присъства във всички явления в нея, следователно няма никаква разлика между добро и зло, между правилно и неправилно поведение.

„Също както всеки човек има ясни черти и точно определена „природа“, когато се представя пред света, така и СЪЗИДАТЕЛНАТА СИЛА притежава конкретно „естество“ – отличителни характеристики, които се разпознават отчетливо според начина, по който са създадени и поддържани живите същества – растения, животни, птици и хора.” (Писмо 1)

Разбира се, че Бог е Любов и всичко е Любов, но НЕ САМО. Затова беше изключително важно да започнем чак от теорията за сътворението, защото и Бог, и ние, и всичко останало е Интелигентност и Любов, в пълно равновесие и хармония. В момента, в който ни подтикнат да излезем от тази комбинация, се отдалечаваме от божествената си същност, което означава – и от ИСТИНАТА. А „Бог е любов и всичко е любов” е само половинчата истина. И затова я смятам за капан, който отвлича вниманието ни от нашата истинска цел – да открием своя изначален вътрешен „център на тежестта”, който е „мощно Равновесие, от което нещата са приели битие, форма и структура” – равновесието между Интелигентността и Любовта, мъжката и женската енергия в себе си.

Тук ще отворим една скоба, за да уточним, че интелигентността няма нищо общо с образоваността. Последната е проява на старо съдържание – знание, а интелигентността е създаване на нещо ново, следствие на нови или осъзнаване на стари обстоятелства. А както знаем от предишните части, създаването на нещо ново е резултат от действието на Аз-а на личността, на мъжката енергия в нас. Дори да лишим един интелигентен човек от всичките му знания, неговата вродена възприемчивост и осъзнатост много бързо ще му ги върнат обратно. Същото е и с любовта, разбира се – дори да отнемем от любещия всички плодове на неговата обич и грижа, той много бързо ще ги натрупа обратно.

„Бог е любов” се среща и в Библията, и в много духовни учения, но тъй като е само половинчата истина, тя неминуемо е свързана с някакви противоречия или неразбиране. Въпреки това в някои от тях се говори и за интелигентността, макар и не точно с този термин, тъй като той е сравнително нов.

Ако вродената възприемчивост, осъзнатост и умения за анализ са инструментите на интелигентността, с които на базата на жизнения си опит проявяваме мъдрост, то това е една от най-основните теми в Библията. В нея обаче, както при всяка типична манипулация чрез страх, мъдростта е поставена в ПЪЛНО противоречие с Любовта. От една страна знаем, че Бог е Любов (стиховете са много), а от друга, Той е и мъдрост – Йов, 12:13: „У Него има мъдрост и сила, Негови са решение и разум.” Дори няма да се спираме на следващите стихове, в които Бог е представен и като разрушител, в което не намирам нищо общо не само с любовта, но и с мъдростта. Но какво представлява тя според Библията: „Начало на мъдростта е страхът от Господа” (Притчи 9:10). А страхът е комплекс от негативни, бих казала от собствен опит разрушителни, чувства, емоции и реакции, които със сигурност са много далече и от любовта, и от интелигентността. Каква би могла да бъде логиката да вярваме в

„БОГ, който изисква ПОДАРЪЦИ и СЛАВОСЛОВИЯ, за да „ГО“ разколебаят да изпраща наказания – напасти, болести, потопи, епидемии, смърт”? Какъв образцов и великодушен БОГ сте си създали! БОГ за страхопочитание, но не и за благоговение! На когото вие самите никога не бихте подражавали и за чието диктаторско поведение вашите държави са създали разпоредби и приели ЗАКОНИ за ЗАЩИТА на ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА. С тях забранявате боя с пръчки в училищата, но в същото време продължавате да се придържате и да закриляте религия, в която всичко се върти около „тоягата”. (Със съкращения от Послание 9)

Учителят Петър Дънов също използва „мъдрост” вместо „интелигентност”, но не всички негови последователи разбират връзката любов-мъдрост, която той прави, и на практика доближават учението му към тезата на Ню Ейдж за единствеността на любовта. Дънов казва: „Дето е Любовта, там е Бог. Вън от Любовта Бог не присъства.” Но продължава: „Ако човек не държи в ума си мисълта, че Бог е Любов, Мъдрост и Истина, той е изложен на големи страдания, на вечно недоволство и мрак.”, които, знаем, са следствие на разединението на Интелигентността и Любовта – фундаменталните импулси в основата на изначалното единството „душа – его-аз”.

Сега за сладкия идеализъм на Ню Ейдж и неговото вече навсякъде развято знаме „Бог е любов и всичко е любов”. След толкова разяснения и потвърждения, че Бог не е само Любов, но и Интелигентност, няма да продължавам в тази посока, а само ще цитирам част от една разтърсваща изповед на бивш последовател на движението:

„Аз бях при вас, Ню Ейдж-клонинги. Познавам добре трапезата ви, цигарения дим и мириса на марихуана. Удавих се в дъното на алкохолизма ви. Виждам гордостта в очите ви. Мислите си, че великата всемъдрост на вселената ви принадлежи. Усещам в устата си привкуса на празната ви надежда, че можете да живеете ценностите, които проповядвате като роботи. Познавам разврата на леглото ви, маскиран под девиза „Всичко е любов и братство”. Аз бях един от първите сред вас, ревностен и усърден ваш другар. Вие, които говорите за мир, братство и толерантност, а тайно хулите и заклеймявате всеки с различно мнение от вас като простосмъртен и нееволюирал. Зная светлите ценности, с които сте се накичили, а сами не ги живеете и не можете да ги живеете, защото са само емблеми и ваша примамка. Вкусих отровата ви, окултисти и врачки. От малък идвах при вас да ме лекувате и да ми решавате проблемите. Вие ме заразихте с кривите си гени. На вас дължа свръхестествения си интерес към окултна литература, с която се затрупах и задуших. Искам да кажа на всички вас: „Вие грешите!” И не защото сте зли по сърце, а защото бяхте гениално измамени. Аз бях откъм вас и щях да умра заради това!”

