Писмата на Христос – Писмо 1, стр. 4

РАННИТЕ МИ ГОДИНИ и ПРЕЖИВЯВАНИЯТА МИ В ПУСТИНЯТА
Роден съм в Палестина. Майка ми беше убедена, че ще бъда Месия.

За разлика от общоприетите вярвания, аз не бях свято дете. Когато на дванадесет години бях отведен в храма, за да може главните свещеници да преценят дали съм годен да започна Еврейско Религиозно Обучение, бях отхвърлен като твърде своеволен.

Крайно разочарована, майка ми ме върна у дома и се постара да ме възпита в набожността, която винаги е определяла нейното собствено поведение. А това беше непосилна задача, защото преди всичко бях непокорен индивидуалист; негодувах срещу нейните напътствия и опитите ѝ да ме дисциплинира.

Като младеж станах неуправляем – истински бунтар! Отхвърлях нейната непоколебима преданост към еврейската вяра и традиции и предпочитах да се надсмивам над лицемерната набожност. Отказвах да науча занаят, защото щеше да ме вкара в рутина, и избирах да се смесвам с всякакви хора, дори и от по-бедните класи – пиех с тях, познавах проститутки, обичах да говоря, да споря, да се смея и да лентяйствам. Когато се нуждаех от пари, за ден-два се хващах на работа на лозята или някъде другаде, където ми плащаха достатъчно, за да ям и да пия, и ми осигуряваха свободното време, за което копнеех.

Въпреки всичките си недостатъци като човешко същество, своите нехайни, лекомислени и лениви нагласи, своеволието и егоцентричната си решителност да правя каквото искам независимо от мнението на околните, аз бях и дълбоко загрижен за хората. И бях силно емоционален. На съвременен език бихте ме нарекли „свръхчувствителен“ и „свръхемоционален“. Сърцето ми беше изпълнено с топлота, състрадание и съпричастност. Силно се разстройвах, когато виждах болести, скръб и бедност. Бях ревностен застъпник на онези, които наричате „онеправдани“. Бях общителен, живеех с хората в дух на приятелство – изслушвах неволите им, разбирах ги и се грижех за тях.

Важно е да знаете моя истински произход и младежки характеристики, защото в крайна сметка те ме подтикнаха да се превърна в Христос.

Това, което най-силно ненавиждах и срещу което се съпротивлявах, беше мизерията – болестите и нищетата, които ме заобикаляха.

Вбесявах се; разгневявах се гръмко и яростно, щом видех хора в дрипи, слаби и гладни, болни и сакати, но въпреки това безсърдечно насилвани от еврейските си лидери, обременявани с безсмислени традиционни закони и ритуали, заплашвани с наказание от Йехова, ако не се подчиняват. Заявявах пред всеки, който би ме изслушал, че тези бедни хора страдат достатъчно и без да бъдат потискани с нелепи мерки, ограничаващи техните удоволствия. Какъв беше смисълът на живота изобщо, ако не бяхме родени, за да бъдем щастливи?

Отказвах да повярвам в „праведния“ Бог от еврейските традиции. Предупрежденията на библейските пророци за „възмездието и гнева“ на Йехова ме отвращаваха. Хората все пак бяха човешки същества и следваха инстинктите на човешката си природа. Така или иначе бяха родени греховни, защо трябваше да бъдат упреквани и осъждани на живот в страдание и бедност, ако са нарушили Десетте Божии заповеди? Какъв беше смисълът на всичко това?

За мен еврейската вяра представяше един нелогичен и жесток „Бог“ и аз не исках да имам нищо общо с „Него“. Струваше ми се, че ако такова „божество“ наистина съществува, човечеството е обречено на вечно нещастие. Простотата и свободата, които намирах на хълмовете, равнините, езерата и планините, ободряваха духа ми и успокояваха гнева ми срещу юдейския Бог. Затова отказвах да повярвам и дума на това, което се опитваха да ме научат еврейските старейшини.

