Писмата на Христос – Писмо 1, стр. 4

РАННИТЕ МИ ГОДИНИ и ПРЕЖИВЯВАНИЯТА МИ В ПУСТИНЯТА

Роден съм в Палестина. Майка ми бе убедена, че ще бъда Месия. За разлика от разпространените вярвания, не бях свято дете. Когато на дванадесет години бях отведен в храма, за да може старшите свещеници да преценят дали съм годен да започна еврейско религиозно обучение, бях отхвърлен като твърде своеволен. Крайно разочарована, майка ми ме прибра у дома и се постара да ме възпита в набожността, която винаги е определяла нейното собствено поведение. А това беше непосилна задача, защото преди всичко бях непокорен индивидуалист; негодувах срещу нейните напътствия и опитите ѝ да ме дисциплинира.

Като младеж станах неуправляем – истински бунтар! Отхвърлях твърдата преданост на майка си към еврейските вярвания и традиции и предпочитах да се смея на лицемерната набожност. Отказах да науча занаят, защото щеше да ме вкара в рутина, и избрах да се смеся с различни хора от по-бедните класи – пиех с тях; познавах проститутки; обичах да говоря, да споря, да се смея и да лентяйствам. Когато се нуждаех от пари, се хващах за по ден-два на работа на лозята или някъде другаде, за да изкарам достатъчно за ядене и пиене и да си осигуря свободното време, за което копнеех.

Важно е да знаете истинския ми произход и какъв бях като младеж, защото това ме подтикна да поема по пътя, който в крайна сметка доведе до превръщането ми в Христос.

Въпреки всички свои недостатъци като човешко същество, въпреки нехайните си, лекомислени и лениви нагласи, своеволието и егоцентричната си решителност да правя каквото искам, независимо от мнението на околните, аз изпитвах дълбока загриженост към хората. И бях силно емоционален. На съвременен език бихте ме нарекли „свръхчувствителен“ и „свръхемоционален“. Сърцето ми бе изпълнено с топлота, състрадание и съпричастност. Дълбоко се разстройвах, когато виждах болести, скръб и бедност. Бях ревностен застъпник на онези, които наричате „онеправдани“. Може да се каже, че бях „човек на народа“ и живеех с хората в дух на другарство – изслушвах неволите им, разбирах ги и се грижех за тях. Най-много от всичко ненавиждах и се борех срещу мизерията – болестите и нищетата, които виждах около себе си. Това ме вбесяваше. Разгневявах се пламенно и гръмогласно, щом видех хора, облечени с дрипи, слаби и гладни, болни и сакати, но въпреки това безсърдечно тормозени от еврейските лидери, които ги обременяваха с безсмислени традиционни закони и ритуали и ги заплашваха с наказание от Йехова, ако не се подчиняват. Заявявах пред всеки, който благоволеше да ме изслуша, че бедните страдат достатъчно и без да бъдат смазвани с глупави мерки, ограничаващи удоволствията им. Какъв е смисълът на живота, ако не сме родени, за да бъдем щастливи?

Отказвах да повярвам в „справедливия“ Бог от еврейските традиции. Предупрежденията на библейските пророци за „възмездието и гнева“ на Йехова към народа ме отвращаваха. Хората все пак бяха човешки същества и следваха инстинктите на човешката си природа. Бяха родени греховни, тогава защо трябваше да бъдат съдени и заклеймявани да живеят в страдания и бедност, понеже са нарушили Десетте Божии заповеди? Какъв е смисълът на всичко това? За мен еврейската вяра представяше един нелогичен и жесток „Бог“, с „Когото“ не исках да имам нищо общо. Струваше ми се, че ако подобно „божество“ наистина съществува, то следователно човечеството е обречено на вечно нещастие.

Ето защо отказвах да повярвам и дума от проповедите на старейшините. Простотата и свободата, които намирах на хълмовете, равнините, езерата и планините, повдигаха духа ми и успокояваха гнева ми срещу юдейския Бог.

