Споделено за взаимоотношенията между последователите

Споделени посвещения и преживявания
от читатели и последователи на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от групата „ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)“ и 
Страницата на „Писмата на Христос“ във Фейсбук

 

M. L. С най-преданото ми чувство на благодарност и безкрайна Любов към госпожа Писарката й пожелавам крепко здраве, физическа издръжливост и безброй сияйни изживявания с Единия ни Отец Исус Христос!
Госпожо Писар, благодаря за яснотата, която внесохте в живота ми, за целеустремеността, която вдъхновихте в мен чрез Писмата на Христос, за възхитителните моменти на озарение, които изживявам всеки миг при срещите ми с Божественото съзнание!
Вие превърнахте живота ми в трепетно очакване – ден след ден, за най-сияйните мигове на земния ми живот… Благодаря!!!
Благодарение на Писмата изтрих всички страхове от живота си, активирах действията си в полезни дейности, каквито не съм смятала за важни до този момент… Сега, независимо от трудностите, гледам на живота като на Прелестно изживяване, справедливо съдействано от моята мъдрост, почерпена от Извора на Битието, което няма край и всеки следващ миг ще сътвори най-прекрасното преживяване, продиктувано от моята усърдна работа.
Благодаря за силата на духа, която вдъхновихте в мен и нека винаги да ви съпътства в безкрайността!!!
13.03.18

T. S. Благодаря преклонно за поредното чудесно напомняне, че в нашия живот „Единствена Истина и Реалност са Интелигентността и Любовта на БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ.“ „Придържайки се неотклонно към тази истина“, постигаме на практика „БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ в действие“. Толкова просто и същевременно Велико, когато надмогнем импулсите на егото. Велико, защото именно така се постига истинска „хармония на душата с Божествената Реалност, благословения момент в развитието, когато човек копнее да се съсредоточи единствено върху разпространението на контакта с Божественото Съзнание с другите“. Да го направи деликатно, нежно, ненатрапливо – готовата душа сама ще направи необходимото, за да осъществи своя съкровен контакт с Него. 01.03.18

O. Х. Струва ми се, че цитатът предполага да се обръщаме „винаги, винаги, винаги“ към БС с ДОВЕРИЕ! Казвам го, защото разбирам, вкл. чрез собствения си опит, че има една невидима бариера за преодоляване или важна крачка за правене – от вниманието, разбирането, съгласието по отношение на БС (от една страна)
И/ДО
абсолютното ДОВЕРИЕ в безкрайната Интелигентна ЛЮБОВ на БС и безусловното предаване на собствения „АЗ“ в Неговата „орбита“, за да го изразяваме в различните ситуации и във всеки момент.
Ако си представим този процес като преминаване по въжен мост, бих казал, че съм направил само няколко крачки и дотук всичко става точно така, както ни обещава Христос. Нещата около мен започват да се случват по някакъв перфектен начин, имам усещането, че обстоятелствата се подреждат все по-добре и по-добре… Толкова добре, че си давам сметка, че повече съм свикнал да се срещам с всякакви проблеми…
А вие? Приемате ли за странно да съществувате единствено и само в спокойствие и радост, в хармония с околните и света, а често и във възвишени емоции, защото точно това ни предлага Любовта на БС в замяна на нашето Доверие? 22.02.18

M. L. Аз, не знам до кой етап на свързването си с Извора на Битието съм стигнала? Не знам и колко устойчива форма, облик в душата, тялото, ума и сърцето съм приела, но знам, каква отговорност и самодисциплина полагам в усилието си да достигна до състоянието, което считам за моя потребност. Знам, че все още имам много неотработени отпечатъци, които изскачат изненадващо във взаимоотношенията ми, но и много от тях съм отстранила. Днес стигнах до извода, че независимо колко сериозни основания имам да се чувствам подтисната и угнетена, аз се чувствам справедливо овъзмездена – спокойна и щастлива от този факт. Това мисля, че е резултат от извървения Път.Знам, че Пътят е дълъг, знам, че съм в началото на Пътя, но знам, че съм щастлива да вървя по Него!!! 22.02.18

