Писмата на Христос – Писмо 7, стр. 6

Вероятно сега ще ви стане ясно защо съвременните сексуални тенденции създават най-ужасяващите условия по света.

И за да разберете напълно за какво говоря, искам да направите усилие да си ПРЕДСТАВИТЕ и да ОСЪЗНАЕТЕ, че Естеството на Божественото Съзнание във Всемирно Равновесие е безгранична Сила, тъй като равновесието и хармонията произтичат от еднаквото взаимно ограничаване между всемирните импулси на:

мъжествеността и женствеността,
интелигентността и любовта,
волята да получат преживявания и волята да останат в покой,
копнежа да бъдат активни и копнежа да се сдържат
и да запазят статуквото,
за да създават връзки и стабилност.

Както обясних в Писмо 4, тези първични ИМПУЛСИ са „Реалността”, която е дала живот, форма, облик и същество на всички видими неща.

Това измерение е състояние на красота, радост, хармония, възторжен екстаз, благоговение, интелигентност, любов. То е всичко, което Земята може да даде, но в мащаб, който е извън най-смелите ви представи.

Опитайте се да осъзнаете смисъла на предходните два абзаца. Ако го разберете и го приемете за свое собствено убеждение, това ще промени цялата ви представа за вашия Божествен произход и за самото съществуване. В горните абзаци ви описах естеството и същността на ЖИВОТА, който се задейства в спермата и яйцеклетката, когато те са обединени, за да дадат форма на дете.

Това е вашата истина и реалност, вашата душа и психика, най-дълбокото състояние на вашето същество. И вие инстинктивно го знаете.

Бебето е въплъщение на радост, защото радостта, която изразява, докато развива съзнание за отношенията и средата си, произлиза от дълбокия кладенец на Божествения ЖИВОТ, който го е изградил клетка по клетка до сегашната му форма според генетичните инструкции.

Каква е разликата между душата и психиката? Сега ще обясня различията, които вашите психолози може да оспорят, но все пак това е истината.

Душата е „Божествен Пламък” – метафора, която описва същността на Божествения Живот, вложен във всяко индивидуално същество в момента на зачеване. ЖИЗНЕНАТА СИЛА приема индивидуална форма и освобождава енергията на „електрическата сила на дейността” и магнитните импулси „свързване-отхвърляне”, за да се впусне в сложната задача да изгради тяло. Затова в сърцевината на вашето същество е

душата ви – Божествената Реалност,

която е Божествена Интелигентност/Любов, мощен Божествен Импулс да създава, отглежда, храни, обгрижва, лекува, закриля, задоволява всяка потребност в система от съвършен закон и ред.

Това е Реалността, която е вашата душа.

Ето защо, когато преодолеете подбудите на егото си и поканите ДУШАТА да завладее мислите и чувствата ви, ще бъдете подтиквани да изразявате Божествените Импулси, описани по-горе. Ще бъдете обладани единствено от желанието да насърчавате най-висшето добро на всички живи същества и на цялата Вселена. Ще се превърнете в истински пратеник на Божественото Съзнание, който проявява всички Негови качества.

До момента на повторно единение на душата с Божественото психиката заема най-дълбоките кътчета на вашето човешко съзнание и черпи своите възприятия от душата. Психиката е скритият във вас инстинкт, който отличава добро от зло.

Егото също се формира в момента на зачеване и започва да се долавя още докато бебето расте. То е основата на вашата човешка природа, която ви дава индивидуалност, прави ви уникални и различни от всички останали. Егото е енергията на вашето човешко съзнание.

За да съхрани индивидуалността ви, то трябва да ви предпази от всякакви външни атаки и да ви даде каквото ви е нужно, за да ви помогне да се развивате и просперирате, да израствате и да бъдете щастливи. Това е Божествена разпоредба, към която не трябва да се отнасяте с презрение.

Егото е „най-важното” и така необходимо ядро на съзнанието за съзидание, развитие и растеж. То е направлявано изключително от електрическия поток на активно съзнание – този динамичен импулс, който е видим във всички живи същества, дори в растенията, когато насочват листата си, за да уловят слънчевите лъчи по най-добрия възможен начин. Това движение е породено в динамичното електрическо и емоционалното магнитно поле на „желанието за свързване” в съзнанието на растението, за да му даде възможност да расте и да се наслаждава на топлината на слънцето. Егото във всяко живо същество е местообитание единствено на „земното съзнание” и по никакъв начин не прилича по форма или структура на Божествената Реалност, която представлява душата. Подбудите, поривите, насочени единствено към получаване на това, което егото иска, за да осигури на индивидуалността щастие, закрила от нападения, оцеляване, дори и да се наложи да стъпче други същества или видове, за да постигне целите си, принадлежат само на земното измерение. Тази его-сила действа във всяко живо творение – от най-малката амеба до най-могъщия крал.

