Писмата на Христос – Писмо 1, стр. 7

Извиках на глас: „ТИ си ИЗТОЧНИКЪТ на всичко СЪЩЕСТВУВАЩО, ти си създателят и едновременно този, който се проявява във и чрез създаденото. В цялата Вселена няма нищо отделено или откъснато от безмерната вечна безкрайност на БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ, Съзнанието на Съзидателната Сила, което си ТИ. Тогава как е възможно човечеството да е толкова греховно и защо хората страдат от болести, бедност и нещастие? Кажи ми, о, любещи „Отче“, Съзидателна Сила, защото съм тежко обременен с болката на окаяните!“

Тогава ми беше показана реалността на „земното състояние“ на всички живи същества. Почувствах огромно вълнение, защото най-сетне щях да разбера как тази любеща Божествена „Съзидателна Сила“ би могла да допусне Нейните творения да понасят толкова много страдания. Беше ми показано, че всяко живо същество би трябвало да бъде в блестящо здраве, да е обгрижвано, подхранвано, закриляно, изцелявано, поддържано в мир и изобилие, процъфтяващо в едно организирано общество от „същества“, които проявяват един към друг само любов.

Но в момента на сътворение възникват два ОСНОВНИ ИМПУЛСА, които осигуряват индивидуалност, но и контролират човешкото съзнание. (ИМПУЛСИТЕ ми бяха подробно обяснени, но ще запазя това знание за бъдещо Писмо, когато ще бъдете в състояние да го разберете по-добре)……………………………

Беше ми показано ярко видение на новородено бебе – като „светлина“, форма на живот на „Съзидателната Сила“. Докато то растеше, от детството му до зрелостта, чистата СВЕТЛИНА на „Съзидателната Сила“ в него постепенно помръкваше и накрая бе изцяло покрита от плътна обвивка с вериги и ремъци. Запитах се за смисъла на видението и ме осени едно ясно разбиране: от раждането до смъртта си хората вярват и настояват, че техните пет сетива – зрение, слух, осезание, обоняние и вкус – отразяват правилно „реалността“ на тяхната същност и на Вселената около тях. И тъй като черпят силата на ума си директно от Божествената „Съзидателна Сила“, тяхната „реалност“ се създава според собствените им вярвания.

Разбрах, че всеки ремък представлява съвкупност от личните обичайни мисли и реакции към хора и събития – предразсъдъци, омраза, враждебност, безпокойство, скръб, – които обвързват човека с ниските вибрации и не допускат Светлината на „Съзидателната Сила“ до вътрешната му визия. Така, без да знае, той неусетно навлиза в мрака. Вярва, че расте и съзрява по приемлив за света начин, което ще му даде възможност да напредва, да прави „добро” и да преуспее, каквато е и целта на повечето хора на Земята. Но всъщност колкото по-зрял става и колкото по-изкусен в светските маниери, толкова по-силно се затяга хватката на неговите вериги и ремъци, изковани от измамни и егоистични желания, алчност, агресия и насилие, които го държат в плен на ИМПУЛСИТЕ близнаци „Свързване-Отхвърляне”. Тези вериги и ремъци тежат и обременяват психиката му – „силата на съзидателното съзнание“ дълбоко вътре в него. И с всяка изминала година те ще се затягат все повече, докато не осъзнае какво си причинява и докато не се разкае искрено за всеки ремък и верига и не се реваншира на онези, на които е навредил.

От видението научих най-ценния аспект на съществуването: човек се ражда с пълния потенциал да направи живота си прекрасен, но отдавайки се на егоистични копнежи и омраза, сам създава своя затвор от нещастие, от който не може да избяга, докато не осъзнае ИСТИНАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО.

Всички проблеми на суровото битие се коренят единствено в личните мисловни процеси! И единствено „формите на съзнание“ на хората – мисли, думи, чувства, действия – създават плътна преграда между тяхното и Всемирното Съзидателно Съзнание, което изцяло изпълва Вселената – всяко листо, дърво, насекомо, птица, животно и човек.

Бяха ми разкрити и ЗАКОНИТЕ НА СЪЩЕСТВУВАНЕ, които контролират способността ви да създавате нови обстоятелства, обкръжаваща среда и взаимоотношения, както и постижения или провали, просперитет или бедност.