M. L. Благодаря ти О…! Дори не знам за какво точно… може би най-вече за това че ме караш да се вглеждам по – настойчиво в себе си и не само … да се доверявам повече на Божественото съзнание, и да се вглеждам в крайния резултат. Беше време, когато правех нещата механично, без да очаквам резултати, без да се вглеждам в детайлите, но ти някак ненатрапчиво ми подсказваше, че всичко е важно. Не го приемай като ласкателство, ти наистина Интелигентно ме подтикваше към действие, за което ти благодаря от сърце!!! 21.02.18

O. Х. Аз ти благодаря, М…! Ти си чудесен пример за всички в групата… Радвам се, че дискусиите ни носят някаква полза… Иначе всичко е казано в книгата и напредъкът ни е резултат от някаква индивидуална комбинация от мотивираност и чувствителност => Доверие, Смирение, Интелигентна Любов и Любеща Интелигентност, вплетени в Динамична връзка, задвижвани от Енергията на БС и насочени към всички хора и към цялата природа 21.02.18

Ж. Ж. Убедих се, че когато промениш отношението си към живота и хората, даже и към животните… всичко придобива един по-дълбок смисъл !!! Когато даваш от себе си нещо малко като поздрав, внимание, усмивка или дребна услуга ти самият се чувстваш добре и човека отсреща се чувства добре… ако си постоянен в това виждаш реални резултати ! Хора които искаха да ме отстранят от работа и които ненавиждах… след писмата отношенията ни се промениха ! Не сме приятели, но им спечелих уважението ! Аз към тях и те към мен ! Нищо не става с магическа пръчка…, а плавно и постепенно ! Разбира се не всичко минава гладко, но поне се опитвам да не давам „дума“ на Егото си ! Това разбирам под проактивен !

М. L. Все по-критична ставам по отношение на собственото си поведение и поради това, че постоянно се намирам под собственото си наблюдение, хващам всяка грешна стъпка. Докато по- рано търсех оправдателни аргументи за грешките си и ги намирах, защото егото винаги ми се притичаше на помощ, сега е точно обратното, вторачвам се и в най-дребния детайл, за да не правя споразумения с егото, а това е доста болезнено. 19.02.18

M. M. И аз преди реагирах като вас , но се научих да слушам без да реагирам по какъвто и да е начин.Опитвам се да разбера какво е породило агресивното състояние на човека срещу мен , да вляза в кожата му но в никакъв случай не реагирам защото знам че всяка моя реакция ще е безсмислена.Човек в момент на афект нито чува нито вижда.След време когато духовете се успокоят реагирам но тогава вече ще има ефект.До тогава всичко е безсмислено и освен агресията на човека отсреща и моите вибрации спадат.А спад на вибрациите значи заземяване.В крайна сметка умния отстъпва нали или греша. 19.02.18

O. X. Дано всички един ден да реагираме по твоя начин, С…! Мисля, че това трябва да е естествената нагласа на всички хора… Но няма място за „отстъпление“ или не – това са думи/понятия/нагласи на ситуациите на противопоставянето. Идеално би било да ги изоставим напълно.
Ще добавя – ако човекът отсреща е в „ситуация на противопоставяне“ спрямо нас, то ние по никакъв начин не сме длъжни да приемем такъв сценарии(!)
Когато неговото его не се сблъска с друго насреща си има голяма вероятност то да се успокои – и тогава отговорът ще има ефект – точно както го каза 19.02.18

S. M. Повярвай ми казвам го защото съм съпричастна с това което изживяваш и защото съм била в подобна ситуация.Преди дни изкарах много тежък грип и докато бях безпомощна и объркана имах възможност да преосмисля защо и как стигнах до тук.Умишлено не ти изпращам цитати от Писмата а с мои думи по човешки се опитвам да обясня какво беше посланието на БС към мен и как ми помогна да се справя с болестта и с моята промяна.

[…]Именно …аз казвам че ако искаш да си щастлив зависи от самия теб. Това значи да не позволяваш на хора и обстоятелства да контролират живота ни. В крайна сметка на мен Писмата ми помогнаха да се променя към по добро , да съм в хармония със себе си и света. Вярвам, че това е тяхното послание.