Много ми се ще тук да засегнем за темата „безусловната любов”, защото именно тя е заложена в химна „Бог е любов и всичко е любов”. Както се подразбира, това е любов към всички и всичко, без условия и очакване на нещо в замяна; тя не изисква и не ограничава, дава пълна свобода; тя приема нещата такива, каквито са, без оценки, противопоставяне, отрицание, променяне, игнориране или задържане. Това ми прилича на пренебрегване на собственото Аз и липса на его, защото:

  • Земният ум е устроен да анализира ситуациите, обстоятелствата и хората в тях; да ги сравнява с предишни преживявания, следствия от решения и утвърдени поведенчески модели, на базата на които да им постави оценка. Всичко това се извършва благодарение на електрическите импулси в мозъка на Съзнанието „Баща” – Аз-ът на човешката личност.
  • Според поставената оценка следват магнитно-емоционалните подбуди на егото, което ще ги приеме и ще ни свърже с тях или ще им се съпротивлява, ще ги отрече, ще ги отхвърли, ще иска да ги промени в съответствие с очакванията си. Това са магнитните импулси „свързване-отхвърляне” в нервната система на Съзнанието „Майка” – човешкото его.

Излиза, че безусловната любов няма нищо общо с човешката ни същност (его-аз) и е по възможностите единствено на божествената (припомням от предишната част):

Божествена същност: Его-Аз = Душа – те са едно и също нещо, когато импулсите работят поотделно и заедно, слети в единство; когато Аз-ът познава истинската си същност, а егото привлича и отблъсква само колкото да осигури оцеляването на Аз-а; когато един ЕгоАз-душа е в хармония с останалите ЕгоАз-души.

Човешка същност: Его-Аз срещу Душа – когато Аз-ът не познава истинската си същност, а егото привлича и отблъсква само за себе си; когато импулсите работят извън хармонията на единението си, сами по себе си; когато един Его-Аз се дели от останалите Его-Аз.

Безусловната любов е възможна единствено при липса на отделеност:

  • ЕДИНЕНИЕ на душата с всички останали души – усещането за собственото Аз („Бащата”) и грижата за собственото Аз („Майката”) е колкото за другите Аз;
  • ЕДИНЕНИЕ в хармония на интелигентност („Баща”) и любов („Майка”);
  • Преодоляване на човешката същност (его-аз), за да се даде път на божествената (душата).

Т.е. да проявяваме Интелигентност и Любов (винаги заедно!) в най-чистия им изначален вид – мислите и действията да са съзидателни, а чувствата – с грижа за творението. Ако мислите и действията са разрушителни за някого и/или ако чувствата се основават на грижа само за желанията (и нежеланията) на собственото Аз, то любовта е човешка, която винаги носи разочарования… Само съзидателни мисли или само любещи чувства без единение на душите също НЕ СА безусловна любов, защото съзидаваме и/или се грижим само за себе си. Само съзиданието с любов към всички е истински съзидателно и само грижата за цялото творение е истински любещо. Ако отговорът на въпроса: „Това съзидателно и любещо ли е за ЦЯЛОТО?” е ДА, то любовта със сигурност е безусловна.

„ИСКАМ ДА ВИ ГОВОРЯ ЗА ИСТИНСКАТА ПРИРОДА НА СЪЗНАНИЕТО, за разликите между ВСЕМИРНОТО, Божественото и човешкото съзнание. Вие произхождате от Всемирното Съзнание, от което Божественото се отделя в момента на Големия взрив. То е съвършено Съзнание от Любеща Интелигентност и Интелигентна Любов, което мнозина наричат „Бог”. Но трябва да разберете напълно, че То е с толкова високи честоти на вибрации…, с така духовно пречистено значение…, че докато не започнете да преодолявате егото си и да издигате своите духовни възприятия за Истината, не е възможно да го привлечете към човешкото си съзнание. Вашето его е бариера по пътя ви към Супер Съзнанието.

Само чрез всекидневни, упорити и настоятелни опити да се пречистите от нагласите и поведението на егото, ще позволите на Божественото Съзнание да ПРОНИКНЕ във вашето. Тогава мислите, думите и действията ви ще започнат да се променят. Когато ВИЖДАТЕ нещата различно, вече ще ДЕЙСТВАТЕ различно.

Вашето човешко съзнание е несъвършено. То е съставено от егоистични и себелюбиви импулси. Не позволявайте на егото си да отрече истината, която ви казвам. В никакъв случай обаче не бива да бъдете обвинявани за неговото съществуване, защото то е божествена промисъл, разделяща Божественото Съзнание в индивидуални личности. Вие имате нужда от егото си – то ви защитава и привлича към вас необходимото за вашето оцеляване. НО пък може и да ви тласне към психологически нездраво поведение – както знаете, то е импулсът зад всички престъпления на този свят. (Със съкращения от Послание от 2007 г.)

Анастасия

[/nextpage]

[nextpage title=”Част 3″ ]

Част 3 (към Част 2)

Капан № 5 „Няма правилно и неправилно, няма добро и зло”

…няма обективно и субективно, няма черно и бяло, няма трябва и не трябва, няма ляво и дясно – всичко е илюзия. Да, но зависи! Ако сме сами в космическото пространство, е безсмислено да търсим ляво и дясно, но ако преминаваме през оживено кръстовище, без значение дали с кола или пеша, „илюзията” за трябва и не трябва, ляво и дясно може да спаси нашия или нечий друг живот. Затова е много важно да разграничим къде какво има или няма, иначе и ние, и другите сме в опасност.

Както вече уточнихме, електрическите импулси в мозъка на Съзнанието „Баща” – Аз-ът на човешката личност – подтикват ума да анализира ситуациите, обстоятелствата и хората в тях; да ги сравнява с предишни преживявания, следствия от решения и утвърдени поведенчески модели, на базата на които да им постави оценка. На нейна основа магнитните подбуди в нервната система на Съзнанието „Майка” – човешкото его – ще ги приеме и ще ни свърже с тях или ще им се съпротивлява, ще ги отрече, ще ги отхвърли, ще иска да ги промени в съответствие с очакванията си. НО изначалната божествена интелигентна дейност на Съзнанието „Баща” е САМО СЪЗИДАТЕЛНА, а изначалната любеща грижа на Съзнанието „Майка” е свързана САМО С ОЦЕЛЯВАНЕТО НА СЪЗИДАНИЕТО. Всички мисли, думи и действия, които не са съзидателни и любещи, а ориентирани единствено към желанията на собственото Аз, са само човешки. Т.е. има разлика в подхода при оценяването на ситуации, обстоятелства и хора и има някаква изначална причина да ни бъдат дадени електрически импулси в мозъка и магнитни в нервната система – инструментите на Всемирното Съзнание. Дано да стане малко по-ясно със следващите примери:

