Писмата на Христос – Писмо 1, стр. 3

СПЕШНА НУЖДА ОТ ПО-ВИСША ВИЗИЯ
Трябва да бъде широко разпространено и прието, че съществува ПО-ВИСША ВИЗИЯ, която да се стремите да прилагате в ежедневието си.

Само ако я достигнете, физическият свят ще бъде спасен от масово унищожение.

Без визия за себе си или за света не може да има духовна еволюция или да постигнете това, за което най-силно копнеете.

В момента възприемате живота си като изпълнен с лишения и изпитания. Тези убеждения са шокиращо изобразявани и подсилвани от вашите екрани и по-късно ви причиняват страданията, които сте се надявали, че никога няма да изпитате. Ето защо, за да се спасите от собственото си безумие, изразявано чрез медиите и телевизиите, „човешкото съзнание“ трябва БЪРЗО да се издигне и да види това, което аз видях в пустинята –

Реалността на Любовта във и зад цялото съществуване.

ВАЖНО: Когато тази велика истина бъде възприета и сърдечно призната, Реалността на Любовта ще започне да се проявява по много различни начини във всяко живо творение и околната среда. А преживяването на изобилие и радост ще укрепи съзнанието на изобилие и радост. И така ще бъде задвижена духовна спирала на все по-възвишен и удивителен живот.

Когато разберете напълно ИСТИНСКОТО естество на своето „Същество“, ще преминете на следващото стъпало от духовното си развитие и ще въведете в действие нова и благословена форма на човешки стремежи и лични преживявания. За да постигнете тези цели, първо трябва да добиете представа

КАКВО сте и КОИ сте.

Защото един нов и важен въпрос вече навлиза в съзнанието на хората: „Кой съм аз всъщност зад образа, който представям пред света? Какво е необходимо, за да бъда ИСТИНСКИ?”

На тези страници отговарям на въпроса: „Кои сте вие всъщност на всяко ниво от своето същество”. И ако можете да приемете като собствени насоки в ежедневието всичко, което разбрах по време на моите шестседмични преживявания в пустинята, в крайна сметка и вие ще станете ЦЯЛОСТНИ и ИСТИНСКИ, както аз станах ЦЯЛОСТЕН И ИСТИНСКИ, преди да започна своето служение – да лекувам и проповядвам.

Тъй като в момента само малцина се смятат за ЦЯЛОСТНИ, със сигурност трябва да признаете, че е абсолютно необходимо и неотложно да проникна в умовете ви, за да ви насоча към нов начин на мислене и нови чувства. Тази промяна в съзнанието ще ви въведе в Божествена хармония с Реалността, ще внесе по-добри условия на живот и ще ви даде повече сигурност. Но за да мога да „реконструирам“ съзнанието ви, първо трябва да ви убедя, а вие – да приемете, че хората не бяха готови да получат голяма част от учението, което проповядвах в Палестина.

Обърнете внимание, че въпросът „защо няма писмени свидетелства за моята младост?” никога не е бил поставян публично. Каква е истинската причина за такъв сериозен пропуск?

Също толкова важно: въпреки че след кръщението си прекарах шест седмици в пустинята и след това преживяване се превърнах в УЧИТЕЛ и ЛЕЧИТЕЛ, нито един автор дори не се е опитал да опише какво всъщност се е случило тогава, освен че „съм бил изкушен от дявола“, „бил съм с дивите зверове“ и „ангелите са били с мен“. Няма и най-малък „намек“ какво е станало с мен в пустинята, което би ми позволило да се върна в градове и села и да обявя: „Божието Царство е вътре във вас!“, и да говоря в синагогите с такъв авторитет, че еврейските старейшини да се слисат.

Истината за моето човешко състояние беше потулена с общото съгласие на учениците ми, за да се придаде по-голяма достоверност на моята предполагаема „Божественост“ и служение.

Според това, което се твърди за мен в евангелията, съм бил „единствен Син на Бога“, защо тогава често наричах себе си „Син човешки“? Нарочно се изразявах така, за да противодействам на преобладаващите вярвания в моята „божественост“ и да внуша на хората, че съм със същия физически произход като техния. Исках да разберат, че моите способности биха могли да станат и техни, но само ако имат моето знание и следват моите насоки за правилно мислене и правилни действия.

Около моята земна личност и ДУХОВНО СЪЗНАНИЕ възникнаха толкова много митове, че е време хората да се отърват от тях колкото е възможно по-пълно, защото те пречат на духовното им развитие.

Вие, които сте били индоктринирани с религиозни учения, трябва да се опитате да разберете, че когато са описвали живота ми в евангелията, моите ученици са включили само личните си спомени, които подкрепят напълно разказите им за „свръхестествените“ ми дела. Добавени са и много чужди изказвания за мен, направени през тридесетте години след смъртта ми.

