Общи молитви, II част

Общите молитви за здраве, мир и др. –
част ли са от Христовия Път, описан в Писмата, или не?

Както много добре знаем, с Писмата на Христос неизбежно променяме себе си и живота си; започваме най-голямото си пътуване към висшите духовни измерения!

Появата на Писмата в живота ни е дългоочакван момент за нас, духовните търсачи, за да получим помощ и постепенно да успеем да се освободим – без съжаление, а с радост и облекчение – от старите си погрешни вярвания, практики и догми. Малко са блажените сред нас, които не носят такъв „багаж“.

Психологичният механизъм за освобождаване от този „багаж“ е много индивидуален, както и степента на неговото влияние върху нас. Това донякъде обяснява естествената ни склонност да се опитваме да приспособяваме нашите вярвания към учението в Писмата. Или обратното – според индивидуалността и характера ни.

Темата за практикуването на колективни молитви в полза на други хора, за световен мир и т.н. отдавна силно ме вълнува. Затова бих искал да споделя някои идеи и факти, някои наблюдения и цитати и предварително благодаря за вашето търпение!

Да започнем с факта, че освен да медитираме заедно в малки групи, когато всеки насочен към индивидуална връзка с „Отца“ вътре в себе си, Христос никога не е казвал, правил или поискал от нас да правим колективни молитви по каквато и да била причина или за някаква обща цел, колкото и благородна да е тя! Той никога не е подтиквал хората, които са го слушали, да се молят заедно. Никога не го е искал и от учениците си през трите години интензивна работа и съвместен живот при тежките обстоятелства по прашните пътища на Палестина. Христос е направил всичко възможно да им предаде своето учение и изглежда очевидно, че общите молитви, насочени извън нас, не са част от него.

Спомнете си, скъпи приятели, че в последната си нощ със своите ученици, въпреки тъгата, страховете и вътрешните си конфликти, Христос в никакъв момент не е поискал да се помолят заедно за помощ и утеха. Вместо това той отива да медитира и да се моли сам и така се свързва с Любещия „Отец“ вътре в себе си. Нещо повече – идеята да отправят обща молитва за своя Учител, който преживява драматични моменти, дори не минава през ума на нито един от учениците му.

Изводът отново изглежда очевиден – общите молитви, насочени извън нас, не са част от Христовото учение!

Следващите четири цитата са почти всичко, което се казва във всички Писма за молитвите в полза на други хора!

(1) „Обичайте враговете си; прощавайте на тези, които злоупотребяват с вас; молете се за хората, които злословят по ваш адрес…“ Послание 14 „Спешно послание от Христос“ (Пълнят цитат е в края на текста.)

(2) „Молете се и за своя противник, защото всички лоши чувства, които таите към него, само ще привлекат повече болка и страдание към самите вас. Простете му, благословете го и така ще благословите и себе си.“ Писмо 4, стр. 197, §96

(3) „Грижете се за ближния така, както се грижите за себе си. Благословете го, когато спорите; молете се за него, когато е груб с вас; помагайте му винаги с каквото можете, дори и да се отвърне от вас, защото само тогава създавате добро в мислите си и доброто ще бъде жътвата от вашата сеитба. Нещо повече – настройвате ума си в хармония с „Отца“ вътре в себе си, който е Съвършена Любов. При тези условия Той може да върши своята съвършена, ЛЮБЕЩА РАБОТА вътре във вас.“ Писмо 2, стр. 127, §208

(4) „Ще знае също (човек, освободил се от егото), че може да поиска каквото му е необходимо и отговорът ще дойде бързо. Но исканията му ще възникват от неговия духовно-просветлен център и никога няма да бъдат егоистични – винаги ще се моли за нещо, което ще бъде полезно за средата, общността, семейството, приятелите му. Писмо 8, стр. 453, §200