Спасяването на 48 хиляди български евреи от лагерите на смъртта през 1943 година е ПРАВИЛНО, защото е съзидателно и любещо творението действие. Убийството на 60 милиона души във Втората световна война е НЕПРАВИЛНО, защото НЕ Е съзидателна интелигентна дейност и НЕ Е грижа за оцеляването, а погубване на част от съзиданието. Да, и двете ситуации са донесли уроци на много хора, които най-вероятно са били полезни за някои, а на други са съсипали живота. Но ако електрическите импулси в мозъка не ги определят като НЕсъзидателни действия, а магнитните не ги отблъснат като НЕлюбещи, ще приемем престъпление срещу Божието творение, срещу Великото намерение на Всемирното Съзнание да се себеизрази. Нещо повече – ще допуснем да се случи отново… Което ще доведе до още реколти от посятото, до още по-ниско съзнание, до още по-големи миазми от „унищожителни мисли и разрушителни чувства”. И никакви общи молитви няма да спасят човечеството и планетата, няма да издигнат колективното съзнание и няма да донесат световен мир… „Законът за „Причинно-следствената връзка“ е видимият резултат от това, което наричате „електромагнетизъм“, и никой с поне малко научни познания не би очаквал „Бог“ да отмени неговите правила, които всъщност са законите на „действие – свързване-отхвърляне”.

В Божественото Съзнание няма правилно и неправилно, добро и зло, обективно и субективно, черно и бяло, трябва и не трябва, ляво и дясно, защото импулсите са в единение, хармония и взаимна сдържаност. Но ние живеем в две измерения, едното от които е тук, на Земята, където действаме според свободната си воля и правим избори, извън своята изначална божествена същност – чисто човешки избори да следваме собствения си Аз и да проявяваме его, което привлича и отблъсква само за собствена сигурност, удоволствие, желание или нежелание. Това не е съзидателно и не е любещо.

„Изключително важно за духовното ви развитие в дългосрочен план е да разберете напълно принципите на своя човешки ум и как функционирате емоционално. Мислите, че вече сте го направили, но всъщност не сте. Можете да го осъзнаете, единствено като излезете изцяло отвъд него, превъзмогнете го и се издигнете до по-висши измерения на възприятие и усещане, навлизайки в САМАТА ИСТИНА. Едва тогава ще започнете да схващате, че вие, както и всички други хора по света, сте съществували и ръководили битието си почти напълно според човешките си „вярвания“, а не според ИСТИНАТА.” (Писмо 8)

Тезата „всичко е правилно, всичко е добро” поставя в опасност живата ни и живота на другите, най-малкото е пагубна за духовно-човешкото ни развитие, защото прикрива недостатъците на човешката ни същност и нуждата от промяна (защото всичко е добро!). Разбира се, вярно е, че всяко преживяване може да ни донесе ценни уроци, но нужно ли е, правилно ли е, редно ли е някой да бъде потискан, манипулиран, измъчван, убиван? Това не е ли грубо престъпване на няколко Всемирни закона, че е изначално погрешно да се наранява друго божие творение: „Ние сме равнопоставени в Божествената си същност”, „Причинно-следствената връзка – каквото посееш, това ще пожънеш” и „Не прави това, което не искаш да ти бъде сторено” (линк към статията за Законите на Съществуването)?

„Трябва да поставите ясна граница между добро и зло, за да предотвратите навлизане в личното ви пространство от нечии егоистични подбуди, което вероятно ще наруши вътрешната ви хармония. За да го направите, не е необходимо его-съзнанието ви отново да поема контрол. Може да стане и по мирен начин – дадена ви е нужната ИНТЕЛИГЕНТНОСТ, за да постигнете такава необходима цел с най-висшата степен на ЛЮБОВ.” (Писмо 7)

Но как да определим добро и зло, правилно и неправилно, без да включваме човешкия аспект на егото? Като използваме всемирните инструменти САМО с техните изначални характеристики.

  • Електрическите импулси в мозъка да оценяват ситуации, обстоятелства и хора НЕ от позицията на собственото Аз (предишни преживявания, следствия от решения, модели и схеми), а САМО според това дали са съзидателни или не.
  • Магнитните подбуди в нервната система да свързват и отхвърлят НЕ от позицията на собственото Аз (какво желае и не желае), а САМО според това дали има грижа за творението.

Т.е. да проявяваме Интелигентност и Любов е най-чистия им изначален вид – мислите да са съзидателни, а чувствата – любещи. Критерият да се основава САМО въз основа на въпроса:

„Това съзидателно ли е, грижа за творението ли е?”

„Емоционалните ви модели може да бъдат толкова вредни за цялостното ви благосъстояние, колкото и начинът ви на мислене. Заедно те представляват вашите творчески инструменти и създават необходимите очертания на бъдещите ви притежания, събития и обстоятелства. ТЕ действат в живота ви, независимо дали го искате. Далеч по-лесно е да разпознаете умствената си обусловеност, отколкото дълбоко заложените емоционални нагласи – съзнателни и подсъзнателни. Често сте обсебени от тях, без да го разбирате, тъй като в повечето случаи са прикрити от породените в ежедневието моментни чувства.” (Писмо 1)

„Ето защо трябва да знаете, че като разчиствате земната си същност от нейните умствено-емоционални ограничения, отхвърляйки всички мисловни модели, които считате, че не са в хармония с Божествената Любов, ще долавяте все по-ясно как в ума ви (дори в слънчевия сплит) нахлува по-висше вдъхновение.” (Писмо 7)

Анастасия

[/nextpage]

[nextpage title=”Част 4″ ]

Част 4 (към Част 3)

Капан № 6 „Светът не е реален, той е илюзия”

Тъй като няма правилно и неправилно, добро и зло, обективно и субективно, черно и бяло, трябва и не трябва, ляво и дясно (капан № 5), то целият материален свят е илюзия. И обратното – тъй като светът не е реален, няма правилно и неправилно, добро и зло и т.н. Ню Ейдж солипсизмът[1] твърди, че всичко, извън собственото Аз, е илюзия и затова е непознаваемо. Отново двойствен капан, който от една страна проповядва разединение, а от друга страна втълпява непризнаване на цялото сътворение, в което се проявява Великото изначално намерение на Всемирното съзнание да изрази себе си в материален аспект. „Затова приемате форма на живот и продължавате да съществувате в две измерения. Едното е невидимо – БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, а другото е видимо – единственото, което хората могат да усетят или проумеят, докато чрез духовното си развитие не извисят честотите си на вибрация и не получат проблясък на разбиране за първото.” (Писмо 6)

