КАКВО ПОЧУВСТВАХ В ПУСТИНЯТА
Бях издигнат във вътрешна сияйна светлина, почувствах се жив и изпълнен с невъобразима жизнена сила, радост и екстаз. Знаех без никакво съмнение, че ТАЗИ СИЛА e истинският Създател, дал съществуване на всичко сътворено. Великолепната вътрешна хармония, покоят и съвършеното удовлетворение, без нужда от нищо друго в този прекрасен момент, бяха самото естество на Реалността – Съзидателната Сила, вдъхваща Живот на творението и съществуването.
Какво „видях“, осъзнах и възприех в пустинята?
Бях издигнат в друго измерение на съзнателно възприятие, което ми позволи да „видя” ИСТИНАТА за живота и съществуването. Видях ясно и неоспоримо кое в човешкото мислене е реално и кое – фалшиво.
Осъзнах, че „Съзидателната Сила“, която преживявам, е безкрайна, вечна, всемирна и изпълва цялото пространство, отвъд небето, земята, океаните и всички живи същества. Видях, че ТЯ e СИЛАТА НА УМА.
Тя e „БОЖЕСТВЕНАТА СЪЗИДАТЕЛНА СИЛА НА УМА“ навсякъде и във всичко.
Разбрах, че човешкият ум произхожда от БОЖЕСТВЕНИЯ СЪЗИДАТЕЛЕН УМ, но в сравнение с него е само свещица на фона на слънцето.
Понякога земното ми зрение беше дотолкова духовно изострено, че можех да виждам през скалите, пръстта и пясъка – изглеждаха ми като „малки блещукащи прашинки“.
Осъзнах, че нищо не е истински твърдо!
Когато имах съмнения, че това е възможно, промените в явлението спираха. Много по-късно открих, че
ако мислите ми са наситени със силно УБЕЖДЕНИЕ,
могат да повлияят на промените в „блещукащите прашинки“
(които днес науката нарича електрически заредени частици),
следователно – да предизвикат промени във външния вид на скалата
или на това, което изучавах.
Точно тогава осъзнах мощното въздействие на УБЕЖДЕНИЕТО или непоколебимата ВЯРА върху заобикалящата среда, когато се заяви команда или просто намерение. Още по-изумително беше отварянето на ума ми, „космичното осъзнаване“, че това, на което ставах свидетел, наистина беше „Съзидателната сила“ на Самия Божествен ум, видимо проявена в „блещукащите прашинки“.
Нещо повече – човешкото мислене можеше сериозно да повлияе на външния им вид.
Разбрах, че няма нищо твърдо във Вселената – всичко видимо е проявление на различно „състояние на съзнание“, което определя състава и формата на „блещукащите прашинки“.
Затова всяка външна форма е израз на вътрешно съзнание.
Разбрах ясно, че ЖИВОТ и СЪЗНАНИЕ са едно и също нещо.
Невъзможно е да се каже: „Това е ЖИВОТ, а това – СЪЗНАНИЕ”.
Съзнанието е Живот и Животът е Съзнание. „Съзидателната Сила“ и на двете е БОЖЕСТВЕНИЯТ ВСЕМИРЕН УМ зад, във и отвъд Вселената.
Разбрах, че хората отдават най-голямо значение на индивидуалността и формата. Те не са способни да си представят, че ум и интелигентност биха могли да действат ефективно без посредничеството на индивидуална форма. Затова евреите си бяха създали мисловен образ на грандиозно върховно същество, притежаващо всички положителни и отрицателни човешки качества. Така за пророците беше възможно да вярват и говорят за гнева, заплахите от наказания, болести и напасти, изпращани от Йехова в отговор на своеволията на хората. Осъзнах, че тези мисловни образи са митове. Те не са реални.
Разбрах, че във всяко ниво на съществуване УМЪТ – проявата на интелигентност – е най-важният фактор, свързан със съзиданието и самия човек. Затова „Битие“ трябваше да бъде пренаписано:
Преди съзиданието бе ВСЕМИРНИЯТ УМ – Съзидателната Сила във и зад самото творение.
След като „видях“ толкова ясно и неоспоримо, че Съзидателната сила на ВСЕМИРНИЯ УМ e навсякъде в безкрайната шир на небето и активна във всяка земна форма, усетих порив да се огледам. Видях само едър пясък и скали. После изведнъж ми беше показана картина на красива земя, в която имаше всевъзможни растения и храсти, птици прелитаха от дърво на дърво и животни пасяха трева. Наблюдавах ги с изумление и „видях“, че всяко едно от тях – да, дори птицата и животното – всъщност е съставено от стотици групи безкрайно малки единици (вашите съвременни учени ги наричат „клетки“), които работят непрестанно, в един напълно хармоничен дух на сътрудничество, за да изградят тъканта, различните органи на вътрешните системи и външния вид на завършеното живо същество.