Това, в което дълбоко в себе си ВЯРВАТЕ, че сте – добри или лоши, – такива ще станете.
Това, от което се СТРАХУВАТЕ, че другите ще ви причинят, те ще ви го причинят.
Това, което се НАДЯВАТЕ да направят за вас, най-напред трябва да направите за тях, защото така създавате „модел на съзнание“, който ще се върне, за да ви благослови – дотолкова, доколкото сте ги благословили и вие.
Това, от което се БОИТЕ, че ще се разболеете, именно то ще ви повали, защото сте изградили „модел на съзнание“ на болестта, която най-малко искате.
Това, което изпращате чрез ума и сърцето си, своевременно се връща при вас под една или друга форма. Но помнете, че винаги е съизмеримо. Силно емоционалните мисли са „семена съзнание“, посадени в „полето“ на вашето.
Те ще растат и ще ви носят подобна реколта за жътва.
Това са плодовете на свободната воля.
Няма как да избягате от мислите, думите или делата си, защото сте родени от силата на Божественото Съзидателно Съзнание и вие също сте толкова съзидателни във въображението си.

Ако искате добро за себе си, първо трябва да го дадете на другите. Нека самото ви съществуване да бъде благословия за тях.

Когато сте в хармония с всички останали, тогава сте и в съвършено съзвучие със

силата на всемирното съзидателно съзнание

и се вливате в потока на „естеството“ на Отца – растеж, закрила, подхранване (физическо, умствено, духовно), изцеление и задоволяване на нуждите, всичко в система на закон и ред.

Как мога да ви опиша вътрешната светлина, превъзходния блясък и великолепие на радостта и силата на любовта, които изпълниха и завладяха цялото ми същество с такъв интензитет, че извиках от натиска им върху ума и сърцето ми. Усещането беше толкова мощно, че сякаш телесната ми форма щеше да се разтвори напълно. Докато получавах това върховно, възвишено разбиране за Реалността, за Източника на нашите Същества и истинското естество на цялото сътворение – и на сътворението на човечеството, – духът ми се извиси и тялото ми стана леко като перце.

Докато бях издигнат в Божествената Съзидателна Сила, наистина бях почти „Божествен Човек“ и до голяма степен преживявах Нейното „Естество“ и чувствах Нейната движеща сила и любеща загриженост за цялото човечество.

Затова по-късно можех да кажа истината: „Само аз познавам и съм виждал Отца“.

В онзи момент как силно копнеех да проповядвам и лекувам, да утешавам, извисявам и храня, да отнемам болката и страданието на хората! Жадувах да ги освободя от страха им от техния митичен „отмъстителен бог“!

Щом се върнех да им кажа истината, щях сериозно да наблегна на „реалността“ на „Съзидателната Сила на Отца“ – СЪВЪРШЕНАТА ЛЮБОВ, която задоволява всяка тяхна потребност. Те трябваше само да „попитат, потърсят, помолят“ и нуждите им – каквито и да са те – щяха да бъдат удовлетворени. С каква радост щях да им съобщя „добрата вест“, че „избавлението от страданията“ е на една ръка разстояние, но само ако предприемат необходимите стъпки, за да пречистят умовете и сърцата си от ИМПУЛСИТЕ БЛИЗНАЦИ в проявеното „същество“.

Мислех си, че това би трябвало да е много лесно, тъй като се изискваше единствено разбиране и самоконтрол.

(– Спуснах се към вашето ниво на вибрации, за да пресъздам какво беше реалното състояние на ума ми, докато бях в пустинята. Ако се опитате да навлезете в моето „състояние на съзнание“ тогава, това безкрайно ще помогне на собственото ви разбиране за него. Толкова много неща ще ви станат ясни ­– дарбата ми да лекувам, способността ми да „ходя по вода“ – и ще ги възприемете като естествен резултат от новото ми разбиране за „Съзидателната Сила на Отца“.

Ако четете евангелията на Матей и Марко, те ще добият различно значение за вас. –)

<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>

2 thoughts on “Писмата на Христос – Писмо 1, стр. 7

  1. По ценно, прекрасно и вдъхновяващо четиво не съм чела отдавна,като съвременно послание,изключвам Беседите на Учителя,те са с такъв неистов заряд и светлина,защо ли?Знам.

    • Много се радваме, Дима! Виждам, вече сте и в групата – добре дошла при нас! 🙂

Вашият коментар