  • Раз-единение – тезата е в пълно противоречие с нашия общ произход, духовен и физически, с изначалното единство на цялото (напълно реално) творение, в което Всемирното Съзнание проявява еднакво себе си. А ако сме еднакви и равнопоставени в божествената си същност и сме способни да опознаем собственото си Аз-съзнание, това не е ли познание и за всички останали? „Всяко същество под слънцето е произлязло от Божественото Съзнание в една или друга форма. В най-дълбоките и съкровени корени на своето битие всички сте ЕДНО ЦЯЛО.” (Писмо 9) Ако целият останал свят, включително и всички хора, фактически не съществуват, остава само собственият Аз и неговата единствена модалност „служи на себе си”. Това не само противоречи на Вселенските закони, но и на собствените теории на движението, за които говорихме по-рано: „Всичко е любов”, „Всеки човек е Бог”. Изглежда нито има „всичко”, нито има „човек”, а „Бог” съвсем не ми е ясно къде е…
  • Илюзорен материален свят е Ню Ейдж теория, основана на индуизма, според която реалността се разглежда като филм с вече завършен сценарий, който не може да бъде променен. Ако някои сцени не ни харесват, единствената ни възможност е да ги игнорираме, да бъдем само наблюдатели на живота, за да запазим равновесие и спокойствие. Смисълът на нашето съществуване не е да се движим, да растем и да се развиваме, а да си запазим спокойствието?

„Отшелникът се отказва от типичното си ежедневие, за да открие ИСТИНСКИЯ СЛАВЕН ЖИВОТ, от който цялото творение е приело форма и съществуване – не би могло да има по-велико усещане на искрящо сияние и духовен екстаз. Ала все пак представлява и бягство от действителността, което предлага големи награди, но в същото време противоречи на целите на вашето съществуване на този свят.” (Послание 15)

Истинската човешка и духовна зрялост е да осъзнаем, живеем и „подредим” и двете си нива на съществуване. Разбира се, целта ни е постепенно да се придвижим и останем само в измерението на Божественото Съзнание, но не като пренебрегваме обективната реалност на физическия свят и постоянно се реем в облаците, а като се възползваме от всичко, което ни предлага тя като преживявания, стимулиращи духовното ни развитие. Иначе каква би могла да бъде причината да живеем във, със и заобиколени от материя?

„Задачата на новородената душа е чрез защитната си обвивка – Психиката – да получи опитност от всичко, което по-нисшите честоти могат да предложат. В резултат на своите умствени и емоционални преживявания, произтичащи от собствените ѝ мисли и чувства, да може да израсне и чрез принципа „проба – грешка” сама да разкрие състоянието на съзнанието, което я прави изключително щастлива или пък я обременява с мъка и тъга (което води до редица физически ограничения).

Целта на земното съществуване не е да се открият начини за неизменна радост и блаженство, за които всяка душа копнее, защото това ще възпрепятства нейния напредък към по-висшите духовни вибрации.” (Писмо 8)

Логиката на този капан, който ни подтиква да се превърнем само в зрители на живота, за да се чувстваме добре, залага нови два тежки капана: № 7 „Не се намесвам, не помагам” и № 8 „Не нося отговорност”.

Капан № 7 „Не се намесвам, не помагам

… и приемам своето и състоянието на света като неизбежна житейска участ. С други думи, заповедта е: „Не мечтай, не променяй света, мисли позитивно и изпълнявай – ние ще се погрижим”. Какъв по-добър начин да се отклони вниманието на хората от нещата, които не са наред в този свят?

Както вече казахме в предишния капан, целият останал свят, включително и всички хора, фактически не съществуват – всичко е илюзия, филм с готов сценарий, който не може да бъде променен, така че е безсмислено да си нарушаваме спокойствието и да се намесваме. Освен това концепцията на Ню Ейдж гласи, че страданието, на което е подложен някой, група от хора, население на държава или цялото човечество, ако щете, е изцяло негово творение, обогатяващо преживяване или пък карма – помощта нито е нужна, нито е желателна. Такава логика ми се струва (извинете за думата) извратена… Какво стана с лозунгите „Всичко е Любов”, „мир, любов, равенство, радост, братство”? Дотук многократно отбелязахме, че Импулсът на Любовта е грижа, съпреживяване, т.е. съ-страдание. Безапелационно точно в случая – да съпреживеем страданието и да се погрижим. Що за хора ще бъдем без съчувствие и взаимопомощ? Докъде ще стигнем сами за себе си в единствената истинска реалност – АЗ? Фундаменталните закони на съществуването гласят, че всички сме проявление на Божественото Съзнание и сме равнопоставени в Божествената си същност – нима най-нормалното и естественото нещо не е да работим заедно, да си сътрудничим и помагаме? И Втората световна война сигурно е била „обогатяващо преживяване” за 60 милиона семейства, но без взаимната подкрепа на хората по целия свят, щяхме още да живеем в руини и психическо опустошение.

„Ще копнеете да подхранвате и обгрижвате; да подпомагате изцелението и образованието; да съдействате при създаването на любещ закон и ред, при който всички ще могат да живеят хармонично, успешно и благополучно.” (Писмо 3)

Разбира се, не е много полезно за вибрациите ни да се съсредоточаваме върху страданията и негативността като цяло, но това не означава, че трябва да си затваряме очите за тяхното съществуване и ако ни е възможно да подадем ръка на някого и да облекчим болката му, особено ако бъдем помолени за това. Виждайки нещата точно каквито са, независимо дали са положителни или не, ще бъдем по-адекватно подготвени за всякакви ситуации и по-способни да избегнем някои от тях. И няма да се крием от действителността, дори и тя да ни причинява неудобства, иначе вземаме доброволно решение да останем в състояние на невежество…

„Когато бях на Земята, настоятелно насърчавах хората да си прощават, да се въздържат от осъждане и критикуване, да не търсят възмездие. Църквата погрешно изтълкува това като повеля да се „угодничи” на Бога чрез любов към другите и въздържане от отрицателни емоции. Изобщо нямах предвид такова нещо, защото няма „Бог”, който се нуждае от вашето „раболепно” поведение. Вие сте господари на съдбата си, тъй като винаги „жънете каквото сте посели”. (Писмо 8)
„Всъщност, ако някой ви помоли да извървите с него един километър, съгласете се с леко сърце и бъдете готови, ако се наложи, да извървите и два. Когато отказвате помощ, не осъзнавате, че затваряте умовете и телата си, готови да се предпазите, в случай че ви накарат да направите нещо, което не искате. Това поражда болести и пречи на 
„Отца“ да върши ЛЮБЕЩОТО СИ ДЕЛО вътре във вас.” (Писмо 2)