Както става ясно, всъщност целта не е да насочваме молитвата в полза на другите, а да променим отрицателното състояние на ума си или да поискаме това, от което се нуждаем: „Ако след молитва вашите предишни негативни състояния не са се променили, молете се дотогава, докато не ги изхвърлите от ума си и наистина не повярвате, че Божественото Съзнание се грижи за всичко – точно в тази минута.“ Писмо 1, стр. 64, §199

С едно изключение, но в много специфичен случай, касаещо хората от нашата среда и при условия, съвършено различни от това, което сме научили за молитвата:

(5) „Отнесете тази нужда към ИЗТОЧНИКА на неговото СЪЩЕСТВО и бъдете сигурни, че вашата молитва го е благословила и е отворила вратите към израстването му. Потърсете напътствие от Божественото Съзнание дали можете да се занимавате с неговото „развитие” и попитайте как да го направите, за да може той да приеме мнението ви с радост и в крайна сметка да постигне успех.“ Писмо 9, стр. 483, §90

Защо трябва да ни насочи Божественото Съзнание, вместо да „свършим работата“ сами? Вярвам, че отговорът се намира в следния цитат:

(6) „Отца“ не знае нищо за вашите житейски битки, но познава напрежението, което те пораждат в умовете и телата ви, и не може да направи нищо, нищо, за да облекчи болката ви, докато сами не спрете тези войни и не заживеете в мир със своите роднини, съседи, служители, работодатели, обществени личности, с другите народи.“ Писмо 2, стр. 119, §187 (Пълният цитат е в края на текста.)

Обърнете внимание, „Отца“ не знае нищо“ (!)… Тук ще добавя няколко идеи за връзката ни с Божественото Съзнание, което косвено касае въпроса дали да го молим да прави промени в полза на другите. „Отца“ винаги ни чува, разбира се, дори познава нашите съмнения и страдания, но не може да се намеси, докато не му „позволим“. Причината да се нуждае от нашето „позволение“ е нашата свободна воля, а как да му дадем това „позволение“ е централна тема във всички Писма.

Молитвите в полза на другите (индивидуални или групови) се правят най-често за:

  • Друг човек или група от хора – познати или непознати пациенти, финансово затруднени лица и др.
  • Събития, ситуации, обстоятелства, породени от пряко човешко участие – за мир, победа, успех на някакви действия, намаляване на престъпността и т.н.
  • Специфични аспекти на състоянието на даден регион или на планетата – суша, наводнения, „природни“ бедствия и др.

Единствената полза, на която бихме могли да се надяваме като резултат от подобни молитви, е, че „само тогава създавате добро в мислите си и доброто ще бъде жътвата от вашата сеитба. Нещо повече – настройвате ума си в хармония с „Отца“ вътре в себе си, който е Съвършена Любов.“ (вж. цитат № 3 от Писмо 2 по-горе.)

Що се отнася до общите молитви, те са „ловното поле“ на мощното движение Ню Ейдж. Под тази заплаха официалните църкви са били принудени да го последват и дори Католическата църква организира подобни молитви и предлага универсална молитва за мир. Това не е изненадващо, като се има предвид, че по принцип църквите не се питат дали Христос би го направил или одобрил. Както добре знаем, от самото си начало те прикриват неговото истинско учение.

Въпросът днес е дали ние, последователите на „Писмата на Христос“, трябва да следваме техния пример. Ето какво казва Христос:

  • „ВАЖНО: Понякога чрез молитвите си хората установяват силна връзка с БОЖЕСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ във и зад цялото творение. Тя откликва и скоро дейността ѝ се проявява като необходими подобрения в личния и обществения им живот. Някой дори може да възкликне: „Това е чудо!“ Но в дългосрочен план състоянието на Личното или Националното съзнание отново ще се върне към предишните си преживявания и ще предизвика същите негативни въздействия върху здравето или делата им, както и преди. Не е възможно да внесете трайни промени в живота си, ако не промените съзнанието си. Затова винаги трябва да се молите и да се стремите да постигнете безусловна Любов.“ Писмо 1, стр. 17, §20-22.
  • Законът за причинно-следствената връзка е непреодолим и е присъща – неизменна – естествена характеристика на съществуването. Не можете да разделите следствията от причините, нито да заличите причините и да запазите следствията. Това е Истина във всяко ниво от вашето Съществуване. В момента може да сте достатъчно напреднали в мисленето си, за да сте способни да възприемете следната фундаментална истина за земния си живот: законът за „Причинно-следствената връзка“ („Ще пожънете каквото сте посели“) е видимият резултат от това, което наричате електромагнетизъм, и никой с поне малко научни познания не би очаквал „Бог“ да отмени неговите правила, които всъщност са „дейност – свързване-отхвърляне“. Писмо 3, стр. 131, §6-7.