Бихте могли да наречете Егото „Защитникът и Диктаторът на живата Вселена”.

Именно този аспект обърква повечето хора във вашия съвременен свят, когато обмислят въпроса дали „Бог” наистина съществува. Те долавят дейностите на различните видове, задвижвани от тяхното его-съзнание; виждат как едно същество се храни с друго, за да оцелее, и решават, че това „зверство“ трябва да е дело на твореца.

Тогава как е възможно Творецът да бъде „Бог на Любовта”?

Това е едно от недоразуменията и вярванията, които бих искал да изкореня. Моята цел е хората да осъзнаят, че в сърцевината и основата на всичко във Вселената е Божествената Жизнена Сила, която вдъхновява и диша чрез цялото творение.

Тя е скритото, но мощно Равновесие, от което всички неща са приели същество, форма и облик.

Тя е „пространството на учените”, в което протича „Движението и Свързването на Електрическите Частици”.

Тя е едновременно непроницаемата и завинаги непознаваема „основа на съществуване”, скритият Източник на всецялата субстанция на всяко нещо във Вселената.

Егото е инструментът на Божественото Съзидание, с който произвежда индивидуалност от ЕДИНСТВОТО НА СВОЕТО СОБСТВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ.

Това, което ще кажа, ще бъде горещо оспорвано от вашите учени, но все пак ще се обърна към душите на „земните” същества, чийто интелект е достатъчно развит, за да обсъждат, предприемат действия и дори само с частично разбиране, да реагират интуитивно и интелигентно на всичко, което се случва около тях. Тези същества от всички по-напреднали видове са гениите на своя род.

Не съдете за вътрешното развитие на нито един вид, човешки или не, по външните физически тела на неговите представители, защото всички те са индивидуализирани от един и същи Божествен Живот. Чрез своите все по-духовни умственo-емоционални полета някои психики са способни да надникнат през его-съзнанието и да се заемат с добронамерени, грижовни дела, които могат да възникнат единствено от поривите на душата, извлечена от Божествената Реалност. Затова трябва да се засвидетелства най-голямо уважение и внимание към всички живи същества.

Когато видът е еволюирал до този етап, в който е способен да формулира ясни мисли и идеи и да ги изразява със звукове и думи; когато чрез духовното си развитие психиката може да пробие его-съзнанието, тогава тя започва да се пита: „Това ли е всичко за съществуването? Какви са целите на животa?” и т. н.

Щом това се случи, душата започва да внушава на психиката неотложната нужда да достигне до Източника на своето Същество, за който инстинктивно знае, че съществува и е нейният истински дом и вечно местообитание. Тогава психиката вече може да почувства скрития, но постоянен копнеж на душата за повторно единение с нейния Източник.

Ако има хора, които никога не достигат до този жизненоважен етап от развитието си, то е защото умствено-емоционалните процеси в тяхното его са силно ориентирани към прилагането на интелекта и логиката. И докато другите се питат: „Как е възникнал животът? Има ли Бог? Как е замислена и създадена такава прекрасна Вселена?”, егото на нетърсещите и невярващите съзнава само своето собствено всемогъщество и се заема да опровергае идеята, че съществува някакво по-висше измерение, от което Земята може да е приела форма. Егото им спори с гласа на душата, предаван чрез психиката, и с всеки довод се вкопава все по-дълбоко във възприятията на материалния и видимия свят, които са неговата единствена сигурност.

Така душата остава пленена в умствено-емоционалните електромагнитни окови на егото, а човешкият ум – убеден, че тя не съществува и земното измерение и физическата жизнена сила са единствените реалности.

Когато такива умове са решени да отхвърлят всеки вдъхновяващ шепот на психиката/душата, телата страдат от леки неразположения, взаимоотношенията са обтегнати, животът като цяло е напрегнат, може да последва заболяване. Това е така, защото черпят само от ограничените енергийни ресурси, извлечени от храната, която слагат в устата си, но те произлизат от химичен процес, а не от Източника на целия Живот.

<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 Следваща>>>

Вашият коментар