Когато бях на около двадесет и пет години, нова серия от въпроси завладя мислите ми. При все по-честите ми самотни разходки из хълмовете бунтарските ми нагласи бяха постепенно заменени от всепоглъщащия копнеж да проумея истинското естество на ОНОВА, което несъмнено вдъхва живот и диша чрез сътворението. Тогава се замислих върху поведението си и видях каква болка е причинило то на майка ми и много други хора. Макар да изпитвах дълбоко съчувствие към слабите и страдащите, бунтарската ми природа ме бе подтиквала да се държа нехайно и егоистично към семейството си. Изпълни ме безкрайна любов към тях и установих, че съм възмутен от собственото си поведение в миналото.

Бях чувал да се говори за Йоан Кръстител и работата му сред евреите, които идваха да слушат проповедите му чак от Йерусалим. Реших да отида при него, за да ме покръсти.

На път към река Йордан бях въодушевен при мисълта, че ще бъда кръстен и ще започна нов живот. Знаех, че въпреки необузданата си емоционалност съм надарен с остра интелигентност и дарба за задълбочени и впечатляващи дебати, които преди преднамерено бях използвал за негативни цели, въвличайки хората в бурни спорове. Бях пилял талантите си в преследване на живот, изпълнен с безделие, своеволия и развлечения. В резултат бях изгубил уважението на околните, а и самоуважението си. За първи път това ми се стори недопустимо. Помислих си, че в бъдеще бих могъл и трябва да използвам дарбите си за по-благородни цели. Вместо просто да вдигам шум, вероятно бих могъл да намеря начин да облекча бремето на онези, към които изпитвах толкова дълбоко състрадание. До момента почти с нищо не бях помогнал на никого.

МОЕТО КРЪЩЕНИЕ

Когато влязох във водите на река Йордан, за да бъда покръстен, не очаквах да изпитам нищо повече от облекчение, че поне веднъж съм предприел стъпка в положителна посока, с която да поправя поведението си. Предполагах, че ще почувствам нова решимост да се прибера у дома и да удивя майка си и съседите с добронамереното си отношение към тях.

Обаче онова, което преживях, когато Йоан ме покръсти, надмина всичките ми очаквания. Заля ме огромна вълна от мощна енергия. Буквално бях зашеметен. Когато излязох със залитане от водата, почувствах как съзнанието ми се извисява по необикновен начин. Силен приток на сияйно щастие ме издигна до състояние на екстаз. Бях възхитен и осъзнавах великолепната Светлина около себе си.

Отдалечих се замаян от реката и вървях ли, вървях, без да знам накъде отивам. Продължих нататък с невиждащи очи, докато не се озовах в пустинята.

Запомнете! ШЕСТТЕ МИ СЕДМИЦИ В ПУСТИНЯТА бяха период на цялостно пречистване на човешкото ми съзнание, в който старите ми нагласи, вярвания и предразсъдъци се стопиха.

Настъпи моментът да споделя с възприемчиви хора всичко, което почувствах, „видях“, осъзнах и разбрах. (За да ви помогна да изоставите вековните въображаеми представи за библейско „божество“, ще избягвам да наричам „Бога“ така. Ще използвам терминология, предназначена да разгърне умовете ви, за да проумеете това, което „наистина е“ зад всички земни форми, цветове, звуци, емоции и схващания. Колкото по-упорито се молите и медитирате, толкова тя ще става все по-значима за вас.)

<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>

ПРЕЖИВЯВАНИЯТА МИ В ПУСТИНЯТА

2 thoughts on “Писмата на Христос – Писмо 1, стр. 4

  1. neveroqtno prosto neveroqtno e tova koeto 4eta tuka,…iskam da stisna rukata na 4oveka koito gi e otkril i gi e slojil tuka ..Bog da go blagoslovi,…

Вашият коментар