Дали ще ги отменим с обща молитва?

Спомнете си молитвата на Христовия Писар по време на бомбардировките в Англия през Втората световна война. Това е първият път, когато Христос е решил да говори с нея, което предполага, че поводът и неговият отговор са от изключително значение. Преценете сами защо:

(7) „Господи, моля те, не им позволявай да хвърлят бомбите си!“. Внезапно един дълбок, топъл мъжки глас проникна в ума ми: „Молитвата ти е много глупава.“ „Моето духовно пътуване“, 2019 (Пълният цитат е в края на текста.)

Всъщност младата жена, както хиляди хора днес, се е молела за мир. Христос я прекъсва с думите: „Молитвата ти е много глупава.“ Става ясно, че той намира за безсмислено, безполезно и безумно, ако щете, тя да моли Божественото Съзнание да промени нечие решение, поддържано от нечия свободна воля.

Ще добавя още един цитат, за да подчертая предупреждението на Христос, че като човешки същества често ни липсва нужната проницателност, за да правим подобни мащабни молитви:

„Внимавайте да не срутите несъзнателно собствените си домове върху главите си! Бъдете бдителни, дори когато се тревожите за времето. Не се оплаквайте от дъжда и не си пожелавайте да спре, защото може той да спре за по-дълго, отколкото ви се иска. Не се оплаквайте от слънцето и не си пожелавайте да вали – може да ви застигнат порои.“ Послание 7 „Моята ИСТИНСКА мисия“

(8) „Повярвайте ми, това са фалшиви творения. Не го правете! Вашата визия е ограничена. Всъщност нямате никаква представа как можете да изкривите пътя на другите с убеждението си, че знаете кое е най-добро за вас или за тях. Това е истинска грешка – реален капан за незнаещия, заложен от его-подбудите. Стотици хиляди, вероятно милиони смятат, че е достатъчно да кажат с вяра „Това е така!“ и то ще стане реалност. Всъщност нямат ни най-малка представа какво ги очаква вследствие на различните космични влияния, които играят огромна роля в техните преживявания през деня.“ Послание от 2007 г. „Призив за По–висша Визия“ (Пълният цитат е в края на текста.)

Съвсем ясно е, че Христос ни предупреждава за нашите амбиции да контролираме бъдещето!

Истина е, че когато група хора, владеещи великолепното изкуство на рецитацията, четат красиви молитви, това може да се превърне в много впечатляващ и дори възвишен момент. Общите молитви за мир, здраве и т. н. са много зрелищни, но дали Христос би искал да добавяме към учението му тези постепенно ритуализиращи се практики? Аз лично вярвам, че Той никога не е искал да се обръщаме към такива упражнения, колкото и красиви и впечатляващи да са те. Преценете сами:

„И тъй като беше лишена от визуалното въздействие на римските богове и богини, много по-късно тя [новата християнска религия] беше украсена с „театрални”, но „целесъобразни” глупости, за да се впечатлят наивниците, които Църквата искаше да привлече в лоното си…“ Писмо 9, стр. 466, §32

Да се интересуваме от подобни практики е напълно естествено, защото те експлоатират благородните ни чувства. Всеки от нас е свободен, разбира се, да води или участва в колективни молитви за мир, за здравето на различни хора, за издигане на световното съзнание и т. н.

