Предисловие

Най-напред бих искала да обясня защо използвам псевдонима „Христовият Писар“ вместо истинското си име.

Докато получавах тези ПИСМА, не съм се съмнявала нито за миг, че те идват от Христос. Причините да съм толкова сигурна описах в кратката си автобиография[1]. По същото време ми беше ясно казано да не говоря за себе си, защото ПИСМАТА НА ХРИСТОС трябва да бъдат представени самостоятелно. Читателите сами трябва да преценят дали думите в тях са истина или ги усещат фалшиви. Записах това, което ми беше предадено, и се опитвам да го предоставя за обществено разглеждане, а какво ще се случи после, си остава между хората и Христовото Съзнание.

В ПИСМАТА си Христос обеща, че те ще установят връзка между неговото и съзнанието на читателя и така ще му помогне да разбере дълбокия смисъл, скрит зад думите. Много хора споделят, че са почувствали този контакт, както и приливи на прозрения.

Затова, точно както името на секретаря не е важно при сключване на бизнес сделка, така и моята самоличност не е от значение. Това, което наистина е важно, е дали читателят може да усети, че Писмата са дело на автентичния Христос, издигнал се в духовното съзнание до самите портали на Всемирното Равновесие, но същевременно запазил индивидуалността си, за да остане свързан със света на индивидуалностите.

На второ място, изказаха се противоречиви мнения относно, на места, необичайното форматиране на текстовете в ПИСМАТА. Бих искала да поясня, че когато Христос отпечатваше в ума ми словесни описания или картини от събития, които е преживявал, до известна степен и аз чувствах неговите емоции тогава и трябваше да ги пресъздам с думи. Връщайки се във вибрациите на онези времена, той ги предаваше и в моето съзнание и нямаше начин текстовете да бъдат с обикновен шрифт или просто с курсив[2]. Затова често, когато през ума ми минаваше ново прекрасно прозрение, аз се чудех: „Как мога да го пресъздам върху страниците?“ Ще разберете какво имам предвид, докато ги четете.

И така, за да подчертая някои твърдения с мощен заряд, прелели се от Христовия ум в моя, използвах курсив, получер шрифт и главни букви. Появиха се оплаквания, че нестандартното форматиране пречи на лекотата на четене. Точно това е целта. Писмата не са предназначени за четене – върху тях трябва да се РАЗСЪЖДАВА, което означава, че се налага да се спрете на думите с различно форматиране и да ПОМИСЛИТЕ какво означават. Винаги помнете, че когато Христос се свързва с вашата човешка интелигентност, той ви предава истини, далеч по-необятни от преживяванията ви на този свят. Трябва да проникнете в измерението на безкрайността, за да се опитате да разберете какво ви казва. Затова, дори да прекарате половин час в разсъждения върху един абзац със странно форматиране, той е добре оползотворен, ако умът ви постепенно се отваря за нови възможности, отвъд сегашния ви начин на мислене.

И докато извисявате съзнанието си към Христовото, ако помолите за просветление, то със сигурност ще ви бъде дадено. Не е задължително решението да дойде веднага, вероятно ще избухне в ума ви, когато най-малко го очаквате. Тогава ще ЗНАЕТЕ: „ДА, ТАКА E! ТОВА Е ПРАВИЛНИЯТ ОТГОВОР!”


[1] „Моето духовно пътуване“, Автобиография на Христовия Писар, Издателство „Христовият Път“, 2016
[2] Вид полегат, полуръкописен печатарски шрифт.

Въведение >>>

Съзнанието Христово

Вашият коментар