[…] Лека нощ М… и не забравяй че утрото е по-мъдро от вечерта. Спи спокойно, защото твоя проблем вече е поверен на БС и не се притеснявай за решението му. Ще бъдеш доволна от крайния резултат.  19.02.18

А. А. Миличка, двама възрастни нямат нужда от посредник във взаимоотношенията си, каквито и да са те. Въвлякла си се във „военни действия“, защото си приела ролята да им бъдеш посредник, но при война всички куршуми неминуемо свистят покрай теб, а някой може и да те уцели, както е станало… Всеки от нас се е въвличал в такава ситуация с чистото намерение да помогне и на двамата враждуващи, но наистина този момент не е точният. В състояние на афект егото има пълен контрол и всяка дума или действие се оказват грешни. Знаеш каква е същността на егото и когато ума и емоциите са под негов контрол, единствената реалност е „Аз“-ът. Като „арбитър“ в този момент нямаш правилен ход

На мен също ми е много трудно да не се чувствам виновна след като съм сгрешила по някакъв начин, но О… е прав – трябва да сме благодарни на такива ситуации, защото единствено те могат да ни покажат докъде сме стигнали на практика. Може да си четем и да си обсъждаме колкото искаме, но ако не се появи някаква ситуация, която да ни разкрие върху какво още трябва да работим, няма да напреднем и 1 крачка… Кураж! 🙂   19.02.18

М. М. Здравейте прекрасни! Хубав разговор! За случая на М… почти нищо не мога да допълня, защото мъжете постъпваме по един начин, а жените по друг. Но ситуацията при Ж… много ме разсмя, защото и аз постъпвам по същия начин, но не твърдя че е правилно. Мисля, Ж…, че човека, след като не ти е говорил след случилото се не е задължително да се е сърдел. Може просто да е обмислял ситуацията и за в момента да не е искал да коментира. Знаем какви може да са размислите от егото – Как да се върне в превъзхождаща позиция или дори да отмъсти по някакъв начин. Ако си чист – вършиш си работата и имаш уважението на околните няма страшно. От много време не съм имал подобна ситуация, но ще кажа как постъпвах. На първо място трябва да разбера истинското му отношение към ситуацията и към мен, защото аз може да си въобразявам много неща, които не са действителни. Това става много лесно. Най често на другия ден, може и на същия след няколко часа или минути, когато може да се е успокоил го питам – Как си, (името му (задължително))?. Обикновено не е подготвен, мисли си, че му се сърдя или го мразя и в изненадата си проличава истинското му отношение. Понякога може да го скрие, но след известно време, ако го попитам пак, вече ще има готов отговор. Много е важно отношението с което задавам въпроса и е според характера на човека и моя характер разбира се. Но най-често го правя приятелски, с достойнство ( с вдигната глава), леко изразена радост, за да не се приеме за сарказъм. Общо взето след това нещата потръгват. В някои случаи се е стигало до извинение, но когато човека не е можел да прости или не оцени моята загриженост за подобряване на ситуацията. 19.02.18

М. L. М…, днес не ми остана време да ти кажа, че независимо коментара ти да беше предназначен за Ж…, аз си взех един урок от теб, който бях забравила, а смятам за много важен: за обръщението по име след конфликта и отношението (в никакъв случай да не снизходително). Благодаря ти! Всъщност от всеки твой коментар намирам нещо много важно, което съм позабравила. Ти си една много добра „паметка“!

M… Още една причина да се държим с респект към другите е, че не знаем с колко напреднала душа си имаме работа. Може да е много по-напреднала от нас, с много преживявания и принос към света и наистина да заслужава голямо уважение.
Дори и да е млада душата също не знаем какъв ще е нейния възхитителен прогрес в бъдеще.

Ж. Ж. Вече изключително рядко реагирам така беше без лоши чувства просто исках да му кажа, че не може да си го изкарва на първия който му видят очите и да му покажа какво е да постъпят с него по същия начин! 19.02.18

М. L. Ако човек е готов да преосмисли постъпката си, той е готов и да я коригира. Както О… отбеляза, ако проявим смелост да преобърнем мисленето си в посока на Любеща Интелигентност, радостта от постъпката ще бъде по- голяма за нас самите. Аз мисля, че си го изпитвал това чувство, ако пък не си, експериментирай, ти си способен на това!  19.02.18

R. G. Много хубаво го каза, М… – поздравявам те / и нашата скъпа Ю… за подходящата асоциация <3 /. Целият „майсторлък“ е там – да запазим „безпристрастния наблюдател“ в себе си и се освободим от излишните емоции. И да внимаваме с прекалените амбиции 🙂 19.02.18