От своя страна вярвам, че такива акции трябва да бъдат РАЗГРАНИЧЕНИ от учението на Писмата на Христос, дори и първоначално това да се окаже много трудно за някого! Сега е подходящият момент, струва ми се, защото в Испания и Франция, две големи страни с мащабно световно културно влияние, спонтанно са създадени сдружения, чиято цел е да практикуват и разпространяват Христовото учение. Те са още в началото на своята дейност и е очевидно, че посоката, която ще поемат в своите практики, е изключително важна!

В началото казахме, че Христос никога не е искал от хората, които са слушали проповедите му, да се молят заедно. Никога не го е искал и от своите ученици. Не го прави нито в Писмата, нито в Посланията. За разлика от медитацията, не е написал няколко страници обяснения КАК ДА СЕ МОЛИМ, например. Единствената молитва, която Христос ни е дал, „БОЖЕСТВЕН ЖИВОТ“, е насочена навътре, към собствената ни същност.

„Знам, че ВОЛЯТА ти е да бъда напълно просветлен, за да мога по-добре да осъзная Твоето Присъствие в себе си и около себе си.“ Писмо 8, стр. 447, §181

Не е възможно Христос да ни я е дал случайно, за да ни насочи към лична и съкровена среща с Божествения живот:

„и докато слушам, ТИ ще проникваш в моето човешко съзнание и ще идваш все по-близо до моите все по-възприемчиви ум и сърце.“ Писмо 8, стр. 447, §181

Тази среща вътре в нас е капитално важна, тя е целта и на самата медитация.

В действителност, както добре знаем, в Писмата нищо не е казано случайно. Всяка от хилядите думи на повече от триста страници е на точното си място и има своето конкретно значение. Те формират наситено, задълбочено и комплексно учение – най-висшето знание и разбиране на Вселената и нашето собствено съществуване! Противно на религиозните практики и съвременните духовни течения, Христос описва молитвата и медитацията като индивидуални и интимни дейности, насочени към „Отца“ ни вътре в нас. Ето само няколко кратки цитата от многото други по същата тема:

„Само ако можехте да погледнете отвъд чувствата си; само ако можехте да извисите умовете си, за да се свържете с „Отца“ вътре в себе си, щяхте да можете да „видите“ и да знаете какъв би трябвало да бъде животът ви.“ Писмо 2, стр. 108, §144

„И когато ги постигнете, ще знаете, че възможностите, способностите и вдъхновенията ви са дошли от „Отца“ вътре във вас, защото ще знаете, че никога не бихте могли да го направите, ако не Го бяхте помолили да ви помогне да използвате всичките си дарби и да напълните шкафовете си с храна, да имате дрехи на гърба си, да осигурите щастие и добър живот за децата си.“ Писмо 2, стр. 113, §161

„Затова сте още по-благословени, когато сте гладни и жадни за доброта и контакт с „Отца“ вътре в себе си, защото тогава със сигурност ще бъдете стократно заситени.“ Писмо 2, стр. 115, §169

„Мислете за всичко, което може да бъде ваше, ако се обърнете към „Отца“ вътре в себе си и го помолите с непоклатима вяра и без никакво съмнение, че ще получите.“ Писмо 2, стр. 125, §201

„Когато установите, че най-накрая влизате в тишината, останете на същото ниво с ясното съзнание, че сега се намирате в това, което може да се нарече „светая светих“, защото най-после се свързвате с „Баща-Майка-Живот“ вътре в себе си.“ Писмо 8, стр. 448, §186

Молитвата и медитацията, насочени към Божествения Живот вътре в нас, ще ни предпази от безполезни „духовни упражнения“. Христос ни предлага конкретни практики, за които казва, че именно те – и никоя друга – ще ни водят по тесния и прав Христов Път към най-високите духовни измерения. Няма какво да добавим или отнемем! Думите му са съвършено ясни и кратки:

„ТОВА НЕ Е НЮ ЕЙДЖ учение. Моето ХРИСТОВО УЧЕНИЕ е и ще остане същото през вечността: „Отца“ – БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ – върши съзидателната работа вътре в мен и ще го направи и във вас, когато преодолеете егото си.“Послание 8 „Кога ще се СЪБУДИТЕ?“

От казаното дотук става ясно, че практикуването на молитви заслужава задълбочено осмисляне и се надявам, че го ще направим заедно в бъдещи дискусии по темата. Благодаря ви предварително!