Освен познание за същността на Източника и неговото творение, учението в Писмата ни посочва и начина, по който да възстановим равновесието помежду си, да открием какви трябва да бъдат делата ни и да ни мотивира да се превърнем в „Светлина за себе си и за всеки, способен да я получи.” И затова „бъдете готови да давате на другите и знайте, че когато го правите, ставате част от системата на „даване и получаване” в цялата Вселена.” (Писмо 9)

„Има вероятност да срещнете някой крайно нуждаещ се, нещастен или премръзнал човек. Той може да помоли да му дадете палтото си. Не го подминавайте със свиреп поглед. [] Не, дайте му палтото си и ако наистина му е много студено, дайте му и наметката си. После продължете радостно по пътя си, []първо, защото си имал палто и наметка, които да дадеш, и след това, защото сега вече ги нямаш и скоро ще узнаеш как твоят „Отец“ вътре в теб ще ти ги набави по неочакван начин.” (Писмо 2)


Капан № 8 „Не нося отговорност”

Тезата е, че не носим отговорност пред Бога, защото: “От една страна, не съществува такова нещо като Бог, а от друга страна, само Бог съществува… Затова всичко е Бог и понеже всичко е Бог, няма Бог”. Лично аз не намирам логика, но пък вие може да успеете. Факт е обаче, че в книгата си „Тайната доктрина” Елена Блаватска стига много далече, като казва: „По-добре е да управлявам в ада, отколкото да слугувам в рая. […] По-добре бъди човек, венец на земното творение и цар над неговото върховно създание, отколкото да се изгубиш сред безволевото войнство в рая“. Не съм достатъчно компетентна да подкрепя твърдението, че тя е „служител на Луцифер”, въпреки че го нарича „този най-велик идеал, този вечно жив символ” и създава организации и печатни издания на името на „падналия ангел”, но в нейните изказвания със сигурност проличава силният ѝ стремеж да бъде на върха на едно единно човечество в новия световен ред. Това, разбира се, може да стане само ако то, човечеството, е послушно, не се намесва и приема състоянието си като неизбежна житейска участ (капан № 7). Затова е важно да се обяви, че никой не носи отговорност за нищо, че всичко му е позволено, защото няма правилно и неправилно (капан № 5), включително и техните собствени действия за подчинение на целия останал свят. За съжаление, тези идеи се промъкват във всички сфери на живота ни – обществен, политически, религиозен и културен – и водят до нравствен и морален упадък в обществото, политиката, религията и културата, защото потъпкват основен всемирен закон, който дори Бог не може да отмени.

„Законът за причинно-следствената връзка е неотменим и е присъща – неизменна – естествена характеристика на битието. Не можете да разделите следствията от причините, нито да заличите причините и да запазите следствията. Това е Истината на всяко ниво на Съществуване. [Законът за „Причинно-следствената връзка“ („Ще пожънете каквото посеете“) е видимият резултат от това, което наричате „електромагнетизъм“, и никой с поне малко научни познания не би очаквал „Бог“ да отмени неговите правила, които всъщност са законите на „действие – свързване – отхвърляне“. (Писмо 3)

Истината е, че носим отговорност как се развива собствения ни живот. Носим отговорност и пред себе си, и пред цялото божествено творение, и пред ЖИВОТА сам по себе си за всичко, което мислим, казваме и правим; за полезността или безполезността си за общото, защото всичко това неминуемо се отразява и на света около нас.

Отговорност за собствения ни живот

„Целият живот на много хора преминава в убеждението, че са нещастни и злочести. Смятат, че останалите са подли, жестоки и груби с тях, че умишлено вгорчават битието им. Вярват, че само „другите“ предизвикват кавгите и непрекъснато им създават трудности, а те самите са напълно невинни и не са отговорни за нито една провокация. Напротив, „другите“ не са виновни – единствено начинът ви на мислене привлича негативните обстоятелства. Голяма част от вас обаче отказват да приемат вероятността, че сами причиняват проблемите си.” (Писмо 1)

„Вашето лично съзнание е изцяло отговорно за всичко, което се случва в живота ви. Вашето съзнание ви носи добро или зло. Всемирните Закони на Съществуването касаят само „дейността на съзнанието” и са точни и неотклонни. Те НЕ са награди или наказания от „Бога“, а са свързани с „Причинния фактор на Съзнанието“, който привлича и зарежда електрически частици, като по този начин ги свързва заедно и ги проявява в света като външно-видими солидни форми и преживявания.” (Със съкращения от Писмо 1)

„Истинският духовен прогрес е невъзможен, докато не осъзнаете ясно, че всеки човек носи отговорност за начина, по който се развива собственият му живот.” (Писмо 5)

Отговорност за дарбите, които носим

„В духовното ви развитие ще дойде момент, когато ще се пробудите за неизмеримия дар, който притежавате – творческо и интелигентно мислене – и ще узнаете огромната си отговорност за начина, по който го използвате.

Във вашия свят има възхитителни хора, които умеят да използват умовете си така, че да вникват и израстват от ежедневните предизвикателства в живота си. Стъпка по стъпка, чрез изследване и анализиране, преминавайки към различни гледни точки и по-висше разбиране, оформят нови идеали за себе си, които приемат като насоки за поведението си в бъдеще. Така успяват да пречистят мисленето, думите и действията си, да преразгледат начина, по който подхождат към света и взаимоотношенията си с околните. Това са хората, които „сами изграждат себе си” и за които ще установите, че най-често черпят сила, прозрение, вдъхновение и емоционална устойчивост от по-висш източник – Божественото Съзнание, което може би наричат „Бог”. (Писмо 8)

Отговорност за грешките ни

„Каквито и недостатъци да имате, каквито и грешки да допускате в отношенията си с другите в резултат на остатъците от „егото” ви, те ще се разкрият, но не се страхувайте от самопознанието, а го приемете с любов и благодарност. Така ще разберете, че признаването и приемането на отрицателните човешки реакции у вас е едновременно благотворно и изцеляващо. С удоволствие ще поемате отговорност за допуснатите грешки и когато намерите „любещия път”, ще се освобождавате от тях. Ще чувствате вътрешно спокойствие, знаейки, че сте овладели още нещо ценно, което ще ви е полезно, когато пак се изправите пред предизвикателствата на света. […] Всеки път, когато овладявате урок, ще оставяте нещо от човешкото измерение зад себе си и ще се придвижвате напред в по-висшите честоти на духовно съзнание. (Писмо 8)

——–

[1] Солипсизъм (лат.: „солус” – един и „ипсе” – аз сам) – съществува само индивидуално съзнание, външният свят и съзнанията извън собственото не могат да бъдат опознати и не съществуват извън него. Епистемологичен солипсизъм – целият останал свят, включително и всички хора, фактически не съществуват, а са създадени от съзнанието и въображението.

