Въпрос: Ако наистина се пречистим духовно, няма ли да изгубим индивидуалността си, няма ли да станем копие един на друг?
Отговор на Анастасия:
Кога и как се „ражда“ индивидуалността?
Когато Всемирното Съзнание се разцепва (Големият взрив[1]) и неговите Импулси започват да работят и заедно, и поотделно, след някакъв период на хаос на частици/съзнание[2], електричеството и магнетизма започват сътворението, като свързват първите протони и електрони[3]. Появяват се първичните и най-разпространени във Вселената химични елементи – водород и хелий, за които в Писмо 5 се казва „елементите, в които най-напред се е оформила индивидуалността?“. Следват химичните вещества[4], които отново електромагнетизмът на Импулсите „подтиква и задвижва в животворна комбинация, за да се превърнат в молекули“. След което подтиква и задвижва молекулите в животворна комбинация, за да се превърнат в… живи клетки. На всеки един от тези етапи се оформя нова индивидуалност във физическото сътворение, способна да съществува самостоятелно в продължение на милиарди години.
Т.е. според Писмата терминът „индивидуалност“ касае всяко творение на Всемирните Импулси в Божественото Съзнание, като се започне (вероятно) от първичните елементи: „Коя организирана интелигентност привежда в действие целия процес на сътворение: от най-фундаменталното ниво на образуване на прости елементи от свободни електрически частици в „пространството“ (Писмо 5: Учебно издание: стр. 247, §67; Уебсайт: стр. 5).
Тогава възникна въпросът: защо елементите да са сътворена индивидуалност, а частиците – първото „нещо“, което изобщо се е появило след Големия взрив – не? В Писмата няма категоричен отговор, можем само да предполагаме. Ако съдим по следващите цитати, електрическите частици са по-скоро средството, чрез което инструментите на двата Импулса създават индивидуалност, отколкото самите те да представляват отделна индивидуалност. Те стават субстанцията на сътворената индивидуалност (подчертаването е мое):
„Всемирните Закони на Съществуването касаят САМО „дейността на съзнанието”… и са прецизни и неотклонни […] касаят „Причинния фактор на Съзнанието“, който привлича/магнетизира електрически частици, като по този начин ги свързва заедно и ги проявява в света като външно-видими солидни форми и преживявания.“ (Писмо 1: Учебно издание: стр. 17, §18-19; Уебсайт: стр. 1)
„Материята“ – всичко видимо във Вселената – е ум/съзнание, проявено във физическия свят чрез вибрациите на „прашинките“ (научният им термин е частици).“ (Писмо 3: Учебно издание: стр. 144, §44; Уебсайт: стр. 3)
„Субстанцията на вашия материален свят се състои основно от електрически частици, които се движат с висока скорост в „пространството“. (Писмо 5: Учебно издание: стр. 239, §44; Уебсайт: стр. 3)
„Божествено Съзнание, индивидуализирано в отделни „съзнателни същества“ и проявено на Земята посредством електрически частици, привлечени и свързани в елементи, за да ви дадат видима форма на живот според фундаментален физически модел.“ (Писмо 7: Учебно издание: стр. 361, §48; Уебсайт: стр. 4)
„Цялата Вселена е СЪЗНАНИЕ/ОСЪЗНАВАНЕ, видимо проявено чрез взаимодействието на електрическите частици и магнетизма. (Послание 6 „Не сте САМИ!“)
Както и цитатът от бележка под линията №3, който обяснява много ясно и на разбираем език как точно протича свързването (или отблъскването) на частиците.
Какво е индивидуалността?
Ако горните разсъждения са правилни, първите индивидуалности се раждат от първото свързване на електрони и протони – първите елементи. Сътворението на индивидуалности продължава със свързването на елементи във вещества, на вещества – в молекули, на молекули – в клетки, на клетки – в… същества. И всяка една сътворена индивидуалност е изградена от електрически частици (свързани в елементи, свързани във вещества, свързани в молекули, свързани в клетки) в различна конфигурация. Т.е. всяка една сътворена индивидуалност е различна сама по себе си и в същото време е изградена от една и съща субстанция – електрически частици. Така можем със сигурност да потвърдим една мъдрост, която е толкова преекспонирана, че понякога се възприема като клише: Бог е във всичко сътворено. Да, Бог е във всичко сътворено, защото всичко сътворено съдържа електрически частици, а те сами по себе си са чисто Божествено Съзнание, родено от Всемирното след Големия взрив.