Драгомир Цеков

 

Преди да ви представя един много интересен отговор по темата, ви предлагам две изречения от същия автор:

„Каква е ползата един час да се молим за мир, ако през останалата част от деня се страхуваме от войната? Струва ми се, че колективната молитва се опитва да повлияе директно на света чрез преднамерено манипулиране на егрегорите, а всъщност само издигането на собственото ни индивидуално съзнание би могло да го направи“.

И неговият отговор по темата, който е типичен за светогледа и разбиранията на някои активни последователи на Писмата на Христос:

Здравейте всички,

Благодаря за вашите мнения, които продължават да хвърлят светлина по този въпрос, който изглежда да е най-малкото дискусионен.

Съжалявам, ако написаното е наранило някои от вас или е породило усещане за липса на уважение към нечий избор. Разбирам, че някой може да се е почувствал наранен или разстроен, защото всички имаме нужда нашият избор да бъде признат и уважаван. Истина е също, че понякога се нуждаем от подкрепата на другия, за да бъдем насърчени и утешени. Това обаче трябва да позволява размяната на различни мнения и посрещането на други възгледи, без казаното да се приема лично, като критика или омаловажаване, а да бъде наистина разбрано, без стремеж за самозащита или оправдание.

Струва ми се, че когато човек поеме по Пътя към Христовото Съзнание е от първостепенна важност и дори е най-съществено да получи яснота какво представлява този Път и следователно – да знае какво Е или НЕ Е част от него. Разбирам, че това е темата на работата, която ни изпрати Драгомир за общите молитви, и ми се струва, че той обективно показа, без друга възможна интерпретация, че те НЕ СА част от Христовия Път.

За мен Пътят към Христовото Съзнание би могъл да се обобщи, макар и приблизително, в следните 3 точки:

  1. Използвайки молитвата от Писмо 8, всекидневно да медитираме и да се молим на Божественото Съзнание за насоки, вдъхновение, удовлетворение на нашите нужди, извисено възприятие, хармония във взаимоотношенията, търпение, доброжелателност, безусловна любов към хората и всички форми на живот.
  2. Да пречистваме съзнанието си с помощта на упражнението от Писмо 6, за да получим пълен контрол над егото, така че душата ни да ръководи психиката изцяло.
  3. Чрез продължително практикуване на първите 2 точки, в крайна сметка да достигнем Съзнанието на Христос, т. е. да достигнем съвършено единение на нашето индивидуално съзнание и Божественото, за да проявяваме и излъчваме неговите девет характеристики, описани в Писмо 1.

Когато Писмата бъдат добре изучени и разбрани, ми се струва относително възможно да бъде обективно разграничено какво Е или НЕ Е част от Христовия Път. И това не означава, че е „грешно“ да се участва в колективни молитви, да се ходи на църква, да се използват различни практики, да се поемат ангажименти или да имаме вярвания, които не са част от Пътя. Например аз съм веган, последовател на суровоядството (основно растителна и сурова храна) и водя активна кампания да насърчавам другите да правят същото, защото за мен това е духовен подход, отвъд стандартния начин на живот. Веганството и суровоядството не са част от Христовия път и съм напълно съгласен да не говоря за едното, когато проповядвам другото.

Ние не сме се събрали, за да решаваме какво трябва да прави или да не прави някой друг, какво да говори и какво не, ние сме тук, за да си помагаме взаимно да напредваме по този „тесен Път на абсолютна морална взискателност“ и да се насърчаваме един друг да пазим посоката към целта.

„Хармонията с БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ и пълното ви самоусъвършенстване трябва да бъдат смисълът на вашия живот и вашата единствена цел.“ Писмо 9, стр. 479, §79

Нека останем единни, мои братя и сестри!