Анастасия

[/nextpage]

[nextpage title=”Част 5″ ]

Част 5 (към Част 4)

Капан № 9 „Карма, съдба – обречени ли сме?”

Колко пъти сте чували: „Такава е кармата ми”, „Писано ми е”, „Не мога да избягам от съдбата си”, „Всичко е вече предначертано”? В очите на съвременните хора терминът „карма” носи огромен семантичен багаж; станала е синоним на предопределена орис, лош късмет, неотменима сила от миналото, за която сме отговорни и срещу която сме неспособни да се борим. Превърнала се е в цяло учение на обречеността, в която законът за свободната воля на душата не само се поставя под въпрос, но се отменя изцяло. Ако съдбата ни в настоящия живот е вече предначертана от предишни прераждания; ако носим на гърба си тежкия товар на неизкупена в миналото карма, която задължително трябва да платим, въпросът, който несъмнено възниква, е: защо сме тук в материалните си въплъщения – да почитаме и проявяваме Живота или да бъдем наказани от него заради стари прегрешения, които дори не помним? Та кой не допуска грешки в един-единствен ден, а какво остава за някакъв неопределен период от време във вечността? Обречени ли сме да прекараме живота си… Не – обречени ли сме да прекараме ВСЕКИ живот в страдание и плащане на „карма”? Къде е свободната воля, която всички знаем, че имаме, и какво общо има тя с предопределеността?

„Като се поддавате на ужасяващи мисли, тревоги и чувство на безнадеждност, вие създавате именно условията, които искате да промените. Сами си причинявате всички тези беди.” (Писмо 2)

Докато проучвах теорията за кармата от най-различни източници, тя ми се струваше все по-абсурдна! Оказа се, че изобщо не съм си и представяла колко е далеч от всякаква логика, а и от Всемирните закони, които самата тя често проповядва. Вероятно причината е, че по пътя си към западния свят този термин е загубил смисловата си яснота, защото будистката концепция за карма се е появила едновременно с небудистки концепции и така се е смесила с част от техния семантичен багаж. Въпреки че много източни теории за нея наистина са фаталистични, при ранно будистките всъщност изобщо не е така. Мисля, че имаме достатъчно основания и доказателства, както и редица причини да развенчаем този мит.

Как се възприема терминът „карма” днес?

За да няма никакво съмнение каква е семантичната му натовареност в нашето съвремие, прилагам официалните определения, дълбоко навлезли в целия западен свят и ежедневието на почти всички търсещи души:

Институт за български език към БАН: „карма” е Будистко учение, според което съобразно с делата си след смъртта грешниците се прераждат, а праведните отиват във вечното небитие. Като използвал разпространените по това време анимистични възгледи, брахманизмът проповядвал, че след смъртта душата преминава в друго тяло според закона на кармата (възмездието).

Уикипедия: действие, дело или деяние. Тя също така се отнася до духовния принцип за причината и следствието, където намеренията и действията поради индивидуална (причина) влияят на бъдещето на индивида (следствие). Добро намерение и добра постъпка = добра карма и бъдещо щастие; лоша умисъл и лоша постъпка = лоша карма и бъдещо страдание. Това е резултатът от действията на човека. С други думи, идеята „карма” поражда, като един вид следствие, идеята прераждане.

Речник в български Ню Ейдж сайт: „дело”; централно понятие в индуизма, будизма и джайнизма, което образува основата на учението за прераждането на душите. Добрите и лошите дела водят до съответно прераждане. Всяко дело e действие на причина и от своя страна е причина за действие. Целият процес се извършва в един кръговрат (самсара), на който e подчинено всяко битие, а според будисткото схващане – и боговете. Този кръговрат няма край, защото всичко е обвързано към желанието за живот, тоест към действие, и непрестанно се създава нова карма. Следствие от този кръговрат е страданието. Освобождението от него (мокша) може да се постигне само ако човек се въздържа от действието и не създава никакви дела, причиняващи новото му прераждане. B индуизма и будизма това става чрез познанието на истинната природа на нещата и тяхното заплитане чрез кармата. Джaйнизмът вярва, че кармата, която замърсява душата, може да бъде премахната само чрез acкeзa[1].

Само за информация, но съвсем накратко, ще добавя видовете карма:
– Санчита: натрупана, чиито резултати още не са се проявили;
– Прарабдха (карма-съдба): тази част от санчита, която съставя сегашния ни живот. Събират се плодовете на част от натрупаната карма.
– Крияамана (карма-семена): кармата, която човек създава сега, чиито плодове ще бере в бъдеще;
Положителна, следствие на добродетели;
– Отрицателна, следствие на себични наклонности;
– Неутрална, следствие на някой форми на медитация;
– Дълга – за души, които са на един и същ етап от развитието си и се нуждаят от сходни преживявания;
– Кратка – ситуационна карма, при която много скоро след грешна постъпка, човекът си получава заслуженото;
– Променима или неотменима;
– Колективна – родова, расова, държавна, световна, видова (животни, растения, минерали). Например, определени преродени жертви на масови убийства и заколения в предходни прераждания, сега са избрани в нашето време да мъстят на насилниците, като хората трябва да са същите, но вече в разменени роли. Натрупаната колективна карма трябва да бъде неутрализирана, без значение кой ще я уравновеси. Това може да доведе до утежняване или облекчаване на нечия лична карма.
– Индивидуална – според натрупаната в предишен живот на душата се отпускат (кой?) определени преживявания, срещи и изпитания. Те са в много конкретни срокове, които са свързани със запас от енергия, предвиден за това ни въплъщение. В Заратустра[2] се казва, че още при раждането на човека се дава избор (кой?) – тъмнина или светлина. В зависимост от избора си, той получава дял от съответната колективна карма – ако има такава предопределеност в индивидуалната си карма, човек може да се включи в колективна, да попадне в ситуации и на хора, които му „преподават“  уроците, които трябва да вземе. Но той не може да влияе на колективната, защото има нива, до като не може да достигне. Той може да участва в потока на промяната на тази карма,  при положение че го прави съзнателно заедно с другите около себе си. Върховното развитие на частичката от колективната душа е да придобие собствена карма, да получи това право (от кого?).