След такъв период от време и неизбежното разкрасяване на истината как биха могли да напишат достоверна „биография“ за мен и какво всъщност се е случило… или правилно да обяснят моите истински духовни възприятия, които породиха думите и „чудесата“ ми? Един-единствен човек би могъл да представи всичко, както е било, и това съм аз. Следователно тези Писма ще ви разкрият моята Истина такава, каквато нито един страничен наблюдател не би могъл да предаде, независимо колко добре смята, че е разбрал моя начин на мислене.

(Ето защо повече от четиридесет години умът на моя писар бе методично пречистван от всички ортодоксални учения и системата за комуникация помежду ни бе усъвършенствана.)

Ако моята Истина, изложена в тези Писма, се различава от множеството описания във вашия Нов завет, трябва ли заради това да бъде поставяна под съмнение или да бъде отхвърляна?

Затова снижавам съзнанието си за кратко, толкова близо до вашето ниво, колкото е необходимо, за да опиша живота и учението си отпреди две хиляди години.

МОЕТО МЯСТО В ИСТОРИЯТА
Най-напред трябва да подчертая, че животът и личността ми са бегло споменати в книгата „Юдейски древности“, написана от Йосиф[1] за римския губернатор и представена на римския император. Той отбелязва накратко, че Исус, който се е опитвал да свали управлението, реда и законите на римляните, е бил наказан и разпнат. Твърди се, че Йосиф споменава друг Исус, но това не е вярно. Аз, който по-късно станах ХРИСТОС и извърших така наречените „чудеса“ на изцеление и материализиране, бях този бунтовник. Но не бях „подстрекател“; не подтиквах умишлено хората да се противопоставят на римляните и да нарушават реда и законите им. Бунтувах се срещу съществуващите еврейски традиции, защото след моя шестседмичен престой в пустинята видях по-добър начин на мислене и по-добър начин на живот и се опитах да предам това знание на съгражданите си, но без особен успех.

Важно е да разберете, че натискът на общественото мнение оказваше сериозно влияние на моите последователи. Макар наистина да вярваха, че съм донесъл послание за „спасяване на душите“ на евреите и че съм Месията, „Божият син“, те също така бяха част от света и се опитваха да се впишат в него по възможно най-добрия начин. Затова, въпреки че познаваха острите ми реакции към юдейските убеждения, не искаха да се откажат напълно от Стария завет, защото той поддържаше и обединяваше евреите през цялата им история. За да запазят всичко, което смятаха за ценно в старата си религиозна доктрина, те се въздържаха от каквото и да е описание на „личността“ ми.

Моите ученици и Павел създадоха собствена система от „свещени вярвания“ според това, което искаха да съхранят от живота и учението ми. Проповядваха и утвърждаваха само идеите, които смятаха за ценни за хората – и евреи, и езичници – към момента и за в бъдеще. Следователно извличаха само онова, което биха могли да използват, и пропускаха повечето от – както ги наричах – „тайните на Божието Царство“, защото така и никога не ги разбраха, нито ги смятаха за желателни при създаването на ново възприятие за „Божественото“, за „Отца“.

За да запазят еврейското вярване в „спасението от наказание за греховете“ чрез жертвоприношения в храма, „личността на Исус“ беше приета като „върховната“ жертва, платила с разпъването си човешките грехове.

По онова време такова убеждение служеше на много цели: даваше основателна и героична причина за смъртта ми на кръста; доказваше на хората, че аз съм „Божият Син“, изпълнил конкретна мисия в самия край на живота си; беше голяма утеха за евреите, когато римляните разрушиха Храма им, и привлече много нови привърженици на християнството.

Повечето еврейски и езически секти тогава не вярваха в живота след смъртта, затова за тях беше огромна утеха да чуят, че „Исус Христос“ е преодолял смъртта и е запазил тялото си. Според голяма част от човешкото мислене по онова време живот без тяло беше невъзможен, следователно живот след смъртта можеше да означава единствено възкресение на тялото.

Но това убеждение също така поддържаше името ми постоянно живо в умовете на хората. Аз бях „историческата фигура“, която храбро загина, за да гарантира, че те ще бъдат освободени от всичките си страхове от ада и вечните мъки – ако вярваха в „мен“, можеха да бъдат „свободни“.

Само защото „името“ ми беше запазено живо и до днес, сега мога да дойда при вас и да ви дам ИСТИНАТА, която преди две хиляди години толкова силно копнеех да споделя с хората.


[1] Йосиф Флавий – античен римски историк и писател с еврейски произход.

<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>

One thought on “Писмата на Христос – Писмо 1, стр. 3

Leave a Reply