Човешката индивидуалност
При нас е доста по-сложно, разбира се. Твърди се, че ние сме „цяла Вселена“ и това е съвсем вярно. Само че не само ние сме „цяла Вселена“ (в Писмо 5 е казано „микрокосмосът на макрокосмоса“), а всяка сътворена индивидуалност, защото всяка сътворена индивидуалност съдържа в себе си всичко, което съдържа и цялата Вселена[5]. Но с напредването на сътворението и безспирната високо интелигентна и целенасочена работа на електромагнетизма се раждат все по-сложни индивидуалности, с все по-сложни конфигурации и комбинации на частици, елементи, вещества, молекули, клетки, органи, системи, съзнание.
Четейки по-подробно за човешката индивидуалност, както е описана в Писмата, различавам 3 съставящи я елемента:
1. Характеристиките на душата. Като „родена“ от Всемирното Съзнание, нейните характеристики са базирани на двата Импулса – Всемирната Интелигентност и Любов, но също и на цялата опитност от предишни прераждания и достигнато ниво на съзнание. Душата е нашата Божествена същност, „неприкосновеният пламък на „Баща-Майка-ЖИВОТ“, но въплъщавайки се във физическо тяло, този пламък е „дълбоко вплетен във:
2. „Физическите пориви на ДЕЙСТВИЕ – СВЪРЗВАНЕ/ОТХВЪРЛЯНЕ, които стават наша земна личност и индивидуалност“, поемат процеса на физическо сътворение на нашето съзнание и се превръщат в движеща сила на личността ни. […] И личността, и тялото ни са резултат от тези човешки импулси „Действие – Свързване/Отхвърляне“. (Писмо 6: Учебно издание, стр. 288, §16-18; Уебсайт: стр. 1). Сякаш така Божественото Съзнание се „адаптира“ към по-ниските вибрационни честоти като земните, отново чрез своите инструменти: електричество (Действие) и магнетизъм (Свързване/отхвърляне). Сякаш тези Импулси правят възможен „прехода“ на душата от едно ниво на съществуване към друго, но работят по този начин САМО НА ФИЗИЧЕСКО НИВО[6]. Мисля, че бихме могли да го наречем „изначално“ его[7] (на по-късен етап от живота ни, то неизменно расте и се „обогатява“). Те започват да изграждат и контролират човешкото тяло и съзнание, т.е.:
3. Характеристиките на нашето земно Аз, нашата човешка същност. В самото начало това, което искаме, е само млякото и топлата прегръдка на майката, а което не искаме – да оставаме сами, което е нормална и естествено „отпечатана нужда от собствено удовлетворение и оцеляване“. После нещата се усложняват… Започваме все повече да харесваме и не харесваме, да желаем и не желаем; да формираме навици, умствени и емоционални убеждения и схеми, повторяеми поведенчески модели и реакции към определени преживявания, обстоятелства и хора. „Така подсъзнанието и съзнанието започват да работят заедно, за да развиват личността. Голяма част от поведението става „обусловено“ и се пречупва с много усилия.“ (Писмо 6: Учебно издание, стр. 292, §29; Уебсайт: стр. 2). Добавяйки към всичко това и генетичното си наследство, човешката индивидуалност става сложна и уникална за всеки един от нас комбинация от положителни и отрицателни характеристики.
„Вероятно сега можете по-лесно да разберете „как и защо“ сътворението на вашата индивидуалност – чрез посредничеството на егото – образува капсула от мощни „физически импулси“, които едновременно изграждат и обвиват земното ви съзнание, създават както материалната ви форма, така и човешката ви личност. И тъй като управляват ума и емоциите, мислите и чувствата ви, те ви пречат да се свържете с ИЗТОЧНИКА на своя ЖИВОТ и с ДУШАТА си.“ (Писмо 6: Учебно издание, стр. 306, §77; Уебсайт: стр. 4)
„Ако нямаше други живи същества или хора по света, с техните близки и притежания, той би могъл да придобие пълна власт над индивидуалността, без да причинява вреди. Но като се има предвид, че не сте сами на планетата, неконтролираният „магнитен импулс да се привлича, дърпа, свързва, задържа, притежава“ се превръща в заболяване на личността, ако не е равномерно балансиран с нуждите на всички останали.“ (Писмо 6: Учебно издание, стр. 296, §44; Уебсайт: стр. 3)
Така че, ако си представим, че успеем да пречистим напълно третия елемент – човешка същност, това съвсем не означава, че оставаме без индивидуалност. Привеждайки се в синхрон с Божествената си реалност, ще дадем път на душата да проявява собствените си характеристики, опит и знания във всичко, което правим в ежедневието и живота си като цяло.