Преди да продължим със същинското значение, заложено в термина от ранните будисти, още малко фатализъм и „счетоводни баланси” от български Ню Ейдж сайт[3]:

Дългове и смърт според теорията на кармата

В живота за всичко се плаща! Няма нищо безплатно. Всичко трябва да се заслужи. Плащаш или чрез страдание (в последствие), или чрез изкупление (в аванс). Всичко това се развива паралелно – изплащам дългове и после взимам на кредит. Нито един „подарък“ на съдбата не остава незаплатен. Да вземеш чужда карма, да я нарамиш и да пробиваш път на другите – това е изкуплението. Ако някой внезапно ви прави нещо добро или зло, той изпълнява такъв кармичен дълг към вас.

Моментът на смъртта говори за изчерпването на енергията. „Спасителните отряди“ облекчават трудните моменти за душата. Ако сметките са чисти, платени, тогава смъртта ще е лека и душата ще получи своето освобождение. Къде ще отидеш след смъртта зависи от земния ти живот.

„Сметката” за следващия живот според теорията на кармата

Различните съставни части на кармата се комбинират, за да образуват преживявания и ситуации. Когато едната „сметка” бъде платена, започва плащане на другата, като първата може да бъде позитивна, а втората – негативна (и обратното). Например, ако в предишно прераждане сме:

– спасили някого, сега ще бъдем възнаградени с дълъг живот. Но ако сме проявили жестокост, сега може да боледуваме много;
– били щедри, сега ще забогатеем. Но ако сме пожелавали злото на някого, ще имаме  много врагове
– не сме критикували, сега хората ще бъдат любезни към нас. Но ако сме завиждали на благосъстоянието на някого, ще бъдем бедни;
– уважавали, почитали и защитавали семейството си, сега ще имаме власт и ще се радваме на всеобщо уважение. Но ако сме всявали раздори, няма да се разбираме с жена/мъжа си.

Същинско значение и първоначална теория за кармата

Вероятно положихте доста усилия да прочетете написаното дотук и получихте чувство на обреченост, предначертана „неясно от кого”, и загубихте старото си убеждение в собствената си свободна воля и правото си да вземате самостоятелни решения. Чухте „ПРИЧИНА – СЛЕДСТВИЕ” да звучат като „добра/лоша карма – награда/възмездие”, също както в християнството – „грях/послушание – наказание/вечен живот” (би било наивно да си мислим, че единствената изопачена религия е християнството). Този фатализъм звучи като още един утвърден във вековете мит, оправдаващ всяко страдание и несправедливост: „Беден/болен/ убит е, защото такава му е кармата”. Остава само още една съвсем малка крачка до „Заслужил си го е, пада му се!”

Бързам да ви успокоя, че ранно будистката теория за кармата изобщо не е такава, също както много ранно християнски и мюсюлмански убеждения днес не са същите. Един отличен експерт по „карма” – гуру Шри Свами Шивананда[4] – казва:

„Някои говорят за кармата и неизбежността на съдбата. Това е фатализъм и води до инерция, стагнация и бедност. Това е перфектно неразбиране на законите на кармата. Това е погрешно мислене, въпрос, който не трябва да вълнува интелигентния човек. Можете да създадете съдбата си отвътре, с мисли и действия.”

Етимология от санскрит: действие, дело, деяние; това, което някой прави, казва или мисли. Карма कर्म (карман कर्मन्) е с корен „कृ”, който е често срещан в санскритската литература и означава „да (се) направи, да (се) създаде, да (се) изпълни, подготвям се да предприема”. В самата дума „санскрит” този корен означава, че е „добре направен/създаден” език.

Център за будистки изследвания[5]: действен акт; нещо, което се е извършило като действително в познатия ни свят. То може да бъде действително или като мисъл (помисляне), или като вербално действие, или като физическо действие. По същия начин и съответната карма бива помислена, словесна или телесна.

И един от най-достоверните източници на източна философия – будисткия канон, изготвен в периода от 4 до 2 век пр.н.е. По-специално Енциклопедия „Абхидхарма” – неговата трета част, отнасяща се до философията, космологията и психологическия анализ, в която се описват подробно всички обекти на знанието, метафизичните начини за освобождаване от обусловеното съществуване на базата на теорията на психологическия анализ на познанието. Под понятието „карма” е записано: силата „четана” (cetana) – менталният импулс, който възниква в съзнанието като ментален акт (вид помисляне, намерение, воля) на действието преди то да е извършено, т.е. причината на действието. „Четана” е това, което формира и обуславя дейността на съзнанието – особен вид интрапсихичен мотивация, диспозиция на психиката, провокираща актовете на съзнанието, а от тук и на действието; път на действието (дейността), т.е. поражда действието, което може да бъде телесно или вербално, както и проявено и непроявено.

С други думи, ранно будистката представа за „карма” не включва примирено безсилие или обреченост, а се фокусира върху освобождаването на латентния потенциал на това, което се случва в съзнанието във всеки един момент: „Кой съм аз, откъде съм дошъл, какви мотиви ме направляват сега?” В будистката доктрина неведението по тези въпроси, липсата или ограниченото мислене, мисловната „недостатъчност”, се  нарича „моха” – невежество, в смисъл на оправдание за собствени действия. Причината e във вярата в „Аз-а” като фокус на увереността „Aз съм”, но и като увереност за битието изобщо.

Така че в ранния будизъм „карма” със сигурно означава САМО менталния импулс в съзнанието – това, което формира и обуславя дейността му, намерението за действие. Той има два аспекта – сътворяващ „благо” (добро) и сътворяващ „не-благо” (зло). Ако умственият (Интелигентният) импулс подтикне мисъл, която не е в хармония с изначалното Божествено намерение в нас – съзидание и грижа, то тя е фокусирана преди всичко върху запазването на собствената индивидуалност и идентичност, което се проявява и като последствие. Това е състояние, в което човек запазва своето „Аз”, дори и да е убеден, че е погрешно. Но така възприятията му на всички нива се улавят и усвояват само от позицията на собственото „Аз” и силния стремеж за запазване на индивидуалността, което обаче провокира и раждането на неистини, дори лъжи, на ниво мислене и на ниво отношение, като състояния и като мнения. „Аз-ът” превръща доброто на цялото в частно добро (само лично), което, разбира се, разрушава самото добро и всеобщата справедливост и благосъстояние (описано подробно в статията „Тяло, душа, его-аз”). Т.е. един от пътищата на приемане на неистината за истина е менталният импулс на „Аз-а” ­– идеята за частността в цялото, вместо за цялото, единството, единението.