М. L. Ю… е безценно съкровище за всички нас! Тя е наш приятел, учител, понякога и майка. Щастлива съм, че я има в живота ми, както и всички, до които се докоснах на срещата в Бургас. Вярвам, че всички сме от един дух – Христовия. Не мога да си представя, че някога мога да се откъсна от тази група и да се впиша в друга. За почти двете години, макар и отношенията ни да са повече виртуални, усещам толкова здрава връзката помежду ни, като че ли винаги сме се познавали и след кратка раздяла сме се срещнали отново. Обичам ви и чакам момента да се прибера в Ямбол, за да се виждаме по-често и да медитиране заедно понякога…. Обичам ви!!! Вие сте моето голямо семейство!!!💜💜  19.02.18

P. T. Здравейте! Присъединих се към групата преди 3-4 дни. Безкрайно съм им благодарна за доверието. Трети ден е откакто слушам Писмата на Христос и изпълнявам някои от техниките, които са ми липсвали преди това. Едва до Шесто писмо съм – с много паузи, връщане назад, повтаряне, подесетване на някои реплики и размишления… Повечето информация вече ми беше известна и приета от мен. Но категорично си обясних някои много важни за мен моменти от живота ми, за които чаках (може би) още мъничко потвърждение. Съвсем накратко ще изброя някои от тях: на около 16 год. ме обземаха едни такива представи, че ако съм съпруга на някой, това ще е без всякакъв смисъл, защото той така или иначе ще ме приема за „втора ръка“ човек; на около 19 год. водих лют спор с по-големи от мен хора, които ми твърдяха, че живота е предначертан свише и това се наричало съдба, без да ми дадат отговор на въпроса: Ми, тогава къде се вписва свободния избор на човека?. Аз тогава спорех за това, че не ми се навързват нещата, а те нe ми дават смислен отговор – предполага се, че ако някой си налага мнението, то поне трябва да даде смислено обяснение…; знаех, че вярвам в „оная сила“, но не бях религиозна и когато ме питаха дали съм чела библията, истината и отговорът ми бяха НЕ. Едва тази година, за първи път в живота си я хванах в ръце, взех я от библиотеката за 3 месеца (все пак щях да разсъждавам 😉 ) и прочетох от нея само евангелието на Йоан – аз заради него я взех…
Прочетох последните ви вълнения и разсъждения, видях, че имам и други ФБ приятели тук… И искам да споделя, че тук ми е уютно, вкъщи съм си… Благодаря, на Създателя, че Е! Благодаря, че „Писмата…“ ги има (групата и вие – членовете й)! Благодаря, че аз съм тук, благодарение на приятели!… И винаги ми е бил смешен поздрава: „Бог да е с теб“ – та Той кога не е бил с нас?! Според мен, трябва да е: НИЕ да сме с Бог!“ Поздравявам ви от сърце! 🙂 04.11.17

J. N. […] Хубав разговор! Аз, като учител, ще кажа, че учениците на Учителя усвояват добре урока за прошката! Всички сме наясно, че сме здраво манипулирани от егото и капаните му. Затова в настоящия момент се налага да се разкайваме, молим за прошка и прощаваме. Като прочетох внимателно всички мнения по темата, се чувствам радостна и твърдо убедена , че в групата има сериозен напредък , защото има ежедневен самоанализ на случващото се с всеки и ясно съзнание за целта на усилията , полагани от всеки / поне на активно участващите в дискусиите😊 /. Убедена съм, че това са хора, които са на крачка от постигане на състоянието, свързано с темата „прошка“, описано от Христос: няма грях, т.е. няма нужда от прошка. Има осъзнаване на процеса на растежа като основа за взаимоотношенията между хората. „Всеки ден ще си напомням, че за да преодолея егото си, трябва да съм способен да чуя която и да е истина за себе си, без да искам да отмъщавам или да се оправдавам. В Царството Небесно на Земята няма клевети, отмъстителност, недоволство!“ В това вибрационно ниво на съществуване ще влезем, когато постигнем съзнанието във взаимоотношенията си да оценяваме пътя на Душата , нивото й на осъзнатост, колко Тя познава себе си в дадения момент и т.н. Когато постигнем това ниво няма да се обиждаме и прощаваме, а ще бъдем изпълнени с радостно очакване какво ли красиво цвете ще се пръкне от тази зелена пъпка 😍 15.10.17

L. T. Съвсем скоро попаднах на Писмата на Христос,заслушах се и от тогава не мога да спра да ги търся, да чакам кога пак ще приседна да слушам неговите думи отправени към нас! Благодаря, че ме приехте в тази група !!! 28.09.17