„Когато вашата най-висша цел се превърне в Божествена Цел в действие, душата ви поема контрол над егото – ядрото на вашата индивидуалност. Тогава то става ваш истински закрилник и истински пазител на личния ви комфорт, но вече работи изцяло в хармония с инструкциите на душата, която черпи своето естество от Божествената Реалност.“ (Писмо 7: Учебно издание, стр. 386, §133; Уебсайт: стр. 8)
„И макар да сме в Христовото Съзнание, ние всички сме индивидуалности – не сме копия един на друг; всички го изразяваме по различни възхитителни начини и в дейността си наблягаме на различни аспекти на съзидание.“ (Писмо 7: Учебно издание, стр. 352, §18; Уебсайт: стр. 2)
[1] (С голяма благодарност към моя приятел от Фейсбук групата „Писмата на Христос“ – Я. А., инженер по ядрена физика, който ми разясни някои научни теории и открития.) Интересен е фактът, че Теорията на Големия взрив (момента, в който започва разширяването на Вселената) се смята за валидна от учените, тъй като са доказани последиците от него, но тя не важи за един нищожен, поне за нашите човешки представи, период от време – 10-33 сек. Т.е. нещо се е случило в първата 10-33 сек. от съществуването на Вселената, но никой не знае какво е то и този момент все още е сред най-важните неразрешени проблеми на физиката.
[2] Напълно хомогенна (пълна симетрия между материя и антиматерия) кварк-глуонна плазма, в която частиците се движат със скорост, близка до тази на светлината, а това според учените би трябвало да означава, че са били… свръх големи.
[3] Според учените с разширяването на Вселената, температурата спада и това предизвиква нови процеси на нарушаване на симетрията, които се проявяват чрез известните физични сили и елементарни частици, а по-късно позволяват образуването на водородни и хелиеви атоми. С разширяването си, Вселената се охлажда, поради което средната кинетична енергия на електроните вече е недостатъчна, за да останат в свободно състояние и биват захванати от протоните. „Електроните биват захванати за протоните“ и „физичните сили позволяват образуването на водородни и хелиеви атоми“ – това ми звучи сякаш Всемирните Импулси вече са се „окопитили“ след разделението и техните присъщи физични сили – електричеството и магнетизмът – започват да действат и поотделно. Ето как е обяснено в Писмо 5: Учебно издание: стр. 270, §147-149; Уебсайт: стр. 8: „Разделени и изгубени ИМПУЛСИ НА СЪЗНАНИЕ/ОСЪЗНАВАНЕ, способни да получат възприятия, но няма други възприятия за получаване, освен тези на вътрешен хаос на „движение-дейност” на електричеството и „привличане-отблъскване” на магнетизма. И този ХАОС НА СЪЗНАНИЕ се проявява в творението като хаос на частици, където обаче преобладава осъзнаването на „Аз”-а. Без значение какъв е хаосът, „Аз”-ът се проявява чрез намерението „Баща” да се движи, да поема контрол, да създава. „Аз”-ът приема първоначална форма в положителния заряд на електрическата енергия, превръща се в доминираща „Аз”-сила, като протон със своя спътник от отрицателен електрически заряд. При което свързващата Цел „Майка” се активира в условията, когато положителен електрически заряд среща отрицателен. Те се „харесват един друг”, както може да се каже за зрелите мъжки и женски същества, и се свързват. Отблъскващата Цел „Майка” също се активира, когато има вероятност два положителни или два отрицателни електрически заряда да се срещнат и да реагират неблагоприятно.“
[4] Например литият е комбинация от първичните елементи водород и хелий.
[5] С разширяването на Вселената и спадането на температурата, хомогенността на кварк-глуонната плазма, в която се движат частиците, започва все повече да се нарушава. На места, където концентрацията на частици е много висока, се образуват газово-прахови облаци (предимно от водород), в които се раждат… звездите. След стотици милиони до десетки милиарди години живот, всяка звезда избухва в свръхнова и разпръсква по-тежките елементи (метали), които е образувала в себе си. Така се появяват всички останали елементи от Менделеевата таблица, с изключение на водорода и хелия и така достигат до цялата Вселена, включително и до нас – чрез раждането, живота и смъртта на звездите. Много, много е вероятно, даже е абсолютно сигурно, че всеки атом в телата ни да е дошъл от различна звезда…
[6] „Само хората […] биха могли някога да познаят болката, нищетата и страданието, които причиняват двата фундаментални ИМПУЛСА на ИНДИВИДУАЛНОСТТА „Свързване-Отхвърляне“, действащи в земната „личност“. (Писмо 5, Учебно издание, стр. 279, §179; Уебсайт: стр. 10)
„Егото във всяко живо същество е местообитание единствено на „земното съзнание” и по никакъв начин не прилича по форма или структура на Божествената Реалност, която представлява душата.“ (Писмо 7, Учебно издание, стр. 373, §88; Уебсайт: стр. 6)
[7] „Егото е инструментът на Божественото Съзидание, с който произвежда индивидуалност от ЕДИНСТВОТО НА СВОЕТО СОБСТВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ.“ (Писмо 7, Учебно издание, стр. 374, §91; Уебсайт: стр. 6)