M. R. (Франция)

 

Ц И Т А Т И

(1) „Обичайте враговете си; прощавайте на тези, които злоупотребяват с вас; молете се за хората, които злословят по ваш адрес… И ако не можете да го направите със собствени сили, потърсете силата на духа – Божественото Съзнание – с всички възможни средства. МОЛЕТЕ СЕ, МЕДИТИРАЙТЕ и искайте помощ. Ако постоянствате, тя ще ви бъде дадена. 

Ако егото продължава да държи мислите ви в ниските вибрации на злобата и гнева и да намира всякакви доводи защо трябва да обвинявате някого, който ви е засегнал дълбоко или ви е наранил физически, медитирайте отново и отново, като търсите прозрение и облекчение на дилемата си и като се молите тези смущаващи и натрапчиви идеи на ярост и отмъстителност да бъдат премахнати от вас…“ Послание 14 „Спешно послание от Христос“

(6) „Отца“ не знае нищо за вашите житейски битки, но познава напрежението, което те пораждат в умовете и телата ви, и не може да направи нищо, нищо, за да облекчи болката ви, докато сами не спрете тези войни и не заживеете в мир със своите роднини, съседи, служители, работодатели, обществени личности, с другите народи.“ […] 

Помнете и великия ЗАКОН „ЖЪНЕТЕ ТОЧНО ТОВА, КОЕТО СТЕ ПОСЕЛИ“. […] 

Така че, ако искате да промените живота си, променете мислите си. Променете думите, които те пораждат. Променете действията, които те подбуждат. Това, което е в ума ви, ще създаде всички ваши преживявания, болести, бедност, нещастие и отчаяние.“ Писмо 2, стр. 119, §187 и стр. 120, §189-191

(7) „Една вечер, около девет часа, прозвуча предупреждение за въздушна атака. С майка ми издърпахме дебелия килим под тежката махагонова маса, която бяхме избутали в малка ниша. Мислехме, че тя ще ни осигури убежище, ако домът ни бъде ударен. Седях с Библията на колене, въпреки че не можех да прочета нищо, треперех неконтролируемо и се молех: „Господи, моля те, не им позволявай да хвърлят бомбите си!“. Внезапно един дълбок, топъл мъжки глас проникна в ума ми: „Молитвата ти е много глупава. Момчетата в самолетите над вас са дошли от Германия и са дали обет да хвърлят бомбите си над страната ви, така че те ще ги хвърлят, точно както вашите момчета са дали обет да хвърлят своите над Германия. По-скоро се моли бомбите да падат върху празни места по земята, където няма да навредят.“ „Моето духовно пътуване“

(8) „Тогава вероятно ще се присъедините към група, където да се научите да го правите осъзнато. 

Повярвайте ми, това са фалшиви творения. Не го правете! Вашата визия е ограничена. Всъщност нямате никаква представа как можете да изкривите пътя на другите с убеждението си, че знаете кое е най-добро за вас или за тях. Това е истинска грешка – реален капан за незнаещия, заложен от его-подбудите. 

Стотици хиляди, вероятно милиони смятат, че е достатъчно да кажат с вяра „Това е така!“ и то ще стане реалност. Всъщност нямат ни най-малка представа какво ги очаква вследствие на различните космични влияния, които играят огромна роля в техните преживявания през деня. Не знаят какво ги очаква в резултат на тяхното мислене и поведение в миналото. 

Не можете да създадете съвършен живот за себе си, докато самите вие не станете абсолютно съвършени в ума, сърцето и делата си и не се постараете да се реванширате за болките, които сте нанесли в миналото. Вместо това харчите милиони, за да се научите как да създавате мощни форми на съзнание, които да заличат всички енергийни отпечатъци около вас и да ги направят невалидни и нищожни. Всички вие вървите в грешната посока. Послание от 2007 г. „Призив за По–висша Визия“

Общите молитви

Вашият коментар