Г. Д.[1]: Не говорете за страх. Вкарвате думи. Не повтаряйте. Думите значат нещо. Те са материал. Не го правете. Хората ви вярват.
Отговор на Огнян Христов:
Хората вероятно са прави да ни вярват, Г. Д., и наистина думите са изключително важно нещо, както и мислите, и емоциите, и действията.
В идеята, че не трябва да се говори за нещо, защото му се придава повече значение или живот има истина. Но ние не умеем да комуникираме чрез телепатия, затова ни трябват думи, всякакви думи…
Но за мен най-важното е СМИСЪЛЪТ, НАМЕРЕНИЕТО и ЕНЕРГИЯТА, т.е. съзнанието, което те придават на думата, а не самата тя:
„Формите на съзнание“, въплътени в думите, са невидими, но те са „специфични, отделни единици съществуване“, които носят в себе си живота на съзнанието и са магнитно предопределени да харесват други „форми на съзнание“. Сходните неща се привличат.” (Послание от 2007 г.)
В случая Христос придава на думата страх смисъл, енергия и намерение на ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ СТРАХА!
Предлагам ти да прочетеш внимателно текста и сам ще се убедиш.
“Аз съм ЛЮБОВ – чиста и безусловна – и в думите ми няма осъждане. Затова, ако те ви се струват сурови, а вие не очаквате от мен да бъда груб, щом твърдя, че съм олицетворение на ЛЮБОВТА, моля ви да разберете, че не съм се спуснал при вас на любеща визита – да говоря с утешителни думи, за да повдигнете духа си, или да ви казвам колко сте благословени всъщност, но още не го осъзнавате. Дойдох, за да ви направя любеща услуга. Дойдох изрично, за да ви посоча земните факти, които, макар и илюзорни, ви причиняват болка; да ви покажа това, което всички вие създавате за себе си.
Точно както любещият и успешен учител не харесва думите, които трябва да използва, за да помогне на агресивните си ученици да видят и признаят, че по този начин вредят в класната си стая, така и аз трябва да говоря за вашето състояние в момента по определен начин, който вие разбирате, за да сте способни да работите по неговото преодоляване. Но чрез думите си аз не съдя нито действието, нито неговия извършител. Аз съм ЛЮБОВ, въплъщение на ЧИСТАТА ЛЮБОВ, но говоря така, както ситуацията изисква, на тези, които все още не са успели да преодолеят недостатъците на егото си. И тъй като аз съм изцяло ЛЮБОВ, обичам всички хора, но ЛЮБОВТА слага много маски в любещия си опит да достигне и да помогне на тези, които търсят облекчение от сегашните си страдания.” (Послание от 2007 г.)
[1] Коментарът е от Фейсбук страницата на “Писмата на Христос” по повод статията “Страх или вяра?”.