Когато бях на около двадесет и пет години, нова серия от въпроси завладя мислите ми. При все по-честите ми самотни разходки из хълмовете бунтарските ми нагласи бяха постепенно заменени от всепоглъщащ копнеж да узная и проумея истинското естество на ОНОВА, което несъмнено вдъхва живот и диша чрез творението. Тогава се замислих за поведението си и видях каква болка е причинило то на майка ми и много други хора. Въпреки дълбокото ми състрадание към слабите и страдащите, моята бунтарска природа ме беше подтиквала към толкова безразсъдни и егоистични действия спрямо семейството ми. Изпълних се с безкрайна любов към тях и се разбунтувах също толкова силно срещу собственото си поведение в миналото.

Бях чувал да се говори за Йоан Кръстител и работата му сред евреите, които идваха да слушат проповедите му чак от Йерусалим. Реших да отида при него, за да ме кръсти.

По пътя към река Йордан се въодушевих при мисълта, че ще бъда кръстен и ще започна нов живот. Знаех, че въпреки необузданата си емоционалност имах остра интелигентност и дарба за задълбочени и впечатляващи дебати, които преди умишлено бях използвал за негативни цели, въвличайки хората в бурни спорове. Бях пилял талантите си в преследване на живот, изпълнен с безделие, своеволие и удоволствие. В резултат бях изгубил уважението на другите, а и самоуважението си. За първи път това ми се стори недопустимо. Помислих си, че в бъдеще бих могъл и трябва да използвам по-добре вродените си дарби. Вместо просто да вдигам шум, вероятно бих могъл да намеря начин да облекча бремето на онези, към които изпитвах толкова дълбоко състрадание. Досега не бях помогнал почти с нищо на никого.

МОЕТО КРЪЩЕНИЕ[1]
Когато влязох във водите на река Йордан, за да бъда кръстен, не очаквах да почувствам нищо повече от облекчение, че поне веднъж съм направил правилна стъпка към промяна на поведението си. Предполагах, че ще получа нова решимост да се прибера у дома и да удивя майка си и съседите с любезното си отношение към тях.

Обаче онова, което всъщност се случи, когато Йоан ме кръсти, беше напълно различно от всичко, което някога съм смятал за възможно. Усетих как огромна вълна от мощна енергия прониква в тялото ми. Буквално бях зашеметен. Докато излизах със залитане от водата, почувствах, че съзнанието ми е извисено по най-невероятния начин. Огромен приток на сияйно щастие ме издигна до състояние на екстаз. Бях възхитен и усещах великолепна Светлина.

Отдалечих се замаян от реката и вървях ли, вървях, без да знам накъде отивам. С невиждащи очи продължих нататък в пустинята.

Моля, обърнете внимание! МОИТЕ ШЕСТ СЕДМИЦИ В ПУСТИНЯТА бяха време на пълно вътрешно пречистване на човешкото ми съзнание. Старите ми нагласи, вярвания и предразсъдъци изчезнаха.

Настъпи моментът да споделя с възприемчиви хора всичко, което почувствах, „видях“, осъзнах и разбрах в пустинята. (За да ви помогна да изоставите вековните въображаеми представи за библейско „божество“, ще избягвам да наричам „Бога“ с тази дума. Ще използвам терминология, предназначена да разгърне умовете ви, за да приемете това, което „наистина е“ зад всяка земна форма, цвят, звук, емоция и разбиране. Ако постоянствате с молитвите и медитациите си, тя ще става все по-значима за вас.)


[1] Ритуалът „кръщение с вода“ на Йоан Предтеча е свързан с вътрешно преобразяване и покаяние. Евангелие на Лука, 3:16: „Йоан на всички отговори и рече: аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.“

<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>

ПРЕЖИВЯВАНИЯТА МИ В ПУСТИНЯТА

2 thoughts on “Писмата на Христос – Писмо 1, стр. 4

  1. neveroqtno prosto neveroqtno e tova koeto 4eta tuka,…iskam da stisna rukata na 4oveka koito gi e otkril i gi e slojil tuka ..Bog da go blagoslovi,…

Вашият коментар