Според Васубандху[6] именно менталните импулси, свързани с „Аз-а”, се коренят във всичко, което не е благо, и основно са три състояния на съзнанието – алчност, ненавист и тъпота (невежество). И обратно, фундаментът на благото са точно противоположните състояния. В тази връзка, тезата на създателите на енциклопедия „Абхидхарма” за универсалността на доброто и частичността на злото е много интересна. Те твърдят, че благото (доброто) може да бъде реализирано във всички нива и светове, а не-благото (злото) – единствено в сферата на чувствеността. А какво са мислите и чувствата?

„Тъй като фундаменталните импулси са и наши импулси, електромагнетизмът формира умствено-електрическите и емоционално-магнитните ни полета, т.е. мислите са „плод” на електрическите импулси в мозъка, а чувствата – на магнитните в нервната система. Заедно те пораждат електромагнитни, умствено-емоционални чувства мисли и действия.
Електрическият тласък на съзидателната Воля на „Бащата” дава „семето” (Аз-а), а магнитният тласък на грижовната Цел на „Майката” поема „семето” в „яйцеклетката”, оформя индивидуалността, като привлича към и отблъсква от нея (егото), за да гарантира нейното оцеляване.”
Така че структурата на човешката индивидуалност еАз-ът”, контролиран от егото!

Из „Сътворението, част III Електромагнетизмът

Т.е. когато „електрическите сили на Интелигентността са задвижвани САМО от изначалната ВОЛЯ да създават, а магнитните на Любовта – САМО от изначалната ЦЕЛ да се грижат за създаденото”, се сътворява „благо” (добро), валидно и действащо във всички измерения и светове, защото такова е изначалното НАМЕРЕНИЕ на Всемирното Съзнание. Но ако „Аз-ът” на личността е контролиран от егото, той създава „не-благо” (зло), валидно и действащо само и единствено в земния магнитен свят на чувствата. Из „Писмата на Христос”:

„Те са част от контрола на Царството на Егото и не се прилагат в духовните измерения на душата, тъй като тя не знае нищо за тези земни импулси.” (Послание „По-плодотворен живот”)

„И макар „Отца ви” да действа във всеки човек, Той няма нищо човешко в СЕБЕ СИ. Ето защо Той не задържа нищо, не отхвърля нищо, не заклеймява нищо, дори не вижда „простъпките[1]“. Делата, които наричате „грехове“, са от този свят и се наказват само в рамките на този свят, защото такъв е Законът за Земното Битие и – както добре знаете – ще пожънете каквото посеете. И тъй като черпите ЖИВОТ и УМ от „Отца“, но сами създавате разсъжденията, думите и делата си, всичко, което мислите, казвате, вършите и вярвате, по-късно се връща обратно при вас в подобна форма.” (Писмо 2)

Важно е да се спрем за малко на менталните импулси, свързани с „Аз-а”, и трите състояния на съзнанието според енциклопедия „Абхидхарма:
– „Алчност” – страстното влечение към всяко „поглъщане”, основно на удоволствия и материални блага, което владее мислите;
– „Ненавист” – враждебност, агресия към нещо или някого; пълно отсъствие на покой.
– „Тъпота” – липса на интелект; затвореност на субекта и затвореност в субекта, което е подходяща среда за прояви на аспекта на кармата, на менталния импулс в съзнанието, който създава „не-благо” (зло) и доказва липсата на мисловна и интелектуална гъвкавост. И обратното, „излизането от субекта”, задълбочената мисловност, дава възможност да се разширят усещанията и чувствителността, количеството и качеството на възприятията.

Обикновено менталният импулс възниква извън контрола на съзнанието, така че първото, което трябва да се направи, за да се появяват „добри” ментални импулси („добра карма”), е да ги сведем до нивото на съзнанието, където вече има „матрица на доброто”. Тя се създава най-вече от мисленето и знанието, но също от образованието и възпитанието. От друга страна, идеята за доброто е част от човешката същност, точно колкото и тази за самия живот, и директно въздейства на образуването на различни матрици. Така че равновесието и хармонията между съзнателната и несъзнателната (изначалната) матрица би могло да доведе до „добър ментален импулс”. И обратното. Тук се появява въпросът: възможно ли е една „лоша” конфигурация на съзнание да бъде предпоставка за възникване на „добър” ментален импулс?

„Човек сее мисли и жъне действия. Засявайки навици, той жъне характер. Сеейки характер, той жъне съдба. Човек си създава своя собствена съдба чрез своите мисли и действия. Той може да променя съдбата си. Той е създател на собствената си съдба. И в това няма съмнение. С правилно мислене и решителни усилия, може да се превърне в господар на собствената си съдба.”

Гуру Шри Свами Шивананда

Следва: Защо днешните възприятия за „карма” са духовен капан?

——–

[1] Аcкeзa, аскетизъм – вид духовна практика, популярна в много религии, основана на ограниченията.

[2] „Тъй рече Заратустра. Книга за всички и никого.“ – философска поема и най-популярното произведение на германския философ Фридрих Ницше. Идеите му оказват неимоверно влияние през 20 век.

[3] http://urania-bg.com/bg/Za-karmata

[4] Шри Свами Шивананда (Shri Svami Shivananda) – индийски гуру, проповедник на йога и веданта, който пише почти 300 книги на многобройни теми: метафизика, йога, религия, западна философия, психология, есхатология, етика, изящни изкуства, образование, здраве, поговорки, писма, автобиография, биографии, разкази, пиеси, послания, лекции, диалози, есета и антология.

[5] Из статия на изследователя на абдхидхармистката будистка традиция Алесиян Пацев

[6] Васубандху – индийски Будистки учител и монах (3ти или 4ти век), смятан за един от най-влиятелните в историята. Почитан като двадесет и първи патриарх на Зен и като втори на школата Джодо Шиншу.

Анастасия
Следва продължение

[/nextpage]

Модерните духовни капани

Leave a Reply