Ю. Н. Взехме решение в началото на всеки месец да поздравяваме всички нови членове, постъпили в Групата. Така че, ДОБРЕ ДОШЛИ, приятели! Поздравът се отнася и до всичките 1395 членове, защото днес датата е юбилейна – празнуваме с голяма радост двегодишнината от първото печатно издание на книгата „Писмата на Христос“ на български език! През февруари 2014 надали някой си представяше, че ще бъде издадена и ще има няколко издания, че ще се издадат Посланията, Автобиографията, дисковете, аудио записите. Даже и не мислехме, че е възможно да се създаде общност, близка по параметри до Духовната Община. Но всичко това е действителност, приятели, и го дължим на Христовото Съзнание, което непрекъснато е със земното човечество, пази го, грижи се за него и го въвежда постепенно и с Безкрайна Безусловна Любов във висшите сфери на проявление и живот в Квинтесенциалната Действителност на Първоизточника на Духа. На многая лета !!! 02.04.17

M. Л. Добре дошли на всички нови приятели!!! Да си част от тази група е истинско вдъхновение! Пожелавам ви да го почувствате много скоро и заедно да го преживяваме ден след ден!!! Честит юбилей на всички!!! 02.04.17

T. A. Всичко е „Предай нататък“, миличък! Помня как бях посрещната тук, с милост и благост, как бях насърчавана в първите си стъпки…тъкмо бях ги прочела и исках да благодаря, и да благодаря…(беше есента на 2014г.) И имах въпроси, и още, и още…както бях почувствала първо със сърцето си, а после и с ума си, че Писмата са истина, че чрез тях Христос ми говори лично на мен (и така се чувства всеки, който ги е приел!), така и се почувствах в групата – можех да разкажа всичко без притеснение, можех да се осмеля да го направя! А след това просто следвах закона за причинно-следствената връзка 😉 Да посрещам новите – в качеството си на стара – както мен са ме посрещнали!
А оттогава всяка неделя е празник у дома…Днес – пак! Юлия, Дими, Цеци, Ваня Б…, Нечи, Миленка и аз…Това хубаво чувство да се прегърнем, да се хванем за ръце, да споделим на кого какво му се е случило през седмицата, да пийнем чай, да похапнем домашен кекс, да се посмеем заедно…Винаги когато после сядам тук, се усещам на педя от земята! Каква привилегия е да ви посрещам! Благодаря на БС за това! 02.04.17

M. Л. Сравнението на Христос с дъждовните капки е много сполучливо и всъщност е точно така. А може би ние, които споделяме Писмата, ежедневно и общуваме с тях както с най-верните си приятели, сме отбелязани с един и същи знак на сърцето, защото сме осъзнали смисъла на общуването с разбиране и любов. Всички сме имали възможността да преминем през нюансите на чувствата си и да усетим различните им проявления и сме избрали Любовта, защото тя ни доближава да Твореца. Това ни обединява в стремежа ни към общата цел – Божественото съзнание, и когато свалим веригите от закостенелите схващания на миналото ще престанат да ни се случват непредвидими неща, защото ще знаем, че сме изчистили всички пречки към доброто, което ни се полага според заслуженото!!! 29.03.17

С. С. Сега разсъждавам по друг начин и си мисля, че душата ми е знаела за тази среща с вас и с Писмата. Още от самото начало аз ви приех безрезервно, без съмнения и колебания, сякаш ей така сме си просто приятели отдавна. Сега ми се „отвориха“ очите защо е така. Какви друго да кажа – просто нямам думи… 28.12.2016

О. Х. Браво на всички от групата! Нещо много специално има зад този изблик на фини духовни вибрации. Сигурно започва подготовка за нов етап от пътуването ни към Небесното Царство на Земята (и в нас) 🙂 28.12.2016

М. Л. Мисля, че се оформя едно общо съзнание, което започва да функционира помежду ни. Тъй като сме в постоянен контакт помежду си, се получава верига по която се предават мислите ни, а те се отразяват в случая в това затворено пространство, което завихряме от няколко дни. Има една книга на Вадим Зеланд „Няма невъзможни неща“ – Транс-сърфинг на реалността, човешките ни действия обяснени чрез законите на квантовата физика. 28.12.2016

Вашият коментар