Дълго съзерцавах тази прекрасна дейност, въпреки че времето вече не беше от значение за мен. Докато се взирах съсредоточено, си мислех: „Кой би предположил, че под външната обвивка от козина, пера и кожа кипи такава интензивна дейност в малки групи единици, които работят заедно, за да дадат живот, форма, подхранване, изцеление, закрила и издръжливост на телата на толкова много различни видове същества?“
Тази интелигентно извършвана РАБОТА привлече вниманието ми. Осъзнах, че РАБОТАТА е неделима част от Дейността на Съзидателната Сила, от най-малката „единица“ (клетка) в живите системи до най-напредналото същество във Вселената – човека. И всички тези дейности в крайна сметка протичат под ръководството на Божествената Съзидателна Сила, в която са заложени плановете и моделите на творението. Видях, че тези планове и модели всъщност са „съзнателни форми“ и биха могли да се нарекат ДУМИ, тъй като всяка ДУМА означава много специална форма на „съзнание“. Така изначалната ДУМА в „Съзнанието на Съзидателната Сила“ се проявява във видимия свят. ДУМАТА, следователно „Моделът на Съзнание“, остава в БОЖЕСТВЕНИЯ СЪЗИДАТЕЛЕН УМ и се възпроизвежда непрестанно.
Тогава можех да „видя“, че всичко във Вселената „живее, движи се и съществува“ в Съзидателната Сила на ВСЕМИРНИЯ УМ, който е безкраен и вечен и е единствената истинска Реалност зад проявленията на индивидуализираните форми. Изпитах дълбока признателност, че всяко нещо в света е извън и в същото време – вътре в НЕЯ. Възхитих се на цялата тайна дейност, която постоянно протича в живите същества, включително и в хората, и се чудех как тези безкрайно малки единици работят така интелигентно според конкретни планове, за да създадат безпогрешно съответната форма – ствол, листо, цвете, плод, насекомо, птица, животно, човешко тяло. Тогава осъзнах още по-ясно, че „Съзидателната Сила“ е самият Източник на всяка „интелигентна дейност“ във Вселената. И ако хората притежават интелигентност, то е само защото я черпят от „Всемирния Източник на Цялото Творение“.
Освен това ми беше показано, че Божествената Съзидателна Сила винаги работи според определени съществени и точни принципи на изграждане.
Беше ми показано, че също както човекът има ясни черти и точно определена „природа“, с които се представя пред света, така и СЪЗИДАТЕЛНАТА СИЛА притежава конкретно „Естество“ – отличителни характеристики, които се разпознават отчетливо в начина, по който са създадени и поддържани всички живи организми – растения, животни, птици и хора.
„Видях“, че тези „принципи“ и „характеристики“, ясно забележими в процеса на сътворение, са установени според неизменни ЗАКОНИ, направляващи цялото съществуване. ТЕ са толкова неделима част от живота, че никога не подлежат на съмнение. Те са неотклонни и последователни, но не биха съществували, ако нямаше Съзидателна Интелигентна Сила, проявяваща себе си чрез Вселената.
Тези „принципи“ на сътворение, характеристиките на Самата Съзидателната Сила, са следните (предавам ги в сегашно време, защото са вечни):
1. „Естеството“ на „Съзидателната Сила“ е РАСТЕЖ.
Всичко живо неизменно расте. РАСТЕЖЪТ е всемирна характеристика, неотклонен принцип на съществуване.
2. „Естеството“ на „Съзидателната Сила“ е ХРАНЕНЕ И ПОДХРАНВАНЕ.
Храненето и Подхранването са типични и удивително организирани процеси в телата, които са очевидни за този, който си направи труда да ги разгледа. Храненето е осигурено според индивидуалните предпочитания на всяко живо същество, а веществата се усвояват така, че да поддържат здравето и благоденствието му. Когато малкото се роди, млякото вече е на разположение в майката, готово да засити глада му – още един загадъчен принцип на съществуване, който не може да бъде отречен.
Науката не е способна да обясни защо е възникнала такава случайна функция в организма, гарантираща оцеляването на видовете. Сама по себе си тя може да бъде разбрана, но не и причината за нейната първоначална поява, нито движещата я сила.
3. „Естеството“ на „Съзидателната Сила“ е ИЗЦЕЛЕНИЕ.
Изцелението е естествена характеристика на съществуване и естествен „Процес на Усъвършенстване“, който гарантира индивидуалния комфорт. Но никой не може да обясни от какво е подтиквана тази дейност.